Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Гладът облагороди погледът ѝ. Но за тъмните кръгове под очите не можеше да се направи нищо. Тези сенки на незащитения сън и тревоги се спускаха по краищата на грубите ѝ дрехи и преливаха в кал и износване. Мизерията на гаврошите в големия град бе толкова удобна за други.
Тропотът ѝ по никое време му прекъсна чая и тъй като бе изритал поредния иконом, се наложи сам да излее плюнки и снобски гняв към натрапника. Изправи се със скърцане, идващо от костите му, а не от махагона, изкуцука колебливо първите крачки, докато установи равновесие и се заклати енергично към преддверието. Ехото от бастуна му, отмери наобратно секундите до съдбовната среща.
Тежкият дъб се отмести навътре и в мрака на домът се процеди надеждата в очите ѝ:
- Извинете, господине, много ви моля, нямате ли нещо за пране? Моля ви? Само за 2 пенса. Бельо, ризи, дори килими. Много ви моля!
Беше си подготвил реч и малки мехурчета слюнка, издайнически правеха ъглите на устата му да изглеждат като раздразнен пес. Но имаше нещо в нейната мърлявост, което му се видя интересно.
- Ти си нова тук. Откога си в града?
Очите ѝ се разшириха още повече и този път той надскочи оградата над тъмните сенки и се озова на мека пролетна тревица.
- Почти месец се скитам в търсене на работа. Работя всичко. Благоприлично, разбира се. Много ви моля, каквото ѝ да е!
Преди тя да продължи с изреждането на досадни и обикновени режийности, той се отмести и заповяда:
- Влез! – а умът му зацъка като градския часовник и изпревари диалога им с няколко хода напред.
Тя пристъпи с леко повдигнати поли и в грацията на плъзването ѝ в антрето, той си припомни един стар лов, в едни други времена, когато кучетата му бяха оградили сърна, която се въртеше безпомощно.
- Моля, след мен. Точно пиех чай.
Влязоха в тъмна всекидневна, където камина освети колекционерската му любов към книгите и ароматния тютюн. Старецът заглуши стъпките си стъпвайки килима, подминавайки меката мебел и конячения сервиз и се отпусна на стола край огнището, където масичката му бе видимо затрупана от изпити чаши чай и стари вестници.
- Ти, спри там!
Тя замръзна преди да отпусне стъпало върху мекия килим и внимателно го върна назад. Стоеше права със скръстени пред корема длани и очакваше неочакваното. Това бе един мъжки, мъжки свят.
- Имам предложение за теб. – много бавно и отчетливо произнесе думите и без да я погледне продължи след кратко изсърбване. - Ще живееш тук. Ще спиш в слугинската стая до кухнята. Ще пазаруваш и готвиш. Тази къща има нужда от женска ръка.
Радостта ѝ огря холното помещение.
- Но имам едно условие! – прогърмя желязото в гласа му.
- Да, господине! Всичко, което поискате! Ще работя за съвсем малко пари.
- Пет лири на седмица плюс храна и подслон! – прогърмя той за втори път, а тя премига невярващо на безумната щедрост. - Но ще спиш с мен! Когато поискам! – воднистите му очи се присмиваха на ефекта, който постигат.
Тя запази маската на радостта. Не биваше да издава погнусата си. Само секунда, за да реши и ще може да се прояви. А животът и без това я ебеше на сухо.
- Съгласна! – само фактът, че спря да диша за известно време издаде вълнението ѝ.
Той се обърна с лице към нея, усмихна се и продължи делово:
- Сега ще отидеш за нещата си. Ще се върнеш утре в 9 часа. Ще ме наричаш Господарю. Първо ще се изкъпеш и преоблечеш. Ето, купи си свестни дрехи. Ще ми приготвиш обяд, супа и десерт. Сервираш в 12:30. За вечеря, печено. Ще те очаквам в спалнята си, когато приключа с коняка.
Главата ѝ вече се въртеше и не бе сигурна дали библиотеката не се усука по стените, когато долетя и последното указание:
- Обичам да гледам, когато се миеш. Ще го правиш пред мен. Сега ела и вземи парите!
Тя се плъзна над земята. Той сграби китката ѝ и я прониза с обещание за жестокост:
- Ако не се върнеш утре, си мъртва! Новите не оцеляват дълго в града! – топлата му длан остана сключена около ръката ѝ.
За пръв път тя си позволи да задържи погледа му и да потърси, кое в душата на този човек се бе срутило. И го видя. Изоставян. Отхвърлено дете. Пансиони. Студ. Блудкави каши. Хищни хиени, докопващи се до състоянието му. Присмех и лукавост. Десетилетия оцеляване чрез студенина. Старост, която обезсмисли съществуванието му. Този, ощетен от любов и семейна принадлежност мъж, живееше само и единствено на инат.
Тя издиша бавно. Мекият ѝ отговор разтри балсам върху душевните му струпеи:
- Вие сте добър и щедър Господар! С радост ще живея тук! – а камината припука весело и огнените езичета се разсмяха.
Следващият ден се изтърколи като добре смазан механизъм. Тя се появи в уречения час с кошница продукти и вързоп ръчен багаж.
На обяд димящ сервиз го очакваше да се наслади на забравеното удоволствие от храната.
А вечерта настроението му бе вдигнато като корабни платна при попътен вятър. Ароматът, идващ от пещта се накъдри по стълбището до стаята му, още преди да облече вечерния костюм. А очакването на десерта с голо женско тяло, подмлади ставите му и омекотените му хрущяли престанаха да скърцат. Сякаш втора младост се вля в изоставящия го организъм и необичайна лекото съпътстваше движенията му.
Къщата определено засия от вътрешна светлина, мръвката цвъртеше доволно между зъбите му, тютюна го омая със спомени от Индия, а коняка го затопли с нейната мистичност, мелодична напевност и ориенталски извивки.
Дойде мигът да се прероди.
В стаята му горяха две свещи, от двете страни на леглото, което бе неприсъщо разхищение, но случаят го изискваше.
Тя влезе. Срамежлива в нощната си роба, носеше кана и кърпа. От момента, в който затвори зад гърба си, ушите му престанаха да долавят конския тропот под прозорците. Старческото му тяло не бе свикнало да чувства допира на финия памук, тъй като обичайно бе наденато в плътна нощница, че и с шапчица даже. Но сега диплите кожа се радваха в очакване на познатата страст и даже хуят му бе натопорчил завивката съвсем издайнически.
Тя застана гърбом и отля чиста вода в керамичната купа над бюфета. Натопи кърпата и я удави, натискайки я с две ръце. След това вдигна длани до връзките при деколтето си и разбрида фльонгата, която задържаше дрехата върху плътта ѝ. Спусна ръце и платът се изсули на земята, оголвайки женската ѝ младост. Сенки от свещите заиграха по раменете ѝ, мушнаха се под тежката коса и се хлъзнаха към тънкото кръстче. Там отскокът от облото ѝ дупенце ги изхвърли нагоре и те литнаха като заря, която се заби рязко между стегнатите полукълба и ги раздели с похотливо докосване. Тежестта на дупето се надвеси над добре очертани бедра, чиято сила обещаваше и страст, и болка, и приют за впиващи се пръсти. Задколенната ямка би го завела към красиви пищни прасци, чиято вретеновидна облост би му напълнила устата със слюнка, досущ като за печено бутче на тлъста кокошчица.
Но тя се раздвижи, отцеди напоената кърпа и се обърна с лице към него. Спокойна като млечна луна, тя приближи и стъпи с единия крак върху леглото му, докато ръцете ѝ се събраха като криле на пърхаща патица преди да излети и мокрия парцал целуна нежната кожа. Бавни втривания го изкачиха до рамото ѝ. После той се наслади на обиколка около стегната ѝ гръд като завърши с кратък преглед в подмишницата, където почти не се задържа, а се премести на другата ръка, докато блесналата ѝ цица още се люлееше от вмешателството.
Кърпата се разхождаше все по-надолу към коремчето ѝ, през пъпа, към чудно светлия ѝ венерин хълм. Тя се приведе леко, за да бръкне по хубаво между краката си. Простена сластно. И си наложи да се обтрие по срамотиите още веднъж, но по-щателно и по-грубичко.
Преди да стигне до колената си, откъм възглавниците се издаде ново нареждане, а облегнатия мъж се спусна ниско, в легнало положение:
- Възседни ме! Искам да видя дали си научена да яздиш! Кавалерията не търпи забавяне! – и се подхили, което го подмлади.
Тя рязко отметна завивката му встрани. Оголи го. Хуят му бе красиво готов. В тъмнината старостта му не личеше. Напротив. Със следващите минути, той се подмладяваше все повече. Някаква топлина се появи в очите му и те се избистриха до сапфирен блясък, а гънките на старческото му тяло се оказаха уюта на обгръщащо одеяло.
Тя пролази над него на четири крака, а като стигна до слабините му се наведе като куче с изплезен език и излиза от топките, по целия му кур, чак до главичката, която обърса с език и пое с жадни топли устни. Хлъзна устата си по хуя му, притискайки го леко и въпреки че той бе крайно възбуден и нямаше нужда от тази помощ, тя изпита чиста наслада да усеща как е надделяла волята си над неговата в този момент и продължи да суче от хуя му с убеждението, че мъжкия свят не струва пукната пара, без жените и момичетата.
Тя целуваше главичката му със събрани устни. Гъдилваше мъзгивата му цепчица с върха на игривото си езиче и го подлагаше добре изплезено под горещината на твърдия му член, преди да го обкрачи с устни и мазно да се впие по кожата, плъзгайки се чак до топките му.
Господарят ѝ стенеше тихичко и плачливо, сякаш всеки миг ще се разрида от сполетялото го щастие. Скимтеше жално. Продължително. И сърцераздирателно. Тя разбра. Той никога не бе получавал такава ласка.
Усети как тазът му се напряга. Курът в устата ѝ се задвижи и напорът му към гърлото ѝ застрашително я давеше. Слюнки обляха устата ѝ и се заточиха навън, капещи по космите на слабините му. Ароматът му бе интензивен, което караше ноздрите ѝ да се разтварят като на препускаща кобила. Тя остави блъскащият се в гърлото ѝ член да я измъчва и му помогна чрез разтваряне на устата и отдалечаване на устните и бузите, като балон, който да го обгърне. Опита се да заключи устни някъде долу, около основата на ствола му, за да го притисне.
Мъжът яростно се подпря с две ръце върху главата ѝ и набучи носът ѝ върху космите на пубиса си. Заблъска мощно и забързано, колкото можеше, с пресекващ ритъм, докато накрая изригна в гърлото ѝ.
Тя рязко се извади от захвата му и по лицето ѝ се разплиска вулкан от жълтеникава сперма с развален мирис.
Той ръмжеше шумно, препускайки с гласа си все още из галопа на страстта, която не можеше да удържи. Тя се избърса с мократа кърпа и се обтри наново. Изцяло. Лиги, пот и кисела сперма се бяха сляли в общ парфюм на споделената им първа нощ.
Дълбоката ѝ женска интуиция подсказваше, че за тази нощ няма да има повече нужда от нея.
- Да се оттеглям ли, Господарю? – свенливо запита меденият ѝ глас.
Този път разпилените ѝ коси по блестящата женствена плът му се видяха като слънчеви лъчи, а сиянието, което я ограждаше, бе златна нежност, а не лунна студенина. Прокашля се, за да прогони разнежването от сеанса и изграчи:
- Благодаря, свободна си! – миг мълчание, в което не се сдържа и ѝ се усмихна с младежкия си чар. - Беше вълшебна!
Фери, да си ни честита! Свежа, позитивна и секси (всякак)! Пия за теб! Д.Т.
Фейриииии жива и здрава. Да топиш лагери и изкривяваш шернири. Наздраве. Весела
Кака ще си ви цунка всички по муцунките! И по гъзунките! :)) Да сте ми здрави и Флюбени, и заедно да си пийм, бийм и лиготим! Така! Кака беше на концерт. Берлин ФилхармонИ! Начииииииии....оооо...Оооооооо...РеВоЛюЦия! ГеНий! Млад композитор, на 50 се годин написал за виола концерт. И излиза виолиста отстрана, измежду редовете , и почва да почуква по дървенията, да тупка с пръсти по струните, и се оглежда дал има некой наоколо да му отвърне на вибрациите. Сам. Бежанец. Никой. Само некоя сирена издърпат накриво лъка цигулките или рояла изстърже или па арфите ги оскубят. Начи, тоя човек, дошъл уж сред свои, инструменти, ма толко сам, така сичко разбито ,студено и хаотично, че чак дисонансите беха уникално красиви. И накрая, фанА вече лък, издърпа разиришли първите тактове на концерта Целтер, колкот да каже Благодаря за музиката и надгради! Събраха се всички. Тва арабски мотиви, тва негърското цъкане в говора, тва ....сички, в толеранс, запяха нежно и надеждно. С нега, копнеж, тъга, но вяра. Много вяра. Божемой. Употребиха ми ума. Не знаех, че така е позволено. Велик! А после?! Диригента и симфонив Брукнер! Обожемой! Раздруса целия оркестър и гледа виновно. Те засилват мощно, той се свива в черупка от техната мощ. Уникат. Нема палки и чупки в китки. Човека- робот им игра. Физиономия на беладжията. Комисаря. И по едно време -мен гледа. Бреййййй, язе му се юдим, той ми прави сеири. Изиграхме Пепеляшка. Чух приказката, бе хора. Чрез музиката, чух още много цветни детайли вътре. И разбрах. Царя няма право да танцува. А е луд по една мома, дет му идва на баловете. Но я чака. Пържи се от безпокойство, когат тя закъснява и намразва всички навляци. Но тя се появява и той заживява в това да я гледа. Обачеее, тя направи провокация. И го покани на танц. Ахнаха. Той е недостижим. Излиза и кимва отдалеч. Койти да го пипне?! Как?! Но станаха разни работи, лов, търсене, предрешен у селото, либов и на следващия бал ......диригента се привежда да юрне духовите, а аз му се отърках в телото. Танцувах с него. Бедрата му се долепиха в моите. Плътно. Той стана краля. Опря си и корема. Плътно. Гърдите. Лицата встрани. Но вече му беше ясно, че няма да ме пусне. Нееее, твърде лошо е без мен. :)))) И те така. ...:)))) Айди , какините. Да мийм зъбки и да лягаме. Велика вечер беше! И понеже пиша дълго и програмата шми тегли шут, шсе подпиша. ВВ :))
Fairy,Fairy,Fairy. Нищо лично спрямо теб и твоята сексуална активност,фантазии и стръв в писането на еротични, сексуални историйкии коментари.Доста активна си ,което ти прави чест. Интересно ми и твърде любопитно ? От постоянно висене във сайтът,писане на коментари и историйки кога намираш време за себе си и в частност да се наебеш,ако вобще все още не си забравила какво означава тази думичка? Прави впечатление,според твоите писания,даваш вид на доста разкрепостена сексуална стръвница ,впоследствие твърдиш че си вярна и кротичка.Наскоро го прочетох някъде . Има ли обяснение тази аномалия? Това за силиконовите играчки е ясно,самата ти не еднократно го потвърждаваш. Факт е че ,писането на коментари и сексуални историйки ,плюс силикончетата напълно задоволяват твоят сексуален апетит и потребност,но питането ми е намираш ли време да те прониже един здрав пулсиращ хуй от плът и кръв??? Ще ме светнеш ли по-въпросът Fairy??? Предварително ти благодаря.
Fairy, адмирации за разказа. Особенно ни хареса, отворения край. А за описанието на френската, просто нямаме думи. Още веднъж - супес добре пишеш.
Лудетини, благодаря за вниманието :) и мнението. Тази история по- горе има продължение, което ще се радвам да оживее на белия екран. Получи се доста сюрреално и ми се яви като забравен спомен. Филмът нататък има обрати, любови, смърти и се явява малко като завръзката на една интрига, която се точи през вековете и още не се е развързала. Понякога се разхождам по улиците и гледам навътре, следя мислено как се развива сюжета, а най- чудното е, че в такива дни минувачите ми се усмихват, забелязват ме и непрекъснато тече двупосочна взаимна симпатия. Вероятно на това езотериците казват "да вдигнеш вибрациите". Сякаш погледа светва и веднагически палва, където мине. :) Хубавинки.
Анонимния, да ти ЗАДОВОЛЯ отчасти любопитството. ФЕЯТА е банбашка жена, замесена е от специално тесто. Такива хора са над физическото СЪВКУПЛЕНИЕ и размяна на такива секрети. Тя изпитва ДУШЕВЕН оргазъм, не познат за териториите и възможностите на бай Ганя и жена му Мария.
Като гледам и виждам възможностите и теориите на бай ти Ганя и жена му Мария освен душевният оргазъм изпитват и другият вид оргазъм,този който те кара да луднеш.То простолюдието ряпа да яде,но и тя става за храна,за разлика от смятащите се за възвишени,очакващи душевният оргазъм но и те като простолюдието и като всяко едно двукрако,налитат и търсят другият оргазъм? А колкото до душевният оргазъм е нещо много разтегливо и относително ,зависи от престави си!
ДНЕС е специален ден, за едно ГУГУШЛЕ и спирам да ти отговарям, иначе с удоволствие щях да те НАврЪ на кучето в а'спуха няколко пъти!!!
Ха,ха блажени са вярващите? Ако се чукаш така,както хубаво пишеш факт който не подлежи на съмнение просто ще бъдеш неутразима ,но неведуми са пътища господни. Такива като теб с душевните оргазми,не понасят елементарни въпроси още по-малко критика.Едва ли си изпитала ,НЕ- душевните оргазми но когато действителноста,истината и фактите говорят и боговете мълчат! Сравнението лесно можеш да го направиш,успоредно с писането вземи та си намери един здрав хуй от родът на Бай ти Ганя,белким комбинираш приятното с полезното,иначе казано със извинение разбира се: Гладна кокошка,просо сънува. Е,приятно изкарване на специалният ден.......?..
Фери, браво! Киселяците… ох… Еднаж някой беше ме питал как все съм описвал някакви супер изглеждащи. Не знам за вас, но докато искам и правя секс, и правим aftercare хората ми се струват страхотни. И понеже са ме обучавали като актьорче, съм трениран да си помня впечатленията, цветовете, ароматите. И не всички са супермодели, но преживяването и мозъка в момента ме карат да ги възприемам като желани. Ето в предаването на това желание е факир Феята! Владислав
Влади и ти леко започна като Десантчик една и съща песен да въртиш. Всички разбрахме, че си учил актьорско майсторство:) Къде мога да видя твоята актьорска игра? Фейри НАЗДРАВЕ:)))Весела
Влад, туй е велик комплимент! Закътвам си го! Вес, дай да мислим за фиестата Сан Ферминий, то че на театро, ни на Максимус шоу няма да идем, ясно. :))
Фейри живи, здрави, корави и с малко късмет, че и тия на Титаник са били живи и здрави :))) #шигобъде . В КитКат клуба ни е мястото:) Като ни пуснат от Карлуково там отиваме;) Весела
Играех до преди 12-13 години. Младежки и някои частни сцени пак в онази част на София. Това е последно. После рекламки и други малки неща. Не съм актьор с диплома. Владислав
Я ми подшушнете КОГА ви е свиждането да ДОЙДА и да ви видя, май не ви лекуват с ПРАВИЛНИТЕ лекарства.
Има тука един ПОТРЕБИТЕЛ и пациент на КАРВУНА, кръстихте го 1МАЙ , и той нещо не се ВЛИЯЕ добре от лекарствата си.
Добър вечер Директоре. На Фейри лечението не знам как върви май като моето въобще не върви:))) Лекарствата моите са течни и анално ми ги поставят. Идея си нямам помагат ли ми, но кожната инжекция добре ми се отразява;) Наздраве за рожденичката. Фейри поздравче https://youtu.be/QH3Fx41Jpl4?si=NMyyxlq32mPMj_uE . Весела
Влад аз каква съм актриса ;) Това Народния театър колко е загубил, че не ме привлякъл по някакъв начин. Оргазъм как имитират ако знаеш;) Level PRO съм;) Имаш ли си любим режисьор Влад? Весела
Добър вечер Giv! Добре е че не се обръщаш към мен с това, че си актриса и ТООО талантлива, защото аз докато НЕ видя не вЕрвам. Мисля, че го разбра това, когато разказа на оня ВеТЕР циклонен за "ПАПАГАЛКАТА" не ми хвана ДИКИШ.
Директоре тоя сериал индийски "Гонене на ветровете" не свърши ли? Аз съм разочарована от първата серия още:( Пуканки пуках и седя и чакам развитие на сюжета. Обеща Циклон отговор и какво получи уважаемата аудитория? "Папагалката" ( пляскам се по челото) Весела
Там си ни прекараха как си Требе както у дебелите книги пише. Индийски сериал с китайски актьори на БГ земя! Ама аз съм си сложил билетче то в рамка и си го държа на нощното шкафче до портрета на циганския славей азис, да ми е обеца на ухото както и оня мангал да ми е мелодия за душата.
Прекараха ни Директоре. ФАКТ. За обеца ми е вече и на мен да не вярвам на метеорологичната прогноза. Весела
ВИиииждаммммм, ВиИиждамммм в кълбото, два тайни агента, внедрени с мисия. Годишен счетоводен отчет правят. Одит. И оттам- Баааам. Глобата не ми мърда.
Вес, Галин Стоев, Александър Морфов и Веселка Кунчева. Владислав
Честитост Фейри, сега научавам. Липсват ми ежедневните ти разкази, вдъхновение, духане и тъпкане ти пожелавам! Скорпито
Scorpi, вий също ми липсвате! :) Ей, нА! От концертчета и подлепяне на ноти, кое време стана да си нагледам момчетата, а те по легълцата и даже завитички. А навън - мирише на пролет. А пролет в чужд град, нали знаеш как действа, как гъдилка и как подшушва за глупости и щуротийки :)))). Много си мил. Това, че ти липсвам е най- голямата ми награда! "Шсе стараем, другарю Скорпион!" :)))