Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Горещо лято (част 2)

26.11.2018 | sexkupon
Категория: Аматьори

На следващия ден семействата отново се събраха на плажа. Антон беше засрамен от снощната случка и само крадешком хвърляше по някой поглед към Таня. Тя от своя страна се забавляваше със смущението му и не пропускаше случай да го подкачи.
- Я, слушайте! – обади се бащата на Антон.
- Тая заран видях, че има узрели царевици в нивата зад къмпинга. Децата, организирайте една бригада, да наберете и да хапнем млечна царевица.
Идеята се посрещна с въодушевление. Опасност нямаше, защото нивата се стопанисваше от местното ТКЗС, тоест пазачът по цял ден дремеше под някоя сянка в компанията на шише ракия. За старши на децата разбира се назначиха Антон и веселият орляк се понесе към нивата. Малина предвкусваше удоволствието да се усамоти с Антон сред гъстите и високи царевични стъбла. Момчето авторитетно командваше малката си армия, разпределяйки ги на групи между слоговете.
- Хайде, берете без да влизате много навътре, докъдето можете за стигнете. Аз и кака ви Малина ще наберем от по-вътрешните. Не ходете след нас, че да не загубите!
Децата бързо се увлякоха и повече играеха, отколкото да берат. Малина и Антон потънаха сред гъстата царевица. Само няколко реда навътре и детските гласове едва долитаха, приглушени в нежния упойващ аромат на зелените стъбла. Момчето непринудено хвана Малина за ръка. Тя тръсна мокрите си от пот коси и гледайки го из под вежди обвинително каза:
- Още съм ти сърдита за снощи, да знаеш!
- А? Че за какво?
- Как, за какво? Остави ме и повече не ме погледна!
- Не съм не оставил, майка ти... нали... Пък после вече нямаше бавни парчета. – запъна се Антон.
- Можеше поне да седнеш до мен. – укори го Малина, но гласът и вече беше загубил обвинителната си нотка.
На Антон не му се обясняваше, че първата грижа след танца с майка ѝ, беше да си смени гащите.
- Лина, имаш един гигантски бръмбар в косата!
- А-а-а! Махни го-о! – заподскача тя, тръскайки коси.
- Чакай де, спри се на едно място! – той протегна ръце към буболечката в косите на момичето. Бръмбарът побягна към тила и той направи още една крачка напред. Лицата им се озоваха на сантиметри едно от друго. Момичето изведнъж спря да писка. Притвори очи и устните ѝ се разтвориха в очакване. В същия миг неговите устни се сляха с нейните. Усещането беше главозамайващо. Малина имаше чувството, че сърцето ѝ ще изскочи през гърлото. Първата в живота ѝ целувка я упои така, че тя забрави да диша. Трепереше в ръцете му, като хванато птиче, притиснала ръце към гърдите си. Антон пиеше от девичата целувка, с жаждата на умиращ в пустинята. Целувката ѝ беше така естествена, без парфюми, без червило, единствено в одеждата на своята невинност. От унеса им ги извади шумоленето на царевични листа и гласа на единадесет годишния Любчо:
- Бати Антоне? Како Малина? Къде сте?
Тя се изтръгна от ръцете на Антон и рязко отстъпи назад.
- Какво става, бе?! Нали ви казах, да не влизате навътре? – ядосано се сопна голямото момче.
- Ами ние набрахме вече и тя, Надя, плаче и иска да си ходи. Щото Гошо я удари с буца пръст...
Антон изръмжа нещо, което не вещаеше нищо добро за Гошо и се отправи през гората от зелени стъбла към далечните детски гласове. Малина утеши хълцащото момиче, а Антон изля праведния си гняв върху нещастния Гошо. След като справедливостта възтържествува, седемнадесет годишният генерал установи, че са набрани повече мамули, отколкото децата могат да носят. По пътя обратно Малина вървеше, като кралица, на която целия свят е в краката. През целия ден с Антон се опитваха да останат на саме, но другаря Димов беше нащрек. Накрая изпрати дъщеря си да изпере дрехите си и да разтреби бунгалото. Едва тогава спокоен се отпусна в шезлонга с бира в ръка. На Таня обаче и направи впечатление, че Антон изчезна някъде. Малина на няколко пъти се мерна на верандата на бунгалото, но изглеждаше странно жизнерадостна, за човек, който разтребва и чисти. Жената се измъкна незабелязано от компанията и заобиколи бунгалото. На задната веранда дъщеря ѝ беше обвила ръце около раменете на Антон, а единият ѝ крак сластно се движеше нагоре-надолу по неговия. Двамата се мляскаха в несвяст със затворени очи и издаващи заглушени от устата на другия стонове. Таня критично отбеляза липсата на добра техника у момчето и с облекчение констатира същото у дъщеря си. Момичето първа разкъса целувката.
- Чакай, да се покажа на верандата, че някой нашите да не вземе да довтаса!
- А аз се чудех, какво не разсейва толкова много, че още не си сварила да изпереш пет чифта гащички и да разтребиш! – отбеляза бодряшки Таня.
После продължи с внезапно охладнял тон.
- Влизай вътре, довършвай, каквото имаш да довършваш и отивай да вечеряш!
Дъщеря ѝ, алена като домат, влетя в бунгалото, а Антон остана отвън, като в небрано лозе.
- Антоне, тя е на тринадесет! Баща ѝ ще те убие, ако те види така с малката му безценна принцеса. – Таня се беше приближила на метър от него и сега го гледаше в очите, скръстила ръце на големите си красиви гърди.
- Че какво толкова правим? Само се целувахме. – възрази момчето.
- Искаш ли да го обясниш на чичо си Любо? – саркастично попита тя.
Той замълча и тя продължи.
- А и ако не ми беше казал, че се целувате, щях да реша, че не можете да дочакате вечерята и сте минали на канибализъм.
- Това пък защо? – смръщи се момчето.
- Защото можеше поне да я научиш да се целува, очаквах повече от толкова прехвален дон Жуан.
- Че какво ми има? Никоя не се е оплаквала, след като се е целувала с мен! – възмутено се обиди Антон.
- Че как ще се оплаче? Най-вероятно си ѝ отхапал езика и не е имала възможност да се оплаква! – присмя му се Таня.
- Устните на Лина са подути и имате късмет, че баща ѝ вече е на третата бира и няма да забележи.
- Значи... няма да му кажеш? – обнадеждено я погледна Антон.
- Естествено, че няма. Тя така или иначе ще го прави, по-добре с теб, отколкото с някой непознат. Обаче! – тя вдигна предупредително пръст.
- Ще ми обещаеш, да не я обезчестяваш!
Антон кимна отсечено.
- Обещавам.
Жената постоя още миг, после се завъртя, леката и лятна рокля се развя около кръста и едрото ѝ дупе се мярна съблазнително изпод роклята. Тя врътна глава и подметна закачливо през рамо:
- И да се научиш да се целуваш!
Думите се изплъзнаха от устата на момчето, преди мозъкът му да успее да ги спре.
- Ами научи ме.
Таня застина. Веждите ѝ хвръкнаха нагоре. Антон си помисли, че сега ще му се стъжни. Очакваше викове, вместо това тя отвърна много спокойно.
- Няма време сега, ще тръгнат да ни търсят. – завъртя се обратно и сякаш се плъзна към момчето.
- Обаче ето ти един основен съвет. Не се нахвърляй. Дразни. Обещавай. Но давай малко. Ето така.
Изричайки последното опря длани в гърдите му и надигна глава, очаквателно отворила устни. Антон, невярващ, се наведе, тя парна устните му със своите, лекичко захапа долната му устна и дръпна глава назад, оставяйки момчето с отворена уста. Доближи лице към бузата му, едва докосвайки кожата му с върха на носа си и с устни. Слезе на долу и езикът ѝ се стрелна и затанцува по шията му. После, миг преди да я сграбчи в прегръдките си, тя ловко скочи назад и същевременно го бутна с опрените на гърдите му ръце. Поруменяла от вълнение, се врътна и с пакостлив смях затича. Антон стоеше с отворена уста, дишаше тежко, а пенисът му заплашваше да скъса шортите. Ушите му бучаха и сам не знаеше на кой свят е. Цяла вечер Таня дори не го погледна. Когато семействата се прибраха по бунгалата, тя се загали в мъжа си, като котка. Той изгрухтя няколко пъти и се опита да заспи, но ръцете ѝ, нетърпящи възражение, му смъкнаха слиповете. Устните ѝ намериха отпуснатия му член и се обвиха около главата му. Езикът ѝ обикаляше в кръг, а устните ѝ се плъзгаха по набъбващия ствол. Любо сумтеше доволно и се пресегна, хвана жена си за косата и я задвижи властно. Членът му се изправи, макар и не с твърдостта от преди тринадесет години, пак си беше внушителен. По масивния ствол лазеха дебели вени, а главата му, с размер на кокоше яйце, лъщеше в мрака. Таня усети зърната на гърдите си твърди до болка. Между бедрата ѝ буквално се стичаха капки мъзга. Мъжът ѝ нетърпеливо я дръпна и я намести на хуя си. Дори така възбудена, пак и излязоха свитки от очите, когато си проправи път в нея. Тя прехапа устни до кръв, за да не извика и се задвижи леко, докато привикне с дебелия нашественик. Ръцете му сграбчиха сочното ѝ дупе и го замачкаха алчно. По тялото и се заразливаха все по-силни вълни на удоволствие и тя сложи длани на гърдите си, галейки ги и дразнейки големите, чувствени зърна. Закачката с момчето я беше разпалила и цялата ѝ същност беше, като навита до край пружина. Усети как оргазмът се заражда ниско долу в корема ѝ, отметна глава назад и отвори уста в безгласен вик. Мъжът и я грабна за дупето и светкавично я повдигна, сграбчи члена си и с няколко фрикции изхвърли щедра порция на корема си с доволно грухтене. Таня стоеше на колене, надвесена над него и трепереше от негодувание. Беше толкова близко, дори не се и опита да я изчака! Сега дори и да мастурбира в мрака, щеше да ѝ отнеме много време да върне прекъснатото удоволствие. Чувстваше се ограбена. Той се пресегна за хвърлената на пода тениска, избърса се и доволно се отпусна. Тя лежа дълго, по красивото ѝ лице се търкулнаха сълзи, но не издаде и звук.
На другата сутрин бащата на Антон възбудено застяга фотографските си принадлежности. Някъде над Лозенец имало двойка чапли в брачен период, а по Ропотамо имало пеликани. Любо Димов, също запален фотограф-любител се приготви да тръгнат заедно. Не само щяха да снимат, но и да седнат да пият една, а защо не и две вечери, без досадните женоря. Малина не можеше да скрие радостта си, че строгият родителски поглед няма да е наблизо. Малко преди обяд бяха почти готови и възбудено обсъждаха Фотоваканцията, когато другарят Димов дочу малкия Любчо да споделя на едно от другите деца:
- В царевицата се целуваха. Като ги намерих спряха, но сигурно щяха да правят бебе. – авторитетно обясняваше момчето.
Любо Димов придоби цвят на варен рак.
- Малина-а-а! Я бързо се приготви, ще дойдеш с мен. Малко да разгледаш Ропотамо и да те науча, как се снима. Хайде, до петнадесет минути да си готова! Танче, тебе няма какво да те взимам, нали не си в опасност. – обърна се мимоходом към жена си, снижавайки глас.
И хилейки се дебелашки продължи с багажа. Сърцето на Малина потъна и очите ѝ се напълниха със сълзи, но знаеше, че с баща ѝ не се спори. Потеглиха с Реното и докато Антон махаше на момичето, шепот погъделичка ухото му.
- Довечера, когато всички заспят, ела да те науча да се целуваш.
Косъмчетата по врата му настръхнаха. Изведнъж му се прииска да се стъмни колкото се може по-скоро!

Следва продължение...

Дядо Торбалан
https://eroticstorybg.blogspot.com

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 1 година

Страхотен си! И аз искам по-скоро да се стъмни! Браво!

Zvezda | преди 1 година

Още по-добро от първия разказ, страхотни диалози, с много чувство за хумор и самоирония. Благодаря. Досега не си бях давала сметка как се надсмиваш над себе си за образа на пениса с изпъкналите вени и главата като кокоше яйце. Мъжът на Малина е отвратително лайно що се отнася до начина, по който се отнася с нея. Моите уважения колко добре си описал обидата от сексуалната незадоволеност и проявения егоизъм на съпруга ѝ.