Казармени истории (част 2)

20.10.2022 | BateIvan

На четвъртата вечер се престраших и внимателно, за да не изскърца леглото, се покатерих при Колето. “Не, бе недей!” – прошепна той, обаче аз го избутах, а той предпочете да направи място, вместо да рискува да вдигне повече шум. Разсъблякохме се и започнахме да се притискаме, галим и докосваме. “Вземи го в уста!” – прошепна изведнъж Колето. Това, което чувах ме парализира за миг. Не бях правил “такива неща” дотогава. Не се смейте! В много отношения тогава бях непросветен. Говоря ви все пак за времето, когато в кината филмите, в които имаше целувка в едър план, бяха забранени за лица под 16 години. Започнах да мисля трескаво. После спрях да мисля и прошепнах: “Добре, ама ако и ти направиш същото после!”. Миг мълчание, който можеше да се тълкува по много начини, един от които – колебание. “Разбира се, да… хайде!”. Плъзнах се надолу и поех члена му в уста. Хигиената му беше на ниво и затова първия ми минет в живота не ми донесе никакви отрицателни емоции. Колето беше внимателен, не го тъпчеше в гърлото ми, а се остави да правя каквото сметна за добре. На мен ми “идваше отвътре”, като с масажа или поне тогава така си мислех :) После усетих, как тялото му се напряга и се сетих какво означава това. Направих опит да се измъкна, но ръцете му толкова нежно и настоятелно ме задържаха “там”, че веднага реших, че “явно” така трябва, сигурно така се прави... и довърших започнатото. Тежки топли капки се изляха в устата ми. Не усетих никакво неприятно чувство, дори когато неволно преглътнах. Изчаках Колето да се успокои и кой знае защо се измъкнах от леглото и полупипнешком се изнизах към вратата (чешмите бяха извън халето), за да си измия зъбите. Правех го с убеждението, че ако не го направя може да изглеждам смешно или нечистоплътно в очите на Колето. Използвах момента да измия и члена си – идеше моя ред! Намъкнах се пак при Колето, той се захвана без колебание и доведе нещата до очаквания финал. В ушите ми зазвъняха фанфари. Хубавото беше, че звучаха само в моите, а не в ушите на всички над 100 човека в халето. Смъкнах се на мястото си на долното легло. Преди да заспя се сетих, че Колето не хукна като мен да си мие зъбите и ми стана тъпо. Следващите няколко нощи бяха напълно достатъчни да се освободя от предразсъдъци и задръжки по отношение на френската любов, вкуса на спермата и гълтането ѝ, защото отдавна не ставаше въпрос само за секс и за приятелство – и двамата вече се бяхме влюбили един в друг. Но за тази страна – страната на чувствата, ще разкажа по-късно. Имаше и един инцидент, който нямаше как да не се случи, и който слава богу се размина без проблеми. В една от поредните сексуални нощи, явно сме вдигнали повече шум, защото ясно дочухме как някой просъска: “Педерасти мръсни!”. Прекратихме заниманията си веднага, а на другия ден аз поне се оглеждах дали и какво ще се случи (не се случи нищо, дори не разбрах кой е бил недоволния). Пропуснахме и следващата нощ, след което продължихме срещите си в леглото. И тук бързо се възцари пълна освободеност по отношение на облеклото. И как няма да е така, като на километри наоколо нямаше нито една жена, а никой от нас нямаше с какво да смае другите – остригани еднакво, облечени еднакво, на една и съща възраст. През задължителната двучасова обедна почивка, двадесетина от нас се печаха в двора пред халето, изтегнати на изнесените излишни легла. Аз станах от първите, които се печаха съвсем голи. Скоро голите станахме мнозинство. Това беше едно от най-сексуалните ми лета. Френския период в отношенията ни не свърши с края на лагера. Върнахме се в поделението и там съдбата ни предостави нов шанс за развитие на връзката. “Сдобих” се с канцелария, за която трябваше да се грижа. След 17:30 часа, когато работното време на офицерите и старшините свършеше, канцеларията ставаше само моя. Допълнително предимство беше разположението ѝ, доста встрани от основните постройки. С Колето вече така познавахме телата и желанията си, че следващата стъпка – аналния секс не изглеждаше никак проблематична, поне за мен, без съмнения и угризения. Първи в активната роля беше Колето. Избраната поза задна прашка (според сегашния ми опит една от най-неподходящите за начинаещи). Болеше, беше приятно, емоционално и изтощително. С малко помощ с ръка свършихме почти едновременно. Не настоях “жестът” да ми бъде върнат веднага. Първо трябваше да смеля преживяното. Следващия път, когато се усамотихме в канцеларийката, очаквах Колето да изпълни негласното споразумение “Ти на мен, Аз на теб”. Той, обаче, изненадващо започна да търси начин да се измъкне. Бил тесен, моят член бил по-дебел от неговия. Ако трябва да съм честен, останах с впечатление, че не иска да се измъкне от реда си, а просто се страхува. Така или иначе не протестира дълго, свали панталона и зае класическата поза. Дали от страха, дали от моята неопитност, ама наистина нищо не се получи. Като видях каква болка му причинявам, сам се отказах. След време настоях пак, но отново нищо не се получи и престанах да настоявам. Задоволявах се с това да бъда задоволяван по всички останали начини, като имах един в плюс за да задоволявам Колето. Не се чувствах измамен, въпреки че ми се искаше много и аз да го чукам. Приемах нещата философски – физиологични особености. Още повече, че го обожавах. Обичах го, бях Влюбен. Приятелството, дружбата ни, бяха прераснали в любов. Спомням си след първата си отпуска, единствената причина да се върна с радост в поделението, беше именно Колето. Имаше обаче и нещо странно в отношенията ни. А странното е, че Колето за мен винаги си е бил и си остана хетеросексуален. Чудно ли ви се вижда? Хетеросексуален, а ти прави минет, чука те, дори е склонен да опита него да го чукат. Ами там е работата, че за него аз бях нещо много специално. Той не си падаше по мъже. Дори не се заглеждаше по другите момчета. Когато бяхме в гарнизонен отпуск (за тези , които не са ходили в казарма – това е няколко часов отпуск събота или неделя) погледа му шареше по хубавите момичета и нито веднъж по момчета. Връх на цялата тази история беше, когато в изблик на безсилие пред съдбата сподели: “Защо не си момиче, за да мога да се оженя за теб?”. Същевременно искам да отбележа, че в поведението ми нямаше нищо женствено, няма и до сега. Нито той се отнасяше с мен като с момиче, нито аз с него като дама с приятеля си. Напълно равнопоставени отношения. Единственото неравенство, за което вече казах беше това, че когато (не много често) правехме анален секс, аз бях в пасивната роля. Тази наша любов продължи около година. Остана някъде половин година преди уволнението, когато Колето си намери приятелка и ме заряза почти тотално и безвъзвратно :) Правихме по мое настояване още няколко пъти секс след това и край. Месец по-късно и аз реших въпроса с женската част и връзката ни се прекрати. Приятелството, обаче, остана до раздялата ни при уволнението. Няколко години по-късно бях в командировка в града на Колето. Знаех адреса и телефона му и му се обадих. Покани ме на гости у тях, дори с преспиване. Колето още не се беше оженил. Вечерта, докато хапвахме и се черпехме, той спомена, че има сериозна приятелка. Говорихме за какво ли не, но не и за някогашните ни казармени преживявания. Преди да си легнем (на мен ми оправиха легло в кухнята) му намекнах, че ще ми бъде приятно да остане в стаята. Какво ти намекване, казах го няколко пъти. Не бях чут...