Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Калкута, 1905.
Казвам се Томас Шелтън, но сега се подвизавам под фамилното име Блъд. В което има не малко ирония, защото основоположникът на рода ни е напуснал стара Англия с точно тази фамилия. Пра-прадядо ми Ричард е полулегендарна фигура и когато е пристигнал в Индия преди сто години се е представил с новото име Шелтън. Подозирам, че причината е свързана с нежеланието да обяснява на колониалния губернатор как се е сдобил с богатство, достойно за някой библейски цар. В Индия е станал това, което са наричали “набоб”, европейски авантюрист, станал приказно богат. Никой в рода не знае на какво точно сме дължали благополучието си, но ако се вярва дори на половината истории за легендарния ми пра-прадядо, барон Мюнхаузен ряпа да яде! Едно е сигурно, имам една шестнадесета царска (според Ричард) негърска кръв. Освен с легендарно богатство, старецът е довтасал в Индия с черна принцеса. Може и така да е, в Африка ако имаш петдесет крави, сигурно можеш да се наречеш цар, а всяка от двадесетте ти дъщери ще е принцеса. Не че има някакво значение, но на Ада и харесва да ме нарича “мой приказен принце”, а аз съм готов да ѝ дам да ми казва както ѝ е угодно. Нищо друго не мога да ѝ дам. Някога легендарното богатство на рода към момента се свежда до стотина рупии, които се равняват на малко повече от шест паунда. Пра-прадядо Ричард може да е бил много добър в трупането на богатство, но наследниците му сме показали завиден талант в пропиляването му. Е тия сто рупии нямаше да имам, ако Ада не ги беше скрила от съдия изпълнителя в едно твърде интимно скривалище.
- Какво имаш да губиш, дай да проверим! Сигурна съм, че складът е бил на търговска къща “Шелтън и ко”. – това момиче никога не се отчайваше. - Може да изскочи нещо, а властите със сигурност още не са го надушили, защото целият квартал е документиран, като изгорял в пожара от 1850-та. Аз обаче съм играла там като малка и си спомням сградата, беше закована с изгнили дъски и имаше вашата фирма!
Аз съм първият човек, който ще признае че е безхарактерен, пък и не исках да споря с енергичната пъргава бенгалка. Нямах никаква по-добра идея и се оставих Ада да ме поведе по кривите улички на Калкута. Древният склад от славните дни на компанията по нищо не издаваше, че може да крие някаква ценност. Просто една разпадаща се сграда, с пробит покрив, забравена от всички. Вътре разбира се нямаше електричество, но през дупките в тавана влизаше достатъчно светлина. В безпорядък бяха нахвърляни денкове с мухлясала коприна или отдавна изгнил ориз. Вяло заръчках напосоки, без надежда да намеря нещо ценно, дори и да е имало навярно отдавна е било ограбено. Ада обаче, весела и пъргава като маймуна, подскачаше с детински ентусиазъм и по някое време весело изписка:
- Принце мой! Ела! – усмихнах се неволно, ентусиазмът ѝ беше заразен. - Тук, под денковете.
Под стари денкове имаше дървен сандък, напрегнах мускули и ги прекатурих.
- Отвори го, сто на сто вътре има съкровище!
Изритах изгнилото дърво и капакът отхвръкна в облак прах. Когато накрая той се слегна и спряхме да кашляме надникнахме вътре.
- Ето го твоето съкровище!
Вътре имаше проядена от молци, някога червена куртка на британски офицер, древен шотландски меч, който сигурно е бил модерен по времето на краля Слънце и подвързана с кожа книга. Извадих меча и го размахах театрално, разбирах от фехтовка и острието беше в удивително добро състояние. Ада изръкопляска възторжено:
- Облечи мундира!
Бръкна в сандъка и извади жалките останки от избелялата офицерска куртка. Прояденият от молците маншет увисна печално и от шева се посипаха малки стъкълца, които засияха на пода, като малки огънчета. Очите на Ада се окръглиха и тя клекна да ги събира, приличаше на момиче, което събира камъчета на брега. Когато се изправи в матовата и шепа блестяха десет малки необработени диаманта, че камъните бяха скъпоценни нямаше съмнение. Трескаво претърсихме останките на униформата, но напразно. Преровихме и сандъка, но освен подвързаната с кожа книга, нямаше нищо друго. Огледахме плячката си по-обстойно, по съвсем груби сметки, камъните струваха около петнадесет хиляди рупии. Сграбчих дребното гъвкаво тяло и радостно завъртях Ада, а тя впи устни в моите. Прегръщахме се и се целувахме, без да обръщаме внимание, че сме потни и покрити с прах. Странно нещо са диамантите, как повдигат човешкия дух.
Беше изключено аз да се поява с шепа диаманти, кредиторите ми мигом щяха да се нахвърлят отгоре ми. Ада продаде едно от камъчетата, което ме превърна по документи от Томас Шелтън в Томас Блъд, а с остатъка от парите се настанихме в дискретен дармашал, страноприемница за поклонници и хора, които не искат да им се задават излишни въпроси.
Ада изкъпана и ухаеща на благовония лежеше по корем на широкото меко легло, размахваше пети и с наслада дъвчеше зряло манго. Сокът се стичаше по брадичката и ръцете ѝ чак до лактите.
- Мой приказно богати принце, какво пише в книгата?
Книгата се оказа не нещо друго, а дневника на Ричард Блъд, капитан на Негово Величество крал Джордж трети. Зачетох се в коравите страници, освен непоправим фантазьор, моят прародител очевидно не е изпитвал свян да записва любовните си похождения и то в най-големи детайли. Историята беше явна измислица, корабокрушение, приключения в сърцето на Африка, тайнствена цивилизация и разбира се красиви жени. Дядо Ричард изглежда се е радвал на вниманието на нежния пол, а и е имал дар слово да описва интимните си моменти. Очите на Ада придобиха блясък, обещаващ плътски наслади. Сигурно и диамантите оказаха влияние, установил съм, че те са изключително мощен афродизиак. Докато четях как пра-прадядо мърсувал на кораба с жената на някой си лорд Литълтън, Ада се надигна и протегна, като някоя от големите черни пантери от родните ѝ индийските джунгли. Можех да си я представя как мърка или изръмжава. Тя хвърли костилката от мангото и запали наргиле и приготви опиум, в един дармашал такива неща бяха нормална част от обзавеждането на по-луксозните стаи. Беше застанала на ръце и колене с гръб към мен, докато приготвяше наргилето и продължаваше да слуша, докато четях мръснишките спомени на похотливия ми прародител.
***
Не можех да повярвам, че ще дефлорирам този последен останал непорочен отвор. Членът ми беше болезнен в своята твърдост, докато с ласкави думи и нежни докосвания сломявах последните барикади на нейната съпротива. Усещах, че в нея са се сплели едновременно страх и похот, карайки тялото ѝ да гори с греховната жар на желанието, докато разумът и ужасено се противеше. Притиснах подулата се колкото малокалибрен артилерийски заряд глава на члена си в стегнатия кафяв пръстен и бавно, но уверено натиснах навътре. Кожата ѝ настръхна и тя захапа ръката си, за да не извика, когато преодолях съпротивата на аналната ѝ халка и проникнах в до сега девствената територия. Копринено нежната ѝ плът панически се опитваше да се свие и да ме изтласка обратно, но това само увеличаваше удоволствието ми и вместо конвулсиите на ануса ѝ да ме избутат навън, се приплъзнах още няколко инча по-дълбоко в червата ѝ. Усещането как тялото и трепери, докато го набучвах и покварявах по този забранен начин с члена си не можеше да се сравни с нищо изпитвано до този момент.
***
Докато четях Ада, все още коленичила с гръб към мен и разпалваща наргилето, измяука тихичко и разлюля обутото си в копринени шалвари задниче. Обърна глава към мен и ме изгледа с премрежени очи, после отвори устни и преднамерено бавно издиша сладкия опиумен дим към мен. Оставих вехтия дневник на масичката и рязко си свалих тирантите, за да изуя миг след това и панталона. Кръвта ми вече вреше, когато коленичих на пода и лицето ми застана на една педя от подканящо въртящия се задник. Развързах шнура на шалварите и ги дръпнах надолу до коленете ѝ, откривайки заоблените голи, твърди полукълба с маслинен цвят. Между тях пред очите ми примамливо се свиваше и отпускаше набъбналият от възбуда отворен в очакване анус. Ада имаше толкова голям опит в аналната любов, че аналната ѝ халка винаги си стоеше леко разтворена, почти колкото монета от един шилинг. Набъбналият пръстен пулсираше и примигвайки ту откриваше, ту закриваше примамливата картина на алената плът вътре. По-надолу срамните ѝ устни, още по-тъмни дори от кожата ѝ, се бях отворили месести и налети с кръв, откриваха лъщящото от желание влагалище, отворено като някаква алена екзотична орхидея на фона на мургавото тяло. Соковете ѝ вече се стичаха надолу към монументалния клитор на Ада, свидетелство как ѝ бяха подействали мръсотиите на пра-прадядо ми. Клиторът ѝ беше дълъг цял инч, арогантно се поклащаше, като предизвикателство за моята мъжественост, а зад него имаше пиърсинг със сребърна халка с малко топче накрая, което удряше гигантския пулсиращ клитор, като някаква екзотична камбанка. И интимното украшение, и завинаги разширеният анус бяха спомен от времето преди да откупя Ада, когато още притежавах част от дядовото богатство. Бях я попитал дали не иска да го махне, а тя ми отговори: “В онзи живот, или се научаваш да ти харесва каквото и да правят с теб, или загиваш. На мен много ми харесва, прави каквото искаш скъпи принце!”. Ада беше моделирана, като играчка за всякакви сексуални удоволствия, аз я обикнах отвъд животинската похот, а тя остана с мен, когато вече нямах нищо.
- Ела. – измърка тя с натежал и дрезгав глас и обърна глава.
Приближих лице към нейното и тя ми поднесе устните си, меки и топли. Целувах ги в забрава, а тя ме подкани стрелвайки навън връхчето на езика си. Разтворих уста и се слях с нейната, нейният дъх стана мой дъх, опиумът изпълни дробовете ми и замая главата. Когато нуждата от кислород стана нетърпима се разделихме, само за да си поемем шумно въздух и тя отново да дръпне от наргилето. Целуна ме и издиша дима в устата ми, знаех какво иска. Минах зад нея и долепих устни до отвореното колелце на ануса ѝ. Бавно издишах в него и с език опипах копринено нежната вътрешност. Ада изстена гърлено, пръстите на ръцете ѝ се впиха в завивката, както котка би свила лапата си и извадила ноктите си в момент на удоволствие. Присегнах се за мундщука и дръпнах от наргилето, за да издухам още една доза в разтворения в очакване анус. Тялото на Ада потрепери и от разтвореното цвете на вагината ѝ се стече тлъста капка сок, плъзна по клитора и тежко капна върху завивката. Преминах с език по пламтящия разтворен отвор от долу до горе, вкусвайки опияняващия нектар на нейната ненаситна женственост. Божественият ѝ вкус ме замайваше по-силно от всеки опиум и аз пиех, както пие пътникът в пустинята намерил оазис. При всяко потръпване на тялото ѝ сребърната халка се разлюляваше и малкото топче шибваше клитора, карайки Ада да простене. Налапах уголемения с незнайно какви методи клитор и го засмуках, мачках го с устните си, и го галех с език, наслаждавайки се на отклика на любовницата ми. Стенанията ѝ се бяха превърнали в невъздържани викове и тя тласкаше тяло назад, сякаш чукайки ме в устата с неестествено големия си клитор. Усетих я, че приближава върха на удоволствието си и леко стиснах със зъби и засмуках. Знаех, че в такова състояние известно количество болка само увеличава екстаза ѝ. Ада зави, като диво животно и тялото ѝ се затресе неконтролируемо, когато дразнението стана непоносимо за нея, тя се дръпна от мен и аз я оставих да изживее последните вълни на оргазма си.
След като се успокои, Ада, без да каже и дума извади едно от старите си притежания. Изящно изваян от слонова кост пенис, дълъг десет инча и дебел два, майсторът беше направил всяка веничка, извивката на органа, така че човек би повярвал, че е истински! Дължината му будеше в мен лека завист, но пък на дебелина го биех и това ме изпълваше със смешна детинска гордост. Ада се беше останала на колене, с шалвари свлечени наполовина и легнала на гърди. Застанах зад нея и започнах да търкам играчката по протежение на още изпускащата слуз цепка, докато го олигавих обилно.
Следва
P.S. В нетрезво състояние дадох едно обещание и сега си го изпълнявам. Хванах се за главата, като прочетох колко калпаво съм написал поредицата до сега. В главата ми се въртеше думата “неспасяема”.
Дядо Торбалан
Споко, всички се развиваме четейки тук. Доволен съм , че вече преобладават разкази класи над кратките истории и дълги обяви. О-75
Когато отворя сайта и чета , се чувствам като пред два съседни магазина- единият "Левче" ,а съседният - марков бутик.Някои от разказите се продават или в единия , или в другия. Този си го купих от бутика. И сега пак ще го разгледам , като прекрасна покупка !
Капитан Блъд..... Като малък изкарах едно лято с книгите на Антонио Салгари и Габриел Сабатини .... О-75
Благодаря! Съставих името на героя в първите седем части от Ричард Шарп на Бърнард Корнуел и Блъд на Сабатини :). Хубаво е да има и бутик, и магазин "Левче". Така не само всеки може да намери история според вкуса си, но и по-добре може да се оцени труда зад написаното. Д.Т.
Радвам се че категорията "Машина на времето" бавно и славно се развива. Пълна е с качествени разкази. Днешния го доказва. Торбалан правиш поредното показно как в разказ от 2000 думи може да си има всичко. Тема, сюжет, герои и най- важното ... точното съотношение СЕКС. И нещо друго един мъж тежи толкова колкото тежи мъжката му дума. Без значение от състоянието в което е направено щом е спазено това говори много за човека. РЕСПЕКТ за което.И да наспамя доволно ще споделя, че аз в някакъв пристъп на умопомръчение при това напълно трезва дадох едно обещание към Вълкан. Идея си нямам как го реших, но заявявам, че докато въпросния Филип не ми го отпере кАнлно налагам запол над гъзО си. Най- безумното е, че спазих обещанието си. Колкото и нелепо да е. Периода в който ануса ми беше под вето беше доста дълъг. Но с този мъж открих удоволствието от аналния секс, АНАЛНИТЕ ИГРИ ( пробвахме я клизмата с млякото Торбалан ;) са в пъти по- по - най. Провъзгласен е за кАНАЛен мастър на моя сифон. Още е рано, но по- късно ще вдигаме наздраве за СПАЗЕНИТЕ ОБЕЩАНИЯ. Весела
Весела, ласкаеш ме и мед ми капе на сърцето :))! И аз мисля, че обем от 2 000 думи е по-"здравословен" за един разказ, когато е част от поредица. В надпреварите ни това е по-трудно изпълнимо, защото всички искаме да набутаме там калкото се може повече сюжет. Но лично за мен, обемът 2 000 е идеален за еротичен разказ. Съотношението смятам че трябва да е от 60/40 до 40/60, за да сме честни с читателя. Ако исках да продължа историята от мястото, където Ричард тръгва след лейди Литълтън, трябваше да напиша поне 6 000 думи сюжет без секс, а считам това за измама с жанра. За това и направих скок във времето. Тук честта ме задължава да отбележа, че бях захванал друг разказ, но Баба Яга ме скастри и аз се засрамих :). Ще видим, в петък пак съм в "домашен офис", ако имам муза ще продължа. Д.Т.
И с мед съм си правила клизма Торбалан:))) за още съвети от кАнално естество не ме следвайте:))) Противник съм на дългите разкази. Въпреки, че аз самата имам проблем с обема. Много работя върху него да го орежа максимално и имам подобрение въпреки, че все още съм над границата под която искам да бъда. Но вече много по- безболезнено се разделям с изречение. Malleus Maleficarum беше 6000 думи. Нямаше прочитане успях да го сваля до 4700. Важен ми е обема защото и аз си имам една баба Яга само, че моята е от мъжки пол и върколашки произход:)))А той не харесва дълги разкази .Разхайтихме се в обема Д.Т. СЕКС! Това трябва да е водещото. Има си платформи и сайтове където може да си разтягаме локум и лакатардии колкото си искаме. Това не е само мое мнение. Масово да не каже едно 90% от потребителите с които аз си общувам от сайта казват че повече от 2000 думи е крайно досадно да се чете. "В надпреварите ни това е по-трудно изпълнимо, защото всички искаме да набутаме там калкото се може повече сюжет." СЮЖЕТ. Да важен е, но СЕКСА е по- важен. Дали вече е богоугодно време да вдигнем тост за тези които ни сръчкват в ребрата когато се оливаме? Весела
Още не, еще не вечер :)) https://www.youtube.com/watch?v=WwzBXRBx-TY тук сме един час назад и любимата още не се е прибрала, някак не е възпитано да почвам без нея (и здравословно не е!). Д.Т.
Весела и всички други мили другарчета тъдява, наздраве за тези за които пишем! Д.Т.
Торбалане сайта който стопанисваш беше пресечната ми точка с този с който цял живот вървим успоредно един до друг. Наздраве за тези които ни подаряват изживявания за които да пишем. https://youtu.be/1WfD7nEoAWM .Весела
Нaвява на класическо четиво и изведнъж нахлува еротиката. Разказ, написан с голяма вещина и богат изказ. Не съм чел предишните части, но и от тази част си личи майсторството, с което авторът борави с думите и талантът да разказва интригуващо. Възбудата от четивото се редува с насладата от класическия начит на разказане и богатия език. Поздравления! Mr. xyz
Наздраве Giv! И на всички други готиняци тук, независимо дали пишат или само четат. Mr. xyz
Наздраве! Весела, Скорпиънс ми бяха много любими, преди да си променят текста на Wind of change. Стига ми тая награда, ако с нещо съм допринесъл за развитието и популяризирането на страницата. Xyz, сполай друже! Знам си, че не заслужавам чак такива суперлативи, но пък е толкова приятно да ги чуеш! Пия за вас! Д.Т.
Д.Т., майстор си! Никога не пиша негативни коментари и никога, ако не си заслужава! Наздраве! Mr. xyz
Mr. xyz не сме се засичали до сега в диалог. От скоро отбелязвам вашето присъствие. Вие няма ли да ни изненадате с някой разказ? Предстои обявяване на тема за новата надпревара( още не съм измислила как ще ви сваря като жаби:))) може да се включите. Не е толкова страшно. Наздраве и на вас Mr.Xyz . Д.Т аз така разлюбих Металика след Нюстед нещо ме издразни в ситуацията. Рейнболюту 4EVER. Вълкан сега в косата ще станеш като Ричи Блекмор и съвсем не може да се отървеш от мен. Липстваш ми лудо момче. Музикалната програма продължава с поздрав за дамата до админа https://youtu.be/oijqK3ahxis . Весела
Обожемой, каква шафранена приказка, сласт и похот...Мнооого приятно пренася в друг свят- шарен, опасен и екзотичен. А тия телесни описания...обожемой, колко гладни са очите на автора, за да виждат тъй превкусно...
Веселке Широкоразтворенодупе, няма да се разберем да се черпите без мен. : )) Наздраве! Не съм по сръбското, но ако ще е сръбско, нека е https://www.youtube.com/watch?v=RSCCAYIXP6I. На мен пък ми е малко къс този разказ, но аз получих продължението лично. ; P
Fairy, ненаситни очи! Нали знаеш как господ проклел мъжа според апокрифа? "Все да ти се сака! И кога можеш, и кога не можеш, все да ти се сака!". Д.Т.
Мили ми, Разказвачо, из дисагите извадил случици, в краката си подложил ни да те слушкаме с отворени ченета :)), хубавичко да облажваш мустаците, мазно да ти се мазни писанката ти домашна. Ей тоя блясък днес видях отново у вуйча си, ей таквоз ми ти смешки и изречения недовършени, колко смях сме се смяли и как сладко изчервихме сервирьорчето....Тоя гъдел мъжки, аромат Олд Спайсов :), лицето сериозно и искрите в очите....безценно е. Па да рече: 'Булкааа, ...." охохох :))) Завидях й на тигрицата за клитора пенисов, за украсата, за имането на Принц, а не свобода. Ще те изчета и назад. Сега мъжот ще иска Фнимание, за туй по после. НаЗдраве!
В своя защита Баба Яга ще кажа, че аз попитах богоудобно време ли е? Админа предупреди, че може да отнесе удар с точилка ако се подкараме по- рано. Аз чаках чаках вече час да даде сигнал. Пресъхнах:) Въздух захванах:) и те така. Кукувицата... Баба Яга нека бъде и такава https://youtu.be/IU5sR_TUGdg . Веро цял ден умрях от скука без теб. Предлагам заедно да мрънкаме за уп-3. Весела
Ай стига сте се превзема ли, че на много от вас ви се до щя, а няма кой да ви обслужи пенсионерските дирници.
Олд Спайс е любим на отеца ми. Моят е зелен Брут, обаче в Норвегия не се намира. Предлагам да разведрим с нещо сръбско https://www.youtube.com/watch?v=uznBuDEOq_0 Д.Т.
Вес, какво е това?! : ))) Търси ме дяда ви по мобилния и вика: "Кога си идваш? Весела ни чака да пием!" : ))) Той може и сам да пие, но няма кой да му налее. Иначе се забави с Наздраве-то, защото... (ще прочетете в продължението)
Анонимен, няма страшно. Остава мощ, за един удар йощ. И тебе ще те ощастливим. Д.Т.
Весела най- любезно ви кани на гости г-жа Торбаланова БЕЗ КАКВИТО И ДА Е ЗАДНИ МИСЛИ ЗА УПАДЪЧНИ ЩЕНИЯ. В удобно за вас време, по всяко време ДОБРЕ ДОШЛИ СТЕ. Да се чете поканата правилно чисто приятелско гостуване. Забранено е само да се говори за... Пратчет:))) Не можем да си избягаме от Балканското Д.Т. https://youtu.be/jtgA0jvhp2A . Весела
Деде, тя твойта старческа мощ едва ли стига да си сдъвчеш коричката на хляба....
Стига и отдире, когато станеш на моите години само ще мечтаеш за тая мощ, момченце :). Старият вол знае как да кара браздата. Д.Т
Вес, внимавай, какво си пожелаваш! : ) Някои харесват (без да го разбират) Пратчет, защото са сноби. Аз го обичам! Няма да ти говоря за него. Тук-таме цитат и сама ще го търсиш. ; ) Отивам да отворя виното от нар.
Пищоля се по кожа, пием шаНпанско, наздраве,мили мои! Що пиша ли? А не съм заета? :)))) Мнооого смешно, няма що! :)) Уговорили сме се с вуйчови, ще ходя час по час до село/Търново/ Арбанаси да варим лютеница. :))
Дии Белчо, гледай Сивушка с влажни си очи или тъжни......
Тая и тя не си гледа старините ами тръгнала по пътищата да мре, лютеница ще правила, хал хабер си йок от какво се прави, ама нейсе.
Внимавай, че Белчо ако де наниже, ще те кара до края на браздата :D Д.Т.
Не хвърлям Баба Яга думи в така си в пространството. Поканата е отправена. Единственото ми притеснение е г- н Админ Торбаланов как ще ми опази? Югозапада генерира най- много мераклии на кв.м. Вярно, че са като газирана вода бенят се и шумът ама за окол 3 сек. Но на приказки ехееее. Колкото до Пратчет НЕ. ТВЪРДО НЕ! Може да е най- моето нещо за четене, НО няма да му дам шанс. Даже не ми е любопитно да надникна да видя за какво беше врявата тук по едно време с този Пратчет. Фейри любимо мое момиче с шаМанско ли да те чакам? А и да те питам патладжани слагаш ли в лютиницата, че ми попадат някакви мързеливи рецепти без патладжан? Весела
Напразно отхвърляш Пратчет, Весела. Не позволявай личностните дрязги да те ограбят от една литературна ценност. Говоря разбира се за ранния Пратчет, не за woke педерастията, която ко-авторите му са сглобилили. Д.Т.
Боже, обоже,боже! Днешни актуалности. Първо, слизайки от горе, най- подир се виждам в огледалото на асансьора. Отбелязвам на ум, че слънцето изсушава и че масажистът, дет напира да ме подмладява,верно шмъ получи. После , получавам инфо, че ми трябват операции, за да заприличам на описаното в сайта и накрая, понеж си ходя гола дома, мажот цъка с език, че добре ми се отразяват годините, че много хубаво старея и прочее оплитане в тея калчища...Тури му . ..четвъртит! :) Вес,Златна, язе ич не бих посегнала към мехурчесто,принуди ме възпитанието. Да не отказвам. :) Келеменце заядливо, баба ти лютеници мое си извърти, колко си ще, лошото е, че тей гнус да топнеш пръста, че да пробваш правилна лий пропорцията. :)) Така. Надушвам буря. Хващат ме бесовете. Ако се изложа,те са били. :) Спокойна нощ, дружинка! Ако не стане тва със спането, ще трябва да викам Жокер на помощ. А мразя да моля! Яснолее?
Пословично съм известна сред близки познати и непознати Д.Т. с бруталния си инат. Като 5 годишна съм:))) Всички нюанси на инатливост имам от безсмислено до крайно безмислено:))) Същото е и с "То" всичко съм прочела на Стивън Кинг , но този Пениуайз нема да го пипнем. Което не спира разни гадни приятели да ми подаряват тениски, чорапи и т.н. на този клоунски ужас. Заспивам с въпросния ужасен много ужасен мъж с който се запознах тук. Хубаво ми е. Топло ми е. Интимно ми е. Сутринта усещам нещо твърдо ме подпила откъм гъзицата. Обръщам се да докосна и ооо ШОК И УЖАС той си сложил маска на Пениуайз. С писъци паднах от кревата. За да ми излекувал фобията клоунска ме е предупредил, че ще ме изнасили облечен като Пениуайз:) А аз пиша разкази за този същия ужасен ужасен тип. Как пък на нещо нормално не налетех в този сайт:)))Ти Торбалане Пратчет НЕ го мисли. Ето Баба Яга загатна за продължение на разказа ти каза петък maybe. Тъй чИ. Пиши си. Радвай ни. Anladınmı. Весела
Вес, То няма нищо общо с клоуните, а става въпрос за чудовищата живеещи във всеки от нас. Ултра психарска, като останалите му. На мен любимата ми е Сблъсък. За човек, завършил Социология, мисля че много ще ти харесат някои части от Пратчет, имайки предвид, че дори се преподават в университета (СУ). Изключително е да видиш, как идеализмът се сменя от зрелия цинизъм с всяка книга (и с възрастта). И да го видиш и в собствения си живот. Затова Пратчет трябва да се почне от начало.
Добре, ще се прежали келеменцето да ти вкуси лютеницата, но с черпака и ако му хареса ще ти продъни бурканчето! Капиш?
Нищо не успорвам Баба Яга като твърдение. Ще е неадекватно да изказвам мнение за нещо за което си нямам никаква идея. Колкото до Социологията аз нямам един работен ден по висшУтУ си образование. Даже и не съм си търсила работа по специалността защото тя също ми е неприятна. Беше ми натрапена от родителите ми. Аз исках да уча ветеринарна медицина, но не можех да си защитя мнението тогава. Ей как наспамихме разказа значи. Как бе не дойде автора да ни се скара да каже ЕЙ ЛАТЕРНИ ПО ТЕМАТА САМО КОМЕНТАРИ. Ето и аз по темата да кажа е сега се мотивирах да си довърша един разказ до на никъде стигнал за Османския харем. Благодарение на днешния разказ се стягам и избухвам:) Весела
Прочетох си пак, за да си настроя чакрите. И те се хармонизираха. Какафонията се сви до един мек слънчев тон, ярък в жизнерадостта си и кадифен на усещане. Мисля, че ДТ е бил мисионер проповедник в предишния живот, оставил най- дълбок отпечатък в оформяне на характера му. Приключенец, великотърпелив, смелчага и уверен, че единственото, което си струва да видиш на тоя свят е диаманта, скрит от плътта, който просветва единствено в екстремни ситуации. Точно за такива мигове живее той. Алчно събира тези проблясъци и ги завтъква като паунски пера в аурата си. Крещи безгласно :"Казах ли ви? Видяхте ли, бедни душици? Дано имате доблестта да си го признаете някой ден!" И отново пристяга расото с връвта, от която виси мачете, отперил ....и поглед напред.
Ти чакрите ги заеби, могат да по чакат, я кажи молим, за таро картата.
Fairy, разкри ме! От уважение си пропуснала диво въртящите се очи и брада настръхнала от праведен гняв, докато пръскайки слюнка насаждам страх от бога сред туземците. Преди да предам на жените им някои по-специални уроци за свещения бял жезъл и осеме... исках да кажа осветяването на телата им. Обичам приключенската литература, въпреки годините си, инфантилизъм, но пък му се наслаждавам :)). Д.Т.
:)) Днес Таро ни казва, че сме в плен на минали опитности и прехвърляме усещанията си, както и очакванията спрямо болезнения си опит, а не според реалността. Ето : "Осмица Мечове носи напрежение, усещане за ментална неяснота, блокираност, липса на път напред. Тя показва, че може би има неща, които ни пречат да видим ситуацията такава, каквато е в реалността." Съветът ми е -мълчание.
Никога, Падре! Никога не би ползвал страха, за да се наложиш. Ти караш хората да имат Нужда от теб. Да те обикнат и оп, да ти вземат на доверие...каквото им дадеш- в устата,в ушите, в ръцете ....:)) Много по- лесно е да се убедят плебеите му с плейбейки, че носиш Бог в сърцето си, когато споделиш залък, с тези, които са изпепелили дома ти. Ти губиш колиба, а те- село, заради обърналият се вятър. Но пък си си посял ....семето вече, дълбоко в земята и ето че има бъдеще ! :)
Охххх ,Фейо. С това широко дупенце те сънувах как се нанизваш на мен. 18 см
Ай, ся!И тоз почнА! Щръкнало, обло, пеперудено, пищно, мощно, подканящо....ама широкоооо?! Широко мий друго. Душата. Ма и там камата се запъна на влизане. :)
Значи според картата и днес секса ще е миражь тц, тц, тц..... отидЕ ми младостта. Още две чаавета поне да бях посял.....
Охххх,фейо аз няма да запецна. Пробивам дупки - всякакви 18см
Такава изненада е това продължение. Супер много ме зарадва, Д.Т! Тук има една такава екзотика, звучи различно и много възбуждащо! И хем е продължение, хем не съвсем - какво става с Кейт и Джоана? ( видях от коментарите,че е дълго, но това още повече разпалва любопитството- какви си ги намислил). За Пратчет- и аз да се включа. Открих го случайно, на късна възраст. Също от някакъв инат не го четях, защото съм решила,че не харесвам фентъзи. Да, ама ми подариха Господари и Господарки и няма как да има непрочетена книга у дома. Захванах я сигурна,че няма да ми хареса и една нощ почти осъмнах да я изчета( ужасно хищна съм като ми стане интересно и не оставям книгата докрай). Може би защото в някаква степен се асоциирам с някои от героините, може би тънкия хумор и безумно богатия речник, ама му станах фен :). Поздрави на групата, ставате/ме все повече и е приятно. Лейди
Де бе Лейди за каква късна възраст говориш? Ние сме наборки;) Весела
Хахаха - факт! В разцвета на младостта сме :D Шегата настрана, ама аз в тия 30 дето ги карам се чувствам много по-добре и отколкото в 20-те си... Вес, имах предвид, че доста от познатите ми го четяха в студентските години сякаш,а аз едва преди 5-6 :) Лейди
И аз съм луд фен на 40 те си години. Чукам във всяка възможност, а жената се чуди от къде тая възбуда. Ами казвам и всяка вечер е от секс купон.
Лейди, съдбата на Джоана и Кейт ще бъде разкрита повече или по-малко. Ролята им в историята изобщо не е приключила. Но... живот, здраве и мерак за писане :). Д.Т.
Лейди абсолютен ренесанс си изживявам:) Весела на 20+ и Весела на 30+ са две съвсем различни жени. Нямат нищо общо. В абсолютен комфорт съм със себе си. Но пък 40 наближават ей ги там зад ъгъла и съм на 100% убедена, че ще бъдат още по- страхотни:) За пример Фейри давам тя е природна стихия и нямам търпение септември да ме се изстресе на гости. Лейди теб кога да те чакам в Сандански? Весела
Вес, скъпа моя! Пиша ти от леглото. След оргазъм с помощта на рабит Lelo и последвало двойно вагинално. Като ги пишеш такива комплименти ала Форца дела Натура, ми иде да си направим пишче огледално седяща вечеринка с играчките. :)) Да я видя аз тая твойта срамежлива ли е, плачлива ли е, хълца ли ...:)) Тук ...мммда, тук е ясно. Дай да видим нататък. Но пък ползвах случая да се слушам :)- отлично си охках и пъшках, и качвах октави. Би трябвало един средностатист уй да се изпразни при такава музика за ушите. Мдамммм. До скоро да е, мила моя. Поздрави, шдрямна.... :)
Пляскам се по челото и се чудя де го чукаш де се пука. Казала съм ти Фейри не ме сваляй приключих го тоя формат. ЗАВИНАГИ. Лишавам се от екзотика да се титулувам бисексуална и твърдо и непоклатимо си стоя на хетеро полянката. А за срамежливостта ми не си казала не съм ти я показала. Имам една идея само да се освободя малко през уикенда и искам на Вълкан да снимам нещо да си го израдвам момчето лудо;) Което ме навежда на мисълта да питам изпращате ли си уважаеми другарчета клипове снимки такива пикантерии с някой. Весела
Ех, Харли,ех,Сандански, да не се надявам значи, ни на Сурия Намаскара, ни на взаимно лакиране :)) зарад тоя Вълкан Торнадний. Аз най - невинни разговори имах предвид. Жестомимически. Ох, днес говоря объркващо. :) Я да се хвана да чистя. :)
Петък вечер е, банда! Хайде наздраве! Радвам се, Дядо Торбалан, че най-после прописа извън надпреварите. Малко късно, но ще си кажа мнението за дължината на разказите. Ако направим аналогия на разказ с ястие, то колкото по-интригуващо (съответно вкусно) ни е, толкова по-малко забелязваме броя думи (количеството, което ядем). И обратното. Колкото по-блудкав е разказа, толкова повече "тежат" броя думи. В този ред на мисли този разказ ми дойде къс. ♀♂ Лейди, и аз дълго се съпротивлявах, но започнах да го чета. След две книги и малко от трета мога да кажа, че явно съм сред малкото хора, които не го харесват. Хем рядко ми уцелва хумора, хем съм с две ръце за фантастиката, не за фентъзито. Та... ако има нещо - извинявайте :)
НЕ! Никакви извинения! - рекла бабата, изпращаща гостите по пътеката навън,с което искала да каже, че срещата й е било на сърце :)
Чародейке, много обидчив е станал народа, та на всяка втора дума трябва да се извиняваме. Затова побързах да се извиня :) Това, че не харесвам Тери Пратчет не означава, че не харесвам хората, които го четат, нали? А за тези, които ми поставиха черна точка, заради въпросния автор, да знаете, че имам и други кусури ;)
Какъв завъртян комплимент, майсторска работа! Не занм, братче. Като че повече ми прави кеф да пиша в такъв формат, за завършен дълъг разказ трябва страшно много време и настроение. Жената раздава маргарити тази вечер, не сварвам хем да пия, хем да трия :)). Д.Т.
Кармине, ай, плесни един кусур на масата, да го видя аз!
Наздраве, Торбаланови! Узо пие, мойта кожа! :)
Да, Дядо Торбалан, трябва си време и настроение. Аз затова пиша средно две изречения на ден :)) Тази вечер съм само на бира - имам нужда да наваксам хидратирането на организЪма ;) И чувам външната си съвест: "Пий вода!" :)
Когато хвана чашата , у мен говорят два гласа.Единият вика: -Пий! А другият: -Не го ли чу , бе , изпий го! Не бъдете глухи...
Наздраве, банда! Фейри, не мога да понеса миризмата на узото. Иначе кожата ми пие целувки. Всеки да чете, каквото му е на сърце, че иначе е като списъците за четене през лятната ваканция. И на мен ми дойде къс разказът, Изку Куригал, но 3D продължението си беше с точната дължина. ; )
Вода, каква вода... аз не съм мръсен, аз съм жаден! Днес цял ден си бях в домашен офис, ама от мързел едва написах 1 000 думи. В това отношение надпреварите дават мотивация. Пратчет, както и всеки друг автор изискват нужната настройка. Достоевски на 16 е убийствено. Ницше на 30 е смешен. И с Пратчет е така, трябва си наивност за него и вяра в доброто, наскоро го захванах пак, не е същото, като в студентските години. Като афоризма на Чърчил: Ако на 20 не си комунист, значи нямаш сърце. Ако на 40 още си комунист, значи нямаш акъл :D. Д.Т.
Много добре казано, Баба Яга. Има разкази написани по действителни събития, а има и такива, които са измислени, но водят до реални действия, така че браво на вас.
Хайде написа админа един разказ извън надпреварите и вие го попиляхте:))) Къс би... разказа. Баба Яга е доволна от продължението. А щом доволна е жената хич те питай за ... дължината. Аз ракия не мога да пия г-жа Торбаланова. Миризмата ми действа отблъскващо. Весела
По повод методите на писане https://youtu.be/xR7XMkjDGw0?si=_mzSVZX71i2saE6L . Аз мисля, че съм от отбора на Краля на ужасът. Разказ на месец до определен брой думи. За надпреварата Машина на времето малко се олях. Весела
Някой беше казал, че не е важно само да прочетеш конкретни книги, но и да го направиш на определена възраст, така че разбирам за какво говориш Дядо Торбалан. Но и мисля, че това задължаване за четене в лятната ваканция убиваше кефа от четеното. Не съжалявам, когато не харесвам някой автор - всичко е опит. Трябва да се опитват нови неща и автори, и жанрове.
Единствено бяло вино вече не трябва да пия. Дадох обет пред Сай Баба. Разказвам ви истински случай. Сай Баба е духовен учител, научих за него случайно, още беше жив. И опитно установих, че ми помага щом го помоля. Моля му се. И за 2 мин изчезва зверска мигрена. Първия път бе на брега на Мъртво море, втория във влака Генуа- Флоренция и третия , ей ся в Карлсруе, след първата нощ в къщата на шефа. Нали имА барбекю, гости и пихме вино. Аз ...явно предозирах и на другата сутрин след сън под покрива, на жега , разбирайте, място не си намирам. Слизам в ранното утро на пръсти и се разхождам из подреденото милионерско предградие да диря храсти да драйфам. Няма такива. Главата ми ме убива. Нож в окото. Разгеле открих мини парк с пейка. И докато чаках позива, за да се скрия зад дървото , оп , иде един кучкар и го издрисква до пейката ми....Цялата ми дамска снобщина се потресе от нахалството и не виждайки изход, хванах пак по улиците, по слънцето с молитвата към Сай Баба кат последен пристан. Сработи. На 2 мин се ухилвах до ушите и се боднах в едно кафене за еспресота. Но...не бива да пия никога повече бяло. Ако забравя,сръгайте ме.
Браво мамо Фейри:) а защо не каза са Сай Баба метода когато мен ме мъчи зверския махмурлук? Я те тебе чекам дома да ми дойдеш;) Весела
Хей и аз да се извиня че понякога се заяждам леко с авторите ... а грам не чета. Там цялата навалица от герои Пратчет и прочие. Няма сила да ме накара да седна, легна и чета... .освен бабите ми в летните ваканции (най-готините баби). Но и там се знае като не искаш да четеш и четеш по задължение нищо не влиза. За мен четенето винаги е било начин да си набавя нужната информация и толкова.... Та за това винаги казвам, че моето мнение е като на фен и нищо повече.....До тук с четенето или липсата му... Но за пиенето - подкрепям това занимание почти във всички градусови измерения.... Ракия, бира, уиски ....моите питиета. Водката беше пубер/студентски период и точно там се срещнах и с виното... за съжеление от раз го нарочих за проблемно питие. И точно тук отварям поредната бира казвам ви наздраве и ще си трая ;)
Морской, вдигам узо! НаЗдраве! Ти какво вдигаш днес? :)
Наздраве да е Феяри... Вдигам наздравица и настроението .... всеки ден ;) Слагам салатата и мятам ракийката .... даже окъснях ;)