Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Отварям мързеливо очи, съзнанието ми се избистря. В квартирата на Далила съм… гол в леглото, а нея я няма. Поглеждам малката Айва – 8:32 часа… добре съм си поспал! Ставам, Далила я няма – и панталона и боксерките ми ги няма! Една хавлия е метната на фотьойла, завивам я около кръста. В коридора чувам:
- В кухнята съм, Стоян!
Далила е с копринен халат малко под дупето, а косата ѝ е вързана отзад. До готварската печка е… ухае на палачинки!
- Добро утро! – поздравявам сънено. - Къде е банята?
- Първото пано до входната врата вдясно. Натисни го навътре.
Далила се обръща с красивата си усмивка и двете трапчинки към мен – хавлията започва да се повдига.
- Мерси! – и се връткам към банята.
Натискам паното и се отваря с щракащ звук. Вътре – малко преддверие с мивка и голямо огледало, два рафта с хавлии и кърпи за ръце. В дъното – друга врата. Банята – приветлива и чиста с блестящи плочки. Мирише силно на цитруси и кокос. Оглеждам сапуните и шампоаните. Едно шише ми привлича погледа – лосион за тяло… познатия аромат!
Душа е перфектен – събуждащ. Обратно в кухнята.
- Обичаш ли палачинки? – мъничето ме гледа с очакващ поглед.
- Както съм гладен, ще изям и теб! – казвам го не на шега.
- Като снощи ли? Беше невероятно! Няма да си помисля да откажа! – очите ѝ светят, приближава ме. - Добро утро, Мечо! – уловена за врата ми с гореща целувка.
Хавлията на кръста ми започва отново да се опъва.
- Сядай някъде, почти съм готова! – врътка се край печката, а аз ѝ гледам късото халатче и се надявам дупето ѝ да изскочи всеки момент.
- Къде са ми дрехите, оттатък е само ризата? – питам неизпускайки я от очи.
- Опрах ги. Бързаш ли за някъде? До обяд ще са сухи.
Сините очички се радват, гледа ме дяволито.
Седнах на дивана с омотана хавлия на кръста. Смуглото ангелче остави чиния с палачинки на масата и измъкна от хладилника бурканче със сладко от малини. Намаза и нави на руло една палачинка. Прекрачи ме и седна в скута ми. Палачинката беше в устата ми, а сладкото капеше по гърдите ми.
Меките ѝ устни нежно засмукваха сладкото по кожата ми, а малкия палавник вече напираше между бузките на дупето ѝ.
Далила се изнизваше от коленете ми, главата ѝ беше в скута ми, а палачинката вече не ми беше интересна. Аз тръпнех в очакване. Снощи ми го пипна само веднъж, докато си го наместваше в дупето. Хавлията се разтвори опъната от нежните ѝ пръстчета.
Възбуден, пулсиращ и зачервен стърчеше срещу лицето ѝ. Едната ѝ ръка го хвана нежно в основата, а другата обгърна главичката, внимателно издърпвайки кожата надолу. Целуна го, пое го с устни, но несръчно… зъбките ѝ се плъзнаха по кожата на главичката – дразнещо усещане! Свих се, отдръпвайки се назад. Далила ме погледна в очите.
- Така ли? – попита, явно притеснена.
- Да, но без да усещам зъбките ти. – бях наелектризиран.
Първите няколко мига си беше мъка – тя просто не знаеше какво да прави. Притеглих я обратно в скута си и ѝ обхванах дупето с шепи. Под късия халат нямаше нищо, освен хлъзгаво мазно дупе. “Лосиона за тяло!” – светна ми лампата.
Моя палавник се плъзна между бедрата ѝ. Ръката ѝ го улови моментално и го насочи. “Пак там? Защо пак в дупето?” – трескави мисли бръмчаха в главата ми, докато Далила се отпускаше върху мен. Потъвах бавно, потънах целия, а сините очи се взираха в мен и се опитваха да разчетат обърканите ми мисли.
- Защо пак отзад? Явно не съм първия там? – Господи, изтърсил съм го на глас!
Далила замря, след миг подскочи и се изниза от мен. Хукна към другата стая и след секунди се върна. Носеше една хавлия, прилежно сгъната. Остави я на масата и я разгърна. Лъсна вибратор – до половината лъскаво метален, а надолу с леко бежов силикон.
- Само този е бил преди теб!
Гледах синевата в очите ѝ и ѝ повярвах. Имаше толкова искреност в тях.
- Защо в дупето, пиленце? – аз обаче недоумявах.
- Не съм била с мъж, дори и вагинално не съм пробвала! – имах усещането, че ще се разреве всеки момент.
- Успокой се! Добре, миличката ми… нищо не е станало! Просто съм изненадан и не разбирам? – опитвах се да я успокоя.
- След като навърших 14, започнах да усещам желание и трепети. Нали знаеш, да се докосваш, да усещаш тялото си. Явно нашите са ме усетили по някакъв начин, защото започнаха едни лекции за девственост, приличие и пълно въздържание до сватбата. Но тялото ми си искаше неговото! Първо с пръстче в дупето… срам ме е да ти го казвам, но на 18 си взех този вибратор. Умирах от страх да не го намерят в къщи, криех го. Страшно ми хареса да ми е в дупето, а за вагинално и през ума не ми е минавало.
- Чакай бе, дете! Да не сме в средновековието, кой ти гледа тия отживелици! – опитах да опонирам, поглеждайки към вибратора.
Може би не по-дебел от два пръста и не по-дълъг от 17 см.
- Сигурно, но явно не си наясно с ориенталския манталитет и нрави, а и не познаваш доктор Саад. – имаше предвид баща си.
Нямах аргументи. Прегърнах я.
- Ела при мен!
Пак беше в обятията ми. Сплела ръце зад врата ми, устните ѝ ме изгаряха. Вдигнах я на ръце и я понесох към спалнята.
Лежах по гръб, а тя надкрачила ме не отлепяше устни от моите. Борбата ми с връзките на халата ѝ бързо приключи и матовите гърди бяха пред лицето ми. Халата падна някъде по кревата, а аз засмуквах шоколадовите зърна с длани на дупето и я повдигах към лицето си. Облите ѝ бедра се плъзнаха над раменете ми и тогава осъзнах, че малкото кадифено триъгълниче го нямаше – голо копринено нежно венерино хълмче!
- Пиленце, това защо? – бях много изненадан.
- Мислех, че ще ти хареса. – прошепна тихо.
Боже, колко ми харесваше! Езика ми се плъзгаше по матовите срамни устни, търсейки път към розовия клитор. Влагах цялото си старание и нежност, като не пропусках нито милиметър от нежната цепка. Соковете ѝ се лееха в устните и по лицето ми. Далила беше вплела пръсти в косата ми… стенеше, трептеше, вибрираше, докато накрая експлодира с вик на наслада. Падна отмаляла встрани. Шепнеше нещо неразбираемо за мен. Вслушах се – беше на арабски.
- Много те обичам, Мечо! От първия ден в който те видях се влюбих в теб!
- Миличка, то няма и седмица! – изтърсих по инерция аз.
- Не-е-е, първия ден на семестъра… видях те в ректората! Беше със светло синя риза на карета с къс ръкав. Носеше един куп тетрадки и четеше някакъв списък. Беше на стълбите на метър от мен и изобщо не ме погледна, грубиян такъв! – смееха ѝ се сините очички, греейки като мъниста, а тона ѝ привидно сърдит беше по-скоро лигаво нежен.
- Че с какво толкова съм те впечатлил? – полюбопитствах, опитвайки да си спомня този момент.
- Излъчваше сигурност и спокойствие… и няма да кажа! – замълча за малко. - Май тогава за пръв път усетих, че се влюбвам! Е, не точно… но ми влезе в ума. Нищичко няма да ти кажа повече, ще вземе да се възгордееш!
Лежахме прегърнати и се целувахме. Надигна се на лакти и ме попита:
- Искаш ли да опитам пак?
Смъкна се в краката ми и го хвана с нежните си пръстчета. Този път се справяше по-добре – устните ѝ ме изгаряха и много внимаваше със зъбките, въпреки че не го поемаше много навътре. Съзнанието ми се замъгляваше, предусещайки края се дръпнах в последния момент и бялата течност плисна на гърдите ѝ. Далила не смееше да мръдне, беше вперила поглед в мен.
- Това хареса ли ти, мило? – плахо попита.
Не отговорих – придърпах я към мен и не спирах да я целувам.
Цялата събота и в неделя изкарах при нея, върнах се в моята квартира в късния следобед. Хасковлията боксуваше в стаята и още като ме видя от входната врата се развика:
- Ко става ва, Тигър… де се загуби? Щях в полицията да ходя да те търсим! Кажи сега, кажи де… зарадвай Кауня!
- Няма нищо за казване, Аратлик. – имитирах го размахвайки ръце. - Обичам я.
Хасковлията така подскочи към тавана, че за малко да си удари главата, а ръцете му описваха движения, като на футболист вкарал гол.
- Браво бе, Тигър! И ся какво? – радваше се истински и ме тупаше по рамото.
- Честно казано не знам какво, приятел… сложно е. – Кауня ме гледаше въпросително. - Тя е от друго тесто, богата е… банята ѝ е колкото нашата бърлога! Знаеш, аз съм сирак и с триста зора издрапвам месеца. Каквото ми прати майка с това карам, а и последно време много често е в болнични… а болничните не са заплата! – проумявах сложността на положението си.
Следва продължение...
ТОНИ
Аз пък с триста зора ги уговаря да ми го гризкат като ми правят орална, не смеят и това си е, щяло да ме боли. Само две мацки го правеха както трябва и една се научи от после. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Fairy от теб и 15ка не очаквах да ме оставите без коментар . Без думи ли останахте или преживяванията ми не Ви харесаха.
Той 15-та си почиства трънчетата дето са го уболи от дръжките на патладжаните. Ти какво си се закахърил, те не са критерий. "Аз съм човека, който реже порциите, аз порционирам, раздавам и награждавам." !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бахеееее :))) , не ме разсмивай, пак улезе у тъмните дебри на самоиронията, дано излезеш сух тоя път. :)) Човекът пита за мен, пък ти се биеш по гърдите. ТОНИ, Тонка, жестоко ме изненада, че показа липса на търпение и самообладание. Как тъй да не сме те харесали. Добре де, ще говоря за себе си. Оставих си удоволствието да те чета за ей сега, следобедн. Иии...много ми харесва всичко, дали на теб казвах, дали друг беше..., но да живея в подредена мъжка глава много ми допада. И това дето първо се действа, после се мисли как ще се оправяме. И това дето не се иска да имате сходни полит възгледи, нито да сте обсъждали смисъла на живота, а едно ароматно на кокос и цитруси телце и вече обичаш?! Че той , моя нос, бая аромати е поел досега, но любов? Не. Само деривати разни. Затуй, Тони, да си знаеш занапред като ги пишеш едни сочни, че винаги всичко ще ти харесвам и ще ми е яко да изживявам, същински Наутилус. Какво става после с вас? Далила нали не я разсърди нещо? Не искам да си я разочаровал. Нека тя теб, нека е избрала порядките и тн. Тюююю, къде пък се бъркам ассс у порциите и баниците. Върти ми се главата,Тони. От твърде много емоции. Пак. А знам едно единствено решение- газ. :))) И се стегни. Не показвай слабост,че ще те изям с парцалите!
Той човека си беше написал в предните части, че има фирма за ел. услуги, Катя му е лявата ръка, а Далила съпруга и живеят заедно, ама кой да помни? Нали трябва патардия да се вдига около нас, досущ политическа, без съдържание ама внимание да привлича, че ний дефицитно. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Браво,Бахе, браво! Е, браво! :)))
Бахе, Бахе - чел си между редовете .ХАХАХА Тони
"Нищичко няма да ти кажа повече, ще вземе да се възгордееш!" - ето тая женска логика ме преследва цял живот. Чудесно описано. Така беше живота. Отношението на Далила ми напомни защо Незабравимата стана Незабравима. Мене само ме изгладиха и ми зашиха едно копче.