Нел (част 1)

05.04.2022 | Giv

Наближаваше 13:30 часа и бях подранил, заради вълнението от предстоящата среща. Стомахът ми беше свит на топка от възбуда. Топлият юнски ден предстоеше да стане още по-горещ. Оглеждах се нервно в тълпата, затаил дъх – исках да я видя отдалече, за да имам време да се овладея. Той беше по-лесно забележим заради ръста си – не бях виждал мъж висок колкото него. Телосложението му показваше, че е активно спортуващ човек, без да изглежда, като назлобен фитнес маниак. “Тялото му е изваяно от живота” – казваше тя. Той беше брюнет, имаше брада и дълга до раменете косата. Беше мълчалив и мрачен тип. Приличаше на градоносен облак, а егото му беше толкова дразнещо и откровено не можех да го понасям. Исках да кръстосам шпага с него и търсех да предизвикам конфликт, да споря, да го злепоставя, да го уязвя и да го унижа. Дървен философ, който всичко знае, разбира и може. Изпитвах към него най-чистата неприязън. И как такъв беше успял да я омагьоса? А тя беше толкова усмихната и забавна. Видяла, живяла и преживяла… можеш да я слушаш с дни. Беше авантюристка и обичаше да опитва нови неща, като смело се хвърляше във всичко, което я въодушевяваше. Такъв дух имаше в това момиче, че те оставя без думи. Те бяха живото доказателство за това, че противоположностите се привличат, като две парченца от пъзел – толкова различни, а същевременно толкова допълващи се. Говореха си на някакъв техен си език. Често дори нямаше нужда да говорят, а се разбираха само с поглед. Ако вярвах в свръхестествени шашми можех да се обзаложа, че между тях има телепатия. Първия път, когато ги срещнах бях убеден, че са семейство. Такъв синхрон и хармония… прииска ми се да го имам и аз това, което имаха те. Бяха семейни – той женен, но не за нея... а тя носеше халка и мъжко име татуирано на лявата си китка, но не неговото. Не говореше за мъжа си. Веднъж я закачих на шега:
- Твоичкия те е хванал с този извратеняк и е станало страшно, а?
Видях я помръкна, а тъгата в очите ѝ те оставя без дъх. Погледна го – търсеше опора в него и я получаваше винаги. Ръката му, силната му мъжка ръка слагаше я да гърба ѝ.
- Ще премине, дишай... браво на теб! Мина, нали? Излез на въздух и си дай време, колкото на теб ти е необходимо.
Беше вироглава и много инатлива, но той знаеше как да общува с нея. Даде ѝ цигарите си и я изпрати до вратата на заведението. Усетих, че неволно бях ударил болезнено място.
- Не я питай за съпруга и следвай правилата, нейните правила! Тя е важна, само и единствено тя! Не искам да ставам лош, не ме предизвиквай!
Гаден неприятен тип намерил страхотно маце и решил, че тя е неговата собственост, само защото тя беше... луда. Психическа нестабилна и неуравновесена психарка, която сменяше настроенията си все едно в нея се помещава цял парад от изроди. Агресията ѝ ескалираше не само към околните, но я насочваше и срещу себе си. Бях станал свидетел на това, как хапе ръцете си до кръв. Чупеше огледала и режеше нежната си кожа. Издърпваше запалената цигара от устата му и я изгасваше в белите си бедра. Пристъпите ѝ откровено ме плашеха, него също. И ето стоя и ги чакам надървен, а члена ми ставаше и спадаше олигавен от възбуда. 13:30 часа… точни, както винаги. Видях първо него… да, все още не го понасях и исках да му скоча на главата. Ето я и нея… вървеше наравно до него. Често ѝ се налагаше да притичва заради големите му крачки – нито той ги забавяше заради нея, нито тя изоставаше от ритъмът му. Тя беше средна на ръст – нито висока, нито ниска… нито слаба, нито дебела. Симетрична и пропорционална, с хубави естествени гърди, но леко отпуснати поради факта, че мрази да носи сутиени. Тя беше много далеч, но се обзалагах, че и днес е забравила да сложи бельо. Дупето ѝ обаче беше съвсем друга история. Имаше страхотен диференциал, както тя го наричаше. Овално, сочно и стегнато дупе... не някакво малко барабанче или дебел отпуснат задник, а точния размер. Не можех да мисля за нищо друго, освен затова как ще ѝ го набивам злобно на задна. Обичаше да бъде чукана, като кучка – да застанеш зад нея и да ѝ го нанизваш заедно с ташаците, все едно от това зависи живота на човечеството. Давах максимума на възможностите си. Бяхме двама и се редувахме с него. Двамата я смазвахме с брутално злобно шибане на задна, а тя се заливаше от смях. Още повече ни озлобяваше, когато обръщаше глава назад, а ние плувнали в пот, след което тя ни поглежда право в очите и с най-обезоръжаващата усмивка нагло ни казва:
- Само толкова ли можете? Жалко, очаквах повече! Хайде, хайде… покажете ми! Накарайте ме да скимтя, като малка кучка… накарайте ме да моля за милост! – толкова ѝ беше забавно.
Исках наглото ѝ поведение да ѝ го натикам в устата и да я чукам, докато устните ѝ посинеят и се бори за въздух. Исках да я боли и да плюе кръв. Такива като нея заслужават само такова ебане. Всеки път, колкото и да бях решен и озлобен да я поставя на мястото ѝ… омекваха ми краката. Ето я на по-малко от 10 метра… усмихната, косата ѝ тъмно кафява и свободно падаща по раменете ѝ, а кожата ѝ толкова бяла и нежна – ефирна. Най-малкия натиск оставяше синини по нея. Бях го виждал, как когато я стискаше за шията ѝ оставяше тъмно лилави петна. Позволяваше само на него да я задушава и да прави каквото си иска с нея. Беше му гласувала пълно доверие и трябваше да му го призная – контролираше се и я пазеше. Тя носеше зелена рокля на големи цветя, дълга до коляното и с презрамки, както и сандали показващи хубави малки стъпала, розови пети и изряден маникюр. Приличаше повече на момиче, отколкото на жена на 35 години. Когато ми каза на колко е щях да падна… беше много по-младолика и не бих ѝ дал повече от 27 години. Имаше малка бенка на дясната буза и друга над горната устна. Беше естествена и свежа, като цъфнала пролет. Устните… не помня откога не бях виждал такива натурални и нежни устни. Свършваш в устата ѝ, а това което е останало по тях тя облизваше. Не плюеше – не било възпитано, а тя била лейди. Да… без сутиен е, а зърната ѝ прозират през тънката материя. Ще ми се пръсне кура. Нещо му обясняваше много ентусиазирано. Колкото и да го отричат двамата и да твърдят, че е просто секс, имаше нещо между тях, което ги свързваше по странен начин. Не се държаха за ръце, защото не обичали клишетата, а аз целия бях едно клише – праволинеен мъж със скучно ежедневие, установени навици и... колко е възбуждаща!
- Борис, здравей, радвам се да те видя! Радваме се да те видим... ще се държим прилично, нали? – мислех, че говори на него... луда, напълно луда.
Погледна го, сякаш беше изгубена за момент.
- Тя не иска да се... не иска да се държи прилично!
На моменти ме плашеше. В началото си мислех, че се преструва, но бях го разбрал – нещо ѝ беше дошло в повече и я беше пречупило. Можех да чукам която и да е, но такова желание, както към нея, не бях изпитвал. Да ебеш луда красавица – това ме побъркваше! Колкото ѝ беше дадено физически, толкова ѝ беше взето психически. Гледаш я нормална, отговорна, възпитана, интелигентна… и в един момент забравяш, че е луда и оставяш да пропаднеш в нейния плен. Ръката му на гърба ѝ.
- Свободна си да правиш, каквото искаш! Бъди каквато си… истинска, а другото няма значение! На който не му изнася, проблема си е негов!
Ясно, като бял ден… не му допадах. Не обичаше да я дели с мен или с който и да е било – искаше си я само за себе си. Неговото мръсно и лудо момиче. Ръката му се плъзна по шията и надолу по извивката през рамото, а презрамката на роклята ѝ беше в пръстите му. Играеше си с нея – смъкваше я и я вдигаше опасно бавно… надолу и още по-надолу, а гърдата ѝ беше почти изцяло на показ. Бях затаил дъх – щеше ли да го направи и да я разголи тук посред бял ден? Бях го виждал да ѝ смъква бикините без да се притесняват как околните ги гледат. Правеха каквото си искат, без да си искат разрешение. Видях дланта му върху гърдата ѝ – тази, която беше почти на показ.
- Важното е да пълнят мъжка шепа! Това бил идеалния размер за женските гърди. Някой ми го беше казал, но не помня кой.
Ясно като бял ден, че той ѝ го беше казал.
- Борис, твоите шепи пълня ли ги? Нямам спомен… хвани другата ми гърда. Какво по-хубаво от това да бъдеш опипана на публично място? Не искаш… толкова си скучен!
Толкова ѝ бях смешен с консервативното си поведение. Видях го как се подсмихваше нагло. Не бях извратен и скандален като него, но по нищо не му отстъпвах – обичах здравия животински секс, като всеки нормален мъж. Това, което те двамата правеха, честно ми идваше в повече. Видях го – застана, като стена зад нея и я опипваше толкова демонстративно по гърдите, а дланите му толкова големи, че гърдите ѝ определено ги изпълваха.
- Нел... не притеснявай момчето! Той е консервативен тип и го смущаваш… причиняваш му неудобство. Не всички са освободени, като теб!
Мразех го! Мразех снизходителния тон, с който ми говореше! Чуках я повече от него, кура ми беше по-голям от неговия, сперма хвърлях повече, а тя имаше очи само за него.
- Не ме притесняваш Нели, но не е кавалерско на публично място да опипваш дама. Ти си дама, нали?
Чаках с нетърпение да видя, какво ще каже. Той самият не търпеше просташки прояви, но сега се държеше откровено като такъв. Пръстите му се намираха около презрамките на роклята, а тя беше плътно прилепила тяло си до него. Беше толкова чаровна, а аз не бях подготвен за това, което последва. Той дръпна и двете ѝ презрамки толкова бързо, че гърдите и зърната ѝ… толкова твърди от възбудата – всичко беше на показ за не повече от 3 секунди. Мозъкът ми не функционираше при тази гледка – исках да ги засмуча, да прекарам език и да ги оближа, а кура ми щеше да гръмне. Смееха се и двамата, а неодобрителните погледи на околните не ги впечатляваха. Не бях подготвен за такива ситуации, а те двамата обичаха да провокират. Тя ме хвана за ръка и я вкара под роклята си. Беше влажна, толкова влажна! Вулвата ѝ… исках да я погледна и да я видя.
- Сутринта съм я ебал, нормално е да е влажна… доволно се изпразних в нея! Тя обича да си ходи така възбудена, влажна и пълна със сперма!
Потръпнах – нямах нищо против нейните сокове, но смесени с неговата сперма… правеше го нарочно! Маркираше я по такъв начин, че да нямам достъп до нея… пазеше я за себе си. Помня при последната ни среща как тя беше върху мен и си набиваше кура ми толкова злобно – шибаше се, като луда коза, свършваше и продължаваше да беснее върху мен. Нямаше сила на земята, която да ме отдели от нея, или поне така си мислех. Филип вече се беше изпразнил в ануса ѝ. Според правилата ѝ, за да я шибам в гъза, трябва преди това да я чукам с език там. По принцип нямах проблем, защото тя имаше страхотен анус – спретнат и мъничък… сам те приканваше да го оближеш. Но пълнен с неговата сперма – нямаше шанс да го направя! Да, консервативен съм! Оставаше ми сладката ѝ путка и прекрасните ѝ устни. Той се беше отпуснал на креслото срещу нас и ѝ се наслаждаваше. Тя се обърна към него:
- Скучно ми е! Хайде, направи го интересно… Филип!
Скучно ѝ е – не вярвах на ушите си. Видях го как се изправи и се качи на кревата. Той застана с разтворени крака над главата ми и вместо да гледам прелестното създание върху мен трябваше да гледам мъжки задник и изпразнените му ташаци. В първия момент не разбрах откъде се появи тази течност, която се разля върху нея и мен. Имаше неприятен мирис на... урина! Ненормалникът се беше изпикал в устата ѝ, по косата и лицето ѝ. Урина капеше навсякъде от нея върху мен. Бирата, която беше изпил… изпика я върху нея. Такова количество не просто я намокри… окъпа я цялата, а тя два пъти по-ненормална се наслаждаваше на всяка капка. Тънки струйки пикня се стичаха по шията ѝ през гърдите, а докато се усетя тя ме целуваше. Вкусът на урината му – усетих я солена и топла... пригади ми се!
- Вие и двамата сте откачени! Не е само тя… и ти си същия като нея, изрод!
Бях я отблъснал от себе си и плюех, като отровен. Видях го как я завъртя и я издърпа към себе си. Целуваше я такава опикана, все едно от това зависеше живота му. Целуваше я, както се целува любима. Не му пукаше… правеше го винаги, без значение колко сперма е изяла – негова, моя или на някой друг. Бутна я на кревата по корем. Тя лежеше върху неговата урина, а езикът му облизваше пълния ѝ анус, както и вулвата ѝ чукана от мен. Не му пукаше – езикът му обхождаше всяко местенце и отделяше специално внимание. Гледах ги отвратен и същевременно напълно запленен. Бяха толкова освободени – никакви предразсъдъци, комплекси или граници. Беше възбуден, чукаше я… пръстите му на клитора ѝ. Чукаше я мокра и мръсна, а стоновете ѝ не мога да ги забрава – всеки си мечтае да предизвика такива звуци в жена и не можех да отместя поглед от тях. Това, което ме изтръгна от унеса ми беше гласът му:
- Можеш, хайде, можеш! Нел, успокой се, съсредоточи се...
Нел лежеше по корем, а той беше на колена с разтворени крака и продължаваше да я чука.
- По-бавно... по-бавно, моля те!
Той забави темпото си и почти не се движеше. Клитора ѝ беше набъбнал и зачервен, а косъмчетата ѝ бяха напоени със секретите ѝ. Какво по дяволите я караше да направи? Наблюдавах я с интерес. Бяха забравили за мен.
- Филип, не мога! Няма да стане така...
Какво не можеше да направиш, Ненорманицо? Не се отказваха никога, не се отказваха до постигането на целта си. Беше ѝ разширил прекрасния анус с голямата си ръка, като на няколко пъти даже беше готов да се откаже. Виждаше, че я боли. Нараняваше я, но тя беше тази, която му разрешаваше, докато ръката му не потъна в ануса ѝ. Беше, като обладана от демони и нямаше заден ход. Какво сега не можеше?
- Ела да пробваме по друг начин...
Тя се качи върху него така, както до преди малко беше върху мен. Дишането им беше тежко и насечено, а урината по нея я караше да потрепва от студ. Гледах ги и лъсках – несъзнателно го правех и изпитвах погнуса от това, което беше направил върху нея, но имаше и нещо друго… нещо, което ме привличаше. Тя движеше бедрата си толкова бавно и се гледаха. Без да говорят се разбираха... телепатия. Започваше да се отчайва. Виждах я, че се опитваше да направи нещо. Говореше, но на себе си. Какво искаше да направи? Определено си беше за някой психо-диспансер! Той се поизправи и застана в седнало положение, а тя се качи върху него. Галеше я по гърба, говореше ѝ нещо в ухото, целуваше я по шията и гърдите, а тя беше вплела ръце около врата му. Нещо я тормозеше, а студа по кожата я караше да трепери в ръцете му. Желаех я опикана и влажна – нямаше значение, вече не! Исках да ме гледа, както него и да трепери в ръцете ми.
- Хайде пак! Правили сме толкова по-трудни неща и не сме се отказвали! Можеш, Нели! Тук съм и не ме гнус, не ме отвращаваш и не ме притесняваш, а след това ще подсуша всичко!
Гласът му я успокояваше. В първия момент не разбрах, какво се случи. Лъсках, като бесен, а нейната лудост и неговия мрак толкова насищаха помещението. Видях я как изви гръб… тя свършваше, а той я чукаше толкова силно, докато спазмите на удоволствието я разтърсваха. За секунди всичко беше спряло, като времето и пространството не съществуваха за тях. Беше се изпишкала върху него, докато той беше в нея. Беше опикала кура му, заедно с ташаците му, а той беше свършил, докато това се случваше. Тя също беше свършила… удоволствие, интимност и взаимност. Спазил беше обещанието си старателно да почисти всичко от нея с език, а не просто да я претупа. Толкова желание имаше в него и в нея. Аз свърших гузен и засрамен. Можех да съм част от това вълшебство, но избягах като уплашен мишок. Комплексиран праволинеен мъж, лишен от въображение. Тя беше изморена, много изморена и щастлива. Облече неговата тениска – обичаше да облича дрехите му. Сложи си неговите боксерки и се мушна при него, докато той пушеше, след което заспа веднага върху гърдите му. Докато се обличах го чух, че става от кревата. Обу си джинсите и каза:
- Купи бира и ела да ти разкажа нейната история, а ти ще прецениш оставаш ли с нас или тесногръдието ти е по-голямо от любопитството...
Разказа ми, докато пиехме. Все още го ненавиждах, но реших да остана с тях. И днес за първи път оттогава се срещнах отново с тях. Лудата цветна Нел и мрачния извратен Филип, които направиха място в тяхната перверзна приказка за един сив и скучен Борис.