Малката мулатка (част 3)

12.05.2020 | sexkupon

- Виж, на курвето ѝ хареса! – захили се Психара.
- Аре да ѝ покажем как арийските мъже трябва да се отнесат с гадната ѝ раса.
- Хе хе, ти си психар бе! – отвърна му Скелета и го плесна зад врата.
- Сега ще ѝ покажем защо на маймуните мястото им е върху дърветата.
Скелета отиде до мястото, където бе оставил дрехите си и измъкна нещо от джоба на бомбъра си.
- Виж к'во си имам… – каза той на Симо и подрънка чифт белезници.
- Аре сложи ѝ ги на тая маймуна, дето ти изблиза зърната!
Дани излезе от сладостното си опиянение. Какво ли щяха да ѝ направят? Когато Симо се наведе над нея, тя го блъсна и скокна като котка от леглото на пода. До вратата оставаше още само метър, но Скелета ѝ прегради пътя и с мощен шамар я запрати обратно на леглото. Ъгълчето на устните ѝ се сцепи отново и по брадичката ѝ потече топла кръв. Обзе я страшен гняв и тя скочи отново.
- Не съм маймуна, грозна тъпа свиня такава! – изкрещя тя на Скелета.
- Вие сте маймуни, грозни жабешки мутри такива! Пуснете ме или ще ви стане тъжно, че сте се раждали, мамка ви мръсна!
- Хванете я тая гадна курва! – нареди Скелета.
Психара веднага се метна към нея и изви ръцете ѝ зад гърба. Дебелакът затисна устата ѝ с лапата си и каза на Симо да даде белезниците. Той мълчаливо му ги подаде и след минута китките на мулатката бяха свързани зад гърба ѝ. Тя се гърчеше като бясна и ухапа Скелета по ръката. Той изпсува, грабна със свободната си ръка първата му попаднала дреха, сви я на топка и я набута в устата ѝ. Това бяха слиповете на Симо. Сега Дани беше безпомощна. Тя избухна в сълзи.
- Сега ще те усмиря, гадна змия такава! – рече спокойно Скелета, докато разглеждаше белега от зъби на ръката си.
Слиповете на Симо очевидно не бяха прани от много време, но не това бе главният проблем. Дани не можеше да диша, тъй като бяха втъкнати много надълбоко. Тя прекрати съпротивата си и почна да мучи отчаяно. Скиновете не ѝ обърнаха внимание. Скелета я бутна върху леглото:
- Трябва ми камшик, тия маймуни само от това разбират!
- Сега ще те бичуваме, сладурче! – ухили ѝ се зловещо Психара с разцепената си устна.
- Само че откъде ще намерим бич? – попита Симо.
- И това върши работа… – Скелета дръпна въжето от простора и го отряза с ножа на Психара, а после уви края му около ръката си.
Дани се гърчеше като риба на сухо, задушавайки се от мръсните слипове в устата си. Симо се досети и ѝ каза, че ще ги махне ако обещае да не крещи. Почти веднага Психара седна върху гърдите ѝ и допря острието на “пеперудката” си до шията ѝ.
- Как ти е името бе, африкански боклук такъв? – попита я той с толкова налудничав поглед, че Дани осъзна, че напълно заслужава прякора си, след което продължи:
- Дани, а? Виж к'во, Дани, убил съм две маймуни, един мангал и едно негро. Искаш ли ти да си ми третата?
Тя поклати отрицателно глава, докато големите ѝ зелени очи се пълнеха със сълзи от ужас.
- Добре, тогава няма да крещиш и ще правиш всичко като послушно негърче, каквото беше досега. Искам да те шибам още в негърското дупе, но не искам да ни чуят. Затова си реви, плачи на воля, само не викай. Ако викнеш... – той направи красноречив жест.
После се ухили:
- Ама да не спреш да хленчиш. Много ме надървяш така.
Психара толкова уплаши Дани, че тя вече реши да не се съпротивлява на нищо. Искаше само едно – да я оставят жива. А може би... пак щеше да ѝ стане готино, както преди малко – тя хвърли поглед към Симо. Той като че ли нарочно избягваше очите ѝ. Скелета отключи белезниците ѝ. Накараха я да легне по гръб и да протегне ръце напред. След това отново ѝ сложиха белезниците, като ги закопчаха около облегалката на леглото. Междувременно “арийските воини” си търсеха оръжие. Симо и Скелета откриха дрянови пръчки (тъй като наближаваше Нова година, майката на Рашо ги беше купила от пазара, за да прави баница с късмети), а Психара свали тънкия си колан от змийска кожа. Докато другите още търсеха, Психара седна върху краката ѝ, за да не може да мърда и уви колана около ръката си. След това замахна и я плесна силно с него през задника. Върху мургавото ѝ дупе остана бледа рязка, която почна бавно да се пълни с кръв. След това повтори и потрети. Дани разбра, че ще я бичуват още от думите на Скелета. Почувства се ужасно унизена, както може би са се чувствали африканските роби в “Уест Индия” преди стотици години, изтезавани от белите си господари. Но най-много я раздразни подканата на Психара да хленчи, щото се “надървял”. Тя взе в себе си твърдото решение да не им доставя и това удоволствие. Успя да сдържи стенанията си цяла една минута преди да даде израз на болката си. Плачеше и стенеше тихичко, докато Психара се смееше с цяло гърло, докато замахваше и удряше. Той я удряше с някакво умение, като изтегляше широки и дълги бразди по задните ѝ полукълба. Доста бързо дупето ѝ се превърна отново в пламтящо от болка огнище, но този път от външната, а не от вътрешната страна. Психара явно се увлече, тъй като Скелета загуби търпение и го блъсна назад от тялото на мулатката. Дряновата пръчка на дебелака изсвистя във въздуха и той изръмжа:
- Сега ще изпиташ гнева на арийския воин, мангалска курво!
От силата на шибването дупето на Дани подскочи във въздуха. Тя извика леко, но ѝ се щеше да изкрещи с цяло гърло от болка. Този мръсен дебелак, тази противна свиня. “Пляяяяс!” – ударът прекъсна мисловните ѝ псувни по адрес на Скелета. Впрочем тя не беше справедлива към него, тъй като и Симо се включи, въодушевен и възбуден от подскачащото ѝ кръгло дупе. Ухапванията на пръчките бяха по-болезнени дори от тези на тънкия колан от змийска кожа. Дани почна да им се моли, плачеше, обещаваше всичко, не спираше да говори между ударите и по време на тях, само и само да спрат. Тялото ѝ се извиваше и гънеше под гъвкавите пръчки по протежение на цялото легло. Дани се местеше постоянно в една посока, докато не ѝ попречваха белезниците, след това в другата или просто се мяташе на място, без да може да се обърне. Така ударите попадаха и върху гърба, бедрата и краката ѝ. Скиновете пръхтяха от възуда и усилие да улучат мекото ѝ дупе, а Скелета изливаше върху нея поток от псувни. Пръчките се вдигаха и сваляха, а Дани продължаваше да ги умолява да спрат. Постепенно обаче отвъд болката усети и някаква приятна топлина и възбуда. Когато Скелета се умори да стои прав, той седна върху краката ѝ, както по-рано Психара, скъси пръчката си и като я държеше неподвижна, почна да я налага по задника. Един удар попадна между краката ѝ и тя едва не свърши от това жилещо, болезнено докосване. Стоновете ѝ станаха по-дълбоки, тя престана да плаче, макар че още се опитваше да избягва всеки следващ удар като изхвърляше дупето си на една или друга страна. В резултат пръчката на Скелета успя да нашари и най-нежните места, тъй като възглавничките ѝ се подлагаха още повече от нейните усилия. След известно време и Скелета се измори, а курът му отново стърчеше изпод шкембето. Той захвърли пръчката и отключи белезниците на Дани. Попита я дали сега вече се е научила да не се противопоставя на желанията на по-висшите от нея. Тя изхлипа утвърдително и в желанието си наказанието да спре, по собствена инициатива налапа щръкналата му пишка. Той обаче не искаше това, отстрани я, като я хвана за косата и легна по гръб. Постави я върху кура си с лице към себе си и тя почти с радост го пое в путката си. Скелета я хвана за задника и почна да я повдига и спуска като мачкаше парещото ѝ от болка дупе. Зад нея се настани Психара, привлечен от нашареното ѝ подскачащо дупе. Той бутна Скелета:
- Аре заедно бе, копеле?
Дебелият само изръмжа и притисна Дани към себе си. Така бедрата ѝ се разтвориха точно пред кура на Психара. Той не закъсня да се възползва и скоро момичето имаше в себе си два кура – един отпред и един в гъза си. Докато Психара ѝ го вкарваше, курът на Скелета излезе. Дани ужасено прегръщаше огромното тяло на скинара, докато неговият бръснат събрат си вкарваше парчето през задната ѝ порта. Сега поне я заболя и отвътре, както и отвън. Психара си пееше някаква отвратителна чалга, вкара ѝ го мощно, помагайки си с плесници по задника ѝ, а Скелета хвана кура си с ръце и го насочи във вече доста овлажнената ѝ путка. Така и двата пениса се озоваха на топло. Дани беше изцъклила очи от невероятното усещане. Скелета я беше хванал за циците и придържаше горната част от тялото ѝ във въздуха, а в долната Психара синхронизираше с него движенията си. Двамата усещаха куровете си зад тънката преграда и възбудено говореха за това, а мулатката се чувстваше като разграден обор. Все пак скиновете не можеха да се движат свободно, както им се искаше, иначе сигурно щеше да я боли повече. Но имаше чувството, че и ануса и путката ѝ всеки момент ще се скъсат под мощния напор. С двете си ръце едва задържаше за бедрата Психара, а докато стенеше, насълзените ѝ очи срещнаха поглед на Симо. Той масажираше кривия си кур и поиска също да се включи. Скелета го повика на свое място.
- Мамка му, момчета, зверски ме заболя стомаха, трябва да се изсера. – каза той, очевидно натъжен, но после нещо му хрумна. Той клекна, по-скоро седна на коленете си, слагайки под тях две възглавници. “О, ужас, не мога да го направя!” – мислеше си Дани, докато гнусливо ближеше косматия, тлъст и пъпчив задник на Скелета. Той я беше накарал да го разтвори с ръце и да му го ближе. “Много влажно…” – беше казал. “Да проправи пътя!” – се беше изсмял след това. Дани беше легнала по гръб, а Симо беше вдигнал краката ѝ нависоко. Скинарът си имаше система – три пъти в путката, пет пъти в гъза. Скелета държеше петите ѝ и се опитваше да се изсере в устата ѝ. Дани го лижеше, вече напълно безчувствена към унижението, което трябваше да изтърпи. След боя с пръчки нямаше желание да не се подчинява, а и вкусът можеше да не е толкова неприятен. Сашо мачкаше дупето ѝ и го пляскаше, изтръгвайки тихи стенания от гърдите ѝ. Колко беше бърз и стриктен тоя скинхед “шляк, шляк…” – три пъти в путката, пет пъти в ануса. Когато си го вадеше от путката ѝ закривената му глава закачаше наедрелия ѝ клитор и всеки път тя за малко да се изпразни. Струваше ѝ се, че ако направи четири тека в путката ѝ вместо три, вече ще свърши, но той всеки път правеше по три, а след това разтягаше аналните ѝ стени с кривия си кур. Психара седеше, лъскаше и гледаше внимателно необикновеното зрелище. Наблюдаваше как Дани излиза основно гъза на Скелета, но не чу как той се изпърдя тихичко в устата ѝ, а само когато ѝ нареди да постави устните си върху ануса му. След пръднята последва първото малко лайно. Беше кръгло и дребно и падна право в устата на Дани. Тя го глътна цяло и от мисълта за него ѝ се придрайфа.
- Ето го, ето го, започна да излиза! – тържествуващо извика Психара.
- Хайде, кучко, лапай лайната!
В този момент курът на Симо силно се отри в ствола на клитора ѝ, Дани отвори уста да извика, защото свърши и едно голямо кафяво и дълго твърдо лайно, прилично на кур, излезе от зейналия анус на Скелета и опря в гърлото ѝ. То беше толкова твърдо и дълго, че заседна между гърлото на Дани и гъза на Скинара. Малката мулатка го опита с език – вкусът наистина не беше толкова лош.
-Ей, разкарай си лайната от устата ѝ! – избухна внезапно Симо.
Скелета го изгледа смаян, но само за миг, тъй като в следващия Симо измъкна кура си от мулатката и с десен ъперкът го свали от леглото на земята. Лайното се счупи на две, като едната част остана в устата на Дани, а другата падна заедно с дебелака. Дани веднага я изплю и почна да плюе върху леглото. Симо я грабна през кръста с мощните си ръце и с един скок се измъкна от стаята. После прескочи Рашо, който все още беше трупиран върху в драйфнята си, извади ключа от входната врата, затръшна и я заключи отвън пред носа на Психара, който скокна след него. Така за един миг двамата се озоваха голи на етажа на блока. Симо беше чисто гол, освен кубинките на краката му, а Дани, която беше преметнал през рамо – съвсем гола.

Следва продължение…