Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Горещо

23.02.2023 | Helios
Категория: Аматьори

Беше петък следобед. Всичко беше замряло, бавно отекваха секундите в тишината, а събития липсваха. Всичко, което остава в такъв момент е да чакаш, чакаш часовникът да покаже моментът да си тръгнеш. Същото като в училище, въртиш кръгчета с химикала, драскаш фигурки и си мислиш, че може би ще излезе нещо от тези драсканици. Никога нищо не излиза, но когато нямаш по-интересно занимание, това ти се вижда виртуозно. Чакаш звънеца, спасителният звънец, защото умираш от скука в час който изобщо не те интересува. Същото бе и онзи следобед, само дето не бях на училище вече от много години, а си седях в офиса и чаках времето да се изтърколи през стъклената диафрагма на въображаемият пясъчен часовник. Това леко ме напрягаше, мислех си за всякакви глупости и не успявах да си наложа дисциплина в нишковата последователност на биологичният си процесор. Седях си удобно в стола и се улових, че мисля за секс. Не съм правила секс от много време, може би половин година, освен това този секс, който правех, не беше никак удовлетворителен за мен. Беше по-скоро рутинно задължение, не че не исках, но последното ми гадже, бе доста пестелив в този вид дейност. Не знам дали си имаше друга жена, или пък се привличаше от собственият си пол, но каквито и да бяха причините, не ме интересуваше. На мен не ми бе добре с него, всичко което се случваше, беше само за него, неговите интереси, неговите желания, и неговата нехайност. Е, това доведе до логична раздяла, нямаше какво още да чакам, пределно ясно ми беше. Самата раздяла, от момента в който му казах, до фактическата реализация, бе мъка, низ от обиди и молби. Къде остана гордостта му, самоувереността?! Не ме интересува, нека се справя както иска. Но да се върнем на този петък следобед…

Трябваше да прогоня тази натрапчива идея за секс, която започваше да предизвиква физически отклик в интимната ми област. И докато си стоя в стола, едва ли ще ми се получи. Реших да се разтъпча, да изпуша една цигара, може би да поговоря с някой решил същото като мен. Отворих вратата и погледът ми се спря на отсрещната врата. Зад нея беше офисът на колега с когото харесвах да общувам. Уравновесен и спретнат мъж, приятно се чувствах в негово присъствие и не се притеснявах да му споделям всичко. Бях се убедила, че тайните ми си остават в него и не ходи да ме разнася по колеги и колежки. Не си позволяваше да ми се сваля, за разлика от всички останали, не досаждаше, и винаги ме съветваше ако поискам мнението му. Разликата ни бе точно 20 години, той често се шегуваше, че замества баща ми, защото му разказвах за себе си, за случващото се с мен, споделях разочарованията си и радостите си. Нямаше нищо общо с момченцата на моята възраст, сякаш бе отделен вид, винаги знаеше какво иска, и винаги знаеше как да го постигне.

Понякога се улавях, как го изследвам с поглед, но винаги с внимание, за да не ме хване. Малко по-висок от мен, но не едър, мускулест, но не нацепен като културист, по-скоро слаб за височината си, движенията му винаги са точни и някак плавни, но и бързи. Много къса коса, тъмно кестенява и почти бръсната, само няколко милиметърчета. Брадата му беше започнала да побелява, може би за това се бръснеше гладко, но понякога я оставяше за седмица-две, и това много допринасяше за властният му вид. Гърдите му бяха като масивни полу елипси, и лятно време принуждаваха тениските му да се спускат отвесно от тях надолу, корема му не се виждаше изобщо. По-трудно беше да огледам пакета му, но и той си седеше достолепно в този жив Аполон. Не вулгарно изложен, и не огромен, личеше си, въпреки че винаги бе добре прикрит, понеже носеше по-свободни дрехи, не беше оставил възможност за много обстойни детайли. Задничето му бе малко и кръгло, доста колежки го коментираха похотливо зад гърбът му. На фона на това дупе, същият този гръб бе като изваян шедьовър на Микеланджело, широк и силен към раменете, с тънка талия и малък ханш в основата си, продължавайки надолу в силни, прави и дълги крака.

И така, радвах се на физиката му, на компанията му, и тайно си задавах въпросът, защо няма един такъв за мен. Разликата ни в годините, неговата топлота в отношенията помежду ни, ме поставяха във въпросителни моменти за моите изблици от мечти. Твърдата му позиция, която ограничаваше възможните ни отношения, ми действаше като стръв, която си мислех, че не съм захапала. Опитах няколко пъти типични женски похвати за да го провокирам, мислех си, че няма начин да устои, но не ми се получаваше. Сякаш се инатеше като магаре, а това ме настървяваше.

Спонтанно реших да ида при него за по цигара и кафе. Вратата на офисът му, беше с брава, която не може да се отваря от външната страна, но той ми беше дал ключ, като резервен вариант, не допускаше всеки в офиса си, това че аз имах ключ ме възгордява малко.

Отворих вратата и пристъпих бавно, с едно плахо и срамежливо “ехооо”. Офисът му беше огромен, а той го беше направил като апартамент, беше със висок статут във фирмата. Не го видях, нито чух, през главата ми премина бърза като светкавица палава мисъл, реших да по любопитствам.

Първото помещение беше приемна, където имаше маса, столове и проектор – нещо като конферентна зала. Рядко там събираше колеги и обсъждаха въпроси свързани с производството. В отсрещният край и в ляво бе вратата на неговият кабинет, бюрото му, огромно, подредено, със скромен ергономичен офис стол, библиотека в дясно с много книги и справочници, от ляво имаше малки шкафчета, с подредени сувенири по тях, а над тях имаше голям телевизор. Срещу бюрото му имаше огромно елипсовидно канапе, тапицирано със тъмно бежова кожа, в ляво от канапето имаше врата, която водеше до малко кухненско боксче, и доста приятна на размер и визия баня с тоалетна. Тези две помещения, разделени със стъклена стена, предизвикваха палави фантазии в главата ми.

Преминах през конферентната стая, вратата на кабинета не беше затворена напълно, бутнах я леко и се огледах. Беше полу излегнат на канапето, със свален под коленете панталон и боксерки, с лявата ръка държеше прелестният си пенис, беше много наедрял, с розово-лилава главичка, едра и лъскава, по ствола му имаше място за още една ръка, топките му висяха отпуснати и опираха в нещо черно. Тениската бе надигната до гърдите му и се виждаше стегнатият му изваян корем, леко запотен. Замръзнах на мястото си, той гледаше към телевизора.

Първата ми мисъл беше да избягам, изобщо не очаквах да го видя така. Но вместо да избягам, аз усетих ръката си, как се плъзна между краката ми и бавно изследваше възбудата ми. Кръвта ми беше нахлула в главата ми, чувах движението ѝ по вените, усещах всеки удар на сърцето си, като на забавен кадър, все едно времето забави хода си още повече. Воайорствах тихичко няколко мига… след още един миг той завъртя глава към мен и също замръзна. Изправи се бавно и се наведе да вдигне панталона и боксерките си, или поне така си помислих.
- Не! – чух гласът си. - Недей!
Той отново замръзна, но не ги вдигна, няколко мига остана леко приведен, после се изправи и аз забих поглед в красивият му стърчащ хуй. Беше перфектен, не съм имала такъв красив пенис, напълно почистен от окосмение, някак младежки изглеждаше, не толкова дълъг, колкото пропорционален, и леко дебел. Усетих възбудата си да нараства, и пожелах тази прелест…
- Искам да се присъединя към теб… – казах му с поглед, който надявах се палаво да искри и му казва повече.
Той посочи с ръка срещуположният край на канапето и седна обратно там, където беше преди няколко минути.
- Заповядай, след като си тук, но… само ще мастурбираме!
Това бе всичко което каза. Как така “само”, какво е това “само”, да не сме някакви пубери?! Не изразих недоволството си, вместо това бързо го овладях. Пристъпих към канапето и си казах, че това ще се промени, може би е само фраза, за де не изглежда грубо. Застанах до канапето с лице към него, разкопчах си панталона, смъкнах го до глезените, той подхвана любовният си “мускул” и бавно придърпа околната кожа към основата, така че цялата главичка остана на свобода, не беше обрязан, но юздичката беше премахната, и като че ли препуциума също имаше скъсяване, или просто не е толкова дълъг колкото съм виждала. Гледаше ме право в очите, аз него също, но с периферията си бях фокусирана в скута му, с другата си ръка съвсем бавно хвана главичката си, завъртя дланта си около нея, плъзна я надолу и разтри топките си. Усетих тръпки по гърбът си, те преминаха покрай талията ми и се спуснаха в огнището на желанието, съсредоточено между краката ми.

Събух си обувките и панталона, завъртях се с гръб към него, наведох се, като не се лиших от възможността да го наблюдавам покрай дясното си бедро, дръпнах надолу своите боксерки, но стиснах бедрата в основата им така, че само платът, който покриваше дупето ми, да се смъкне надолу, дъното го задържах между краката си. Ясно видях как хуят му потръпна, но не и той. Изправих се и тогава видях, че на екрана вървеше някаква “жива” камера. Жена на видима възраст около моята, вееше огромни цици пред камерата, а основата на чатала си триеше в масажор от типа Magic Wand. Обърнах се пак към него. Предполагам, че по лицето ми е била изписана изненадата ми за съдържанието на екрана. Той го изключи.
- Остави го. – казах му.
- Не, не е моментът… – каза пестеливо, и продължи да гледа полу-събутото ми бельо.
- Събуй си боксерките!
- И това ще стане, но искам по-оскъдно осветление!
Исках, разбира се, да се съблека цялата, исках да го нападна, исках да го задуша от целувки, да си завра езика в гърлото му, да усетя вкусът на пениса му, да го усетя в себе си, бях много любопитна да разбера какво е усещането от него, да му се отдам напълно, да се отпусна в ръцете му, като малко глезено дете, и да съм негова, както си фантазирах. Притеснявах се обаче, че не съм достатъчно сексапилна.

Кожата ми бе бяла, като мляко, дупето ми голямо и широко, заради наследствено големият ми таз, в най-ниският център на този таз, където се събираха бедрата ми, имаше две устни, големи като крила на нощна пеперуда, но с по-бледен цвят. Поне краката ми бяха дълги, гладки и хубави. Циците ми са малки, и въпреки че не съм раждала, не знам защо бяха меки и увиснали, като се наведях, приличаха на две франзели на свобода, а като съм изправена, пак тези франзели, но по-сплеснати и сочейки пъпа ми с несиметричните си дълги зърна. А ареолите ми широки, тъмно пепеляво розово, и с почти вечно настръхнали мастни жлези, все едно имах още няколко зърна, но по-мънички, добре че има сутиени.

Да, искаше ми се да не вижда много, поне миналата седмица ходих при козметичката си и нямах притеснения и за окосмението си…
- Ти виждаш всичко, защо аз да не виждам? Осветлението остава! – кротичко и уверено заяви той.
- Ти си перфектен, а аз не съм!
- Остави това сам да преценя!
Исках, но се притеснявах, и въпреки притеснението, желанието надделя, казах си какво пък… толкова ми се инати и прави на недостъпен, сега го спипах! Плавно и бавно събух боксерките си, метнах ги на бюрото му, останах само по венерин хълм пред него, той го погледна и се усмихна.
- Мисля че, много красота криеш там! – това изрече и ми подаде шишенце с лосион.
Явно още не беше осъзнал, че не ми беше нужен, защото вече бях подгизнала от натурален лосион. Поех шишенцето, беше с помпа, сложих си на ръката и го разтрих между краката си, погледнах го, присегнах се и пуснах една доза от шишето на хуя му. Той се усмихна и бавно го разтри по целият си орган. Разтворих краката си и оставих устните си да се подчинят на гравитацията, леко потърках клитора си пред него. Видимо изражението му се промени. Разбрах, че му харесва. Знаех, че устните ми ясно се виждат от тази позиция, защото са дълги колкото трите ми пръста, без палеца и кутрето, а измежду тях се подаваше клиторът като гумичка на молив. Разтворих ги леко с две ръце и седнах в същата поза като него срещу му, той вече потъркваше хубавият си любовен инструмент по-учестено.

Ще вляза в играта му, искам да го видя колко ще издържи, преди да ми налети. Погалих с кръгови движения вътрешната страна на устните си с два пръста и ги оставих да потънат във вагината ми. С другата ръка държах устните си разтворени пред него и потърквах набъбналият си клитор с палеца. Хареса му, включи и двете си ръце, с едната обхождаше ствола погалваше главичката и повтаряше движението. С другата си ръка масажираше топките си и областта около тях.
- Какво е това под топките ти? – попитах го спонтанно.
Той се усмихна със светнал поглед и повдигна едната си вежда.
- Простатен масажор. Отвращава ли те?
- Дори не знам какво е това, за да се отвратя.
- Нещо като вибратор е, но е малък, не е за вагини.
Замислих се за момент, това бе поредната изненада за мен, или просто съм си мислила по… ортодоксално.
- Това… – опитах се да отправя отново въпрос, но той ме прекъсна:
- Не, не ме прави гей, простичко е, добавям в палитрата от осезания, за себе си.
- Би ли се лишил от тази играчка в моя полза?
Последва кратък, откровен смях.
Нищо не отговори, потъна в очите ми с поглед, все едно ме изпитваше, но аз усетих топлина по тилът си, която започна да пълзи надолу по гръбнака ми като електричество. Изправи се и измъкна играчката от анусът си.
- Разбира се, първо трябва да се измие подобаващо.
Упъти се към банята, аз не възнамерявах да стоя сама, а и не исках да се лишавам от гледката на полу голото му тяло. Изправих се след него и го последвах. Миеше усърдно черната материя. Знам, че държи на стриктната хигиена, вече го познавах много добре.
- Може ли да те помоля, да ти сваля тениската?
Той остави играчката и вдигна ръце както си седеше, без да помръдне повече. Приближих се, застанах зад него, вдишах го тайно, миришеше на мускус, кедрова дървесина и лек намек от канела, пуснах ръце към долният край на дрехата. Не се лиших от възможността да докосвам “неволно” тялото му по пътя нагоре. Метнах тениската на някакво шкафче и направих крачка-две назад. Той продължи. Така както бе застанал пред мивката, концентриран в дейността си, ми даде възможност да се полюбувам на стегнатото му дупе. Тези малки кръгли полукълба, откликваха на движенията на ръцете му, които щателно сапунисваха играчката, която си пожелах. Движенията на мускулите му по цялото му тяло ме наелектризираха, започвах да си мисля, че това е самият Аполон. Той приключи с миенето, подсуши уреда за удоволствия и ми го връчи, след което се върнахме на канапето. Седеше почти в същата поза, като преди това, но сега само леко галеше почти спадналият си пенис. Взех си лосион, намазах си играчката и ануса, и я прибрах на свой ред. Някак странно пулсираше тази машинка, слабо и едва доловимо, докато след миг взимаше кресчендо, и пак утихваше. Тези пулсации ме възбуждаха още повече, макар че нямах нужда, видът му ми бе предостатъчен. Загалих и аз крилата на нощната пеперуда, но исках да галя друго, и тази мисъл ме влудяваше.

Телефонът му звънна, той отмести поглед към бюрото си, а аз светкавично реших да се възползвам, стопих дистанцията помежду ни, и лекичко допрях с ръка пениса му. Той трепна, но не предприе нищо. Докосвах го леко, само с върховете на пръстите си, движех ги нагоре, надолу, бавно и опознавателно. Гледах как прекрасният му хуй пораства и се втвърдява, като цвете което е чакало пролетното слънце, за да се разтвори и покаже красотата си. Добила смелост, се надвесих над него и го поех в уста. Експлозия от емоции и сетива изригна в мен, бе толкова твърд, но в същото време нежен, миришеше на парфюмът му и на истинският му мъжки мускус. Вкусът му бе хем сладък хем солен, а пулсът от тонусът му бе високо в небето. Паралелно с тези осезания и задоволството, от това че имам това за което явно не си давах сметка че мечтая. Осезанията, възприятията от този мъж, ме водеха до ръба на физическият екстаз, нещо което ми беше непознато.

С едно движение той прекрати всичко това, само ефирният копнеж остана в мислите ми и въпросителното защо. Той се надигна над мен, и започна да надига блузата ми, това леко върна увереността ми, съблече я, след нея разкопча сутиена ми, коленичи пред мен на пода, леко подхвана чашките и изтегли сутиена от циците ми, изпитах ужас, тези увиснали безформени цици, щеше да е провал в момента в който осъзнае какво вижда… студени тръпки минах през цялото ми същество.

Очите му грейнаха, поне така ми се видя от ъгълът от който го гледах. Пое ги нежно в ръце и започна да ги гали, отначало нежно, после започна по-настойчиво да ги масажира и притиска. Започна да пощипва и опъва зърната ми, и едната ми цица се озова в устата му. После другата. Облизваше, смучеше и ги поемаше колкото може в устата си, явно можеше много, защото имах чувството, че цялата ще ме глътне през тях. Малко се успокоих, че щом така се настървява, явно му харесва, а и усърдните му занимания започнаха да нагряват отново фитила на екстаза ми. Стана рязко и направи нещо с канапето, което се оказа кръгло легло, продължаваше да ме изумява с движенията и силата си. Придърпа ме на по-широко и удобно, надвеси се над мен на “четири крака” и ми разтвори краката, вдиша ме шумно, след което изръмжа глухо и усетих едва доловими докосвания по бедрата от вътрешната страна, по бузките на дупето ми отвътре, и около устните ми, нежни, но силни като ток докосвания. После усетих как впи устни в моите, засмука ги шумно и започна да ги ближе както са в устата му. Смучеше и отпускаше, разделяше ги с езика си и пак ги засмукваше, върховете на пръстите му не спираха да глезят вътрешната част на дупето и бедрата ми, съвсем забравих и за играчката дори. Всичките му действия, излъчването му, дъхът му, опияняваха ме с всеки миг. Усещах, че се разтварям в него, че искам точно това, да съм в него! С негоооо… да се слеяааа. Мощни вибрации ме завладяха, стиснах го силно за дупето както бе над мен, отворих уста и започнах да целувам каквото е пред нея, да ближа, да смуча, да целувам, конвулсирах, усещах топли спазми в ниската част на корема си и вулвата, а той продължаваше да я смуче. Някак от момента на изригването ми, до почти пълното затихване, той бе в синхрон с мен, отслаби интензивността с която ме побъркваше, докато не го превърна в успокояващи докосвания… мамка му, побърква ме от страст и желание, нищо подобно не съм срещала! Той се надигна, обърна се с лице към мен и седна на бедрата ми, но не го усещах като тежест. Усмихна се леко и доволно, все едно той беше онзи с фойерверките, и заби поглед в очите ми. Пак го правеше, току що свърших, а вече ме побъркваше, после погледна към гърдите ми… о не… бяха като скарани една с друга, леко изпружени настрани, а ареолите и зърната гледаха в противоположни посоки… кошмар!
- Не гледай там, моля те…
Смутено и кротко го молех, и не исках това да е причината да се откаже, дори и само веднъж да съм с него.
- Защо да не гледам? Прекрасни са!
- Защото…
- Моля те… – прекъсна ме той. Знам какво ми казваш. Но аз ти казвам, че са прекрасни и уникални! Не страдам от клиширани и наложени от обществото критерии. Довери ми се и бъди спокойна, прекрасни са!
Подхвана ги с ръце, все едно за да ги сприятели, притисна ги една в друга и ги зацелува, заедно, едновременно. Сякаш им говореше, целуваше ги, галеше ги, разтриваше ги, и в същият този момент сякаш разбирах не гласните му думи. Спускаше една от ръцете си надолу по корема и слабините ми, после другата по бедрата, и редуваше тези движения докато не усетих, че нежно, но настойчиво, ми разтваря бедрата. Палецът му леко притискаше клиторът ми, въртеше кръгови движения, след което усетих че прониква в мен. Как го правеше… от тази поза… каква е тази сила? Бавничко проникваше, караше ме да очаквам и да искам, опитвах се да го издърпам с вагиналните си мускули, но това само извикваше усмивка на устременото му лице.

Когато най-накрая ми го вкара, застина така, само леко потрепваше, караше ме да го усещам, но без да движи. Остана така няколко безкрайни мига. В момента в който реших, че това е всичко, той продължи да влиза. Нима има още?! Усетих как опря в матката ми, леко я притисна и спря, започна да излиза…
- Не, не, не… – чух се да протестирам. Моля те, не… остани така…
Но той излезе. Напълно. Изправи се, и с едната ръка си го хвана, а с другата разтвори устните ми, насочи го и съвсем малко натисна към входа ми. После взе с две ръце устните ми, разпъна ги, и ги притисна към главичката си, така леко започна да ги движи.
- Вълшебник ли си ти? Откъде идваш?
Отново само ме прониза с поглед. Онзи поглед, който кара кръвта ми да кипне на мига. Побърка ме с това, неизвестно количество време, и влезе в мен, целият. Беше като експлозия. Подхвана ритмични движения, които прекъсваше и оставаше потънал в мен, само трепкаше, после пак продължаваше. Така подпрян на ръце над мен и забил поглед в очите ми, все едно имаше връзка директно с цялото ми същество. Нямаше тъпи гримаси, нито мимики, само онзи пронизващ поглед, с който ме достъпваше и ме канеше на свой ред аз да направя същото. Отпусна се на лакти върху мен и впи устните си в моите, не беше като никоя целувка която съм изпитвала. Устните му смукваха моите, ближеше ги, после стрелваше език в мен и търсеше моят език, докато не се преплетат, после пак устните ми искаше. Усещах езика му от вътрешната страна ту на горната, ту на долната устна, после пак преплиташе език с моят. Това успоредно с движенията му, които вече ме подлудяваха. Усещах вагината си като набъбнала и трепкаща като него. Промуши едната си ръка под мен, подхвана главата ми откъм тила и я притисна в себе си, заби езика си толкова дълбоко в устата ми, че си помислих че иска да оближе другите ми устни, но през устата ми. Всъщност, вече не мислех… усещах, че от запаленият фитил остават милиметри и ще гръмне фойерверкът.

Той ме чу, чу ме и усети, спря, застина, надигна се, и ме погледна в очите пак. Гледаше ме и ме побъркваше. Понечих да говоря, той ме спря, не знам как. Застинала така, той започна да движи, усилваше темпото, също и силата. Сякаш всичко се нажежаваше, не отмести поглед от мен. Нито аз исках да отмествам от него, усещах го ясно и силно, а той водеше, като най-увереният човек на света, двама ни към зарята, която нито се бавеше, нито подрани. Знаех кога ще е, знаех че искаше да сме двамата, в пълен синхрон, той водеше, аз исках да съм водена. Като глух шум от гмуркане, се притъпиха сетивата ми, усещах само топлина, радост, щастие, пълно и безбрежно щастие. Реех се свободно, в най-слънчевото слънчево, и изпитвах безкрайна радостна хармония. Не знам колко, не знам кога, има ли значение? Глухият шум след гмуркането се смени с ясните възприятия на изплуването. Споменът от електрическите импулси на телата ни, вплетени едно в друго, екстазът от празника на сетивата ни, и огромният заряд който освободихме двамата, започна да се връща като на запис в главата ми. Красив запис, на един вълшебен следобед.
- Какво си ти? – попитах кротко и смирено.
- Това, което си и ти. Същото съм, само че в друга опаковка.
- Смело ли ще е да те поискам завинаги?
- Този миг, това, е завинаги! Ти и аз, сме завинаги!

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 1 година

Змията съблазнила жената и после жената дала на мъжа. Защо не е дала змията директно на мъжа? Защото е знаела, че няма да и се върже, а на жената е ИМАЛ доверие.

Анонимен | преди 1 година

A ако имаме шанса да започнем отначало пак ли ще сме така, пак ли ще вземем от плода, който ни подава най-доверения?

Анонимен | преди 1 година

Страхотен разказ, много по възбуждаш от ония моторджийски описания съпътсван разбира се с поредните скучни словоблюдните коментари...

Helios | преди 1 година

Качвам този разказ тук, по молба на Звезда, с благодарност! Анонимен 1 и 2, ако позволите да ви дам переспектива, ако не, не четете този коментар. Ако имаме шанса да започнем отначало, лично аз ще взема плода от най-доверения, дори и с най-ясното съзнание какво следва. По този начин ние сме тръгнали по пътя, път който ни оформя, развива, извисява ако щете, дори и да се случва прекалено бавно, това е част от процеса. Най-доверения, си остава най-доверен, защото това не е измама, а ясно и уверено подхождане към целите ни. Може би е трябвало точно такъв да е подхода, поради инертността, и наивността на взимащият. Роптаенето е само белег на инертност, отхвърлане на переспективи, поради липса на инициативност. Моля да се отбележи, че това изказване, не цели да обижда никого! Само Переспектива, дори и обратна да е, това е! Анонимен 3, Благодаря!

Анонимен | преди 1 година

Действай тогава, взимай плода и учи неща които си знаела, търси хора които си имала, прави грешки,които знаеш че са грешки. Завърти колелото. Аз няма да ти обяснявам повече,вече почвам да виждам, че това е естествения подбор както винаги. Липсва ти погледа отгоре. Иначе спор няма,че имаш качества.

Анонимен | преди 1 година

Каква ти е целта, искаш да станеш активния принцип? И после да се чудиш защо отсрещния е пасивния..

Анонимен | преди 1 година

Инертност и наивност не са лоши качества, когато живееш в Рая, после с цялата хитрост и целенасоченост не можеш и на 50% да достигнеш това ниво. Това имам предвид с поглед отгоре.

Helios | преди 1 година

Опитвате се да си налагате установеният мироглед / убеждения, ли са меродавни... Никъде не писах за добро и зло, и не категоризирах качества. Кой какво иска си е негова работа. Переспектива - отхвърлена. Благодаря за коментарите! Не възнамеравям да споря, изобщо! :)

Анонимен | преди 1 година

"защото това не е измама, а ясно и уверено подхождане към целите ни."

Zvezda | преди 1 година

Хелиос, благодаря! Мнението ми за разказа остава същото :). При първа възможност ще го прочета за трети път :). И то с удоволствие!

Fairy | преди 1 година

Благодаря! Беше чисто удоволствие да ме огреят протуберансите ти. Насладих се искрено. И за перспективата съм съгласна- инертността на творението може да се промени, само ако само се разруши и издигне до творец.

Анонимен | преди 1 година

Имам такава нужда от такъв мъж, от такива чувства, от такова отдаване.. Прекрасен разказ

IzkuKurigal | преди 1 година

Почти винаги предпочитам еротичните сцени описани от жена. Насладих се и този път. Браво! ♀♂ До първия коментирал: къде е бил мъжът, когато змията е съблазнила жената? Битие 3:6 "И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде". В друг превод същия стих: "И видя жената че дървото беше добро за ядене, и че беше угодно на очите, и дърво желателно като що дава знаяне; и взе от плода му та яде, и със себе си наедно даде и на мъжа си, та яде и той.". Мъжът не е бил да опикава някой храст, бил е до нея и са яли заедно. Бил е там и не я е спрял. Много ме радвате всички, които поставяте под общ знаменател. Виновни са всички жени, евреи, мотористи, тираджии, шофьори на БМВ и кой ли още не. Извинявайте, о, перфектни, че ви разваляме света!

jps | преди 1 година

Страхотен разказ!

Анонимен | преди 1 година

Ценител. Много ми хареса разаказа! Прочетох го и втори път. Благодаря на авторката, съгласен съм, че дамите описват много по-еротично еротичните сцени! Скромният ми опит показва, че няма начин мъжът да издържи дълго вкарал хуя си в котето на дамата, ако едновременно в дупето й има вкарана вибрираща играчка. Комбинацията от движенията в жената и вибрацийте в дупето й водят до почти незабавно изпразване.