Какъв ден (част 4)

23.08.2023 | Анонимен

Всичко вече беше водовъртеж в главата ми. 16:30 следобед – одървен на стола и нежната ръка на Катя закачливо, но с постоянство ми натиска тръпнещия от възбуда член. Умирам от притеснение майка ми да не забележи заигравката. Следя я с очи и ох-о-о… крака на Катя гали бедрото на мама – направо си е опънала крака между бедрата ѝ! Майка се прави на разсеяна, но виждам пламъчета в очите ѝ и малки бръчици пробягващи набързо по слепоочията ѝ. Леко притиска брадичка към гърдите си, но гръдния ѝ кош се бунтува явно. Просто ѝ личи, че е започнала да се възбужда и е учестила дишането. Да-а-а… и тя ме поглежда крадешком. Ха-ха… гузна е и я е срам да не се усетя, че се заиграват с Катя.

Ръката на Катя не спира, пръстите ѝ са под късия крачол на панталонките ми и притиска хуя ми. Не смея да мръдна от неудобство пред майка ми, както и да не разваля това усещане. Катя не спира да приказва, звънкия ѝ смях ме радва, а пръстите ѝ ме побъркват. Стоя, като хипнотизиран.
- Деца, намислила съм ви изненада за вечеря, но трябва да ми помогнете с подготовката. – мекия глас на мама ме върна в съзнание. - Елате в кухнята да ви кажа кой какво да свърши и после се махайте да не ми се пречкате!
Нямах смелост да стана, бях надървен зверски. Мама се надигна от стола, взе си чашката с кафето и минавайки покрай Катя ръката ѝ се плъзна от едното рамо през врата ѝ до другото рамо, беше си нежно погалване. Катя потрепери и навири брадичка, явно тръпки преминаха през нея. Ръката, която допреди миг ме галеше, вече беше под масата.

Катя стана след мама и тръгвайки ми намигна.
- Тони, хайде идвай да се оправим набързо! – смеейки се завъртя кръшно подчертавайки извивките на дупето си.
Нарочно го разлюля леко по женски, за да ти привлече вниманието. Пак ѝ огледах дупарата. Хубаво… да, малко по-широк таз, но пък дупето е по-сплескано. Но-о-о… каква извивка и колко тънко кръстче – ум да ти зайде! Помислих си, че луфта между краката ѝ ще е доста голям. Катя вече влизаше в къщи, а аз още стоях на стола на верандата. Почна да ми спада възбудата.

Влизам в кухнята – мама надупена, отворила едното шкафче и вади картофи от пластмасова щайга, а Катя зад нея приказва нещо.
- И какво като ни видя бе, Лиле? Дали няма да ни чуе как пискаме двете довечера? Като се знаем какви сме като пощуреем… няма да се стискаме я!
Ръката на Катя беше на дупето на мама и плажната рокля май доста беше потънала навътре.
- Какво да помогна? – смотолевих покашляйки се преди да влезна в кухнята.
Катя ме погледна заговорнически и изобщо не побърза да си дръпне ръката от маминото дупе.
- На масата има моркови, цвекло, ябълки. И тези картофи също да се обелят и после се махайте да не ми се мотаете в краката! – изкомандва мама.
Двамата с Катя се заехме с белачките.

Катя си тананикаше нещо и нарочно си клатеше циците пред мен усмихната, гледайки ме изпод вежди нарочно – прелъстителка! Ах, да ги добарам тези големи цици! Не откъсвах очи от тях и тя го виждаше. Чуруликаше си нещо и ме предизвикваше, правейки се че не разбира нищо. Бях се опрял на масата и си помислих за миг “Ако я тръшна на гръб на тази маса, ще ѝ изкъртя путката!”. Студена пот тръгна по вратът ми, а натопорченото чувство пак ме обзе.
- Лиле, готови сме! Какво да ти помогнем друго? – Катя жужеше като пчеличка, събирайки обелките в една табла.
- Оттук и да ви няма и двамата! Отивайте вънка и ме оставете аз да се оправям тук, щото в моята кухня само аз правя каквото си искам! – звънкия глас заповеднически ни каза, че нямаме място повече в кухнята.
Ама тя майка си е била винаги такава, никой не може да ѝ бара готварската печка!

С Катя излезнахме отново на верандата. Тя ме гледаше любопитно, а аз мълчах и не знаех как да подхвана разговор.
- Харесват ли ти? – попита ме Катя.
В първия момент изобщо не вързах за какво ми говори. Тя с очи ми посочи гърдите си… то и моите очи все там бяха!
- Ми, уф-ф-ф… аз май да… – чак се ядосах на себе си за тъпото си мрънкане.
- Искаш ли да ги видиш? – Катя ме гледаше със зелените си очи с лукави искрици в тях, а някак си беше сериозна.
Сега вече бях в шах – само я зяпах и не знаех дали се шегува или го казва наистина. Тя се засмя.
- Отивам да се полея и да се преоблека. После ще говорим, сладкишче! – каза го с насмешка, усетила моето неудобство и нерешителност.
- Банята е на втория етаж. – смотолевих на бързо. - Тая на първия не е пускан бойлера.
Катя влезе и закрачи по коридора към стълбите. Аз стоях на верандата и се опитвах да осмисля “К‘во става тука бе?”.

Влезнах в кухнята, майка тракаше някакви тенджери.
- Как си, Тони? Къде е Катя? Не я оставяй да скучае! – зачурулика мама.
- В банята отиде. И аз ли да отивам? – измърморих сърдито.
Не очаквах толкова звънлив и изпълнен със сълзи смях от майка – тя направо се заливаше от смях. Майка не спираше да се смее.
- Ами аз да отивам тогава… – и тръгнах към коридора.
- Чакай, Тони, къде хукна? Пошегувах се! – мама не спираше да се смее.
- В стаята си отивам бе, мамо! Ко да дремя тука!
Проснах се на гръб в леглото. Полежах малко, ама то много неща ми се случиха днес и сега не ме свърта. Станах, ще си пусна музика. Моята гордост – двукасетъчен дек АКАИ с две големи и две малки тонколони, че и със страхотен усилвател. К‘во мрънкане беше за тия 530 долара и какъв кеф беше като ми го купиха.

Лежа отново и слушам ZZ TOP – като почна работа ще си събера пари за мотор. Стискам очи и си представям как го карам.

В този момент се отвори вратата и влезе Катя с увита около тялото хавлия. Русата ѝ главица беше мокра, раменете и ръцете ѝ също. Хавлията падна. Ако не бях легнал и аз щях да падна!

Разкошни гърди, като хандбални топки… с големи ореоли, но зърната като грахчета. И… О, Боже – тя е като две резенчета белена праскова, малките срамни устни се подават доста навън, няма косъмче никъде! И съм прав – разстоянието между краката ѝ е доста голямо!

Катя стои гола пред мен. Надигам се на лакти, ръката ѝ ми притиска устата, приближи се като призрак до мен, прекрачва ме…

Следва продължение…