Разкрепостени (част 8)

05.05.2021 | Alegria

- Направи му номера с газ-спирачка, нали?
Потвърдих.
- Съжалих го в един момент… той не знае, че ти можеш да го гърчиш така цял час! Как се чувстваш иначе?
Всичко беше ок и нямах притеснения – бях замаяна от успеха си над Лаура. Сега трябваше да се мобилизирам. Предстоеше групово издухване – бях правила такова, но само на трима, и без да се правя на велика трябва да си призная, че ми беше трудно, а сега трябваше с петима и бях притеснена. Аз знам много добре докъде се простират възможностите ми – не съм такава, която да отрича очевидни неща, но щях да дам най-доброто от себе си! Бях амбицирана, много амбицирана!
- Как изглеждам?
Каза ми, че все още съм перфектна – обичах да се чувствам такава. Предложи ми да слезем. Вече 30 минути почивахме и мисля, че и той беше готов за действие. Видях Лаура долу и ѝ направих знак да се видим някъде сами.
- Добре ли си, какво се случи?
Беше превъзбудена от хапчето – в първите 30 минути действало така, а после те побърквало от възбуда. Била готова и се чувствала ок – да не я мисля. Движеше се насам-натам и не я изпусках от поглед.
- Номера с газ-спирачка му приложи, нали?
Усмихнах му се.
- Умно момиче! – целуна ме по челото… толкова неуместна беше тази нежност точно сега.
Някой от гостите попита от къде се познаваме, защото сме прекалено интимни за секс приятелчета.
- Познавам я от малка, все пак съм ѝ баща! – поля ме, като със студена вода и цялото ми самообладание изчезна.
- Не ми е баща, шегува се! – успях да кажа.
Виждах много смутени погледи – отвсякъде ни заливат такива истории за кръвосмешение, но за мен са повече от нелепи... брътвежи на болни мозъци.
- Миличка, разбирам че се притесняваш да споделиш тази подробност, но няма защо… нека хората знаят, че съм твоето татенце!
Можех да го убия с поглед.
- Всъщност знаете, че съм разведен, а Вероника е доведена дъщеря от първия брак на бившата ми. Съпругът ѝ може да потвърди.
Хвърлих поглед и към него – нямаше да го направи, нямаше да ме предаде така.
- Всъщност да, “Х” е мой тъст… доведен баща е на съпругата ми и те двамата нямат кръвна връзка, но да… той ѝ е пастрок.
Мъжете наоколо почнаха да се споглеждат – едно е да шибаш някоя пред погледа на мъжа ѝ, но когато и предполагаемият ѝ баща участва, нещата граничат с перверзия от друго естество!
- И двамата не се чувате, какво говорите! Лаура, моля те разреши тази ситуация… – помолих я да обясни.
- Всъщност, аз не знам какви сте вие. Той е имал толкова жени и към никоя не се е привързвал толкова. Спиш при него, без мъжа ти… не знам Рони, какви сте!
Беше абсурд!
- Какво ще направиш… предлагам ти да си тръгнеш! – казах на “Х”.
- Татко, брат, мъж не ме интересува… дошъл съм да те чукам, бейби! – чух някой от гостите и другите се присъединиха.
Бях готова за разплата с Лаура. Трябваше да си разпределим по петима човека. Аз, като гостенка, избирах първа. Имах нужда от твърда почва под краката, някой който нямаше да ме предаде. Избрах “М”, който ми се усмихна и беше видимо доволен. Лаура избра за учудване “Г” – трябвало да му се реваншира. Отидох до “Х”. Гледах го в очите – беше готов да тръгне с мен, но хванах друг мъж за ръката.
- Няма да си с мен... татенце! – му изсъсках в ухото.
Бързо приключихме, кой къде ще отиде. Лаура също не искаше “Х”, така че той оставаше да гледа. Пет на пет.
- В предишното предизвикателство Вероника отбеляза попадение… ще видим, дали моята курва ще се върне в мача!
Всички бяха голи. Огледах ги… какво разнообразие от дължини и дебелини, форми и цветове, един с един не си приличаха – имаше симетрично красиви членове, имаше и странни. Огледах тези, които си бях избрала – не се фокусирах върху мъжете. Мъже, като мъже – след тази среща нямаше как да поддържам отношения с тях, защото вече се бях оплела, като пате в калчища, с другите ми мъже. Не изпитвах нужда да се привързвам повече – те бяха тук за да ми помогнат да ѝ отнема титлата на тази кучка Лаура. Бяха инструмента за това.
- Кучки, заемите позиция! Аз ще следя, дали изпълнявате всичко… без да мамите, само с ръце и уста. Изцедете ги до капка и изгълтайте всичко! Старт!
Копеле мръсно, щеше да си плати за тоя номер! Видях как Лаура определено се беше съвзела и действаше, като самия дявол. Тя смучеше два кура едновременно, докато с ръце правеше чекия на другите двама, а един ѝ го пляскаше по челото – познавах този кур, беше на мъжа ми. Трябваше да отвърна на удара по същия начин – нямаше друг вариант. Повече не погледнах натам. Клекнах между моите петима, където имаше още един познат кур – този на “М”. Вдигнах двете си ръце към тези, на които щях за бия чекии.
- Плюй! – наредих аз.
Ръцете ми бяха сухи, а трябваше да се движат максимално бързо. Изплюха се, като послушни момченца, каквито бяха. Започвах да им лъскам куровете, като поех два в устата – този на “М” и другия не знам на кой беше. Последния нахалстваше и ме издърпва от позицията и нагло ми го набутваше в устата – беше мек. Продължи да ме чука в устата, но така нямаше да го втвърди. Настана абсолютен хаос – всеки искаше да ме чука в устата и не виждах нищо освен курове. Два бяха напълно надървени и напращели, два в полу-готово състояние… и този мекия, който не можеше да се втвърди. Лаура приключи с един останаха и четирима. Трябваше да действам, но този с мекия объркваше системата. Когато успеех да надървя някой, той успяваш да ме изблъска и да набута малката си мека пишка в устата ми, но нищо не се случваше, колкото и да се стараех. Мамка му, втори изпразни! Какво се случваше, трябваше да се събера. Погледнах “М”. Той беше надървен – не му спадаше и знаех как да го свърша за секунди, но ми трябваше тук. Успях да се освободя от тази схватка и хванах с двете ръце другия надървен кур. Лапнах го целия и му направих най-бясната свирка, която беше получавал – изпразних го и се отмести.
- Вероника, мила… нещо имаш затруднения май? – чух Лаура.
Майната ти! Хванах се за другия полу-мек член, като удавник. Заврях езика си между ануса и тестисите му – секунди му трябваха, за да се втвърди. Ок, това беше начина! Хванах го с двете ръце здраво – действах с всичко налично, но точно преди да свърши… пак тази виснала уродлива пишка! Погледнах да видя нещастника, но в този момент, докато надървения член беше заел всяко пространство в устата ми, някой ме хвана много здраво за главата и ми стисна носа. Започнах да се задушавам. Паникьосах се! Не го правеше “Г”, който знаеше, какви са ми пределите и възможностите. Успях да се освободя за секунда и пак усетих, че не мога да дишам. Паниката беше заместена с гняв. Онзи свърши в устата ми и се отмести. Секундите на суматоха ми позволиха да се освободя и да го ухапя по ръката толкова силно, че можех да му я откъсна. Чух го, че извика. “Х” беше на милиметри от мен, “Г” също. Какво се случваше?
- Ако го направиш още веднъж ще ти отхапя жалката малка пишка и ще ти я завра в гъза, ясна ли съм? Попитах, ясна ли съм ?
Видях го, че зад изкривена от болка усмивка кима. Какво ставаше – мъжа на Лаура, който също беше изпразнен, дойде.
- Какво става, имаш ли нужда от помощ? Някой направи ли ти нещо? Спирам!
- Не, не… нещата са в мои ръце! Спокойно, държа го положението под контрол.
Изпразних и “М”. На Лаура ѝ оставаше само един, а аз имах двама – този противен тип и друг, готов да издигне. Нямах време… набутах и двата кура в устата ми – лапах ги, като че ли от това зависеше всичко. Знаех си, че падам – трябваха 40 секунди, за да го разбера. Лаура пишеше от кеф, омазана цялата в сперма и други течности. Скачаше и прегръщаше всичко живо.
- Нали трябваше да я наглеждаш, какво се случи? – “Г” говореше с “М”.
- Не знам, какво става… само за секунда отместих поглед. Видях, че този я хвана за носа и не можеше да диша, а докато отреагирам тя му отхапа ръката и каза, че...
- Да, да… всички я чухме, какво ще му направи.
Бях в банята, далеч от суматохата долу, с “татко ми”. Почиствах се от остатъците сперма и други секрети.
- Казах ти да не припарваш до него, казах ти да внимаваш! Предупредих те, мамицата му!
Бях бясна, много бясна. Паднах по такъв левашки начин заради някакъв, който не може да го вдигне. Случвало се и преди с други мъже. Ние сме нормални хора, не машини – да му трябва малко време, от притеснение ли, от нещо друго ли, не ставаше веднага. Подхождах толкова тактично и дискретно, така че да не уязвя. Мъже – често тези, със затрудненото вдигане на самолета, се оказваха машини, но този тип… имаше нещо в него, което ме дразнеше. Бях много бясна, измих си лицето.
- А тази тъпотия, че си ми татко? Не ми пука, какво си мислят хората за мен, ама да съм в кръвосмешение с татко ми ме шокира!
Хилеше ми се, като хлапак.
- Но се вързаха! Мъжа ти го измисли с цел да им взема страха… ще те чукат, но освен съпруга ти и татко ти е с теб!
Хванах го за кура, беше надървен – винаги беше в такова състояние, винаги беше готов. Обърнах се с гръб към него. Поех го и гледах в огледалото – обичах да се гледам в огледала, докато го правя.
- Против прав... – преди да довърши:
- Тази вечер няма правила! Аз съм тази, която командва… по-силно, знаеш че трябва да ме шибаш по-силно!
Усещах тласъците му, като пронизване с нож. Усещах го, че наближава към края. Беше готов… само миг – и се отдръпнах от него.
- Мамка му! Как, какво… господи, ела тук!
Излизах от банята.
- Оправяй се сам... татенце.
Сега гнева поутихва малко. Слязох при тълпата. Лаура беше тази, която много весело ме издърпа към кухнята.
- Какво ти направи? Беше предупреден! Вземи шибаното хапче… няма да го издържиш това, което следва. Настървени са вече! Ако ще и да дойде истинския ти баща, няма кой да те спаси! Вземи хапчето!
Толкова я беше страх… чак сега го разбрах – изпитваше страх, че някаква непозната оспорва правото ѝ да бъде най-велика.
- Лаура, не ми действат тия психо-атаки. Родила съм две деца по естествен път. Едното беше 4,100 и 7 часа ми разказваше играта… дали си мислиш, че някой от тия тук ме плаши? Слизаме, да се съвземат малко, и го решаваме тоя спор, но ако ти мислиш, че не можеш... откажи се!
Тръгнах пред нея, когато онзи с малката мека пишка ми се изпречи на пътя.
- Госпожице или Госпожо е по-уместно да се обърна към вас? Дали ще може да ми отделите време? Всички трябва да се възстановят, за това което следва, така че можем да поговорим…
Казах му, че извинения за свинско поведение не приемам и си стоя зад думите – ще го превърна в евнух, ако пак реши да прави нещо такова. Усмивката му беше най-грозното нещо, което съм виждала.
- Оправдахте всички очаквания, които имах. Да започнем от начало… казвам се “А” и извън работно време се занимавам с BDSM театър. Достатъчно интелигентна сте да знаете, за какво става въпрос. Имах страхотен проблем от месеци, който мисля, че разреших. Имам нужда от Домина за нашето... шоу. Знаете, какво е това.
Бях бегло запозната BDSM, но не беше моята чаша чай и му го казах – вече разговарях по-спокойно с него.
- Ооо, напротив… аз мисля, че сте Абсолютната Домина! Мислех, че Лаура е такава, но бях подведен. Тя е обикновена мръсница, но вие сте идеална за това.
Попитах го, как го реши? Хвана ме за ръцете, и докато ме гледаше в очите каза:
- Синините ви са пресни, но има и такива от преди дни… симетрични са, но не са причинени от връзване или обездвижване с колани и въжета. Еротичната асфиксия, която се упражнява върху вас е изключително неправилна, от това което виждам по шията ви… така че уважаема, мисля че това е точно вашата чаша чай! Обадете ми се за да поговорим и да ви разведа из дебрите на този вид секс. Вземете и някой с вас, ако ще се чувствате по-сигурна. Ще ви чакам...
Нещата в хола изглеждаха, като след битка – всички бяха изпонатръшкани и им трябваше още малко време.
- Кафе, Лудетино? Ще ти трябва! – беше “М”, който ми подаваше чашата.
Беше ми приятелче не само за секс, а и за всичко.
- Искаш ли да те водя на театър? – го попитах.
Вдигна вежда:
- Оооо, говорила си вече с “А”. Ти каква ще го играеш, невинното девойче?
Щях да се задавя от смях. Попита ме, защо не ида с “Г”.
- Мамка му… аз тука дойдох със съпруг, нали?
- И с татко ти, не забравяй!
Не, сериозно… днес за целия ден съм видяла “Г” точно за 20 минути, откакто сме дошли тук – видях го с Лаура, говореха си нещо, смееха се.
- Така изглеждаш и ти, когато си с... татко ти. Иначе той що не вземе да те осинови?
Така изглеждах и аз отстрани с този... задник. Можех ли да му се сърдя на “Г”? Сега беше неговия шанс да бъде на мое място. Бях го поставила в тази позиция вече 2 години и половина. Нямах право да му се сърдя. Явно беше усетил, че го наблюдавам и ме повика с ръка. Усмихнах му се и му показах чашата с кафе. Нямаше да им се натрапвам – ако Лаура го прави щастлив, нека прекара повече време с нея. Излязох на двора и запалих цигара. Правех го тайно от всички – беше си моя катализатор. Някой издърпа цигарата от устата ми.
- Кофти номер Рон да оставиш в такова състояние... татко си. Кога пропуши?
- Преди шест месеца.
Гледахме пред нас и си подавахме цигарата.
- Шест месеца… тогава се запознахме, помниш ли?
Помнех, разбира се… беше приятно! Свалих обувките си и усетих, колко е приятна студената трева под краката ми. Беше ми студено, но имах нужда от този студ.
- Готова ли си?
Бях ли? Цял ден само ме разубеждаваха – нямало да го понеса, щели да ме унищожат… да съсипят от шибане. Бях ли готова?
- Защо не взе хапчето?
- Не съм страхливка! Не ми трябват хапчета, наркотици или алкохол, за да ми паднат задръжките… ти знаеш най-добре!
Допуших си цигарата, но други мисли ми се въртяха в главата… АБСОЛЮТНАТА ДОМИНА – можех ли да бъда такава?
- Искаш ли да те водя на театър... тате? – му казах на влизане в хола.