Казармени истории (част 1)

11.10.2022 | Анонимен

Здравейте, отдавна следя разказите не мислех да пиша, но съвсем скоро намерих колекция от мои стари вестници и списания от периода 1998-2005 година. И така… поразрових се, поизчетох забравени истории и реших да споделя някои от тях с вас, защото според мен заслужават да бъдат отново прочетени. Ще кача разкази, които са ми харесали на мен, надявам се да харесат и на вас . Влязох в казармата. Първият месец беше такъв ад, че не можех да разбера на кой свят се намирам. Не ни оставяха и пет минути насаме със себе си. Вечер се просвах на леглото и заспивах веднага, все едно някой ми беше дръпнал щепсела. Точно по това време пропуших. Даваха ни от време на време по 10 минути почивка. Пушачите се отделяха настрана. Току от някъде изникваше старшината и питаше: “Я да видим кой не пуши? Ти, ти и ти елате с мен да свършим нещо!” и посочваше от непушачите, които според него няма какво да правят по време на “почивката” та можеше да ги използва за по-смислени занимания, вместо да дремят на плажа. Глупав повод да пропушиш, но както и да е. Та както казах, в казармата не ми оставаше време да мисля дори. До там ми бяха “изпили акъла”, че повече от месец дори не бях си правил чекия. По-късно разбрах, че освен стреса може и от чая да е, но както и да е. Това за мен по онова време беше абсурдно дори да си го представя. Хормоните ми бушуваха като тайфун и единствено родната казарма успя да приспи тоя тайфун. Както се оказа обаче – временно. Постепенно режимът започна да се отпуска, ние новобранците позахитряхме и се поизучихме – неща, които преди ни отнемаха час, вече правехме за 10 минути, съответно се появи и малко повече свободно време. Сивата еднакво облечена войнишка маса започна да придобива индивидуалност, очертаха се различни физиономии, кръгове по интереси, приятелства. А аз се сприятелих с Никола – Колето, както му викахме. Ръст и фигура като моите, само дето аз съм рус и синеок, а той с тъмна коса и очи. На непознато място човек май винаги търси някого, на който да се облегне. А ние си допаднахме много бързо и станахме неразделни. За секс с него не съм се срещал дори, честна дума. Всъщност, както ви казах, изобщо не се сещах за секс, дори и със себе си :) Я да опиша обстановката, където се разигра първата сцена, носеща някакъв елемент на секс. Представете си помещение с размери 4 на 5 метра, в което са разположени двуетажни легла, пет на брой, с пътечки между тях. Моето легло беше на първия етаж, в един от ъглите. Стаята беше вече почти пълна, народът беше изпоналягал по креватите, осветлението угасено, но от лампите на плаца идваше достатъчно светлина, за да се различават силуети. Заради жегата почти всички спяха само по гащета, а след време изгубихме всякакъв свян и на никого не му правеха впечатление възмъжалите и възмъжаващи съвсем голи фигури, бродещи по коридорите между спалните, банята, тоалетните и вътре в самите спални. Спомням си прочувствената гледка, когато на зазоряване като дежурен влезех в някое спално помещение за да будя момчетата – отметнати чаршафи, тук вирнат задник, там член с красива (или не толкова) сутрешна ерекция. Та, както казах, народа лежеше по леглата, разговорите още се водеха на висок глас. С Колето се боричкаме. Неизтощима енергия, която все на някъде трябва да избие. И той, и аз, само по едни широки зелени войнишки гащета – тогава ги раздаваха, както и чорапи и кърпи. Борим се и дори не усещаме, че тази борба ни е възбудила сексуално. Аз самият се усетих, чак когато почувствах потръпването на члена си в момента на изпразването. Усетих, разбрах, че и той е зацапал пейзажа също като мен. Не знам дали ми вярвате, ама не беше нарочно – никой от нас не беше докосвал члена на другия с ръка, дори и през гащетата. През ума ми не беше минала и следа от мисъл за секс. И изведнъж – това разтоварване, това освобождаване, това изригване на потисканата сексуална енергия. Колето отиде да спи, без да коментираме случилото се. На мен също не ми се коментираше. Между другото, бях съвсем сигурен, че “инцидентът” е останал незабелязан, въпреки навалицата в стаята, така че тази грижа не ми висеше на главата, но имах време да обмисля какво се случи. Всъщност, от тази вечер почувствах, че в казармата съм си като у дома. Осъзнах, че съм преживял времето от влизането си там до този момент като насън, от който случката с Колето някак ме събуди. Освен това си помислих, че ми е харесало. И още – стреснах се, като направих сметка, че съм карал месец, почти два, без да се сетя за секс – дори със себе си. И пак си помислих, че ми е харесало… и че бих повторил. Следващия ден мина както винаги – строева подготовка, занятия, закуска, обяд, вечеря, сутрешна проверка, вечерна проверка... лягане за сън. Преди лягане – познайте! Колето пак пристигна до леглото ми и пак започна да се закача да се боричкаме. А аз съм винаги готов за закачки... само че този път в нашата борба имаше нов елемент, който остана скрит за страничните “наблюдатели” в тъмното. Този път и аз и той “неволно” пускахме ръка по зелените гащи, които пък са толкова широки, та и двамата не останахме особено учудени, когато на определен етап от борбата той се оказа с моя член в ръка, а аз с неговия. Оросяването и на поредния чифт войнишко бельо със сперма беше неизбежно, като уволнението. Колето се оттегли отново без коментар, аз отново изпаднах в задълбочен размисъл, а по-късно и в задълбочен сън. “Сезонът” на борбите бързо отмина и настъпи този на масажите. Колето все се оплакваше, че тялото му е напрегнато, врата му е схванат, а на мен правенето на масаж ми иде отвътре. След вечерната проверка пак в сумрачен час, Колето лежеше на моето легло, пак по прословутите зелени гащета, по корем, а аз го бях възседнал и мачках рамене, гръб... после ръцете от пръстите до раменете, които са мускулести и гладки. Хайде сега и краката отново от пръстите, сводовете, прасците, бедрата. Не, не пропуснах и мястото между кръста и бедрата. Да не съм луд – и аз го исках… и той очевидно също! Обаче го оставих за десерт. Огледах се дискретно. Човекът на най-близкото легло беше с гръб и видимо заспал. Човекът отгоре нямаше видимост, освен това вече хъркаше. Другите бяха далече, за да прозрат през мрака какви ги вършим. Плъзнах ръце от вътрешната страна на бедрата му. Той се понамести, а всъщност се надигна, за да ми осигури достъп, което не е особен проблем при широките гащи. Топлина, гладкост и възбуда, която идваше не само от допира, а и от непознатото, забраненото, скритото и от елемента на риск. Ръката ми обхвана възбудения член, а Колето започна характерни движения с таза. Скоро ръката ми беше намокрена, а един чифт зелени гащи готови за препиране. Обаче стига толкова за тая вечер. Колето се оттегли са спи. Аз останах сам, разредих възбудата по най-бързия начин и заспах с приятно-тревожно очакване за следващия ден, когато Колето трябваше да ми върне “масажа”. Тия неща стават по неписаното правило “Аз на теб, ТИ на мен”. Договорката естествено беше спазена, без необходимост от подканяне. Аз лежах по корем, Колето седна на дупето ми и започна да мачка колкото и както може. Беше приятно, макар пръстите му да не бяха силни като моите. Масажът обаче леко ме изнерви, защото мислите ми бяха насочени към последната му фаза. Ще стигнем ли до нея или не? Не знаех, наистина не знаех, дали ще стигнем до нея, само вярвах и се надявах. А не знаех, защото пак по някакво негласно споразумение вечерните ни “криввания” не се обсъждаха през деня. Все едно нищо не се беше случило. Струва ми се по този начин пазехме дори от себе си “тайната” за това, че имаме нещо като сексуални отношения с човек от същия пол. Тогава понятия като хетеро, би и хомосексуален не ми бяха избистрени. Колето ме масажираше съвестно и не можеше да не призная, че беше взел присърце връщането на дълга си към мен. След половин час в спалното се разнесоха характерни звуци от спящи хора. Колето се премести по-назад върху краката ми. Масажира дупето ми през гащетата. Обаче малко по-късно подпъхна ръка под ластика и ги смъкна надолу, а аз с минимални движения му помогнах. Тоя път аз зацапах пейзажа, обаче пък икономисах едно пране на гащета. Напредвахме на принципа “на час по лъжичка”, само че при нас беше не на час, а на вечер. Придържахме към принципа за необсъждане на темата. Една от стъпките натам беше преминаването към “масаж” в поза лежане по гръб. Така достъпа до другия беше естествено по-удобен и удоволствието и за двамата повече. Сигурно сме били луди, но следващото развитие, може би най-същественото, се случи когато заминахме на летен лагер. Настаниха ни около 100 човека в огромно хале. Първите 3 вечери се ослушвахме и не направихме и опит за сближаване. Оказа се обаче, че въпреки размерите на новото ни спално обстановката не е по-различна. Имаше даже плюс, нямаше ги светлините от плаца и вечер наставаше пълна тъмнина.

Следва продължение…