Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Странно. Пред офиса на Еконт нямаше чакащи. Рядко се случва да няма опашка от хора. Милфът влезе устремено и вдъхна аромат от кафетата, които клатеха двамата служители. Поздравиха се свойски, все пак тя бе доста редовен клиент. Жената поиска да си тества пратката, която явно съдържаше облекло и те вяло...
24 Прочети [1605 думи]Ослепителна светлина струеше от целия парк, което я принуди да държи очите си присвити. “Шит! Така се правят бръчки!” си мислеше, а зърнестия сняг хрускаше под стъпките ѝ. Студът скова лицето ѝ в замръзнала маска, докато очите ѝ шареха весело в постоянно общуване с веселия пес. Красивият ѝ мелез...
23 Прочети [2271 думи]Кой може да каже кое е нормалното днес? Кой има право да отсъди дали чистата логика е критерия за адекватност в социалното общуване? Или печели поведението на масата? Медиите? Ковид, Кирчо и Кокорчо… Не стана ли абсурдността новото ни ежедневие? Ирен се запъти към фризьорския салон в необичайно...
40 Прочети [1540 думи]Странно е, когато говориш за себе си в трето число – тя, която е аз, моята същност. Налага се, в случаи като моя. Все още съм тук, свързана с тънка сребърна нишка и се виждам ясно, но отгоре. Чудното и новото е, че тя и аз сме отделени ментално. Сякаш аз, която ви говоря, всъщност спя и я наблюдавам, нея, моята...
14 Прочети [3698 думи]Параноята ѝ се засили. Невротичното настръхване по гърба и усещането за студен полъх я смразяваше цяла вечер. Готви си, чати с приятелки и нищо не помогна. Обиколи апартамента и светна всички лампи. Включи радиото на честотата на лек мелодичен джаз с надеждата да я успокои и да не ѝ пречи на съня. По...
31 Прочети [2692 думи]Трудно е да се каже, как природни стихии биват уловени между покоя на четири стени. Още по-трудно е да си ги представим отпуснати, топли и спокойни, напълно немислещи за нищо. Освен един за друг. И все пак, ето ги… Тя се е унесла, подпъхнала длани под лицето си, лежи на една страна, а завивката дори да не се...
14 Прочети [1745 думи]Посвещение: Циклон, за теб! *** Момите се плискаха в плитко езерце под водопада. Огласяха със звънливия си смях топлия следобед. Косите им светеха на слънцето, също като щастливите им лица. Пролетта проблясваше игриво над водата и лъчите ѝ танцуваха весело навсякъде. Китсуне се бе свила на кълбо под...
53 Прочети [8228 думи]Нито първият път бе така. Нито вторият. Но сега тя искаше да се наслади. Бавно. Затова щом той влезе, с пламнал поглед, външен, чужд и побърза да заключи зад себе си, чу: - Обърни се бавно и не прави нищо. Моля те! – само дето “моля те” прозвуча като заповед. Завъртя се плавно и я фиксира проучвателно. Лека...
35 Прочети [1050 думи]“Туп… туп… туп…” – тя чуваше глухи стъпки сякаш зад гърба си. Опитът ѝ обаче бе достатъчен, за да знае, че това е пулса, в комбинация с ниска кръвна захар. Нямаше от какво да се притеснява, обаче. Скоро щеше да излети и всичкото напрежение да свърши. Щеше да се понесе над китните макети на поленца, селца и...
40 Прочети [2491 думи]Приятният вятър разпенваше гребена на вълните в ситни водни целувки. Мария обожаваше точно тези дни, когато морето изпраща в по седем реда красиви бели писма към нея. Посланието му се издигаше в мощна страст, когато я доближи и блъсваше тялото ѝ с похотна ярост. Влизаше ѝ навсякъде. Разтрисаше...
75 Прочети [1275 думи]