Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
“Можеше ли да мина без това тирамису? Всичката тази пухкава сметана, кадифена масленост и горчивия нюанс на кафе в бишкотите… И нямаше как да се преглътне тази десертна оргия без ристрето, нали така? Просто нямаше как!”.
Туристката включи осветлението в студиото си, спорейки със себе си наум и заключи вратата с цел да не я отваря чак до сутринта.
“Боже! Тази храна е грях! Но виното – не! То е кръвта божия, нали така, Ботичели? Леонардо, ти какво ще кажеш или си лапвал само колкото да не спира творческият ти устрем?”.
Изрита обувките, разсъблече се набързо с идея за душ, но пък малката масичка до кокетните защорени прозорци я отклони от пътя към банята, с ясната подкана да отвори винената бутилка да подиша.
Шляк. Шумното вдъхване на коркови аромати и мислите ѝ отново запрепускаха в галоп. “Добре де, само една чаша. И без това светлината точно сега огрява много нежно фасадата отсреща. Я да пробвам виното сега, за да сравня с когато се е аерирало като как ще е…”.
Тялото на поддържана жена на средна възраст се отпусна на овално столче, гледаща навън, като подпря стъпалата си на отсрещния стол, предвиден за партньор. Но такъв липсваше.
С внимание към чашата, тя я разклати енергично като пазеше мекия бял килим.
Чудесно арт студио нае. А най-чаровното от всичко бе статива с платно и бои в дъното на свободното пространство. Миникухнята се побираше в гардероб почти до входната врата. А останалото бе – свобода и огромно легло. И стена от прозорци с дървени кепенци.
Тя вдъхна от тъмночервеното вино със съмнението, че леката прозрачност, която е неприсъща за тежките български вина, ще ѝ даде промит вкус. Отпи. Разля глътката на езика си. Издиша, притискайки го към небцето. Издиша още няколко пъти. И се разтегна в бавна и мазна усмивка на задоволство.
“Дяволите да го вземат, тва санджовезе! Все едно няма ципи. Как му вадят душата тия италианци?!” и отново отпи. Пак разля върху езика. Надигна към небцето и издиша като при това притискане примлясна нарочно.
Ако човек би я наблюдавал отстрани, би забелязал самотно седяща гола жена, по дантелено бельо, чието тяло ѝ е служило добре през годините и тя видимо се е наслаждавала на радостите на живота, да пие вино с обожествено почитание към ритуала, гледайки към топлите нюанси на залеза върху отсрещната близка фасада.
Изглежда, че мигът благоговение се разтегли в божествена вечност и чашата бе повторно напълнена, докато туристическия аромат от кожата ѝ постепенно се оттегли, заедно с деня и остана само по поизтрито червило и парфюм, заплетен в косите.
Адски шумна глъчка, блъскаща се по стълбището я извади от транса. “Проклети туристи!” помисли си тя, изнервена от натрапената ѝ група младежи, изкачващи се към нейната врата с викове, пресилен смях и тежки стъпки. Замря, докато ги изчака да влязат, закъдето отиваха и се надяваше, че ще са по-далеч, предвид купона, който се очертава.
И после се изхили пиянски. “Добре де, аз се наслаждавам точно в момента на близостта на сградите, на усещането, че на ръка разстояние живеят хора – шумни, симпатични и ведри, същите, които ядат на малки масички в тесни улички, пречейки на пешеходците да целят облото на калдъръма. Споделеност. Тук всичко се споделя.” и решавайки да не се дразни повече, каквото и да става, тя изля съдържимото на чашата в гърлото си.
Блъскане по вратата я накара да подскочи.
Скочи и отвори, без да се замисля.
Пред нея блесна в ослепителна елегантност ленената риза на симпатичен мъж, чиято усмивка се закачи по устните ѝ, раменете, гърдите, корема, бедрата и тя се усети, че е почти гола.
- Мога ли да ви помогна? – успя тя да събера глас и достойнство.
- Сеньора, много, много се извинявам, че ви прекъсвам момента, но имаме нужда от столове. Дали можете да ни услужите? – от съседния апартамент се усещаше как парти се готви да се сурне по нанадолнището на страстите като лавина.
- Да, тук има два стола, които няма да използвам, но съм наела жилището само за няколко дни. Не живея тук и не смея да изнасям нищо. Съжалявам.
Но сякаш нейното обяснение изобщо нямаше значение за него, защото при това, което чу, той чаровно продължи:
- А не бихте ли желали вие и вашия партньор да се присъедините? Ще бъде много весело и ще ни е приятно! Моля! Вземете си столчета, обаче. – разсмя се той следвайки мелодичния си говор.
- Сама съм, благодаря, ще пропусна. Не искам да се натрапвам и да ви притеснявам. Пък и не говоря италиански и ще бъде конфузно. – обясни тя, а като се сети, че е по бельо, побърза да му пожелае всичко добро и затвори.
Развеселена и приповдигната от близостта с този силно харизматичен мъж, тя се отпусна под горещ душ и се остави изпаренията на влагата, ароматите и винените градуси да се смесят в упойваща амалгама.
Вече бе в леглото и разстлала брошури върху завивката, щателно проучваше утрешния си сложен маршрут, когато на вратата отново се потропа. Купонджиите бяха поутихнали след първоначалния взрив от наздравици и силни гласове.
Отвори. Атлазената ѝ нощница оплете езика на кавалера от преди малко:
- Сеньора, моля ви, приемете този специален десерт, типично тоскански, с цел да ни простите за шума. Моля. Може ли да вляза?
Докато аурата му пробиваше пътя си навътре, тя се усети да държи вратата широко разтворена, а после бавно я затвори и го последва към самотната ѝ недоизпита чаша.
Той я вдигна и вдъхна аромата.
- Мммм! – въздъхна одобрително.
Разгледа етикета на бутилката.
- Браво! Чудесен избор! Превъзходно вино!
- Но, моля, налейте си! Виното не бива да чака до утре. Настоявам! – докато говореше, тя вече му я подаде и за миг загуби представа какво се случва.
Ръката му. Длан с обгорени летни спомени, изпъкнали вени над отчетливо разкроени пръсти. Пръсти, каквито вдъхновяват най-надарените майстори на платното.
Бавният ѝ поглед се заизкачва нагоре към лицето му, колкото да установи, че то е твърде хубаво, за да е тук. Сега. С нея. Сами. В тази полутъмна стая.
Той се наведе и я целуна. Хвана лицето ѝ в ръце и нежно допря сочните си устни към нейните. Тя изтегли бърза майна на предразсъдъците и плъзна длани по корема му, нагоре към гърдите, усещайки колко напрегнати са зърната му и се мушна под подмишниците, за да прегърне гърба му.
Това го отключи към друг, по-освободен модул на поведение и феромоните рязко смениха интензитета си. Панталонът му от копринен лен плътно се натисна в нея и тя усети, че е възбуден. Езикът му разтвори устните ѝ и нахлу върху нейния език. Заигра се. Отдръпна се и се зае да хапе лекичко устните ѝ, лижейки ги едновременно. Дъхът му, слюнката му, ароматът на мъж, всичко това я побърка на мига. Чак ѝ се зави свят. От едното желание за секс. С непознат. С красив непознат. С красивото тяло на обигран мъж, познаващ силата на ласкателствата.
Щом усети, че му е позволено, той нападна гладката нощница по тялото ѝ, сипейки всевъзможни комплименти. Говореше с толкова страст, така надъхано от възбуда, че тя се разтопи от удоволствието да му се предостави, слушайки душевния му екстаз.
Той оттегли вниманието си от лицето ѝ и се заспуска надолу. Бавно отмести разпилените коси и търкулна презрамките на сатена надолу по раменете ѝ. Горещината на лицето му се зае да поразява чувствителната ѝ шия с дъх, който обещаваше бавни мъчения. Носът му се влачеше надолу по кожата ѝ, следвайки мократа следа на езика му и скоро тя усети как устата му се заключи около зърното ѝ, засмука го за кратко, облиза го с притискане, а веднага след това го загъделичка с върха на езика си, докато не го напрегна в болезнено присвиване. Иглички се забиваха и по двете ѝ зърна от пламналото желание да бъде обладана. Не. Разпорена. На момента. Спазъм от вътрешна контракция я ритна в корема и тя залитна напред, като усещаше как готовността ѝ да го поеме, скоро щеше да се превърне в нужда да отмие тези плисващи се вагинални вълни. Невъздържаните му устни обхождаха и двете ѝ гърди, като слизаха за кратко и по корема, а ръцете му я стискаха здраво отстрани, сякаш да не се стопи и разлее по килима.
Всяка нова ухапка по зърната ѝ вдигаше шлюза на подмокряне, което нямаше къде да се задържи и влагата взе да я гъделичка по външната част на лабиите и да се усеща като прилив, който заплашва да тръгне по бедрата.
Мъжът помогна на нощницата да се хлъзне изцяло на земята и тя бързо я прекрачи, за да разтвори крака. Абсолютно невъзможно бе да ги държи повече прилепени един до друг.
Езикът му я гъделичкаше, слизайки към пъпа, изрисува пеперуда някъде под него, а накрая устните му изпиха пубиса в една широка звучна захапка.
Малкият ѝ космен трапец сякаш му се услади и той повтори, като първо залепи върха на висящия си език върху клитора, размърда го като камбанка, а после болезнено засъбира устни, загребвайки слабините ѝ с помощта дори на зъбите си.
Тя се засрами, че интуитивно приклекна, за да му се отвори още по-достъпно. Ако само би могъл пак да я захапе така, но първо да спусне езика си още по-надолу по цепката ѝ. Да го натисне. Макар този извор на срамна течаща възбуда вече да не бе никаква цепка, а раздиплен божур. Ярък, напъпил, ароматен. Листенцата ѝ бяха се разтворили очаквателно встрани и тя жадуваше да бъдат полети от секретите му. От мъзгата на хуя му. От слюнката му. От спермата му.
И той повтори. Разбрал намека на тялото ѝ вече бе коленичил с един крак, като да ѝ предлагаше брак, и хищно я лижеше, като завря двете си ръце под слабините ѝ, сграбчи задника ѝ и го разтвори. Дългите му ръце я разлистиха между краката и хладината на допира я разтърси от напрежение. Разпъването в ануса ѝ перверзно я настрои в желание да бъде запушен и нови игли прободоха зърната ѝ в мъчително очакване.
- Моля те, наеби ме! – промълви тя с меден шепот.
Той бе натиснал език върху клитора ѝ и опитваше да я проникне, като разместваше встрани всичко по пътя си и шумно сърбаше блюдото на възбудата ѝ. Все едно изобщо не я чу.
Само забождащите му се пръсти в полукълбата ѝ подсказаха като да е контактен все още.
Той се поизправи замаян. Внимателно я положи да седне на ръба на леглото, вдигна краката ѝ върху рамената си и отново заби муцунката си в путката ѝ.
За секунди. Минути. Все едно.
Зае се да разкопчва дюкяна си и тя се тръшна назад крещейки:
- Дааа… о, да… дай ми го вече! Не издържам!
Но за нейна изненада, той се изправи и отдалечи. Насочен към банята го чу:
- Не мърдай! Краката встрани. Не се пипай! Веднага се връщам.
Шах и мат. Гледаща фризовете по тавана, с крака, разкрачени встрани и стъпала на ръба на леглото, тя усещаше как хладнее засъхващата ликвидност на похотта.
Той пика. Пусна кранчето. Влезе под душа и за секунди бе готов.
Когато се очерта под касата на светлата баня ѝ се стори на скулптурно божество. Мраморно. Изцяло от студени светлосенки.
Приближи я гол, с висящ огромен възбуден хуй, чието заплашително клатене я хипнотизира. Приближи я като хищник. Огради лицето ѝ с длани. Наведе се за последна целувка. И се изправи, подхващайки я под задника. Тя издигна таза си със стъпала на ръба на леглото и пое главичката на хуя му с трепетна конвулсия. Той я стискаше под гъза и я насочваше към себе си. Да поема тласъците му повдигната. Стегната. Широко обкрачила таза му.
Мушна го бавно. Хуят му се плъзваше навътре без всяко съпротивление и взаимно простенаха от удоволствието да се обтрият в чуждата гореща плът. Тя конвулсираше около него. Неконтролируемо и подсъзнателно го доеше.
Той откачи. Изтегли лъщящия от соковете ѝ хуй като гледаше как тъмнорозовите ѝ устни го изплюват в течности и ѝ го наби отново, този път рязко и до дъно.
Тя огъна шията назад и изгъргори. Задържа го вътре. Не го пусна да излиза. Облиза го с матката си.
Падна му пердето. И я подкара първобитно. Мощно. Безпощадно. Блъскаше я. Дънеше чрез таз. С мъст. С прехапана устна и присвити очи. Блъскаше хуя си навътре, докато не му се отпушиха ушите и усети, че ще заизригва всеки момент. Засили темпото, успоредно на фалцетите ѝ и се изстреля в дълбините ѝ.
Този процес бе поетапен и той не губи време в бездействие, а мощно разтри с плоска длан клитора ѝ, докато оловото му я гореше на струи отвътре. Това я довърши и тя се разтресе, отскубвайки се от захвата му и гъза ѝ се пльосна на леглото, а той политна върху нея. Подпря длани преди устните им да се слеят и тя изпита невероятна перверзия от това, колко нежно хапеше той устните ѝ и влажно ги разтваряше с език, докато от путката ѝ изтичаше топлата му струйка сперма и мокреше гънките ѝ.
- Искам пак да те чукам! Искам те още! Още много пъти! – той отново включи чара си на обороти. - Само да си изпия виното и продължавам.
Тя не мърдаше. Наблюдаваше го, подпряна на лакти. Той отпи. Захапа каноли и ѝ го донесе в уста до нейната. Подаде ѝ го така. Тя всмука десертчето и му благодари чрез очи. А те се разшириха от изненада, когато гърбът му се отдалечаваше към виното и се чу:
- Сега отиди под душа. Насапунисай си гъза. Веднага идвам!
И този глас не беше заплашителен. Но твърд и не търпеше възражения. Тя пак се подмокри.
Влад, чустваш ли ме плътно зад гърба си :)) ? Ши ти говорят те, че си се натрапвал на аудирията, аАаайде! От мен по- плътен натрапник няма! :))
*аудирията= аудиторията. Специални благодарности на ДТ , за съдействието му при реализиране на този хорър :)
Тая разгонената ОТНОВО сън я не лови и разтури партито на комшиите. Я те питам ЯЗЕ, ти къде ги виждаш тези висящи и в същото време възбудени мъжки атрибути. Била си в дълбока ЗАБЛУДА до тая ти възраст, че възбуден мъжки полов орган може да виси......., ако е полуеректирал те РАЗБИРАМ, но иначе друго обяснение няма!
ЦИКЛОН:Еееее, как можеш да пишеш така???Не спираш да ме изумяваш с нови думи и словосъчетания!!!Ухапка, длани с обгорели летни спомени , шлюз на подмокряне,аура , пробиваща си път навътре.....Fairy, как да не те обичам?!!!То , струвало си е да зачезнеш около празниците.Виждаме какви шедьоври твориш....Не мога като флорентинеца,но ти знаеш колко те ценя и любовта ми към теб няма аналог за измерване...
Циклон! Ти аха да ме доближиш и си ме отвял. После си търся: акъл, коса, мисли, чуства, всичко попиляно. Сега кат извъртя една кафеварка и ептен ще литна. Целувам те по двете бузки! Ще ме усетиш. А на устните ти слагам пръст за тишина. Всичко получих от очите ти. Фърррррррр
Бахе, не е лошо кат учиш някого, пък и да му онагледиш :). Значи изчете, потри ръчички и айде да се пошегуваме без пропуск за възрастта:)) със светото невежие :). Сега, понякога автора послъгва. Или си украсява в интерес на читателя, разбира се. "Заплашително " е хубаво за еротичен гъдел , но не пасва с климбуцане или люшкане, в смисъла на тресенето на пача от вчерашно варено. Пък нещо да виси заплашително и при това при възбуда, казва на мозъка, че там ще да има нещо да се случва и този член ще се въздигне кат един воин. Заплашва ни. Ей сега ще покаже вече наистина мощта си. Ама ако го наречеш " полуеректирал" :)))), нали ? Кръц! Плочата забива. :)) Сега, приемам ти забележката. Но си запазвам правото да лъжа и да мажа :))). Я сега се разходи възбуден от банята до стаята, да чуем ши шляпка ли тоя рязания по коремчето? :))
Прекалено натруфени, ненужно пъстри и убиващи страстта обяснения. И това е във всичките разкази на феирито. Да не говорим за небивалиците... Но това все пак си е мое мнение. Просто ще подминавам вашите драсканици.
Фери! О! Усещах аз снощи промени в силата… Малко ме драскаха, хапеха, яздеха… и взе пак да ми харесва. Жената вика, че се подмладявам, че аз като започвах беше с какички германки и австрийки, и това по-агресивното се събуди по-късно. Страхотна си! Владислав
Прегръдка, Влад! Днес Таро дава конфликти, амбиция, себедоказване. Ама язе ще се разходя малко по центъра и ще пропусна игрите на егото. Силна нощ беше, трудна. Затуй- вън. Изтощение. Чай. Храна. Легло. Книжка. ОМммм. :)) Нимка, дето казваш за натруфието, хубаво е, че четеш. Каквото и да правим тук- секс ли, торта Агнес ли, вие , уважаемите потребители четете, а можехте просто да изгледате видео. Уважавам мнението ти и труда да напишеш коментар. Ако имаше име, щях да знам кого да не чета занапред :))). По взаимно съгласие :)))
Фейри, почвам да се притеснявам, че изоставам с норматива четене. То много разказ през януари, све от любим автор, а аз паса другаде. Ха дано да седна "да се хвана" и да попрочета нещо, с очаквания за много чувственост. Ск0рпN0н
Скорпи, радвам се на милите думи. Со кротце, со благо, никой нема да избега :)). Ще има още две от серията "Случици из всеки ден" и това би направило една 10 дневка с плодовит и нахален :) автор. Искрено се забавлявам с това как живият ни организъм, сайтов, се развива и променя. И аз се разтегнах като...:)) нъли? :))
1Май! Ти си катерицата с лешника. Цветен. Шантав. И сигурен кат пролетно пълноводие у планински ручей. Току шурнеш. И ний прецапаме из мътните ти бързеи, без да разберем щу става. Но е чаровно. И свикнахме да те има. Пък за Преслава, опитах, но тю все до 20.-30 сек стигам. Знам, че тва, онова, пък текстовете ....Не мога , бе, хора, не мо га. Но щом за теб е разнежващо и сърцето тий пуснало бримка, приемам. Бъди спокоен. И аз те обичам кат си такъв миличък , с леееек овчи ароматец за разкош и юют. :)) Аз се гмурвам в нощта. Някой , ако ще идва, айде, че залупвам юрганчето. :)
Щом искаш да е ЗАПЛАШИТЕЛНО можеше да бъде поднесено на читателя така: ".... с ИЗВИСЕН огромен хуй, чието заплашително СТЪРЧАНЕ ..." като кремълска ракета на космодрума в БайконУР!!!
Бахе, готов си! Тури му сега едни очаквателни сокове отпредЕ и voila! Глагол, стенание и айдееееее :)))
Лелче, като ти разправям от време ОНО , стига с тази теория минавай на практика, че БАЯ изпуснат материал имаш да наваксаш, ти продължаваш да ми пишеш за ПТИЧКИ и пчелички.
Изтърсаче, та като те чета, като да тълкувам, че ще се радваш да зачезна от хоризонта ли? Един вид кат един добрия Уил Хънтинг? Та като не ме виждаш тук, ще значи, че вилнея нейде, на живо и навсксвам? :)) Само утре ви остана да се поизмъчите и ще си починете от мени. А утре е не само за две птички, ми направо са си Додо. :))
Тогава да си приготвям големия КАФЕЗ или да ги пускам при ФАЗАНИТЕ ?
Пауни не бяха ли? :))Тц тц, забравяммм
Страхотия. Казвал съм ти че чрез теб изучавам женските нужди, нали: от страстни думи, от контрол, от естетика, от удължена любовна игра. Скor510n
Ох ДЖИЗАС, на мерил си от кого да се УЧИШ на секс.
Scorpio, за мен е чест, че споделяш хубавото в усещанията ми. Много ме радва да усетя себеподобни. В освободеното общуване не се страхуваме да изследваме нови роли и територии. Можем изцяло да излезем от зоната си на комфорт, доверявайки се инстинкт, на любопитство, на партньор и да видим собственото си лице в напълно нова светлина. Аз съм емпат. Силно интуитивна. В моите десетки контакти преди брака винаги, винаги, винаги съм изигравала ролята на очакваното от мен. По някакво усещане, че дългът го изисква, трябваше да се напасна и доближа към идеалния им образ, за да ме харесат. Така мислех тогава. Себеизучаването доста закъсня в моя случай. Но най- хубавото е, че липсват задръжки. Границите са физически, не ментални. Играта в секса отдавна прескочи стените на спалнята и се понесе в ежедневното мислене, съблазън, чат, себевъзприятия, очаквания. А най- хубаво е, че виждам същата игра у други. Можем да си извъртим афера с един прост, подпрян на стойката в метрото, синьо-черен негър с оранжеви кожени обувки и умен поглед. Или диригента. Или шофьора на автобуса, пожелаващ ми лека вечер, когато не го правят за всеки....:)) Сексът се случва постоянно. Чрез обладаване на нечии желания. :))