Първата ми жена беше зъболекарката ми

21.12.2021 | Анонимен

Историята си е съвсем истинска. В късното тийнейджърство си имах проблеми със зъбите и посещавах от време на време кварталната зъболекарка. В покрайнините на София, кабинета се намираше в една клиника (която по-скоро приличаше на сбирток от бараки), която помещаваше още аптека и два лекарски кабинета. Зъболекарката ми беше около 50-тина годишна (така и не съм я питал за годините), пълна – та чак отиваше към дебеличка, ниска, с огромно дупе и доста дълъг нос, но не и гърбав (носовете са ми малко фетиш), с големи, но пък провиснали гърди и ако човек е прекалено претенциозен би могла да мине и за грозна. Всичко си беше ок до един момент, в който дойдох за часа си, а тя през това време си бъбреше с аптекарката и беше вдигнала крака си на една табуретка. Явно не очакваше да се появя малко по-рано, както направих, и леко се сепна. Под бялата престилка носеше широка пола, кракът ѝ беше заголен до доста нагоре, че даже се виждаше и бельото ѝ – едни огромни гащи всъщност. Е тогава ме удари яко хормона и нещо прещрака – може би точно защото беше тантуреста (и се налагаше доста да ходи пеша) кракът ѝ беше доста приятно мускулест, гладно обръснат и примамливо мек. Просто не можех да си го избия от главата. Следващите два-три записани часа, които имах с нея осъзнавах, че се намира приятно близо до мен и пръстите ѝ доста нежно човъркат в устата ми. Доста беше приказлива, и докато бърбореше погледите ни често се засичаха, а аз бях постоянно надървен. Замислих се, че и това е първата жена в живота ми, с която стоя насаме на близко разстояние (тя нямаше медицинска сестра), говоря си с нея и имам някаква близка физическа интеракция. И в един момент така неописуемо исках да я изклатя, че не беше истина – тогава просто налетях да прегърна. Тя доста чевръсто се дръпна и просто каза:
-Не, не може! – и продължихме с лечението в следващите дни (почти) все едно нищо не е било.
Личеше си, че е смутена все пак. Докато не седях на стола спазваше някаква дистанция (но не изглеждаше уплашена). Обаче докато седях на стола беше невъзможно да се спазва дистанция. Усещах дъха ѝ на кафе и винаги сядах с изпънат лакът, който се допираше в бедрото ѝ, по което толкова много исках да прокарам ръка, но за известно време не смеех да направя нищо. От друга страна времето течеше, оправяше един по един проблемните зъби и скоро нямаше да имам повод да съм близо до нея. В пристъп на вдъхновение един от последните пъти, които имах час при нея, тя точно започваше да работи по зъбите ми, когато просто затворих уста и ѝ облизах пръстите (както си бяха с ръкавиците). Тя си дръпна ръката и се изчерви, като керемида. Направо изгуби дар слово. Пак отворих уста и тя мълчаливо ми довърши зъба. Единственият път, когато е мълчала така. Накрая на часа се зае да попълва нещо в здравната ми книжка или по-скоро симулираше. За пръв път, докато попълваше документи не си беше седнала на стола, а се беше подпряла на бюрото и седеше надупена. Въпреки, че напрежението се усещаше в атмосферата, като декемврийски смог, пак ми трябваше доста смелост да предприема нещо. Тръпката си беше голяма. Отидох на около крачка зад нея и казах:
- Много сладко си се надупила.
Тя не каза нищо, но се наведе по-силно с чупка в кръста. Добър знак. Този път вече отидох плътно зад нея и започнах да се отърквам в нея. Тя си остана надупена и повтаряше “недей, недей” с един доста специфичен тембър, който ми подсказваше, че не иска да престана, като махаше вяло и леко комично назад с ръка сякаш можеше да ме помести. Е… след това си събух панталонките. Явно и тя не издържаше – запретна полата и престилката през кръста, а аз я започнах. Беше толкова подмокрена, че влязох като у дома си. Както се бях начворил хич не ми трябваше много време да свърша, а тя през това време пъшкаше и скимтеше. За съжаление тя не успя да свърши (все пак ми беше първият път) и прекрати нещата след влажната ми експлозия. Сигурен съм, че се чувало и пред кабинета, където чакаха хора, и предполагам това беше главната причина да ме напъди. Позабърса се със салфетки, докато аз все още не знаех къде съм. Определи ми следващият час и ме отпрати. Докато излизах не смеех да погледна никой от чакащите и честно казано не знам докъде са стигнали клюките след това. Слава богу поне не знам да са стигнали до родителите ми. В последствие имах още няколко “зъболекарски” часа записани при нея и логично вече ме записваше в последният следобеден час. Следващият път изобщо не се стигна до “машинката” – награбихме се с мляскане още от вратата. Първата ми целувка – пусна ми език с дъх на кафе и размаза червило по мен. Разсъблякох я (моето събличане беше лесно – бях само с тениска и къси панталонки), затрудних се със сутиена (за пръв и последен път в живота си). Заравях лице в тлъстите ѝ цици, мачках задника който се подрусваше по онзи специфичен начин по който се подрусват дебелите женски дупета (и който намирам за възбуждаш), захапвах я леко по носа и по шията. Накрая тя постла двете си престилки на пода, където прекарахме следващите два часа. Първият път кучешката, следващите два пъти (за които ми трябваше повечко време да свърша) мисионерската. Този път тя успя да свърши два пъти, вторият от които явно беше силен. Следващите две години правихме секс с нея, когато тя успяваше да намери повод да го извърти така, че да не заподозре мъжът ѝ, тоест доста по-рядко отколкото ми се искаше – в хотели или в кабинета ѝ. Все още смятам, че тя е жената която ми е правила най-яките свирки. Все още помня примамливото поклащане на тялото, докато вървеше гола – изпъкналият ѝ корем, увисналите гърди и най-вече задника ѝ. Ох този приемливо целулитен, огромен, поклащащ се задник. Обичах да я карам да се разхожда гола и да я гледам, а понякога така се надървях, че я подхващах в крачка, докато тя се кикоти. Наистина я намирах за възбуждаща, въпреки че за повечето хора би минала за непривлекателна. Дали защото ми беше първата жена, дали заради друго (със сигурност нямам едипови комплекси) все още намирам жените около 50-така за мнооого възбуждащи. Следващите ми две жени също попадаха в същата възрастова категория (едната учителка, другата по стечение на обстоятелствата пак зъболекарка). В момента приятелката ми е по-малка от мен, приятно слабичко момиче, която доста обичам и ясно съзнавам, че е по-красива от всяка лелка... и все пак лелките продължават да ме влекат. Често ми се иска пак да подхвана някое приятно дебело меко дупе, да заровя лице в едни ниско поклащащи се гърди, и да усетя как едни типично лелчести устни засмукват маркуча ми. И не е като да нямам възможност (просто се заглеждам и лелките усещат – а пък на тези години на повечето им се иска да ги бодне нещо по-младо) и се надявам да устискам и да не кривна от правият път.