Разкрепостени (част 7)

02.05.2021 | Alegria

Това, което последва след нощта на първото ни гостуване при Лаура и “Н” беше една трансформация, която настъпи при мен за втори път. Разбирам, че съм много подробна, когато разказвам всичко, но това е като дневник, само че отворен. Опитвала съм да говоря по темата с други жени, но единственото което получавам е неразбиране. “Как може да го правиш, и то пред съпруга ти? Не го ли е гнус после от теб? Само мъж, който не обича жена си, може да участва в такова... извращение!” – това е малка част от помията, която се лее върху главата ми от същите лицемерни благоприлични съпруги. Фригидността им ги е депресирала до такава степен, че са изгаснали преди въобще да бъдат запалени. Как мога да срещна разбиране сред такива ледници, когато аз самата горя. Как да обясня, че не го е гнус от мен и не правя нищо, което не може да се измие с вода. Изцапана съм със сперма, но душата ми е чиста. Не го лъжа, не го мамя, зад гърба му не го унижавам по никакъв начин. Как да ѝ обясня и тя да ме разбере, за какво космическо удоволствие става въпрос. Как да ѝ кажа, че само мъж способен на абсолютна отдаденост може да ти позволи да бъдеш чужда… само такъв, който те обича безрезервно, ще преглътне егото си, защото ти си щастлива. Как да го опиша, като тя е сляпа и глуха. А би ли се променило нещо, ако въпросната целомъдрена и високо морална женица разбере, че нейния прекрасен съпруг, който не би я споделил с друг, пълзи в краката ми само и само да се съглася да го включа в тази игра. Съжалявам пичове, аз с “предани” мъже на “чисти и невинни” съпруги, които познавам, НЕ СЕ ЗАНИМАВАМ! Предпочитам разведени или свободни от такива ангажименти – така в мен не остава чувство за вина, че съм съсипала нечии брак. Но да се върна на въпросната нощ. Стоях в банята готова – сега ми трябваше малко смелост. На вратата се почука.
- Вероника, аз съм Лаура, може ли да вляза?
Отворих вратата – носеше ми чаша вода и някакво хапче.
- Изпий го!
Попитах какво е – било екстази, категорично отказах!
- Миличка, много се притеснявам за теб… – гласът ѝ наистина беше загрижен.
- Ти не си готова за това, което ще последва. Забавлявате си се там вашата четворка, но това тук е съвсем ново ниво. Долу, освен четиримата, които познаваш, има още седем мъже, които не те познават и гледат на теб, като на парче месо. Влизаш в брутален Ганг-банг! Ще излеят цялата си злоба, заради всичко което в къщи им е отказвано. Разбираш ли? Изпий хапчето, то ще притъпи всички усещания, ще си като в мъгла и няма да усещаш, какво се случва с теб, кой къде те чука и какво прави… ще бъдеш изтръпнала. Изпий го, моля те!
Придърпах я към мен, както мъж го прави, и я целунах, но не като мъж, а като жена – целунах я така, както винаги е искала… с копнеж.
- Лаура, готова съм… да слизаме!
Щом затвори вратата на стаята стана веселата секси мацка. Вървях след нея и тя не можеше да види, че от тази стая беше излязла друга жена. Нямаше да позволя на никой мъж да ме пречупи до толкова, че да са ми необходими хапчета. На слизане налетях на “М”.
- Толкова се радвам, че си тук! Наистина, имах нужда точно от теб!
Той беше много спокоен, изключително спокоен – балансьора на нашата четворка… дори когато ме спукваше от ебане в гъза, пак усещах спокойствието му.
- Всички ме психясват да се откажа. – ръката му беше на кръста ми.
- Да, разбрах… първо “Х” ме предупреди, после мъжа ти и той. За бога, няма да ти вадим око, мамка му! Познавам някои от момчетата, не са животни. И как по дяволите това се съблича? Всеки път си, като шоколадов бонбон в станиол… човек трябва да те разопакова и докато те съблече трябва да се бори с колани, ципове, презрамки, връзки. Виж Лаура, как е опростила нещата, но ти си друга порода. Ок, оставям те…запознай се с хората. Аз съм наблизо ако усетиш, че нещо не е ок.
Целунах го, но не по този злобен агресивен начин, целунах го като любим човек, какъвто беше. Тъкмо да тръгна към непознатите и “Х” ме хвана за лакътя.
- И после ми говориш за агресия!
Определено беше напрегнат.
- Слушай Умнице, цял ден ме побъркваш! Искам да…
Думите му увиснаха във въздуха. Хванах го за члена и набутах езика си до сливиците му. Целувах го така, все едно живота ми зависи от това.
- Тази вечер не ме интересува, какво искаш ти… тук съм за собствено удоволствие. Не съм твоя!
Чия съм, ме попита “Х”.
- Ничия! – му отговорих през рамо.
Запознах се останалите мъже. Водех непринуден разговор, смеех се, пиех вино… някой слагаше ръка на рамото ми или на коляното, но всичко беше нормално – какво ме побъркваха цял ден!
- Вероника, забравих те миличка.
Бях лице в лице с този, с който бях започнала това пътешествие. Държеше ме за ръцете и другите трябваше да видят, че принадлежа на някой, че съм нечия съпруга. Това в крайна сметка беше нещото, което щеше да ги побърка от възбуда – че могат да ме имат, както си пожелаят, пред него!
- Тази вечер те поверявам на друга, наслади ѝ се!
Аз за себе си щях така да направя.
- Приятели, събрали сме се днес, след като “Х” предизвика истинска урагана буря с един неуместен коментар, както винаги. И така… две семейства се изпратиха пред дилемата, дали прекрасната ми съпруга Лаура е кралицата на груповите забавления или също толкова прекрасната ни гостенка Вероника. Предупреждавам само веднъж… вие гледате на тях, като на долни курви, които ще получат това, което заслужават, но те са нечии съпруги, нашите съпруги, и ще се отнасяте с нужното уважение! Няма да толерирам агресия, както към жена си, така и към Вероника. Прекратявам всичко в момента, в който видя че към една от двете има отношение, което не ми харесва. И така… ако не искате да си ходите в къщи с подвизи опашки, бъдете джентълмени!
“Н” определено беше горял в този огън. Застанах до него. Той беше мой приоритет – беше висок, тъмнокос, а тялото му... цял Аполон отгоре до долу. Лаура също беше заела място до “Г” или по-скоро върху него. “Н” стоеше зад мен, ръцете му бяха на кръста ми, дъхът му усещах във врата ми, а влагата между краката ми се засилваше.
- Трябва да свалиш ципа…
Това и направих – полата ми падна, а “Н” ми помогна да се отърва и от полото, което ме задушаваше. Мислеше си, че е приключил, но едва тогава видя, че бях в хватката на бельо, от което ти ставаше, само като го гледаше.
- На този етап оставам така! – не беше предложение, а заповед.
Разглеждаше ме.
- Не знам какво са те правили, но са те потрошили от шибане… цялата си синя!
Съгласих се, че е така.
- Започваме ли? – попитах Лаура, която вече беше на колене пред “Г”.
- Да те видя на какво си способна, коте! – ми каза през смях и се зае да обработва “Г” с уста.
Всъщност, техниката ѝ куцаше – беше отворила уста и го беше оставила да я чука той. Изблъсках мъжа ѝ до един фотьойл, докато другите гледаха. Накарах го да седне – желаеше ме толкова силно и усетих как кура му набъбва. Спуснах език по цялата дължина на члена му няколко пъти, все едно ближеш сладолед, а на последното спускане засмуках и двата му ташака – това е друга грешка на много жени… пренебрегваха я тази област, а тя е толкова чувствителна. Езикът ми продължи още надолу между ануса и тестисите – бях открила едно вълшебно местенце, което чрез стимулация там побъркваше всички. След като приключих там натиснах леко с език ануса му. Чух го, че изохка – някой реши, че е свършил. Продължавах да натискам ануса му леко с език, а другата ръка започнах да я движа нагоре надолу по целия му пенис бавно, без да дърпам и без да давам зор. Щом езикът ми приключи с тайното местенце вече беше нагорещен и можех да започна съществената част. Аз обичам да духам, при това го правя с огромно желание. Доставя ми удоволствие. Пък и какъвто си го направиш, такъв ще си го ползваш. Не претупвах свирката само и само да отчета дейност – не претупвах нищо. Изгледала съм толкова клипове, анализирала съм толкова курове, че мога да напиша дипломна работа, и ако тук скришом чете някоя порядъчна съпруга искам да я успокоя – ако човека се къпе и спазва нормални хигиенни навици не мирише на нищо, няма вкус на нищо и не е гадно, така че тия оправдания с другите моралистки не се самозалъгвайте. Тайната на перфектната свирка е желанието, с което се прави. Никой мъж не иска да гледа намръщена нещастна физиономия. Дори да нямаш никаква техника, ако покажеш че ти харесва, че си доволна от големината му, че му се радваш и го обичаш... твой е завинаги! Така направих и с “Н” – поемах кура му, в началото само главичката, и масажирах с ръка тестисите му. После започнах с по-интензивни засмукващи движения, като вече включих и ръцете. Трябва да има промяна в ритъма и в движенията с ръце, а с уста трябва да си непредвидима – да е в очакване, но и да си много внимателна и грижовна. Устата ти не трябва да е суха – това е много чувствителна зона и трябва да внимаваш да не го закачиш със зъбите. Бъди нежна, бъди игрива! Спри, погледни го в очите – достави му това удоволствие, достави го и на себе си. Аз се придържах към тези правила. Вече можех да го поема целия. Усетих го, че и той има желание да се включи. Започна да ме чука в устата – първо бавно и опознавателно, а после засили темпото. Спрях го. Започнах аз да действам с ръка и уста – движех ръката с въртеливи движения и сменях темпото за засмукване. Усещах, че го докарам до ръба и спирах – оставях да отмине желанието за изпразване, след което пак започвах да го засилвам към кулминационният момент, а после пак спирах. Правех този газ-спирачка номер с другите ми опитни зайци и знаех, че действа. 5-6 пъти го докарвах до свършване и спирах. Беше се изпотил целия и усещах напрежението, което се беше събрало с скута му. Спрях, погледнах го в очите и му казах:
- Искам цялата сперма да е по лицето ми... навсякъде!
Сега беше момента – хванах с двете ръце целия му кур, и започнах въртеливи противоположни движения. Гледах го, как се свива, като гумен в ръцете ми, а той ме гледаше с такова боготворене. Реших, че достатъчно съм го тормозила и засилих движенията с ръцете, засилих и засмукването на кура му.
- Не спирай, моля те! Недей… в никакъв случай не спирай! – едвам говореше.
На пресекулки спрях за четвърт от секундата. Погледа му беше отчаян и дадох толкова газ, че свърши треперейки – едвам си стоеше на крака. Омаза ме цялата, като успя да вкара сперма даже и в носа ми! Имаше толкова много и навсякъде – по косата ми, по шията, в устата… цялата бях в сперма! Изгълтах всичко. Когато погледнах към Лаура и “Г” мислех, че отдавна го е отвяла, но не – все още беше в същата позиция и “Г” я чукаше злобно в устата, но нея сякаш я нямаше. Мъжа ѝ ме прегърна. Целуваше ме, въпреки че беше свършил в устата ми.
- Господи, невероятна си! Мамка му, какво беше това нещо? Лаура, утре си на урок да знаеш!
Докато траеше еуфорията реших да помогна на Лаура. Наместих се до нея, а “Г” като че ли това и чакаше. Засмуках познатото парче. Накарах я да му смуче ташаците, а аз се грижех за останалото – явно, когато свирката се прави от две е още по-брутална. Усетих го, че ще свърши. Извадих го от устата ми и го набутах в нейната.
- Смучи, давай! Искам да го изцедиш целия! Давай, смучи… ще изгълташ всичко, както аз направих!
Хванах я за косата и я издърпах назад.
- Чукай я в устата, както го правиш с мен! – наредих на “Г”.
Не му трябваше много преди да изригне в устата ѝ. Преди да успее да преглътне солената му гъста сперма я целунах брутално, както се очаква. Едва тогава чух окуражителните подвиквания и възгласи на всички в стаята. Бях ѝ взела главата на Лаура в тази битка… и бях повече от възбудена! Някой ми подаде кърпа, за да отстраня остатъците, както и чаша вода. Имах нужда. Погледнах – беше “М”, прекрасният ми ненатрапчив “М”. “Г” се присъедини към мен.
- Добре, че дойде на помощ… малката!
Нали бяхме партньори в това престъпление, как нямаше да дойда. Не бях толкова впечатляваща, като Лаура, но бях предизвикала всеобщо възхищение.
- Момчета, да оставим дамите да си вземат въздух малко, защото освен на тях, на половинките също им трябва време да се възстановят, за да започнем втория етап, където за ваша радост участвате всички. Не сте дошли тук само да се дървите, нали?
Познах го, въпреки суматохата, по цигарения дим, който идваше направо от душата му. Докато отивах към моята стая, заедно с “Г”, го видях да стои на метър. Беше ли наистина възможно да съм го пречупила този циник до такава степен, че да се е влюбил в мен? Аз, колкото и да не исках да го призная пред себе си – бях! Но трябваше да се съсредоточа за следващия етап, а той включваше свирка, но на петима – аз бях правила най-много на трима, но има ли желание, има и решение.