Какъв ден (част 3)

22.08.2023 | Анонимен

- Тони... – почукване на вратата. - Може ли? Катя съм.
- Да, влез! – бях се поуспокоил малко и ми беше спаднал, но чувството за нервност си беше останало.
Леко се открехна вратата и се показа русата главица на Катя.
- Лилето ме прати да те извикам долу.
- Ей сега идвам! За масата ли?
- Не, масата я изкарахме двете. Ела да си ни компания. Я, какви са тия касети? Музика има ли? – навеждайки се над касетите на масичката в моята стая, Катя май го направи нарочно за да ѝ се люшне бюста.
БРАТЧЕЕЕ… като камбаните на Знаме на мира – падат ми очите!
- А… тука са само филми, музика имам няколко касети, но хубавите съм ги дал на един познат да ги презаписва. Имам само плажни партита на MTV… – мрънках като първолак, а очите ми в деколтето и огромните цици.
Погледнах на секцийката над бюрото ми към ученическия глобус. Малий… едната е колкото него! С една ръка не можеш да ги обхванеш наполовина и са леко виснали – красота! Нарочно рови касетите, а гърдите ѝ ми бодат очите. Мамка му… не гледа касетите, а ми гледа чатала! Пак съм изтръпнал, с тези полиестерни шорти направо съм на палатка. Виждам игриви пламъчета в очите ѝ в момента в който погледите ни се срещнаха.
- Ей, калпазанчета… докога ще ви чакам! – проехтя гласът на мама от коридора.
- Идваме! – звънна гласчето на Катя. - Не ни пришпорвай толкова!
Разклати гърди връткайки се към вратата и леко заигра с дупе излизайки от стаята. Аз – гипс!

Тримата на верандата, общи приказки… сок от бъз и страшно вкусен кекс. Аз съм отдясно на масата, мама срещу мен, а Катя по средата между нас – очите ѝ весели, шарят. Пали цигара Кентон, предлага на мен.
- Кате, ти луда ли си? Не ми разваляй детето! – мама така го каза, че все едно получих разрешение да запаля.
Отказах. И до сега не пуша, не го разбирам това с цигарите. Запалката падна на земята. Навеждам се да я вдигна и носа ми се забива в това красиво и огромно деколте. Сигурно съм се изчервил като домат. Имах чувството, че ми горят ушите, но по-лошото беше, че усещах как малкия Тони тръгва стремително по десния крачол на късите гащета.
- Щяхме да си сблъскаме главите! – изкоментира Катя, заливайки се от смях. - Ама извади късмет и удари на меко! Щастливец… ха-ха!
Погледа ми се спря на мама – гледаше ме с любопитство и някак загадъчно, търсеше моята реакция. “Тия двечките май не пиеха само кафе…” – помислих си в момента в който усетих допира на коляното на Катя на моя крак. Леко се отместих, но нейното коляно тръгна с моето движение и се притисна по-силно, а погледът ѝ на моя десен крачол, където един идиот надигаше глава и изобщо не се съобразяваше със ситуацията – пак се одървих!

Мама взе празната кана със сок от бъз и заситни към кухнята. И в момента в който беше с гръб към нас вече усещах ръката на Катя на крака си, и не само – пръстите леко натискаха главичката на кура ми.
- О, някой е много радостен в момента… на крака е станал! – през смях каза Катя.
- Сега идвам и наистина съм радостна! – неразбрала изкоментира мама от кухнята.
Аз и Катя се спогледахме – очичките ѝ светеха и продължаваше да ме притиска с пръсти малко по-силно. Имаше лукава усмивка на устните ѝ.
- Ще ти паднат очите, Тони! Харесва ли ти това което виждаш? – и леко кимна с глава към деколтето си.
- Ммм… да. – смотолевих изненадан от въпроса.
- Ако си тих може да видиш нещо по-късно! – Катя се заливаше от смях, но всичко това го каза шептейки.
- Ей, вие двамата, какво се хилите като тикви на плет без мен! – влизайки при нас каза мама. - Я кажете да се похиля и аз?
- А, нищо… за гаджета говорим. – Катя не спираше да се смее и звънкия ѝ смях беше заразителен.
- Ами то Тони май скоро не си е водил дружка тука… – изкоментира мама.
Катя ме погледна ухилено и ме застреля директно:
- Тони, я кажи че гаджетата са за чукане, а не за хвалене, и майка ти не ти е купувала свещи да ви свети… ха-ха!
Мама премигна и след секунда се разсмя и тя, а аз стоях с изкривена усмивка не знаейки какво да кажа.

Следва продължение…