Мормони (част 5)

14.05.2023 | Zvezda

Предупреждение: в поредицата има прояви на унижение, насилие, несъгласие, инцест, медицински фетиш и екстремни сексуални практики. Не четете, ако това ви отвращава и не правите разлика между фикция и реалност. Не приемам тези практики за нормални вън от разказите, освен като ролева сексуална игра с доброволно участие на страните в нея.

Част пета: Пасторът

Либидото ми отново се бе покачило до опасни равнища. Възбудата на ума, която ме обзе само няколко часа след последното ми сношение, бе опасна и можеше да замъгли преценката ми и да ме направи нетърпелив, дори непредпазлив. Бях се втвърдил. Пенисът ми болезнено се триеше в кожения си затвор, без да опъва предницата на идеално изгладения ми панталон. Трябваше да си наложа контрол, при това незабавно.

Напуснах мястото си до пътеката и се отправих с куфарче в ръка към тоалетните на самолета. И двете бяха заети и се наложи да почакам. Гледката на хилещите се младежи, които излязоха зачервени и раздърпани от едната тоалетна, никак не ми помогна да се успокоя. Такива неща ме вадеха от равновесие. Момичето ме видя и се стъписа пред очевидността на сана ми, който пасторският ми костюм издаваше. Изчерви се и наведе глава, за да не срещне погледа ми, докато минава край мен. Не ѝ обърнах внимание. Просто поредната курвичка, която не бе моя грижа. Хвърлих поглед на младежа, който демонстративно и доста самодоволно се загащи, сякаш искаше да подчертае с това си действие, че е чукал допреди малко. Дългокосият нещастник с акне и мазна кожа дори нарочно ми се отърка. Миришеше на секс. Жалък посерко. Нямаше никаква идея, че пасторът пред него за седмица има повече сексуални контакти с жени, отколкото той щеше да има щастието да му пуснат за целия му мизерен живот. Мъжете дори не броях.

В кабинката миришеше силно на сперма, женска мъзга и пот. Вдъхнах дълбоко. От този аромат като нищо можех да се изпразня още там, в гащите, но исках да съхраня силите си. Измих се старателно и разкопчах панталона си, едва когато се успокоих достатъчно, за да съм сигурен, че няма да се пръсна, ако се докосна. Бях твърд като камък под кожените каиши, с които здраво се бях овързал, за да се опитам да устискам без секс дългото няколкочасово пътуване между щатите. Стегнатият затвор на изтерзаната ми плът изпълняваше и друга цел – да прикрива възбудата ми от другите, да я направи по-незабележима. Макар и еректирал, с пристягането изглеждах просто по-надарен между краката, но нищо извън обичайното, което да привлече ненужно внимание.

Физически можех да издържа, макар и надървен, болката от стегнатите каиши, но умствената ми нагласа не го позволяваше за дълго. Започвах да се фиксирам в идеята за секс и за празнене. Нямаше какво друго да направя, освен две неща: или да мастурбирам и да успокоя нервното пренапрежение и на тялото, и на ума си, докато се изхвърля, или да си причиня по-силна болка, която да пресече възбудата ми. Избрах второто. Нямах навика да пилея спермата си с мастурбация – бе прекалено ценна субстанция, за да я изливам извън нечие покорно отвърстие, широко и гостоприемно разтворено под мен.

Откопчах каишите и изкарах пениса си от кожената стяга. Набъбналата плът бе напрегната до пръсване и пулсираше болезнено. Скротумът ми беше налят, с удвоен размер на тестисите. По ствола личаха дълбоки червени следи. Оголих главичката като дръпнах препуциума и подготвих външното отвърстие на уретрата като минах отгоре с тампон спирт. Нарочно не се намазах с обезболяващо, макар да носех лидокаин, за да съхраня неподправеното усещане. Мразех тази манипулация, но понякога се налагаше.

Изкарах пакет с прозрачна стерилна тръбичка и го разкъсах със зъби. Издърпах пениса напред да застане перпендикулярно на тялото ми, поех дъх и вкарах катетъра в уретрата плавно и обиграно, с добре отработено движение. Само петнайсет сантиметра, помислих си, преценявайки на око. Не повече от седемнайсет. Не исках да стигам до простатата и да я стимулирам излишно, за да не постигна обратния ефект и да изригна. Петнайсет сантиметра тръбичка в тесния пикочен канал в горната му част през целия ми пенис към топките. Мамка му и усещане! Умът ми се съпротивляваше на леко болезнената стимулация – имаше мъже, които тази медицинска манипулация можеше да докара до оргазъм, но у мен физическото се бореше с психическото и второто побеждаваше всеки път.

Подпрях се на стената и затворих очи, стискайки се грубо, за да усетя маркуча в себе си. Милостиви Боже, щях да се насера. Мразех това усещане. Целият изтръпнах, косъмчетата по врата ми настръхнаха. Напомняше ми за времето, което бях прекарал в болница за отстраняване на апендикса и всички онези неприятни медицински манипулации, които трябваше да изтърпя разчекнат и овързан на операционната маса, а после и в първите дни на възстановяването. Те ме караха ме да се чувствам слаб и подчинен, а всеки по-ярък спомен за това време ми действаше като психическа кастрация.

Членът ми почти моментално спадна. Оставих го да увисне между краката ми като безполезно парче плът и с отвращение извадих гъвкавата катетърна тръбичка. Прибрах пениса си обратно към корема в стегнатия затвор на кожените каиши. Те се кръстосваха отзад на кръста ми и влизаха дълбоко между бутовете на задника ми като оставяха там леко усещане за разпъване и триене. Една излишна анална стимулация, която нямаше как да избегна.

Това ме накара да се замисля колко отдавна не се е случвало да почувствам пенис в задника си. По правило аз бях този, който го вкарваше на другите и не се нуждаех от простатна стимулация, за да свърша. Въпреки това понякога просто за отпускане ползвах някои анални играчки, докато правех секс със съпругата си. Никога нищо сериозно, просто някоя броеница или малък бът-плъг, които да усещам в себе си, когато се движа в нея.

Рядко се случваше да си позволя да фантазирам, защото имах невероятния шанс призванието ми да е свързано с незабавното осъществяване на всичките ми сексуални желания, но едно от нещата, които рядко си признавах, че ми липсват, бе дълбоката емоционална връзка при секс с мъж. Хомосексуалните връзки не се поощряваха извън обучението на младежите, участието на мъжете мормони в ритуалите на подчинение или в лекарския кабинет, затова и аз като всеки уважаван мормон бях женен и дори се възползвах от пълния набор наложници. При все това, въпреки категоричния си бисексуализъм, чувствах по-голямо влечение към собствения си пол, отколкото към противоположния. Можех да си позволя да чукам и да го вкарам на когото си поискам и никой нямаше право да ми отказва, било то мъж или жена. Понякога обаче ми липсваше доброволният допир и нежното отдаване на мъж, който по собствена воля се наслаждава на секса с мен.

Бях категорично активен със своя пол и като пастор никога не си позволявах да отпусна железния си контрол над другите. Но ако имах фантазия, тайна и скрита дори от самия мен, освен в миговете на безпощадна откровеност, тя бе желанието да се отпусна и да се доверя в една връзка дотолкова, че да бъда пасивен в нея. Да се възбудя от това да ме разтворят и да ме порнат отзад, да се насладя на това усещане. Хубав, изправен до пръсване, твърд и тежък пенис, който мазно да ми влезе в ректума и да се опре в простата ми. Да бъда чукан, да бъда не толкова покорен, колкото споделящ равноправно секса с другия. Понякога наистина бе трудно да нося отговорността за подопечните си на раменете си и ми се приискваше да не е необходимо винаги и навсякъде да доминирам и упражнявам контрол. Да споделя радостите и тревогите си с мъж, който да разбира тежестта на властта и да ме оценява като достоен партньор. Да се прибера вечерта след труден ден и да ме посрещнат мъжки устни, студена бира и възможността да се отпусна до нечие силно рамо.

Само веднъж… само веднъж имах досег до друго човешко същество, което да обичам, и бе твърде отдавна. Само веднъж едни усмихнати очи се взираха в мен, докато потъвах в усещането на свой ред да бъда обичан и задоволен, при все че лежах по гръб с вирнати като на някое момиче крака. Невероятната нежност и внимание, с което мъжът ме чукаше, бавно и с наслада, стараейки се да ми достави удоволствие, бе най-еротичното ми преживяване.

Беше отдавна. Беше в друг живот.

Не биваше да си позволявам да мисля за това.

Прибрах използвания катетър в куфарчето и излязох от тясната кабинка. Сега вече можех да издържа последния час до края на пътуването, а вероятно и отгоре. Седнах спокойно на мястото си и съзнателно отправих мислите си към предстоящата ми работа.

Това бе третата енория, която върховният пастор ми поверяваше за последните пет години. Издигнах се в йерархията бързо. Прекалено бързо, биха казали някои младши пастори, които още служеха за подлоги на своите господари и не се изкачваха в кариерната стълбица точно така, както бяха очаквали. На мен ми се получаваше с лекота по две основни причини: бях свръхактивен сексуално, а алфа поведението на водач на стадото бе сякаш вкопано в самите ми кости. Високото ми мускулесто тяло и цялото ми поведение излъчваха такъв безспорен авторитет, че дори в ранните ми младежки години се отличавах от другите и вместо да служа, аз самият изисквах и получавах подчинение за огромна изненада на надзираващите пастори в младежкото ми общежитие, на преподавателите и дори на лекаря ми. Получаваше се някак съвсем естествено, без големи усилия от моя страна. Вдъхвах страх и уважение и безспорно бях способен да бъда безпощаден в налагането на дисциплина – както при жените и наложниците си, така и при управлението на цяло паство.

Изумително е какво може да постигне човек, който извън средите на мормоните, където имах щастието да се родя, щеше да бъде подложен на терапия за лечение на сексуалната си обсесия. Не страдах от излишни илюзии – за останалата част на света аз бих бил приеман за болен. Спях едва четири до пет часа на денонощие и изпитвах нужда от еякулация по пет-шест пъти на ден. Жлезите ми секретираха достатъчно количество сперма, за да се празня обилно почти всеки път и това представляваше неразрешима медицинска загадка. Бях свръхпотентен. Затова не бе чудно, че в общество, основано на сексуалното покорство, аз постигах изумителен умствен контрол над подопечните си – просто бях способен лично и неуморно да налагам сексуални и физически наказания. Изисквах пълно и редовно подчинение от енориашите си и то ми бе демонстрирано незабавно с покорство и страх. Като се възползвах от привилегиите, които неутолимият ми сексуален апетит и издръжливост ми даваха, едва на двайсет и седем вече бях главен пастор, а днес, в средата на трийсет и двете си години, това бе третата енория, в която бях изпращан да въдворя ред.

Не ме очакваха толкова скоро. От смъртта на предишния им пастор бяха минали само два дни. Срамната причина за кончината му – прекомерна употреба на сексуални стимулатори, довели до масивен инфаркт на миокарда, бе удобно прикрита от мормонската общност. Спорадичните и доста небрежни доклади за състоянието на паството в последните десетина години, нередовно водената документация и сведенията от други пастори, отбили се по случайност в малкия мормонски градец, говореха за влошеното състояние на енорията, слабата дисциплина на подопечните и общо усещане за морален упадък. Бях изпратен, за да променя това – да реша не само спешните проблеми, но да наложа и трайна промяна в порядките.

Съпругата и четирите ми наложници щяха да ме последват тук след месец или малко повече, като за това време очакванията ми бяха да успея да се запозная с почти всички членове на паството и категорично и безпрекословно да ги дисциплинирам. Това изискваше доста сериозна заетост и сексуална енергия, но бях сигурен, че ще се справя с помощта на старателна лична организация и взискателност.

Преди да замина се постарах да задоволя жените си във всичките им дупки и да оставя стриктни указания за времето на моето отсъствие – за домашния ред, присъствието на религиозните служби, наказанията, които колега пастор щеше да поеме, поведението им в обществото и йерархичната отдаденост към първата и засега единствената ми съпруга. Тя беше в напреднала бременност с третото ни дете и състоянието ѝ я изтощаваше, затова за реда и дисциплината вкъщи се доверих и на помощта на майка ми. Тя наскоро бе овдовяла и все още не бе изпратена да служи в друго семейство като трета или най-вероятно четвърта съпруга, ако се има предвид напредналата ѝ възраст. Надявах се новият пастор на общността да се забави малко с избора на съпруг. Знаех кой е вероятният кандидат – мълчалив и строг мормон от старата генерация с тежък, но справедлив характер, който бе достатъчно богат, за да може да издържа още една жена. Надявах се също все още да има и достатъчно сексуален апетит, за да я задоволява, но вече нямах думата и възможността да наблюдавам семейството ѝ, тъй като отново се местех, а тя не можеше да ме последва. Майка ми нямаше да бъде в тежест на съпруга и новото си семейство, защото бе стриктна в задълженията си. Мисля, че заслужаваше малко отдих в спокойна среда, макар и едва като четвърта съпруга. Оставих се на мислите, които ме отведоха вкъщи, през останалата част от пътуването, и се отпуснах, дори леко задрямах, докато не усетих как се приготвяме за кацане.

Служебният ми шофьор се представи като Ейдриън Никълс. Бе извънредно висок, по-висок от мен, но за разлика от моето тренирано тяло със стоманени мускули, той бе отпуснат мъж, при това недисциплиниран и мръсен. Устата му бе постоянно отворена, защото дишаше през нея, а дъхът му бе вонящ и противен. Колата миришеше ужасно. Вероятно имаше сериозен стомашен или стоматологичен проблем, инак не можех да си обясня необичайно силната миризма, която се излъчваше от устата му и се носеше околовръст. В затвореното тясно пространство на колата тя бе нетърпима. Заради високия си ръст, налетите бедра и леко отпуснатия корем Никълс очевидно трудно намираше удобни и точни по размер дрехи, затова панталоните му бяха по-къси и неподходящите по цвят чорапи се показваха изцяло над удобните, но грозни обувки, големи колкото лопати за сняг. Не уважаваше достатъчно себе си и работата си, за да ги лъсне, а погледът му, заради това, че ме гледаше отгоре надолу без да се привежда, изглеждаше тежък и морен, дори леко дебилен под полуспуснатите му клепачи.

Говореше с провлачена арогантност, която не отговаряше на претенцията му на служител на паството. Възрази ми, когато му зададох подходящ маршрут, и цялото му поведение излъчваше пренебрежение и самоувереност. Бях се сблъскал с проблем номер едно още преди да пристъпя границите на града.

Нямаше да е трудно да се справя с Никълс като просто го уволня. Но арогантността и неуважението към сана ми бяха непростими. Заслужи си урок, който дълго да помни. Отне ми само половин минута с приложението на Гугъл карти да открия каквото търся. Наредих му да спре за почивка в едно крайпътно заведение под претекст, че съм гладен. Към ресторанта имаше и огромен паркинг с обособено място за тирове.

Шофьорът демонстративно врътна очи и с ясно изразено нежелание, което държеше да не пропусна, отби към посоченото от мен място. Заврях. Потуших гнева си и се направих, че нищо не забелязвам. Никълс щеше да си го получи, при това съвсем скоро.

Лесно се ориентирах в обстановката. Отне ми десетина минути, няколко бири за почерпка и дискретно разменени едри банкноти, за да уредя незабравимо чукане за десетина едри типове – някои от тях бяха случайно преминаващи мотористи с яки вратове и повече татуировки, отколкото чиста плът. Другите бяха тираджии на дълги курсове със здрави, мускулести тела, способни да сменят сами огромните гуми на камионите си. Бяха загорели за секс мъжаги, които не придиряха къде ще си го вкарат, стига да освободят напрежението в топките си.

Предупредих ги да обработят добре шофьора, преди да му се изредят, и им подарих специална ампулка с краткосрочно действие – едва около час, която щеше да го парализира, но да не му отнеме възможността да чувства. Просто лека упойка, която да отпусне мускулите и контрола върху тях, но не достатъчно, за да го приспи. Исках да го боли. Не само лицето, но и задникът му да кърви, когато приключат с него.

- Като свършите, момчета, непременно се изпикайте отгоре и му предайте, че е уволнен.

- От кого да му кажем, че е почерпката?

- Той сам ще се сети.

Нито за миг не ми мина мисълта да участвам, толкова противен ми се струваше Никълс. Нямаше да издържа вонята. Като се замислих, извадих още една едра банкнота за бакшиш – ебачите щяха да си я заслужат.

Останах в заведението да си изпия бирата, доста след като момчетата излязоха. Вътре гърмеше рок, отвън движението по магистралата заглушаваше всеки звук, ако е имало някакъв съмнителен шум за случващото се на паркинга.

Небрежно минах край камионите в далечния край и изпуших една след друга две сладки цигари, гледайки отстрани как неколцината мъжаги очевидно си правят кефа. От време на време се размърдваха и на земята се белваше едрият гол задник на Никълс, между бузите на когото се изреждаха новите ми приятели. Главата му беше забита в чакъла. Само за миг видях разраненото и кървящо нещо, което бе представлявало лицето му допреди час. Очите му бяха затворени от отоци, устата напълно разкървавена, тялото съвсем отпуснато. Надявах се обаче, че е в съзнание и усеща. А дори и да не бе така, щеше да му се наложи да изтърпи унижението от болничния преглед, полицейския бюлетин, болката от разпорения си анус, счупения нос и вероятно работата на зъболекаря по изкъртените му предни зъби.

Отлично!

Напълно удовлетворен се качих на шофьорското място и спокойно си продължих по пътя с широко отворени прозорци на колата за проветрение. Само след десет минути заедно с вонята вятърът издуха и последната мисъл в главата ми за наглия шофьор.

Няколко дни по-късно в новините кратко бе съобщено, че 43-годишен бял мъж е намерен пребит и изнасилен в канавка край шосе 60, на двеста мили от мястото, на което последно го бях видял. Мъжът бил с множество травми и отказвал съдействие на органите на властта. Не казвал името си, а снимката по телевизията нямаше дори далечна прилика с Никълс. Дори собствената му майка не би го познала.

Проблем номер едно вече не съществуваше.

Сблъсках се с проблем номер две в офиса. Госпожа Хенри беше суха върлинеста жена с увиснал бюст и изпъкнали вени по краката. Носеше скучни очила с рогови рамки над остър нос. На всичкото отгоре подсмърчаше като говореше, сякаш се бореше с постоянна хрема.

Бюрото в кабинета ми – тъмен махагон с впечатляващи размери, масивно и тежко, беше забърсано, но всичко останало – залата на картотеката, стаята за прегледи и ритуалната, бяха обърнати с краката нагоре и потънали в мръсотия. Наредих незабавно да се открие фирма, която да почиства редовно и основно веднъж седмично, и жена, която да идва всеки ден, а ритуалната да бъде спешно приведена в безупречен ред и клинична чистота, при това още утре до обяд, независимо на каква цена. Накарах я да пусне и конкурс за собственото си място – исках поне две служителки с приличен външен вид и за предпочитане да не изглеждат като излезли от пирамида.

Жената бе съсипващо некомпетентна. Забърка се от необходимостта да работи през нощта, защото нямах никакво намерение да оставям работата си за утрешния ден. Исках да прегледам спешните досиета – на младшите пастори, на лекарския екип, както и на младежите и девойките, на които предстоят ритуали. Имаше и няколко молби, които се налагаше да прочета – задомяване на няколко наложници след края на службата им, разрешение за записване в университет, което да проверя, защото се отнасяше за млада жена, както и желанията на някои от мъжете в паството да вземат конкретни жени за съпруги и наложници. Обикновено не удовлетворявах последните, но винаги преглеждах случаите.

По някое време през нощта, час или два след полунощ усетих, че започвам да се разсейвам. Противно ми беше, че се налага, но нямах намерение да сдържам нагона си за втори път.

- Госпожо Хенри!

Тя надникна обезпокоена.

- Влезте и затворете. Съблечете се!

Тя пребледня. Изведнъж се разтрепери от изявената в гласа ми воля, което ми се стори извънредно досадно. Несръчно започна да сваля грозния си розов костюм.

- Откога сте вдовица?

- От дванайсет години, сър. – каза тя накъсано и едва чуто.

- Съблечете всичко. И бельото. Кога за последно сте служили?

- Аз… пасторът не можеше… Не съм сигурна дали… Може би преди пет или шест години докторът… по време на преглед. Сър.

Гласът ѝ беше съвсем тих, ръцете ѝ трепереха неконтролируемо, докато бързо се събличаше.

Тялото ѝ бе съсухрено, гърдите отпуснати, със сбръчкани зърна, но малки леко оцветени ареоли и синкави вени. Бе обаче прилично обезкосмена под обикновеното си чисто памучно бельо, което сгъна с неочаквано за мен внимание и остави настрани върху другите си дрехи, за да не се мачка. Застана несигурно в средата на стаята и с видимо усилие задържа ръцете си отпуснати от двете страни на тялото си, вместо да се подчини на импулса да се прикрие. Погледът ѝ бе вперен в точка някъде зад дясното ми рамо. Накарах я да си свали очилата и да отпусне стегнатия кок на тила си. Без грозните рогови рамки изглеждаше много по-млада, лицето ѝ се омекоти. От досието ѝ знаех, че бе навършила петдесет и шест. Не бе раждала. Всъщност не бе могла да забременее нито веднъж, въпреки че след първите изминали три години от брака ѝ чак до навършване на четиридесет бе подлагана веднъж годишно на ритуал за зачеване, в който беше участвал всеки мъж над двайсет и пет в паството, който може да го вдигне. Това бе причината тя да не бъде пожелана за трета или четвърта съпруга след като бе овдовяла, и мисля, че решението на моя предшественик е било напълно правилно, когато я бе взел да работи в офиса при него, въпреки очебийната ѝ некомпетентност.

Налагаше се да реша въпроса – тя бе в твърде напреднала възраст, за да я предложа на когото и да било от мъжете, а не можех и да я оставя на сегашната ѝ длъжност. Отговорът бе бърз и категоричен – ще подрежда картотеката. Бог ми е свидетел, че там цареше пълна бъркотия. Папките с досиетата трябваше да се подредят по предпочитания от мен начин: мъже и жени отделно, девойки и младежи, наложници, съпруги, вдовици, мисионери и женени мъже, младши пастори. Исках да имам възможност да обхващам цялостната картина на състоянието на подопечните ми с един поглед. Видеокартотеката бе потънала в същия хаос: ритуалите при пастора и семейните дисциплинарни сесии от последните години се валяха безразборно със записи от много по-ранни периоди, изпратени образи от годишните профилактични прегледи, обучителни сесии и какво ли още не. Госпожа Хенри така и не бе намерила собствените си записи, както и тези на Никълс, които бях изискал още като влязох в кабинета си. Имах само досиетата им, а там снимките бяха твърде сухи, плоски и безжизнени, за да си създам картина на живота им, която да обясни подтика на Никълс към неподчинение или реакцията на служителката към необходимостта да ме обслужи. Всъщност би трябвало да е поласкана. Вероятно моят член щеше да е последният, който да освети тялото ѝ със сперма. Години бяха минали от последния ѝ път и едва ли щеше да ѝ се случи повече. Аз поне не я намирах достатъчно привлекателна, за да я оправям редовно, дори и да имах излишък от потентност.

- Обърнете се с гръб с разтворени крака и се наведете до пода. Ръцете долу или на глезените… Още!

Огледах ануса ѝ, който се тъмнееше между леко отпуснатите бузи на задника ѝ, разтворени пред мен в тази ѝ поза. Не можех да реша дали да я порна там или да ѝ го вкарам в путката, също толкова неприятно потъмняла, със сгърчени, леко увиснали външни устни, прикриващи входа към утробата ѝ.

Въздъхнах с раздразнение. Пенисът ми бе твърд и набъбналата плът се впиваше в кожените каиши. Нямах избор, колкото и непривлекателна да ми се струваше госпожа Хенри. Но в никакъв случай не смятах да я гледам, докато ѝ го вкарвам. Щеше да ми остане още по-противно усещане, сякаш съм се чукал с мумия и усещам в дъха ѝ застоялия въздух на току-що отворена гробница. Пасторът, обаче, има задължения, не само привилегии, и това нямаше да бъде първият път, в който оправям навлязла в климакса си жена.

Изправих я и я накарах да подпре увисналите си гърди на бюрото ми. Тя протегна ръце напред и здраво се хвана за ръба пред нея. Плъзнах крак между бедрата ѝ и се разкопчах. Без да си свалям панталона успях да махна и пуснах на пода коженото приспособление, което прикриваше ерекцията ми. В пределите на паството то изобщо нямаше да ми бъде нужно.

Жената под мен бе напълно суха, както установих. Дори не се опитах да я подмокря, тя все още трепереше от напрегнато очакване и от страх, а аз нямах никакво желание да се церемоня да я успокоявам, нито причина да се погрижа за нейното удобство или удоволствие.

- Считайте това за ритуал за демонстрация на вярност и подчинение, госпожо Хенри.

- Служа и се подчинявам, сър! – автоматично, но почти бездиханно произнесе тя ритуалната фраза.

Разтърках члена си, за да успокоя пламналата плът и да разнеса червените следи от стегнатите каиши по ствола. Не исках да използвам лубрикант или друга смазка, защото предполагах, че путката ѝ е доста разработена от толкова ебане през годините, макар и оттогава да бе минало доста време. Предпочитах да я усетя плътно по кура си и да си доставя поне малко удоволствие при тези обстоятелства. Хванах я здраво за кръста, за да не мърда, и се насочих към отвора на вагината ѝ. Главата на пениса ми разтвори тъмните набръчкани устни и нацели дупката. Влязох в нея насила, трудно, с въртеливо движение на ханша си, за да ме поеме въпреки сухотата си. Жената под мен неволно се опита да се отдръпне, но дървената повърхност на бюрото ми я подпря, а и ръцете ми я държаха здраво. Всъщност нейните неловки движения подпомогнаха проникването и аз трудно, но неотстъпчиво успях да се плъзна навътре. Както и очаквах, тя бе добре разработена, и след като главата на члена ми се опря в нейното дъно и започнах да се движа, без изненада почувствах почти незабавния отклик на тялото ѝ – болката от проникването на сухо възбуди жлезите ѝ и я подмокри. Много преди да се отпусна в дълги дълбоки тласъци вагината ѝ се овлажни и ме обгърна с топлината си. Жената дори започна да отвръща на движенията ми като се отъркваше приятно в корема и топките ми.

Затворих очи и си представих съпругата си такава, каквато я бях видял в нощта на първата ни брачна нощ – уплашена и замръзнала на колене пред мен, чисто гола под леката прозрачна материя на оскъдната одежда на младоженка преди първия ѝ сексуален контакт с господаря, когото вижда за първи път. Задържах образа на красивата си покорна жена в главата си и силно стиснах плътта под ръцете ми, без да ме е грижа, че вероятно оставям следи по нея. Забързах се и бях готов да еякулирам, когато усетих, че вагината, в която рязко потъвах до топките, започва да се свива около мен с възхитителното и неочаквано приятно усещане на свършваща около кура ми жена. Реших, че ѝ се полага малко удоволствие като за първи и последен път и стиснах зъби, за да забавя кулминацията си, като само поддържах темпото, с което ѝ го набивах.

Жената започна ритмично, но тихо, почти извинително да стене, после бедрата ѝ се разтърсиха веднъж и тя застина. Направих още един тласък, като първо се отдръпнах почти до края и след това силно вкарах цялата си дължина обратно в нея. Тя извика и този път трепетът на задните ѝ части и на бедрата ѝ бе по-ясно изразен, по-жарък. Дръпнах се отново и почти напълно оголих главата на пениса си, преди да го набия обратно до топките и да се насладя на усещането за стегнатите треперещи около него мускули. Останах така само няколко секунди и после се отдадох на собствения си оргазъм с няколко къси, силни удара в стената на матката ѝ. Усетих как топките ми се празнят и някъде отдалеч – дълбокото ръмжене в гърлото ми, което набираше сила, преди окончателно да свърша в нея и да се отпусна изцеден на гърба ѝ.

Поседях така малко, все още вътре, после се подпрях на бюрото и се оттласнах, излизайки от мокротата ѝ с приятен за ухото ми звук на движението на плът в плът.

- Вървете да се оправите, госпожо Хенри, и после ми донесете графика на работа на медицинския център за женско здраве за утре. Събота е, но предполагам, че работи до обяд? Така си и мислех. Подгответе заповед за изричното присъствие на всички членове на паството на неделната служба в десет, като подчертаете, че отсъствие ще призная само след бележка от лекар. Утре искам да я разпратите до главите на семействата и в общежитието на младежите. После сте свободна. Очаквам ви сутринта в шест. Донесете ми сандвич и кана прясно изцеден портокалов сок.

- Да, сър.

Жената се изправи омаломощена, както ми се стори, и аз неволно се загледах в нея. Има нещо у всяка жена, която току-що е била задоволена, което превръща дори обикновеното лице в красиво и има склонността да изтрива бръчките на времето, да подмладява кожата и да връща блясъка в очите. Независимо от възрастта жените ставаха по-меки, по-женствени и желани, когато се трансформираха от обикновени домакини и съпруги в чувствени, сексапилни същества. Сякаш заедно със завърналата се топлина в пресъхналите им утроби и потеклите сокове на отдавна съсухрената им същност те се озаряваха от вътрешна светлина. Щеше ми се да запомня това изражение с леко притворени клепачи, морни и задоволени, усмивката в крайчеца на устните, несъзнателно чувственото движение, когато жената се изправи почти грациозно и неволно плъзна ръка между краката си, за да погали освободената си, все още набъбнала и мокра плът.

За момент се втвърдих, само за част от секундата, напълно неподготвен за реакцията на тялото си към неосъзнатата сила, която жената излъчваше. Вярно бе, че независимо от подчиняването на пола им на желанията на мъжа, именно жените бяха онази движеща света сила, на която се крепяхме всички ние и която понякога се проявяваше у тях като божествена искрица, непотушена от строгостта на порядките ни. Искра, която всички виждахме, но внимателно ограничавахме да не се разпали в огън, който да ни изгори до един, като упражнявахме контрол върху дъщерите, наложниците и съпругите си и нерядко сломявахме силата им с бесните удари на пръчката – понякога единственото ни оръжие срещу тях. Оставехме ли жените си със свободни, еманципирани съзнания, хаосът би ни завладял и всички ние щяхме да се подчиним, безволево и категорично, под женската им мощ.

Моя отговорност бе това никога да не се случи в повереното ми паство. Никога.

През остатъка от нощта работата ме погълна. Реших да полегна само за около час на дивана, а почукването на госпожа Хенри ме намери почти напълно буден… и възбуден. По дяволите. Едно от първите неща, за които трябваше да се погрижа, бе сутрешната ми ерекция, а за целта ми се щеше по-свежа плът от тази на госпожа Хенри. Бе същинска трагедия, че само тя ми е под ръка. На около час път оттук мой приятел бе разпределен за пастор в съседна енория и знаех, че има няколко служителки, добре подбрани и по компетентност, и по външен вид. Имах намерение веднага щом стане седем и по-човешко време, да му се обадя да ми изпрати една за временно ползване. Някоя по-млада запазена вдовица със сочни форми би свършила работа. Междувременно…

- Госпожо Хенри, благодаря за закуската. Оставете я тук… – посочих бюрото си, като преместих част от досиетата настрани. - Носите ли бельо?

- Сър? – ахна тя.

Ама наистина е тъпа.

- Попитах, госпожо Хенри, дали сте с гащи?

Скучният ѝ костюм този път бе в бледолилаво с ужасяващи златисти кантове на ревера и маншетите, проява във висша степен на безвкусица. Тя неловко подръпна подгъва на ръкава си, преди да отпусне ръце надолу.

- Д-да, сър… – заекна. - Разбира се.

- От този момент очаквам да сте гола и подмита отдолу, когато влизате в кабинета ми. Ясно ли се изразих? Добре. Свалете си дрехите и бельото и обкрачете подлакътника на дивана с лице към облегалката. Краката широко разтворени, тялото напред, задника навън. Точно така. Наведете се още.

Тя се подпря с единия крак на земята до дивана, а с другия, свит в коляното, върху кожената му повърхност до подлакътника, и се подложи. Задникът ѝ бе все така непривлекателно увиснал, сякаш неотдавна за кратко време бе свалила много килограми, цветът бе безжизнен и тебеширенобял, кожата суха, а падината между полукълбата ѝ – тъмна и непривлекателна.

- С какво количество вода си направихте сутрешната клизма?

- Сър? Аз не… Не знаех, че…

Изръмжах, вече сериозно раздразнен. Тази жена бе същинско разочарование. На всичко ли трябва да я уча? Как изобщо бе ръководил пасторът преди мен? Тук цареше такъв абсолютен хаос, че не е чудно, че дори персоналът бе така отявлено недисциплиниран.

Това промени плановете ми и вместо да ѝ го вкарам в задника, както възнамерявах, за да не се налага да я гледам в лицето, бързо и делово да освободя напрежението в топките си, и да се върна към работата си, аз се насочих към далечния край на кабинета. Отворих шкафа с дисциплинарните средства и щателно огледах избора, който имах. Никак не бе малък, всъщност. Поне в това пасторът преди мен бе изявил неочаквана инициативност. Избрах плоска дървена дъска с удобна дръжка, с която да подпаля задника под себе си.

- Двайсет и пет удара, госпожо Хенри, и очаквам да не викате. За всеки звук ще удължа наказанието ви с по три удара. Ако се наложи, ще ви сложа наустник. Знаете ли защо ви наказвам?

- Да, сър. – прошепна едва чуто, разтреперана от студенината в гласа ми.

Сутрешната клизма бе абсолютно задължителна за персонала, и за мъжете, и за жените, когато идваха на работа.

- Пригответе се.

Жената пое дълбоко дъх и се скова в напрегната поза на пълно покорство с наведена глава. Вагината и задникът ѝ бяха приятно разкрити пред мен и очакваха да бъдат дисциплинирани.

Замахнах за първия удар с цялата си сила. Плътта под мен моментално пламна в широка следа от плоската дъска. Задникът ѝ се разтресе, тя неволно се отдръпна с треперещи бедра и увисналите ѝ гърди се смачкаха в облегалката. Изчаках я да се овладее и да се нагласи отново, което тя почти незабавно направи, преглъщайки стона си. Заедно с избилите в очите ѝ сълзи на болка носът ѝ бе протекъл неприятно и тя задиша през устата с нисък хриптящ звук, който ми достави неочаквано удоволствие. Ерекцията ми бе набъбнала до пръсване. Възбуждах се от болката и послушанието ѝ. Тя бе достатъчно покорна за всеки вкус, макар и с охлабена дисциплина, но всъщност не тя, а предишният пастор имаше вина за това. Замахнах пак. Този път внимавах ударът да попадне върху горната част на бедрата. Редувах местата като се постарах плътта да почервенее равномерно навсякъде, без да оставям грозни морави следи. Въпреки това поне ден или дори два нямаше да може да стои спокойно на пламналите си задни части и това щеше да ѝ напомня да върши задълженията си с повече жар и предвидливост. Аз не толерирах мръсни, непочистени и неподготвени за семето ми дупки.

Госпожа Хенри хриптеше и нечуто стенеше с глава, забита надолу. Обаче се сдържаше и повече не се отмести. След осмия-деветия удар даже инстинктивно започна да се оттласква към мен, пресрещайки дъската със задника и бедрата си. При всеки удар се чуваше силен плясък. Изчаквах между замахванията, за да дам възможност плътта ѝ да се успокои, но не повече от няколко секунди, и накрая бедрата ѝ вече неконтролируемо се тресяха. Последния удар насочих отдолу нагоре, както бе разкрачена, върху увисналите тъмни срамни устни на вагината ѝ. Когато стоварих дъската там, жената рязко изсъска и неволно подскочи, свивайки бедра, но после бързо и покорно се върна в същата поза.

Беше достатъчно. Полюбувах се на пламналата плът на задницата ѝ като леко я стиснах там. Пръстите ми оставиха бели отпечатъци по бузите, които бързо се запълниха в червено след отдръпването ми. Плъзнах ги към сгорещената от последния удар путка и не се изненадах, че се беше подмокрила. Властта бе мощен афродизиак, а жените, които се подчиняваха, навикваха да извличат бързо и незабавно удоволствие в болката. Госпожа Хенри не бе толкова лоша, в края на краищата, и би била добра съпруга, ако някой я поиска – покорна и изпълнителна, макар и с увехналата си плът да не бе особено привлекателна.

Избрах ѝ подарък от шкафа с играчките и го разопаковах – малко вибриращо яйце, което ѝ вкарах набързо в отпуснатата путка и мокротата ѝ го глътна без възражение. После я накарах да застане на колене под огромното ми бюро, разголих се и я накарах да ми духа. Скри се цялата отдолу, а аз се отпуснах със затворени очи в удобния пасторски стол от червена кожа, докато жената под мен смело, с умение и голямо старание ме изпразни с плътни, дълги струи, които излях дълбоко в гърлото ѝ. Запреглъща шумно и лакомо, без да се дави, въпреки обилното количество. После ме осмука приятно, почиствайки ме от спермата от главата надолу по ствола към тестисите и дори ануса, и остана да седи на пети до краката ми, очаквайки да я освободя. Наредих ѝ да се занимае с работата си, без да вади виброяйцето от себе си. Оргазмите, които щеше да получи от играчката, която работеше в путката ѝ, щяха да я държат в настроение през целия ден, а ако не успееше да свърши с нея, поне щеше да я държи непрекъснато в напрежение и нащрек.

С успокоена възбуда на тялото и ума се заех с текущите си задачи. Уредих пристигането на сътрудничката на пастор Евън след няколко часа и се свързах с отговорника на младежкото общежитие спешно да ми намери шофьор, който да ме закара до здравния център. Имах намерение да присъствам на част от прегледите и може би да се запозная с главния лекар доктор Джонсън, който противно на правилата бе привлякъл външно попълнение към персонала си – мъж, който не принадлежеше на мормонското братство и който работеше вече няколко месеца с него, без преди това да е минал през задължителните ритуали за приемане в редиците на вярващите.

Харесах здравния център. Голямата и добре поддържана сграда имаше два независими един от друг входа и сложна вътрешна структура, която позволяваше през средата ѝ да минава дълъг затворен коридор на няколко етажа между кабинетите, който осигуряваше достъп до огледалните панорамни стени във всеки от тях. Те даваха възможност за удобно и дискретно наблюдение на случващото се там. Право на пастора бе да ползва този таен коридор по всяко време и аз бях получил кода за достъп заедно с новия си пост.

Влязох в центъра за женско здраве малко след като проверката на главната сестра на персонала бе завършила, и жените се бяха пръснали по кабинетите, за да поемат съботния наплив. Въпреки това усмихната им ръководителка, която излъчваше не само професионализъм, но и достойнство и спокойствие, върна една от разпределените вече сестри да ме придружава по време на обиколката ми из тайния коридор. Преди да ѝ разреша да се оттегли по своите задачи ѝ наредих да предаде при приключване на работния ден на центъра всички лекари да се явят незабавно при мен, което, както разбрах от нея, щеше да се случи някъде между два и два и половина следобед.

Разбира се, коридорът бе тайна само за пациентите, не и за персонала, и се поддържаше безупречно чист, както подобава на всяко здравно заведение. На няколко ключови места бе обзаведен с удобни меки кресла, микрофони, които се включваха избирателно, и независими една от друга камери, насочени към стаите за преглед. Настаних се пред огледалната стена, която даваше панорамна гледка към общо три гинекологични стола в кабинета на главния лекар. На две от тях сестрите вече бяха подготвили пациентките добре разкрачени и овързани с широки каиши, а до третия се събличаше младо момиче в компанията вероятно на майка си, което леко потреперваше от притеснение или може би от студа в кабинета. Майка ѝ също се съблече и застана на колене с разтворени крака, изправен гръб и ръце на тила, докато дъщеря ѝ се качи на магарето и на свой ред се остави да бъде разчекната и вързана. Високо оцених дисциплината, която цареше в този кабинет. Очевидно докторът проявяваше отговорност към работата си и се надявах, че това се отнася и до другите лекари, които ръководи.

Проследих с интерес маниера на преглед, който имаше Джонсън, и напълно одобрих подхода му – не толкова груб, колкото безпардонен и строг, неподлежащ на преговори и шикалкавене, безпрекословен. Заповедите му се изпълняваха мълчаливо и мълниеносно както от сестрите, така и от жените с разтворени пред него путки. Мъжът работеше с видима ерекция между бедрата, която изпълваше панталона му отпред, но не понечи веднага да задоволи нагона си. До него спокойно и много по-внимателно към по-младата пациентка работеше протежето му Клифтън. Включените микрофони ми дадоха ясна картина за техните отношения – безспорно професионални, но също и много лични в косите погледи, подхвърлени шеги и кратки усмивки, които си разменяха измежду бедрата на жените, които се бяха разкрачили на магаретата, докато мъжете плъзваха и нагласяха инструментариума си в тях.

Младата девойка явно не бе минало през ритуала на аналното отваряне и доктор Клифтън се ограничи до клизма и разширяване с бът-плъг, без да променя позата ѝ на гинекологичния стол и без да прониква в нея с члена си. Неговата ерекция бе също толкова видима като на Джонсън. За клизмата подложи легенче под нея и въпреки видимото ѝ неудобство, тя послушно освободи червата си от водата, която бе вкарал в нея с помощта на дълъг и тънък накрайник с крушовиден край, който напомпи и изду като ѝ напъха клизмата докрай. Когато прегледът, клизмата и разширяването на ануса на младото момиче приключи, лекарят се разкопча и внимателно подаде един доста красив, дълъг и дебел от моя гледна точка пенис в нейната гостоприемна очакваща уста. Без да я развързва, той полека, с известна доза нежност, която бе неприсъща на колегата му, започна да влиза и излиза в устата ѝ, като галеше гърдите ѝ и леко подръпваше зърната, а тя умело плъзгаше езичето си по ствола и топките, по главичката и цепнатината на върха ѝ, преди отново да го поеме навътре. Бе доста еротично да се гледа отстрани, когато Джонсън на свой ред приключи със своите две пациентки и намести дебелото си парче в путката на жената, разтворена на средния стол – тя бе на видима възраст малко над двайсетте, вероятно отскоро съпруга, и имаше големи гърди над леко налят от бременност корем. Жената неволно застена, когато Джонсън ритмично започна да влиза и излиза от нея и сякаш се наслаждаваше на грубите тласъци на дебелото му парче в чувствителната си от бременността вагина с набъбна розов отвор.

Гледката на заетите в акта със своите пациентки мъже съвсем очаквано ме напрегна и възбуди. Сестрата, която ме придружаваше, до този момент бе мълчала, освен когато ми представяше докторите, в чиито кабинети надничахме по коридора. Те бяха заети в прегледи предимно на жени и само един от тях – на младеж, проснат с вирнат гол задник върху масата за ректален преглед. Щеше ми се да поостана да наблюдавам, но по-важно бе да се запозная с работата на главния лекар. Който точно в този момент се наслаждаваше на бременната си пациентка с твърди силни тласъци на голите си бедра.

Сестрата отреагира на заповедта ми, сякаш я бе очаквала. Бе сравнително млада, на около двайсет и пет, с хубав стегнат бюст, който изпъваше предницата на светлосинята ѝ униформа, висока почти по моя мярка, с вълниста руса коса, нежна кожа, добре оформени скули и големи светлосини очи. Американският идеал. Много ми се щеше да видя дали кожата ѝ е така нежна навсякъде. Едновременно наблюдавах мъжете, които бяха пред оргазмите си и постепенно бяха забързали тласъците си, и сестрата, която бързо се събличаше. Когато Джонсън и Клифтън свършиха съответно с ръмжене в путката на бременната пациентка и с дълбок стон в устата на младото момиче, което послушно запреглъща спермата, се обърнах изцяло към жената в слабоосветения коридор, готов да ѝ се насладя.

Тялото ѝ оправда всичките ми очаквания. Гърдите ѝ бяха красиви, набъбнали и едри, с малки нежнорозови ареоли и изпъкнали зърна като на бременната жена на магарето. Коремът ѝ обаче бе плосък и стегнат, бедрата ѝ силни и явно тренирани, а задникът – изключително апетитен и закръглен, бял, без по него да има каквито и да било следи от удари, което забелязах, когато се наведе през скута ми по моя заповед и се сгъна от двете ми страни с лице надолу и протегнати напред ръце, с които едва докосваше пода за упора. Започнах полека да я галя и да се наслаждавам на твърдите ѝ задни части, да ги разтварям и мачкам, като освобождавам пътя на любопитните си пръсти към нейния анус – също толкова красив отвор, който мамеше с обещанието за мъжката ми кулминация. Разтворих краката ѝ и проникнах с пръст в путката ѝ изотдолу, намирайки я леко овлажнена вече. Използвах естествените ѝ секрети, за да подмажа ануса ѝ и се заиграх да вкарвам два пръста там и да ги въртя в нея, за да я поразтегна. За моя изненада бе изключително тясна и трудно реагираше на вътрешния масаж, който ѝ спретнах. Сякаш изобщо не бе чукана в анала. Опитах се да се сетя за нещо в досието ѝ, което да подсказва защо анусът ѝ е така неподатлив и неразработен, като девствен, но нямах спомен да съм виждал изобщо папката с нейните данни.

- Колко често ви чука съпругът ви отзад, сестра? – попитах с искрено любопитство.

- Аз… не съм омъжена, сър… Пасторът ми разреши да продължа образованието си в медицинския още две години. Тук съм на практика.

- Кой се грижи за редовното ви дисциплиниране тогава?

- Пасторът, сър.

Е, това обясняваше доста неща. Намръщих се. Още един пропуск на предшественика ми. Бе оставил този задник да копнее за разтягането и болката от проникването и я бе лишил от освещаването на отвора ѝ с мъжко семе. Това щеше да бъде променено в най-скоро време. По чистите пръсти, които изкарвах от нея разбрах, без да питам, че си беше направила клизма преди работа. Поне бе съвестна. Належащо бе обаче да прехвърля отговорността за редовното ѝ дисциплиниране на някой от лекарите и да изисквам своевременно записите. Този задник трябваше често и грубо да бъде ебан и пълнен със сперма.

Мозъкът ми реагира, когато тя неволно се намести върху скута ми и се отърка в чудовищната ми ерекция. Младата жена на коленете ми бе като анална девственица, а това бе такава рядкост на нейната възраст, че възбуди невроните ми до скъсване.

Нагласих я да се отпусне на удобния фотьойл с широко разтворени крака, присвити от двете страни на гърдите ѝ, които тя подхвана в сгъвката на коленете и задържа така пред мен, гостоприемно откривайки едновременно и вагината, и ануса си, а ходилата ѝ увиснаха във въздуха от двете ми страни. Топнах го първо в женския ѝ отвор, мамещо подмокрен, розов и набъбнал, за да омажа в соковете ѝ пениса си. Сестрата изохка като ѝ го набих до дъно. Направих няколко дълбоки тласъка, разширявайки я около дебелия си член. Нямах илюзии, че съм добре надарен – знаех, че наистина съм – парчето ми отговаряше на високия ми ръст и едра фигура. Обратното би било катастрофа, предвид сексуалния ми апетит. И докато за добре разширените от редовно чукане енориаши моят размер не бе проблем, свежото тяло под мен вероятно отдавна не бе задоволявано както трябва, след като срокът на службата ѝ като наложница бе изтекъл навярно преди две или три години. Същинска загуба на потенциал. Това тяло трябваше да бъде чукано всеки ден, по няколко пъти, във всичките ѝ отвори – твърдо и безкомпромисно, до припадък. Лично щях да се погрижа това да се случи като я привиквам да ми служи редовно и често.

Завъртах таза си на всеки тласък, за да я поразширя, докато я поря, а вагината ѝ реагира с обилно отделени сокове, които потекоха по топките ми. Сестрата несдържано въртеше дупе под мен, нагаждайки се към ритъма ми. Беше се зачервила, очите ѝ светеха с приятния блясък на очакването. Нямах намерение обаче да я задоволя. Исках да се гърчи във възбудата си, която пламтеше по чистата кожа на лицето ѝ и да я оставя напрегната като струна – недовършена симфония, която да допиша с кура си в избран от мен момент по-късно, да я чукам във всичките ѝ отвърстия размекната, разчекната, разбъркана отвътре, както косите ѝ се сипеха безредни върху кожената материя на удобната мебел. Изсулих се от нея и я подхванах под дупето, за да я наглася да застане на ръба със силно присвито тяло и удобно подложен задник. Обкрачих я, подпирайки се с ръце на подлакътниците, и като поех със зъби едно от зърната на вирнатите ѝ възхитителни гърди, насочих само с движението на таза си главата на чудовището, в което се бе превърнал мокрият ми от соковете ѝ член, към тясната ѝ задна дупка.

Халката ѝ бе стегната до пръсване – тя сякаш не умееше да контролира мускулите на сфинктера си, но аз натиснах със сила и започнах да влизам в нея като болезнено я разпънах. Беше много неподатлива там долу, стегната и тясна, но вече бях преодолял първоначалната съпротивата на мускула и нищо не можеше да ме спре да я разпоря навътре. Жената под мен бе прехапала устни и ме гледаше почти шокирано, сякаш наистина ѝ беше за първи път, сякаш никога не е била разширявана на гинекологичния стол, аналът ѝ не е бил отварян от пастора и не е била дисциплинирана от своя господар в тази възхитително тясна дупка. Изръмжах предупредително, когато тя неволно се опита да се помести. Теглото ми я задържа забодена на хуя ми като пеперуда на карфица. Исках да вляза до дъно без да спирам, но милостиво реших да ѝ дам няколко секунди да свикне с размера ми. Виждах, че я боли – устните ѝ бяха побелели под зъбите, впити в тях, очите ѝ бяха насълзени, челото набръчкано от усилието да сдържа виковете си.

- Разрешавам ви да викате, сестра. – изсумтях заедно с твърдия натиск напред на таза ми, който ме изпрати до топките в тесния ѝ тунел, а тя изкрещя силно и протяжно като свиня на разплод, с искрена и несдържана болка.

Тя нямаше дъно, но аз имах, и колкото и да ми беше приятно да я насилвам, вече нямаше и един милиметър от плътта ми, който да не бе влязъл в нея. Топките ми джентълменски се настаниха в цепнатината между бузите ѝ – чудовищно нараснали, пълни със семето ми, сякаш от седмици не съм ги изпразвал. Изобщо целият се чувствах надебелял и набъбнал – устните ми, бузите, ръцете и задните ми части, бавни и тромави, уголемени като члена и тестисите ми и също толкова възбудени. Бях я пожелал по начин, който ме изненада със силата си. Издърпах се назад. Всяко движение в тесния ѝ тунел бе свързано с болезнено за нея, и донякъде и за мен търкане, и вероятно щеше да ме претрие със неподатливата стегнатост на дълбокия си отвор, дори и със смазката от вагината ѝ. Изплюх се на показалата се главичка и после вкарах слюнката навътре с тласъка на бедрата си. Задвижих се безконтролно и без всякаква жал в нея, а спазмите на гърчещото се от болка под мен тяло допълнително увеличиха моето удоволствие. Продължаваше да я боли, защото не контролираше изобщо аналните си мускули. Аз пък не ѝ предложих нищо повече от постоянството на слабините ми, които се блъскаха навътре и излизаха навън като добре смазано бутало, пак и пак, навътре до топките, навън до главичката, отново, с плясък, топките ми биеха плътта ѝ с приятен за ушите ми звук, виковете ѝ ме наелектризираха, а после, когато оргазмът ми повече не можеше да бъде отлаган, се отпуснах напълно върху гърдите ѝ, здраво захапал зърното върху сърцето ѝ, което биеше обезумяло, а задникът ми уцели ритъма на освобождението ми – по-плитко, но по-силно проникване, и после започнах да се празня дълбоко в нея, усещах как пулсирам, можех да си представя как се разтваря отворът на върха на копието, с което я пронизвах, и изстрелва дълги струи в червото ѝ, пълня я като наденица, правя още две-три половинчати движения и пак набивам навътре, докато топките ми не увисват морни и изцедени, просвам се отгоре и я приковавам с цялата си тежест, а тя не може да помръдне, сякаш е разкрачена и овързана с каиши на гинекологичния стол, мокрото ми от пот лице се плъзга между красивите ѝ едри гърди, аз поемам с наслада сълзите ѝ от болка, облизвам ги, вкарвам езика си дълбоко между разтворените ѝ от нейните викове устни и я обладавам още веднъж, без капка жалост, потъвайки навътре към гърлото ѝ с настоятелния си език, без да ѝ дам достъп до въздух, без да ѝ дам време, без да ѝ дам милост и освобождение, а членът ми още е в нея, твърд, все още твърд, сякаш никога няма да изляза от удобното ѝ тясно отвърстие, което съм завладял с цената на мъжката си сила и правото си на неин господар…

Излязох от нея, чак когато ненормалната ми ерекция най-после спадна и плътта ми спихна. Отдръпнах се от удобната мекота на тялото ѝ с нежелание. Тя като че ли чак сега успя да си поеме дъх за първи път откакто я нанизах на напращелия си хуй и сцепих халката на задния ѝ отвор. Хлипаше на пресекулки и цялата се тресеше. Ресниците ѝ бяха мокри от сълзите, потъмнели и напрегнати бяха и зениците, които се взираха в мен с болка и страх, който ми достави допълнително удоволствие с доказателството за властта ми над нея, на нейното неохотно отдадено покорство на служеща на господаря си мормонска жена, разпрана и дисциплинирана от хуя ми.

Сестрата понечи да свие бедра и да отпусне надолу треперещите си крака, но аз нетърпеливо и грубо я подпрях да остане в същата поза с вдигнати от двете страни на главата ми ходила. С трепет на професионален воайор проследих отблизо как болезнено зачервеният отвор на дупето ѝ остава широко разтворен няколко дълги мига пред жадния ми поглед. Сфинктетът полека се прибра и зиналата паст, приела моето удоволствие, се затвори. После конвулсивно и неконтролирано халката на анала ѝ пак се отвори – веднъж, два пъти, три, и пропусна част от спермата ми да потече между бутовете ѝ надолу към мократа от общите ни сокове тапицерия. Чак след това анусът ѝ категорично и окончателно се прибра в стегната розичка намусена плът – насилена, болезнена, незадоволена. Разтърках спермата си там, вкарвайки я грубо обратно с пръсти, докато протестът на тялото ѝ не издаде обидата на жената под мен, която неволно се сви и се опита да се отдръпне от новото насилие над отвора ѝ. Наведох се и почти извинително вкарах езика си там, за да я осмуча. Усетих собствения си вкус, смесен с аромата на вагиналния ѝ секрет и на ануса ѝ: приятна смес от разбъркани послания и лек намек за кръв.

- Приемете този акт на освещаване за демонстрация на вярност и подчинение, сестра. – казах с лека усмивка, напълно задоволен от отклика на треперещото ѝ тяло и еякулацията си.

Отговорът ѝ не закъсня, макар безпогрешно да долових вътрешната борба на жената под себе си, обидата, срама, гневът ѝ на насилена, здраво изчукана и незадоволена женска, преди да произнесе с пресипнал от виковете глас примирено, покорено, с признато пред мъжката ми власт поражение:

- Служа и се подчинявам, сър!