Жените от моето семейство (част 2)

13.07.2026 | Анонимен

От този ден започнах да гледам по-различно на Рада. Как слънцето огрява бялата ѝ кожа. Как кестенявата коса пада върху раменете ѝ. Как големите ѝ гърди опъват червените чашки на банския, когато всички заедно ходим на плаж.

Веднъж дори Малина ме зашлеви зад врата и процеди:
- Я се дръж прилично! К‘во си зяпнал кака си, бе, келеме?! Не те ли е срам?

- Що, забранено ли е?

Оплезих ѝ се, а тя понечи да ме ритне.

За щастие, Рада беше на няколко крачки от нас и не чу. Тъкмо разпъваше чаршафите на пясъка и ги затискаше с обли бели камъни, каквито имаше много в началото на северния плаж, а Иван и Дина търчаха да ѝ носят още.

Все пак си отбелязах занапред да не я зяпам толкова очевидно, за да не си създавам допълнителни проблеми.

Сестра ми ме изгледа кръвнишки и оправи синия си бански. С Рада си бяха купили от същия модел, но в различни цветове. Погледнах механично към нейните чашки, но открих, че съвсем не ме интересуват. Леко си отдъхнах – не исках да съм извратенякът, падащ си по всички роднини от женски пол. Една братовчедка е достатъчна.

- Хайде да се надбягваме до водата! – предложи Дина.

- Само без да ходите на дълбокото, че какво ще обясняваме на родителите после? – предупреди Рада.

Двете хукнаха и ние ги последвахме. Едва не се пребих, докато зяпах подскачащите гърди в червения бански. За щастие, Малина изоставаше назад и не забеляза. Дина стигна първа, а след нея – Иван. Нагазихме със смях в плиткото и започнахме да се пръскаме.

Когато стигнахме навътре, петимата се хвърлихме почти едновременно в хладната вода и извикахме от кеф. А аз се зарадвах, че мога да се наслаждавам на формите на братовчедката, повдигани от вълните, без никой да забележи какво става в гащите ми.

* * *

Рада събра мен и брат ми в топлата вечер, обви ръце около раменете ни и започна да ни показва звездите.

- Ето го Млечния път, а това е Скорпион... твоето съзвездие, Калинчо.

- Ихааа! Не знаех, че си имам цяло съзвездие.

- Намира се близо до Голямата мечка. – обясни и я посочи с показалец. - Ако продължите малко по-надолу от дръжката на черпака, ще стигнете до най-ярката звезда на Скорпион... червеникавия Антарес, който много прилича на Марс. От тази страна на Антарес са щипките на скорпиона.

- А къде е опашката? – попита Иван.

- Тя не се вижда сега, защото е под хоризонта.

Братовчедката ни прегърна и ни посочи нещо друго, но веднага забравих какво е. Бедрото ѝ се притисна към крака ми и топлината на тялото ѝ веднага се разля по моето. Полъхна ветрец и ароматът на парфюма ѝ ме удари в носа. Опитах се да дишам равномерно, за да не издам реакцията си. Не знаех дали е усетила промененото ми отношение, но когато ме погледна, в очите ѝ имаше нещо особено – сякаш двамата споделяхме тайна.

* * *

Рада искаше да стане астроном и всяко лято ходеше на лагер-школа на Белите брези, или някъде другаде, където се събираха подобните на нея. Сестра ми имаше един съученик Митко, който никога не пропускаше да отиде, и после ни разказваше какво са правили.

Когато Рада отидеше там, Дина оставаше при нас, а вуйна и вуйчо без съмнение си почиваха и от двете.

Когато стана на осемнайсет, Рада се яви на кандидатстудентски изпити и ги издържа с отличие, а после замина за София. Вече идваше по-рядко в Несебър, като се оправдаваше със студентските бригади и сесиите.

Малина каза, че си хванала някакъв състудент за гадже, но се стараех да не ревнувам. В крайна сметка, тя беше голяма и ѝ беше време, а аз бях още хлапе и се интересувах основно от ритане на мач със съседчетата пред блока, а отскоро и от свирене на китарата „Орфей“, която след много врънкане ми подариха за рождения ден.

Година и нещо по-късно и аз си хванах гадже – или по-точно си ме хвана съученичка от горния випуск. С нея правих и първия си секс – доколкото може да се нарече така. Никой от нас не беше наясно какво точно се очаква от него и най-големият успех беше, че нямаше деца.

Гаджето ме заряза в началото на лятото, като каза, че сега ѝ било времето да трупа опит по морето и не искала да се връзва за смотаняк като мен.

Малина, която беше бременна в седмия месец, разбра от сестра ѝ и веднага се запъти да ѝ трие сол на главата, а после дойде да ме утешава.

- Остави я тая празноглава патица, кака, ще си намериш по-хубава!

Сестра ми вече беше омъжена за западногерманец, когото си хвана на Слънчев бряг и чакаше да я пуснат да замине за там.

- Искаш ли да ѝ смачкам фасона? – предложи услугите си Иван.

- Няма нужда. – отвърнах. - Но може да ме черпиш една лимонада.

Иван излезе и след няколко минути се върна с три изпотени шишета.

Като цяло, не можех да се оплача, че семейството не се грижи за мен. Беше ми криво, задето ми биха шута, но пък и тя имаше малко конска физиономия, така че едва ли щеше да ми липсва.

След няколко седмици дойде Рада – Дина щяла да ходи на остане през лятото в Ямбол, за да гледа новите си хамстери, но обещала да отскочи до Несебър. Пак добре че нямаше да ходи при баба и дядо в Калчево, защото там често колеха зайци – нещо, от което редовно ми прилошаваше.

- Ела да ти посвиря, Радо! – предложих ѝ, след като се върна от плаж и се изкъпа.

Аз не ходих с нея, защото трябваше с баща ми да оправяме колата. Отдавна бяхме сменили изгнилата врата на банята, така че вече не можеше да се гледа през процепа. И сигурно така беше по-добре, защото кой знае кой кого щеше да хване да го шпионира и после да ступа.

Малина си беше легнала по-рано, а Иван отиде при негови приятели във Влас, така че на терасата седяхме само двамата. Смрачаваше се, но градът още беше оживен. Съседите пържеха скумрия и миризмата се носеше към нас.

Светнах лампата, за да виждам какво правя и запях „Среща“ на „Щурците“. Рада се просълзи. После ме помоли за „Две следи“. Гласът ми отдавна беше мутирал и сега звучеше добре в акомпанимент на китара. Обмислях дали да не се запиша в музикално училище, но нашите вероятно нямаше да ме пуснат.

- Кака ти каза, че някаква фръцла те зарязала? – подхвана Рада след песента.

Свих рамене.

- Не е голяма работа. Морето е пълно с риба.

Тя обви ръка около раменете ми.

- Ако искаш, мога да я заместя за лятото?

По гърба ми полази приятна тръпка.

- Ами твоето гадже?

- Кой знае подир коя тича в момента. Най-вероятно не тича, де! Сигурно бере домати на село. Така или иначе, ние сме семейство, така че другите нямат значение. Само трябва да бъдем внимателни.

Рада бръкна в джоба си и ми подаде нещо. Взех го и го огледах от всички страни. Приличаше на опакован в целофан бонбон, но беше твърде голям. Тъкмо се канех да попитам какво е, когато загрях, че е презерватив, или както му викат тук – гумичка.

Поех си рязко дъх.

- Само да не е вкъщи! – отвърнах, събрал цялата си смелост.

Наоколо постоянно ставаха, лягаха и се къпеха хора. Не можеше да се разминеш от роднини.

- Добре, ти предложи къде?

Имаше едно уединено местенце на южния плаж, което бях чувал, че се използва за такива цели. Само се надявах да не налетим на друга двойка.

Взехме едно одеяло и тръгнахме. Слънцето тъкмо беше залязло и червените тухли на блока вече сивееха. По улиците се разхождаха весели компании.

Когато стигнахме до плажа, постелихме одеялото между камъните, като постоянно се ослушвахме. Чуваха се само щурците, свирещи в храстите, а бризът довяваше миризма на сол. Рада протегна ръка и ме издърпа към себе. Вцепених се.

- Ако си се отказал, може да се връщаме? Или просто да погледаме звездите.

- А, не, не съм! – отвърнах бързо.

Понечих да я целуна, но се спънах в одеялото и щях да се пльосна по лице, ако не ме беше хванала.

- Спокойно, Калинчо! Не се притеснявай!

- Само ако може да не ми викаш така, че се разсейвам!

По принцип нямах против, но не ми изглеждаше подходящо за случая.

Рада се наведе и ме целуна бавно. Устата ѝ имаше вкус на локум с рози. После ме събори върху одеялото. Започнах да я целувам по лицето, а тя внимателно ме насочи към врата и деколтето си. С треперещи пръсти заразкопчавах роклята ѝ. Тя ми помогна да я изхлузя и си свали сутиена. Потърках зърното на гърдата ѝ и тя насочи главата ми към него. Облизах го, после го засмуках, а тя простена. Протегна се да свали фланелката ми, а после ми бръкна в гащите. Малкият, който се надявах се, че вече не е много малък, веднага откликна. Втвърди се и набъбна, и от върха му потече мъзга. Пъхнах ръка в нейните гащи и погалих хълмчето ѝ. После разделих долните ѝ устни и потърках влажната цепка. Едва не изригнах.

Издърпах ръката ѝ и извадих своята от гащите ѝ.

- Нека да го караме по-бавно? – предложих.

Рада полежа неподвижно до мен, после отново започна да ме целува. Взех гумичката и дръпнах опаковката, за да я отворя. Проклетото нещо отхвърча в храстите.

- Мамичката ѝ и гума! – процедих.

- Остави на мен! – предложи тя.

За щастие, луната осветяваше скалите, така че скоро я намери.

Бързо я отвори и ми каза да си свалям гащите.

Успях да го направя, без да се спъна в тях и останах да лежа по гръб, втренчен в Млечния път. Чух, че сваля своите. По някое време усетих как ми надява гумичката, после ме издърпа към себе си.

- Не се тревожи, аз ще те водя!

Върхът ми докосна топлата ѝ вътрешност и полека потънах с цялата си дължина. Космите ѝ ме погъделичкаха и изпъшках. Гумичката притъпяваше чувствителността ми, което беше хубаво. Започнах да се движа леко нагоре-надолу, а Рада ме придърпваше към себе си и после ме избутваше нагоре. Тя също се движеше и ми помагаше да се напасна към нейното темпо. След малко плъзна пръсти към задника ми и се вкопчи в него. Движенията ѝ се забързаха, моите също, и застенахме заедно. Приближавах се стремглаво към края, а тя вече пулсираше около мен. Когато най-накрая се умири и въздъхна доволно, нададох мощен вик и се изпразних силно.

Отпуснах се върху нея, а тя ме погали по косата.

- Време е да излизаш. – каза след малко.

Помогна ми да придържам гумичката, за да не остане у нея, а после я завърза и я прибра в опаковката.

- Ще го хвърлим в кофата, а не в канала, защото иначе на рибите ще им стане лошо.

- Леле, колко риба съм прецакал дотук и да не знам!

Тя понечи да ме перне зад врата, но се отказа.

- Не се бъзикай с кака си, че ще ядеш шамари! – предупреди ме.

- Няма. – обещах. - Само по малко, да не ти е скучно.

Тя се засмя и аз последвах примера ѝ.

Чудех се дали да не спомена за онзи път, когато я гледах под душа, но реших да не рискувам, защото си беше едра и ме беше страх от шамарите ѝ.

Прегърнахме се и започнахме да гледаме звездите. Този път Рада ми показа съзвездието Дракон и се пошегувах, че прилича на сопол. Щурците засвириха още по-силно. Тя ми разказваше за съзвездията и сочеше планетите. Разбрах, че на небето имало кучета, риби, жирафи и всякакви други твари. Когато започнах да се унасям в прегръдките ѝ, ме сръчка, бързо се облякохме и тръгнахме да се прибираме.

Ако някой ни попиташе къде сме били, щяхме да кажем, че сме ходили да търсим съзвездието Триъгълник.