Спирала (част 1)

20.09.2026 | lusty

Скука и губене на време – това е, което се случва с живота ми в последната година и половина.

Казвам се Михаела, вече на трийсет и една, омъжена от седем години. Работя в агенция за недвижими имоти в Пловдив и с мъжа ми Даниел се опитваме да досъберем парите за окончателното довършване на новия ни дом, който купихме на зелено преди почти пет години. Но става по-бавно, отколкото ми се иска. Дани се принуди да стане международен шофьор (заради парите) и обикновено го няма по два-три месеца, в които освен да се разправям с майстори и да се карам с майка ми, в чийто апартамент живеем, друго не се случва.

Шефката на агенцията – Соня, ми е приятелка от университета, а Велизар ѝ е съдружник и братовчед. Аз се занимавам основно с наеми, а покупко-продажбите са за тях. Има и едно момче Симо, на двайсет и две, което започна преди три месеца, уж да ми помага с наемите, обаче изобщо не става за тази работа. Понякога Соня и мъжът ѝ ме канят да излизам с тях, понеже ме виждат, че скучая сама и изкукуригвам.

Така миналото лято ме поканиха да отида с тях за уикенда в Девин, като Даниел естествено беше някъде в Италия отпреди месец и половина и щях пак да съм соло. Липсваше ми. И той, и липсата на редовен секс. Минавали са ми мисли и съм го обсъждала с него – че докато го няма, мога да се изчукам с някого. Той каза, че ако му изневеря веднъж, ще го преживее, стига да не стане редовно и да не го зарежа.

И така. Тръгваме в петък следобед и в неделя привечер сме обратно в Пловдив. На мен не ми трябваше много да се съглася, още повече че щях да се размина с поредното скандалче с майка ми, която не пропуска да ми напомни, че се нося като курва заради силикона и устните, които си направих преди десетина години благодарение на тогавашното ми гадже.

Нагласих си нещата от четвъртък и в петък направо с багажа отидох на работа, като успях да се събера само в един малък куфар. Тук е моментът да кажа, че това е постижение, защото си съм „кифла“ и обикновено мъкна доста повече парцалки и обувки.

Пристигнахме и се настанихме в хотела. Вечерта хапнахме, пийнахме и в единайсет вече си бяхме пожелали лека нощ, като се уговорихме утре да се видим на басейна около десет.

Нагиздих се с новия си бял бански от две части, който май се оказа доста икономичен и разкриваше повече плът, отколкото си мислех, че трябва, но така или иначе не носих друг. Татусът в долната част на кръста ми се виждаше идеално, но все пак метнах една туника отгоре, че не знаех какъв ще е контингентът на басейна. Нахлузих си и белите сандалки без каишки (някои им викат чехли) с осемсантиметровия ток и се спуснах към басейна с походка на царица. Обичам да съм предизвикателна. Соня ми помаха от шезлонга, на който се бе настанила, и аз пътьом се отбих през бара за фрапе. Изваяното ми тяло не остави мъж, който да пропусне да ме огледа, че даже и приятелките им – на което съм свикнала, но интересът, който предизвиках, ми докара допамина, от който имах нужда.

Барманът беше някакъв чичо на около петдесет, едър, с корем, хайдушки мустак и сини очи. Имах усещането, че мястото му не е там, понеже не приличаше на барман.

- Заповядай, госпожице! – мекият му дълбок глас ми привлече вниманието и с това, че го произнесе някак завалено.

Предположих, че е от местните помаци, които съставляват половината население в района. Сините му очи ме пронизваха и знаех, че с нетърпение чака да си взема фрапето и да тръгна, за да ме огледа хубавичко отзад. Имаше нещо завладяващо в него.

- Благодаря. Госпожа съм! – усмихнах му се.

Не можех да откъсна поглед от очите му.

- Нормално. Такава красавица няма как да остане сама! – на свой ред ми намигна и той.

Врътнах се и с още по-театрална походка се запътих към Соня. На басейна поседяхме докъм обяд. На път към стаята минахме през рецепцията да искам една кърпа, и там същият чичо (барманът) регистрираше новопристигналите.

- Разбира се. Ще се обадя да Ви я донесат! – рентгеновият му поглед ме разтапяше вътрешно.

Благодарих му с усмивка и се отправих към стаята. Пуснах климатика, взех си душ, метнах халата отгоре си и се излегнах на леглото в хладната стая. Унасях се. Деликатно почукване на вратата ме сепна.

- Да? – провикнах се, без да мърдам от леглото, като очаквах камериерката да влезе и да остави кърпата, която поисках по-рано.

- Да Ви оставя кърпата! – пак същият барман-рецепционист. - Извинявам се, че аз я нося, но изведнъж останах без персонал и гледам да помагам!

Погледът му беше забит в пръстите на краката и верижката на глезена ми. Не помръдвах. Не говорех. Гледах го и знаех, че ме иска и че ако му позволя, би ми теглил такова здраво, хайдушко ебане, че сигурно щях да го помня цял живот.

- Благодаря. Оставете я на леглото, моля! – посочих с поглед празното място до стъпалата ми, като междувременно размърдах пръстите си.

Погледът му вече се плъзгаше нагоре към коленете ми. Тук трябваше да избера точния момент, в който да се раздвижа така, че халатът ми да се разтвори повече и да открие още от бедрата ми. Бях се повъзбудила повечко и го реших. Дръпнах се леко, колкото уж да направя място за кърпата, и така халатът ми се отвори още и вече разкриваше почти целите ми крака. Личеше си как издува гащите, но се държеше мъжки и не предприемаше нищо.

Поогледа стаята:
- Ако има още нещо, с което да съм Ви полезен, не се притеснявайте да ме повикате! Аз съм Реджеп... Реджи. Нещо като управител! – протегна ръка към мен.

- Михаела! – понадигнах се аз, за да поема ръката му, но в този миг погледът му се стрелна към бюста ми.

Явно халатът се беше поотворил още и разкриваше част от циците ми. Зърната ми вече бяха се възбудили от допира им с хавлиения плат и ме дразнеха приятно. Този мъж ме привличаше с неприкритата си обикновеност и ми доставяше удоволствие да го предизвиквам. Имаше нещо различно във външния му вид, което го отличаваше от съвременната представа за градския мъж.

- Благодаря, мисля, че няма нищо друго, но ако има, ще те търся!

- Приятен ден! – пожела той и се обърна да си тръгва.

Излегнах се и набързо разтворих халата така, че да ми се вижда пъпът и повече от гърдите, но не и по-надолу.

- Реджи, още нещо се сетих. Би ли погледнал вратата към терасата, че не можах да я затворя плътно, а пък климатикът работи.

- Разбира се! – обръщайки се, ме стрелна с поглед и със сигурност забеляза, че съм почти разголена, но бързо продължи към терасата.

Затвори и отвори вратата няколко пъти и, след като се увери, че е затворена, се обърна към мен. Постоя пет секунди, в които като че ли се чудеше дали да каже нещо, или... просто да си тръгне.

- Това, което правиш, не е редно и тук не се гледа с добро око на такова поведение! – говореше бавно, но не отделяше поглед от почти голите ми бедра.

Изобщо не помръднах и нямах намерение да се покрия. Даже напротив! Изчаках още малко, колкото да разбера дали наистина мислеше да продължава да ми чете морал, или щеше да се поддаде на първичното и да ме изчука най-дивашки, макар това да го превърне в грешник. Вътрешната му борба избиваше в капки пот по челото, докато неспиращият му жаден поглед искаше да надникне под халата ми, а курът му вече едва се побираше в гащите.

- Ела! – седнах на леглото срещу него, като халатът ми вече окончателно се развърза и не скриваше нищо от мен. - Нали каза, ако имам нужда от нещо, да не се притеснявам да те търся?

Ръката ми докосваше чепа му през панталона в очакване на реакция от него. Седеше прав срещу мен, дишаше тежко и не знаеше как да продължи. Не говореше, не мърдаше и му личеше, че е объркан.

Свалих му бавно панталона и не знаех какво да очаквам от негова страна. Беше като парализиран. Както и предполагах, пред мен се откри голям, дебел, обрязан, окосмен и полунадървен хуй. Стъписах се първоначално, но нямаше връщане назад. Хванах го и леко започнах да го галя и масажирам. С другата ръка подхванах топките. По-големи не бях виждала, кълна се! И хуят, и ташаците му бяха плътни, тежки и космати. Не знам защо това ми действаше така. Не откъсвах поглед от пакета му вече повече от минута.

- Не ме разбирай погрешно! Изобщо не съм такава! – погледнах го, като не спирах да го опипвам. - Просто съм малко самотна напоследък и имам нужда от мъж понякога. Имам нужда от някой, който да ме изчука! Не да ме люби, а да ме изчука! И то такъв като теб. Непознат. Който няма да видя повече и няма да се търсим вбъдеще. Не си търся любовник или някой, в който да се влюбя, а точно и само някой, който да ме наебе. Веднъж. Приеми го, че имам нужда от услуга и ти ми помагаш!

Реджи само изсумтя неодобрително, поклащайки глава, като че ли ме пустосваше наум, но не се дърпаше.

- Това е нередно! Не съм длъжен да правя такива услуги. – избоботи той.

- Не си! Но прояви разбиране! Никой никога няма да разбере за това! – почти му се молех, което ме накара да се чувствам като нимфоманка.

Компулсивното ми сексуално поведение в момента ми докарваше емоционалността и вълнението от предстоящия секс. Подмокрях се. Реших, че е време да туширам колебанията му.

Извадих езика си и прекарах дълга и бавна мокра следа от топките до върха на хуя му. Погледнах го в очите и се облизах под изумената му физиономия. Не му дадох възможност да каже нищо, а просто обвих главата на кура му с устни и го засмуках, като продължавах да държа тежките му ташаци. Хуят в устата ми постепенно наедряваше и все повече разчекваше челюстта ми. Реджи дишаше все по-шумно, но все така си стоеше прав и безмълвен, като само леко придвижваше торса си напред-назад в синхрон с мен и усилията ми да налапам всичко от вече тотално мощния му хуй.

Разкрачих си краката и го придърпах да застане между тях, че гърбът ми се беше изкривил в опитите ми да го достигна. Погледът му се заби в гладката ми путка, която се беше разлигавила и беше омокрила вътрешността на бедрата ми.

- Искам да я пипна! – промълви Реджи.

Зарязах хуя му и се излегнах на леглото фронтално срещу него с леко разтворени крака.

- Знам, че искаш! Давай!

Опипа клитора ми с два пръста и го потърка нагоре-надолу по цепката няколко пъти. Помириса си пръстите, облиза ги и пак ги постави на путката ми. Притворих очи и се отдадох на момента. Той като че ли това чакаше и заби грубо двата си пръста толкова дълбоко, колкото можеха да влязат – без увертюра и предразполагане, без нежност. Позаболя ме, но само изхлипах тихо с гримаса на челото. И ми мина през ума, че може да ме нарани с тази негова скованост и непознаване на материята на секса.

Движенията му с пръстите се забързаха. Ровеше навън-навътре във вагината ми и ги въртеше, като че ли се опитваше да остърже нещо оттам.

- Колко е гладка! Не съм виждал скоро такава! – беше доволен той.

- Да... не спирай! Оргазмът ми е на път. Само не спирай! Още малко!

Реджи продължаваше в същото темпо да дълбае вътрешностите ми и да се подсмихва под мустака си. Коленцата ми затрепериха. В следващия момент вълна премина през корема ми и избликна през пръстите му навън. Гърбът ми се извиваше конвулсивно в дъга, докато ритах с крака, а главата ми се въртеше във всички посоки. Спазмите на тялото ми не стихнаха поне минута, в която бях захапала юмрука си, за да не крещя.

Той се отдръпна и ме остави да се насладя на момента, колкото е необходимо. Лежах. Нищо не чувствах. Нямах сили да си отворя очите и не исках. Имах чувството, че тежа повече от обикновено и се бях сляла с леглото.

Все пак отворих очи да потърся Реджи. Седеше прав до леглото, загледан в мократа ми путка, и бавно си правеше чекия.

- Какво правиш бе? Не така! Съблечи тази риза и ела! Казах, че имам нужда от ебане, а не да си хвърляш спермата безсмислено на килима! – почти му заповядах.

Под ризата космите му бяха слепнали по тялото. „Див селянин!“ – си помислих. Най-обикновен чичо, без мускули, без татуси, без бръснати крака. Не знам защо имах нужда да ме изчука точно такъв типаж. Никога не съм си мечтала за това и не знаех, че толкова ще ме възбуди мисълта да си легна с някой толкова невзрачен и обикновен човек, който дори нямаше с какво да ми привлече вниманието и при нормални обстоятелства дори не бих го забелязала. Луда ли бях да се възбуждам от идеята да ме изтряска „Гръг Круд“?

- Да, да... добре! Само да не се разчуе, нали?

- Не бой се! Няма да се хваля на никого. Обещавам! – с присвити очи го подканих към себе си.

Той се намести отгоре ми, като вдигна краката ми около лактите си, и с косматото си шкембе затисна тялото ми към леглото, така че нямаше накъде да мръдна. Хуят му се опитваше да влезе в мен, но не беше лесно и срещна съпротива. Голямата му глава се луташе между входа на дупето и на вагината ми. Опитах се да го достигна с ръка и да го насоча, но не можах. Все пак успя да уцели и го наби доста грубо навътре. Изобщо не ми даде възможност да се адаптирам към размера му и да посвикна, а направо ме залашка като животно, чиято единствена цел в живота беше съвкуплението с цел продължаване на вида.

За човек с неговата физика трябва да отбележа, че беше доста енергичен и набиваше с умерен ритъм чепа си до дъното на утробата ми. Потеше се доста прогресивно и мокрите му космати гърди и шкембе шкуреха корема и зърната ми при всяко движение, а аз, затисната под тежестта на торса му, все по-трудно дишах. Биваше го като ебач, няма спор! Упоритият му, мощен, дълбокопроникващ хуй с размер, по-голям от средния, успяваше в крайна сметка да върши точно това, което се очакваше от него. Имах усещането, че спира чак в сърцето ми. За него бях просто нещо с дупка, в което си е заврял хуя.

Безмилостното му грубо блъскане ми докара няколко оргазма, макар да не променяше позата вече десетина минути. Скимтях и задъхвайки се, се потях под него, като се опитвах и да го поотблъсна малко, за да облекча натиска от тялото му върху моето.

Телефонът ми иззвъня. Соня. Заглуших я.

Реджи рязко се измъкна от мен и се придвижи нагоре по тялото ми, като постави хуя си между гърдите ми и започна да се движи така, че главата му докосваше устните ми.

- Изплези се! – нареди ми той, като вече беше преодолял първоначалната си скованост. - Искам да го лапаш, докато е между циците ти!

Аз бездруго не можех да се съпротивлявам, понеже ме беше затиснал с тялото си и нямаше как да мърдам наникъде. Отворих уста и поемах върха на хуя му безропотно, докато той го търкаше между гърдите ми.

- Харесва ли ти, малка уличнице? – задъхано успя да изстреля той. - Нали това искаше? Ебане! Такива като теб в други държави ги убиват с камъни!

Пак телефонът. Този път беше Даниел. Заглуших и него, и продължих с обгрижването на ебача си. Знаех, че ще звънне пак до пет минути, което означаваше, че трябва да приключвам.

- А пък на такива като теб им режат хуйовете и ги бесят! – успях да кажа закачливо в момент, когато курът му не беше в устата ми.

- Моят е рязан веднъж! – изхили се отгоре ми.

- Да... – изсмях се на шегата му и аз. - Би ли легнал, че ми тежиш?

Излегна се с ръце зад тила в очакване. Опрях длани на бедрата му и засмуках пак горещото му парче, а той повдигаше ханша си срещу мен, опитвайки се да натика повече от себе си в устата ми. Трябваше да го изпразня вече и затова забързах нещата с чекия, но не изпусках главата на хуя му от устата си. Ръмженето му се усили. Хвана ме за тила с огромната си длан и натисна главата ми към себе си колкото можеше, а опитите ми да се отблъсна бяха безсмислени. След секунди пулсиращият му чеп вече бълваше мазната му сперма дълбоко в устата ми. Много сперма. Давех се. Преглъщах. Плюех. Едва си поемах въздух. Имаше вкус на саламура от овче сирене.

Най-сетне свърши! Реджеп отпусна хватката от врата ми и издиша тежко с блажена усмивка.

Аз директно се забих в банята. В огледалото видях зачервено, омазано в сперма лице с влажни очи и рошава коса.

„Каква курва си, Михаело!“ – помислих си, „Да се наебеш с тоз дебелак и на всичкото отгоре да ти хареса! И защо точно с него?“

Като излязох, него вече го нямаше. Стаята все още миришеше на „овчата“ му пот и сперма.

Изпитвах странна възбуда от самоунижението, на което се бях подложила. Дали се разкайвах? Не.