Нарушени принципи (част 3)

08.02.2020 | IzkuKurigal

До следващото ни виждане с Галина се борех със съвестта си. Не смятах за редно да съм любовник на майка и дъщеря едновременно, а пък особено с непълнолетна – това беше (и още е) табу за мене! Търсех начин да се откопча поне от Елица (малката) без да се разделям с майка ѝ.
Когато отидох следващия път, в главата ми често минаваше мисълта, че мъжът на Галина може да ни завари и тогава... Въпреки, че тя криеше дрехите ми сред техните, та ако се наложи да се крия по спешност, да не ме издадат те, но това не ме успокояваше. Особено както заспиваме и двамата. Но Галина ме разсейваше от тези мисли търкайки голото си тяло в моето. Тя търсеше секс, без да има белези, че ѝ липсва; едва ли имахме и кой знае каква разлика в размерите на „маркуча“ с мъжа ѝ (знаех, че е едър човек); явно тя искаше единствено разнообразие. В любовната ни игра често ме хвалеше:
- Ах, толкова си нежен и внимателен! Толкова възбуждащо ме галиш! Ах, цялата горя в ръцете ти! Вкарай шланга* си дълбоко, за да угасиш пожара в мен! (Мъжа ѝ се оказа пенсиониран пожарникар)
Последния път така се разгорещи, че едва ли не щеше да ме изнасили. Сетих се за една рядко виждана поза в порното и реших да я пробвам. Легнах я странично, повдигнах ѝ горния крак и нахлух „да гася пожара“. Усещането от дълбокото проникване беше страхотно! Колкото повече „гасях пожара“, толкова повече го разпалвахме. Силните ми и дълбоки тласъци караха отпуснатите ѝ гърди доста да се клатят, а това беше адски възбуждаща гледка и награбих горната ѝ с ръката ми от нея страна, на която беше полегнала. Нямах особен проблем с това, че гърдите ѝ бяха отпуснати, щом имах възможност да ги мачкам и да притискам едричките ѝ зърна, особено пък щом напирах възможно най-дълбоко в горещото ѝ влагалище. Галина стенеше силно и само възглавницата, която беше захапала, ограничаваха виковете ѝ. Ах, само още малко и ще ти дам струята си, която да те угаси! Но тя ме изпревари. Въпреки възглавницата, мисля че се чуваха силничко виковете ѝ. Усещах как вагиналните ѝ мускули пулсираха около шланга ми, на който му трябваше само минутка още... След като се поуспокои се задвижих наново и ръката ми използваше обилните ѝ интимни сокове за бърза стимулация на клитора ѝ. Продължих мощните си тласъци и скоро заедно... „изгасихме пожара“.
Традиционно, напук на предпазливостта, заспахме отново и двамата. И отново малка нежна ръка ме събуди, за да ида при нея в другата стая. Елена отново ми предложи младото си девствено путе за орални ласки, като по едно време взе едната ми ръка и я сложи върху стегнатите си цици с малки твърди зърна. „Бомбардирах“ съвестта си с: „Поне е пълнолетна! Поне е пълнолетна...“. Няма какво да лъжа – беше ми много приятно! И галенето на стегнатите ѝ цици, и лизането на нежното ѝ чувствително „грахче“, и сладките ѝ стонове, които галеха слуха ми... Беше недалеч от финала, когато между стоновете си ми каза:
- Бати Радо... знаеш ли... колко навътре... е хименът (девствената ципа)?
- Ами, да. Защо?
- На теб... ти имам доверие...
- За какво?
- Искам... бавно да... вкараш един пръст... и да спреш... преди ципата.
- Ленче, ама девствената ципа е на плитко!
- Ще внимаваш! Искам да усетя... какво е... „да е вътре“.
- Абе казвам ти, че е на плитко! Няма да се стигне до „вътре“.
- Добре, де! Само мъничко! Ама не я пипай, че да не се скъса!
- Тя не се къса чак толкова лесно, но ще внимавам!
Не ми се искаше да поема толкова голяма отговорност и все пак не отказах. Декоративната нощна лампа пръскаше лека, приглушена светлина. Средният ми пръст пое бавно между срамните ѝ устнички. Елена трепна леко. Доколкото си спомнях от четено някъде, трябваше да усетя химена с пръста си и не трябва да го натискам, за да не се разкъса. Когато влезе първата фаланга на пръста (до първата става) спрях нахлуването и си раздвижих пръста нагоре-надолу. „Трябва да е тук някъде“ си мислех. Елена стенеше. Почти си изкарах пръста и пак напред с милиметър-два повече от първия път, пак го изкарах и пак малко по-навътре. Влезе втората фаланга на пръста и въпреки бавните си движения не усетих никакво съпротивление срещу него, а само от стените на влагалището ѝ. Уплашен да не би да съм направил белята без да съм усетил, си извадих пръста и го погледнах на светлината – нямаше кръв.
- Не спирай! – подкани ме Елена извивайки тялото си. – Толкова е готино! Ама внимаваш, нали?
- Да... – не особено убедително отвърнах аз.
Пръстът ми се върна повече от половината в очакващата го жадно катеричка на Елена. Тя шепнеше:
- Не спирай! Още! Още! Ах, толкова... е готино... вътрееее...
Уханието на млада възбудена вагина и стоновете на млада жена в екстаз... Страхувах се да не загубя контрол. Пръстът ми беше вече целия вътре, а нямаше кръв по него. Учудих се, защото това беше рядко срещано (поне така пишеше в нета по спомен). Движех го навътре-навън и Елена все по-задъхано ме молеше да не спирам:
- Ах... колко... е пре... красно! Толко... ва е... стра... хотно! Ах... колко... много... ми се... иска... ше да...не бях...
Изведнъж скочи и ме отблъсна:
- Бати Радо, какво направи!? Аз ти се доверих, а ти...
- Не съм ти скъсал ципата. – ѝ отвърнах като ѝ показах пръста си. – Може да е твърде еластична, може да нямаш по рождение... Случва се понякога.
- Наистина ли? Тогава ако го направим няма да ми личи, нали?
- Не се знае. Може просто...
- Направи го! – прекъсна ме тя и разтвори широко краката си срещу мен. – Искам да го направя истински, щом може да не си личи!
- Няма гаранция... – едва изхриптях, гледайки лъщящите ѝ срамни устни и примамливо разтворената ѝ дупчица, докато Елена галеше клитора си.
- Хайде! – подкани ме още по-нетърпеливо тя.
- Не е... редно! – това беше може би най-трудното ми отказване на секс.
- Майната ти! – тя скочи и ме блъсна на пода, където си ударих главата.
Тъй като бях гол и доволно стърчах долу, тя веднага скочи върху мен и си го постави на отвора.
- Нед... – опитах да я спра, но не успях дори да довърша думата.
Отпусна се леко на него и замря изскимтявайки. Затрепери по-скоро от болка отколкото от удоволствие и неконтролируемо се отпусна до долу. Спря да се движи съвсем. Само широко отворени очи и никакво дишане. Започна да диша на пресекулки и май ѝ избиха сълзи. Галих я възможно най-нежно навсякъде.
- Чакай... – промълви тихо тя - ... отказвам се. Ей сега... лекичко... ще стана...
Започна да се надига бавно премрежвайки очи. Миг преди да го изкара съвсем, спря за секунда и бавно заслиза пак надолу. Достигнала до долу пак започна да се надига бавно, а после пак надолу. Заради усещането нямах нищо против да продължава, но...
- Ленче, не те ли боли?
- Малко. Но ми става хубаво...
„Капана“ на стегнатото ѝ влагалище можеше да обърка плановете ми за контрола на оргазма ми и особено (предвид позата) да го извадя навреме.
- Ленче, ще продължим, но чакай да си взема презерватив от джоба.
- Другият път... – като в транс отвърна тя. – Няма сила на Земята... която да ме спре в момента... и за секунда...
Спорът беше излишен. Оставих я сама да си определя комфортното за нея темпо, а аз се заех да галя бедрата и разбира се гърдите ѝ. „Сбогом съвест! Нали... все пак е пълнолетна...“. На меката светлина от декоративната нощна лампа слабо се виждаше тялото ѝ. Тя засили темпото и съответно стоновете си. Една възглавница се оказа в ръцете ѝ и тя всячески се стараеше да заглушава звуците си на удоволствие. А го изпитваше и то доста. Започнах бързо с палец да галя клитора ѝ. Трябваше да побързам с розовото ѝ грахче, защото както се беше разпалила, нямаше да ми позволи да си го извадя преди да е стигнала края, а това не беше желателно. След известно време тя се наслаждаваше на оргазъм при първия си секс. Супер комбинация, нали? Аз също се радвах, че тя свърши преди мен, но конвулсиите ѝ докараха и моя край. Едва успях да го изкарам и се празнех по корема ѝ. Ох, за малко! Оставих я спокойно да се наслади на усещането и ѝ галех гърба.
- Лелеее! Супер си, бате Радо! Ти си най-якият батко на света! – тя се наведе и ме целуна бързо.
Когато се надигна забеляза нещо.
- Какво е това? – попита и огледа собствения си и моя корем.
Освен сперма там имаше и... малко кръв.
- По дяволите! – казахме почти едновременно... и тримата.
Оказа се, че Елица ни е гледала през цялото време (от там се появи и възглавницата).
- Како, сега вече яката се прекара!
- Бате Радо, нали каза, че може и да нямам девствена ципа!
- Да, само че ключовата дума беше „може“.
- Тати ако разбере ще ме убие! – изхлипа тя.
Почистихме се. Белята вече беше станала. Явно дупчицата в девствената ѝ ципа е била достатъчно голяма, за да мине пръста ми, но не и за нещо по-голямо (чел съм за такива случаи). Тя легна хлипайки тихо, а аз тръгнах към вратата, за да кажа на Галина, че си тръгвам. Добре, че тази нощ не дойде...
Отключването на входната врата подсказа достатъчно явно, че той все пак дойде. Скочих пак в скривалището си и Елица помогна да се скрия. Секунди след това вратата се отвори и се светна лампата.
- Защо малките ми принцеси не спят?
- Тате... – каза Елица - кака ми разказваше, че харесвала най-готиното момче в даскало, а пък той ѝ казал, че е съгласен да ходят заедно ако му даде да ѝ бара циците. Тя затова плаче.
- Хм. А да му счупя ръчичките съгласен ли е? – избоботи сърдито той. – Дай една прегръдка на татко, голямата ми принцеса!
- Тате... – проплака Елена (както разбрах после станала увита в чаршафа и прегърнала баща си). – Нали винаги ще ме обичаш?
- Разбира се, съкровище! Винаги ще ви обичам! Що за въпрос!?
Бащината прегръдка след около минута поуспокои Елена (той я милвал нежно по главата). Тя го целунала по бузата, погледнала го с още насълзени очи и с плаха усмивка му благодари. Той я целунал по челото. (Нещата, които нямаше как да видя ми ги казаха после)
- Хайде – каза ѝ той – дръж чаршафа да не падне, че с този ваш навик да спите голи... Аз ще ида да видя майка ви. Но преди това да видим дали и малката ми принцеса ще ми даде прегръдка и целувка.
- Татее – укорително се сопна Елица – аз не съм лигла като кака!
Той обаче отишъл и я прегърнал, тя него също донякъде и му позволила да я целуне по челото. После отиде при жена си и скоро от там се чу говор. Изглеждаше ми добър човек, въпреки страшния си боботещ глас и съвестта ми ме зачовърка. Скоро обаче това беше най-малкия ѝ проблем на съвестта ми - Елица разрови с ръце из плюшените играчки и докопа едната ми ръка и бързо я сложи на гърдите си.
- Ели!!! – скарах ѝ се тихо аз.
- Я трай! Вие си направихте кефа, нали? Аз да не съм от желязо! Не искаш да викна баща си, нали? Много ще ти се „зарадва“, особено за това, което направи на глупавата ми кака!
- Трай, ма! – обади се кака ѝ. – Ще те изкормя, само да си гъкнала нещо на татко!
- Ти трай! – изсъска малката към кака си, а после пак се обърна към мен. – Достатъчно е, че си в нашата стая, за да те потроши баща ни.
- Добре де, разбрах те! – примирих се за кой ли път.
- Надигни се! – изкомандва малката нацистка и придърпа главата ми към неголемите ѝ (да речем малко по-големи от лимони) цицки и щръкнали малки зърна. – Действай!
Буря от изрази по неин адрес се завъртя в главата ми: „шибано извергче“, „разгонено дяволско изчадие“, „сестра на сатаната“ и много други. В другата стая почнаха да се чуват стонове, затова малко по-смело с език се заиграх със зърната на малката изнудвачка.
- Оооох! – изстена възможно най-приглушено тя. – Я виж тиии! Ооооооо, сууууууупеееееерр еееееее! Мммммм...
Тялото ми нямаше как да пренебрегне случващото се и колкото и да се заблуждавах, ми харесваше да целувам и лижа тия цицки и зърна. Едва удържах другата си ръка, която не беше на гърдите ѝ, да не тръгне по голото момичешко тяло. Елица обаче нямаше подобни задръжки – грабна ми ръката, постави я на разтеклата ѝ се катеричка и ме подкани да я галя, но с предупреждението да не бъркам вътре. С едната си ръка тя се заигра с безсъвестно навирения ми кол. Очаквано катеричката ѝ имаше окосмяване, но ми се струваше по-малко от на кака ѝ или беше достатъчно мокро, че да не разбера реално колко е в действителност. Сякаш пък имаше някакво значение! „Принуден съм! Принуден съм!...“ си повтарях наум, но без да си кривя душата си признавам, че се наслаждавах на малките чувствителни зърна и на още по-малкия и по-чувствителен клитор. Не чувах какво се случваше в другата стая от стоновете на Елица. Това не ми пречеше да погалвам от време на време нежните ѝ срамни устни и да се връщам на клитора й.
- Чакай! – спря ме Елица. – Не искам... да свършвам... все още! Искам...по-дълго... да усещам... как ме... галиш...
Загалих срамните ѝ устни бавно с три пръста. Тя лежеше обърната към мен с достатъчно широко разтворени крака, за да ми даде пълен достъп до нежното си съкровище. Продължавах бавно да я галя там без да докосвам клитора ѝ, а с другата ръка галех гърдите ѝ. Нейната ръка продължаваше палаво да обработва кожения ми бастун. Приятно беше, мамка му! Какво ти приятно – супер си беше! Не исках да призная дори пред себе си, но в момента не съжалявах за шантажа ѝ. След малко ми прошепна:
- Лижи ме! Но не вкарвай пръст, че писна ли – умираш!
„Добре че ми каза, сам нямаше да се сетя“ саркастична мисъл ми мина през ума, но предпочетох да не я дразня. Забравил за предпазливостта зализах сочната й прасковка. Щом се налага, поне да е както трябва! Тя с възглавница се опитваше да заглуши невъзможните си за подтискане стонове. Правеше ми удоволствие да я докарвам до това състояние. Още едно лице от женски пол доволно от езика ми. Голяма работа, че не е пълнолетна! Чуй я само как сладко пъшка! Музика за ушите ми! Музика изпълнявана с език и устни по кожена хармоника, в съпровод на женски стонове! Хит от векове, от хилядолетия!
Така се бях улисал, че чак се стреснах от избухналия ѝ бурен оргазъм. Крещеше неконтролируемо и се опитваше да заглуши възможно най-много това с възглавницата. Не мисля, че се справи особено успешно. „Това не е на добре“ ми мина през главата и залегнах пак в плюшените играчки. С трясък вратата се отвори.
- Какво стана? – уплашено каза баща им.
- Та-тате... – изхленчи Елица (естествено за по-убедително пуснала сълзица) – сънувах ужасен кошмар! Беше толкова... истинско! Мислех, че ще умра!
- Ох, на тати уплашената принцеса! Дай да те гушна! Ай, още трепериш! Спокойно, тати е тук! Къде е това чудовище, дето плаши малкото ми момиченце, че да му откъсна единия крак и да му го навра целия отзад!?
- Ха-ха-ха-ха, тате! На 16 съм, не на 6. Какви чудовища?
- Ама те накарах да се засмееш, нали?
- Ти си най-готиният татко на света!
По-късно си отивах... със силно смесени чувства...

*Шланг – пожарникарският маркуч, който свързва пожарната кола и струйника. Шланг се наричат и други маркучи с бърза връзка.

Следва продължение... /Изку Куригал/