Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Здравейте, ще ви разкажа една стара история, случила се в далечната 1991 г. Уволних се през пролетта и понеже бях завършил селскостопанския техникум, баща ми, който беше дългогодишен комбайнер, ме взе за помощник-комбайнер при него за лятото. Така заедно с баща ми и негов приятел (чичо Павли) станахме екипаж от трима на две комбайни СК-5М1 „Нива“. По същото време от Германия се завърна братовчедката на чичо Павли – леля Величка, или просто кака Вили, както искаше да я наричат. Тя бе живяла над тридесет години в Западна Германия по времето на соца – как точно е успяла да избяга, е дълга история и няма да се спирам на нея.
Тя бе малко над петдесетте, руса, с къса коса – прическа, много модерна през онези години. Винаги с лек грим и перфектен маникюр. Имаше много запазено тяло, красиво лице, бе висока почти метър и осемдесет, с големи цици и яки бедра. Не бе пълна, по-скоро едра жена, но изглеждаше много секси. По онова време жените не се обезкосмяваха, но кака Вили бе обезкосмена както по краката, така и на подмишниците.
Първата ми среща с нея беше в двора на чичо Павли – бях отишъл по някаква работа още преди да започнем жътвата. Тогава се запознахме, като самото запознанство бе по-скоро фиктивно. Тя бе облечена с бяла тениска без ръкави и къси панталони в светлосин цвят. Кожата ѝ бе толкова светла, че вените ѝ се виждаха под нея от разстояние. Гладко избръснатите крака лъщяха на слънцето. Възбудих се в момента, в който се запознахме, но не мисля, че нито тя, нито чичо Павли разбраха.
Мина почти месец от първата ни среща, не бях я виждал оттогава. Един ден, докато чичо Павли караше номер 101, налапа камък и скъса контрабарабана. Така с баща ми решиха да я ремонтират, а аз да остана да карам номер 116 и да жъна с другите две комбайни. Свършихме блока в местността Керемидената кашла и се местихме на друг блок в местността Заешката чешма. Другите две комбайни тръгнаха напред, а аз изостанах, защото обирах едно малко парче на триъгълник. Свърших го, разтоварих зърното от бункера в трактора, който бе останал с мен, прибрах разтоварващия шнек и тръгнах към другия блок.
Пътят към Заешката чешма минава покрай горната част на селото – там има една чешма на име Козгуна. Къщата на кака Вили е точно в края на селото, до чешмата. Спрях на чешмата да си напълня прясна студена вода и докато пълнех, дойде кака Вили. Помислила, че е чичо Павли. Заприказвахме се. Питаше дали не съм твърде малък да съм комбайнер, тежко ли било – все общи приказки. Поприказвахме, но погледът ми все беше в бедрата ѝ, в гърдите и маникюра. Реших да направя комплимент за маникюра, а кака Вили се засмя и каза, че така била свикнала. Аз измърморих нещо от сорта, че в селото такива жени като нея няма.
Тя ме погледна изпод вежди с лукава усмивка и подхвърли някой ден да ѝ отида на гости, да поприказваме, пък можело и за жени да говорим. Обещах ѝ, запалих комбайната и тръгнах. Бях надървен целият и хич не ми се жънеше, но...
Следващата ни среща бе чак през септември. Бяхме свършили „бялата жътва“ и стягахме комбайните за царевицата и слънчогледа. Баща ми поиска след работа да мина да видя лозето и как е гроздето. Минах, проверих го и от лозята се спуснах към селото пеша покрай къщата на кака Вили, просто защото беше най-прекият път. Когато минавах покрай тях, тя се провикна от двора си към мен:
- Стефчо, много лъжеш, Стефчо!
Обърнах се и тръгнах към тях. Влязох в двора, поздравих я и седнахме под асмата. Оправдавах се с работата – че не съм си изпълнил обещанието да ѝ отида на гости, както се бяхме разбрали. Кака Вили обаче твърдеше, че съм като всички мъже – несериозен. Започнах да обяснявам, че не съм такъв, а тя все казваше:
- Да бе, да! – и се усмихваше.
Беше с розов потник с нещо изписано на немски с яркозелено, а дупето ѝ се подчертаваше от розов клин. Бях се надървил от гледката. Тя правеше кафе, като се навеждаше, без да прикляка – така гледката пред мен бе изумителна. Не знам как събрах смелост, но се приближих към нея и докато бе наведена да взема чаши от ниската масичка, си допрях кура до задника ѝ. Тя не очакваше и подскочи от изненада.
- Какво правиш, Стефане? – попита ме кака Вили учудено.
- Ами, показвам ти, че не съм като другите! – казах с пресипнал глас, без да отпускам хватката.
- Голяма съм за тебе, кака! – каза кака Вили и се опита да се отскубне.
Аз обаче я задържах и започнах да я целувам по врата. В началото се дърпаше вяло, но после се обърна и отвърна на целувките ми. Започнах да ѝ мачкам гърдите с едната ръка, а с другата да стискам хубавото ѝ дупе.
Кака Вили обаче бе опитна жена – каза ми да не бързам, накара ме да седна и клекна пред мен. Свали потника си барабар със сутиена и пред мен се озоваха най-големите и красиви гърди, които бях виждал. Тя разкопча дочения панталон, с който бях, смъкна ми слипа и започна да ми прави страхотна свирка. Естествено, на загорял младеж на само 21 не ми трябваше много време, за да свърша в устата ѝ. Кака Вили пое всичко и го изгълта, като продължи със свирката, а курът ми дори не спадна. Като се умореше, започваше да ми прави турски чекии, после пак го налапваше.
След това се изправи, свали клина заедно с бикините и седна на моето място, а аз започнах да лижа подгизналата ѝ слива. Соковете от путката ѝ бяха толкова много, че наболата ми брада бе цялата в мъзга. Кака Вили претреперваше от време на време (тогава си нямах и идея за женски оргазъм), а в един момент ме погледна със строг поглед и попита какво чакам. Не чаках втора покана! Проникнах в нея – сливата ѝ бе адски топла и влажна. Започнах да я чукам, като правех ритмични и бързи тласъци. Кака Вили ми каза да намаля темпото и да не бързам, ама...
Затова ме накара да легна на пейката, а тя ме възседна. Започна да се движи с нейно темпо, като въртеше с лекота дупето си върху моя кур. Прошепнах ѝ, че свършвам, а тя продължи, като каза да свършвам спокойно в нея. Изригнах от кеф. Лежахме потни известно време, като и двамата дишахме тежко.
После тя започна да се облича, а аз гледах с наслада красивото ѝ тяло. Облякох се и аз, целунах я и попитах мога ли да идвам пак. Тя се усмихна и каза, че трябва да минавам по-често и че има още доста неща да ме научи.
Кака Вили живя още три години в селото. Чукахме се през цялото време, но след това замина обратно за Германия. Искаше да отида с нея, но татко се беше разболял вече и нямаше как да го оставя сам. След година чичо Павли каза, че кака Вили е загинала в автомобилна катастрофа. Плаках цяла нощ.
Малко след това се спомина и тате, а след това напуснах селото в посока Бургас. Уроците от кака Вили ми бяха полезни през целия ми живот. Сега съпругата ми често ми задава въпроса колко жени съм имал преди нея. Как да ѝ кажа, че кака Вили беше Жена, а другите бяха фръцли, дето не знаеха какво е секс и как се прави? А жена ми... ами, чукам я по уроците от кака Вили...