Кабинетът на началника

19.09.2026 | Анонимен

Знаете ли ги онези стъкла за дограма, които имат нанесено покритие, правещо така, че през деня, когато навън е светло, стъклото изглежда почти огледално или черно и нищо не се вижда вътре? Но има една уловка: когато стане тъмно навън и хората вътре светнат лампите, всичко се вижда отвън, но ти не можеш да виждаш много навън.

Работех като началник на охраната в една фирма, където бяхме сложили точно такива стъкла. Бях поръчал дограмата да е многокамерна и звукоизолирана, за да не могат да подслушват началника на фирмата. Отделно, на пет метра отвън имаше решетъчна ограда. Каквото и да става на улицата, вътре не се чуваше нищо.

С началника бяхме приятели и нямаше проблеми да влизам в офиса му, когато си поискам. Климатизацията и вентилацията също бяха най-високо качество и нямаше проблеми да пуша вътре, без да остане никаква миризма.

И така, една вечер си бях сипал едни петдесетина грама в студена чаша, бях си запалил скъпа дебела цигара от Карибите, бях намалил много осветлението в кабинета и зяпах през прозореца. Тогава видях, че мъжът на една колежка я чака от доста време отвън на улицата в семейната им кола.

По едно време същата тази колежка връхлетя в офиса. Аз набързо увеличих осветлението с дистанционното и я попитах какво търси.

- Шефът няма ли го?
- Няма го. Тръгна си.
- Трябваше ми фактурата от една фирма, да я нося на счетоводството!

Не ми звучеше убедително. По-скоро, според мен, искаше да прегледа нещо, оставено на бюрото на началника, докато него го няма, но не знаеше, че аз ще съм там.

По едно време казах:
- Миме, много те харесвам. Какво ще кажеш да ми направиш една хубава свирка?

Според мен в умната си женска глава реши, че ако ми направи свирка, аз ще искам да запазя това в тайна и така няма да кажа на началника, че му е влизала в кабинета. И се съгласи.

Даже с голямо удоволствие каза:
- Давай! Знаеш ли откога те чакам да го поискаш това!

Избутах с крак масата и си свалих панталоните до глезените, като обрязаният ми кур мощно щръкна, и се настаних по-удобно. Мимето, като пое камбаната с уста, започна да се врътка – няма спиране! Лапане до ташаците, плюене върху него, мазни чекии с нежната ѝ ръка.

- Искаше ли го този кур, Миме? – попитах, а тя мълчи и се дави сама на тоягата.

Изпънах се назад, дръпнах още веднъж от скъпия тютюнев дим и задържах дъха си дълго време. След още няколко секунди вулканът изригна горещо и натиснах главата на Мимето. Отпуснах я леко и после я оставих да преглътне.

А това през прозорец-витрина го е гледал всеки преминаващ по улицата. Мъжът на Мимето се беше хванал с две ръце за решетъчната ограда и гледаше с широко отворени очи.