Сън наяве

27.09.2026 | Анонимен

Саня се събуди, стресната от нещо. Беше тъмно като в рог! Тя се завъртя на една страна и пак заспа. След часове се събуди отново. Болеше я цялото тяло. Огледа се и разшири очи от уплаха и учудване. Не беше в спалнята си, а в някаква пещера. Лежеше на някаква рогозка, завита в кожа с косми. Саня се надигна и се огледа. Видя няколко огнища, в които гореше огън, чийто пушек се виеше нагоре и изчезваше през отвори на каменния таван. В пещерата влезе жена, облечена странно, и отиде до нея.
- А, виждам, че си се събудила! Сигурно си объркана? Аз съм Караши. Твоето племе загина в силното земетресение преди два дни. Намерихме те до вашата пещера, полузатрупана. Беше ранена, но нашата знахарка те изцери. Искаш ли нещо за ядене?
- Но как това е невъзможно? Каква е тази постановка? Какви са тези кожи и какво е това място?
- Явно още си объркана! Ела да хапнеш и ще ти стане по-добре… – хвана я за ръката другата жена.
Саня се остави да я издърпа. Наистина имаше по себе си драскотини и по-дълбоки рани. Болеше я силно единият крак. Тя само слушаше и не можеше да повярва, че това е истина. Беше учила история. Тези хора бяха първобитни. Имаха оръжия и пособия от кремък, обличаха се в кожи и ходеха на лов за храна. Саня разтърка отново очи, но картината не изчезна. Какво е било нейното племе и прочие – хората ѝ обясняваха, а в един момент започна да ѝ звучи правдоподобно.

Кожата, с която беше загърната, беше мека и топла. Месото, печено на огъня, беше вкусно. Заедно с другите жени ходи да събира шишарки и зелени треви, които разбра, че са ядливи. Привечер я заведоха на един поток встрани от пещерата, където всички се изкъпаха. С нея остана шаманът на племето. Обясни ѝ, че скоро е техният празник на пролетта и трябва да се пречисти, за да я приемат в племето. След като сама изтърка кожата си с пясък и някакъв смачкан на каша корен, шаманът я поведе към една малка пещера, изкуствено направена от пръст и клони. Шаманът запали някакви миризливи треви и в землянката се изви гъст пушек. Саня усети как ѝ се завива свят.

Мъжът започна да напява някаква мелодия. Тя се отпусна по гръб. Изпадна в транс, но все пак усещаше как ръцете на шамана започнаха да шарят по тялото ѝ. Той прокарваше длани по лицето ѝ, по врата, надолу по ръцете ѝ. После започна да милва гърдите ѝ, разголени от кожата. Светият човек започна да я маже с някакъв мехлем. Пръстите му разтриваха зърната ѝ бързо, а настръхналите връхчета изпращаха сладки сигнали към долната част на корема ѝ.

Ръцете на мъжа продължиха надолу. Когато краката ѝ бяха намазани цели, той леко ги разтвори. Започна да маже срамните ѝ устни, като полека мина от вътрешната страна. Саня усети как странно горещите и същевременно студени пръсти проникват в нея. Мехлемът влезе вътре и шаманът започна бързо да плъзга два пръста навътре-навън, докато палецът му натискаше клитора ѝ, набъбнал от удоволствие. Саня се замята и застена, докато в един момент изригна в конвулсии. Шаманът я покри с кожа и я остави да почива.

На другия ден се проведе и церемонията по нейното осиновяване в племето. Гола и настръхнала, тя стоеше пред всички. Тялото ѝ беше изрисувано с червена глина. Между гърдите ѝ направиха малка драскотина с един нож. Полека от раната се процеждаше капка по капка червена кръв. Всеки от племето мина покрай нея и близна раната. Жените я целуваха по зърната на гърдите за леко майчинство, а мъжете пъхаха ръка между краката ѝ за лесно зачеване и споделено удоволствие. Докато се изредят всички, Саня вече трепереше от желание. Странно, сама се чудеше на себе си, че не я беше срам, а намираше ритуала за правилен и добър.

Последна от племето до нея дойде Караши, която се грижеше за нея и в чието огнище спеше. Тя я погали по зърната и я пипна между краката. Усети треперенето ѝ и я хвана за ръка. Заведе я при спалните им кожи и я сложи да легне. Надвеси се над нея и я целуна леко по разтворените устни. Саня отвърна с неподозирана страст. Скоро Караши също се съблече и легна до нея. Започна да я гали и целува. Докато езикът ѝ галеше нейния, ръцете ѝ търкаха втвърдените зърна.

Скоро едната ѝ ръка се настани на корема и пропълзя надолу, като разтвори нейната набъбнала женственост. Когато постави пръст на чувствителния клитор, Саня подскочи. Караши започна да го гали леко. Когато Саня задиша тежко, тя се намести между краката ѝ и започна да я смуче. Топлите ѝ устни играеха по срамните устни, като засмукваше клитора силно, а след това го пускаше, близваше го и продължаваше надолу по цепката ѝ. Пъхаше език вътре, като го въртеше в кръг. Саня надигаше хълбоци срещу нея. Един от пръстите на Караши хлътна в ануса на Саня. Тя се натисна към него. С език и пръсти Караши докара Саня до върха. Изтощена и задоволена, Саня заспа.

Вечерта започна празненството за посрещане на пролетта. Дадоха ѝ празнични дрехи. Носеше рокля, изплетена от някакви треви и поръбена с кожички. За нейна изненада материята беше мека като съвременна. Роклята беше така скроена, че гърдите ѝ оставаха открити. Ядоха и пиха някакво ферментирало питие. Пяха и танцуваха, подскачайки около голям огън пред пещерата. Когато вечерта напредна, хората започнаха да се измъкват към спалните си кожи по двама или по трима.

Саня се зачуди какво става. Караши ѝ обясни, че тази нощ всеки трябва да почете майката природа, като сподели удоволствие с някого. Саня беше нова и затова доста от мъжете я заглеждаха. Имаше тъмна коса и маслинена кожа, докато повечето от племето бяха светли. Това предизвикваше допълнително техния интерес и покани да отиде с тях в кожите. Саня отказваше, докато в един момент останаха само двама мъже. Саня беше чула, че са братя. Бяха с дълги руси коси и светли очи, мускулести и в разцвета на двайсетте си години. Винаги си избираха обща жена. Беше им време скоро да си намерят стопанка и явно се бяха спрели на Саня.

Когато те застанаха от двете ѝ страни и започнаха да целуват раменете ѝ, Саня не отказа. Хвана ги за ръцете и те я поведоха към тяхното огнище. Сложиха я нежно на кожите да легне. Първо единият, а после и другият се съблякоха. Саня едва можеше да ги различи. Бяха високи над метър и осемдесет, с изпъкнали мускули и надървени големи членове. Дори си помисли, че едва ли ще се справи с двамата.

Те легнаха до нея и всеки започна да смуче по едно от зърната ѝ. Ръцете им я галеха по тялото. Целувките пълзяха по кожата ѝ – врата, ухото, челото, устните – докато другият брат се спускаше по корема и краката ѝ. Когато стигна до цепката ѝ, Саня сама разтвори крака. Мъжът засмука интимните ѝ части, като явно това му доставяше голямо удоволствие. Тя ги придърпа към себе си и обхвана с ръце пенисите им. Разтриваше нагоре-надолу кожата и галеше меката тъкан на главите им. Подред ги поемаше в уста, докато мъжете въздишаха и се притискаха към нея.

Саня бутна единия по гръб и го обкрачи. Хвана с ръка члена му и го насочи към входа на влагалището си. Полека седна върху него. Когато я изпълни цялата, Саня започна да се клати нагоре-надолу. Скоро соковете ѝ намокриха мястото на тяхното съединение. Саня се извърна и дръпна към себе си втория брат, който само гледаше и я галеше по дупето. Тя хвана ръката му и я насочи към задния си отвор. Той отвори широко очи, когато осъзна нейната покана. В племето жените рядко се съгласяваха да бъдат с двама наведнъж.

Той се намести зад нея и навлажни хуя си от цепката ѝ, пълна с члена на брат му, след което започна да си пробива път в дупето ѝ. Саня, пияна от ферментиралото питие и упоена от удоволствие, не усети болка, а само разпъване. Сладко и пълно, тялото ѝ се движеше в ритъм с техните. Разпъната и търкана в двете посоки, вътрешността ѝ се сгърчи в дивашка страст. Докато мъжете свършваха, Саня беше в облаците. После заспаха прегърнати – тримата на една купчина.

Саня се събуди рязко и седна. Огледа се невиждащо около себе си. Беше в собствената си спалня и съвсем сама. Жената потърка слепоочията си с ръце. Не можеше да бъде! Не и отново! Стана и влезе в банята. Взе си душ и видя между гърдите си малкия разрез. Побъркваше се явно! Дали сама не се бе одрала на сън? Усещаше и тъпа болка между краката, но и това отдаде на развинтената си фантазия.

Приготви се и замина на работа. Денят се точеше бавно. На обяд шефът пристигна и представи новия им колега, преместен от филиала в Норвегия. Саня замръзна на място! Мъжът изглеждаше досущ като един от братята в съня ѝ. Новият се ръкува с нея с палава усмивка. Саня сконфузено си каза името и се отдръпна.

В края на работния ден колегите я поканиха на по питие. Дойде и Ханс, новият колега. Когато се наместиха в едно сепаре в бара срещу офиса, Саня се измъкна до тоалетната. Тъкмо се връщаше и видя Ханс да идва към нея.
- О, колежке! Как си? Хайде, чакаме те да поръчаме!
- Добре съм! Идвам! Само да те питам нещо? Не си мисли, че съм любопитна клюкарка, но случайно да имаш брат?
- А, може него да си виждала, затова така да ме изгледа днес, като дойдох! Йен си е в Норвегия, но преди време също работеше в България.
- Аха… – измънка Саня и тръгна към тяхната маса.
До края на вечерта вече не съжаляваше за края на съня си! Явно ѝ се отдаваше шанс да го осъществи отново наяве, макар и само с единия брат засега!