Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
В малката полутъмна стая бе толкова уютно и топло. Семпла, в спартански стил, без нищо разхвърляно, освен леглото, на което се въргаляха допреди малко.
Той лежеше по очи, в нещо като следсексов унес, изпънал ръцете си покрай главата, залепил длани на чаршафа като арестант, отпуснат и тих. И гол. Тя лежеше върху него. Гърдите ѝ размазани върху гърба му, пубиса ѝ яхнал издигащата се извивка на дупето му и бедрата ѝ топло подпрени от неговите. Беше залепила лицето си странично върху кожата му , точно в основата на врата. И нейните ръце украсяваха неговите като щприцната сметанка върху канелен кекс.
- Кажи го пак, моля те! – прошепна тя.
Той си пое въздух и с това тялото ѝ бе леко повдигнато. Обожаваше това. Когато тя бе леко кану, а той – мощното развълнувано море под нея. Така се любеше той. Никога статичен. Никога слаб. Винаги я носеше върху желанията си, сякаш е лека като перце и тогава тя не чувстваше тежината на годините си спрямо неговите.
Вибрациите, излизащи от гласа му, загъделичкаха целият ѝ гръден кош.
- ФИииигарррррО! ФиииИигаро! ФигарофигарофииииИигаррО! – плътният му бас контрастираше с жилестото тяло.
Зашепна нежно, но тялото ѝ продължи да вибрира от говора му.
- С теб съм толкова спокоен! Толкова ми е хубаво! Чувствам се…
- Вкъщи! – го изпревари нейния нисък тембър.
Можеше и да прошепне, но избра да му покаже усещането от гъдела на звуковите вибрации.
- Усещам се вкъщи. Защитена. Щастлива. Сигурна. И желана!
Той се изхили, изкарвайки въздуха си:
- Дяволееее, дай ми малко време. Желана си. Обожавана. Но и твърде изтощителна. Вече те посрещнах два пъти. – ситен хилеж, от който циците ѝ се разтресоха по гърба му. - Моля те, само десет минутки! Дай ми десет минутки!
Тя остана върху него без да говори повече. Но не издържа дълго в това отпуснато затопляне и изплези език. Заостри върха му и се зае да го гъделичка по врата. Поиздигна се много леко като изтегли ръцете си към рамената му, погали ги с широк обхват и ги плъзна през подмишниците към гърдите му. Подмуши се под тялото му, търкайки се плътно в чаршафа, но все пак се наслади на мъжкия му релеф.
Опипването на гърдите му тласна таза ѝ към неговия и тя изпъчи пубиса си в дупето му. Мускулестите му бузи бяха твърди и не податливи на нейния напън. Реши да повтори. Присви си гъзето и отново му набучи пубиса си.
Той просъска възбудено. Приглушените му въздишки потъваха в матрака.
Тя се изправи до седящо положение, яхнала най-високата част на дупето му. Широко разкрачените ѝ около него бедра, позволиха на клитора ѝ да се отърка в бузаците му. Започна да се движи в ебящи движения, като отпускаше пищността си да се хлъзва доста назад, докато хълмчето на гъза му се озовеше пред слабините ѝ и после му го начукваше. Въображаемо. Втриваше си клитора по месото му и се възбуждаше невероятно като го гледа как си свива гъзето. Представяше си смачканият му хуй как се сгърчва под тежестта му. Като настъпен червей.
Дупето му отпуснато, голичко и точно пред лицето ѝ я повика ментално. Наблюдението на сладострастната му цепка я опияни.
Прокара пръст по нея. Започна още горе високо, при хлътнатините и следвайки началото на каньона взе да се мушва в него, докъдето ѝ позволяваше дълбочината му. Той започна да пъшка по-сериозно.
Пръстът ѝ много бавно стигна ануса. Тя спря върху него с щателно залепен пръстов отпечатък. Задържа пръста си така и почувства пулса на сърцето му. Мекотата му. Топлината.
Помогна си и с другата ръка и разтвори бузаците му, като седеше върху бедрата му и проточи бавна плюнка. Пяната се разпльока върху анала му и той се присви конвулсивно. Засрами се сякаш. Притвори клепки. Кимна.
Тя изпита позната контракция на възбудата и как вагината ѝ плисна един леген към изхода, за да е мокро и хлъзгаво за очакваните гости. Пак положи пръстът си, този път върху пенестата слюнка и започна да разтърква анала му с течността. Той се присвиваше на всяко нейно кръгче, но слушайки как Фигаро стене и е придърпал ръцете си в жабешка позиция, тя продължи смело.
Пламнаха ѝ бузите. Цялото ѝ лице пламна. Циците ѝ се изостриха. Разтворената ѝ путка се вживя в ролята да обладава подгъзието му и не преставаше да го клати. Бавно и вълнообразно.
Пръстът ѝ се плъзна в гъза му. Леко. След като нокътя ѝ потъна, тя спря обладаването и се зае да се развърта като тирбушон.
Фигаро издаваше странни звуци и тя за малко си помисли, че всъщност е заспал и сега хърка. Това ѝ даде нагла усмивчица и нова смелост. Бръкна още по-навътре в гъза му. Той се стегна и замръзна.
Сега или никога! Тя заизважда бавно пръста си, без намерение да види изцяло бял свят, а само да го наебе. Изненадващо и безпощадно.
От тази идея путката ѝ се присви и разля нова порция сок по бедрата му.
Игривият ѝ пръст взе да го прониква в ануса рязко и бързо, като преодоляването на стисването на сфинктера ѝ се стори медитативно. И тя би загубила представа за време, ако рязко не я извадиха от транса.
Той се превъртя. Тя се опита да се задържи отгоре му като стисна бедра около него, но той си помогна и с ръце и я плесна по гръб върху леглото.
За момент, не знаеше дали е ядосан. Не го остави да почине. За десет минутки.
Подпрян върху дланите си, той стоя надвесен над лицето ѝ и се взираше в учуденият ѝ поглед. Шията му бе пламнала. Гърдите му дишаха тежко. Медальонът висеше като махало, но скоро отмерените амплитуди замряха.
Трапчинката на скулата му доби тъмнината на очите му.
Целият ѝ свод, затиснал я плътно, бе есенцията на мъжка сила, заключена в покой. Ароматът му. Вената на врата. Заострените зърна гърдите му.
Времето, в което тя с наслада оглеждаше килията от страст, в която е заключена, не бе много. Само колкото да доразместят краката си, тъй че нейните се ширнаха встрани, а той се центрира по-добре с един крак леко свит в коляното.
И ги ѝ го наби. Хуят му се мушна в теснината на путката ѝ, удари в дъното ѝ и я накъдри в корема, та чак я сгъна като издишал акордеон.
Тя изстена протяжно, от което ще да се накъдриха и ушите на съседите.
Сега целият му блясък – потен и тестостеронен, се зае да напада разтегнатия ѝ около кура му отвор. Тласък, пръхтене, тласък пръхтене…
Тя стенеше без да спира. Увличаше се ускорително по спирала нагоре към едно супер диво и бързо идващо оргазъмче.
Той я прицели с хищен поглед, стисна устата ѝ с една ръка, за да я отвори като риба и спусна плюнка по устните ѝ.
С тази инвазивна перверзия, тя изригна нова доза путешки сокове.
Грубичко и с натиск, неприсъщ за него, той размаза лигите си по лицето ѝ, плъзна ръка по циците и ги обмокри. Смачка ги под натиска си с цяла длан и отскуба зърната ми агресивно нагоре.
Гърдите ѝ изпищяха от сладостна болка, която я доближи адски бързо до финала на възбудата.
С военна нападателност той сграби челюстта ѝ и навря пръстите си в устата ѝ, като при това смачка долната ѝ устна, която вероятно се цепна.
Подчинението, което ѝ наложи, заедно с бясно люлеещия се медальон и яростта на кура му, който разбиваше путката ѝ на белтъчен сняг, тя изригна в мощен оргазъм.
Застиска го в обръчи с як захват, от което и той усети как му идва.
Но се издърпа.
Надвеси се по-близо над корема ѝ и с две подръпвания се изстреля към циците ѝ.
Ръмжеше. Беснееше.
Размаза грубо спермата си по гърдите и деколтето ѝ и я измасажира по цялото ѝ лице, като накрая завря пръсти в устата ѝ.
После плъзна длан обратно и леко я стисна за шията.
- Когато опитомиш нечий гъз, ставаш отговорен за щастието му! Не си и помисляй да ми изчезваш пак!
А очите му огнени я запалиха. Изгориха дробовете ѝ. Жив въглен се въртеше в жарта на утробата ѝ.
И тя преглътна на сухо, с нюанс сладка сперма.
Аз освен ПЛЮЕНЕ от устата на Фигаро-то и от половия орган на героинята друго не можах да ВДЯНА.
Имам една позната, вика всички мъже са педераси и обичат да им бъркат в гъзъ... Аз имам случай с една испанка, преди 7-8 години в Лас Палмас, как се забучихме и аз не знам, тя не говори английски, аз не знам испански, но езика на любовта.... Та с мацката се забихме в една дискотека , хахо хиху, цуни губи , танци манци, такси и право У леглото, и такава яка свирка ми завъртя , а пък топките ги стиска с тях червените маникюри, ще ги скъса, та докато ми духа, как се извъртя и такъв език ми заби отзад, щях да откача от възбуда...
Ухааа, Добромир, твоя коментар също действа като ракета- носител. :))
Уххх! Как те разбирам! Поради актьорстването от малък, мисля или 8 годишен, тия места са ми силно либидени! Владислав
Zh. Феич, голямо удоволствие е да те чете човек! Сравненията ти са уникални! Издишал акордеон, ушите на съседите се накъдрили, хуй като настъпен червей, да не изброявам още, че то целия разказ трябва да цитирам. Отде ти идват тия бисери? Толкова си свежа!
Как от де, пие чайове, дето я карат да ЛЕТИ в облаци от тюл и КОПРИНА. Чета я, като отворена КНИГА, плюнча пръсти да ѝ обръщам страниците, ама тя ме изпреварва и сама се разгръща. Увлекателна книжка излезе, почти като вестник "трета възраст" или "втора младост" !!!
***Реверанс :))))
Държа да подчертая, че при случката с колежката в ледено -студеният, висящ асансьор,бяхме и си останахме само колеги ,които от време на време са само пили кафе ,говорели сме на различни теми.Тя се увличаше по езотерика, по Елена Рьорих ,Елена Блаватска ,но също така за влиянието на жените,при функционирането на обществото.Докато стояхме така обвити като в топъл пашкул с нейното палто ,просто си говорихме ,за да мине времето и се шегувахме с късмета си.Преди да ме приюти в топлото си палто ,направих опит да подскачам ,за да си раздвижа кръвта,ама тя ми се скара ,че след като има някакъв технически проблем ,да не паднем долу. Даже техниците се чудеха, как не съм измръзнал ,но не се впуснах в подробности.Не съм сигурен как щяха да го разберат и кой знае какви мисли ще им минат през главите.Чудя се как ли щях да се чувствам ,ако не беше колежката ,а бях сам. Споделял съм комичният случай с едно приятелче извън компанията и което не познаваше колежката.Та той със смях ми каза ,"Абе как на теб се случват такива неща ,да не си урочасан" Ама тази урока не беше лоша.На обичната си съпруга нищо не споменах по обясними причини.Въпреки вече напредналата и за двамата ни възраст ,тя все още е си е ревнива .Е, не като в младите ни години когато след някое закъсняване от моя страна ми устройваше посрещане ,в което преобладаваха техники от самбото от моя страна ,а хладното оръжие / кухненски нож/ от нейна.До колко беше сериозно не знам ,но важното беше та да не пострада.Преди всичко пази момичето или жената, то е важното.Аз как да е ще се оправя ..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Фелдфебел-а пак се включи като грамофон чиито ток е бил СПРЯН и плочата продължава да се върти ли върти. Ни в клин, ни в ръкав за асансьорните ти неволи. Напиши го това където я почна историята не тук. Ебахти и силните ОПИАТИ дето използвате, искам и аз. СЪБУЖДАТЕ се като, че ли от кома и си продължавате .
Алекс, радвам се, че доразказа, щот за мен беше останало колебание по каква причина си гледал виновно от ъгъла, когато ви освободиха? :) Жена в топло палто, блестящи надиплени косички окръжават личице с червилце, меки очички с всичката доброжелателност на света...и желанието ѝ да те предпази...Велики са грижовните женски сърца. Поемат в ръцете си :) де що им е пред погледа и е за спасяване. **** Бахе, аз нъл не търкалям много назад през екранчетата на тилифоня, та се радвам, че Десантчик си довърши историята тук. И си представям жена му кат седящата до мен снощи, в концертната зала. Панталон, вълнен, тъмно сив, голи къси нокти, академичност в излъчването и все пак, нежния вариант на мъжа до нея- висок, едър кокал, двойно на нейните слаби крака, рошава коса и очила, лице, чийто щури спомени не включват нейното присъствие. :) Може и да греша, ъфкорс. Но аз всъщност завиждам. Никога не се почуствах комфортно в прав панталон с ръб. Къде по- приятно е роклята, която не те прищъпва през корема и пада свободно покрай своеволните крака. :)
Надявам се не си демонстрирала като бай Ганьо коко си добра в събличаето на чужди дрехи безконтактно!
Като се навечерям ще разкажа ИСТОРИЯТА с която Ганьо пак е БЛЕСНАЛ у чужбина.
Историята се носи от уста на уста в западните народи за това колко ловък крадец е бай Ганьо. Отишъл наш Ганьо на културно мероприятие в чужбина от подобен тип на Феиното, театро ли опера ли точно историята за таквизе подробности мълчи. Сяда ама той зевзека к'о да ѝ гледа на Халтурата, те нал' си имат таквазе у Булгаристан, ама нали по покана на бизнес партньори, търговци на гюлово масло. Та върти се, чопли си носа и се озърта к'ва гяволия да спретне у КАЛАБАЛЪКА тъкмо вече се отчаял и гледа до него от седялката виси един конец. Взел да го навива на пръста си и си мърморел, че все за някъде ще му потрябва. Дърпал и навивал докато свърши и се поуспокоил, че все нещо е свършил и не е съвсем капо. Да ама конеца бил от някакъв страничен шев на панталона на седящия до него и се разшил. Цялата ситуация лъснала на края на представлението когато пуснали осветлението в залата и КУЛТУРТРЕГЕРИТЕ взели да се надигат от местата си. На въпросния му се свлекли одеждите и останал по долни гащи, а нашият човек вече бил офейкал в тъмнината.
Fairy, ще взема да развия нещо като параноя.Жената ,която описвате носи доста белези от тези на съпругата ми.Та аз от повече от 30 години не съм виждал съпругата си с пола, а за рокля даже не знам.Стандартно на службата носи / по дрес-код/ ,много тъмен костюм ,нищо цвят на нощно небе със ситно по- светло райе.Проблема е ,че тя е по-широка в раменете отколкото в ханша ,въпреки ,че с течение на времето май се изравняват.Токчета не много високи към 7-8см, има няколко чифта чисто нови ботушки с по-високи токчета ,но вече не ги носи. Ами вече е възрастна, както и аз. Някога като по-млада в почивни дни носеше черни джинси,с полуботушки с доста ниски токчета,с разни капси и кожени висулки,кожено черно яке,с по-широки рамене и ръкави ,стегнато в талията в гръб,прилича на недорасъл рокер.При някакво събиране , на един представител от друга фирма, беше заявила нещо от сорта " Аз нямам маникюр, не мога да се лигавя и превземам,не мога да съм очарователно безпомощна при някаква ситуация, аз съм инженер и ръководител . Уважавам своите хора и държа на тях ,и се надявам ,това да е взаимно".Може би вече почти 20 години вдига всяка вечер леки тежести ,поне по час-два.Е, има и прекъсвания по различни причини.С възрастта ,някак като държане стана по-мека и като ,че ли компромисна.Даже някога имаше в една нейна тетрадка по частни диференциални уравнения една сентенция "Смъртта е нищо ,честа е всичко".тогава е била на деветнадесет години.на младини тренирала спортна гимнастика и най -добре и се отдавало игра на висилка.Така се и запознахме на една бригада ,май съм го писал.Но пък когато носеше рокли имам един много смешен сексуален спомен.Беше лятото-август, когато ни раздаваха ключовете на апартаментите ,които бяхме закупили. Всички радостни плъзнахме по апартаментите си ,по стълбите весели разговори ,не се познаваме, хлопане на врати ,надничани в апартаментите на съседите запознавания ,звънене по домофоните,изобщо радост.Не знам,но ми хрумна да правим секс в за пръв път в новият апартамент.Няма нищо ,ама нищо ,голо като пустиня.Заключихме входна врата ,затворихме и врата на нашата спалня.Добре че беше на сандали с ток някъде над 10см ,не носеше чорапогащник,което беше добре.Измих ръцете си ,подпрях я на вратата ,пуснах И една ръка под "тангата",първо стандартното разгряване с пръстче ,дърпане ,протести ,но вече парата в котела беше вдигната.Аз със смъкнати дънки,как не паднах, загадка? Единият И крак на свитата ми ръка ,тя се крепи само на един крак и един член.Тежко и бързо дишане ,напрежение по целият гръб, ама кой ти гледа това.Тласък за достигане на дълбочина, измъчена работа , а след това се чудим как да го избършем от пода.Егати мизерията. Животинско, никакъв секс ,никаква прелюдия освен целувки ,само малко език и бързо ебане, и то само "физика" е, и леко омекване в колената. Да ама да ни тръгне на ебане.Имаше и протести ,както винаги, пак бях изкаран животно ,пак както винаги.Може да е било и с по-меки изрази,но тази е същността.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Старшинка, счупи ГИПСА бе, вече е демокрация, казват от 30 и няколко години, никой няма да те наказва ако не похвалиш РЕЖИМА на управление. Последните 5-6 изречения от КОМЕНТАРА ти стават за четене, преди това пак ПЛОЧАТА на "Балкан тон".
Баууу, велико! Скопри0н
Десантчик, Алекс, извинявай, но чак сега те чета, със сутрешното кафе, но да знаеш почвам да те обожавам. Имаш огромна сила в създаване на парадокси, тъй щото хем ми става мило, хем адски смешно, а накрая си седя най- сериозно. Страшен фен станах на лайфстайла на съпругата ти. А за 7те санта токче се вдъхнових, щом е успяла да наложи респект и подчинение от тази височина. Пък като си я представих, развита от висилката в рокля с гол гръб, вече съвсем се изгубих в опиянение, в оня първи ден в апартамента. Ама разбира се, че ще я натиснеш до стената. И първите секунди втриване, дето плъзва едно изтръпване по кожицата са достатъчни, за да си струва опита. А това с тежестите преди сън ...бошкей, като знам спортът как вдига либидото, тва, че е раздвижила ръцете ги прави супер издръжливи и подготвени за натоварване. Щастливец! :))****СкорпиО, поклон ти правя, радвам се, че сме на една вълна и ми хващаш мисълта. :))
Ама ние и така се запознахме на една бригада.Бяхме настанени в едно училище.Вечерно време на двора се танцуваше, като вървя по-стари парчета на Битълз, Ролинг стонс, Доорс, Юрая Хийп,Пърпл, Лед Зепелин, Абба, Джудаст прист, Пинк Флойд и т.н. Седя аз на прозореца ,гледам първокурсничките как си танцят,Една някак по.мълчалива ,по-добре облечена ,много мълчалива ,но нещо като център обединяващ на малка групичка момичета. По късно се оказа се дъщеря на някакъв зам. министър, но патологично мълчалива и срамежлива. Точно в този момент един от нашите ,бодро заявява ,"Ех ,сега ще ходя да сваля тази мацка".Той е сваляч ,а аз значително по-скромен и стеснителен, но точно този път си викам ,"Абе аз чак такъм ли съм" и докато той обикаля по коридора и стълбищата ,аз скочих от прозореца, беше висок партер ,отдолу имаше ученически стол , но джудото и батальона ми дадоха възможност да го направя без никакви проблеми.Поканих момичето на блус и цяла вечер не се отделих от нея ,че онзи досадник се навърташе наоколо. Така се запознахме ,оказахме се почти съседи,живеем на около 1,5 км ,нейните родители имат апартамент в "Изток" ,моите в тогавашният "Ленин"/Яворов-сега/. Така няколко дни ,но започнаха местните "пичове" да се навъртат ,да искат да танцуват с момичетата ,малко се напрегна ситуацията ,та дойде народната милиция ,даде разпореждане купоните да са вътре в училището, защо и съседните къщи се оплакват ,че не могат да спят.Влизаме с нея в училището да търсим подходящо помещение и първото е физ.салона и тогава тя застана под халките помоли ме да я повдигна ,мислех ,че иска само да се полюлее,но какво ми беше изумлението, когато направи възлизане и мина през "кръст" като задържа.И така се запознахме. Ама как си лягахме към 1 часа , а ставахме в 5 и половина. Хората И я наричат шефката, "центуриона" началничката ,един външен под-изпълнител на А1 ,понякога я нарича "големият генерал".Сега вече не е онова слабо и жилаво момиче ,годините си казват сноето ,пушенето ,отказването от него ,емоционалното натоварване, здравословни проблеми ,стрес и т.н.Както се пее в "Царицата на чардаша," от Калман , пееше Видин Даскалов "Живот човешки ,живот глупешки".Трябва някак да го избутаме, е поне аз. А и още нещо ,не си струва да започваш да ме обожаваш /ха-ха/, намери нещо по младо и достойно. Аз съм от заник слънце озарен ,както се казва в едно стихотворение на Яворов //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Алекс, филигранно момче такова, днес и без туй е дъждовно...Опитвам се да фокусирам размазания си, сълзлив светоглед чрез дребни задачки. Но знаеш ли, кармата наистина се е ускорила до безобразие, а в случая с хубав развой. Само преди дни, мойта издънка възкликна как иска да свири в берлинската зала на филхармонията и сега се открива такава възможност :)). Какво повече имам право да искам от това децата ми да са щастливи? За обожанието е късно, факт е :), отдавна. :)
Тоз ДЪРТИЯ комунист да не го бъзикнат и веднага почва да се хвали с бригади и асамблеи..... В тоя РЕД се чудия с толкова ходения по бригади не сте ли се ЗАСИЧАЛИ с другия бригадир- влаТкоо или той беше по западните бригади. Или той беше тоя сваляч дет се лутал и обикалял по стълбища и коридори, а ти си скокнал като нинджа, ай вижте ТАМ се разберете, че почнахте много да си мязате и взех да ви бъркам кой, кой е. Все едни министершки щерки и племеници, президентски внучки, от партийни ЧЛЕНОВЕ(хуища) правени!
Е що да е късно, никога не е късно да станете за по-ГОЛеМ резил! На скамейката в пенсионерския клуб "спомени от младостта".