Мотори, рок и още нещо (част 3)

11.03.2023 | IzkuKurigal

За добро или за лошо не се отказах да карам мотор. Всъщност, и до ден днешен не съжалявам. Но за да не си предизвиквам късмета, почнах да чета много в мото форумите. Бързо и своевременно разбрах – най-рисковия фактор при карането на мотор е… моториста. Започнах да чета и да прилагам четенето: обратно завиване, кога и колко се натиска спирачката, кога се ускорява, учиш се колко и как да се оглеждаш, дори да предвиждаш реакциите на другите по пътя. Най-често в мото форум ако попиташ колко скъпа каска да си вземеш ще ти зададат контра въпрос: “А на колко си оценяваш главата?”. Аз си взех среден клас каска, с добри показатели в тестовете за безопасност и нови кожени ръкавици. Постепенно спестих за кожено яке, след време – мото ботуши и чак накрая кожен панталон. В жегата е мъка с всичките тези “доспехи”, особено ако не си в движение, но както казват много мотористи: “По-добре литър пот, отколкото литър кръв”.

В една топла есенна сутрин реших да тествам пълното си “бойно” снаряжение и облечен в цялото това нещо описано по-горе се качих на мотора и потеглих. 72 коня и едно магаре се отправиха към едни села около Тервел и към румънската граница, с намерение около обед да съм в Силистра и след кратка почивка да имам време да се прибера преди да мръкне. Пеех си една много моторджийска песен – “Metal Monster” на Bloodbound, докато цялата екипировка ми даваше измамното чувство, че съм в някакъв неразрушим пашкул. Разбира се, че не се подадох. Още помнех какво ми струваше ремонта по мотора, а и болката в гърба, макар позатихнала, се появяваше, ако постоя няколко часа прав, въпреки че бяха минали три години и малко.

И така, колкото и да е чудно, всичко вървеше по план и въпреки няколкото обърквания на посоките и някои села с ужасен асфалт или липса на такъв, малко преди обяд бях в Силистра. Реших, че е рано за почивка и продължих на запад. Като моторист имах имидж за поддържане на лошо момче и е излишно да ви казвам, че ограничения на скоростта не съм спазвал и съвсем в духа на това си пеех: “Breaking the law, breaking the law / Breaking the law,breaking the law / Breaking the law, breaking the law / Breaking the law, breaking the law”.

Не бях виждал отдавна Дунава и кривнах към Малък Преславец. “Малко” бях закъснял за “царството на лилиите”, каквото според една табела беше местното блато. Стигнах до реката, а там местни рибари ме гледаха като извънземен. Получих серия SMS-и, които ме посрещнаха с “добре дошъл в Румъния” и какви са цените за разговори и интернет. За всеки случай се огледах на кой бряг съм (шегувам се, разбира се) и хванах един път от настлан камък покрай реката. Гледката беше страхотна, но не успях да ѝ се наслаждавам особено, заради лошия път. Все така покрай голямата река пътят от лош стана кошмарен. Разхлопаха ми се всичките пломби по зъбите и ако съм имал камъни в бъбреците, са се разбили на песъчинки. Поредното село и що-годе читав асфалт, следващото – още по-добре, но още бях в Румъния според мобилния ми оператор. Чак като излязох на главния път Силистра-Русе обхвата се завърна. Вече бях много гладен и следващото населено място изглеждаше по-голямо от село, затова реших да потърся някое място за хапване. Ако не знаеш къде да търсиш място за хапване в чужд град – насочваш се към водата и няма да сбъркаш. Така се и оказа – до Дунава намерих закусвалня. Докато “преживях” закуските гледах към отсрещния бряг. Не беше лоша гледката всъщност. Някакво табло с афиши до мен ме осведомяваше какви събития са минали в това градче, което до днес не знаех къде се намира: “Речни ноти”, “Празник на града”, “Огнения Дунав”, “Тутракан – столица на кайсията”, “Джулай морнинг”… Опа! “Джулая се посреща на морето, бе, идиоти!” си помислих и се зачетох в гостуващите групи: БТР, Васко Кръпката и “Подуене Блус Бенд”, Catorga, Джон Лоутън от “Юрая хийп” и още знайни и незнайни. Почесах се, където не ме сърби и се замислих дали да им дам шанс следващото лято.
- Стига, бе! Баси идиота, дето си! Нали ми обеща да ме повозиш днес?
Млада жена на около 20 години се беше провикнала и удряше шамари по гърба и ръцете на един младеж прекрачил пистов мотор наблизо.
- Стига, де, сестра ми! Обещах на бандата да идем до езерото в Николово!
- Ще дойда с вас!
- А, не! Всичките пръчове ще точат лиги по тебе!
- Е, и? Ще ми се изредят върху масата ли?
- Стига ме дразни, де!
- Пък и да ми се изредят, на теб какво ти пука? Няма да ебат тебе, я!
- ‘Що ме дразниш пак? Моята сестра няма да я ебат приятелите ми!
Тя едва се удържаше да не стовари каската си, която държеше, в главата му. Правилно ли разбирам? Брат ревнуваше сестра си от приятелите си?
- Ей, ама много си гаден! Ще ти го върна тъпкано, да знаеш!
- Оф! Ай утре, а? До където кажеш!
Тя се огледа безпомощно и в този момент ме видя.
- Отивам с него тогава! – отсече тя и тръгна към мен.
Аз се огледах – нямаше никой около мен. Ама тя наистина ли?
- Ей, сестра ми! Ай, недей, де! Защо правиш така сега?
Тя не му обръщаше внимание и вече беше почти до мен. Колегата отчаяно се обърна към мен:
- Пич, моля те недей! Тя е луда!
В това време дойдоха приятелите му. Угасиха моторите и се заприказваха. В това време мацето вече беше до мен. Като я гледах и си мислех: “Ммм… от любимото ми!”. Ако не сте разбрали досега – не харесвам женски фигури от типа скелет наметнат с чаршаф. А тя си имаше доволно от всичко.
- Накъде отиваш?
- На юг.
Тя си показа дланите:
- Да виждаш компас в ръцете ми? – замисли се малко и посочи с ръка към слънцето. - Натам ли?
Кимнах за съгласие.
- Ще ме повозиш ли?
- Добре, но мислех да мина покрай Разград и да се прибирам. Няма да идвам насам пак.
- Ще го измисля.
Може би щях да устоя на дългата ѝ светло кестенява, леко чуплива коса, с която немирно вятъра си играеше, на фигурата ѝ в кожения мото екип и на милите очички, които ми правеше с тия пъстри зелено-кафявави очи. Обаче подозирах, че го прави само за да дразни брат си и се съгласих. Качихме се на мотора и в това време вместо да дойде брат ѝ и театърът да приключи дойде друг от компанията.
- Тони, може ли да поговорим насаме? – попита той явно не мене.
- Не, отивам на разходка. После ще говорим.
Тя се притисна в мене, все едно сме гаджета отдавна. Погледнах телефона си подсказвайки, че път ме чака и не изгарях от желание да замръквам по пътя септември месец. Този, който водеше преговорите с новата ми спътничка, въздъхна тежко и се обърна към мен:
- Колега, помогни малко! Траяна е малко вироглава и като си навие нещо… Пък и явно бързаш.
- Амиии…
Не очаквах топката да попадне в моето поле. Сега пък и парламентьор ли станах? Дясната ѝ ръка, която беше извън зрителния обхват на всички, се шмугна под коженото ми яке и ме погали по корема.
- Виж сега, колега… – опитвах се да измисля нещо, докато ръката на младата жена вече преодоляваше ръба на кожения ми панталон. - Хайде оправяйте се помежду си! Както виждаш тя доброволно се качи.
Той погледна безпомощно към групата, а в това време палавата ръчичка вече галеше главичката на набора в гащите ми. “Oh you touched my tralala / Oh my ding ding dong…”. Запалих мотора ясно подсказвайки, че нямам време за губене. Аз по принцип не схващам много намеците, ама нейния си беше очеваден. Братът се провикна:
- Траяно! Ако не дойдеш веднага ще кажа на нашите! Знаеш, бащата ще ти смъкне кожата от бой!
- Кажи им! – през смях отвърна тя. - А аз ще им кажа за Мери!
В огледалото я видях, че имитира пушене на цигара. Той се вцепени. Този до нас хвана рамото ѝ:
- Тони, моля те! Не искам да се караме с брат ти!
- Ела по-близо! – прикани го тя.
Той се приближи достатъчно, за да може тя скрито от другите да му каже нещо.
- Боби, ако се оправиш с брата, утре вечер ще ти се реванширам!
Уж на ухо му го каза, но достатъчно силно да надвика двигателя и после го целуна по бузата. Той престорено тъжен, че не е успял да я убеди се върна в групата. Докато слагахме каските, те спореха. Спътницата ми помириса палавата си ръчичка и после се хвана за мен. Потеглих. Излязохме от градчето и малко след това свих в посока Кубрат. Бях виждал на карта едни завои между Кубрат и Разград, които исках да опитам. Имаше само един проблем – не бях сам. А не я знаех от кой тип пътници на мотор е.

Не знам дали има някакво изследване по въпроса, но аз деля пътниците на мотор на три типа: първия тип са тия, които не усещаш, пътника, който не е пътник, а част от мотора или (да не прозвучи грубо) като багаж. С тях ти трябват едва ли не един ляв и един десен завой да ги усетиш и вече караш спокойно. Рядка група, но ги има. Втората група ги наричам противотежести. Като завиваш наляво, те се извиват надясно, а като завиваш надясно, те се извиват наляво, все едно карат колело. Полуопасна група и много разпространена (аз самият бях от тази група, преди да почна да карам), но ако не караш бързо или през остри завои, се свиква с “противотежестта” отзад. Трябват няколко завоя, за да се убедиш доколко можеш да се довериш на спътника си. Третата група е най-опасна. Наричам ги “бидон с вода”. Много непредсказуеми, въртят се, наместват се на седалката по всяко време, държат се хлабаво и при всяко по-рязко ускоряване или намаляване се вкопчват рязко и ти развалят баланса. Само един човек от този тип съм возил и не бих повторил – не се знае на кой завой ще ни претрепе или ще ме накара да залитна в насрещното.

Минахме няколко завоя и с радост установих, че спътничката ми беше от първия тип. Ако не бяха ръцете ѝ около кръста ми щях да се съмнявам дали не съм я оставил пред закусвалнята. Така се бях улисал в карането, че наближавах селото си вече, бързайки да не замръкна, когато се сетих за спътницата си. Спрях на една отбивка, угасих и слязохме.
- Ей, аз се прибирам. – осведомих я аз. - Къде да те оставя?
- У вас? Може ли?
Е, това определено не го очаквах! Проблемът беше, че имах закачка с една жена от близкия град и нещата отиваха към сериозна връзка, а тя имаше навика да идва изненадващо. Нямаше да е полезно за евентуалната ни връзка да ме завари с това маце.
- Хайде, де, моля те! – продължи тя. - Само тази нощ!
Как да ѝ откажа? Все пак трябваше да преспи някъде. Обаче ако другата се появи… Може би в някой роднина можеше да я оставя. Траяна усети, че се колебая.
- Понякога ръчичките ми са палави… – каза тя и ме гледаше широко усмихната.
Аз съм мъж, с всичките произтичащи от това предимства и недостатъци. Ако продължаваше да ми се усмихва така имаше риск да се влюбя в нея. Докато мислех и гледах мацето, в главата ми изникна песента на W.A.S.P. – L.O.V.E. : “Lady have you known me / The perfect love machine” (Лейди познавате ли ме / Перфектната машина за любов). Искаше ми се да ѝ го кажа на глас, но вместо това песента продължи в главата ми: “Tonight / What can I do for you / Am I your wildest dream / What do I move in you / Am I what I seem / My eyes they lie and you cry / Love brings you pain / And if you try to love me / You'll not feel the same / L.O.V.E. All I need's my love machine / L.O.V.E. All I need's my love machine tonight” (Тази вечер / Какво мога да направя за теб / Аз ли съм твоята най-смела мечта / Какво движа в теб / Дали съм това, което изглеждам / Очите ми лъжат, а ти плачеш / Любовта ти носи болка / И ако се опиташ да ме обичаш / Няма да се чувстваш по същия начин / L.O.V.E. Всичко, от което се нуждая, е моята машина за любов / L.O.V.E. Всичко, от което се нуждая, е моята любовна машина тази вечер). Ох, откъде този късмет? Добре че коженият ми панталон криеше ерекцията ми.

Качих се на мотора и ѝ направих знак да се качва и тя. Не след дълго бяхме у нас. Приблизително два часа бяха достатъчни, за да се затоплят стаите, бойлера и да вземем по душ. Тя беше първа и когато аз излязох от банята и по навик без предупреждение влязох в спалнята препасан само с една хавлия, тя още беше гола с гръб към вратата и се мажеше с някакви неща. Виждах част от едната ѝ гърда и страхотното ѝ дупе. Ах, какво му мислех на това дупе! Тя се обърна, видя ме и се усмихна:
- Харесваш ли това което виждаш… татенце?
- Уххх, даааа…
“Татенце” ли? Охо, нещо май ми стана горещо. Хавлията ми взе да се надига отпред. Тя погледна за момент там и каза:
- Е, татенце? Не очакваш да ти се хвърля на врата, нали?
С две крачки бях до нея и я хванах за рамената.
- Ей! – тя подскочи и се обърна към мен с ръце на кръста.
Вече виждах прекрасно и двете ѝ страхотни гърди и тя не се опитваше да ги прикрие.
- Нищо не съм ти обещавала.
Излязох и отидох във всекидневната. Седнах на дивана в единия край и превъртах каналите. На един от тях започваше един корейски филм (не му помня заглавието), а те обикновено не са лоши. В това време влезе Траяна облечена с моя стара тениска (“чувствай се като у дома си” ѝ казах мислено), която покриваше достатъчно, за да не се вижда долното ѝ бельо, но недостатъчно, за да не разпалва фантазиите ми. Опитвах се да не гледам към свободно трепкащите ѝ гърди. Тя дойде пред мен. С мъка отделих поглед от голите ѝ бедра. Тя протегна ръка:
- Както разбра аз съм Траяна. А ти?
- Радко. – отвърнах по-дрезгаво, отколкото ми се искаше и също протегнах ръка.
Тя грабна дистанционното без да се здрависа с мен и се излегна на дивана с краката към мен. “Добре дошла и пак заповядай” отново ѝ казах наум. Поради късия диван и дългите ѝ крака, последните се оказаха върху скута ми, където напрежението се покачваше до опасни нива. Тениската, с която беше облечена Траяна, се беше понадигнала леко и се виждаха бикините ѝ в сумрака, осветявани само от телевизора. Гледката на голите бедра на младата жена до мен ме разсейваха от филма. Последният се оказа леко еротичен и имаше сцени, в които главният герой всяка вечер гледаше през дупка в пода как млада жена спи по бельо в стаята под неговата, а по-късно вечерта един мъж (явно съпругът ѝ) се прибираше у дома, счупваше едно сурово яйце в чаша, изпиваше го, след което лягаше до жената и без никаква предигра я обладаваше, след което заспиваше. През това време мъжът от горната стая лъскаше, докато ги гледаше. Завидях му, защото нямах тази възможност, още повече, когато Траяна нервно мърдаше крака и неволно докосваше това, което надигаше хавлията ми. Изпуснах стон след поредното ѝ подразване на чатала ми и я погледнах с укор. Тя с едната си ръка се почесваше по корема – явно едва се удържаше да не се погали по-надолу. Тя ме погледна и двамата видяхме в погледа на другия непреодолимо желание, но никой не правеше първата крачка. В това време главният герой във филма реши, че са му писнали чекиите и най-нахално една вечер влезе в стаята под неговата и имитираше действията на другия мъж: чупене на яйце, изпиването му, лягане до жената и обладаването ѝ в леглото, а тя уж спеше. Баси майката! Посегнах към Траяна и погалих бедрото ѝ от вътрешната страна, а тя вече по-категорично започна да гали могилата в скута ми със стъпалата си. Разтворих хавлията и жената за момент се загледа. След това вече голия ми инструмент започна да го гали и притиска със стъпалата си. Жестоко втвърдената ми мъжественост беше галена от нежната кожа на тези съвършени ходила. Опитвах се да достигна нейната интимна зона, но тя беше сложила ръка там и не ми позволяваше. Опитвах се да я разпаля достатъчно с галене по бедрото, за да ме допусне там, но единственото, което постигнах, беше че тя забърза с движенията си по натопорчения. После продължаваше да дразни с пръстите на краката си по главичката, след което комбинираше с по-бавни и по-бързи движения по ствола ми с тези секси стъпала. Минута след минута не можех да повярвам, че тя ме караше да откачам стимулирайки ме само с крачетата си. Понякога движеше стъпалата си заедно, друг път в противоположни посоки, като противоположните посоки бяха ту надлъжно, ту напречно по “пилона” ми.
- Харесва ли ти, татенце? – подразни ме тя.
- Даа… – стонът ми бе достатъчно показателен.
Тя се изкиска. Забърза движенията си, въпреки че я усетих, че се уморява. Вече бях близо, затова притиснах ходилата ѝ към “малкия Радко” и започнах аз да ги движа надолу-нагоре. Въпреки сумрака видях усмивката на Траяна и как едната ѝ ръка се шмугна под бикините. Още няколко секунди и… спермата ми обливаше стъпалата ѝ порция след порция.

Отпуснах се, докато тя продължаваше да движи ходилата си по омекващия ми член и да размазва спермата ми по него, корема и краката ми. Когато спря забърсах с хавлията крачетата ѝ. Погледнах към нея и тя вече без притеснение свиреше на мандолината си под бикините. Изсулих се между краката ѝ и насочих главата си към сладкото ѝ междубедрие, но тя подпря главата ми:
- Леко, татенце! Не съм толкова лесна.
Интимното ѝ ухание ме влудяваше, въпреки че възбудата ми беше отминала.
- Само ще ти помогна да свършиш. – казах ѝ, защото изгарях от желание да вкуся тази млада интимна плът между краката ѝ.
- Не! Иди се мий в банята!
Почнах да се чудя кой е домакина и кой госта, но отидох и се измих от спермата си. Когато се завърнах, Траяна беше извила силно назад главата си, едната ѝ ръка мачкаше едната ѝ гърда под тениската, а другата ръка беснееше под бикините върху клитора. Красива гледка, която не беше за изпускане. Изпитах силното желание да съм част от удоволствието ѝ. С няколко крачки бях между разтворените ѝ крака. Интимните ѝ сокове попиваха в дамаската на дивана. Дръпнах настрани бикините ѝ и забих езика си в мидата ѝ. За момент Траяна спря изстенвайки от усещането. Тя отново задвижи пръстите си по набъбналото си грахче, а аз започнах все по-бързо да облизвам нежната ѝ вътрешност. Не мина много и тя се изви от сладките тръпки превзели тялото ѝ. Преди тя да се опомни езикът ми затанцува по освободената от ръката ѝ територия, без да има някаква съпротива. Без думи награбих бикините ѝ и ги задърпах надолу, а тя повдигна таза си, за да ми помогне в събуването на тази пречка. Траяна дори вдигна ръце над главата си и се вкопчи в дивана, като неволно откри още гола плът от сексапилното си тяло. Всичката тази прелест заслужаваше внимание и докато езикът ми едва ли не се опитваше да изкорени клитора на Траяна, с едната си ръка галех бедрата ѝ, а с другата – корема ѝ. Тя така бавно и нежно се извиваше, че все едно плавах с лодка. С повишаване на възбудата у мацето “вълнението” се засилваше. Не ѝ трябваше още много и тя се изпъна във втория си оргазъм. Клитородразнителя ми имаше нужда от почивка, но не мислех да остава Траяна преди напълно да се е насладила на… корейския филм. Средният ми пръст почти без никаква съпротива влезе между мокрите срамни устни и покори хлъзгавата ѝ вагина. Всяка интервенция на пръста ми навътре бе отбелязвано с лек стон. Намерих г-точката и това веднага беше отбелязано с по-звучен стон. Гледах ту пръста си потъващ между лъщящите ѝ срамни устни, ту надигащите ѝ се гърди, все още скрити от моята стара тениска, с която беше облечена Траяна. Без да спирам да стимулирам Г-точката, другата ми ръка започна да надига тениската, така че да заголя циците ѝ. От красотата им за момент забравих да движа пръста си и Траяна, противно на името си, нетърпеливо се размърда. Поправих грешката си и на сладкото местенце отново беше обърнато подобаващо внимание. Другата ръка хищно, но без болка, награби едната гърда, която беше сравнително стегната, а зърното биваше потърквано между пръстите ми. Понадигнах се и докато пръстът вътре забързваше движението си, със засмукваща целувка поех свободното зърно. То бързо настигна по размери и степен на възбуда другото. Позволявах си все по-грубо да награбвам едната цица, едното зърно да пощипвам, а другото да дразня с език и зъби. Тя беше близо и забързах движенията си. Ръцете ѝ вкопчени в дивана зад и под главата ѝ успяваха да я задържат да не падне на пода. Тя разтвори още малко бедрата си и пръстът ми вътре в нея направи няколко финални движения, след което Траяна рязко сви бедрата си хващайки ръката ми в капан. Оргазмът ѝ караше стегнатите ѝ цици доста палаво да се тресат…

Изчаках ръката ми да бъде освободена и загалих двете ѝ гърди нежно докато тя с лека усмивка се беше отпуснала. Изведнъж тя изблъска ръцете ми:
- Разбрах ти намека, татенце!
А? К‘о речи? Някакъв намек ли съм ѝ правил? Тя ме побутна, подсказвайки ми да се отдалеча от нея. Седнах на дивана, а тя се надигна, само защото заставайки с гръб към мен и с лице към телевизора да хване “татенцето” ( т.е. мен) за където трябва и да го насочи където трябва. Казано с други думи ме допусна в себе си по един още по-приятен начин. Пое го около половината и се завърна нагоре. Движеше се бавно като частично си помагаше с ръка да размазва естествения си лубрикант по… новия ѝ стол. Нали по принцип съм услужлив, награбих доволно големите ѝ гърди и ги галех, без да пропускам твърдите връхчета, като по този начин ѝ помагах с възбудата ѝ и съответно със секрецията на така нужната ни хлъзгава субстанция. Траяна ми благодари с по-силни стонове и поемане на цялото “татенце” там долу. Задържа няколко секунди така. Подсказах ѝ с по-интензивно мачкане на циците, че е крайно време да се раздвижи преди да забрави защо е там. Тя се задвижи енергично, дори се притесних да не свърша преди да сме почнали. За щастие и тя беше близо и подскачащите ѝ движения периодично намаляваха скоростта си и дори спираха с идеята тя да изкара по-дълго. Добре дошло за мен и се върнах в сектор “полукълба”. Замачках по-силно стегнатите цици. Траяна също не скучаеше и поддържаше добро темпо нагоре-надолу. Волно или не (по-скоро второто) тя потрепваше вътрешно и така разпалваше усещанията повече. Не мисля, че беше волно, защото не беше ритмично, но пък иначе… Да я боли? Хайде, де! Голямо момиче е – ще се справи. Вярно че беше стегната, но беше достатъчно възбудена и вагината ѝ ме посрещаше доста гостоприемно. “Мечът” уверено влизаше и излизаше от “ножницата”. Притиснах зърната ѝ между пръстите си и смачквайки още повече гърдите ѝ я придърпах към мене. Буйната ѝ коса я отметнах на гърба си, когато Траяна изви глава назад. Тя се движеше с темпо и нямаше да издържа още дълго. Зацелувах врата ѝ, едната ми ръка се върна на гърдите ѝ, а другата заслиза надолу. Мацката извиваше глава насам-натам според това къде искаше да бъде целувана, а това в комбинация с движенията ѝ нагоре-надолу караше косата ѝ да ме гали по гърба. Ръката ми достигна срамните ѝ устни и Траяна разтвори още повече бедрата си. Показалецът и средният ми пръст във вид на буквата “Л” галеха срамните ѝ устни надолу-нагоре. Траяна се задвижи по-бързо. Погалих клитора ѝ, за да не свърша преди нея, но тя махна ръката ми от там и заподскача още по-бързо.
- Тони, свършвам!
- Давай, татенце! Напълни младата палавница!
- Тони!
- Давай, бе!
Тя започна да подскача като луда, а аз вече не можех да се възпирам. Почнах да се празня и докато младата ѝ вътрешност “доеше” топките ми тя направи още няколко движения и замря. Отпусна се в ръцете ми, а аз загалих тялото ѝ докъдето стигах. Като се успокои измърка:
- Татенце! Възползва се от беззащитна жена. Това си е изнасилване!
- Добре… малката. Утре ще те закарам в което РПУ кажеш.
Тя подраска с нокти топките ми, което предизвика настръхване у мен. Тя се изкикоти и като се затисна с длан долу изтича в банята. Влязох след нея и се загледах как се къпе.
- Стой там, татенце!
Най-красивата гледка – щастлива прясно… задоволена жена. Съвсем нескромно си затананиках Freedom Call - A Perfect Day: “I`m the biggest, I`m the best / I`m better than the rest / I`m bad, I`m worst, I rule / I`m better than the rest / I`m a sinner, I`m a saint / I`m tough not faint / I`m smart, I`m rough so cool / I`m better than the rest / A perfect, a perfect day / Welcome to a perfect day, a perfect place to be / All the best that life can give, is not good enough for me / Welcome to a perfect time, a perfect unity / The best is only good enough, good enough for me / I`m sexy, I`m hot / I`m right on the spot / I`m clever, however, I`m cool / I`m better than the rest / I`m a rebel, a rocker / A bloody motherfucker / I`m hard as a rock, so rude / I`m better than the rest / A perfect, a perfect day / Welcome to a perfect day, a perfect place to be / All the best that life can give, is not good enough for me / Welcome to a perfect time, a perfect unity / The best is only good enough, good enough for me / Welcome, welcome to the joy of life” (Аз съм най-големият, аз съм най-добрият / По-добър съм от останалите / Аз съм лош, аз съм най-лош, аз управлявам / По-добър съм от останалите / Аз съм грешник, аз съм светец / Аз съм здрав, не припадам / Аз съм умен, аз съм груб, толкова готин / По-добър съм от останалите / Перфектен, перфектен ден / Добре дошли в един перфектен ден, идеално място да бъдете / Всичко най-добро, което животът може да даде, не е достатъчно добро за мен / Добре дошли в перфектно време, перфектно единство / Най-доброто е само достатъчно добро, достатъчно добро за мен / Аз съм секси, аз съм горещ / Точно на място съм / Аз съм умен, но съм готин / По-добър съм от останалите / Аз съм бунтар, рокер / Проклето копеле / Аз съм твърд като камък, толкова груб / По-добър съм от останалите / Перфектен, перфектен ден / Добре дошли в един перфектен ден, идеално място да бъдете / Всичко най-добро, което животът може да даде, не е достатъчно добро за мен / Добре дошли в перфектно време, перфектно единство / Най-доброто е само достатъчно добро, достатъчно добро за мен / Добре дошли, добре дошли в радостта от живота).

Траяна ме повика с жест и разтвори ръце за прегръдка. Миг преди да стигна до нея тя се “гмурна” под ръцете ми и избяга извън банята.

По-късно легнахме на едно легло голи. Сгушихме се под завивката и “тоягата” се надигна притискайки се в голото дупе на Траяна.
- Леко, татенце! Стой мирен!
- Защо не слезеш долу при на татенцето гегата и да се разберете?
Тя се изкикоти и утихна. Заспахме бързо.

Събудих се късно. Слънцето ни беше напекло през прозореца и двамата бяхме отвити. Предположих, че е около 10 часа. Траяна още спеше по корем, а аз странично обърнат към нея. Протегнах ръка и погалих готиното ѝ дупе.
- Ммммм, Боби… – размърда се тя. - Трябва да си тръгваш преди брата да те е видял!
- Грешен опит! Опитай пак!
Продължавах да галя дупето ѝ и да го понамачквам, едва удържайки се да не го плесна. Траяна се извърта и ме погледна.
- Бонжур, мадмоазел! (bonjour mademoiselle – от френски “добро утро, госпожице”)
- Аммм… Радо беше, нали?
За миг объркването на името ми извика болезнения спомен за Елеонора, но успях да го пропъдя.
- Бях и все още съм. – отвърнах с усмивка. - Кафе?
- А секс?
- Ммм, едва ме нави!
- Знаеш френски ли, татенце? – тя се притисна в мен и ме галеше по корема, а аз ѝ мачках дупето.
- А, не! Най-дългото, което мога да кажа на френски е: “вуле ву куше авек моа се соар” (voulez-vous coucher avec moi ce soir – искате ли да спите с мен тази вечер)
Тя се изсмя и попита:
- Какво друго знаеш на френски?
- Говоримо не много. Но жесто-езично се справям.
- Искаш да кажеш жесто-мимично?
- Не! Жесто-езично. – изплезих език и направих няколко палави движения с него, а със средния си пръст направих друго достатъчно красноречиво движение. - Мога да превеждам от български говор на френски ласки. Но само на голо.
Тя отново се изкикоти и се покатери върху мен на 69.
- “Говори” ми мръсно, татенце, на френски! Погрижи се за глазурата на поничката ми, а аз ще се погрижа за кремчето на еклера ти!
Ох, ще се захаросам от толкова сладки сравнения! Започнах да разхождам устата си с целувки по алея Манжемоа (mange moi – от френски “яж ме”). Като два спринтиращи охлюва устните ми олигавяха цялата интимна женственост на Траяна. Тя измърка:
- О, мон амур… (mon amour – любов моя)
Ах, колко секси звучи, особено ако правилно се изговаря “р”-то! Забързах целувките по срамните ѝ устни. Тя най-после се сети какво държи в ръцете си и започна да целува “байрака” надолу-нагоре. Хвана нежно топките ми и зацелува и тях. В това време аз започнах бавно да прекарвам езика си по цялата ѝ цепка без да натискам въобще и срамните ѝ устни оставаха все още затворени. После натиснах долу и сладките устни се разделиха, за да направят път на езика ми да атакува. Чух стона на Траяна и си помогнах с ръце да разделя вратите към Рая за да може езикът ми да достигне по-навътре. Сега можех по-лесно да лижа по-голяма площ от нежната вътрешност. Траяна за момент отпусна глава да се наслади на усещането и косата ѝ загали кожата ми. Започна да лиже кура ми и измърка:
- Ммм, че е сладък!
И пак го зализа по цялата му дължина, като не пропусна да “почесва” топките ми. Можех да споря, че котето ѝ е много по-сладко, но не беше момента. След това тя започна да прави кръгови движения с езика си по главичката, след което следваше засмукване от върха на цялата главичка и обратно. Беше мой ред да изстена и да спра за малко интимната интервенция. Имах да наваксвам и езикът ми започна да гали около клитора – една често пренебрегвана чувствителна зона (наричат я К-точка и всъщност също е част от клитора, но встрани от “главичката”. По-късно ще си напиша банковата сметка, след като опитате тази зона да ми пращате благодарности). След като езикът ми се заигра със зоната между срамните устни и самия клитор Траяна забрави с какво беше заета и се поотпусна да се наслаждава на горещото усещане. Мина близо минута докато езикът ми танцуваше около клитора ѝ и Траяна просто стенеше и местеше главата си, като по този начин буйната ѝ коса ме галеше. Пилонът ми взе да губи вертикала и се наклони повече от кулата в Пиза. Понадигнах таза си за подсказване, че има опасност нещо там да заспи. Тя се зае бързо да поема колкото може от вече съживяващата ми се кула със засмукване. Сърбах с удоволствие бликащите ѝ сокове и се връщах около и на клитора ѝ. Беше толкова възбуждащо да слушам стоновете ѝ:
- Оооооо-оооо-оо-о-ооооооооодааааааааааааааа…

Тя изненадващо ме окъпа със силна струя, докато на талази се разтрисаше. Не беше ми се случвало скоро май. Изчаках да почне да радва еклера ми и завърнах езика си по поничката ѝ. След третия ѝ оргазъм тя с изтощен и дрезгав глас ми каза:
- Спри се, татенце! Трябва да се погрижа за теб.
Вече “захарната пръчка” получи нужното внимание. Траяна с настървение движеше устни по ствола с все по-силно засмукване. Не мина много и усетих как ми идва да свърша. Предупредително изстенах по-силно. Още веднъж. Тя се задвижи по-бързо. 3, 2, 1… БУМ! Ръмжах и съсках през зъби, докато тя бързо гълташе. Когато оргазмът ми свърши долу вече бях по-чист от нов.

Два часа или малко повече по-късно отминавахме Разград в посока Русе. Позволих си да покарам по-бързичко, че пътят предразполагаше. Тихичко си тананиках на Iron Maiden – Aces High: “There goes the siren that warns of the air raid / There comes the sound of the guns sending flak / Out for the scramble we've got to get airborne / Got to get up for the coming attack / Jump in the cockpit and start up the engines / Remove all the wheel blocks, there's no time to waste / Gathering speed as we head down the runway / Gotta get airborne before it's too late / Running, scrambling, flying / Rolling, turning, diving, going in again / Running, scrambling, flying / Rolling, turning, diving / Run / Live to fly / Fly to live / Do or die / Won't you run / Live to fly / Fly to live / Aces high” (Идва сирената, която предупреждава за въздушна атака / Чува се звукът на оръжията, които изпращат занапред / За битката трябва да се издигнем във въздуха / Трябва да стана за предстоящата атака / Скочете в пилотската кабина и стартирайте двигателите / Премахнете всички блокажи на колелата, няма време за губене / Набираме скорост, докато се спускаме по пистата / Трябва да се издигна във въздуха, преди да е станало твърде късно /Препускане, катерене, летене / Търкаляне, обръщане, гмуркане, влизане отново / Бягане, катерене, летене / Търкаляне, обръщане, гмуркане / Препускай / Живей, за да летиш / Лети, за да живееш / Направи или умри / Няма ли да бягаш / Живей, за да летиш / Лети, за да живееш / Асове високо).

По едно време гледам доста фарове бавно ни застигат. Оказаха се група мотори. С лявата ръка посочих на Траяна зад нас. Тя внимателно се обърна, за да не ни залюлее. Когато групата от поне десетина чопъра ни застигнаха, пътят в нашата посока беше с две ленти. Траяна се надигна на стъпенките като се подпираше на рамената ми. Внимателно, за да не наруши баланса ни, издаде дупето назад и започна да го поклаща нагоре-надолу като бавен туърк. Няколко от колегите изфорсираха. Други, които бяха без гаджета, поставиха по два пръста във формата на “V” пред устата си и с език показаха на Траяна какво ѝ мислят. Водачът на групата вдигна палец одобрително към нас и кимна. Ускориха и ни отминаха. Малко след това се отклонихме от главния път, за да минем през Нисово (харесах завоите на картата) и си обещах скоро да мина и през Червен. От там през Русе и към Тутракан да оставя Траяна. Тя ме накара да спра пред тях, понеже техните били на работа, а по това време клюкарките спели. Махнахме каските и се загледахме очи в очи. Дойде до мен, извади си телефона и ме попита за номера ми, след което ме набра и затвори:
- Това е номера ми, татенце. Звънни ми ако се завъртиш пак насам!
Усмихваше се широко, дори като ми смигна. Тъкмо се завърташе да се прибира, когато пердето на горния етаж трепна и привлече вниманието ми. Траяна разбра, че брат ѝ наднича, дойде до мен и ме целуна.
- Ти си най-добрия, татенце… досега!
Целуна ме отново и влезе в къщата, а аз потеглих към вкъщи. Какво му трябва на човек? Няколко оргазма… и две добри думи.

Следва продължение...

Изку Куригал