Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
“Туп… туп… туп…” – тя чуваше глухи стъпки сякаш зад гърба си. Опитът ѝ обаче бе достатъчен, за да знае, че това е пулса, в комбинация с ниска кръвна захар. Нямаше от какво да се притеснява, обаче. Скоро щеше да излети и всичкото напрежение да свърши. Щеше да се понесе над китните макети на поленца, селца и гори, малки точици да пъплят по пътищата, а нейния парапланер да я носи като перце безгрижно, люлеещо и успокоително. Е, разбира се, ако инструкторът ѝ млъкнеше за малко, защото, освен че той върши цялата работа по летенето и снима обучително клипче през целия полет, просто не млъква нито за минута. Целият му имидж на суров авантюрист се изпари в мига, в който взеха да ги слагат по сбруите. Някакъв жив ентусиазъм го промени изцяло и той не я остави безучастна нито за секунда. А тя искаше само едно – миг покой. Затова се хвърляше от високото. За да спре да мисли. За да млъкнат всичките ѝ вътрешни гласове. За да се усети жива. А не като сега – кълбо от нерви и проекции на хиляди “ако” в секунда. Захили се криво, като се оприличи на Правец 8 и програмния им език.
Всичко наоколо се случваше като насън. Шаренията, хората, виковете на излетелите, даването на секунди до старт, крачка, втора, трета и… фюййййййй… Краката им се отлепиха и земята прибра назад опората си. Всичко ѝ се сви. Включително и слабините ѝ, заедно със стомаха. Майната му и живот! Струва си баш, когато се отдалечиш от него.
- Как сиии? Дай усмивка за камерата! Тва долу е Сопот. Еееей там се очаква да се приземим. Да спирам ли за кафе по пътя или си добре? – мъжът крещеше във видима еуфория, управлявайки с лявата си ръка крилото, а в дясната, стискащ стик за селфи.
Тя се поизвърна леко назад, но това ѝ донесе неприятното усещане, че пропада и повиши гласа си, за да я чува:
- Идеално съм! Целия тоя зор не е заради гледката, друже, и изобщо не ме вълнува дали ще се приземим. Ебе ми се, та ми се плаче! Барем тоя адреналин ме разсее за малко. – каза го и помаха на камерата, усмихвайки се.
Мъжът млъкна. Тя би дала половин царство, само преди малко, за тази тишина, но сега започваше едно възбудително любопитство като как ли е приел предизвикателството. Пак я присви, но не се обърна.
Той заговори. Тоя път по-тихо и по-ниско:
- Ще снимам. Без да спирам. Искам да изпълняваш веднага и точно, както сме се учили досега. Ясно ли е дотук?
Тя вдигна пулса и очите ѝ зашариха с 200 оборота по-бързо:
- Прието!
Той продължи с равен настойчив глас, която я уплаши. Звучеше сякаш предстои катастрофа и я подготвя за челен удар:
- Искам да се галиш по гърдите. С двете ръце. Разтъркай зърната!
Тя се втвърди. Първо се получи внезапната слабинна горещинка, прорязваща я изотвътре, а после пламнаха и бузите ѝ. Веднага хареса играта. Изпълнително положи длани върху тениската си и взе да върти и суче, търсейки начин да се отърве от твърдия сутиен. Той снимаше.
- Оближи си пръстите. Два. На дясната ръка. Искам да правиш любов с тях, все едно ми лапаш хуя. И гледай към камерата!
Сърцето ѝ препускаше. Тя погледна към дланта си, но си представи колко тъпо би изглеждал клип с някакво аматьорско изпълнение и реши да бъде артистка. Отправи невинен поглед към снимачното око и се изуми, че съзнанието ѝ грам не отчете факта, че се намира на една елементарна седалка във въздуха и се носи с вятъра. Изобщо не я бригаше кое къде се намира и ах… колко красиво е да се носиш над нещата. Не. Единственото смислено нещо беше, че се възбуди страшно и сега искаше това да продължи и ескалира, докъдето, по дяволите, може.
Пръстите ѝ събрани плътно един до друг, се докосната до шията ѝ. Цялата ѝ длан се впи. Сякаш беше чуждо тяло и взе да изучава, следвайки кожата нагоре към лицето. Даже тая ръка за миг стисна гърлото отстрани, сякаш го души върху сънната артерия и след две-три секунди бавно продължи нагоре. Грубо премина над устата, принуждавайки горната устна да се преобърне и завинти нагоре, а след това се върна обратно, сякаш пръстите ѝ са пропуснали отбивка и тя всмука събраните показалец и среден пръст. Бузите ѝ хлътнаха, а очите ѝ се притвориха, замаяни от представа, че това е всъщност истински, горещ хуй. Тя стисна очите си плътно, докато започваше да ги изтегля мокри навън, за да извика спомен какво би правила с един натопорчен дебел кур, който чака наслада пред устните ѝ. Представи си корема, косъмчетата, топките, аромата… и тук не издържа и отново всмука пръстите си с наслада, развъртайки езика си около тях. Може би издаде звук, някакво хъмкане на наслада, но повея го отнесе.
- Гледай в камерата, казах! – чу се строго напомняне.
Тя отново влезе в роля и този път не потърси наслада във фантазията си, а с прям немигващ поглед използва ръката си, за да се чука вулгарно и мокро в устата си.
Така се беше разгорещила, че без да се усети, бе повдигала бедра от сбруята, в опит да се разкрачи високо във въздуха, а лявата ѝ ръка бе бръкнала през деколтето и неистово тормозеше дясното ѝ зърно.
- Сега искам да бръкнеш под клина си и да видя как масажираш клитора!
Тя не кимна, нито каза нещо. Само искаше да слуша и изпълнява. Дори да бе казал “Разкопчей се, изправи се на седалката и се качи да седнеш върху мен!” пак щеше да го изпълни.
Сега само плю на пръстите си, опъна ластика на клина с лявата ръка, мушна дясната ръка и я държа встрани, докато лявата не слезе, за да разтвори устните и да оголи клитора. Той пулсираше болезнен и подут, та мократа лига му дойде като отлично успокоително. Лявата разпъваше нежните кожички встрани, докато дясната ѝ ръка побесня в танц около клитора, карайки я да се гърчи и пъчи на седалката си в ужасна агония. Пръстите ѝ се пресушиха от триенето и тя бръкна дълбоко в путката си, за да ги навлажни. Това ѝ донесе невероятно удоволствие и тя го повтори още няколко пъти, преди да се върне към малкото си твърдо топче на екстаза.
- Довечера ще те чукам! – той продължаваше да ползва равния си и все по-нисък тембър. - Първо ще използвам устата ти. – той я наблюдаваше чрез екранчето на закачения си телефон и видя, че постига моментален ефект.
Тя забърза движенията, беше стиснала очи и стегна таза си изпъчен към осигурителните колани.
- Ще легнеш по гръб на леглото, ще се повдигнеш на рало и ще ми подложиш на тепсия отворената си путка. Ще те оглеждам, изследвам с пръсти. Ще те изследвам с уста. Ще плюя в теб и ще те обладавам с пръсти. Ще те разтварям. Ще си играя с гъза ти. Той е мой! Ще седиш сгъната, лице забито под краката ти. Ще се поддържаш с длани за хълбоците или се подпирай на леглото, не ми пука! Не гъкваш! Не ме спираш! Нямаш права! Ще си моята работна маса. Аз съм Майстора и имам здрав инструмент…
Тук тя свърши. Задържа ръката си плътно обхванала путието и стискаше бедрата здраво едно в друго. Лицето ѝ бе подложено на небесните ласки, сякаш жадно да поеме съживителни водни пръски.
До края на полета мълчаха. Освен дето той свали снималката и се пресегна да ѝ стисне лицето с дясната си ръка. Бръкна ѝ в устата. После бръкна под блузата и смачка ядно зърното ѝ, като поиска да оближе путешките пръсти през това време.
Повече не говориха.
След приземяването той пак използва оня тон, който ѝ стана като код за хипноза. Каза ѝ да не се връща в София, а да спи в Сопот. Това беше всичко. После влязоха в роли и край.
В хотела тя се чувстваше на седмото небе. Най-после осъзна якото на летежа. Къпа се във ваната сто часа, пи уиски. Чудеше се дали той ще дойде. Приготви се. Черни дантели. Черен къс халат. Порно канал на телевизора. Заруменяла, къпана и топла задряма. Беше късно, когато дойде. Звънна ѝ на телефона. Тя слезе по хотелския бял халат и джапанки да го посрещне. Скърши я в кръста за напориста целувка още долу, пред рецепция. Миришеше на дюнери. Качиха се, а ноздрите ѝ отчитаха колко всъщност е гладна.
От врата той пак влезе в роля. Пак оня глас. Оня равен тон. Докато се съблича и влиза за душ, оставяйки банята отворена, а тя го следва:
- Искам да ми кажеш желанията си. Отново, заради което се качи на планера. От какво бягаш?
- Бягам от ужасното безсексие! Искам всичко! Искам да ти седна на лицето! Искам да се изпикаеш пред мен!. Искам да ме любиш нежно, като влюбен. Но преди това искам шамари с кур...
Тя млъкна, защото той я хвана за ръката и я придърпа да се качи във ваната при него. Майната му! Докато той гол нагласи топлината на душа над главата си, тя метна на металните тръби на стената черното си халатче и остана по еротично бельо. Гледаше го с изумление. Красив мъж. Как я хареса? Защо? Защо си даваше труд сега? Той се остави на струята да го полее изцяло и малки ручеи запрепускаха от косата му, право надолу в нищото, като едни смели водопади. Душът го обливаше с мощна струя, която в очите ѝ се превърна в непреодолима перверзия и спускайки поглед надолу тя установи, че възбудата е повдигнала хуя му. И докато задържаше очите си върху вълшебната метаморфоза установи, че измежду водните потоци се е появил нов, жълт. Той пикаеше. Фиксирайки в право в очите. Изненадата ѝ я накара да го попита с очи, но в лицето му видя само вулгарност и похот и от това коленете ѝ омекнаха. Отново свали поглед към пикаещия кур и даже внимателно пристъпи към струйката му, така че топлината златна да се забие върху стъпалата ѝ. Стоя права като хипнотизирана, сякаш острието на падащия водопад я забоде към ваната. След няколко мига се освести и посегна да го пипне, но вместо това получи златен дъжд върху дланта, който бавно угасна. Той я придърпа към него и се впи в дълбока целувка, докато косата и бельото ѝ се пропиваха с вода.
Окъпана от новопреживяната перверзийка, тя се окрили да продължи с букет-листа и въртейки гол задник, набързо завинти бяла кърпа на косата си. Понесе се с решителна аура към леглото и му нареди:
- Лягай! Подпрян. Полулегнал.
Той си подреди всички налични спални възглавници и им се облегна, докато кръстоса космати крака, а кура му се лашкаше огромен и твърд, в търсене на възпитан начин да приседне някъде кротко. Той разтвори крака. Курът пак се разтича ту наляво, ту надясно. Накрая се плесна, прикривайки белег от апендикс. Тя го изчака търпеливо. Права. Гола. Разкрачена. Тъй като не знаеше къде да дене ръцете си, последва днешния им маршрут. Едната ровеше между устните и проверяваше нивото на река Путешка, а другата обладаваше устата ѝ. Май мина известно време така, защото хуя помръдна и тя излезе от унеса си.
Приближи се до леглото. Качи се лазейки до него. Излиза лицето му от долу нагоре и му мушна един език в устата на тръгване. Завъртя му се с гръб и заставайки на четири крака, започна да ходи на лакти и на колене назад, докато дупето ѝ не опря в него. Той забоде главата си в цепката и ползвайки две ръце, за да разтвори полукълбата, се зае да гризка със зъбки и да лиже каквото му падне.
Тя си помогна с ръка също и си набави храна за лигавене и смучене. Колкото и да ѝ харесваше вкуса му, мекотата, допира, възбудата да го държи и вкусва, все пак… това, което правеше той с езика си, набучения му нос, сумтенето, всичко това я караше да се гъне в кръста, да пъчи задник към лицето му и да го върти нахално, блъскайки торса му назад към възглавниците.
Когато усети, че тоя пожар в слабините ѝ ще я побърка и е спешно наложително да усети кура му да я обладае, по възможност веднага, бързо и рязко, тя се размърда, за да се изниже напред пак лазейки на четири крака. Но се случи нещо друго. Тя се измъкваше към коленете и прасците му, нарочно бавно и вирейки гъз като абсолютна разгонена пачавра и в следващия миг бе пльосната по очи, плътно смачкана към чаршафите, а тялото му, плътно и изцяло върху нейното.
Тоя я захапа за врата като хищник. Изръмжа. Гърдите му притискаха гърба ѝ и нямаше по-сладка тежест на света. Ръцете му я опипаха и блъскаха, колкото да насочат твърдия хуй към путката ѝ. Кокалчета, длани… тя се счупи в кръста, за да му открие достъп и изрева ниско и протяжно дълбоко, когато усети как я прониква на входа. Разпъна и зачеса пламналия ѝ от желание вход. Втри се навътре бавно и настъпателно, от което ветрило от удоволствие се разпръсна през цялото ѝ тяло. Хуят му се надена като в ръкавица. И с последен здрав тласък се заби в дъното ѝ, натиснат. С гъза си тя усещаше пубиса му как се притиска към нея и тежината на топките му, които я побъркваха със самия факт, че ги има. Че висят. Че са точно там. Той продължаваше да се притиска в дъното ѝ и тя усети как това нахално присъствие започва да дава команди директно в мозъка ѝ и цялото ѝ тяло му се превръща в послушен слуга. Единият господар си поиска респект и го получи. Всяко негово следващо движение целеше да властва, а нейното да го приеме и да му се подчини.
Той я зачатка мощно. Дълбоко. Отново легна с цялата си тежест върху нея, като дланите му се плъзнаха по ръцете ѝ и се спряха върху нейните. Краката ѝ лежаха отворени, докато неговите събрани, помагаха на таза му да се забива в нея. Той намери подходящия ъгъл да се улесни, ползвайки седалищни мускули и лека подпорка при колената и се наслади на кефа да покрие тялото ѝ със своето и да го овъртоли с любовни сокове, пот и похот. Блъскаше, любеше, втриваше гърдите си, стисваше ръцете ѝ в дланите си и се набираше чрез тях за нов мощен и властен тласък. До дъно. Докато опре. И още натиск в дъното. Задържане. И пак. Отново. И отново.
Тя искаше това да продължи вечно. Но тоя я преобърна. В изненадата, без да знае какво следва, тя разтвори крака и гледаше изумено и тъпо. Той я плесна с кура си по клитора. Просто го хвана и му помогна да се стовари със сила. Тя изпита рязка болка и възбуда. Пръсна. Оргазмира. И докато не знаеше още къде се намира, той се навря с хищен тласък и ѝ се изпразни вътре.
Тя го стисна в захвата на бедрата си и го дръпна към себе си. Да я захлупи отново. Какво прекрасно чувство!
Няма по-спокойно място на света от това!
Той вдишваше от аромата на шията ѝ, заровил лице между косите ѝ. Обхвана главата ѝ с ръце, сякаш да я предпази, а тя вдиша дълбоко ендорфинения аромат на подмишниците му.
Заклещи бедра около дупето му и му подсказа, че няма желание да го пуска на свобода.
Облизвам те, Фери! И аз това лято имах една такава тръпка с ветроходство и начинаеща ветроходителка на 24 годинки. Много изпълнително и мъжко момиче с нежна кожица и финичка. Владислав
Бря! Каква стана тя?! :))))) Влад, с тая представа за изопнати от усилие ръце, ако знаеш къде ме хвърляшшш :))))
Ехааа! Браво! Имам въпрос към редовните читатели и писатели тук - публикувах разказ преди няколко часа, но все още го няма, някой знае ли след колко време се публикува или нещо съм объркал?
По принцип разказите се публикуват по един или два на ден, така че има "опашка" от изчакващи. При определени обстоятелства нарушавам това правило. Как се казва разказът? Д.Т.
Още разсъждавам, мили ми ДТ, дали съм "духнала" успешно изпод опашката? Или духам добре на пръсти? Или духам срещу вятъра? :))) Охххх , тия течения из мариянските падини предизвикват бурни урагани на далечни места по ефекта на пеперудата. :))
Fairy, нямам честта да съм запознат с духовните ти умения, но направо ми висва ченето, как сядаш и изпраскваш един такъв разказ за норматив! Аферим! Аз пиша, па спра, па продължа на другия ден. Не ми хареса, изтрия го, почна наново, накрая излиза съвсем друг разказ от започнатия :D. Д.Т.
ЦИКЛОН:Ееее, каква стана тя , а Fairy ,нали обеща да си заципиш устата , а пак разказваш какво сме правили...сега на делтапланера , преди няколко часа -в самолета...А обеща , че няма да споделяш с никого.Нали веднъж ти писах , че щастието обича тишината...А ти , латерна такава , вувузела съща , ненаситна перверзнице , защо не запазиш тайните ни поне за малко?Аз знам защо-защото те обичам , единствена ,уникална , неразбрани, вълшебнице !!!
Да бързата е Д.Т. А да седне да напише разказ за надпреварата? Марш наказана в ъгъла с вдигнати ръце и онуй розоФото в гъзеца. А за "Машина на времето" каква и беше оригинална темата. Още ме е яд, че не го написа онзи разказ. Марш в ъгъла Фейри. Весела
ЦИКЛОН: И имам песъчинки в окото...от пустинята , де...
Ти на реална среща юнако дързък с нея готов ли си Циклон? Весела
Циклоне, най- напред ми взе сърцето. После акъла. Накрая душата ми отмъкна. Сега и за едната думичка дет ми капва из устенцата, се разправяме. :))) Не може без интрига, Циклоний мой, не може ептен тишинка у дворчето на тез мили хора. ДТ ги разбира тез работи и ни пуща да спамим, виж как насмота Десантчик, щот не мъ сваля, пък ний с тебе охооооооо...я колко сме лични и интереснички. Умен е ДТ. :))))
Ха-ха-ха и т.н. Още един шедьовър от мехура, тоя път наебан преди да кацне ...
ЦИКЛОН: Вес , героинята ми! С теб започнахме диалог през вицове...Ето ти още един , като прелюдия към отговора на последния ти въпрос...Каца летяща чиния в землището между Банско и Разлог.А там има газ станция , която работи само денем. През нощта двете колонки са с навити маркучи около тях и закачени отстрани, в гнездата.Само екраните светят...Та едното от извънземните побутнало една от колонките...никаква реакция , само екранът присветва...Опитали и с другата колонка. Същият ефект.То казало на другото извънземно:"Това , земляните, са много горда цивилизация...Не искат никакъв контакт с нас..."А другото отговорило:"И на теб оная работа да ти е толкова дълга , че да си я навиеш два пъти около коленете , и после да си я забодеш в ухото , и ти ще си горд!".....Отговарям сега на въпроса ти за среща с Fairy-готови сме и двамата , дори един на друг да изглеждаме извънземни...Ти , арбитър и съдник в сайта , все си на нож!А пък не си лоша , повечко любов ти трябва май...
На мен тия опити за сценарии на порно клипчета много ми дУпадат.
Програмният език на правец 8 е бейсик.
На Десантчик нищо не съм му правил, честно слово. Фръцна си се самостоятелно. Д.Т.
Кисела е трябвало да ме кръстят не Весела. Сутрин с кафето пия и половин литър оцет за да съм още по- голям киселяк. На нож съм захранена. Повече нападателна отколкото отбранителна. Любов? Ебане ми трябва Циклон. Здраво, спортно, извратено.Като ме подкара Вълкан да ме сгъне като свиня цинкова кофа. Когато дойде момента и Фейри посочи дата и място помни си думите. Защото аз съм ги запомнила. И докато съм на фаза какво сега Д.Т. виновен за Десантчик? Парашутиста напусна като ощипане невеста. Ще се върне ми се струва. Весела
Всичко си е точно. Ще се завърне, ъфкорс, ДТ , милият , е невинен. Много ме изненада тая Зелена хала, когат ми разказа как нейния Вълкан я размята, повдига, намества, слага, друса, сгъва, разпъва....У нас....демек моя опит е - пиле с ориз. Лежа кат пиле и чакам играчките или му обръщам гръб, щот не мога да го гледам, раз'иришли :)))) . Какво ти тук размятане, като матрака служи за трамплин....ох ней за приказка , ней. :))) Зацип. Златнаааа, карай си я все така, душо, койт треба ни съ плаши. Чакам новите ти срещи, гат' цъфтиш и цветущо се хвалиш с мръснишки изпълнения.
Всички сме изпитвали страст, изпитвали сме и любов, но дали сме изпитвали обич? Често хората бъркат тези три чувства, но трябва да запомним, че между тях определено има разлика и трябва да се научим да я разпознаваме. Днешната притча ще ви подскаже именно каква е тънката разлика между тези чувства. Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове. - Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, любовта и обичта... Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море. - Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги. Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче... - Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг. Това е Страстта. Учителят хвърли откъснатия мак и продължи. - Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш. Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало... Това е Любовта. - А какво тогава е Обичта, Учителю? - Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи. Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги... Това е Обичта. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
ЦИКЛОН: Десантчик , остани...Не изчезвай от сайта !!! Имаш такива попадения , като това с маковете...Но понякога си досаден , а тези , които четат тук ,искат това-страст , любов , обич!Ако искаш , напиши разказ , как само можеш да пишеш !!!Дамите ще са лудо влюбени в теб...
Циклоне, тая боза с маковете си е копи-пейст. Има я навсякъде из нета. Д.Т.
Да не говорим, че да копираш текст и да се подпишеш отдолу, без да му сложиш кавички и/или да укажеш източника се нарича плагиатство. Но какво да очакваш от стар възпитаник на комунизма, освен кражба, па макар и на такъв бълвоч като маковете? В тоя ред на мисли, има подадена трета част на един разказ, MILFlover18 ще го оправиш ли или да го пускам така, но с мой коментар? Д.Т.
Zh. Боже, колко красиво написано! Егати, появи се като светъл лъч в сайта някъде март, април с един коментар към разказа на Звезда, усети тук мястото си и обяви, че се кръстиш Фея. И...успя! Накара много народ да те обикне. С жените стана приятелка, дори и заядливия директор успя да размекнеш. Целувки!
Така ми го изпрати съпругата ми ,така го пращам аз. Не знам какво е целяла ,но смятах ,че е интересно нравоучително и сантиментално.Лично аз винаги съм правил разлика между трите състояния.На никоя друга жена освен на съпругата си не съм казвал "обичам те".Правил съм всякакви словесни пируети ,за да я спестя тази простичка дума ,изпълнена с толкова смисъл и лично дълбоко идващо някъде отвътре лично изживяване. Случвало ми се ,с една позната ,когато си почивахме ,тя подпряна на лакътят си ,да ми зададе екзистенциалният за нея въпрос "Ти обичаш ли ме?".Аз трябва да бъда ,внимателен ,тактичен ,мил ,за да И обясня ,че и двамата имаме семейства и двамата имаме деца ,и че не става въпрос за обич , а за силно привличане ,може да се каже животинско желание , че анатомично, и много си пасваме, и т.н. Не се ровя непрекъснато из нета ,той е пълен с разни глупости и неточности ,на който лично съм свидетел. Той не е достатъчно меродавен и изчерпателен.За общология става ,за нещо по сериозно съмнявам се, поне не на това ниво ,което е общо популярно. Струва ми се ,че съм го казвал. Хайде сега със здраве.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Текст, без указан източник и подписан от някого означава претенция за авторство. Или едно време не ви учиха на такива неща? Преди зловредния интернет да размъти главите на хората с ереси, като интелектуална собственост. Въпреки, че ме боли да слагам "ивтелектуална" в един контекст с такъв лигоч. Това е от ранга на Коелю и Бакман. Обаче се сетих за една забавна случка от студентските години. Явявам се на изпит, пада ми се аферата Уотъргейт. Бях се готвил от тази новост по онова време - нета. Преподавателят кима, доволен. "Отлично, колега! Не съм Ви виждал на лекции, от къде се подготвихте така добре?", вика ми. Аз, магарето му с магаре, съм се ухилил, като тиква и отговарям: "От интернет!". Че като кипна тоя, като се разфуча като язовец! Несериозно било, нетът бил само за забавления. Типичните папардашки лайна. Аз отначало се опитвах да бъда резонен, казах му че съм чел официален правителствен сайт, ама къде ти... Накрая, понеже още от тогава си бях нагъл, му обърнах внимание, че според него съм се представил добре. За малко да получи удар. Измисли някаква простотия, писа ми 5. Много щяхте да се харесате с него, Десантчик! Добре дошъл, почти във втората четвърт на двадесет и първи век! Тук всяка сериозна библиотека и дигитализирана и достъпна в интернет. А Болшая советская има само сантиментална стойност на рафта. Д.Т.
ЦИКЛОНЕ, майтапчета ли си правиш с мен или обикновен та-ак.Вече няколко пъти казах ,че не мога да пиша.Писах ,че по български преди много години ме оставиха на матура по български.Там както винаги, изкарах добър на писмен и отличен на устен.Просто не мога да пиша ,винаги е сухо ,схематично ,като нещо нахвърляно само от точки,като експозе, пълно с правописни грешки.Тя така ми и пишеше другарката имано "Продължава да бъдеш полу грамотен ,до кога ще продължава това".Кратко , ясно и дълбоко съдържателно...Не ,че ми липсва желание ,опира до възможности , а аз такива нямам.Майка ми също искаше да свиря на пиано ,по нейни думи ме е водила на някакви музикални педагози , но те Я успокоили ,че от мен музикант няма да стане-пълно ,но не и последно разочарование за майка ми. Нали има и народна поговорка ,"от всяко дърво свирка не става" е аз съм такова дърво. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време" //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Д.Т. ,Как пък не ще се харесвам с Вашият професор.Да не съм педал.Между другото пише се "Большая" с "Ь" советская энциклопедия.Съпругата ми също е имала подобен случай ,по "Механична технология" при Киро "Секирата" на изпит и пише мн.добър ,тя щастлива хуква към вратата ,но в последният момент я връща , защо виждал ,че има още потенциал.Задава И допълнителен въпрос тя отговаря ,след него втори ,задрасква петицата и И пише отличен и се подписва.Този изпит е изключително не нужен за нашият факултет ,ние сме "Факултет радио-електроника" , а механичните технологии са за машинните специалности.Така махнаха и "Дескриптивна геометрия". //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Zh, тая сутрин ме разтекохте в сълзи, бре, момчета! Ама че ден! Аз...аз...не съм чак такава ....:))))) Благодаря ти!
Десантчик, разбирам те. Минаваш край полето макове, любуваш се. Поспрял си за миг, но пътят е пред теб и ти му отдаваш поглед. Толкоз. Разменяме погледи. Към света. Към миналото. Наслаждаваме се на диалог, както ни е приятно морския бриз над скалите да наръси сол по устните ни, докато вдишваме дълбоко и се любуваме на пишещият вятър по белите редове. Пяната се гони като мисли, изтрива се. Подхваща нова. Цял роман е накъдрил морето, докато накрая всичко се разбие в брега и пясъка изтрие следите. Миг. Споделяме миг. Нищо не искаш. Нищо не искам. Разбирам те.
ЦИКЛОН: Fairy, не плачи...Имам още песъчинки в окото от твоята пустиня. Да те целуна ли?Или да те прегърна?Не искам сълзи в очите ти , освен от щастие , от любов...
Мили ми ДТ, не съм те виждала така да се пениш досега. Възбуждащо е. :)))
ЦИКЛОН: Fairy, вълната попитала морето:"Какво да стана едно с теб?"Морето отговорило:" Просто се успокой..."
Циклон, прегърни ме! И не пускай. И след една вечност, когато днк ни се смеси като прескачащи бълхички :))), тогава ме целуни и всичко следващо. Сега ме прегърни и не пускай. Аз само малко ще ги роня едни ...тихичко ще се търкулват....от щастие ...:))) и от любов!
Fairy, от кафето в кенефа е запенването. Пък и двама плагиата за 12 часа ми дойдоха малко повече. // Десантчик, "щу ми е на куро" как се пише? Както би казал един ломски боксьор, с когото служих във Враца (ето така се цитира). Не ти ли е неудобно да правиш подобен род забележки, при условие че си чудовищно неграмотен? Явно не. БАлшая сАвеЦкая беше една пропагандна чекия. В нея пишеше, че съветската свиня е най-голямата свиня в света (без майтап, имаше такава статия и в кой колхоз е отгледана), всички научни открития са направени от съветски учени преди западни учени. Или в най-лошия случай от руски имперски учени, ама симпатизанти на комунизма, преди още да е съществувал. В порнографска страница сме, какви ги гнявиш за макове, когато разговорът се предполага да е за хуища и путаци? Да те питам, изобщо четеш ли ги тия разкази или само използваш полето за коментари? Д.Т.
Fairy, жестока си! Наистина. Оригинална и тооолкова гореща. Как го измисли този инструктор, как го описа този секс - просто го усетих. Жестока си. Лейди
Лейди, изчервих се :). Благодаря. Радвам се, че ме търпите. Тук е хубаво. :))
Фери харесваш ли игри със златен дъжд,писинг и подобни и правила ли си нещо подобно?
Нимка, отговарям. Тук е мрачно и дъждовно, и никак не личи, че денят напредва,а си държи усещането за първи петли. Трябва да пазя тихо на спящия човек и ето, лафи ми се :)). Аз самата, не знаех какво е скиурт до мин год, есента, когато италианеца искаше от мен това, пък аз бях в заблуда и мислех, че е пишкане. Такива смехотворни порноклипове има, че ни заблуждават. Не съм практикувала подобно досега. Но от чата с него прихванах и развитих фетиши, каквито той има. Включително и златния дъжд. Понеже карам на фантазии, не мога да твърдя неща със сигурност, но има огромна разлика с кого си. С някои мъже такава фантазия работи адски яко , с други- ама хич. С италианеца въображението ми рисуваше перфектни сцени в студиото във Флоренция, което бях наела за срещата ни, която не се състоя. Охххх. Но! Там , в банята щеше да има златен дъжд, който си го представях горещ, супер възбуждащ и словесно обогатен от мелодичния му език. Най- вероятно бих била на колена , на пода,седнала по японски, ръцете на гърба, тапа в гъзета и с изплезен език. Пък той да се Майстори, както намери за добре. От него ич не ми беше гнусно. Нито унизително. Първия път когато го бе споменал в чата, вероятно съм мълчала ден, два, докато го асимилирам. Сменила съм темата сигурно. Но фантазията заживя собствен живот и неговите леки фрази по темата само я затвърдиха. Та така. Вес е абсолютна права,че когато си откриеш подходящото другарче, изчезват всички задръжки, нищо не е забранено и цялата игра се превръща в начини за взаимно удоволствие. Неговата възбуда става моя възбуда. Дори да иска да ме гледа с втори мъж. Фактът,че ме гледа, означава че правя любов с него, в този момент. Няма граници. Той беше писал за суданец :))). Нови неща ми бяха. Но бързо свикнах. Учех се с часове. Моделира ме, мръсникът му. Гаранция,че сме били имали нещо в предишен живот! Усещах го, а и той мен, адски силно, през думите, а чата с тоя интензитет и наслада никога не се повтори с друг. Затова отговорът ми е такъв- искам, да, искам всичко, пълната гама. Искам си Мастера. Искам си и любенето. Искам и перверзиите. Опит ньенте. :)))
Нимка с лексиконните въпроси, моля те, ти също разкажи за себе си, както и дай няква обратна връзка, молим, дали моето споделяне е било каквото очакваше? Раздразнен? Задоволен? Нека да не е като да се изстрелвам в космоса с еднопосочен билет. :))
Фери- ще ти кажа и нещо за мен. М-42, - семеен Възбуждам се от всичко това което описах,може би се дължи на това че когато бях на 19 си хванах една много перверзна приятелка,правеше подобни неща без притеснение от мен....какво друго да кажа незнам,но и до днес ме възбуждат мокрите игри