Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Все още блажено се излежавах и се чудех да ставам ли вече или да подремна още малко. Чуденето ми бе прекъснато от интервенция по междукрачието ми. Малка и нежна ръка награби отдавна събудилото ми се приятелче и се заигра с него. Нямаше да има нищо лошо, само дето обикновено живеех сам и това не беше обичайния начин да се събуждам. Погледнах и там имаше едно сладко женско лице на видима възраст малко под 40, което ми се усмихваше докато лъскаше бастуна ми. Явно се познавахме с нея, само дето нямах спомен. В главата ми няколко африкански племена се надпреварваха кой ще спука тъпана от думкане. Явно бях препил, а това много рядко ми се случваше. Чаровното същество, превзело слабините ми, се стараеше да пише поема… ъъъ исках да кажа се стараеше целия да го поема в устата си. След поредица от звуци, сякаш ѝ се гадеше от мен, най-после реши да не се престарава и да се съобрази с възможностите си. Докато усещах прилива на приятните усещания се опитвах да си спомня възможно най-много от вчерашния ден, но вместо това си затананиках: “I got to have a shot / 'Cause what you got is, oh, so sweet / You got to make it hot / Like a boomerang I need a repeat / Gimme all your lovin' / All your hugs and kisses too / Gimme all your lovin' / Don't let up until we're through” (Трябва да направя един изстрел / Защото това, което имаш е, о, толкова сладко / Трябва да го направиш горещ / Като бумеранг имам нужда от повторение / Дай ми цялата си любов / Всички твои прегръдки и целувки също / Дай ми цялата си любов / Не спирай, докато не приключим). Явно тя разпозна ZZ Top, защото разбрах че се усмихва по подраскването на зъбите ѝ. Стараеше се бързо да движи главата си надолу-нагоре сключила устни около мъжкото ми достойнство. Очевидно нямаше кой знае какъв опит, но не бях претенциозен. Жената се стараеше и това беше оценено от мен. Явно все още алкохолът преобладаваше в кръвоносната ми система, защото издържах доста повече от обичайното. Тя вече се уморяваше, когато най-после успях да свърша. Тя глътна всичко и ми се усмихна. След това се надигна и ми каза:
- Отивам да правя кафе. Предполагам имаш нужда от душ?
- Да, благодаря!
Тя стана и тръгна, аз също станах и се отправих към банята или поне така си мислех, защото се “сборих” с някакъв голям фикус и двамата паднахме на земята, аз обаче се изправих и погледнах победоносно фикуса: “1:0 за мен, мадафака!”. Нямах фикус ни у дома, ни в квартирата в града, в който работех. Следователно не бях у дома. Ха така! Огледах се. Мдааа, прекалено подредено, за да е у дома, цветя в саксии (нещо, което бързо умира покрай мен поради неполиване), а и стаите бяха различни. Имах някаква представа накъде тръгна чаровната жена, която преди малко прави соло на флейтата ми, а щом тя отиде към кухнята, значи и банята е някъде там. О, логическа мисъл у мен? Значи не бях чак толкова пиян вече. Намерих банята, която за мой късмет се оказа комбинирана с тоалетната и след като се отървах от пияното лайно и ми просветна малко, реших да ускоря изтрезвителния процес с един студен душ. Пеех си песента на Billy Idol – Speed, докато си мислех за жената в съседното помещение: “We're in Heaven, baby / You are gonna implode / I've got these crazy feelings / That I can't explain” (Ние сме в Рая, скъпа / Ще експлодираш / Имам тези луди чувства / Това не мога да обясня).
Когато първите струи от душа обляха тялото ми, спрях да дишам от шока на ледената вода. Взех бърз душ. Скоро след това, докато траках неконтролируемо със зъби, се триех енергично с голяма хавлия и продължавах да си пея същата песен: “I said speed / Give me what I need / Yeah / White lightning / Let's speed, on speed / On wheels, on wheels… /Now I'm rushing on the run, yeah / I wanna have me some fun / I'll speed / Give me what I need / Oh, set me free / Let's speed… / I said speed, speed / Give me what I need / I said speed, speed / Give me what I need” (Казах скорост / Дай ми каквото имам нужда / Да / Бяла светкавица / Хайде на скорост, на скорост / На колела, на колела… / Сега бързам да бягам, да / Искам да се забавлявам / Ще ускоря / Дай ми каквото имам нужда / О, освободи ме / Да ускорим… / Казах скорост, скорост / Дай ми каквото имам нужда / Казах скорост, скорост / Дай ми каквото имам нужда).
Постарах се да не остане мокро място по мен. В това отношение бях дресиран – мокри петна извън банята бяха равни на скандал, а точно в момента всичко по-шумно от ромолене на поточе предизвикваше болка в камбанарията ми.
Поради липса на дрехи за преобличане се препасах с хавлията и излязох по джанти, т.е. бос. Отидох в кухнята и непознатата чаровница с 24-каратова усмивка ми подаде чаша с кафе, което беше толкова гъсто, че като го отпих по-скоро го ядях, отколкото пиех. Още с първата глътка ми изтръпнаха върховете на пръстите и ми се замая главата. Какво беше това по дяволите? На втората глътка седнах, че ми се разтрепериха краката. Чаровницата седна срещу мен и се усмихваше, докато отпиваше от нейното кафе. От някаква кана ми отсипа в голяма чаша някакъв бъркоч, който никак не изглеждаше като нещо за пиене, но тя настоя и отпих. Езикът ми беше още изтръпнал от снощния алкохол и ми беше трудно да разпозная съставките, но трябва да призная от силното кафе и витаминозната бомба взе да ми просветва още повече. Най-малкото тя заслужаваше поне да си спомня името ѝ и напрегнах горкия си мозък, който още беше в авариен режим. Значи какво помнех? Спрях в Сливен да презаредя бензин и да си взема една вода, че бях пресъхнал от жегата. Преди да тръгна дойде някакъв младеж на бензиностанцията и ме замоли да му помогна нещо по мотора, пък после щял да почерпи. Моторист моториста в беда не оставя и отидох. Губеха ми се моменти и не помня от каква помощ имаше нужда, но явно не е било нещо сложно щом можех да му помогна. После ме покани у тях и прибрахме моторите в гаража му. Представи се за Али, Сали или нещо подобно. Като влязохме представи майка си… ух… Севда… Севдалина… нещо такова. Аха, значи жената пред мен се казваше Севда.
- Севде… – започнах колебливо. - Не помня много от вчера… снощи… а имам бели петна и за преди това.
- Помниш името ми!? – учуди се тя и повдигна вежди, след което се усмихна широко.
Видимо и тя не беше много свежа от снощи.
- То не е много за разказване…
Тя се изчерви. Явно съм се бил развихрил. Лош, лош Радко! Започнахме да разказваме кой какво помни от снощи. Синът ѝ Али настоял да пием от тяхната ракия и да остана да спя у тях. Аз съм се бил дърпал, но не особено убедително, защото съм мятал белтъци към нея, незабелязано от сина ѝ. Той пиел на екс и след четвъртата-петата чаша ударил глава в масата и заспал. Аз, приятно разпалил се, съм започнал да флиртувам с нея. Тя, доколкото помнех, пиеше домашно бяло вино, но последно по спомен беше преполовила втора бутилка. Тя ме питала как ми викали галено и аз съм отвърнал, че ми викали “Агент 0007”.
- Защо? – попитала тя на шега. - Заради размера ти долу в сантиметри ли?
- Да. Толкова ми е… – отвърнал съм аз. - На диаметър!
Тя отначало се облещила, но после се засмяла. Приела играта и сме започнали взаимно да флиртуваме. Не разказа подробности, защото докато разказваше вече беше червена като варен рак. Не помагаха никакви молби, докато не знам защо ѝ казах, че ако ми разкаже какво се е случило после ѝ обещавам да го повторя. И тя ми заразказва с наведена глава. С моряшка стъпка и подпирайки се на масата съм отишъл до нея и аз съответно и в този момент станах и отидох до нея. Все пак ѝ обещах да повторя каквото съм ѝ направил снощи. Както била седнала на стола съм застанал зад нея, подраскал съм с нокът от тила ѝ по гръбнака до ръба на тениската ѝ. Направих го и сега, макар че беше с пижама. Видях настръхването ѝ и тръпките разливащи се по тялото ѝ. Разкопчах тънкото горнище на пижамата ѝ и го съборих на земята погалвайки голите ѝ рамена. Добрата новина беше, че Севда беше седнала на табуретка, лошата – беше със сутиен. Това дяволско изобретение трябва да бъде забранено. Но за това малко по-късно.
- После какво направих? – попитах я.
Тя ме погледна и ми отвърна:
- Наистина ли имаш нужда да ти казвам?
Усмихнах се до уши. Всъщност ми харесваше притеснението в очите ѝ. Застанах на колене зад нея и започнах да я целувам по гръбнака надолу. Ръцете ми от рамената се плъзнаха надолу по гърба, по дупето, по външната и горната част на бедрата, по корема. Ръцете продължаваха сладката си разходка, докато устните ми пътуваха от тила до дупето и обратно само по гръбнака на Севда. Тъй като сутиенът нямаше да изчезне сам се заех със закопчалката. В повечето случаи имах късмет, но понякога се сборичквах с тях. Севда взе да се тресе. Повдигнах глава – тя се смееше тихо.
- Какво… – бях объркан.
- Снощи… – през смях започна тя. - Повече от пет минути не можа да ми разкопчаеш сутиена. Че и не искаше да го направя аз.
Въобще не се усъмних в думите ѝ. На пияна глава закопчалката на сутиена си е нерешим пъзел. Този път обаче успях да се справя с трите кукички за по-малко от половин минута (не забравяйте, че все още бях махмурлия). Завъртях я към мен и тя прикри гърдите си. Видимо бяха отпуснати и тя явно се срамуваше от това:
- Не ги гледай! Грозни са!
- По-хубави са от моите!
Тя се засмя. Използвах момента и докато с едната си ръка премахнах едната от нейните с другата си ръка обхванах освободената цица. Преди да бъде организирана отбрана на превзетата гърда лакомо засуках от все още мекото зърно. Кратко носово “ъх” се отрони от жената. Зърното бързо се изду и започнах да го “доя” притискайки го с езика си във венците зад горните ми зъби. Севда забрави за “грозните” си гърди и с две ръце ме притисна към тях. Вече двете ми ръце месеха като тесто едрата гръд с ареоли, като шоколадова бисквита, и зърна като по две малини една върху друга. Ммм, вкусно! Тя изви глава назад любезно предоставяйки ми да се разпореждам с гърдите ѝ. Дори започнах да издавам мляскащи звуци и продължително “ммммм”. Може би и от допълнителната вибрация Севда започна да стене на глас и леко да извива тялото си. Подпря се на масата и едната ѝ ръка се шмугна в долнището на пижамата ѝ. Надигнах се и изправих и нея. Тя понечи да се събуе, но я спрях. Устните ми зацелуваха пъпа ѝ, слязоха към корема ѝ… Стоновете ѝ ставаха все по-звучни. Хванах ластика на долнището на пижамата ѝ и започнах бавно да го смъквам надолу, заедно с бельото ѝ, като всеки сантиметър заголена площ бе обилно целуван. По пубиса ѝ имаше къси меки косъмчета – явно не беше се епилирала от няколко дни, но това не беше проблем. Целувките ми достигнаха “червената шапчица” върху клитора на Севда. Събух до коленете долнището с бикините ѝ и награбих месестото ѝ дупе. Лизнах леко отворената ѝ цепка и се заиграх с нейните малки срамни устни, които немирно бяха излезли навън. Езикът ми им обърна подобаващо внимание и това беше оценено с шумните стонове на Севда. После езика ми в ролята на “големият лош вълк” нападна клитора на жената в ролята на “червената шапчица”. Тя вече движеше таза си към мен подсказвайки да действам по-бързо. Минута по-късно вече все по-шумни и по-накъсани стонове огласяха стаята:
- Ааах-ааах-аах… мхх… ах… ммм… ааааах…
Изведнъж тя се покачи на масата, легна по гръб и разтвори широко крака:
- Ръгай, че изгорех!
Толкова рязко влязох в нея, че тя леко се приплъзна по масата и главата ѝ увисна към пода от другата страна на масата. С бързи и мощни тласъци се радвах на нежното обгръщане на сладкото ѝ влагалище по учудващо твърдия ми пенис (като за алкохолно натравяне имам предвид). Нещо в тази поза събуждаше някакъв спомен в главата ми. “Видях” дремещия Али на масата как надига глава, как се оглежда с невиждащ поглед, как се изправя, смъква гащите си и преди майка му да се усети какво се случва, той да си вкара обрязаното парче в устата на майка си. Тя се опитваше да го отблъсне, но това още повече го настърви да се набива дълбоко в гърлото ѝ. Дори награби размятащите ѝ се цици. Неочакваната тройка ме беше разпалила още повече и само изпитото количество ракия ми беше попречило да свърша веднага. Двамата бяхме нанизали Севда и я “блъскахме” като за последно. Той стискаше и мачкаше грубо циците на майка си, докато безмилостно нахлуваше в гърлото ѝ. Аз в противоположния край се опитвах да ѝ издъня матката, но поради анатомични причини не стигах чак до там. Което съответно не ми пречеше да опитвам, разбира се. Севда се беше примирила със ситуацията и се опитваше да извлече максимума от нея. Али забърза – явно беше близо, Севда и тя беше близо – личеше си по стоновете и движението на тялото ѝ. Аз също ускорих и петнадесетина-двадесет тласъка по-късно почти едновременно свършихме тримата. Тогава въобще не се бях замислил и излях всичко вътре… Али си вдигна гащите и с походка тип “ударен самолет” се насочи нанякъде (предполагам към стаята му) с любезната подкрепа на стените…
Споменът изчезна и аз все още нахлувах и излизах от Севда с цялата сладост на действията ни. Циците ѝ палаво се раздрусваха. Награбих ги и ги замачках. Тя започна на висок глас да вика, а аз, колкото и да не е за вярване, още повече се издух долу, та чак стана тясно в нея. Баси кефа! Вдигнах ѝ краката на рамената си и я заклатих като гладен циганин джанка. Леки трепвания по тялото ѝ ми подсказаха, че е близо до края. Стиснах зърната ѝ, усуках ги и ги издърпах силно. Тя свърши с едно протяжно:
- Ооооооооууууууууъъъъъъъъъъааааааааааааааааа…
Лежеше като умряла, но дишаше бързо. Устните ѝ мърдаха. Заслушах се:
- Още! Още! Искам още!
Задвижих се отново. Тя още тръпнеше отвътре. Искаше ми се да не бързам, но тя ме подканваше, а пък и аз взех да се уморявам и забързах, за да свърша. Не че имах избор. Севда беше сключила крака зад мен и задаваше темпото. На мен ми остана да продължа с месенето на “грозните” ѝ цици. Този път не издевателствах над зърната ѝ, но ги пощипвах нежно и ги потърквах между пръстите си. Петите на Севда все по-бързо и по-силно натискаха задника ми към нея, напомняйки ми, че се разсейвам с глупости. Все по-бързо и по-бързо се движех във влагалището ѝ и тя все по-шумно и невъздържано охкаше и ахкаше. В един момент се изви на дъга и с едно продължително “Аааааааааа…” свърши. Направих няколко бързи тласъка и също свърших. Едва се държах на краката си вече и се отпуснах върху нея. Реших да я подразня:
- И без сина ти се справихме добре!
Тя спря да диша. Заговори плахо:
- Значи помниш? – гледах я как хапе нервно устни. - Моля те не му казвай какво се случи снощи! Аз още не мога да го приема, а ще ми е много по-трудно ако той разбере!
В това време се чу звук на отваряща се врата. Можеше да е само Али, а пък позата, в която бяхме с майка му беше недвусмислена. Какво ми оставаше? Да му кажа: “Извинявай, пич, ама аз тука малко ебах майка ти… буквално. Нали не се сърдиш?”. Бяхме като вцепенени и се молехме за чудо със Севда… и то се случи. Синът ѝ с невиждащ поглед и несигурна крачка се отправи към тоалетната, влезе и хлопна вратата. Ние станахме и започнахме да се обличаме. Тя извади моите боксерки, тениската, чорапите и дори и мото бонето ми от сушилнята (оказа се, че снощи ги изпрала) и аз се облякох. Тя също точно навреме се облече, когато синът ѝ излезе от банята и подпирайки се на стената се оглеждаше, успя да ни фиксира и се отправи към нас. Беше само по слипове, но това не го притесняваше. Майка му му наля кафе и от същия зеленчуково-плодов бъркоч, който трябва да призная беше вкусен. Наля и на мен отново. Али по едно време се обърна към мен:
- Пич, сънувал ли съм или наистина снощи двамата чукахме някоя? Не, не беше сън! Още имам засъхнала сперма по хуя.
С майка му се спогледахме. Не можех да му кажа истината. А съществува ли такова нещо, като благородна лъжа? Севда облиза нервно устни, преглътна за да овлажни гърлото си и започна несигурно:
- Снощи вече бяхте пияни, като дойде оная… последната ти бивша…
- Тая кучка! – стисна юмруци Али. - И какво искаше?
- Да ѝ простиш. – продължи майка му с лъжата. - Каза, че е готова на всичко, за да се съберете пак и ти ѝ предложи да я изчукате двамата и след това ще си помислиш.
- Малко ѝ е! – хилеше се той. - И напълнихме ли ѝ всичките дупки?
- Уф, че и питаш! – включих се в лъжата и аз.
Не знаех каква им е историята, но се надявах да е достатъчно гадна, че да не ѝ звънне. Али доволен се хилеше. По-късно направихме късен обяд и се заприказвахме. Оказа се, че мъжът на Севда бил от месеци в чужбина. Минаваше 4 следобед, когато им казах, че трябва да си тръгвам. Севда ми отвори гаража. Когато видя мотора каза:
- Ахааа, сега те разбрах, Агент 0007.
Ухилих се широко. Предложих ѝ да я повозя едно кръгче. Тя се поколеба за кратко, каза да я почакам и 20 минути по-късно се завърна облечена с някакви дебели шушлякови дрехи. Малко след това припявайки си “So give me fuel, give me fire, give me that which I desire” (Така че дайте ми гориво, дайте ми огън, дайте ми това, което желая) потеглих рязко. Излязохме извън града, извих глава и извиках:
- Дръж се здраво!
Усетих, я че се вкопчи в мен. Два “зъба”* надолу и изправих мотора на задна гума. Севда започна да пищи и да се смее:
- Какво правиш!? Ти си луд!
- Дръж се!
Покарах така под съпровода на нейния смях и писъци около 400-500 метра, когато чух сирена. Пуснах мотора и видях в огледалата полицейска кола с пуснати буркани идваща с бясна скорост. Пуснах мигача и почнах да спирам под непрестанни псувни за “шибания си късмет”. Проверка на документи, едно конско за опасно управление на МПС и т.н. Полицаят, който не излезе от колата, се подготви да ми пише акт изброявайки няколко членове и алинеи, които не ми говореха нищо. Кой нормален помни ЗДвП и ППЗДвП наизуст? Спаси ме Севда. Другият полицай се оказа втори братовчед на мъжа ѝ. Двамата полицаи почнаха да спорят. Направиха ми тест за алкохол – 0,48 промила. Тогава разбрах – дори да не се чувстваш пиян, това не значи, че нямаш алкохол в кръвта. Накрая ми написаха някакъв фиш за дребно нарушение.
Върнах Севда у тях и през Котленския проход се отправих към вкъщи. Имах достатъчно време и в главата ми се редяха песен след песен: Metallica – “Seek and Destroy”, Ахат – “Черната овца”, Saliva – “Click Click Boom”, AC-DC – “Thunderstruck”, Godsmack – “I Stand Alone”, Joan Jett – “I Love Rock n Roll” и др.
***
Минаха месеци на тотално безебие. Какъв беше тоя мой късмет, дявол да го вземе! Всяка, на която звъннех уж “ей така да се чуем”, се оказваше в сериозна връзка или омъжена и пазеше имидж. Почнах вече да се заглеждам по мургавелките покрай пътищата, а това не беше на добре. Потисках тестостерона с адреналин чрез каране на мотора, поради липса на по-приятни хормони.
Един ден пътувах от Велико Търново в посока Севлиево. На първата отбивка спрях да се освободя от тежестта в мехура, преди да е потекло по крачола. Облекчавайки се усетих приятния гъдел на изтичащата урина и си спомних израза: “Едно пикаене е половин ебане, но две пикаенета не правят едно ебане”. Времето беше доста хладно, да не кажа студено – все пак беше началото на март. Използвах момента да се поразтъпча, за да раздвижа кръвта из вените си. Половин час по-късно бях на мотора, бях подал ляв мигач и гледах назад дали пътя е свободен. Започвайки да си пея едно старо рок парче (Steppenwolf – Born to Be Wild) потеглих: “Get your motor runnin' / Head out on the highway / Looking for adventure / In whatever comes our way / Yeah, darlin' gonna make it happen / Take the world in a love embrace / Fire all of your guns at once / And explode into space / I like smoke and lightnin' / Heavy metal thunder / Racing with the wind / And the feeling that I'm under” (Подкарай си мотора / Излез на магистралата / Търсейки приключение / В каквото ни попадне / Да, скъпа, ще го направиш / Вземи света в любовна прегръдка / Стреляй с всичките си оръжия наведнъж / И да експлодираш в пространството / Харесвам дим и светкавици / Гръмотевица от тежък метал / Състезание с вятъра / И чувството, че съм неотговарящ на стандарта). О, да, мамка му! Животът е готин! С широка усмивка карах на зиг-заг, за да загрея гумите. Щеше да отнеме малко повече време заради студения асфалт, но нямаше да рискувам да тръгна с незагрети гуми. Продължавах да си пея: “Born, to be wild / Born to be wild” (Роден да бъде див / Роден да бъде див) и малко след това видях в огледалата, че зад мен идва кола. Ускорих и се сетих как едно маце неотдавна ме беше попитало какво за мен е щастието и аз ѝ отговорих с един моторджийски лаф: “Една надолу и пет нагоре**, маце! Една надолу и пет нагоре!”. Редях предавките нагоре и си тананиках на Chris Rea – “The Road to Hell”.
В Севлиево зареждах бензин и с удоволствие вдишвах бензиновите пари. После платих и докато излизах, прибирайки дебитната си карта, чух женски глас:
- О, Боже! Ти ли си?
Вдигнах очи – познато лице, но не се сещах откъде. Поставих пръст пред устните си:
- Шшшшт! – огледах се уж притеснен. - Сред хората ми викай “Радко”!
Тя избухна в много шумен смях. Това още повече се опитваше да събуди стар спомен. Нещо старо и потиснато… Гюл… Защо в главата ми се въртеше думата “гюл”?
- Същият шемет си!
Имаше нещо в усмивката ѝ, което… (БАМ!) ... ме беше накарало да се влюбя в нея в 9-ти клас. Тя дойде от друго училище. Казваше се Галина тогава. По-късно върна истинското си име – Гюлнихар. Трите години в гимназията ми игра на “ела-къш” и преди абитуриентската ме отряза, защото не можела да бъде с гяур. До днес си мислех, че съм ѝ простил. Не, не бях!
- Как си? Как я караш? – попита ме с все същата чаровна усмивка. - Женен ли си? Деца имаш ли? Какво работиш?
- Оу, оу, оу, по-полека!
- Имаш ли време за едно кафе?
Въздъхнах и погледнах колко е часа на телефона си. Знаех, че няма да отнеме време колкото за едно кафе, а далеч повече. Е, какво пък? Пътя го познавах и не беше проблем да замръкна. Но исках ли да говоря с нея?
Не след дълго бяхме у тях и отговарях на безкрайната викторина от въпроси докато пиехме кафе и някакъв купешки “натурален” сок. Останах с впечатление, че ѝ хареса отговора ми какво работя, защото погледна към тавана и се усмихна леко с едното ъгълче на устните повече, но може и да ми се е сторило, защото четирите ѝ деца щъкаха около нас и ме разсейваха от разговора. Всъщност най-голямата се преструваше, че чете някакво списание и хвърляше погледи към нас и се подсмихваше. Така беше гримирана, че изглеждаше като 30 годишна, а по нейни думи беше на 18… което означаваше, че е на около 15. Момчето на възраст, на която не знаеше момче ли е или мъж, се чудеше с по-малките ли да играе, с кака си или да се присъедини към нашия разговор. Двете по-малки момичета, преодолели първоначалното си притеснение от непознатия в къщата, започнаха да ме използват за катерушка и да искат да ги люлея и подхвърлям във въздуха. Не помагаха забележките и хокането на майка им и с пищене и силен смях продължаваха да се забавляват с мен. Между другото Гюлнихар сподели, че къщата ѝ била от първия ѝ мъж след развода. От него имала и голямата си дъщеря и още две деца, но вече пълнолетни и живеели самостоятелно. После от втория ѝ брак било момчето, а другите момичета имаха други бащи, като последното било от само няколко месечна връзка. В главата ми взе да мига жълта предупредителна лампичка. Изпитах желание да си отида. “I want out / To live my life alone / I want out / Leave me be / I want out / To do things on my own / I want out / To live my life and to be free” (Искам навън / Да живея живота си сам / Искам навън / Остави ме на мира / Искам навън / Да правя нещата сам / Искам навън / Да живея живота си и да бъда свободен).
Станах и се извиних, че трябва да си тръгна. Най-много ме озадачи жалния поглед на най-голямата дъщеря. Бившата съученичка стана да ме изпрати. Моторът ми беше зад къщата. Качих се и го запалих да подгрява, докато закопчая якето, да сложа каската и ръкавиците, но тя ме спря. Надигна си полата, смъкна си бельото и седна на резервоара с лице към мен. Гюлнихар се наведе и ме зацелува, а “най-милото ѝ” беше притиснато в резервоара на мотора. Бързо премахна блузката си и остана по сутиен, а долу полата ѝ криеше най-интересното. Посегнах зад нея да ѝ разкопчая сутиена, но тя ме спря. Само изкара гърдите си над сутиена и целувайки ме подпъхна ръце под тениската ми и загали гърдите ми на голо. Върнах ѝ жеста поемайки нейните в ръцете си. Очаквано бяха доста меки. Зърната ѝ бързо набъбнаха и се концентрирах да дразня предимно тях. Очевидно ѝ харесваше, защото простенваше и захапваше устните ми. Натиснах я назад и леко захапах едното ѝ зърно. Нейният стон беше с леко изскимтяване. Обичах тази част от женската анатомия. Ех, защо не станах мамолог! Посегнах зад нея да угася мотора. Не че ми беше жал за бензина, но излишно загряваше двигателя и перката на радиатора често се включваше. Гюлнихар чу издрънчаването на ключовете и през стон каза:
- Не го гаси! Вибрациите… са точно където трябва!
Вибрациите на езика ми също бяха където трябва – по зърната и ареолите на бившата съученичка. Тя се надигна и свали ципа на кожения ми панталон. Каквото търсеше бързо го намери и го извади. Отдавна непочувствал нежност той беше твърд като гранит и горещ като реотан. Затворих очи и с едно дълго “ммммм” вдигнах глава нагоре. Нежните ръчички си играеха с напрегнатия ми инструмент. Прехапал устна ръмжах през носа си. Отворих очи и вниманието ми беше привлечено от движение горе и встрани от мен. На горния етаж светеше, а на големия прозорец голямата дъщеря на Гюлнихар беше с гащи до коленете и очевидно мастурбираше, докато гледаше към нас. Съвестта ми беше някъде на майната си и спермата ми полетя по ръцете на бившата ми съученичка. Без да се церемоня много набих два пръста в подгизналата шунда – друга любима част от женската анатомия. Ех, защо не станах гинеколог! Движех пръстите си бързо и Гюлнихар с широко отворена уста стенеше невъздържано. Донякъде ме доядя, че ѝ правех кефа след това, което ми беше причинила. Голямата щерка беше свила пръстите си все едно държеше невидим цилиндричен предмет и с широко отворена уста и натискане на едната си буза с език имитираше, че прави на някого свирка. Откачих! “Редно ли е…” – нещо се опита да се намеси в главата ми. “Майната ти на твоята редност!” – отвърнах мислено, обърнах бившата си съученичка с гръб към мен и ѝ го набих рязко и грубо като наказание. За неин късмет клиторът ѝ лежеше върху резервоара, който приятно вибрираше заради работещия двигател. Щерка ѝ на бившата ми съученичка палаво лижеше стъклото, езикът ѝ рисуваше фигури със слюнка, а едната ѝ ръка беснееше по клитора ѝ. Награбих грубо с пръсти и нокти циците на Гюлнихар и като ги задърпах към мен започнах да се набивам силно в нея. За съжаление още бях с панталона и това малко ограничаваше дълбочината на проникване. Но тя не само не се оплакваше, но и дори се наслаждаваше:
- Ъъъ-ъъъ-ъъъ-ъъъ…
Всеки тласък беше озвучаван с тези звуци. Повдигнах полата и започнах да стоварвам шамар след шамар по голото дупе. Не исках на нея да ѝ харесва, но нейните стенания бяха подсилени с думи:
- По-силно! Удряй по-силно!
Баси наказанието ще е, ако тя се радва на него! Удрях възможно най-силно та чак ме заболяваха дланите. Тя потрепваше от всеки удар, но стоновете ѝ продължаваха да се усилват. Голямата дъщеря вдигна блузката си и притисна заголените си гърди към стъклото. Вплетох пръсти в косата на Гюлнихар и я издърпах рязко, така че главата ѝ се изви назад. Най-после стон на болка! Дърпайки рязко косата ѝ към мен продължавах грубо да нахлувам в нея. Тя скимтеше. Дъщеря ѝ с широко разтворени крака до прозореца се опитваше да смаже клитора си от триене. Бившата ми съученичка вече почти викаше:
- Даааааа… Свърши в мен! Искам всяка капка от теб в мен!
О, как го исках и аз… но жълтата предупредителна лампичка в главата ми светеше все по-ярко. Видях как тийнейджърката на прозореца се разтърси в оргазма си. Гюлнихар също започна да конвулсира като от токови удари. В последния момент си го извадих и започнах да се празня по гърба ѝ…
Сбогом и дано не се видим повече! Не след дълго с почти чиста съвест пътувах към вкъщи и на глас пеех Элизиум ft Таня Малая – Взлётная полоса.
Мина месец и нещо. Не знам как Гюлнихар ми е намерила служебния телефон, но ми звънна и ми поиска пари. Каза, че ако не ѝ пратя за аборт да се готвя да ѝ плащам издръжка. Теглих ѝ една майна и повече не се обади (вече около две години и нещо). “Доброто момче” в мен се опита да протестира, но и на него му теглих една майна, сложих си слушалките и си пуснах Arch Enemy… до дупка.
________________
* зъб – разговорна дума за “предавка”. Два зъба надолу = две предавки (скорости) надолу (в низходящ ред).
** при мотоциклетите първа предавка (скорост) е надолу, а всички останали са нагоре. Неутрална е между първа и втора предавка.
КРАЙ
Изку Куригал
Пуууу, най накрая КРАЙ 15 см
Скука, брат, дано и в секса не си толкова скучен и педантичен като безкрайно безсмислените подробности в разказа ти
Кукуригцееее, спуках се от смях на тва: " Ръгай, че изгорех" :)))) . Сладкодумник си си, няма две мнения. Да ме прощава Санданската Харли, но към Севлиевско и аз захождам чат пат, та требе да пийнем кафенце на некоя бензиностанцийка.
Добре, че свърши тая поредица, защото почна нещо да ми идва ташкън. "ИЗКО"
Благодаря за критиките и похвалата! Сега като се замисля... имам материал и за пета част :) Не съм писал за каране в дъжд, или как едва не ме отнесоха на едно кръстовище, за едни случки в Сърбия, а и в Гърция с горуна и папаки... ехеее. Даже и за шеста част има (като шестте скорости на мотора) :) ♀♂ Феичке, а защо на бензиностанцийка, а не на заведенийце с климатиче? :)
Аааа, смелчак си тиии :))) Не знаеш още с каква чанта непоръбена имаш работа и даже не си планирал ход за бягство? :)) Я , Изко , как би на задна , кат му се представих за несресана :)))) Пиши, пиши, момко, искам да чуя и за в дъжда. Лизгат ли ти се гумите? Тече ли те по гърбето , та в цепката ....ВсичКо :)))
Смелчак ли съм? Казват, че само глупаците не ги е страх, което говори лошо за мен :) О, лизгат се гумите, особено ако те изненада някоя локва или вада по асфалта. Ммм... Голям "кеф" е аквапланинга на мотор - проверено. И да знаеш още нещо - да караш в дъжд с каска без визьор е друг голям "кеф". Има много неща още, но бях казал предварително, че ще са четири частите.
Fairy, от скоро си в сайта и мразя да се повтарям, но се налага, та: Не всяка лъжица е за моята уста. Моята уста е малка и съм си внесъл тайландска лъжичка, много красива, не мога да й се нагледам все още, чак сън не спя! "ИЗКО''
:))))Изкоооо, еваларката, бе, брат! Пък и аз само исках да видя дал' си хакерче, бе майка. Щот можеше да ми видиш фотоса на мейл, ако имаше повод за истински притеснения наша Звездичка. Така си е- боса съм още, току що влизам, ма некак си стана да има место и за мене пред ваш' та камина. :) Петльо, аз зарад твойте разкази, щ'ти рекна жив случай, отпреди час. Изпращам щерчето на клуб, с високи курвенски ботуши се е обула, кожена пола и както си му е реда за тая крехка възраст, когат още нямат личен опит в секса, та вървим си и говорим, че аз ако знаех по- рано....ехеееййййй, как щях да им натискам главите на мъжете...Дрибъл щеше да е ....А тя, милата, слуша, не вижда как я оглеждат и пърха в очакване да приложи чутото....:)))) Голем си, ГоЛем. Изко- и ти! Оня твоя Закон ме закова! :)
Fairy, ни съм хакер ни имам амбиции за такъв, не ми трябват чужди фотоси, мадам. Всичко което ми е необходимо си го имам вече. Ако е рекъл ОНЯ от горе, че има да срещам още някого по земния ми път, да бъде волята му. Що се отнася за ЗАКОНА, хаха, че няма как да видиш само, как ми се излива в устата таландската ми лъжичка. "ИЗКО"
Радвам се, че ви срещнах, момчета! Мерси за компанията. :)
Моля, благодарностите са взаимни ! "ИЗКО"
Fairy, не го знам петела кво ще свърши, но ако искаш остави мейл и ще ти пиша, щом минаваш през Севлиево може да се съчетае полезното с приятното.... 15см
Ех, Максимусееее, как ми се дощя само...:) , не щеш ли живота ме е научил да не тръгвам с голямата кошница за прехвалените сантими. :) Виж, на СтоборЮнака му докоснах....душичката кавалерска. А за теб нищо не знаем- жентълмен ли си, Господар ли...дай едно текстче, молим, спиши кат душкаш орхидея , та да ни дойде амина :)))
Интересна тема ми е това за сантиметрите, не случайно пускам бъзици по темата в разказите ми. Колко е нормалният размер и как е правилно да се мери: отгоре или отдолу до топките? :D
Ех, Карминени пера напети, по тая тема и аз съм пълен невежа. Кьорав трибуквеник не виждам, за да проверя методите ти. Не, кьорав виждам :))), едноок имам под ръка :))). То двуок звяр е рядкост и надежда моминска :). Тааа, за сантими е трудно, ми с длан е по- възприемчиво оразмеряването. Ако го стиснеш за гушата и в хватката ти са му началото, и края, тооо ....има добрата страна да е лесно да му се приложи дълбоко гърло :)))). Мисля, че най- трудно е било с конски размери, кеф, кеф, ма после се ходи с превръзка, щот тия лигавици са облъскани и олюпени, и ебем ти кефо за дискефо 2 деня после :) Демек , извод- добрия размер е тоя дет ти е в ръцете, двете :)))
Е 15 Санта много ли е, бе Максимусе... 15см
15-ка, нямаш проблеми, шсе видим! Ше взема да си направя един мейл за таквиз бъзикни и действа. Чудна разтуха сте ми, че се оплетох в един сложен казус, та къде се потрисам, къде се хиля...ма почивам си. Един дефект имат живите срещи- говора. Язе сам от Шопско и ако ми замечи някой маж солиден, тури му вестник, не мога, падам от масата от смях. Хиляди извинения, ма тъй си е
Сетих се за израза: "Ний сме от дальеку и говорим мьеко". Да разбирам ли, че кафето отпада ;) Пък и има по -добри места, от които да се пада, вместо от масата. Една жена споделила на друга: - Вчера твоят мъж такъв виц ми разказа в автобуса... че паднах от леглото.
Cocky, ако не мож' понесе една хилеща се шопкиня.....еееее.....ама кви ги плещиш, обещал си се, нямаш мърданье! Па и си чужд, се тая дал' си мек :)))
Обещаното - като завещаното ;) Иначе... Чужд ли съм? Имаш предвид жената и любовницата?
Втората да не е дала обет за мълчание? Никва не се вижда в последно време, освен ако.....всички не се забавлявате по тролски ;))) и да се замеряте един друг за забава. :) Инак , да , тях имам внапредвид :). Препикана територия, ако се вярва на налудничавия блясък в окото на Харли :)
Важното е забава да има :)
Zh. Този път ме разби с плейлиста! Имах възможност да карам кола по американските магистрали под звуците на Зизитоп и Степенулф и...кефът е несравним! Да не изброявам и другите парчета, кое от кое по-готини! При соца музиката пристигаше веднага, но филмите чак след появата на видеото. Волният ездач го видяхме осемдесетте.
Благодаря, Zh! Трудно е да се угоди с музика на всички. Например Вес не може да ми прости, че не включих Ричи Блекмор, а на всичкото отгоре има Металика :) Не включих още много хубави парчета, включително български. Вече няма значение.
Добра поредица. Браво! Но няма да се включа в музикалните отклонения - според мен не помагаха на разказите. Особено това с превода .... Лично мнение - макар и да съм минал през всички тези парчета. Fairy не видях мейла за закачки ;) .... глупчоморски
Изку Куригал, включвам се, преди да съм прочела разказа, ще прощаваш. Не ми остава време, но като мога, ще прочета и ще дам отзив. Мярнах ти песните и връткам очи, нищо няма да казвам :). Фея, към теб имам въпрос. И молба. Първо молбата, щото слагаш на тръни мен, но и още поне няколко души тук. Би ли спряла да издаваш лични неща, защото нито един от нас никъде не ги е казвал в коментар, а ти ги "плющиш" като за добро утро и за добър ден? До степен да не питат аз ли съм ти, защото някои от подхвърлените ти реплики се отнасят до неща, които знам само аз? С лек привкус на неверие питам, но... откъде? Със сигурност не от някой от хората, с които си пиша на лични. Затова... би ли обяснила, моля? :) Аз никак не си падам по игрички и шикалкавене. Никак. Затова в прав текст: логично ми е да питам — с някакъв вид социален инженеринг ли се занимаваш или... си Фея, понеже имаш по-вещерски способности... от типа на приказното, дето на човек чак не му се вярва? Ммм?
Звезда, искрено съм изненадана и се чудя какво имаш предвид. 1. Молбата- да спра да говоря за себе си ли казваш? Казвам твърде лични неща за мен? Много би ми се искало да спра, но не съм сигурна, че го умея. Озадачаваш ме с това. 2. Всичко, което знам за вас , Звезда, е от разказите ви и коментарите под тях. С никого не си пиша на лични. Нямам интерес или цел да проучвам някого. Да, енергиите са усещат. Дори през думи. Дори през дигитално общуване. Не, нямам практика на контактьор, но се чуствам поласкана от имиджа си. Та кажи , моля, за мен ли да спра да говоря, щот струва ми се, направих такава грешка , само при влизането си тук?
Не си направила грешка, Фея. Тук си добре дошла. Но някак си... не е ясно как и не са просто уловени енергии :). Казваш лични неща за няколко души тук. Съвсем лични, а ги подхвърляш като нищо незначещи коментари. Не спирай да се включваш, ти си страшно интересен човек, макар понякога да ми е трудно да ти следя мисълта, защото аз съм пряма до откаченост, а ти си летиш в паралелна вселена, весела, лека, налудничаво красива. И така пишеш и разказите си. Да не си посмяла сега да се врътнеш и да си тръгнеш, ще ми се да чета още. Само те моля, тия наши енергии, дето ги улавяш драматично и ясно, да не ги споменаваш така конкретно в коментари. И те прегръщам, да знаеш, защото ми се струва, че някак случайно налучкваш. И на мен са ми се случвали такива съвпадения с двама от авторите тук, но гледам на лични да се разправяме за тоя неща, не публично :). Поздрави от слънчевото ми ново кътче.
Ааа. И съм гласа на Веела за малко, щото НАИСТИНА е дала обет за мълчание. Един месец ще ни остави без да ни строява. Облог някакъв. Обаче чете. Казва да не мърдаш от сайта, топлина усещала от теб. Ма на нея все й е топло, потно и влажно, де. Много ясно :)
Оххххх, бая се изпотих. И без туй се въртях в леглото...:) Съжалявам, че съм ви притеснила. Цял живот страдам от тая уста. Вес, мислех, че си ти скрития автор и малко тролчих, извинете, нямаповечедаправятака. Погрешно разбрах, че е нова игра, някаква. Но никога не казвам лошо и обидно, такива работи са лоша карма. Звезда, благодаря ти за всичко, което каза. Явно имам отговорност, която не съм осъзнавала и прахосвала. А природата не търпи разсипници. Дано, дано, дано се науча да си слагам малко цедка на устата. Хайде да спим сега. Утрото е по- мъдро. И аз те прегръщам. Отпусни се. Всичко е наред. :)
Рядко съм била по-щастлива и отпусната от сега, повярвай ми. В такова лично топло местенце съм, сама с главата си, че забравям да надничам тук... То и да мастурбирам не ми остава време... за какво ми е настроение? :) Каква загуба на енергия ;). Но наистина подскочих на някои неща сега като влязох, а те дори не се отнасят за мен. Моля те, да – пази ни ги тия толкова явни енергии само за твоите очи, не ни издавай пред всьо и вся ;). Благодаря. Лека, Вещеричке. Ма верно си Веща.
И ти ли, Бруте... ъъъ Звезда? Изядохте ме за тия песни. Чудя се дали да не подразня още малко и да напиша още две части :D Кого и с какво не съм раздразнил още? Амиии... Шегувам се. Прави сте за някои критики.
Много ме кефят вълшебствата тук :) , то вещички, то метлички ...:) Айди, кафето ми се услажда и ще ви кажа какво виждам- един по- добър свят, в който всички се обичат :))) ;) Гласец Меден Слънцепосрещаш, ако ще ни наказваш, аз най - много съм виновна :)
Спокойно, Вещеричке, пазя ти гърба... ъъъ... задните части. Че тоя мечок има и съответните лапи на размер ;). Момичетата тук се подкрепяме! Пляскат ни, само ако го искаме... по-така. Ама той само може да си мечтае... да наказва, щото любовницата на бърза ръка го оставя на сухо ;). #сичкошес, Изку Куригал, нищо не си видял, нищо не си прочел, нищо не съм казала. Говорим си по женски. И обсъждаме... размери. Е, то ти почна. По-добре дебел и къс, отколкото "дълъг и тънък, същинско въже, а от такива не стават мъже!". Разпозна ли от коя приказка е цитатът? Може да напиша нещо аз за цар Дрзоздобрад и строшените гърнета като се намеря с време. А за песните: един не ти каза, че са ок, ама ти... четири части, човек. Четири. И се вкисваш сега, че те ядем все за същото. Казах ли ти, че съсипваш ритъма? А, казах го. Нищо, дикиш да хване. Айде, хора, че кафето си е кафе, но ме чакат към двайсет задачи днес и да си преместя звездния задник ненапляскан някъде по-южно. Да са ви сладки и кафето, и хората, и деня. Веси, и на теб, мое момиче в сянка. Дръж облога.
Сега ще тропам с крак и ще настоявам да ми харесате песните пък :Р Дотогава ще си пийвам нещо, което е било вкиснато и дестилирано :)) А за размерите ще цитирам един: "Най-добре да е дълъг и тънък, защото като го сгънеш на две хем става нормално дълъг, хем става достатъчно дебел, хем се празни навън" ;) ♀♂ Наказание, казваш, Чародейке. Хмм. Може пък да измислим нещо... Понеже ме наболява гърбът и ако ядосам двете фурии достатъчно ще ми пренаредят скелета и може да ми мине ;) ♀♂ Звезда, благодаря ти за днес! Приключих два часа след работно време, но се усмихвам :)))
Аман от празни облози! ;) А песните са топ.... само да не си ги цитираме :) От ония с мижавия размер(по темата) - глупчоморски
Глупчоморски, аз питах кое е нормален размер, но никой не казва. И как е правилно да се мери? Както и да е. Ще си ги ползваме такива каквито са без да знаем дали са нормални или уникални :))
Оф, ма много си конкретен, значи. И плачеш за конкретен отговор. У нас, по чисто физиологични показатели, се приема за "нормален" пенис около 15-16 сантиметра. В ерекция. Представата как някой си вади линийка, бие си една и почва старателно да мери, извадил език, ме кара на смях, но... ти попита. За вчера – радвам се, че съм ти оправила деня. Такава съм, бе – цвете ярко ненагледно! пПръскам ги тия феромони на щастието и нося цвят навсякъде ;).
Къде е това - "У нас"? Звезда, виж нЕкой стършел да не ти опраши ЦВЕТЕНЦЕТО ненагледно, докато пръскаш феромони! ;)) "ИЗКО"
"У нас" е в България. За средния размер на пениса в различните европейски държави ми беше попаднала някаква карта със статистика, не помня къде съм я гледала и на какво се основава. Долу-горе всичките европейци го докарват толкова средния, според картата, така че явно е въпрос на диапазон навсякъде, но имаше две-три местенца с по сантиметър повече. Изку Куригал, прочетох разказа. Севда и синът й... оф. Някак претупано. Това е ужасна гадост за една майка. Щом си го включил, трябваше да отделиш повече внимание на нейната борба и на примирението. После на срама и на вината. Не харесвам думи като "цици" и "шунда". Доказал си, че имаш великолепен речник, когато искаш да кажеш нещо завоалирано и красиво, ползвай го. Тази поредица не е сред любимите ми. Липсва й фокус. Четвъртият ти и както казваш – последен разказ — няма ясно изведен финал. Сякаш оставяш нещата недовършени и отворени за продължение.
За размера друг ми беше таргета, но благодаря за отговора :)) ♀♂ Позачудих се дали да се оправдавам за разказа или не. Ти го заслужаваш, Звезда, затова ето моя отговор. Първо и най-важното: пиша така, че да ми хареса на мен. Аз като автор изливам мои спомени и/или фантазия както съм ги преживял, бих искал да преживея или съм измислил така, както ги виждам по моментно емоционално състояние. От там насетне по възможност да се хареса на определен кръг читатели (ох, каква простотия замислям... но това е друга тема). Севда и синът ѝ: опитах се да се поставя на мястото на майката и тъй като не пиша роман с еротични елементи, а еротичен разказ мисля, че достатъчно внимание обърнах на инцидента между тях. Има и друга причина, но... е много гнусно и не искам да го причинявам. А и имам проблем с обема на разказите си напоследък. Искаш ли да поспорим за това :D За думите: ти може да не харесваш думата "цици", но някои я харесват. Думата "шунда" и за мен е вулгарна и точно по тази причина е използвана именно само за една конкретна жена. Има си случаи когато можеш да кажеш "пещерата на цъфналия лотос", "котенце", "путка" и кога да е "шунда". Фокусът на поредицата е само един: че харесвам живота на две колела и да споделя част от него и на вас като читатели, съобразявайки се с характера на сайта. Много добре го каза, че разказът "няма ясно изведен финал" и че нещата остават "недовършени и отворени за продължение". Да, това е краят на поредицата, но тя не свършва. Продължават да ми се случват неща на две колела, между две бедра и между ушите ми. Просто... ще ги узнават по-тесен кръг хора ;)
Zvezda, тази твоя таблица не отговаря на истината, нито пък други таблици, изследвания и проучвания. Виж какво става с размерите за мъжко достойнство в разказите на този и други подобни сайтове, под 20 см. трудно ще се уредиш, всички са собственици или подвластни на такива. Аз вече получих комплекси и се чудя къде да се скрия чак от неудобство с моите малки 18 см. и то обрязан. “ИЗКО„
Така е, Изку Куригал, всички тук пишем за себе си с идеята, че на някои читатели ще им пасне стил, изказ и история. Само Веси не пише така, де, ама тя е сред изключенията и не ги броя, както и разкази, писани по идея на някого другиго за негов кеф. Тук въобще не споря с теб, защото на мен пък грам не ми е през ШУНДАТА кой не ми харесва размера (малък, тесен, с прибрани срамни устни, мда), харда, софта, високата литература и низките страсти... Обаче аз на теб си ти казвам нещата в прав текст, щото тия сантиметри по вертикалата могат да ги понесат. Като качество на разказ със сюжет, идея, герои, изпълнение... това обсъждам. И финалът ти не е просто отворен, Изку Куригал. Той е недовършен. Бяга ти. Както и фокуса. Пък що се отнася до таргета на въпроса ти... ама ти сериозно ли ме изключваш от него?! Ей, не ми го играй така. Аз може да съм най-изтъкнатата (не)девственица на сайта, ама... чак пък да не съм виждала... моля, моля! :)
Добре, разсмя ме, Звезда :)) Не съм ти светил и не знам какво си виждала, но щом 15-16 см са ти нормални, значи си късметлийка ;) ♀♂ Понасям на критика, особено ако е градивна. За съжаление твърде малко хора го правят. Мое право е да се съобразя или не, нали ;) За финала не съм сигурен, че сме се разбрали. За фокуса... ъмм... мислех, че Феята е по фокусите и магиите ;)
Петленце, само немъ мъ ревнуваш ся. Язе...фатки знам, ма ти си писал, писал, къде ли не си се разписал .;))) ...знаеше, че жените текат още преди мене...туримупепел разиришли
О, не, Чародейке! Не знам за каква ревност говориш. Аз ценя критиката на Звезда. Тя е от малкото хора тук, с чиято критика бих се съобразил. Просто е трудно да се обясни така в коментари. А и в момента съм в едно еуфорично настроение гарнирано от североизточен етилов елексир, подарък от приятели, както и от готина музика \m/ ;)
Изку Куригал, галиш ми егото много ласкаво... ама хич не личи да се впечатляваш от "критиките" ми :). Тъй да е. Под "фокус" имам предвид централна идея, образ, около който да се върти поредицата ти. Някак разпиляна ми е, нищо, че твоята идея е да е с център мотори и моторист. И сюжет ми липсва, и развитие. Но стига за днес съм те кастрила, че почна да става гадно някак, а не искам да звучи така. И ти не харесваш двайсет от моите разкази и те смъдва под лъжичката от тях, та сме квит. А, всъщност ти даже не си чел всичките Мормони, какво да те жаля ;). Наздраве!
Хей много добре развявате сантиметрите .... колко точно или не... не знам. Та залагам да тръгна от "мижав" и после току виж някой се изненада приятно на размер "малък" ;) Ейй пораснах и вече нямам триъгълник на бюрото .... а тъпо да разгъвам рулетката за нещо толкова незначително хаха. Ще търся дама с малки ръчички, че да може да ги нареди и двете - ако не .... тя ще да е виновна с тези мъжки лапи ;) ... глупчоморски
Какво приятно предимство съм имала, Морски, ти да видиш. Направо ми обърна гледната точка. Цял живот да ме е яд, че съм джобен формат, пък то... що било. Да мога да сложа длан до длан и да меря и да дигам... мъжкото... самочувствие! :) Но, честно казано, това със сантиметрите и аз не си представям много как си ги мерите мъжете, та да можете после гордо да кажете... 25! Нали така беше, Морски? Не е ли 25 санта, не ми го фали? :)
Ето явно има дами с малки ръчички хаха.... Но това не върви заедно с коментар който включва мерки като "25см".... хаха ... Предлагам да не издребняваме и да имаме доверие на хората които споменават размерите си - който не вярва да проверява.... Аз избрах да вярвам! - глупчоморски
Наздраве, Звезда! Не вярвам да ме подценяваш, че не съм те разбрал за фокуса. Както казах ти си "от малкото хора тук, с чиято критика БИХ се съобразил". Забележи натъртената дума ;) С най-добри чувства! :)) ♀♂ Две агенции направили проучване какъв е средния размер на мъжкото достойнство в България. Едната агенция излязла с резултат 14 см, а другата с 28 см. Направили проверка и всичко се оказало точно - няма грешка. Само че едните мерили, а другите питали ;)
Добре бе, покрай писоарите не си ли ги гледате? Па завърти очички, тЕгли му един аршин. Ся, Крали Марко сигур държи с две ръце , ма не се ли виждат разлики, нищо че в латентно пишащо състояние? Логика търся ;)
Fairy .... може би има такава женска логика - всички като са мъжката тоалетна на писоарите са недървени и пикаят и надничат... хаха . Може би става за порно филм този сюжет - но не моя порно филм хаха - глупчоморски И само се замислям какво правите вие в дамските тоалетни.... мечти хаха
Феичке, и ти ме разсмя. Не знам в кой филм си го гледала това. Аз, когато и да вляза в тоалетна почти, никога не виждам двама да пикаят един до друг, а и има прегради между писоарите. Но даже да нямаше... това само някой със сериозен комплекс за малоценност би го направил, си мисля.
Тризъбецо морски, ся ще ти рекна една много голяма простотия. Ама е верна. И понеже сме на стената на моторджията , надявам се да ми прости човещинката. Ето. Жив пример. Разказвам. Операта. Червен плюш. Шампанско. Нова година е. Аз съм там. В антракта чакаме ред на опашка, на всички ни се пишка. А вътре, в женските тоалетни , ВсяКа клекнала женица, изува коприните и дантелите и първо пърди, после пикае :)))) Хахаха Умирам от смях. Не знам защо е така. Физиология някаква. Е, това е. Кака да те изучи на нещо важно. :))))
ИзкуКуригал, освен, че си подправяш настроението със североизточен елексир, гледам ползваш и наши обръщения към авторки??? "ИЗКО"
Хаха ... опитваш се да убиеш фантазията за дамската тоалетна...Ама то ще е било такова звучно ама в правилните ноти и с правилна акустика ... все пак опера да го. Извисени оперни звуци ,коприна , дантела, плюш и шампанско... Може да се работи с този сюжет хаха ;) - плупчоморски
Аз се изнасям от коментарите на тоя разказ, че стана много ЗАДУШЕВНО след издаване на действия от кухнята на женския нужник. "ИЗКО"
Сигурно, Изко, не споря. Кое конкретно имаш предвид?
Изко, извинявам се, надявам се да можеш да забравиш прочетеното. :) Език мой, враг мой.
Абе, Изко и Изку чак си приличат някак си, кат ин и ян са ми . Кат добрия и лошия. Ам де е куция ... :))
Като двете страни на една монета ;) И настава едно чудене... :D
Мдаааа, голямата ми уста...пак. Кой агент издава какво знае?! Дъссее****ееу******..
IzkuKurigal, конкретно - ЧАРОДЕЙКА! "ИЗКО"
ИЗКО, никъде не видях "чародейка" да е патент на североизтока, освен ако не намекваш за Русе :) Гугъл не помогна повече.
Еххх, а имаше време да съм щастлива на обръщение като My favourite bitch :)))
Да ви кажа за размера: Моят е над 25 см, но го меря само с ролетка , като началната ми точка е педя под кръста, през топките до върха.
Ех, жипиесче, иде ми и аз да си извадя на баба си хурката и да завъртя чекръка :))
Феичке, ти тук ни завъртя всички без чакрък, какво ли , ще е , ако го извадиш???!!!
Ох, на какааа, ох, ох, ох, как ми е хубавко, ох, ох, ох....стига ми тая награда...;) :)))
Чародейке (ако трябва да плащам за патент на думата кажете), остана единствената активна дама в сайта и яко жънеш пиш... ъмм мъжко внимание ;) Браво! Дай, Боже, на всяка :))
В тоя ред на мисли, няколко деня се чудя къде се дяна Лейди? Лорд ми липсва. Ще пропусна някого сигур... Знам, Карминесто перце, че славата е 5 минутка, от вчера съм зачакала да падне и втората обувка... Бе бой се, кака е виждала, кака знай...:)))
И както се вижда по грешната буква :) , кака си пие ракията редовно. И убива егото на всеки 5 секунди. Кака е чувала за йога и Дънов. :)
Който пИе зло не мисли ;) Наздраве, Магична!
Наздраве, вълшебна палчице! :)
Как така Вещерицата била останала единствената активна ДАМА в сайта. Алоууу. Ще се пляскаме май, а, Кукуруго? Може ли такива... намеци :). Аз се разправям с МАЙСТОРИ. Главната буква не е от двусмислие, просто те се пънат, че са майстори, аз не съм толкова убедена. Но надничам и даже коментирам. Де го това мъжко внимание, че било натежало на единствената активна ДАМА? Я насам малко! :D
Заети са , Звезда. Такъв лигоч ги е размазал, че са се разтекли , чак сами свирки си въртят...:))). Нейсе. Не е като да не сме виждали що е мъшшшшш :))))
Ох, да не обидя някого сега. Горното не е обобщение, а лично обръщение :)
Актуално! Кака чат пат страда от менопауза, цикъл, шизо , обсесия и биполяр, тааааа Не обръщайте сериозно внимание на горното. Сега, в момента точно пия вионие, надънила съм Тино и танцувам по рокля. Без бельо. Бре, чува се чат пат едно шляпане, чудя се , вдигам крайчето на дрехата и си продължавам с гъзовите осморки, а то... какво било- шляпат ми се пухчетата бедрени кат се срещнат ... Ай, данмъ помните с лошо. За тая вечер поне. :)
Ааа, Звезда, викаш им майстори, защото не им знаеш имената ли? ;) Да очакваме ли в края на ремонта разказ по случая ;)) Феичката върти тука вече цяла чета от момчета, а теб те няма. Ще ти изстине мястото на звезда в сайта ;) За пляскането кой кого? Или ще е взаимно? С длан, с целина или с праз? Виж като ви няма с Вес как Чародейката и на мен завъртя главата с тия зеленчуци :D Появявай се по-често, Съзвездие Безценно, че да ти се радваме и на теб! ♀♂ Наздраве, Палава Фокуснице!
Е сега няма какво да се лъжем Fairy направи силно включване - подобни включвания абсолютно заслужено се отбелязват от мъжката част с много зеленчуци в подходящи размери около 15см. Та тук няма изненади - само да си кажа Fairy ми напомня за перилен препарат или нещо такова... Fairy оставя след себе си чистота и блясък и бързо прониква и при силно замърсени ..... съдове - глупчоморски
Глупчоморски, просиш си обяснение с черпака :D
Тошо и един, дето му викат Тицата (да не се бърка с Цицата). Не питай що му е такъв прякорът, нямам подобна приказка с тях. Вбесяват ме какви са мърлячи, но плочките са по конец... и шпакловлата я докараха, без да охкам твърде. Търпя ги. Пускам си гласа само да споря, когато нещо не можело да стане БАШ така. БАШ майстори. Точка. Иначе съм тук, ето ме. Коментирам. Какво значи да ви огрявам по-често? А ти да ме пляскаш можеш само да си мечтаеш, Кукуриго. С тия твои лапи няма да ти позволя да ме доближиш даже във фантазията ти :) Другите фетиши не са моите ;). Това зеленчуци, коприва... друг път може да ги обсъдим. Сега си мисля какво да си засаждам в двата метра градинка пред вкъщи. Няма да са краставици. Уви.
БУХАХАХАХАХА Ах, тиииии, Калкане сплескан :))) как ме разсмя. Едвам целя буквите , шъпрощаваш. Личи се, че не ползвам много ръцете си по домакински нужди ... Fairy ме кръсти масажиста сириец. Слуша, слуша мойте дигитални истории , па накрая пита- Нали знаеш, че и аз съм мъж? Не, казвам му, не ти личи по панталона... Е, имало защо да не личи. Тя, Зведна Сияност обясни вече за 9-те санта. НеЛиЧи!
Замириса на майсторски разказ или още по напечено .... съревнование с тема БАШ Майстора ;) А това да си масажист .... да се раздадеш на работното място и да слушаш тези ти ми истории ... вярно трябва добре да ги криеш тези 15 см. ЩеМиЛичи!.... мижав глупчоморски
Охоо, стана по-светло тук :) За щастие обаче, Термоядрено Светило, не можеш да ме спреш да си представям зачервеното ти дупе... Хмм... Два метра градинка? Райграс и няколко градински джуджета. А какво можеш да правиш с шапките им? Вес ще ти разкаже за конусите :Р
Айде по-полека със съревнованията, Морски, че вече в две губя и леко съм се вкиснАла :). Сега съм се амбицирала да напиша разказ убиец – лек, въздушен, софт, с много органи във вихрен танц... Понеже пак е анонимно участието, няма да издавам повече сюжета, ама ще е приказен... Няма да има тежки теми, но и за майстори няма да е :).
Fairy .... ето това... докато някой се чудят къде как да блеснат с чистота .... други зачервиха дупета и се метнаха с конусите ....КедеСмеНие - глучоморски
Миличките ми, патерички вие! Клубчето ми за самопомощ. Ако не бяха ме отхвърлили, щях да излетя след два дни. Билета си е у мен. Щях нещо си да изживея. Разгеле за пръв път! Уви. Реалността се приплъзна в друга посока. Ще ме търпите. Ще преживявкам. Или пък не. Живота е хубав, шазнайти. И всяко зло за добро!
Знам за конусите, айде ся. На мен това ми е хард, ама... конуси, човек :). Вес, айде зарежи вече тая игра на мълчанка и ела да поясниш кое къде влиза, че... сложна работа;). А ти, Петльо, представяй си колкото си щеш червени кокоши дупета. Уклон на фантазията не ти давам, само да не стане самоизпълняващо се пророчество... зер наистина да четем разказ от Изку Куригал за изнасилени кокошки... Но моят задник е свещена територия. Пипа се нежно и след съответната оторизация.
Въдичке чаталата, ний шсъ подпирвами с песок по гърбето.
Вещерице, съжалявам за проваленото излитане, но и аз вярвам, че всяко зли е за добро. Друг полет ще ти се отвори и друго изживяване. Наздраве за възможностите на хоризонта! Да не ги чакаме сами да дойдат, а ние да си ги създадем.
Звезда - аз като ПРОСТо читател печеля от всяко съревнование.... Така че нека ги има повече! Фен съм! И пясъка пречи леко, но като има желание пясъка е само за атмосфера - глупчоморски
Солен ароматец водораслен, има едни камъчета по брега, чуднички стават за анални играчици, шъзнайш, ако такова.....нещо не е твойто бъш туй проникване. Начииии, много обичам аз слънцето да ми жари по кожицата, да мъ припичва здраво и още по - яката възбудително ми става . Таааа, нареждаш тия камичета по гърбето ми , нагорещяват се и после ми ги бутваш у .....а аз се гърча и не протестирам за песок у дупето, разиришли. Игри на волята, бе Навих ли те?
За други изнасилени неща съм намислил, Сияйна, чак аз се учудвам каква тъпотия ще е, ама си чакам музата, че сега съм на друга вълна. ♀♂ Чародейке, изтъкнатият психолог д-р Хичдане Типука е казал: "Майната му!"
Игра по мой вкус .... мирише ми на лято вече! Или просто на новите аромати на Fairy.... ;) - глупчоморски
Дураченцето ми, искам и на дълбоко да се науча. Обещай ми да даваш тласък и насоки. За издишането, изплезения език и гърленото Ааааа, знам. Репетирах на сухо. Охбошкейййй, докъде се докарах. Ужес! Поне е адски адски смешно :))
"Но моят задник е свещена територия. Пипа се нежно и след съответната оторизация." Ммм... знам какво ще сънувам тази нощ...
Точно така Fairy - без тренировки няма напредък.... Лятото идва и ще се учим и изпитваме явно! От сега стана жега - глупчоморски
Пеним се, балончета пускаме, Морски! Откак ме нарече Веро :))) само на лимон ми мирише. Ейййй, кво нещо е паметта. Колко хубави идейки се развиха, а аз ше чопля как да се преименувам. The witch, the bitch, Peach хахаха . Питам се 5 мин вече , коя съм? Хмммм
Добре си ти е никнейм-а, Fairy. Ти сега като оная, дето не харесвала ягоди, защото ѝ миришели на презервативи ;) Една братовчедка пък не харесваше нищо за пиене с аромат на банан, защото ѝ миришело на веро. Той морския е кавалер, не се е пошегувал с цел да те засегне.
Ама какви ги дрънкам? Мили ми , ДТ, как можем да си сменим името , моля? Аз съм Witch , така си ме знаете, толкоз. Прехвърлям се , демек, от ефирния към езотеричния свят. Възможно ли е?
Аз не знам, не съм опитвал. Виж в настройките дали е възможно, но според мен си остани с това име, а ще ти казваме както кажеш. ОК?
Добре де, Клюнче закривенко, прав си и ти.
Спирам се, виж как се гоним със секунди забавяне. Нищо не сменяме. Хващам си вече силиконовия и докат не ми окапе китката, нема спирам. Прегръщам ви. Хубав ден беше. Вес, липсваш.
Прав съм, я, дори като съм седнал ;) Приятно прекарване с приятелчето и лека нощ!
Fairy, най-лесно е просто да регистрираш нов акаунт. Д.Т.
Не трябва ли и мейла да е друг за нова регистрация, ДядоТорбалан?
Мерси, ДТ ! Отбой. Ако ще ме яде АкулаМорска, да не обръща Фнимание на етикета ми. Да разкъсва и туй то
Ох, ох, охххх, как мравчици ми попъплят по кожичката и напрежението се оттича. Ох ох охххххх. Крак от жаба и нокът от стоножка, нека всичко от тази нощ, стане истинско и живо, на кака между бедрата , мъж да примира!
От евреин косъм риж, турски нос, татарска устна и на таз магия гнусна сокът за да стане гъст, тигрови черва и пръст на детенце в трап родено и от майка удушено. Д.Т.
Имаме си и вещер :D
БУХАХАХАХА Торбалане, Кардинале верний, ръка ти целувам! Гениално! Лицето ми се разтегли като преляли меандри след летен мусон. Торфът ми се разкаля. Стоплихте ми .....от на чората последния косъм до най- горния такъв!
Уорлок. Само верен почитател на МакБет, уви. Д.Т.
Верно,бе. Трета вещица. Проверих. Тогава, ДТ, ти целувам и което носиш под мантията тежка. Щот си умен и ни ръчкаш и ний да сме умни. Поклон!
А силикончето шляпка, аз прехапвам устни, дъня до дъно , па поспирвам, за да ви прочета. :)))
Вие сте си умни, аз само ви подсещам за класиката :). В този ред на мисли, на български няма "вещер", тази професия е строго запазена за нежния пол. Най-близкото, за което се сещам, е "зъл магесник-прокобесник" по Яворов. Изобщо хтоничните сили май са си женски на Балканите. Змеят е в повечето случаи мъж, макар да има и змеици, не е зло създание. Докато халата и ламята са си женски и винаги са зли. Болестите също са женски образи. Самодиви, самовили, види - да не говорим. Абе, плодотворна тема е, жалко че си нарочих друго за фентъзи-фантастичната вечеринка :) Д.Т.
Мда, по-популярно в България вместо "вещер" е "магьосник". Но свикнали сме да определяме думата "вещица" със злото, а да пропускаме, че произлиза от думата "вещ (знаещ)". Наскоро четох за ураганите, че все били с женски имена докато решили, че е сексистко и почнали да наричат по-малко опустошителните урагани с мъжки имена. И накрая знаете ли какво е общото между ураганите и жените? - Че започват с духане, а накрая ти отнасят къщата ;))
Пропуснах: има женски образ в нашата (славянската) митология, който може да е положителен - кикимората :))
Полегнала съм върху знанията Торбалански, завила съм се с топлия юрган Пухчопернатий и чувам плисък на идващо лято .......хърррр
Все пак, мили ми смъртни, не е дадено да съжителстваме хора и ние със сестрите ми, опасно е за вас. Време ми е. Слушах ги как ме викат. Пееха името ми утринните птици. Зовяха ме чрез бледите розови йероглифи по небето. Всяка моя клетка се повдигна от над чаршафите и литна. Излетях. Към нещото, което ме вика. По- голямо е от всичко. По- светло е. Мислите ми се изчистиха, умът ми се проясни. Там съм си вкъщи. Благодаря, бяхте чудесни домакини! И аз бях жена, поне за малко. :)) Ще ви наглеждам и пазя. Ауммммм
Това значи ли, че онази възможност с излитането се е завърнала? Или е друга?
Феичке, къде се изгуби? Да не би в паралелната вселена да е по-интересно? :))
Пиленце шарено, в горската лечебница съм. Нахапаха ме едни пиявици душепийци, докат си бръснех краката в блатото. Мани остави се, па и всяка дума дет съм отронила някога, взе че се върна при мен да иска лихва. Защо съм й била дала живот, кат тя не го е искала изначално? Та тъй , пиленцето ми, ближа си раните и гледам филми за любов с мъже на по 46 г , с дълбок глас, 18 см , гладък корем!, та да се успокоявам. Сполай ти, че пита. И аз се чудех де е Юнака стоманен, та само идиоти и профани се меркаха из гората. Нейсе. Спокойна да ти е нощта!
А да си ми виждал нейде момето златно? Изгубих го от поглед и мей страх, че го учат на лошо, нейде в храсталаците. Много се притеснявам да не ми го използват, да знаеш! Ако някой зло му стори, ****************************** ще му върна аз, ма силни са ми думичките, пиле, та данги хабя от сега.
Въй, въй, какви лоши гадове са се навъдили! Превърни ги в жаби! А за момето ти - не знам. Може с някой принц да е. Аз съм от друга приказка.