Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Цялото ѝ цупене, че ще отиде на опера сама, си беше пълен театър. Отлично знаеше, че съпругът ѝ ще откаже да се измъчва на подобно изкуство, но благородно ще предложи да я закара за представлението. Важното бе, че е предвидим и това алиби ѝ дава възможност да прекара три вълшебни часа в компанията на любовника си.
Докато се приготвяше за важния ден, естествено, всичко вървеше наопаки. Забавиха я. Поряза си прасеца в опит мускулът ѝ да бъде супергладък. Скъса чорапогащника заради бързането, с камъка на пръстена си. Но в крайна сметка последиците идваха от нерви. А нервите – от простия факт, че денят бе от решаващо значение. Кардинално. Епично. Защото щеше да го види за пръв път. Мъжът, гъделичкащ страстта ѝ. Любовникът ѝ. Този, с когото разменяха горещи среднощни имейли. Мисли. Подкрепа. Щяха да се срещнат за пръв път и всяка малка надеждичка, че биха си паснали за тайни, но безумно силни срещи, би могла да се счупи и разпръсне като стъклена чаша върху теракот. Огромното им умствено дигитално привличане срещу живия живот. Въображение срещу тяло, реакции, глас, присъствие. Филм срещу реалността.
Кой знае как се случи, че той изведнъж го предложи това, да се срещнели. Винаги бе настоявал, че е невъзможно, но ето преди две седмици поиска. И тя се задейства веднагически. Два билета. Опера. Voila!
Бе се подготвила с великолепното си италианско бельо. Черни дантели кацнаха по хълмовете ѝ. Тялото си обмаза с ароматен лосион и фини бляскави частици. Галеше се с бързи, сякаш крадливи кръгчета, от стъпалата чак до ключиците. Искаше да е мека. Еластична. А като загря, че мазилото променя вкуса на кожата ѝ, изпсува. Как би получила целувка под пъпчета, докато двете му ръце стискат ханша ѝ? Как би облизал ареолите ѝ след като лосионът навярно горчи? “Добре, да не бъдем максималисти!” порица се наум. Срещата е опознавателна. В операта. Пък ако ги натисне желанието, ще се измъкнат и ще имат предостатъчно време.
“Нищо не губиш, малката!” каза си и продължи с кипренето.
За блясъците в погледа ѝ послужи малка украса в анала. Обожаваше да я чувства там. Завряна на топло, как я разпъва и трепетни вълни на възбуда изпращат постоянни хормонални сигнали за секс. А вървенето и седенето си бяха половин ебане. Въпреки че, ако трябваше да бъде честна, ръбчетата на сърцевидния кристал се забиваха в плътта ѝ точно по външния периметър на ореола на сфинктера и при продължителен престой прежулваха нежната плът на перинеума. Това би довело до повече болезненост при опън на гладката тъкан. Но кой ти мисли за дреболии, когато има на разположение голяммм, топъл и твърд хуй! Изцяло за лична наслада и многократна употреба.
Финалните цветни щрихи по лицето бяха факт, когато напудри ароматът по косите, китките и шията, и се отправи смело към съдбата си.
Мрак. Втори балкон. Странични места. Последните до изхода. Ако нямаше наум опцията, че ще им се наложи да се измъкнат по време на операта, никога нямаше да вземе такива места. Но ето, че сега седеше в тъмния салон, вълнуваше се като ученичка, но седалката до нея бе празна.
От сцената се разливаха гладките фунии на оперни гласища, но изобщо не стигаха до ушите ѝ. Държеше си телефона с изцяло приглушена светлина на екрана и му връщаше мейл, на неговото извинение, че е размислил и няма да дойде. В пълната ѝ фрустрация изобщо не забеляза, че търсенето ѝ на красиви предизвикателни фотоси от голия ѝ албум бе изцяло наблюдавано от разпоредителя, слял се с тъмнината, прав, до изхода, на един хуй разстояние. Буквално.
Защото ароматът на приведената ѝ глава, съчетан с формите и съдържанието на фотосите ѝ, му повлия повдигащо и той стоически овладя гласа си, за да се приведе и да ѝ прошепне с разпоредителския тон:
- Госпожо, много ви моля, изключете телефона!
Тя се сепна като опарена от това неочаквано вмешателство. По дяволите! Преживяваше душевен катарзис в момента. Потискаше нагона си срещу възвишеното вокално изкуство, на което щеше да се отдаде изцяло и тотално само след малко. Само да му покаже какво е изгубил. Само да го накара да страда за нерешителността си.
- Ще изляза за малко, извинете ме, важно е! – подшушна му тя като изцяло завъртя чара на лицето си към строгото му изражение, а това го накара да омекне като масълце в тиган.
Изчака я да се изправи и залепи до гърба му, за да се измъкнат към осветения коридор с гардероба като един.
Тук вече можеха да говорят с по-нормален глас.
- Момче… – започна тя.
Нисък глас с лек тремор. И заря от флуиди, изпратени в помощ на възбудата му.
- Току що ме отрязаха! Дойдох, за да срещна образа, на когото мастурбирам. Но го достраша и той не се появи! Разбираш ли!? – зеленият ѝ поглед се заби в ума му като кинжал, разкъсващ логиката от желанията.
Той обхвана лицето ѝ с две ръце и се приближи така, че тя да усети издутината на дюкяна му:
- Видение в операта! Не би имало по-голямо щастие за мен от това да ми разрешите да ви погаля. Да се порадвам на този пир за сетивата ми. Видях голите ви снимки. Виждам ви и сега. И вярвайте ми, Мадам, точно в момента едвам се удържам да не разкъсам красивата рокля и да ви тръшна на плота, ей тук… да сграбя с ръце прелестното ви дупе, докато забивам устни под бельото ви и вкусвам…
Мъжът продължаваше да говори, но тя някак избистри погледа си, фокусира и го превъртя като ключалка на сейф. Даде ясен отговор:
- Вдигни ме да седна върху плота!
На мига се усети там.
Тръшването дозаби навътре малкото анално украшение и това я разтече още повече. Разкрачи се, като подпря стъпала в стената на плота, а коленете ѝ се превърнаха в място, на което да почиват дланите му. Той ги плъзна по вътрешността на бедрата, докато стигна до слабините ѝ. Тя премрежваше поглед с килната назад глава. “Абсурдна вечер! Абсурдна ситуация!”.
Мъжът загъделичка с пръсти по коремчето, нагоре, чак до пъпа, където бе ластика на чорапогащника ѝ и се гмурна под него, като този път рязко се заби обратно към путката ѝ. Тя полегна назад и се подпря на лакти, за да има как да повдигне таза си и да му предложи ордьовъра, който този майстор на пръстите, желае да изкуса с пръсти.
Докато тя свиваше бедра и качваше високите си обувки върху тезгяха на любовната сцена, той вече бе отместил встрани черната преграда и бе намушкал два пръста, извъртяни нагоре, които леко и мазно проникваха през вагината ѝ и потъваха във вътрешността от мокри стени, сладостна мъзга и ескалираща нужда да усети повече от два пръста.
Тя си пъшкаше най-отявлено, напълно забравила къде се намира и вълнообразно движеше таза си нагоре, за да поеме и всмуче ръката му, която даже опита да схруска като я стисна с бедра, та чак пресата на мускулите ѝ изпука някакви вътрешни нейни жили.
Това го допобърка и той рязко прекрати акушерската си дейност. Подпрян на лявата си ръка прескочи плота, като се прехвърли леко и елегантно за нейно пълно изумление. В пълна мъгла го видя да обикаля покрай висящите дрехи, оставени на гардероб и да взима едно едричко кожено палто с дълъг блестящ косъм. Върна се към нея и хвърли палтото на пода, в сянката на високия плот. Тя схвана поканата и скоротечно се озова върху импровизираното легло. Той се разкопча. Извади надървения си хуй пред очите ѝ, от което хаосът в главата ѝ забръмча като кошер след три яко силни еспресота. Красота! Биваше си го! СантаФалосий!
Надарен, прелестен кур, с всичко необходимо, с нежните цветове на разпъната от възбуда кожа, с подпухналата до пръсване глава, капеща лиги от непреодолима лакомия, с аромата на секс. Невъздържан. Животински. Секс.
Докато мъжът си нахлузваше кондом, изваден от незнайно къде, тя най-накрая го разгледа. Изсечено твърдо лице. Ясно очертани устни. Прекрасно закривен нос. Мъжкарче. Дланите, оооо, дланите, колко стаена кинетична енергия имаше в тези длани… Ръцете му не бяха едри и мускулести. Целият бе по-скоро жилест, а не мускулно- напомпан.
Подпрян на колена, с щръкнал хуй, похот, надделяла над изражението му, той я наблюдаваше как го изучава. Срещнаха погледи:
- Мадам! Ще ви любя. Ще ви чукам. Ще се празня и ще продължавам! Позволете ми, моля, да ви имам, както аз желая! И н…
Той щеше да продължи, но тя отново го прекъсна:
- Красавец, твоя съм. После ще говорим. Набий ми го вече, че не издържам!
И последното което видя, преди да обърне очите, беше бик, който я връхлетя.
СантаНедоклатенийй, това БЕЗСЕКСИЕ продължава с бляновете. Колкото и какъвто лосион да тУряш ако ще диамантен да е, кожата от КАИШ на плюш няма как да стане, най-много да допринесе с "лютивия си вкус за неусещането на недопочистеното ухо", нал тъй? Така както си я под карала да ги сексаш мъжките индивиди ти забранява да ходиш на гробищата, че току си онодила нЕкой ГРОБОР. Ааа и тез италианските килоти вземи ги смени вече, че и те са станали на каиш от прекомерната им употреба. Един въпрос, тая анална тапа, да не би да помага срещу неволни ИЗПУСКАНИЯ, та все по-често си джиткаш с НЕЙ? Запазвам си правото на още въпроси и коментари за до изясняване на създаденото напоследък природно ЯВЛЕНИЕ!!!
Добро утро и на теб, Бахе. Виждам, че се забавляваш да кроиш текстове върху моите. Само се притеснявам, че СексКупоний не одобрява тая хрумка за постоянното ми присъствие, с цел да накажа мрънкачите с претенции. Та...не бих искала да създам проблем в административното звено. Идеята се схвана, нали така?! Четем, който пише и праща. Не е музика по поръчка. Авторите трябва да се уважават за вложеното време и труда, но и да бъдат бъзикани, хвалени , стимулирани чрез тояга :) и морков :) , макар сега това да ми изглежда еднакво. :) Представи си, Бахе, че любиш жена в гръб, влагаш пишковите си умения, стараеш се там нещо и оп, не щеш ли, тя се обръща- без лице, съска, плюва и мъчи да те погълне...:)))
Де соз КЪСМЕТ да съскат(щото плюенето не ми е слабост) и недоволстват. Те все са доволни и питат кога отново ще ги ОГРЕЯ!
Алюзията, Бахе, върни се към нея и коментара към Влад, как бил досадил на публиката, за която се старае. #Нейколегиално, ней. А твоето сега си е едно чисто голо твърдение. Даже наМЕК. :))) П.С. И недей възспира устрема си :), аз в гробища и по- лоши неща от на гробаря , бих могла да извещеря, нали така? :) *** Слушай сега. :) Вчера се разхождам към парк и се нервя, че е оградено и не мога да вляза,а вътре цветен рай. Кога изтропках ботушките по- натам и се взрях край рамото си, то било гробище тоя парк. Ама красота ти казвам. Измежду млаките плочки като алпинеуми и чимширни храстчета даже не се забелязват гробните плочи. Най- накрая свърши оградата и свърнах по алеята, ниската , край тънко и дълго езерце. Водите му замръзнсли на парцали, в края зелено, а нуждаещи се върби се надвесели да дирят от покоя на гладината му. Пазейки се от студа, вдишвам аз острата влага и се кефя на мъртвите листа и цялата зимна смърт наоколо. Вървя край водата и съм прихваната от една магия. Нежна музика ме улови за слуха и ме придърпа към все по- пустеещата зимна приказка. Накрая , сред голите мокри дървета открих източника: пластелинен човек, обърнат към водата свиреше на hand pan. Не свири, а твори. Любов. Нега. Устрем. Звуците се плисват из корубата на инструмента и ехтят, докато той създава нов ритъм. Мелодиите се подгониха плавни като гонещи се пасажи рибки. Мдааааа
Преди няколко дни си бях пуснал последователно Before the dawn на Judas priest, на Pink floyd пълната версия на Shine on you crazy diamond и дали защо ми беше нещо тъжно ,дали защото спираше тока ме налегна една носталгия.Добре ,че никой не запецна в асансьора и се сетих за нещо далечно, един случай от преди 15-17 години.Беше краят на работното време и се позабавих,защото бях поел ангажимент да свърша нещо спешно на една фирма, за което щях да получа хонорар.В лабораторията ми има уникална за България ,към онзи момент апаратура.Навън валеше силен ситен сняг ,беше някъде към 16,30 ,януари, тъй като щях да поработя малко и след работно време, тръгнах с асансьора към партера за едно кафе.На долният етаж се качи една колежка ,която пък си беше тръгнала малко по-рано.Може би асансьора беше минал към два метра и с тласък спря.Разбира се започна натискане на бутоните,звънене на охраната по асансьорната уредба, звънене на фирмата ,която поддържа асансьорите.Лошото беше ,че мислех ,че всичко ще е бързо бях само по риза и вратовръзка, не си бях взел сакото.Не знам как е построена шахтата ,но действа като комин,много духа.На улицата някъде към минус 6-8 градуса ,ситен сняг, задръствания ,катастрофи ,свиркания ,вой на линейки,купон пълен.Онези от фирмата се набили в някакво задръстване и едвам се влачат.Аз започвам тихо да треперя, устните ми леко потрепват и изведнъж колежката разкопчава хубавото си "богато" палто и ми заявява ,"Ела да те завия ,че ще настинеш". Как пък не, ще бъде чудна гледка ,ако някои ни види, ще е голям купон,ходи и обяснявай..Аз съм инат и се опъвам, това ми се вижда непристойно.Лошото е ,че ме е страх от студ да не ми се припикае ,като допълнителна екстра.Да ,ама и колежката упорита ,вменява ми да не се правя на интересен ,да не се запъвам като магаре на мост, да не я разбирам погрешно, че ще хвана бронхопневмония и други такива.Въпреки ,че се съпротивлявам / не много интензивно/, тя ме загръща с двете половинки на палтото ,а аз ситно треперя. Тя ме прегърнала през кръста ,по -ниска е , то и аз не съм висок ,някъде към 182-183см.Тя е пушачка и усещам дъхът И някъде към яката на на ризата си и малко над нея-гледката е впечатляваща ,само за снимка. Няма как да отрека ,но беше топличко в тази импровизирана къщурка,стоях като истукан,не смеех да мръдна.. Ама като си премръзнал ,топлото женско тяло те връща към живот. Как да е, не се разболях и то благодарение на колежката, бях и благодарен .Така изкарахме към час и половина , е когато ни свалиха до етаж и отвориха вратата, аз се бях свил в единият ъгъл, като бито куче. Та се сетих какви внезапни ситуации на всеки могат да се случат
Десантчик, по принцип трябва да те държа в ареста още една седмица, ама виждам, че ти е много мерак да пишеш. Айде, от ме да мине, ама си опичай акъла. Д.Т.
ВВ. Та исках да кажа, че в една умряла сива неделя, сред една мъртвешка заледена гнилоч, никоя сила не може да възпре човешкия подтик да се стреми към съвършената любов. Към загубеното божествено. Към идеала. Човекът се огъваше над инструмента като подводен лиан и потупванията му сякаш прави любов с тази обла коруба създадоха нещо във въздуха, което ни сближи нас, всипки, които се спряхме зад гърба му. И се разотидохме. Но не самотни като преди.
ВВ. Оооо, Десантчик, много хубавичка случица. Сега не смея да гъкна , да не ти счупя хатъра , кат ме разбереш накриво ...:))) Прегръщам те!
Така, направих си 100+км. авто преход, вече съм се изтегнал като котарак на слънце и мо'а ти драскам колкото ти душа сака. Планове с ИЗТЕКЪЛ срок на годност не кроя, спокойно. А за гробищата в швабистан си права, наистина мязат на цветни градини, като цветните разсадници в Италия изглеждат, почти.
Още съм в шок от течението на тази твоя муза. За тези дни ти ни благослови с толкова много от себе си. Компенсира за липсата ти през празниците. Без твоя магичен прашец не е същото, уви... При теб винаги го има този елемент, това преплитане на приказното с реалното, без да накланяш везните към клишето. Толкова естествено, непринудено и чаровно. Удоволствие ми доставя да те чета на фона на въображаема опера.
Fairy,Fairy един дребен щрих се набива на очи. Една страстна,хубава жена с елегантен тоалет .подготвяща се и готова да изневери на полвинката си,с италианско фино бельо и навряно в дупето анално бижу,не навлича чорапогащник .По-скоро той е пречка и неудобство,би трябвало да го знаеш?
Твърде интересен въпрос! Дааа, личи си живият опит. Разяснявам. Голата зимна кожа не е като лятната, има си цветови нюанси и несъвършенства. Бледа фина паяжинка оправя това, което би могло да бъде само първо и единствено впечатление, нали така? Срещата се очакваше да е опознавателна, а не задължително наебателна. Но си прав, нимка, би пречел. Може би точно затова да е там. Един вид нейните девически гащи, които сама си наденва. Имаме и готовност, но имаме и комфорта на личната неприкосновеност. Все пак , благодаря ти, защото даваш повод да обувам жартиерите по- често. Голяма играчки са тия щипки, да знаеш, а аз и търпението сме ...разделени от нулата. :)
А с чорапи няма ли я ѝ се студено? Светла
Няма по- приятно от хладината в голо междубедрие! Гъдел невероятен. Даже гащете стават излишни. Пола/ рокля и отдолу да е голичко, без гаще...ммммм, чудесийка е! Пък и не се настива от гола шундичка :)
Настива се като стой та гледай. Аз лично бих се облякла както трябва, вместо да се разкихам в най-неподходящия момент. Разбира се, хората са различни, не всички се разболяват лесно като мен. Освен това ако те карат с кола, вместо да се мъкнеш по градския транспорт, е друго. Светла
Fairy,за коментарът с чорапогащника, жена съм .Нямам спомен от колко години не съм нахлузвала подобен щит за лична неприкосновеност, но виж това с жартиерите не е лоша идея ,но пък прежулват кожата на бедрата .Виж ей так, само по чорапки до писанката и в повечето случаи без гащички които ненавиждам ,както и да го погледнеш си е год.Тук си абсолютно права,на голичко по едно рокленце и отдолу едно голичко пиченце си е винаги за предпочитане,особено при официалните тоалети .Твърде грозна гледка е, впитите гащички в задните части на жената. Вярвам че ще се съгласиш ?
Аре стига сте си обсъждали оаканите килоти, отивайте в БГ МАМА, тоя сайт е за друго!
:))) Никоя моя дантелка не се впива , нито пък прашчица да ми даде кофти диагонали през сферите, не. Има си как, да се ходи обут в нещо, което се нарича гаще и не е деструктивно визуално. А чорапките, мила моя са за някоя мома с елегантни прави крачета. Моите бедра правят пищен завой едно към друго , във вътрешната си част и от тази телесна денивелация , чорапът се навинтва като календар на руло и иди го гони....
Бахе, не се меси!
Аз мислех, че като гъзпапир на руло, ама ти каЙш на календар мязало, ами щом тъй ти аресва.
Вероятно си права мила Fairy,въпрос на физеология,разбиране и т.н. И към най-луксозното гаще и дантелки,покриващи гъзето и писанката никак ама никак не ми допадат и нравят.Ей така по-волна пичка и ветрецът е мъж и току,така надига рокленцето и ела гледай сеир,ама колелето си е мое и ще падам както си искам.Да,всеки един официален женски тоалет ,при това претендиращ да е луксозен и най-вече удобен си има своите допълнителни атрибути и принадлежности ,ефирно да покрият някои женски прелести ,но кой да ги облече? С годините се убедих че,май повече показват от колкото скриват.
Директоре, моля! Аз , като виден фетишист, намирам дамското бельо за изключително еротично. Особено чорапки, пък ако са се впили в пищни бедра - охх, дяволското! Д.Т.
Аааа, аз парцалки не ЩА, искам да си общувам с партньорката на 100%, кожно. И един виц, май съм го писал. Кокошката станала секс труженичка и си обслужвала загорелите мъжки екземпляри в гората. Заека и той решил да отиде и да се разтовари от стреса. Влязъл и след около 5 мин. кокошката започнала да вдига врява и да кудкудяка толкова силно, че обитателите от цялата гора веднага се събрали пред кокошия БАРДАК. И какво да видят, хвърчи перушина, зайо озверял скубел кокошлето. Какво става бе Зайо, защо така. ГОЛА, искам я ГОЛА, платил съм си.
Споделям мнението на Директора #аманотперделъци. Весела
Още от дете си знам- рибарска мрежа да е, ама да има покрито. Тогава иде интересното. Гледах едни картички ли бяха, що ли ...и си вадех изводи. Голото тяло става по- голо с един прост нашийник дори. Или да , ДТ, едни силиконови чорапки, прецвръцващи месцето с лек обръч, сякаш длан измерва периметъра им. Нека путенцето да е голо, нека гърдите тежат свободно, но ръкавички да има, без пръсти...Нещичко, бре
Както виждате аз НЕ оспорвам вашия вкус, споделям за мен! Кой както му харесва, НО бабите гледат да покриват, като забулват по някой недостатък. ПРИМЕР Лили Иванова- певАЧКа!
Кака, ти не ходи ли на фермерския протест в БЕРЛИН-а, мож там да случиш на здравия левент с големия КУКУРУЗ.
Ех, защото не го пусна 2 дни по- рано този разказ. Бях на опера тогава и щеше да ми е трепетно любопитно да наблюдавам разпоредителите :))). Шегувам се! Фейри, жестока си. Трудно ми е да коментирам под всеки разказ, но следя с интерес опита ти да ни залееш с ежедневни разгонени персонажи и много ми харесва! Момчетата в Еконт вече не са това което бяха. Светът през еротични очила - ами струва си. Вдъхновени ли са от нещо случките или всичко е пълна фантазия? Лейди
Мила ми, Лейди, много ми е приятно да чуя, че се е усетил ерогенен гъдел. Знаеш, стана импулсивно туй заинатяване и всичко дотук, 8 разказа са, се написаха гладко и с лекота. Аз, може би е известно тук, никога не съм извършвала прелюбодеяние, а само си го мечтая. Е, веднъж само, но беше с 5 санта пишле и не се брои. Но! Погледи винаги съм задържала по себе си. Даже последния път, ми стана супер интригуващо, защото бях сама пешеходка навън. Студен ден. Пусти улици. Чакаме на свртофар. Аз. А отсреща три коли. Различни форми, цветове, размери, но едно беше общото. Бяха мощни, мъжки и натопорчени. Готови за скок. Усещах погледите на шофьорите. За да се разминем, разбира се. Но...устроих цяло шоу. Това е, което ме съпътства. Една нереализирана възможност я изживявам, точно като лудия, който говори с гъза си. :)) Това е. Електрон в повече и нещата биха се тласнали в друга реалност. Но не са. Днес обаче не можах да пиша. Усетих се затворена в обръч. Ограничавам се в мечтите си и го разбрах. Странно е, защото трябва да си видял отвъд, за да схванеш отвътрето, пък аз усетих само спомена за това отвъд и нещо ме стегна. Ако е речено, утре ще дочетете в операта щу става. Пикантно е. Ще се скрия под одеялото като заидват отзиви....:))
Тюх язък, вчера пропуснах да честитя БАНГО ВАСИЛ на най-ебливата раса.... еле па на една тяхна представителка. Тюююю........
Хм, това с колите е познато. Отскоро съм шофьор. Случва се да разменя поглед с някой на светофара. Случва се и погледа да се повтори. Интересно дали в мъжките глави се въртят същите щуротии, дали те си мислят - електрон в повече и посоката ще е друга, трети поглед и зеленото ще е за двамата... Лейди
Мислят си го същото, Лейди, гледат те и ти броят секундите преднина. :) Сигурна съм, че въртиш глави, не само гумите. Пък аз , кат студентка, с кола, след купон, съм спряла да купува храна народа с алкохолен глад. Това бяха две мои дружки. На спирката седи патрулка и ни наблюдава. Силния говор, хилежа, аз, както си падам по униформени, явно флиртувам. И нищо. Дебнели са ни, Лейдииии, лешоядите му долни. Искали са да ме сгащят пияна шофьорка, да им духам. :) Обаче! Аз тогава, зелена , изобщо не знам , че кат ти завъртят буркана, трябва да спреш. Нищо подобно! Газ, гонка, пИли гуми из кварталните улички и си мисля, че ще ме свАлят....:))) Поизпотих ги, де. Все пак успях , поне това. ;)
Виж ги ти дъртите за какво се размечтали, че си фантазират и ВЗАИМНО се навиват.
И разказа готин и от коментарите записки си водя: чорапи и голо коте, няколко дами харесали, явно не е табу и хигиенно непресечима граница; 2) голото става по-голо с нещо за контаст! Факт. Scor510n