Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Преди доста години предложиха работа на съпруга ми в САЩ. Заплатата беше висока – повече, отколкото изкарваше до момента. Да, но аз нямах право да работя. Бях като затворник – сутрин закуска, после той води дъщеря ни в училище, а аз обикалям къщата, обикалям... Побърквах се!
Точно три месеца след като пристигнахме, се появиха „двете чертички“ на теста за бременност. После, както е редно, започна да ми личи, а ми ставаше все по-трудно да поддържам дома.
Една вечер съпругът ми се прибра, а след него на алеята спря пикап – стар, голям, мръсен, с някакви дъски в коша.
- Това е Томас! – представи ми той един мъж, поне 190 см. - Ще направим беседка в задния двор, да не си само в къщата.
Подадох ръка на Томас.
Той ми се усмихна мило, бащински:
- Не се притеснявайте, госпожо! Всичко ще бъде наред. Моята Сара ще ви помогне.
Сара се оказа дребничка жена, на около 55 години.
Така започна всичко. Станахме приятелки, родих момче, обзаведохме двете стаята за него, помагаше ми с децата.
И един ден, когато бебо спеше, малката беше на училище, а ние пиехме чай в беседката, Сара започна:
- Ти си млада, може да си ми дъщеря, а и си чужденка и ще си тръгнеш някой ден. Ще ти разкажа за себе си нещо, което знаем само ние със съпруга ми.
И започна...
През 80-те години учех в гимназия. Тогава нещата бяха простички – да се прави секс, се искаше мъж, жена и страст. Сега ти трябва разрешение едва ли не за всяко влизане-излизане.
Томи учеше в нашата гимназия, беше с 3 години по-голям от мен и се занимаваше с борба. Съученичките ми си падаха по момчетата от бейзболния отбор, а аз гледах Томас – голям, силен и мълчалив. Като мечок!
На 16 вече бях спала с него и бях страшно влюбена. Едва дочакахме да завърша и се оженихме. После ни се роди първото момче, две години по-късно – дъщеря ни. Не работех. Томи се занимаваше с дърводобив – добри пари, но много изморително.
Аз се грижех за децата и клюкарствах със съседките. Знаеш, жените, когато се съберат, говорят за мъже. Така беше и при нас. На едната мъжът ѝ се прибрал пиян, на другата ѝ писнало от капризите му, третата... Ясно ти е.
- Томи е най-добрият мъж на света! – заявих аз.
- Колко си ги имала, миличка? – разсмяха се те.
- Само него! – отговорих.
Те започнаха да се смеят и да ми обясняват как нищо не разбирам, че съм „захлупена“, че съм... И така започна всичко! Ден след ден една или друга разказваше за бившите си гаджета, какво и как са правили в коли, на кино, на сбирки.
Почувствах се изолирана – нямаше какво да им разказвам. Нямах бивши!
В града ни имаше мъж, разведен не знам колко пъти, богат. Всъщност имаше най-голямото имение в града и се говореше, че почти всички дами в града са преминали през него.
Имаше син, Дейвид, с когото бяхме учили в един клас. Беше пичър на бейзболния отбор. Казваха, че е непобедим. Не знам в бейзбола, но момичетата в училище ги сменяше непрекъснато. Пробва и с мен, но аз бях влюбена в Томи. Не се уреди!
Едно лято срещнах Дейвид пред магазина. Беше завършил МИТ, искаше да си почине и да се похвали, разбира се.
- В петък събирам приятели в къщата на баща ми. Ела и ти!
- Не знам Томи кога ще се прибере, а и децата няма къде да оставя... – отговорих.
- Разбира се, вземи и Томи! – усмихна се той.
Не обещах, но ми се ходеше, а децата можехме да оставим при родителите на Томи. Те се бяха преместили в градче на 50-ина км.
Когато вечерта Томи се прибра, аз му казах за сбирката.
Той махна с ръка:
- Добре, ще опитам да се прибера и да отидем. Ще изкарам една-две нощни смени.
Закарах децата при родителите на Томи и казах, че ще ги вземем в събота, но свекърва ми почти умоляващо поиска да останат за целия уикенд.
Прибрах се вкъщи и започнах да търся дрехи за мероприятието. Нямах кой знае какво, но намерих едни красиви обувки с висок, остър ток и червена рокля, обтегната по тялото ми. Отидох да ми оправят маникюра. Косата ми беше дълга, почти до кръста – винаги изглеждаше като навивана на ролки. Не, не давам да се пипа от фризьори!
Въобще, когато Томи се прибра в петък, аз бях наредена като за снимка в списание.
Той само ме изгледа уморено:
- Приготвила си се като за първа среща.
Изгледах го учудено, после ядосано, а накрая като бясна:
- Ти не искаш ли жена ти да е красива?
- Искам, разбира се. – усмихна се примирително и влезе в банята.
Беше ме ядосал.
После се качихме в пикапа му и отидохме в дома на Дейвид. Бяха започнали, даже някои бяха попрепили.
Дейвид ни видя, дойде при нас, поздрави, стиснаха ръце с Томи, а на мен ми направи комплимент:
- Сияеш както в училище! – махна с ръка към бара. - Наливайте си! Няма барман.
После се отдалечи.
Не бях влизала в такава къща – огромна, три пъти по-голяма от нашата. Наляхме си по един „Джак“, чукнахме се, пихме. Дейвид отново дойде при нас, каза „Наздраве!“ и пак пихме.
- Дейвид, огромно жилище! – казах аз.
- Да бе, жилище! Личният публичен дом на баща ми! Ще ти го покажа при случай.
И отново се отдалечи.
Музиката се усили. Беше едно парче на Бени Гудман – „Sing, Sing, Sing“. Много го харесвах. Започнах да усещам басовете в корема си. Отново пих и чашата ми беше празна. Налях си.
- Томи, да се развихрим, а? – предложих.
- Нали знаеш, че това не е моето забавление.
- Аз отивам да се поразкърша!
Спуснах се към средата на залата, започнах да танцувам, само че да танцуваш суинг сама не е много приятно.
Някой ми подаде ръка и се впуснах във вихъра. Не го познавах – вероятно беше от състудентите на Дейвид, но знаеше какво е суинг. Беше много добър и даже накрая ме вдигна и завъртя.
Музиката свърши, той ми се усмихна:
- Много добър суинг!
- Благодаря! От училище ми е.
Върнах се при Томи и си налях отново.
После пуснаха някакъв бавен танц. Дейвид дойде и, подавайки ми ръка, погледна Томи въпросително. Томи кимна, като че ли въобще не му пукаше.
Танцувахме. Дейвид ме притискаше към себе си, а аз се опитвах да го държа на разстояние. Танцът свърши. Той ме отведе обратно, галантно, при Томи и кимна с благодарност.
Аз пак си налях, но Томи ме погледна:
- Не прекаляваш ли?
Кипнах:
- Нямам ли право да ми бъде добре! Да не съм само домашна помощница, при която да се прибираш вечер да спиш!
Май го бях казала прекалено силно – стоящите до нас се обърнаха, но аз вече се отдалечавах с чаша в ръка.
Някъде в средата на залата ме пресрещна Дейвид, усмихна се и каза:
- Съжалявам, ако проблемът е заради мен!
Махнах с ръка:
- Дай да танцуваме!
Сложих свободната си ръка на рамото му, отпих, той ме хвана за талията и полека започнахме да танцуваме. Пак ме притисна и аз не го отблъснах. Гърдите ми се допряха до неговите. Томи го нямаше до бара. Пак отпих, а ръцете на Дейвид вече бяха на задника ми. Притискаше ме към себе си и аз се пристиснах към него. Не виждах Томи.
- Искаш ли да разгледаш къщата? – попита Дейвид.
Кимнах. Главата ми беше замаяна от алкохола, от скарването с Томи и от ръцете на Дейвид.
Той ме поведе към стълбището. На втория етаж отвори една врата и ме пропусна пред себе си.
В стаята цареше полумрак – навън вече се беше стъмнило, а лампите не светеха. Музиката се чуваше глухо – китарата на Дик Дейл. Имаше голямо бюро, стол и два фотьойла.
Дейвид ме прегърна отзад, отметна косата ми и започна да ме целува по врата. Устните му полека избутаха презрамката на роклята и усещах дъха му на голото си рамо. Ръцете му минаха на гърдите ми и ги стиснаха. Нещо под корема ми се сви, почти болезнено. Обърна ме към себе си, хвана ме с едната си ръка за врата, а с другата вече разкопчаваше колана си. После ме наведе и видях какво се очаква от мен. Почувствах се възбудена, но изпитах някакъв непонятен страх, срам и унижение. Друг мъж! Наведе ме още, почти загубих равновесие и се хванах за бедрата му. Той се беше подпрял на бюрото.
После, после минах по цялата му дължина с език, исках да му доставя удоволствие, а и на себе си. Бях се подмокрила. Той обаче бързаше – натисна и инструментът влезе в устата ми. Притискаше ме с една ръка, а с другата дърпаше роклята ми нагоре.
После ми стана страшно – други ръце се залепиха за задника ми, стиснаха го силно, до болка. Опитах да се дръпна, но Дейвид ме държеше здраво и само го вкара по-дълбоко в устата ми. Не можех да си поема въздух, почти спрях да дишам, а човекът отзад ми свали бикините до коленете. И после влезе – бързо, дълбоко. Тласна ме напред и членът на Дейвид стигна до глътката ми. Така ми се стори.
Плеснаха ръце над главата ми и чух Дейвид:
- От училище я искам тази!
Всичко продължи няколко минути.
Дейвид свърши в устата ми, но не ме пусна:
- Всичко е за теб, Сара! Вземи го!
Нямах избор, преглътнах.
Той се засмя:
- Предлагам да продължим екскурзията! – хвана ме за ръка и ме поведе към една врата, която не бях видяла.
Зад вратата имаше голямо легло и отново полумрак. Исках да се дръпна – не ме пуснаха. Свалиха ми роклята и ме повалиха на леглото. Видях кой е другият – този, с който танцувахме суинг!
Смееше се:
- Ти си страхотно парче, знаеш ли? Да потанцуваме пак, а?
Бях унижена, вече не се страхувах – просто изпитвах унижение. Да викам, да се боря? От музиката нямаше да чуе никой. Исках да се разрева на глас. От алкохола не беше останало нищо, но при мисълта какво предстои възбудата се върна отново. Тялото се противопостави на разума и спечели, още повече че танцьорът ми вдигна краката и влезе – пак така бързо и грубо. Извиках едно „Не“, но не се борих, а разтворих крака по-широко, за да му е удобно. Скоростта се увеличаваше и той вече блъскаше с всички сили. Аз се разтреперах в оргазъм. Той го извади от мен и свърши върху лицето ми, сутиена, който беше още на мен, и корема ми.
- Я да ги видим най-после тези гърди! Много са добри на пипане.
Дейвид ме хвана отзад за главата, надигна ме и разкопча сутиена. Смъкна го и го хвърли настрани. Зърната ми издаваха възбудата ми. Той хвана едното, стисна го силно, дръпна го.
- Ей, ти си била много готина. Как съм могъл да те изпусна? Вижте!
В стаята имаше още двама. Някой включи осветлението. Ужасих се – единият беше чернокож, а другият – едър и пълен.
Не ми дадоха време за повече – дебелият се качи върху мен. Беше ми гадно, но отново се възбудих. Той влезе, хвана гърдите ми и започна да ги мачка силно, жестоко, докато влизаше и излизаше. Затворих очи – не исках да го гледам.
После някой каза:
- Пусни малко и на нас!
Чернокожият беше надвесил над мен инструмента си – с една ръка мачкаше едната ми гърда, а с другата го вкара в устата ми. Беше тъмнокафяв и голям!
- Хайде, момиче, ще запомниш тази вечер. Толкова си готина! Обичам такива!
Аз пак се разтресох в оргазъм. Тялото ми ме предаваше непрекъснато.
После ме обърнаха на четири крака. Чернокожият го вкара така, че почти изкрещях. Заболя ме.
А той само каза:
- Свиквай! Целият е за теб.
Танцьорът ме хвана за главата и го вкара в устата ми. Беше мазен и гаден.
Опитах се да го махна, а той се разсмя:
- Това е резултат от нашата любов, скъпа! – и го вкара отново.
Бях като пиле на шиш. Те се сменяха, но не бързаха да свършват – Дейвид, чернокожият, танцьорът и дебелият. Забавляваха се.
Когато отново ме свалиха по гръб, видях, че над леглото, на тавана, има огледало. Бях потресена от вида си – гола, мъж между краката ми, мъж в устата ми, друг си играе с гърдите ми, косата ми разпиляна, грим и туш текат по лицето ми, смесени с любовните им сокове.
Чух Дейвид да казва:
- Дайте я тук! Нека види съпруга си.
Вдигнаха ме и ме отведоха до прозореца.
- Виж, твоят Томи те търси. Мисли, че се забавляваш в някоя кола.
Наведох се или ме наведоха пред прозореца, подпрях се на перваза. Томи наистина обикаляше колите и се оглеждаше. Стана ми неприятно – той не ми вярва. После нещо ме блъсна в гърдите – не трябва да ми вярва. Аз точно сега му изневерявах!
Докато гледах, Дейвид мина зад мен, наведе ме още и рязко, без никакво предупреждение, влезе в ануса ми.
Опитах се да изкрещя, но той ми запуши устата:
- Шшшт, Томи ще разбере какво правиш!
Беше прав – аз го правех! Аз бях отишла с него, бях се съгласила.
Той пусна устата ми, хвана ме за гърдите, стисна ги силно като опора и започна да ускорява. Мъчех се да не викам, опитвах се да не стена, за да не им доставям удоволствие. Той премести ръце на раменете ми и така натисна, че имах чувството, че ще ме разкъса. Отпуснах се на перваза, а той не спираше. Блъскаше. После свърши в мен – в ануса ми.
- Хареса ли ти? Ако не се беше дърпала преди години, отдавна да го бяхме направили. – и се разсмя.
Не можех да стоя. Тогава дойде чернокожият – вдигна ме, като че ли бях дете, отнесе ме до леглото и ме хвърли на него. Легна върху мен – беше едър мъж. Погледнах към тавана – разперени бели крака и ръце, а останалото – черно. Движеше се бързо, а аз отново се възбудих. Във всичко това имаше нещо сюрреалистично – не исках, а бях готова да свърша. Затворих очи, оставих тялото ми да решава, а то реши да го прегърне и обвие с крака.
Той свърши вътре в мен, а аз го притисках. Не можех или не исках да го пусна. Не знам!
И тогава дойде краят на забавлението им – влезе Томи!
Дейвид отхвърча в ъгъла зад вратата, чернокожият се блъсна в стената на коридора. Томи го беше изритал. Танцьорът и дебелият някак си успяха да избягат. Голи!
Дейвид се опита да стане, но Томи го изрита и само каза:
- Стой мирен! Ще се разберем!
След това се наведе, вдигна роклята ми от пода и каза студено:
- Обличай се и ме чакай при колата!
Навлякох роклята, хванах обувките в ръка и избягах. Нямаше как да мина в този вид през залата, затова намерих задния вход, обиколих къщата и се свих в каросерията на пикапа, между нещата на Томи.
След няколко минути той се появи, носеше нещо в ръка:
- Ела тук! Няма да се возиш при инструментите!
Не каза нищо до вкъщи. Вкара ме в банята, свали ми роклята и ме изкъпа – старателно, без да ме жали.
Уви ме в хавлия, подсуши ме, сложи ме в леглото и изпълни „съпружеските си задължения“ три пъти и на трите места. Не казваше нищо, само работеше. После ме остави сама, отново цялата в мъжки течности, отиде във всекидневната и заспа там.
Сутринта на масата имаше бележка: „Почисти седалката на пикапа! Аз съм при брат ти.“
Изтръпнах – какво има да прави при брат ми?
Седалката, на която бях седяла, беше лигава от соковете, с които бях пълна снощи. Почистих и се върнах в къщата. Погледът ми попадна на роклята – мръсна, омазана. Изхвърлих я с омраза, сякаш не аз, а тя беше виновна за цялата ми глупост.
Около обяд се върна Томи.
Седна на стола, сложи някакъв плик на масата и проговори за първи път от вечерта:
- И сега?
Започнах да се извинявам, да съжалявам, говорех, че ме е срам от себе си, че те ме изнасилиха. Говорех глупости на пресекулки.
- Не, моето момиче! Ти се напи, ти ми се разкрещя, ти отиде с Дейвид, ти легна с мъжете...
- Аз не исках! Ще се оплача в полицията, че ме изнасилиха. – проплаках аз.
- Не можеш! – подаде ми плика.
Вътре бяха снимки от спалнята – танцьорът свършва върху мен, аз на шиш, аз под чернокожия. Всичко беше на тези снимки. Дейвид беше снимал!
Томи беше проявил снимките в лабораторията на брат ми, но не му ги беше показал.
Щях да повърна! Бях унижена, засрамена, свършена! Надигнах се от стола.
- Къде тръгна? – попита Томи.
- Не знам! Направих голяма глупост! Не ме гони, ще си събера нещата и сама ще си тръгна.
- Никъде няма да тръгваш! Имаш съпруг и деца, за които да се грижиш! Няма да обяснявам на познатите защо си си тръгнала. Какво, да им разкажа всичко за теб, да им покажа снимките?
Краката ми ме подведоха и седнах.
- Искаш да остана? Такава?
- Да! Имаш задължения и отговорности! Изпълнявай ги! – отговори той.
- Дейвид ще се разприказва, ще разкаже...
- Дейвид сутринта замина с приятелите си. Лятото ще прекара другаде, а и синините му няма да изчезнат скоро. Освен това ни подари фотоапарата си! – засмя се той.
Аз се отпуснах, невярваща. Той наистина ли искаше да остана?
И тогава го чух:
- Но от днес въвеждаме нови правила! Секс до изтощение преди всяко излизане и никакво пиене извън този дом!
Преместихме се в друг град, далече. Томи купи една западнала дъскорезница, разбра се с дървосекачите и сега работи единадесет месеца в годината. Тридесет дни е оставил само за мен!
Оттогава живеем така – секс преди парти, така че краката ми пружинират, а алкохол оттогава въобще не пия. Да, приключих и с клюкарките.
Това е моята история, мила. Никога не погледнах към друг мъж. Сега, на нашите години, сексът бързо ни изтощава, но сме щастливи, а аз съм и благодарна, че не ме изхвърли тогава.