Нел (част 3)

28.06.2022 | Giv

Брутално главоболие се беше загнездило в слепоочията ми. Опитвах се да се унеса и да заспя поне за час, за да мога да вземе някакво адекватно решение. Не откъсвах поглед от нея. Спеше отпусната и спокойна. Косата ѝ разпиляна върху гърдите му. Можех да се събуждам така всяка сутрин, ако беше моя. Синини във всички нюанси украсяваха тялото ѝ. Драскотините и нараняванията внасяха допълнителен щрих към кошмара, който я държеше в плен. Гледах я и я желаех скандално, сексуално освободена от задръжки, но не по онзи пошъл и евтин начин. Сочното ѝ наперено дупе беше допълнителен бонус. Беше перфектна и... ненормална.
- Борис, ще направиш ли кафе? Не искам да я събуждам… преживя тежка нощ, нека поспи още малко.
Гласът на Филип ме разсъни съвсем. Не беше мръднал за да не я притеснява. Беше ли чудовище… идея си нямах какъв е. Опитвах се да го анализирам и да го разбера. Човешко кубче Рубик – наредиш го от едната страна, а останалите се разместят.
- Да, няма проблем! Дълго, нали?
Кимна в знак на съгласие. Направих и за себе си. Аромата на силно кафе в планинската утрин имаше вълшебна лечебна сила. Насищаше вилата. Пиехме мълчаливо и чакахме. Клепачите ѝ тежко и бавно показваха, че скоро ще получим отговор, какво ще се събуди в нея – Красавицата или Звяра. Разсънваше се в прегръдката му. Погледът ѝ издаваше объркване, губеха ѝ се моменти и изглеждаше замаяна.
- Колко зле беше? – попита толкова изтерзано.
Той пое дълбоко въздух зад нея, а мълчанието му беше най-красноречивия отговор. Отчаянието в гласът ѝ ме преряза през стомаха.
- Толкова зле?
Спазмите, които я връхлетяха я накараха да се свие на топка.
- Десет от десет, Нел! Най-тежката ти криза до момента! Знаеш, ти си катаклизъм в тези ситуация, а снощи два катаклизма се срещнаха в теб!
Стоеше на краката си гола и изтръпнала от неудобната поза, в която прекара нощта. Разтриваше ръцете си по които още личаха следите от въжето с което беше вързана. Погледна ме право в очите, а срамът ѝ изгаряше по страните на лицето и душата ѝ.
- Боби, аз искам да ти се извиня!
Нямаше диагноза, нямаше човек, нямаше сила, която да ме отблъснат от нея. Поех я в прегръдките си, а топлото ѝ момичешко дихание ме караше да почувствам изтръпване и топлина в стомаха. Ташаците ми бяха като подпалени, когато усетих втвърдените ѝ от студа, а може би и от възбуда, зърна.
- Чуй ме, Нели, чуй ме… няма за какво да се извиняваш, няма! Кой те е счупил толкова жестоко?
Конвулсиите ѝ преминаваха през целия ѝ гръбначен стълб, като караха тялото ѝ да се трепери. Все още замаяна се насочи към банята, а Филип стоеше плътно зад нея, като сянка. Тя обърна глава през рамо. Пуснах поглед по гръбначния ѝ стълб, малките ѝ прешлени… той обичаше да ги брои. Имаше от онези чаровни трапчинки над дупето, а когато прониквах в нея се оформяше арка на кръста и малките дупки над задника ѝ ставаха още по-изразени. Гласът ѝ ме изтръгна от унеса:
- Махнал си огледалото в банята, няма самобръсначки или други остри и
опасни предмети, няма да си прережа вените с тоалетната хартия! Искам един душ уединение!
- Преди това, Нел, знаеш какво трябва да направим.
Желанието му за интимност с нея беше неговата лична доза хероин. Дългите му пръсти галеха голото ѝ рамо и с едва доловими докосвания маркираха кожата ѝ. Беше ли разкаял се насилник? Продължи да я гали надолу по ръката и голямата му силна длан пое нейната крехка. Водеше я към неговата спалня. Тръгнах след тях, трябваше да я защитя. “Да я осиновиш или да я изнасилиш… това буди в мъжете” – осъзнах тежестта на думите му от преди няколко часа. Помогна ѝ да легне в кревата му. Докосваше я внимателно… неговата чуплива секс играчка. Беше послушна и примирена. Нуждаеше се от няколко минути, в които да се изгуби. Поемаше бавно въздух, докато гледаше в тавана. Той изчакваше търпеливо. Щях да стана свидетел на някакъв техен ритуал. Разтвори треперещите си крака срещу него. Ако си помислеше да я чука в това ѝ състояние ще го убия! Извърна глава на ляво, така че да не гледа нито него, нито мен. Започна да прави снимки на вулвата ѝ… разкървавена и пълна със сперма, зачервена от случилото преди броени часове. Потрепна, когато той разтвори срамните ѝ устни и снимаше в близък план последствията от снощното сношение. Някой беше болен в тази стая и това не беше тя. Не беше приключил… остави телефона си, изми ръцете си в банята, като методично и старателно ги почисти. Постави черни латексови ръкавици. Студеното му излъчване се пропукваше. Тя беше неговата най-силна слабост. В стаята му имаше маса на която поставена стоеше кутия за стерилизация. Извади странен метален инструмент, който изглеждаше като изваден от подземията на Инквизицията. Подобен на ножица или на клещи, но имаше някаква част, която приличаше на птича човка. Будеше страхопочитание този инструмент със студенината и металния си блясък. Силните му длани и черните латексови ръкавици допринасяха за зловещото излъчване. Обилно нанасяше лубрикант по него. Невежеството ми си четеше по лицето… какво е това и какво ще правят с него? Прочела мислите ми Нел обясни:
- Спекулум... вагинален разширител от медицинска стомана. Поправи ме ако греша, но този е размер L.
Филип потвърди. Постави ръката си нежно върху коремът ѝ.
- Ще го направя възможно най-комфортно, а ти се опитай да се отпуснеш! Няма да е удобно в тази поза, но ще се справиш! Краката… разтвори ги широко и брой!
Той постави шибания разширител в насилената първо от огромната му ръка, а след това и от двата ни кура, путка. Унижението, което се настани в очите ѝ я правеше неспокойна.
- Нел, можеш ли да се отпуснеш?
Поклати отрицателно глава. Стягаше вагината си толкова силно, така че спекулума не можеше да я разтвори. Това сякаш не го притесни.
- Двама рибари ловят риба, единия казва...
Смехът ѝ толкова звънлив… бях забравил, колко беше сладка, когато се смее.
- Ужасен си, Филип… само не и виц за рибари! Ужасен си!
Бавно разтваряше вагина ѝ. Не изпитваше желание да я нарани и да го направи насилствено и грубо.
- Какъв виц искаш да ти разкажа?
За първи път, откакто се беше събудила, я видях да се усмихва.
- За братовчеди!
Филип продължаваше бавно да прилага натиск върху разширителя, така че да отдели вагиналните ѝ стени. Ръцете ѝ стискаха чаршафа толкова силно, краката ѝ също бяха напрегнати, стомахът ѝ издаваше, че я боли… беше го стегнала и чакаше да премине цялата унизителна процедура.
- Стига с тези братовчеди... боли ли те Нел?
На пук на него и на целия побъркан свят никога не признаваше болката си.
Защо го правеше? Тя защо му позволяваше? Каква беше тази връзка? Хиляди въпроси се блъскаха в главата ми. Бях чел за онзи синдром, при който жертвата се привързва към насилника. Това ли беше? Стокхолмска приказка – това ли пишеха?
- Борис, виждал ли си путка отвътре?
Свикнал бях с вулгарния му език. Поклатих глава отрицателно.
- А искаш ли да видиш?
Направи ми място до него между краката ѝ. Нел лежеше по гръб с широко разтворени крака, тялом беше при нас, но духом беше избягала някъде. Беше красива така спокойна и усмихната. Разглеждах путката ѝ, която определено беше преживяла доста, но въпреки това си оставаше хубава, розова вулва. Обичаше да си оставя деликатен малък триъгълник точно над цепката, която разделяше големите ѝ срамни устни, зад които скрити стояха малките срамни устни и клитора ѝ. Над това място оформяше такава интимна прическа, но сега беше решила да остави тънка пътечка от косъмчета по пубиса си. Вагината ѝ беше силно зачервена отвътре, а спекулума позволяваше да разглеждаме в детайли. Бяла секреция се беше събрала в путката. Комбинация от сперма, мъзга и... кръв.
- Имаш наранявания по повърхността на вагината, но не е нещо притеснително. Преживяла си и по-тежки дни!
Все още стояхме срещу разтворените ѝ крака. Неволно сбръчках нос, което не остана незабелязано от Филип.
- Подуши я! – в гласът му се усещаше агресия. - Подуши я! – настоя още по-заповеднически.
Докато се подсмихвах хлапашки усетих, как изви ръцете ми зад гърба и ме наведе към нея. Мамка му… беше изрод надарен с огромна физическа сила, по-висок от мен и за разлика от мен не седеше пред компютъра по цял ден. Виждаше се отдалече, че живота не е бил благосклонен и към него, както към нея. Това ли ги обединяваше? В този момент за първи път усетих насилието, което беше изгладняло в него. Натика лицето ми на сантиметър от путката ѝ.
- Подуши я… няма да повтарям! Усети аромата на влагалището! Дълбоко, да те чуя!
Вдишах дълбоко, както ми каза, поех аромата от ебаната и пълна със сперма и насилие путка.
- Усещаш го, нали… ароматът ѝ? На какво долови мирис, Борис, на какво?
Яростта в гласът му я изтръгна от унеса, в който плуваше, и се раздвижи неспокойно.
- Нел, спокойно, искам да се отпуснеш… ще ти подаря изживяване!
Видях игривото пламъче в очите и коварната ѝ усмивката, докато гледаше към мен.
- Обичам подаръците ти, Филип! – изчурулика, като птичка.
Наведе се над мен и усещах цигарения му дъх, но и нещо много по-плашещо.
- На какво ухае, нещастник такъв? На какво?
Натискът на надървения му кур беше станал по-осезаем върху задника ми и изтръпвах при мисълта, че този изрод... не, даже не исках и да си го помислям! Но паника, която ме завладя, беше сковаваща. Той беше изнасилил жената, която обичаше, колкото и да се преструва… обичаше я и я беше държал, докато други двама я насилват. Нямаше да има и капка милост към мен, след като не е имало и към нея. Реших да не го дразня излишно.
- На нещо, на... някакво лекарство.
- Добро момче, точна така… 6 месеца все още се чисти от транквилантите, с които я блъскаха, без да има нужда от тях. Пропиха се в тялото ѝ, в аромата на плътта ѝ, във вкусовете на соковете ѝ, и най-вече в съзнанието ѝ!
Гласът му скърцаше от ярост и малки капчици слюнка хвърчаха от устата му в лицето ми.
- Сега ще почистиш мърлявщината, която снощи остави в нея… ще я почистиш с език!
Потръпнах от погнуса! Да я лижа, без да е минала през банята, шанс нямаше да се случи! Само мисълта за вкуса на спермата, която беше излята в нея и състоянието на путката ѝ караше космите по врата ми да настръхват. Погледнах я. Очаквах нейната подкрепа, но в очите ѝ гореше нещо, което не бях виждал до този момент. Филип беше силен и мрачен перверзник. Господстваш над пространството, но нещо много по-извратено и болно властваше над него самия. Определено тя беше Касапина и щях да го разбера по трудния начин.
- Боби, Боби… защо така? Толкова ли е силна погнусата, която пораждам в теб?
Бях заклещен между наранената путка на психически неуравновесена жена и възбудения до кокал кур на физически превъзхождащ ме мъж.
- Когато аз лапам кура ти, след като си ме ебал в гъза, го правя с желание! Когато се празниш в устата ми също нямам притеснения, но ти не си готов на такава взаимност?
Нещо отдавна заспало в нея се беше пробудило. Гласът ѝ, вулгарният ѝ език, яростта в очите ѝ. Извади сама забитият във вагината ѝ спекулум. Тънки конци от влажните ѝ секрети се разтягаха по металната му повърхност, когато се разделяше с вулвата ѝ. Тя разходи езика си навсякъде по спекулума, облизваше бавно и игриво. Сладката Нели я нямаше, нито Лудата Нел. На тяхно място се беше появила тази властна и агресивна жена. Изправи се, отиде до масата и застанала с гръб към нас, като отвори кутията за стерилизация, а гласът ѝ беше лишен от емоции и не можех да я позная.
- Вагинален спекулум… никога не беше виждал, Борис. Това предполага, че не си виждал и анален, нали?
Обърна се към нас, а в ръцете си държеше инструмент подобен на този, който разширяваше вагината ѝ, но и доста по-различен.
- Дръж го здраво!
Държеше ме толкова силно. Усетих я как застана от лявата ми страна и пусна езика си по цялото ми лице. Облиза ме по същия начин, по който облиза и спекулума. Целуна ме агресивно, като ухапа горната ми устна и не беше закачливо, а го направи злобно. Усетих изпръхналите ѝ устни… сухотата им ги правеше груби, а езикът ѝ беше солен и неприятен. Нежното цвете се превръщаше в отровен превел. Студения ѝ дъх, осезаемото ѝ присъствие и промяната, която беше настъпила в нея, унизителното ми положение… надупен, като кучка. Разля се вълна от възбуда по цялото ми тяло. Полудявам! Как може тази ситуация да ме възбужда? Прокара пръсти през косата ми, като я издърпа толкова назад, че да мога да я гледам в очите. Бях загубил дар слово… да, тя беше Касапина, а аз Агнето!
- Борис, ще почистиш путката ми старателно с желание или...
Усетих я до Филип… свали спортните ми панталони, които бях облякъл на голо, разтвори задника ми и се изплю сочно върху ануса ми. Почувствах лепкава слюнка и студения метален спекулум, който тя разхождаше по кожата ми. Плесна ме по задника така, както аз правех с нея, но движението, което малката ѝ длан освободи беше като камшичен удар. Не предизвика силна болка, а възбуждащо опарване. Застана пред лицето ми с разтворени крака.
- Накарай го!
Гласът ѝ не търпеше възражение. Едва сега осъзнах какво ми предстоеше и нямаше да ми се размине. Чувството на отвращение се надигаше в стомаха, борех се с порива да не повърна, а даже не бях започнал.
- Филип… – гласът ѝ вледеняваше кръвта във вените ми.
Усетих го плътно зад мен. За първи път усещах мъж в такава близост.
- Нели… моля те!
- Действай, Филип!
Главата на члена му вече докосваше ануса ми, предизвиквайки защитен механизъм, който се отключи веднага и ме накара да стисна с всичка
сила бузите на задника си. Секундата преди да изживея унизително изнасилване от мъж... пуснах езика си по клитора ѝ. Бавно повторих няколко пъти. Филип все още седеше, като дамоклиев меч над мен.
- Постарай се да я почистиш и свършиш… искам я щастлива!
Езикът ми облизваше всяко място от путката. Отделих много време на клитора ѝ. Тя стенеше от удоволствие… беше ѝ хубаво, а дишането ѝ беше ускорено. Малко ѝ трябваше да свърши. Натиснах с език клитора ѝ с цел да я свърша и да ме оставят на мира. Подцених я! Хвана главата ми с двете си ръце и я насочи с цялата си сила към путката си. Надигна сама таза си и ми поднесе вулвата си, като ме стисна с краката си. Въздух не ми достигаше.
- Нали така ти харесва, когато ме задавяш с кура си? Нали така ти харесва, когато ме чукаш в устата?
Унижението, на което бях подложен… насилието, което прилагаше над мен – възбуждаха ме! Бях надървен до пръсване. Усетих я как стисна краката си още по-силно и в устата ми се разля течност – беше се изпикала! Вкусих за първи път урина – беше топла и солена. Гърчех се в спазми от отвращение и страх. Отпускаше хватката на бедрата си. Застана пред мен, така че да я виждам, и се изплю върху лицето ми.
- Не очаквай той да ти се притече на помощ! Той не изпита никаква милост към мен, когато постави шибания анален разширител пред импотентните докторчета на онова място! Разшири ануса ми, постави фуния и се изпика в мен, Боби! Той го направи… в мен!
- Не ти вярвам, Нели! Това вече е прекалено! Филип, кажи че не е вярно?
Крещях срещу нея, не исках да я слушам, мозъкът ми не искаше да допусне, че такива извращения са възможни. Лицето ѝ гореше от гняв, а сълзите ѝ не бяха най-страшното… болката и обидата в гласът ѝ скърцаха по душата ми.
- Разбира се, че не ми вярваш… аз съм луда! Покажи му записа за да разбере, че аз не съм лъжкиня!
Филип ме пусна и я обгърна с ръцете си. Пое я в прегръдките си.
- Задължително ще му покажа! Кога друг път ще види такава скандална клизма?
Бях задъхан от уплаха и мислех само как да избягам. Влязох на тичане в банята и повърнах, докато се тресях в същите конвулсии като нейните. Изпитвах срам от себе си, съжаление към нея и отвращение към него. Повърнах втори път, измих лицето си, дишах тежко и насечено. Усещах краката си натежали. Трябваше да бягам. Ужасът, който ме прониза, се дължеше на факта, че бяхме дошли на това проклето място в планината с неговата кола и обещанието за един секс уикенд. Чувах я как ридае, а гласът ѝ беше загубил гневно си звучене. Плачеше, като дете… толкова чисто и невинно.
- Така ли ще е винаги? Никой няма да ми вярва?
Бях я наранил с недоверието. Излязох, исках да ѝ се извиня. Трябваше да взема ключовете от колата и да я отведа от него. Терапия и лекарства – това ѝ трябваше. Адреналина още ме държеше и застанах на прага. Беше я вдигнал, като малко момиченце в скута си, и я люлееше в ръцете си.
- Ей, аз ти вярвам… нищо друго няма значение! – целуваше раменете ѝ. Изправи се, зави белите чаршафите около изтормозеното си тяло, като пашкул на какавида, взе кафето си и цигарите му. Мина покрай мен, все едно ме няма, и седна на прага на бунгалото. Отпусната. Косата ѝ отметната на една страна, мръсна и потна. Босите ѝ наранени стъпала докосваха студената трева. Гледаше небето и приличаше на самодива попаднала в грешната легенда. Не помня колко време я наблюдавах. Молбите ѝ, които идваха от екрана на лаптопа му ме върнаха в кошмара, който споделяхме. Записвал е всички гадости, които е правил с нея. Познах я на монитора – гола, с болезнено разтворени крака, завързани с червени въжета към краката на тежка металната маса. Беше обездвижена ниско през глезените и през колената. Плачеше, молеше, опитваше се да предизвика съчувствие. Нямаше да избягам… шокиран трябваше да изгледам и да запомня всичко, за да мога да го предам на приятели в полицията и да си получи наказанието – там обичат такива, като него! Гледах записа и с изненада забелязах, как до нея застана значително по-възрастен мъж, облечен в докторска униформа – беше плешив и с огромно виснало шкембе.
- Анелия, колкото повече отказваш да съдействаш, толкова по-болезнено ще бъде!
Застана пред нея и болезнено изви зърната на гърдите ѝ. Тя изпищя. Изрода си мислеше, че я е пречупил. Тя се изплю на изненаданата му физиономия.
- Филип, въдвори ред!
Бил е по-слаб, облечен в болнично работно облекло в тъмно зелено. Нейният палач е бил мъжът, който тя... обичаше. Ще полудея! Застана пред нея, погали я по бузата, като послушно кученце, и последва серия от удари през красивото ѝ лице. Докато я удряше видях, как тя се напика и обилно количество урина се освободи по вътрешната част на бедрата ѝ. Беше останала без въздух, а кръвта идваше от разбития ѝ нос и от цепнатата ѝ устна.
- Филип, не искам да удряш Анелия през лицето… все пак тя е звезда в спектаклите ни! Искам я красива!
Филип обясни, че тази седмица тя няма представление.
- А, да… да, отменено беше. – просветна му на дебелия изрод.
Видях го как почистваше лицето ѝ.
- Филип, ръцете ѝ… искам я вързана! Направи го по този красив начин, по който знаеш.
Все още стоеше на колене пред нея, отмести косата от лицето ѝ, каза ѝ нещо на ухо, а тя отчаяно кимна в знак на съгласие. Наблюдавах, как изправи Нел. Стоеше плътно зад нея, прошепна ѝ нещо и тя доброволно подаде ръцете си назад. Въжето сякаш танцуваше в неговите ръце – първо я завърза през китките, последваха лактите и малко под раменете. Тя не можеше за използва ръцете си, за да се опре на масата, така че Филип ѝ помогна да легне по корем на металната маса напълно безпомощна. Дупето ѝ стоеше незащитено от посегателства. Плешивия изрод я погали по белите бузи и я удари няколко пъти, като всеки път тя проплаквайки подскачаше от болка. Следите от ударите веднага се отбелязаха върху бялото ѝ дупе във формата на червени отпечатъци на ръце.
- Филип, Анелия както знаеш е доста тясна в ануса и допълнително го стяга. Аз съм възрастен човек и ми е трудно, затова разтвори спекулума… ще ти съдействам, а ти ще извършиш процедурата под мое ръководство.
Гледах и бях забравил, че момичето от записа седеше на метри от мен. Тази секс кукла за мъчения от записа беше отключила едно извратено любопитство в мен. Бях възбуден от цялата жестокост. Члена ми осезаемо влажнееше от предеякулационна секреция. Мамка му… бях същия болен извратеняк – вместо с отвращение аз гледах с любопитство и се дървех при това! Дъртия перверзник разтвори бузите на дупето ѝ, а набръчканите му от старост ръце бяха в извратен контраст с младата ѝ кожата. Филип постави първо показалеца си на ануса ѝ. Масажираше го, галеше го. Някой снимаше детайлно в близък план, как пръста му потъна в тесния анал. Извади го. Подаде ѝ ръката си.
- Почисти го!
Набута мръсния и изцапан с фекалии пръст в устата ѝ. Кадъра я показваше зачервена от срам, разрошена и разплакана, и ето го… виждаше се онова, което се спотайваше в нея. Докато смучеше пръста му го захапа толкова силно и не пускаше – беше, като разярен звяр. Последва още една серия от удари през лицето. Чувах истеричния ѝ смях.
- Заболя ли те Филип? Замисли се следващия път, когато решиш да ме чукаш в устата, какво може да последва!
Лицето му остане със същото студено изражение. Излезе от кадър. В следващият кадър, в който се появи, носеше заплашително черно дилдо. Набута ѝ го без никакъв лубрикант. Тя му създаваше известни затруднения, защото явно стискаше ануса си силно. Докато ѝ го забиваше, писъците ѝ кънтяха в силно осветената зала. Извади дилдото и го набута в гърлото ѝ. Чуваха се давещите ѝ звуци. Желанието ѝ да повърне беше възпрепятствано, но имаше физически отпечатък върху лицето ѝ.
- Ето, Нел… може да хапеш, колкото искаш!
Стисна я за носа и я държа така опасно дълго време. Наблюдавах как съпротивата ѝ отслабва. Рязко извади дилдото. Видях я как повърна върху масата. Държеше лицето ѝ в мръсотията, която излезе от устата ѝ. Доктора му подаде спекулума. Разтваряше дупето ѝ, като Филип бавно и методично вкара разширителя. Кадрите показваха, освен извратената манипулация, изражението на лицето ѝ. Бузите ѝ горяха от унижение и болка. Сълзите ѝ не можеха да потушат този пожар, който изгаряше скулите ѝ. И въпреки цялата гнусотия и човешка мърсотия, беше красива! Освен аналния разширител, Филип постави и малка метална фуния. Господи, беше го направил… изпика се без притеснение в ануса ѝ! “Скандална клизма” – това каза, че ще ми покаже. Погледнах гузно през рамо, а тя все още стоеше на прага – нито вътре, нито вън. Едновременно обитаваше реален и илюзионен свят. Кадъра беше с Филип, който показа на камерата извадената фуния и останалите по нея фекални следи. Постави фунията в устата ѝ, като повдигна брадичката ѝ така, че да го гледа. Беше гротескно. В погледа ѝ танцуваше такава ярост и омраза, че кръвта ми се беше вледенила. Изпика се в устата ѝ, а тя не разля нито капка. Виждаше се затруднението ѝ да поеме цялата урина, която той освободи. Беше различна, нещо в нея се беше родило… същото, което преди малко се събуди, когато ме принуди да я лижа. Нямаше да му достави удоволствието да я види победена. Нито капка не се разля, само сълзите ѝ. Аплодисментите, които последваха ме стреснаха. Камерата се обърна към присъстващите в залата, където имаше петима мъже, всичките на възраст между 60 и 75, дърти извратени боклуци! Дървеха се върху издевателство над млада жена с психически проблеми. Горях от възмущение и възбуда. Станах и избягах в тоалетната. Трябваше да освободя напрежението. Извадих кура си лигаво лепнещ в ръцете ми. Нямаше нужда от смазване. Мастурбирах толкова яростно, а в главата ми се редуваха кадри един след друг – гола и разкрачена, завързана и малтретирана, опикана и окървавена. Усещах свиването на ташаците ми и пулсиранено на ануса. Движенията на дясната ми ръка бяха назлобени от възбуда. Курът ми беше болезнено надървен. Имах чувството, че мога да го откъсна – никога не съм си бил толкова злобна чекия! Стисках здраво в основата на кура и движех по цялата дължина нагоре надолу с въртеливи движения. Краката ми омекнаха от удоволствие. Свърших обилно и сочно само като си спомних, как тя се изпика в устата ми. Никога не бях хвърлял такова количество сперма. Усещах, как още пулсира и продължава да изхвърля топла сперма на пресекулки. Търсейки опора се подпрях на мивката и погледах отражението си. Не познавах мъжът, който ме гледаше... полудявах!