Болезнен спомен

07.07.2026 | IzkuKurigal

Знаеш ли… дълго се колебаех дали да ти разкажа тази история, но смятам, че ще е полезно, за да ме опознаеш по-добре, особено ако между нас има шанс за нещо повече от сега.

Тя се казваше Елисавета. Всъщност не беше точно от българския етнос, но това е без значение. Запознахме се в общ чат. Тя знаеше, че бях увлечен по нейна приятелка и ме укоряваше за това, защото въпросната беше омъжена. И не само затова. Увлякох се по човек, когото не познавам. Но бях млад и зелен, подобни грешки не бяха рядкост.

Малка скоба ще отворя. В чата бях сравнително активен, пишех си с много хора. От момиче на 13, на което се опитвах да обясня защо осемнадесетгодишното момче, в което е влюбена, предпочита негова връстничка вместо нея; до мои набори, че и по-възрастни, по различни теми. Та не бих казал, че увлечението ми беше поради това, че ми е било обърнато внимание.

Но да се върна на историята. Елисавета започна с укори, което ме постави в защитната позиция да се обяснявам. Постепенно разговорите ни преминаха на всякакви теми, включително лични. Започнахме да си споделяме все по-интимни неща.

Пишехме си всяка вечер до късно. По Skype, ICQ, BORGChat – навсякъде. Имаше случаи да си пишем по някоя от гореспоменатите и едновременно с това да си говорим по PC-Telephone. Беше забавно. Осъмвали сме неведнъж по този начин. И така може би около 2-3 месеца. Хлътнах без да сме се виждали. А защо не бяхме се видели все още ли? Защото все беше заета. Беше студентка, а и имаше домашни задължения…

Да не пропусна и твърде властния ѝ по-голям брат, защото баща им беше починал и батко ѝ се бе заел със задачата да бди над нея.

Един ден приятелката ѝ, по която бях увлечен преди, разбра за нашите разговори и ми написа: “Не се надявай на нищо с нея! Тя си има приятел.” Светът ми се срути.

Естествено, че попитах Елисавета. Тя потвърди. Но защо не ми беше казала нещо толкова важно? Не било ставало дума, дъра-бъра, пък и тя нищо не ми била обещавала… Ама как? Аз ѝ разказах всичко за мен!

В него ден бях почивка. Бях смазан! Помня че отивах нанякъде пеша и ме срещна леля. Попита ме какво ми е.

- Нищо. – отвърнах ѝ.
- Радо, познавам те от бебе. Знам те и като болен и като всякакъв, но такъв не съм те виждала.
- Нищо ми няма. – отвърнах и темата приключи.

Мина време. Пак започнахме да си пишем с Елисавета. Вече споделяше от време на време за приятеля си. Бяха в обтегнати отношения, защото тя искаше брак и бебе, а той – само забава. Едва ли ще те учуди, че видях в това шанс за мен. Продължих с флиртовете по моя си смешен и неумел начин. На нея ѝ беше забавно. Винаги търсеше компанията ми. Веднъж дори успя да се освободи и да пием кафе. Бях най-щастливият човек на света! Съчинявах разни романтични текстове, в които аз и тя бяхме главните герои и тя много се кефеше.

Но отношенията ни бяха на приливи и отливи. Когато ѝ омръзвах (така си го обяснявам), тя ми казваше, че нищо не разбирам от тази игра. Често ми поставяла “капани” в които аз съм се намърдвал без никакъв опит да ги заобиколя. Да, неопитен бях във взаимоотношенията с жените. За мен никога не е било игра, няма и да бъде, надявам се. Та тя ми се присмиваше по този начин и за известно време се отдалечавахме. Аз ѝ прощавах, защото бях влюбен. И пак започвахме да си пишем и то активно. До следващото захлаждане. Неведнъж ми е казвала, че нищо не ми е обещавала, ама аз… наивно се надявах. Не помня колко време мина така. Година? Две? Повече? Не знам. Вече имах приятелка, за колкото да не е без хич (още ме е срам за това, въпреки че имаше някакво увлечение между нас). В един от топлите ни периоди с Елисавета тя ме помоли да дойде у дома, за да реши един тест за изпит. Искаше да направи услуга на състудентка. Вече била направила своя у тях, но за да не засекат същото IP от университета, искаше да е от другаде. Разбира се, че се съгласих. Докато тя решаваше теста на компютъра, аз я гледах с обожание. Не остана дълго след това, за мое съжаление пак бързаше.

Били сме няколко пъти в общи компании, защото моя братовчедка е била съученичка с нея.

Коментарът на братовчедката веднъж беше:
- Нещо ви се иска, ама не ви стиска!

Дааа. Не я разбирах тази “игра”. Никога не ми повярва, че я обичах.

Веднъж поканих Елисавета да гледаме заедно филм у дома, за който ѝ разказах наскоро и за моя изненада тя прие. С тогавашната ми приятелка не живеехме заедно и не беше проблем.

Ели дойде и се настанихме пред компютъра. Мониторът беше малък, особено за днешните стандарти, но вършеше работа. Аз бях седнал с лице към компютъра, а моята възлюбена – легнала с глава в скута ми. За мен беше върха! Филмът вече бях го гледал и бях по-ангажиран да се радвам на присъствието. Дългата ѝ коса беше разпиляна наоколо и аз тайно започнах да я галя.

- Може да си играеш с косата ми. – каза Елисавета и разби илюзията ми за тайна в действията ми.

Разбира се, че дълго си играх с косата ѝ. Обожавам дълги коси у жените, а тази на Елисавета беше прекрасна. По едно време се осмелих и поставих длан на корема на Ели, свих и отпуснах пръсти като по този начин я погалих. Тя постави своята ръка върху моята. Приех това като: “Недей!”.

Изгледахме филма почти без да говорим и наваксахме след него. Чувствахме се много добре. Решихме да гледаме още един. После коментирахме и него.

Стана късно. Тя реши да си ходи. Предложих ѝ да я изпратя и тя прие. Беше доста приказлива и на мен ми беше приятно да слушам гласа ѝ. Но за съжаление тя не живееше далеч и бързо стигнахме до у тях. Беше ми споделила, че възнамерява да иде в София, за да сбъдне мечтата си с работа, за която се е борила отдавна. Бях тъжен. Така ли щеше да приключи всичко?

На броени метри пред тях имаше неосветена зона. Остана да си пожелаем: “Лека нощ”. Хванах Елисавета за лакътя и се обърнахме един към друг. Сега или никога!

Наведох се и я целунах. Тя беше объркана, а аз… не знам. Сърцето ми щеше да се пръсне.

Попитах я:
- Ще дойдеш ли пак у дома?
- Да. – прошепна тя.

Не помня дали ѝ пожелах да ѝ е лека нощта или не. Обърнах се и закрачих бързо към вкъщи. За толкова ми стигна куража.

Романтичните текстове към нея продължаваха. Тя ми каза, че е объркана, че не знае как да постъпи. Аз знаех какво искам и ѝ го казах. Наивник си бях. Няколко пъти ме покани у тях за по малко, но никога не беше сама. Майка ѝ беше в съседната стая.

Открадвахме си с Ели по някоя целувка и прегръдка и това беше. Знаеше за приятелката ми и се чувстваше гадно. Затова скъсахме с гаджето. Надявах се това да повиши шансовете ми с Елисавета.

Една вечер седях пред компютъра и я чаках да се появи в чата. Звънна се на вратата. Станах и отворих. Беше тя. Надигна се на пръсти, хвана ме за главата и ме придърпа към себе си. Целунахме се. Прегърнах я и я притиснах силно към мен. Тя взе ръцете ми и ги положи на дупето си. Бях изненадан – за пръв път ми позволяваше!

Награбих го хищно. Тя ме избута навътре и затворихме. Задърпа ме към спалнята и ме засили към леглото. Започна да се съблича и подкани мен да направя същото. А аз бях объркан! Какво се случваше? Как така изведнъж? Останахме голи и тя първо полегна върху мен, а после се плъзна от едната ми страна.

- Не съм девствена, знаеш, но бъди внимателен!
- Разбира се!

Ръцете ми трепереха. Не знаех къде по-напред да я погаля. Тя взе едната ми ръка и я положи на гърдата си от горната страна. Нямах нужда от повече подканяне и нежно я замачках. Не се чувствах достатъчно опитен сексуално за възрастта си и това ме притесняваше. Опипвах нежно гърдата ѝ и усещах как зърното ѝ се напрягаше. Наведох се към него и го целунах. Елисавета прехапа устна и изстена през носа си.

Хвана главата ми с една ръка и я притисна към себе си:
- Продължавай!

Целувах зърното, засмуквах го, играех си с него чрез езика си. На нея ѝ харесваше.

Изви се:
- И другото!

Полегна по гръб и така се откри и другата ѝ гърда. Зацелувах и нея. Зърното ѝ беше възбудено, но не колкото другото. Втвърди се още в устата ми. Мачках нежно гърдите ѝ и се наслаждавах на вкуса на зърната ѝ. Явно бяха доста чувствителни, защото Елисавета доста се разпали. Започнах бурно да ги смуча и облизвам. Понякога ги закачах неволно със зъби.

- Още! Още! – надъхваше ме тя и аз с удоволствие продължавах.

Гърдите ѝ бяха стегнати, а зърната – доста твърди. Не спирах да им се радвам стръвно. В един момент Елисавета ме притисна към себе си и потрепери. Издишаше бавно в продължителен стон или по-скоро нещо като много дълго изскимтяване.

Бавно се отпусна. Надигнах се и я погледнах.

Усмихваше се:
- Свърших. Не вярвах, че може само от… Давай за номер две!

Постави ръката ми на малкото Ели. Не очаквах толкова да е мокра. Размазвах соковете ѝ по цялото ѝ коте, но явно Елисавета нямаше търпение. Не че и аз не бях “на кокал”. Тя насочи ръката ми директно на клитора си и започнах да го галя бързо.

Елисавета разтвори още крака и ме окуражи:
- Даа! По-бързо!

Забързах. От време на време спирах, за да гребна от соковете ѝ и продължавах да стимулирам клитора ѝ. Елисавета се извиваше и ме насърчаваше да не спирам. Беше толкова сладка! Изведнъж сграбчи ръката ми и я притисна в най-интимното си, изви се на дъга и свърши за втори път. Усетих ново бликване от котето ѝ.

Отпусна се за миг. После ме погледна:
- Твоя съм!

Внимателно легнах върху нея. Насочих се и вкарах главичката. Потърсих погледа на Елисавета, за да знам, че всичко е наред. Тя повдигна таза си подканващо. Влязох още. Ръцете ѝ бяха по гърба ми и тя заби нокти. “Бавно, Радко, бавно!” – рекох си и започнах да го вадя и вкарвам по малко повече, когато бях сигурен, че имам възможност. Най-после бях целия в нея! По дишането ѝ и ноктите ѝ по гърба ми се ориентирах как да продължавам. Излизах и влизах по цялата си дължина без да бързам. Елисавета сама ме подкани да забързам. Подпрян на лакти, действах с таза и нахлувах в сладката ѝ вътрешност. Гледах как премрежва поглед, как се движат гърдите ѝ, усещах ръцете ѝ по гърба ми. Аз бях най-щастливият човек на света, разбираш ли?

- Цялата съм твоя, Радко! Твоя!
- Охх, Елии!

Любех я с цялата си душа! Мощно и до дъно.

- Да! Да, Радко! Близо съм!
- И аз! Ох, ще свърша!
- Не още!

Тя ме накара да легна по гръб и се качи върху мен. Хвана ми го и го насочи в себе си. Започна диво да подскача върху мен. Гърдите ѝ така предизвикателно подскачаха, че веднага ги награбих. Тя прехапала силно устна, започна да трие клитора си много бързо.

- Ахх, Ели!

Тя подскочи още няколко пъти, нанизвайки се на мен, след което ми го извади и започна да трие клитора си в него. Двамата избухнахме едновременно. Тя легна върху мен и спермата ми се размаза по коремите ни.

Всъщност няма смисъл да ме гледаш така. Не ревнувай! След онази нощ с филмите и първата целувка, тя повече не дойде у дома. Сексът между нас остана само моя несбъдната мечта. Измислих си го.

Тя замина за София. Пак си пишехме от време на време. Аз си бях същия наивник.

Дори един уикенд отидох в София с надеждата, че тя ще намери малко време за мен. Не. За поне 36 часа тя не намери дори 10 минути за мен. Бях обиден, но… тя нищо не ми е обещавала, нали?

Приблизително следващия месец тя ми писа, че неин колега, когото познавала от три месеца, ѝ предложил брак и тя приела. Умрях. Да, част от мен тогава умря. Преустанових всякакъв контакт с нея. Отдавна не ползвам Skype и ICQ. Все още ѝ имам телефона и тогавашния мейл, но какво от това? Тя е затворена страница.

Оттогава минаха много години. Мислех си, че съм я забравил. Но когато чух една чалга песен, се разплаках. Ревах на чалга! Ти се усмихваш, но на мен не ми е смешно.

Не я бях виждал оттогава. Един ден, преди около 3-4 години, случайно се засякохме в нашия град. Аз работех качен на една стълба, а тя мина с детска количка. Беше усмихната. Поздравихме се… и аз продължих да си работя. Чак толкова ли беше важна работата? Не. Просто Елисавета е затворена страница за мен. Точка.

ЕПИЛОГ

В началото си мислех, че знам защо започнах да ти разказвам тази история, но сега не съм толкова сигурен. Може би, за да ти кажа, че тя почти уби оня млад и наивен Радко и в същото време му направи най-голямата услуга. Мразя я (може би) и ѝ благодаря. Ще виждаш понякога в мен част от него, а друг път – вече помъдрелия.

Наивник – подозрителен, влюбчив – страхлив, романтичен – практичен… Но искам да знаеш едно – ако позволиш да се влюбя в теб и не злоупотребиш с това, аз ще живея за твоето щастие!

/Изку Куригал/