Нел (част 2)

18.04.2022 | Giv

!!!ВНИМАНИЕ, РАЗКАЗЪТ СЪДЪРЖА БРУТАЛНИ И ОТВАРТИТЕЛНИ СЦЕНИ!!! Б. ред.

- Той ме... изнасили! – каза го толкова искрено.
Призля ми. Наравно с порива ми да повърна се надигра и желанието ми да му разбия главата в стената. Опитвах се да отвлека вниманието ѝ и да я успокоя с рутинен въпрос. Беше получила нервен срив и прекара остатъка от нощта завързана на радиатора. Цяла нощ не спря да пищи и да го рита… блъскаше го, удряше го, нагрубяваше го, изплю се в лицето му няколко пъти. Очаквах в един момент да я удари или да приложи физическа сила за да я укроти. Държеше я в силните си ръце, докато тя бушуваше като ураган. Разби му носа с удар с главата, а кръвта която потече цапаше и нея. Опитите му да я опази от нея самата бяха неуспешни.
- Борис, свали въжета от простора… няма да стане с добро!
Въжета, какво? Господи, как бях попаднал от всички възможни семейства и двойки, които търсят партньор за тройка, на най-изтрещелите?
- Въжетата Борис... пускам я и се оправяй ти с нея!
О, не… това не, не бях готов. Въжета успях да ги смъкна. Беше изпочупила всичко, което можеше да изпочупи, а стъпалата ѝ бяха целите в кръв от парченцата стъкло, които я порязваха. Рошава и разплакана… красивата ми нежна Нели, нямаше я! Тази не я познавах, но бегло приличаше на нея.
- Нел, за твое добро е! Не искам да го правя, нека не прилагам сила! Дишай и... – изплю се в лицето му със сочна кървава храчка.
Беше хапала прекрасните си устни до кръв. Всичко беше до кръв. Неестественият ѝ смях наравно с истеричните ѝ викове кънтяха не само в стаята, а и в главата ми. Само да успея да се измъкна и никога повече няма да си помисля да им се връзвам на акъла и на двамата.
- Удари я, мамка му! Удари я, по дяволите! Един удар и ще я приспиш! Какво ѝ се чудиш толкова, виждаш че е...
Погледнах я все едно гледаш криво огледало. Плашеше ме изражението на лицето ѝ. Гледаше ме право в очите.
- Каква съм, Боби, сладък невинен Боби? Кажи ми, каква съм... луда? Ти какъв си под маската на приличието... комплексиран педераст?
Опитвах се да не я слушам.
- Да, Борис, каква е? Кажи ѝ каква е...
Той стоеше зад нея. Ръцете ѝ бяха извити зад гърба и той ги държеше. Беше забил разбития си нос в голото ѝ рамо, а кръвта му я татуираше. Извратена калиграфия върху бялата ѝ кожа. Красиво изписан кошмар с кръв и насилие. Възбудата и адреналинът, които танцуваха с нея, бяха взели превес.
- Успокой се, Нел… да го чуем скучния добряк, който се възползва от неуравновесеното момиченце.
Учестеното ѝ дишане започваше да се нормализира… отпускаше се в него, притискаше се, възбуждаше го. Колко морално деградирал трябва да си за да се възбуждаш от психически сринато момиче? Члена ми натопорчен в готовност ми даде търсения отговор.
- Дишай, успокой се, не искаш ли да го чуем? Прочел е две статии от някой журнал и е готов да ти сложи диагнозата, не ти ли е любопитно?
Беше ѝ любопитно, определено ѝ беше. Рамената ѝ се отпускаха, пръстите на ръцете ѝ също.
- Ти си на моя страна, Филип, нали? Не съм луда просто... ти знаеш, знаеш Филип.
Той не отпускаше хватката, в която я държеше. Обърна я към себе си. Гледаха се… бяха преживяли толкова много.
- Разбира се, че съм на твоя страна... ВИНАГИ! Не си луда, просто си... различно нормална.
Плачеше, като ранено животинче… да ти скъса сърцето. Прегръщаше я, държеше я и я галеше. Косата ѝ беше мокра от потта, а непослушните къдрици бяха залепнали по тила и около слепоочията.
- Нел, ще те вържа! Знаеш, че не е приключило… ще има още!
За какво говореше? Как не е приключило? Тя беснее цяла нощ и ако изпадне в още един такъв пристъп “Чао, Бела, Чао”… не ме интересува!
- Аз съм с теб и оставам при теб, НО за да не се нараниш те връзвам, нали?
Беше ме прочел – в очите му бях страхливец… и то от най-жалките! Затова той беше важния, той беше желания и не я остави, когато всички други го правеха. Беше съгласна и отпусна ръцете си. Той ги разтриваше – искаше да намали болката. Бях го питал, дали я съжалява.
- Никога!
И той беше същия, като нея – счупен и гнил, но го прикриваше перфектно.
- Хайде да идем да се измиеш!
Беше послушна, а той ѝ помагаше. Стояха до радиатора.
- Извратено момиче... готова си, нали?
Завърза ръцете ѝ една към друга, след което я попита дали я боли. Виждаше се, че я наранява. Гледаше го в очите:
- Не, не ме боли!
Той стегна с една идея по-силно. Видях я как присви очи... болеше я. Завърза я за радиатора. Работеше бързо и прецизно. Такава перверзна естетика имаше в начина, по който я беше обездвижил. Не я завърза като животно, а го направи толкова елегантно и с финес, все едно цял живот е връзвал... мечти. Въжето достатъчно дълго за да може тя да се движи, но ръцете – не. Излезе за малко. Върна се с бира и седна на пода, като опря гръб в стената – беше уморен, много уморен. Беше го изтощила.
- Ела… знаеш, че не мога да спя ако не си до мен! – помогна ѝ да се настани в скута му.
Трепереше – беше ѝ студено, винаги ѝ беше студено. Донесох някаква завивка, като ѝ помогнах да се завие. Отпускаше се. Ако ѝ се пишкало:
- Пишкаш в мен… знаеш, няма проблем!
Гърба ѝ… докосваше я с върха на пръстите си и целуваше рамената ѝ. Моментите им – не ги криеха, споделиха ги. Завиждах му – трябваше аз да я прегръщам и успокоявам, аз да я галя, аз трябваше да бъда принца в бляскавите доспехи. Аз да спася нежната принцеса от злата вещица. Бях разбрал вече, че тук нямаше принцеса за спасяване. Вещица, абсолютна вещица омагьосала толкова рицари. Не ѝ бяха интересни и не предизвикваха нищо в нея. Това в сърцето ѝ и между краката ѝ копнееше за Демон. Бяха зловеща мрачна версия на любовна история. Приказка за непослушни деца, това бяха те. Главата ми ще се пръсне. Трябваше да разведрим малко обстановката. Попитах я, как са се запознали. Тя го гледаше с такова обожание.
- Той ме... изнасили!
Не, тия двамата си плачеха за лудницата. Виждах, че му е важна. Не можеше да се откаже от нея, нито тя от него. Не може да я е изнасилил мъж, който гледа една жена така, не...
- Освен, че ме изнасили и ме държеше, докато други двама чакаха реда си.
Той пушеше зад нея. Беше ли способен? Погледнах го в очите – нямаше нито съжаление, нито срам от постъпката му. Сравнително спокойна тя седна опряла гръб в неговите гърди. Извърна глава за да го погледне. Целуваше я по челото, като имаше толкова нежност и толкова интимност между тях.
- Борис, когато си безпомощно притисната към студения под, а устата ти е запушена с нечия пишка и върху теб... виждаш го, аз няма как да се боря с два метра чиста сила. Когато си в такова положение и пищиш, плачеш, молиш и не желаеш да бъдеш… чукана, това как се нарича?
Тяхната лудост явно беше заразна. Това кратко описание ми беше достатъчно да усетя познато свиване в стомаха. Члена ми започна да сълзи. Исках да го масажирам, но как да го направя пред нея… как да покажа, че насилието което беше преживяла ме възбуждаше?
- Първо, въобще не беше безпомощно... едвам успях да те сваля на пода! Честно, ако просто доброволно беше легнала и вдигнала крака сигурно нямаше и да ми стане. Но ти... ти и мъртвец може да надървиш кукло с този бяс в теб! – гласът му ме изтръгна от зловещите ми мисли.
- Било е ролева игра, така ли?
Не толерираха никакъв театър, костюми, роли и декори.
- Ако си мислиш да я караш да бъде медицинска сестра, ученичка или учителка… не сме твоите хора! – още в началото ме беше предупредил.
Усмихнаха се и двамата, а той рядко се усмихваше.
- Филип, ще разкажеш ли на Борис как и къде се запознахме? – беше отметнала с крак завивката… тънък глезен, оформен прасец и красив женски крак. - И бъди добър… възбудена съм и искам пръстите ти в мен последователно, а после и цялата ръка. Знаеш, как ми харесва!
Пръстите му бяха върху клитора ѝ. Видях го как започна бавно да я обгрижва, а на нея ѝ харесваше. Започна да ми разказва:
- Анелия беше приета в заведение за жени с нейните психически... особености. Казано с прости думи… затвориха я в ЛУДНИЦА, където аз бях започнал работа преди 6 месеца.
Господи, тя е лежала в лудница! Мислех, че не е стигнала дотам. Филип продължи разказа си, докато пръстите му свиреха по клитора ѝ. Бързо успя да я възбуди. Виждах как разнася влажността по косъмчетата, които покриваха венериният ѝ хълм. Егати смотаняка, бях на път да използвам такива думи. Движенията му бяха прецизни, като на хирург. Бавно, никога не бързаше. Влудяващо спокоен. Докарваше я до ръба и спираше. Правеше го няколко пъти… подаряваше ѝ отлагано удоволствие. Реакцията ѝ всеки път ме оставяше без думи. Не бях виждал толкова красив оргазъм. Руменината, която се разриваше на лицето ѝ. Сподавените ѝ стонове. Отпускането на тялото ѝ. Покоят, който настъпваше в нея. Само тя ли го изживяваше с толкова естествена естетика или просто съм бил прекалено сляп за удоволствието на другите преди нея? Филип ме върна в действителността. Разказваше бавно и с подробности как е започнал да работи в психодиспансера. Старателен, изпълнителен, учещ се бързо и с извратено болен мозък. Искал е да се възползва от положението си и достъпа до освидетелствани жени, но никоя не е пораждала в него такова щение. До момента в който…
- Видях я, избрах я, пожелах я!
Разказа как я е видял за първи път в градината на лудницата.
- Представи си я сред цялата гротеска обстановка, това нежно цвете облечено в бяла болнична пижама, косата ѝ вързана, лицето ѝ открито, тъмните ѝ очи… нямаше болнав и анемичен вид. Сияеше. Представи ли си я? Тя буди в мъжете само две желания… да я осиновиш или да я изнасилиш!
В него събудила и двете, а двата му пръста вече бяха вътре в нея.
- За съжаление тя беше под опеката на доктор, който също я изнасилваше. Нел, имаше ли някой, който да не те е насилил, докато уж те лекуваха?
Тя се замисли така, но не можа да се сети… всички от мъжки пол си бяха спретнали чудесен извратен секс маратон с нея.
- Все пак това беше част от плана ми за бягство. О не… не ме подценявай, Борис! Мислиш си, че те са се възползвали? Не, не и след като чуеш всичко… тогава ще разбереш, че зад всяко действие стои моята ясно структурирана мисъл. Аз съм луда, а не тъпа!
Филип вече беше успял да вкара и четирите си пръста, но позицията в която се намираше му беше неудобна. Изправи се и мина пред нея, докато тя лежеше по гръб. Оглеждаше я и се наслаждаваше. Качи краката ѝ на раменете си и ги разтвори още по-широко. Той сви ръката си и по-късно разбрах, че това се наричало “акушерка ръка”.
- Отпусни се, бъди спокойна! Борис, чукаха я всички от ръководството на лудницата. Натъпкваха я с успокоителни и кой както си иска, където си иска и по колкото си иска.
Него обаче тази идея не го възбуждало – все едно да се чука с чувал картофи.
- Отпусни Нели, стегната си, отпусни се!
Ръката му беше вътре до най-широката част на дланта. Дишането ѝ беше неравномерно. Виждаше се, че я болеше. Беше стиснала очи, коремът ѝ беше напрегнат и цялата беше в ступор, а ситни капчици пот избиха зад ухото ѝ.
- Боли я… защото бе хора ги правите тези неща? Не може ли просто един скучен групов секс да правим, без да ѝ вадиш карантиите?
И двамата се разсмяха. Смехът явно я беше отпуснал, защото ръката му проникна до китката, като засмукана от вакуум. Гледаше я:
- Да почакаме за да свикна. Скучен секс казваш… в един друг живот правех само такъв, но сега искам приключения. Филип, готова съм… може да ме чукаш с ръката си!
Движенията му бяха бавни и методични, а темпото му се ръководеше от дишането ѝ.
- Не ме къдреше мисълта да я чукам замаяна, като зеленчук. Държала се е прилично, изпълнявала е, съдействала е и всички са я подценили, защото са решили, че е пасивна и безопасна. Една вечер, след като санитарят от нощна смяна я е наебал, тя успява в момента в който се обличал да го затвори в нейната стая и да избяга. Сътворила такъв хаос, че им е изправила косите. Още помня д-р Х… толкова беше шокиран!
Тя дишаше учестено. Движението на ръката му вече беше по-осезаемо и по-бързо.
- Доктор Х… дебел, мазен и с малка пишка. Приличаше на Джаба Хаитянина, а аз на лудата принцеса Леа. Чукаше ме не повече от 5 минути. Филип, ти го наблюдаваше от близо… въобще имаше ли проникване или просто ме блъскаше с безформеното си шкембе?
Определено си я е блъскал с корема. Повече слушах отколкото да гледам, а той си я чукаше с ръката без да го притеснява, че тя беше прокървила.
- Тя вдигна всичко на крака. Аз излязох в коридора, но тя не ме видя. Хващал ли си пеперуда? Аз хванах, но проблема беше, че хванах... желязна пеперуда!
Усетил, че има нещо в нея, като не е провокирала само сексуалния му нагон. В момента, в който е попаднала в ръцете му е събудила нещо в него… но той самия не можеше да каже, какво точно се е случило. Успява да я задържи, но тя се е съпротивлявала толкова яростно, че това го е надървило до степен да загуби контрол. Топлото ѝ тяло и близостта ѝ по време на борбата. Не му се е дала без бой, а от това което виждах до момента бях сигурен, че е било така. Дъхът ѝ в лицето му описваше всичко с подробности.
- Вкусът на устните… на малини.
Прекъснах го:
- Да, на малини!
За първи път беше на едно мнение с мен. Кожата ѝ все още мека и фина. Ефирност се носи около нея и я покрива, като воал. От начина по който стъпва, до това как си мие зъбите... лекота. Аромата ѝ бил това, което го е побъркало. Ухаела е на изгубена невинност и лудост, а под този аромат надушил това, което е спяло в нея – похот и гнилост. За първи път е изгубил контрол и никога след този случай не е губил почва под краката си. Ударил я е в корема, а тя привита на две не е могла да се съпротивлява. Съборил я е на земята. Имало е колебание, дали да го направи… такъв изверг ли е? Всичко се решило в момента, в който се е наместил удобно между краката ѝ. Станало е точно така, както тя го описа – пищяла е и го е молила да спре, а той е държал ръцете ѝ над главата ѝ. Опитвала се да се освободи, а тялото ѝ е било опънато, като струна към болнични под. Бързи и яростни тласъци – чукал я е в коридора, без да му пука от това, че могат да го хванат. Искал е да разкъса плътта ѝ. Години наред звяра в него е бил контролиран, затворен и изгладнял, но най-накрая е заситил всички чудовищни нужди. Представях си ги… бях възбуден само като го слушах. Бедрата ѝ… опитвала се е да ги стисне, но той не ѝ е позволил. Беше силен и тя не е имала шанс срещу него. Трябвало е да се примири, че ще бъде насилена, но не го е направила. Към него са се присъединили още двама доктори.
- Бяхме толкова възбуждаща гледка… красивата луда пациентка и чаровния извратен пазач!
Единия започнал да я чука в устата, докато другия си е чакал реда, когато Филип е свършил.
- Секундите, преди да се отдръпна от нея... и тя се роди. Нел, моята Нел!
Отстъпил е мястото си, като я е държал за ръцете, докато другите двама се гаврят и изнасилват “неговото момиче”.
- Тримата едвам я усмирихме, а накрая трябваше да ѝ надупчат задника, като освен анално ѝ биха успокоителни.
Разказа ми как са я завлекли в болнична стая и изнасилването е продължило, докато не е припаднала. И това не ги е спряло. Когато физиологията си е казала думата и не са могли да си вдигнат жалките пишки са я оставили вързана и упоена… толкова безпомощна и полужива. Наблюдавах ги и си я представях – исках да я имам по същия начин. Наистина събуждаше това желание да я насилиш. Членът ми и аз бяхме готови да ѝ се реваншираме за това, което тоя изверг ѝ беше направил. Той извади ръката си от нея – беше ѝ причинил вагинални разкъсвания. Докосваше я по лицето и гърдите, а кръвта ѝ беше наситено червена, примесена с лепкавите ѝ сокове, като оставаше следи върху бялата ѝ кожа. Той се намести удобно и проникна в нея, без никакво затруднение.
- Борис, нали си приятелче за секс? Прекалено е широка и още ти е рано да участваш в двойно анално проникване, но двамата в путката ѝ… какво ще кажеш? Хайде консерво такава да отпуснем, беше напрегната нощ!
Не спираше да я чука, а тласъците му – ту ги засилваше, ту ги забавяше. Пак щеше да го направи… да я отведе до ръба и да спре. Той имаше свръхконтрол! Отлагано сбъдване. Заслужаваше си – взривяваше я, като Супернова! Краката ѝ бяха увити около кръста му и не отпускаше хватката в която го държеше. Красива, като катастрофа. Попитах как ще стане, защото не бях го правил, как и двамата? Мисълта за близостта на неговия член до моя хич не ме възбуждаше, още повече не ме възбуждаше кървавият ѝ център.
- Боби, да, не бъди такава консерва! Хайде, легни по гръб!
Ето я моята палава Нели. Заех позиция, както ми каза.
- Ще ми помогнеш, нали? Освен ако не ми развържеш ръцете и тогава сама ще мога да действам. Развържи ме!
Погледнах го – може би беше по-удобно да я освободим?
- Добър опит Нел, но НЕ! Знам какви ти се въртят между ушите, оставаш така!
Помогна ѝ да се намести върху мен. Гледах я, а гърдите ѝ се поклащаха ритмично в такта, който аз определях. Щях да си я чукам, както на мен ми се иска, без неговите извращения. Хубава млада жена заслужава хубав здрав секс! Стига вече изнасилвания, фистинг, писинг, скуиртинг… научиха ме, показваха ми, но ми идваше в повече. Сега просто щях да се насладя на тази луда прелест. Чуках я, както знаех, че ѝ харесва – силно и интензивно, а на нея ѝ беше хубаво. Обичаше да е върху някой и си въртеше дупето толкова изкусно. Ако се съсредоточеше свиваше вагиналните си мускули около члена ми. Впечатляващо умение! Нямаше преиграване, нямаше нищо изкуствено. Наслаждаваше се, без да ѝ пука рошава ли е, мръсна ли е, шумна ли е – нямаше комплекси. Въздишките и стоновете – толкова страстно звучеше. Нямаше писъци, крясъци и не се дереше, все едно я изкормват. Не беше дребнава и несигурна женица. Нямаше нужда от грим, бельо и преструвки. Беше Стихия, но нещо ѝ липсваше, без значение колко ѝ се отдаваш – ако той не участва, сякаш и нея я няма. Обърна се към него:
- Филип...
Усетих го как застана зад нея и отмести косата ѝ, като оголи шията ѝ – обичал мястото зад ухото ѝ, затова я целуваше там. Брадата му предизвикваше гъдел в нея. Галеше гърба ѝ… обичаше да докосва, а не непременно да я чука. Не му стигаше да ѝ вдигне краката, да я хване за гърдите и да забие език в устата ѝ. Така чукали “Ебачите”, а той търсеше изживявания. Наведе я към мен. Не спирахме и нямаше да се съобразявам с него, нека да си намери начин. Намери го проклетникът и си го вкара. В топлата ѝ вагина почти нямаше място за да се движим и двамата. Тя командваше парада и въртеше бедрата си, а слабините ѝ бяха приютили и двама ни. Чуках я с толкова желание, а тя връщаше в двойни дози. Той свърши първи. Бях доволен, защото винаги свършваше преди мен. Да, беше по-атлетичен, по-чаровен и по-извратен, но този път се почувствах, като победител. Тя свърши върху мен, а бедрата ѝ във вътрешната им част не спираха да пулсират. Това ли беше нейната магия? Мамка му… бях влюбен в нея! Исках я малката социопатка да я заведа в къщи и да я обичам. Стегни се Борис, си казвах. Филип ѝ помогна да се изправи. Искаше да разгледа пораженията на вагината ѝ… кървавите наранявания между краката ѝ. Той разтваряше срамните ѝ устните за да гледа и да подуши. Езикът му беше винаги готов да ѝ достави още малко удоволствие, а тя беше стиснала краката си около главата му. Той обичаше да я лиже ебана, опикана и кървава, като нямаше ситуация, която да го отблъсне от нея. Насладата ѝ те опиянява и искаш да ѝ дадеш всичко. Аз исках да ѝ го дам.
- Ако те развържа ще бъдеш ли добро момиче? Ще ми правиш компания… не мога да спя сам, трябва ми близостта ти! Имаме още три дни заедно. Нел, ще бъдеш ли послушна?