Моята история с Лора и Милен (част 2)

29.03.2026 | Анонимен

В нощта срещу понеделник започна да вали. Бе от онези типични летни дъждове през сезона. Не спря през целия ден. Във фризьорския салон работех традиционно от понеделник до петък, от 8:00 до 17:00 часа. Подстригвах деца и мъже на всякаква възраст. Сега, през лятото, имаше по-малко работа.

Във вторник грейна ярко слънце. Наближаваше краят на работния ден. Вратата се отвори и се появи той – беше Милен с китарата си. Погледна ме.

- Здрасти, брат! Може ли да ме подстрижеш?
- Разбира се! Сядай! Имаш много обемна коса. Как я искаш сега?
- Намали я отвсякъде. Отзад и отстрани вземи повече.
- Окей, брато! Ще ти я и изтъня. Отзад няма да ти е на черта. Ще ти оформя зад ушите и ще ти обера мъха от врата. Става ли така?
- Да, брат.

По време на подстригването се заговорихме. Постепенно стигнахме и до темата за момичетата. Милен говореше свободно, спокойно и ясно. Чувствах, че ми има доверие.

Не се притесняваше да ми сподели, че все още е девствен, но вярваше, че няма да му е за дълго. Сподели ми няколко интимни случки. Досега три момичета са му правили свирки – една в парка, друга в дискотека, а трета – на селото на баба му. С чукането обаче е имал „греда“. С едно по-голямо момиче, когато е бил на 15 г., се е провалил, като е свършил, преди да ѝ го вкара. Няколко месеца по-късно в стаята си, все още на 16 г., му се е отворила ситуация да ебе една съученичка, но по време на любовната им игра ѝ станало лошо. Коремът ѝ заболял. Дошъл ѝ бил мензисът. Уплашила се от кръвта и поискала да си тръгне. Съгласила се обаче преди това набързо да му духа. Свършил за минута-две.

След около двадесет минути Милен изглеждаше като едно симпатично, добре подстригано 17-годишно момче. Разбрах, че после ще свири в парка. Помолих го да ме изчака за малко, за да тръгнем заедно. Той нямаше нищо против. Почистих и затворих салона. Той остана да свири, а аз се качих горе. Изкъпах се и се опънах на широкото легло тип „персон и половина“. През отворения прозорец слушах музиката му. Телефонът ми звънна. Беше Лора:

- Как си, Слънчо? Как я караш без мен?
- Не се оплаквам, мило. Почивам си и след малко ще се помотам, преди отново да завали. Чакам с нетърпение да се върнеш.
- И аз, скъпи! Липсваш ми!
- И ти на мен, Захарче!
- Утре ще се чуем преди рождения ден на шефа.
- Добре, Соти! И да не прекалиш с пиенето и лъскането!
- Няма! Както ти казах, пазя скъпоценната течност само за теб!

После си говорихме за университета в Търново и за живота след лекциите. С една приятелка – колежка от групата, делели стая в хотел в близост до учебното заведение. С групата си щяли да ходят на дискотека. Казах ѝ да внимава с колегите си мъже.

На следващия ден, тъкмо тръгвах за купона на шефа, и насреща ми пред кооперацията виждам запъхтян Милен с китарата.
- Брат, сори… имам проблем! Загубих си ключа за вкъщи, а баба ми е на село до петък.
- А баща ти?
- Него не искам да го виждам. Не искам да го моля за нищо…

Милен имаше нужда от помощ. Изглеждаше наистина притеснен. Погледнах го изпитателно от главата до петите и му казах:
- Виж сега, Миленски! Ето ти ключа за тавана. В дъното на коридора е. Настанявай се, ако искаш се изкъпи. Има чиста кърпа в гардероба. Ще се върна късно.
- Благодаря, брат!

Прибрах се към полунощ. Момчето спеше непробудно с лице към средата на стаята. Кърпата на стола беше мокра. Вътре бе задушно. Отворих широко прозореца. Бях пил и бях изморен от купона. Спеше ми се. Легнах от вътрешната страна на леглото с лице към стената. Заспах с гръб към него.

На сутринта алармата ни събуди. Казах на Милен да спи още и че му оставям ключа на Лора. Ако иска, после може да мине през салона. Изкъпах се, приготвих се и заминах за работа.

Милен не ми се обади през деня. Прибирайки се към вкъщи през парка, чух позната музика. Около китаристчето се бяха събрали група чужденци. Усмихваха му се и му ръкопляскаха. В калъфа му имаше банкноти от по 5 и 10 евро.

Седнах до него и се разприказвахме накратко как е минал денят на всеки от нас. Нищо особено. Станах, защото трябваше да се подготвям за баскета. Казах му, че ще се върна след 11:00 вечерта.

Прибрах се малко след полунощ. Милен спеше отново на същото място и в същата поза. На бюрото забелязах почти пресушена малка бутилка бира. Не зацепих веднага. Този път бях каталясал от тичането. Главата ми леко се замайваше от бирите, които бях изпил. Имах сили само да си сложа една нова тениска. Останах по джокса. Прекрачих Милен и заспах на секундата.

През нощта, малко преди да започне да се развиделява, станах да пия вода. Изпих може би около литър и отново легнах с гръб към непробудното момче. След време в просъница усетих, че Милен се завъртя буквално до гърба ми. Усещах гърдите му и ерекцията му по голия ми задник. Отворих очи. Замислих се за минута-две… Не знам какво ми стана. Реших мислено да „грабна момента“. Не исках да отлагам – тук и сега трябваше да осъществя това, което си пожелах за секунди.

Започнах бавно да трия задника си в твърдия му член. От движението отпред моят патлак постепенно започна да набъбва в джокса. Леко се надигнах и обърнах. С ръце свалих внимателно неговите слипове под коленете му и се обърнах с лице към стената. Отново задвижих голия си задник, този път по голото му, добре оформено и изправено тънко парче. След малко се отдръпнах. С обилна слюнка намазах девствената си дупка. Леко, с меката част на пръста, масажирах цепката си. Проникнах в нея с един, а после и с два пръста. Изпитах лек дискомфорт. Свих коленете. Допрях се отново, насочих и наместих навътре в себе си дългото му мъжество.

Главичката му проникна в мен. Усетих поносима болка. Натиснах се още малко навътре с цената на режеща болка. Хапех китката си, за да не извикам. Стоях така около минута, за да свикна. Смело и решително се нанизах върху топлия му член. Усещах обиколката му. Болката продължаваше. Продължавах да хапя китката си, очите ми се насълзиха, но търпях. Измина още една минута и започнах леки движения нагоре-надолу. Не знам колко беше влязъл в мен – това нямаше значение. Със сигурност не беше целият, защото не усещах топките му да опират в задника ми.

Милен спеше непробудно. Погледът ми се фокусира върху цифрите „330 ml“ на етикета на бирата на бюрото срещу мен. Сълзи се стичаха по лицето ми. Постепенно болката намаля и усетих удоволствие. Имах чувството, че съм разпорен. Бях потънал в пот навсякъде. Дишах учестено. След малко усетих пулсациите на члена му. Чух леко ръмжене. Топла течност изпълни вътрешността ми. След секунди плавно се издърпах напред. Не помръдвах. Усещах как спермата му се стича по бедрото ми. Пулсът ми се успокояваше. Пенисът ми все още беше във възбуда.

Волно или неволно, ръката му попадна на хълбока ми. Плъзна се за кратко по него. Тялото му се допря до моето. Без звук, спящ, той се опита да ме прегърне. Затворих очи… Покой. Нямаше движение. Усещах сърцето му. Чувах и моето. Изпитвах такава внезапна, всепоглъщаща страст. Макар че нямах опит в тези неща, бях сигурен, че неговото удоволствие беше толкова силно, колкото и моето.

Алармата ме събужда. Ставам. Прекрачвам Милен. Не се обръщам. Взимам кърпа и се отправям към банята. Стоя с лице към плочките. Приятна топла вода ме облива. Измивам старателно задника си. Боли ме. Знам, че до няколко дни ще ми отмине… Обръщам се и отварям очи.

През капките вода в малката баня от четири квадрата стои той – Милен. Гол, в някаква смесица от все още сънно и виновно състояние. Не говорим. Спирам водата. Тъмният му, увиснал мек член дори в това състояние е забележително голям. Гледаме се. Той прави крачка към мен и коленичи. Какво прави? Може би иска да ми се реваншира. Хваща с ръка члена ми и започва да го лъска неуверено по главичката и ствола. Навежда глава и с устни лиже и се опитва да поеме вече набъбналата ми главичка. Усещам зъбите му. Колко е неопитен. Не знае как (не че аз знам). Не го е правил друг път.

- Пич, не със зъби! Използвай устните и езика си…
- За първи път ми е, брат... – тихо казва той и маха от устата си попаднал мой косъм.

Не му се получава съвсем. Твърдото ми парче е голямо за неговата уста. Разбираемо – набляга повече на лъскането, отколкото на духането. Устните му трудно поемат дори главата ми. Вземам нещата в свои ръце. Хващам пениса си и започвам леко да го трия бавно по вътрешността на бузата му. Милен започва да хлипа. Започвам да го чукам в гърлото. Старая се да не стигам твърде дълбоко. Задавя се. Кашля. Отделя обилно количество слюнка. Завърта очи. Наближава ми. Изваждам патлака си и стрелям. Поразявам косата, челото, клепачите, бузките и устните му.

Изправям го. Доближавам се плътно към него. Прегръщам го. Почиствам клепачите му с ръка. Насочвам се към напоените му със сперма устни и започвам да го целувам страстно, както целувам Лора. Лепкавата течност се смесва по устните ни. Ръцете му плахо са обхванали кръста ми. Поглеждам скрито – затворил е очи инстинктивно. Затварям ги и аз. Продължавам да го целувам. Не е изненада за мен, че той не знае как да се целува. Правя го без прекъсване – може би го уча в движение как се прави това. Усещам в слабините си набъбването на неговото парче. Но нямам време. Закъснявам. Отдръпвам се от него и политам към стаята.

Пристигнах в салона с 20-минутно закъснение. За първи път ми се случва. Захващам се за работа. Отзад ме наболява по-малко, когато стоя прав, отколкото ако съм седнал. Милен не се обади. След работа преминавам през парка. Тишина. Няма го. Качвам се горе. Намирам бележка на бюрото. Чета я с напрежение:

„Брат, много съм объркан. Изпитвам едновременно срам и вина. Днес няма да свиря в парка. Вечерта ще съм при баба ми. Къщата ѝ се намира на... Ела след работа да ти върна ключа. Това е номерът ми... М.“

Звъня му. Не ми вдига. Заключвам и се отправям към адреса. Не е далеч. Наближавайки, отново го търся. След осмото-деветото позвъняване ми вдига.
- Тук ли си вече?
- Да, след стотина метра съм.

Пред къщата ме чака. Никой не продумва и дума. Нарушавам мълчанието:
- Извинявай, пич! Не исках така да се случат нещата. Нараних те… – казвам му притеснено, но искрено.
- Брат… трябва ми малко време. Ето ти ключа. Нека не се виждаме известно време... – говори Милен с почти хлипащ глас.
- Окей! Добре, Миленски. Разбирам те. Ще го имаш това време. Ще продължиш ли да свириш?
- Да. Това няма нищо общо със случилото се. Още утре. Чао!
- Чао, брат!

Обръщайки се, изпитвах угризения. Нещо отвътре ме човъркаше. Трябваше да си дадем време. Това, което направих, за мен не беше грях. Да, аз експериментирах, но вътрешно бях убеден, че не съм извършил нещо нередно. Вярвах, че и двамата сме изпитали дълбока, удовлетворяваща и истинска наслада от това преживяване и усещанията бяха взаимни.

От неговата камбанария обаче това беше твърде неочаквано и прибързано. Беше нещо ново и необичайно. По дяволите, та той беше още девствен! Нормалното бе първо да го направи с жена, а не с мъж. Постъпих с него егоистично и несправедливо. Нямах време за съжаления – утре вечерта Лора си идваше. А за Милен трябваше да направя нещо гениално и интелигентно. Заслужаваше да му се реванширам. Заслужаваше да получи възмездие. Трябваше само да измисля какво да бъде то.

Следва продължение...

René