Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
От този ден започнах да гледам по-различно на Рада. Как слънцето огрява бялата ѝ кожа. Как кестенявата коса пада върху раменете ѝ. Как големите ѝ гърди опъват червените чашки на банския, когато всички заедно ходим на плаж.
Веднъж дори Малина ме зашлеви зад врата и процеди:
- Я се дръж прилично! К‘во си зяпнал кака си, бе, келеме?! Не те ли е срам?
- Що, забранено ли е?
Оплезих ѝ се, а тя понечи да ме ритне.
За щастие, Рада беше на няколко крачки от нас и не чу. Тъкмо разпъваше чаршафите на пясъка и ги затискаше с обли бели камъни, каквито имаше много в началото на северния плаж, а Иван и Дина търчаха да ѝ носят още.
Все пак си отбелязах занапред да не я зяпам толкова очевидно, за да не си създавам допълнителни проблеми.
Сестра ми ме изгледа кръвнишки и оправи синия си бански. С Рада си бяха купили от същия модел, но в различни цветове. Погледнах механично към нейните чашки, но открих, че съвсем не ме интересуват. Леко си отдъхнах – не исках да съм извратенякът, падащ си по всички роднини от женски пол. Една братовчедка е достатъчна.
- Хайде да се надбягваме до водата! – предложи Дина.
- Само без да ходите на дълбокото, че какво ще обясняваме на родителите после? – предупреди Рада.
Двете хукнаха и ние ги последвахме. Едва не се пребих, докато зяпах подскачащите гърди в червения бански. За щастие, Малина изоставаше назад и не забеляза. Дина стигна първа, а след нея – Иван. Нагазихме със смях в плиткото и започнахме да се пръскаме.
Когато стигнахме навътре, петимата се хвърлихме почти едновременно в хладната вода и извикахме от кеф. А аз се зарадвах, че мога да се наслаждавам на формите на братовчедката, повдигани от вълните, без никой да забележи какво става в гащите ми.
* * *
Рада събра мен и брат ми в топлата вечер, обви ръце около раменете ни и започна да ни показва звездите.
- Ето го Млечния път, а това е Скорпион... твоето съзвездие, Калинчо.
- Ихааа! Не знаех, че си имам цяло съзвездие.
- Намира се близо до Голямата мечка. – обясни и я посочи с показалец. - Ако продължите малко по-надолу от дръжката на черпака, ще стигнете до най-ярката звезда на Скорпион... червеникавия Антарес, който много прилича на Марс. От тази страна на Антарес са щипките на скорпиона.
- А къде е опашката? – попита Иван.
- Тя не се вижда сега, защото е под хоризонта.
Братовчедката ни прегърна и ни посочи нещо друго, но веднага забравих какво е. Бедрото ѝ се притисна към крака ми и топлината на тялото ѝ веднага се разля по моето. Полъхна ветрец и ароматът на парфюма ѝ ме удари в носа. Опитах се да дишам равномерно, за да не издам реакцията си. Не знаех дали е усетила промененото ми отношение, но когато ме погледна, в очите ѝ имаше нещо особено – сякаш двамата споделяхме тайна.
* * *
Рада искаше да стане астроном и всяко лято ходеше на лагер-школа на Белите брези, или някъде другаде, където се събираха подобните на нея. Сестра ми имаше един съученик Митко, който никога не пропускаше да отиде, и после ни разказваше какво са правили.
Когато Рада отидеше там, Дина оставаше при нас, а вуйна и вуйчо без съмнение си почиваха и от двете.
Когато стана на осемнайсет, Рада се яви на кандидатстудентски изпити и ги издържа с отличие, а после замина за София. Вече идваше по-рядко в Несебър, като се оправдаваше със студентските бригади и сесиите.
Малина каза, че си хванала някакъв състудент за гадже, но се стараех да не ревнувам. В крайна сметка, тя беше голяма и ѝ беше време, а аз бях още хлапе и се интересувах основно от ритане на мач със съседчетата пред блока, а отскоро и от свирене на китарата „Орфей“, която след много врънкане ми подариха за рождения ден.
Година и нещо по-късно и аз си хванах гадже – или по-точно си ме хвана съученичка от горния випуск. С нея правих и първия си секс – доколкото може да се нарече така. Никой от нас не беше наясно какво точно се очаква от него и най-големият успех беше, че нямаше деца.
Гаджето ме заряза в началото на лятото, като каза, че сега ѝ било времето да трупа опит по морето и не искала да се връзва за смотаняк като мен.
Малина, която беше бременна в седмия месец, разбра от сестра ѝ и веднага се запъти да ѝ трие сол на главата, а после дойде да ме утешава.
- Остави я тая празноглава патица, кака, ще си намериш по-хубава!
Сестра ми вече беше омъжена за западногерманец, когото си хвана на Слънчев бряг и чакаше да я пуснат да замине за там.
- Искаш ли да ѝ смачкам фасона? – предложи услугите си Иван.
- Няма нужда. – отвърнах. - Но може да ме черпиш една лимонада.
Иван излезе и след няколко минути се върна с три изпотени шишета.
Като цяло, не можех да се оплача, че семейството не се грижи за мен. Беше ми криво, задето ми биха шута, но пък и тя имаше малко конска физиономия, така че едва ли щеше да ми липсва.
След няколко седмици дойде Рада – Дина щяла да ходи на остане през лятото в Ямбол, за да гледа новите си хамстери, но обещала да отскочи до Несебър. Пак добре че нямаше да ходи при баба и дядо в Калчево, защото там често колеха зайци – нещо, от което редовно ми прилошаваше.
- Ела да ти посвиря, Радо! – предложих ѝ, след като се върна от плаж и се изкъпа.
Аз не ходих с нея, защото трябваше с баща ми да оправяме колата. Отдавна бяхме сменили изгнилата врата на банята, така че вече не можеше да се гледа през процепа. И сигурно така беше по-добре, защото кой знае кой кого щеше да хване да го шпионира и после да ступа.
Малина си беше легнала по-рано, а Иван отиде при негови приятели във Влас, така че на терасата седяхме само двамата. Смрачаваше се, но градът още беше оживен. Съседите пържеха скумрия и миризмата се носеше към нас.
Светнах лампата, за да виждам какво правя и запях „Среща“ на „Щурците“. Рада се просълзи. После ме помоли за „Две следи“. Гласът ми отдавна беше мутирал и сега звучеше добре в акомпанимент на китара. Обмислях дали да не се запиша в музикално училище, но нашите вероятно нямаше да ме пуснат.
- Кака ти каза, че някаква фръцла те зарязала? – подхвана Рада след песента.
Свих рамене.
- Не е голяма работа. Морето е пълно с риба.
Тя обви ръка около раменете ми.
- Ако искаш, мога да я заместя за лятото?
По гърба ми полази приятна тръпка.
- Ами твоето гадже?
- Кой знае подир коя тича в момента. Най-вероятно не тича, де! Сигурно бере домати на село. Така или иначе, ние сме семейство, така че другите нямат значение. Само трябва да бъдем внимателни.
Рада бръкна в джоба си и ми подаде нещо. Взех го и го огледах от всички страни. Приличаше на опакован в целофан бонбон, но беше твърде голям. Тъкмо се канех да попитам какво е, когато загрях, че е презерватив, или както му викат тук – гумичка.
Поех си рязко дъх.
- Само да не е вкъщи! – отвърнах, събрал цялата си смелост.
Наоколо постоянно ставаха, лягаха и се къпеха хора. Не можеше да се разминеш от роднини.
- Добре, ти предложи къде?
Имаше едно уединено местенце на южния плаж, което бях чувал, че се използва за такива цели. Само се надявах да не налетим на друга двойка.
Взехме едно одеяло и тръгнахме. Слънцето тъкмо беше залязло и червените тухли на блока вече сивееха. По улиците се разхождаха весели компании.
Когато стигнахме до плажа, постелихме одеялото между камъните, като постоянно се ослушвахме. Чуваха се само щурците, свирещи в храстите, а бризът довяваше миризма на сол. Рада протегна ръка и ме издърпа към себе. Вцепених се.
- Ако си се отказал, може да се връщаме? Или просто да погледаме звездите.
- А, не, не съм! – отвърнах бързо.
Понечих да я целуна, но се спънах в одеялото и щях да се пльосна по лице, ако не ме беше хванала.
- Спокойно, Калинчо! Не се притеснявай!
- Само ако може да не ми викаш така, че се разсейвам!
По принцип нямах против, но не ми изглеждаше подходящо за случая.
Рада се наведе и ме целуна бавно. Устата ѝ имаше вкус на локум с рози. После ме събори върху одеялото. Започнах да я целувам по лицето, а тя внимателно ме насочи към врата и деколтето си. С треперещи пръсти заразкопчавах роклята ѝ. Тя ми помогна да я изхлузя и си свали сутиена. Потърках зърното на гърдата ѝ и тя насочи главата ми към него. Облизах го, после го засмуках, а тя простена. Протегна се да свали фланелката ми, а после ми бръкна в гащите. Малкият, който се надявах се, че вече не е много малък, веднага откликна. Втвърди се и набъбна, и от върха му потече мъзга. Пъхнах ръка в нейните гащи и погалих хълмчето ѝ. После разделих долните ѝ устни и потърках влажната цепка. Едва не изригнах.
Издърпах ръката ѝ и извадих своята от гащите ѝ.
- Нека да го караме по-бавно? – предложих.
Рада полежа неподвижно до мен, после отново започна да ме целува. Взех гумичката и дръпнах опаковката, за да я отворя. Проклетото нещо отхвърча в храстите.
- Мамичката ѝ и гума! – процедих.
- Остави на мен! – предложи тя.
За щастие, луната осветяваше скалите, така че скоро я намери.
Бързо я отвори и ми каза да си свалям гащите.
Успях да го направя, без да се спъна в тях и останах да лежа по гръб, втренчен в Млечния път. Чух, че сваля своите. По някое време усетих как ми надява гумичката, после ме издърпа към себе си.
- Не се тревожи, аз ще те водя!
Върхът ми докосна топлата ѝ вътрешност и полека потънах с цялата си дължина. Космите ѝ ме погъделичкаха и изпъшках. Гумичката притъпяваше чувствителността ми, което беше хубаво. Започнах да се движа леко нагоре-надолу, а Рада ме придърпваше към себе си и после ме избутваше нагоре. Тя също се движеше и ми помагаше да се напасна към нейното темпо. След малко плъзна пръсти към задника ми и се вкопчи в него. Движенията ѝ се забързаха, моите също, и застенахме заедно. Приближавах се стремглаво към края, а тя вече пулсираше около мен. Когато най-накрая се умири и въздъхна доволно, нададох мощен вик и се изпразних силно.
Отпуснах се върху нея, а тя ме погали по косата.
- Време е да излизаш. – каза след малко.
Помогна ми да придържам гумичката, за да не остане у нея, а после я завърза и я прибра в опаковката.
- Ще го хвърлим в кофата, а не в канала, защото иначе на рибите ще им стане лошо.
- Леле, колко риба съм прецакал дотук и да не знам!
Тя понечи да ме перне зад врата, но се отказа.
- Не се бъзикай с кака си, че ще ядеш шамари! – предупреди ме.
- Няма. – обещах. - Само по малко, да не ти е скучно.
Тя се засмя и аз последвах примера ѝ.
Чудех се дали да не спомена за онзи път, когато я гледах под душа, но реших да не рискувам, защото си беше едра и ме беше страх от шамарите ѝ.
Прегърнахме се и започнахме да гледаме звездите. Този път Рада ми показа съзвездието Дракон и се пошегувах, че прилича на сопол. Щурците засвириха още по-силно. Тя ми разказваше за съзвездията и сочеше планетите. Разбрах, че на небето имало кучета, риби, жирафи и всякакви други твари. Когато започнах да се унасям в прегръдките ѝ, ме сръчка, бързо се облякохме и тръгнахме да се прибираме.
Ако някой ни попиташе къде сме били, щяхме да кажем, че сме ходили да търсим съзвездието Триъгълник.
Ако има жени за чат инвалид съм имам
на кака триъгълника
Така такааааа :))))). Първо, това е адски адски смешно. Второ, много е смешно. И трето, чакам звездите да кажат бъдещето, щом миналото го отброихме. Чакам трета част с гост участник. Ф
До Ф. Да, смешничко е. За това чакам с нетърпение един сериозен и възбуждащ разказ, написан от теб. Възбуждащ всичките ми сетива и каращ дъха да спре. Вили
Вили, душо, добре, че се обади, разкош ньеден! Съвсем бях забравила! Ооооо, заемам се с две ръце!
Ако някоя мацка иска див секс [email protected].
Вили! Еххх, Вили,Вили, Вили! Нали знаеш, как понякога искаш едно, а се получава друго? Може би е за добро. Може би? Налага се да вярваш. Иначе ...иначе не си нищо повече от технически изпълнител на логически задачи. Поиска от мен онзи секс, който помня. Давам ти го. Ето, виж го. За да ме разбереш, може би няма да се възбудиш. Но ще съм честна и искрена с теб. Такава съм. Съжалебоку :)))), ако това убие всичко детско :))). Вили, това е за теб и моля те, освободи ме от ангажимента да пиша възбудително. Ще го направя Ако...Когато. Желая ти приятно четене : "Пътуването с цел да го изненада, бе извор на истинска радост за Стефи. Лятото бе в разгара си, а тя- току що приключи изпитната сесия и нямаше търпение да се съберат. Велислав бе повикан преди цял месец при вуйчо си, на Слънчев бряг, да помага в бизнеса с джетове на плажа. Никой от двамата не искаше толкова дълга раздяла. Нито нейната студентска заетост, нито неговите двайсет години, оценяваха потенциалните ползи от това да имат повече време за себе си. Обичайното им ежедневие включваше да знаят кой къде е и какво прави, да се виждат постоянно на ден по няколко пъти, най- малкото заради факта, че живеят в един вход. Толкова бяха свикнали да са заедно, че тя усещаше инстинктивно приближаването му към блока и излизаше на терасата да го посрещне. А той заставаше под втория етаж и нетърпеливо си говореха, разбирайки се за часът им на излизане. “Среща” бе купешка дума за отчуждени. Те прекарваха времето си разхождайки се по покрайнините на квартала или в местното кафене с общите им приятели. Всеки ден включваше секс. Независимо къде. В дома му. На полянката до последната спирка на рейса. Опрени на колите на паркинга пред блока. Или между етажите на входа, прави и бързи като зайци. Автобусът София- Слънчев бряг пътуваше, откривайки красиви пейзажи по тракийските земи, но Стефи им се любува до време, а после се зае да чертае картини как дори няма да се настани най- напред, в наетата квартира, а ще му изникне, там, градска, със сака си на рамо, направо върху пясъка под палещите лъчи. Вчера говореха по телефона как той ги очаква. Щеше да пътува заедно с приятелите им, с кола, но се оказа, че родителите й бяха върло против да се вози при неопитен шофьор. Така се получи даже още по- добре, защото вече не се налагаше да изчаква другите, а спечели цял един ден. И щеше да го изненада! За деветнайсетте й години, лицето й бе едновременно благородно и наивно. Заглеждаха я всякакви кандидати. Някои се опитваха да завържат разговор, други даже успяваха. Стефи бе умела в поддържане на интерес към себе си и към диалог, но само когато го искаше. Не и сега. Не и днес. Щеше да си види момчето и това, както бе опряла чело в прозореца, й носеше толкова възбуда, че се наложи да стисне очи, за да не се издаде. Малко неща можеха да бият по сила внезапния прилив на сексуално желание, от това да си спомни сините му очи. Само това. Очите му и погледът, който и подари, когато слязоха от Симеоновските езера и се спряха за няколко мига, преди да се слеят в компанията си. Току що бяха правили секс за първи път, там сред дивотата на природата и усамотението, което предлагаха пейки и гори, посред бял ден. Най-после бяха изпитали насладата, която идва след изпиващи целувки и опипване през дрехите. И когато опознаха телата си, когато ги срещнаха, голи и отдадени, там под слънчевите лъчи, той започна да я гледа по друг начин. Вече имаше нещо с възхищение, нещо с нега и много обещание в този поглед. Караше я да се усеща отново гола. Сякаш всеки миг ще я обладае отново и отново ще я издигне във висините, чрез силата на момчешкия си жар. Пътуваше, облегната на стъклото и връщаше този поглед в съзнанието си, само за да изпитва острата болка през слабините, от която й се присвиваха вътрешностите. Пристигна. Купи си сладолед. Искаше да е свежа, когато я види. Директно се насочи към плажа и излезе иззад оградено с тръстики капанче. Веднага видя джетовете, рекламите, навеса , Вели, само през импровизираната пътека от хлопащи дъски. И нея. Другата! А! Това вече не бе приятна изненада. Непознато момиче уж се запъти да се договаря за джет, но вместо да се разплатят, той протегна ръце и тя се мушна в прегръдката му, увисвайки на врата му като котва. Тежест, но явно сладко тегло, защото той я придърпа и загали напълно видимите обли бузки на дупето й. Навеждаше се да й говори, застопорявайки петите си в пясъка, широко разкрачен, а тя се галеше в стопроцента вече твърдия му кур и си усукваше малкото гръбче, мажейки цици в корема му, най- безсрамно. Стефи се уплаши, че той ще я види. Че ще усети пробождане от погледа й. Че ще долети и ще я излъже нещо красиво. Уплаши се, че ще се окаже слаба и наивна, и ще му повярва. Затова пристъпи назад. Скри се зад палмовите листа на една саксия и си поръча джин фис, кафе и поиска цигара от сервитьорката. В следващия един час, Стефи наблюдаваше плажната идилия между работещия Вели и новата му любов. Той омайваше клиентите, помагаше им , връщаше се при нея, която го чакаше на неговия стол, а щом той приближеше, тя ставаше и му отстъпваше мястото, само за да му седне върху хуя, обкрачвайки го хищно, от което лицето му се премрежваше в благост и милост, и той се отпускаше като изцеден, галейки раменете й. Замина и втори джин. Второ кафе. Още цигари. Стефи не знаеше дали ще може да се изправи. Затова остана, където е и поръча храна, която преглъщаше, плачейки. Напълно невидимо за околните. Кой ще забележи бистри сълзи изпод огромни тъмни очила? Върна се в София още същата нощ. Звънна му, че не я пускат. Той се разсърди. Компанията им изкара предвиденото море с него и се върнаха. Той остана непредвидено по- дълго. Било заради вуйчо му. Приятелите им се държаха особено. Един взе да я покровителства. Друг да й се предлага. Третият явно щеше да изплюе камъчето и тя го избягваше. За нищо на света нямаше тя да е прецаканата! Преспа с първите двама. Не беше нищо особено. Тъпотия с механиката на зъбчати колела. Те се вързаха и мислеха, че ще имат връзка. Обидиха се и нападаха, щом.ги разкара. Компанията се разтури. Не бяха му казали. Той се върна неосведомен. Сияен и обгорял от слънцето, щастлив да я види. Невинен и влюбен в момичето си. Стефи също се престори, че нищо не се е случило. Имаха нов терен, бил му даден ключ за апартамент на техни близки да полива цветя. Отидоха там вечерта, хванати за ръце. Щом отключиха и се озоваха в тъмен и непознат коридор, тя прошепна *Не свети*, а той * Искам да те виждам*. Тя извади ледения си глас *Късаме. Тази вечер е последната*. Той замълча и пое въздух да протестира. Тя отрони *Знам всичко.* В следващия миг, Стефи реши да поведе прощалното им любене, вместо да разчита на случайността. Виждаше се, че му е трудно да вземе решение какво да прави. *Нека се сбогуваме, както трябва*, шепнеше Стефи, целувайки го нежно. Сваляше дрехите му с бавна настойчивост, като внимаваше пръстите й да минават по ерогенните му зони и да гъделичкат корема му. Гърдите. Гърба. Галеше го нежно и шептеше до лицето му *Искам да се любим за последен път и да бъде най- хубавия ни път заедно”. Вели мълчеше. Затворен в себе си, сломен и гузен. Но тялото му реагираше на нейните милувки и вниманието, с което го обгрижваше Стефи и постепенно влезе в автоматичния режим, с който милион пъти досега бяха правили любов. Очите му горяха с тъжен плам. Насълзени. Зацелува я жарко и настойчиво, като да е безценна течност, от която не би могъл да се лиши. Докато нейното тяло го водеше по новите правила, той пасивно се бе възбудил до пълна ерекция, но някъде измежду гальовните й слова, как това ще бъде нощта, в която ще се разделят и в която ще се запомнят за последно, той пое ролята си на трагичен герой. Обожествяваше контурите на лицето й с нежен допир на устните. Вземаше си сбогом с очите и скулите й. С очертанията на устните. Съблече я като дете и приклекна галейки всяка извивка. Телата им се познаваха толкова добре, толкова, толкова добре, че сякаш същинския акт на сливане бе започнал много преди проникването му във вагината й. Допирът на кожите им, в нежна прегръдка, която се отпусна като паднало перо върху дивана, ги събра в едно цяло, сякаш никога не са се разделяли. Нейните крайници се оплетоха в неговите. Възбудата й заклокочи дълбоко, а от силните емоции в очите й извираха сълзи, които прогаряха горещи следи, преди да се съберат в ушите й. Гърдите й я боляха от напрежението да бъдат негова храна за последен път. Твърди и сочни, зърната й се изпълваха с живот и жалееха ласките му, които нямаше да настъпят ни утре, ни след това. Главата й се замая сякаш енергията й се извиси и постигна тантрическа спирала на събуждане на чакрите. Той я облада. Пенисът му, потънал в очакващата го утроба, я издигна в летеж от усещания, чрез които тя се заизкачва нагоре и нагоре в пространство, каквото не бе усещала никога дотогава. Нито дишаше същия въздух като преди. Нито цветовете на тъмнината бяха нормалните. Нито времето имаше същото измерение. Тя се усети като съзвездие от светещи точки, в което неговите звезди пътуваха и се разминаваха, както вълните в морето се пресрещат и продължават пътя си. А кура му, който тя обожаваше да усеща как я чука нагъзена на открито и на всевъзможни обществени места, сега бе инструмент на сливане, за което тя му помагаше като нежно пригалваше дупето му към себе си, загребвайки тялото му в своето. Поемаше го в разкрача си, с който прегръщаше таза му отново и отново, плувайки в космос от тантрическа хармония на единствено с тяло, което обожава и което познава до болка. Познава вкуса на устните му. Твърдината на врата му. Обиколката на бицепса. Идеално познава времето, за което приглажда с език пространството между ямката на шията и перинеума му. Дланите й приглаждаха тила му, докато устните им се насищаха на удоволствието да се срещат, притискат и смучат. Стефи хапеше ушите му и драскаше гърба му, запомняйки площта и текстурата. А от болката, която разсипваше сърцето й като претрита суха пръст над гробен изкоп, тя изживяваше всяко удоволствие утроено. Възвишено. Изгубено навеки. Оргазмът не я застигна чрез движенията му, както преди. Той бе делфин, плавен и ритмичен. В ума й се надиплиха цветове, прииждащи на вълни и Стефи избухна в взрив от светлина, родена от емоция. Тази вечер тя отдаваше и получаваше не само любов, но и благодарност за времето заедно. Прошка. И подписа договор, със себе си, в който се задължи никога повече да не прави секс без любов. Защото тялото умее много повече от това. И горко на заблудените. "
Да, свободна си от ангажимента, а и с нищо не си ми длъжна. Права беше, историята не ме възбуди. Няма как да се възбудя от изневяра и секс без любов, та аз все едно бях там благодарение на творческите ти умения и великолепно подбраните думи. Незнам как си преживяла тази любов. Никое момиче не заслужава това изпитание, но за съжаление ние мъжете сме такива. Не веднъж съм се срамувал от това, че съм мъж. Вили
Ти ме пита за онзи секс, който ми носи тръпка, щом си го спомня. Това, тогава и там, бе висока летва. Не беше без. Беше си със :) любов, макар ранена. Никой не откъсва някого от себе си ей така. Понякого обичаш много дълго след като умът отказва да го прави. Но знаеш ли, размих се в този спомен, а исках да ти кажа, че трите ми силни неща, които ме палят на мига, са : поглед, пак поглед и думите i need to fuck you , fey. Имах един случай, с много привличане, седим в кола, пътуваме, има още хора, невъзможно е просто, спираме и на бензиностанция, кръжим около хладилник сладоледи. Аз- забила поглед в тях. Той - в мен. Погледнах го и възбудата му толкова плътна и болезнена, че ме жегна. Месеци връщах този поглед, за да ме боли отново , сладко и тежко, остро и тъпо. Като тогава. Как седях после до него. Как влизаше слънцето през стъклото и ми натопляше скута, чатала. Не питай. Специалист съм по преживяване през мъжка пасивност. Години наред можеше да ми каже "идвай" и да тръгна. Знаеше го. Но не посмя. Еее, няма да върша асссс тая работа. Първата крачка си е мъжката. Акуще да падне небето. :))) Ф
Четох интервю с една порно звезда, омъжена. Тя не се снимала в анални сцени, но в личния си живот редовно се чукала анално. Не каза какво точно е станало, но преди два години лекаря и забранил аналния секс за една година. Тя казва, че е издържала 8 месеца и пак започнала да се ебе отзад. Мъжът и искал тя да спази препоръката на лекаря, но мацката го изнудила.
Ето, понякога човек направо да се засрами, че е жена. И изнудва тъй долно... :))))) Ф
Хубаво е. Дано обаче както много други части, да не остане така - недовършено.
Оня дългия коментар е по-добър от повечето разкази. Трудно е да се коментират сърдечни неща. Когато води сърцето всичко е много красиво. Ама пак да кажа - по лесно е да обичаш някой, отколкото да живееш с него.
Разбира се, че е така, преждеговоривший! Затова са измислени такситата :))). Но дори да извадим чуствата и сърцето, които плашат боязливите, пак има пъти повече наслада в секс с тяло, което познаваш добре. Спрямо по- ново и непознато. Някак предвидимостта, кара мозъка да изпитва радост, че открива нещата там, където ги е оставил :)))), където знае какво следва, предугажда вкуса, планира с точност сетивни удоволствия, които получава и от това спокойствие, тялото му се регулира пъти по- лесно, съответно заветните цели стават на пръст разстояние. Дали е Павлов? Дали е отработен синхрон? Дали секса е борба, а когато знаеш изхода, не се впрягаш? :)))) Познато тяло е гарантирано тяло-взрив. А от всичко, всичко- всичко, най- любим, ми е оня момент, когато дланите се втриват една в друга. Неговата и моята. Дали, когато е над мен и е стъпил върху ръцете ми със своите. Дали ми ги задържа зад гърба и ме целува, арестувана и гледаща нагоре към повелителя си. Дали просто ме хваща за ръка, завлачва до стена и държи китката ми, закована към кръста , докато се намества. Обожавам силата на дланта му. Волята, която се излъчва от там. Мога да я целувам, докато чете книга или спи. Но когато ме държи....това е всичко. Не му трябват алкохоли, нито комплименти. Държи ли ме за ръка, негова съм. Това е. Може би Вили питаше за това. :)))) Е, заобиколих лекинко....Ф
Разказите не се ли пускат в отделна тема, а не в коментарите? Кой ще ги види тук – двама-тримата потребители, дошли да напсуват автора, и инвалидът, дето се бута навсякъде?
Ех, Фейри, Фейри къде пак си избила с този разказ. Много силен, емоционален, ама тъжен. До сега не знаех, че има категория тъжен секс. Секс за наранени и песимисти. Почти всички имаме такива наранявания. Изкуството е да се оттърсиш, да се изправиш и да си дадеш шанс на теб. Урок научен по трудния начин. Прошката, всъщност е да махнеш товара на омразата и отмъщението от себе си. Ето, аз не мразя, не ми пука когато мислят за мен негативно, но ме радва когато мислят за мене положително, като кондензатор съм - пропускам само в една посока. О-75
Не знам, не знам, О-75, изобщо не ги разбирам аз тези уроци и прошки. Ич. Удри там една патка и фърляй зад гърба. Оххх :)))). Горното беше тантра йога, ти къде чете тъжности ? Я, горе главата! Бошкеееее, ма водете си записки, бе, хора. А, чакай! Стой! Я да ма утешиш по- добре. Чакай, чакай, ей са ши го докарам на плач, стой, не, свали малко ластика на гащите ...а, ето, ей са ши зарева. А, утешавай мъ! :)))) Ф
Купоний! Нова категория открих! Тъжен секс! Ебеш и ревеш! Бас държа, че сумай народ шса включи да пише! Ф , Фейра, дансъ чудиш
До Ф. Усетих че има любов в прощалния секс, но тя е само от твоя страна. Ако това момче те обичаше истински, мисля, че не би ти изневрил . Що се отнася до пасивното поведение на другият мъж, може да се крие някакъв проблем. Лично аз съм бил в такава пасивност към жена която обичах и все още обичам. Не посмях да и разкрия чувствата си, не посмях да я хвана за ръката. При мен причините са липса на самочувствие, комплекс за малоценност, страх от отхвърляне. Да, права си, че първата крачка се прави от мъжа, но ... . Вили
Вили, за теб лъжа, за мен истина, но точно този секс беше най- близкото до онова карецово преживяване, с което се фука Ал :)))). Ти ме пита за нещо, което помня ярко и осезаемо, и това е единственото, отличаващо се от останалите сексове. Емоциите го издигнаха до дълбоко, вътрешно-обогатено и наситено с тийн драма изживяване. Ако ме обичал, казваш...Ако ме обичал, но човек нали разбира колко обича, баш когато изгуби. Е, недей казва тогава, че не ме е обичал. Люби ме се човекът, с любов. Но се е увлякъл бил преди това. Аз също. Защо ми трябваше да го унизявам, че съм спала с приятелите му. Че не е само той великия Казанова? Но така е в онези години, когато характерът и егото се коват чрез секс. Никакви други качества не важат за това, колко те бива. Доказваш се пред себе си чрез секс и това е. Колко можеш да манипулираш. Колко можеш да водиш. Колко силно въздействаш. Вили, чуствам се виновна пред теб и ако е речено, ще се реванширам :))). Може пък да ги срещна отново онези герои. **** Сега! ВАЖНО! За това, което писа относно пасивността. Всички се страхуваме. И аз. Аз също се страхувам, че ще бъда отхвърлена, не достатъчно красива, не на нивото на великия съдник. Затова поддържаме козметичната индустрия, нали? И нищо не може да се направи! Срещу растящи бели корени на косата. Нищо. Е, след малко ще се боядисвам. Но ако беше тук, до мен, щяхме да пием кафето си под слънчевото утро, отразено в снега в косите ми. И аз да умирам от срам, че не съм в целофан. Ти сега се подсмихваш, нали? Че това хич не би те спряло. Това ти казвам. Съдим се ние самите. По- жестоко от всеки друг. Няма някой, който да ме сравни по- лошо от идеалът, към който аз си се стремя. Другите са милион пъти по- толерантни. Ти, Вили, си един чудесен момък, който не е гледал достатъчно романтични филми за обречена любов. И не е чул за смъртта на Надежда Захариева? И не знае, че всеки твой недъг е единствено чар, в очите на тази, която те цени. Чар, който те прави нейн. Недостатък, като черната четка през рамото на балерината на Дега. Онова, което подчертава нежното и красивото. Аз, лично аз, няма нещо, от което да се гнуся или да ми е гадно, дебел, слаб, грозен, хубав, глупак, пияница или умник, мошеник или подлец, всички ги приемам и разбирам. Само страха- не. Само това считам за непростимо. И правя всичко, което може да бъде направено, за да се боря с него. В моите си дела. А страхлив мъж? Мога да удуша с две ръце! Ако искаш :))), да те лиша от мъките? Вили! Сега ще ми се усмихнеш и ще ми повярваш! Гледай ме и не мигай! Ти си прекрасен мъж и онова, с което пишеш е единственото нужно човек да те обикне. Ако имаш и два пръста ....ехеееееее....съкровище. Пък ако се намирва и език....еле и уй......не не ненннее...няма тържище достатъчно голямо за стойността ти! Чу ли ме? Ф
Вили! :)) Вилииииии! Току що се усетих! Така се улисах да ти пиша, че ни обърках мен и героинята. Вили, така, както е написано, това не е самата чиста истина, която реално се случи, освен секса накрая. Вили, не съм удряла наказателни сексове, аз, лично, реално :)))). Оххххх , ся иди обеснявай, че нямаш сестра близначка...#смешносибеше...#смешносиостана
Ооо, няма проблем. Тъкмо ме развесели. Много ти благодаря за окуражаващите думи. Уникална жена си! Вили
Вили, днешната карта Таро е в пълен синхрон с диалога ни : "Вторник - 14 юли Астро-Таро онлайн: 14 юли, Новолуние в Рак. Кулата - Изненади: разтърсване, катаклизми, промяна, отпадане на старото, срутване на неработещи структури или вярвания Голяма Аркана - влияние за по-дълъг период, показва нещата от невидимия свят и генералната посока Днес предстои изключително силно Новолуние , което се случва на фона на една от най-предизвикателните карти в цялата колода - Кулата. Нейната поява предвещава пълна промяна на настоящата ни ситуация чрез внезапно сътресение, което разрушава излишното, за да направи място за нещо по-добро. Възможно е да получим прозрение - като гръм от ясно небе - в което старите ни илюзорни представи рухват и картината се изяснява. Каквото и да е, неочакваните събития ще бъдат много интензивни и ще донесат голяма трансформация - важно е да останем присъстващи и да държим очите си отворени. На картината се вижда кула, която се появява от скално образувание, а около нея се разлива синкаво сияние, което прояснява картината. В днешния ден е възможно да има турбуленции - ако сме си изградили някакви илюзорни очаквания, те ще бъдат срутени, за да може на тяхно място да дойде нещо по-здравословно. Важно е да не се опитваме да задържим това, което вече е остаряло. Както след буря въздухът е свеж и пречистен, така и животът ни има нужда от презареждане и промяна. Добре е да помним, че все още се намираме в период на ретрограден Меркурий до 23 юли, така че е подходящо за възобновяване и даване на втори шанс на неща от миналото, а за чисто нови е добре да изчакаме Новолунието в Лъв." Поздрави, Ф
По добре се качи на Кулата и се огледай. Живота е жив.
Алоу, аз да не твърдя, че е мъртъв? Кога си ме чул да казвам, че не се гъна като глист на буца и не се пъна и не се зоря? Ма сЕ сте неразбрали, ейй от глад умрехте начи
Алоу! Га си дигаш полата и минаваш през реката нема а спреш по средата и а чекаш га мине ретроградния мехурий
Ще ви кажа какво е неприятна изненада. Да спиш и гаджето ти се сгушвa зад теб. Постепенно получaвa ерекция и без да те пита, се опитва да ти го мушне. За капак, не улучва правилната дупка и докато му кажеш, че е на грешното място, вече усещаш, че акаш навътре. P.S: Съвсем истински случай от миналата седмица, от първо лице. ж.24
Мноу си прос! Га минем през ряката и дигнем полата мноу ясно чи ша сидим пу средата и ша чекам ми скочи розафката сьомгичка пут тва. сЕ ено не гу знайш тоя лаф от мени къ пият грузинците айштаивъ у плагиата, иусерсемина
На ретроградния мехурий му е скочила сьомгата ма баба Меца ши и скъса гъзеца
Към ж24: За такова долно изпълнение никога не бях чувала. Мръсник! Сега слушам една бежанка, как я принудил един шопар да бачка в химически завод, където тоя ебе жените и бие мъжете, а тя е малка, но идва и нейния ред. Не можаха да я заменят със себе си, сестрите й по съдба и оня я лизал като безумен по засъхналите люспи от дизентерията на анала и после я ебал всеки ден. Там поне е ясно, че не е в позиция за спор. Но ти, ж24, го изчакай да заспи и наври брадавичест корнишион с луб, да се насере от яд!
Колко крастовици набра от сабале
Аз вече го направих. Онзи ден, като се чукахме му наврях един пръст в ануса, точно когато свършваше. Изрева като животно и очите му щяха да изкочат! Сключих си краката зад гърба му, така, че да не може да се дръпне. Половиният пръст ми влезе, на сухо, баз смазка. После лежеше, охкаше през зъби и си държеше ръката на задника. Иначе той, като ме изненада, си беше намазал главичката с някакъв козметичен крем. За това лесно ми го вкара, гадината. ж.24
Е тва е баш купон кой кого ще изненада.
На мен пък отзад ми харесва, поне с любовника ми. С мъжа не го правя там. И не само там, никак. Той от две години загуби интерес към мен. Сигурно си има любовница, не ми пука! Ж-51
51 Пробва ли мажо ти с крастовица
Кучки, няма начин да не се ебеш и в дупето, щом е откъм него и щом той го вижда по- близо и по- ясно отколкото вижда вагината, нали? Все едно да те гледа в лицето и да не знае за какво ти е уста? Между две бузи, дупка, нали? Ж-51, къв ти е резервния, младок, нали? Много си падат пишлеметата! Ж-53
Еха какви жени има тук оставете нещо за връзка
По-млад е, на 42. Какво да кажа, младото си е младо! Иначе секса отзад го "открих" преди 20-на години, с един колега, мой набор. За мъжа ми изобщо не ми пука. Дори ако се сетя за него по време на секс с младото жребче, се чукам още по-настървено. Тъпакът си го заслужава. Ж-51
И аз чуках една ядосана супруга. И тя мразеше мъжа и искаше накрая да и свърша в устата. Като се приберяла после, да го целуне с тази уста. Беше ми гадно за човека! Тя го била хванала да ебе частната учителка на детето им, на калъп, на спалнята им.
Това наистина е гадно, в устата и ще го целува!
С бившата ми жена решихме да пробваме тройка с още един мъж поради факта че се притеснявахме да не е някой наш познат дълго време не можехме да намерим докато най-накрая съвсем случайно Съдбата ни поднесе едно младо циганче но за гаранция че след това няма да каже на никой за първи път тя правише свирки и на двамата аз и се изпразних в устата обаче тя не го глътна след това и циганчето се изпразни в устата и тя глътна част от спермата но поставихме на циганчето условие,че ако иска да стигнем до секс ще трябва да се целува с нея в устата малкият беше много на зор за първи път щеше да прави секс и се нави моята по време на целувките между него и нея му предаде в устата всичката сперма която беше останала в нейната уста
Хора, не е задължително женската изневяра да е свързана с отмъщение към съпруга. Аз на един банкет с преспиване, си легнах с колежката, но не за да отмъсщавам на жена ми. Просто колежката е красавица с изкушаващо тяло. И тя, като се събличаше, каза, че не е заради мъжа и, бил свестен, а защото ме харесвала и искала да преспи с мен. Както се казва, без лоши чувства към половинките. М.45
И какво без лоши чувства наеба омъжена жена, а тя женен мъж. Аз поне знам защо изневерявам. Без да се обиждаш, но ти си кръшкач, а тя е курва. Ж-51
А ти не си курва, изобщо.
Чак пък курва, много си строга. Мога да кажа, че аз се чувствах по-гузен от нея, че изневерявам. Освен това, почвах втория тек, потърквах и го в клитора и тя каза, че и без друго сме сгазили лука, като било гарга, да е рошава и не знаела дали скоро ще може да повторим, аз не разбирах. Тя продължи, били сме големи хора, можело да си спестим фалшивата скромност и да си кажем направо нещата, аз все още не разбирах, казах кажи. И тя съвсем спокойно каза - ако искаш, може да го направим отзад. Погали ми хуя и продължи - искам да усетя този красавец в дупето. Единствения път, когато от първия секс и анален. Оказа се, че мацката е много опитна в аналните игри и яко се кефеше. Жена ми чак на петия месец ми пусна там и то със сто уговорки, внимателно, първо само главичката и т.н.
няма жени курви и мъже курвари.има само хора които обичат секса. [email protected]
Не знам какво мислят другите мъже но когато ние с жена ми го направихме с онова младо циганче никога дотогава не вярвах че ще мога да изпитам такава силна възбуда
Аз също не го разбирам. Със съквартиранта ни навремето ебяхме момичето от съседната квартира. Доста разкрепостена, дребничка, курве. Беше фенка на двойното проникване. Последната година, на 5 курс, особено зимните месеци, яко и рязтягахме дупките. Въртеше ни на график, единият отпред, другия отзад, следващия път обратно. Който и го вкараше отзад, после не го пускаше отпред. Да не и пренесе някоя бактерия. Аз винаги бях с презерватив, съквартиранта ми, не. Как завърши това? Съквартиранта ми се ожени за нея. Имат две деца и още са заедно, след 18 години. Не съм го разпитвал, според мен не я ревнува. Излизахме по заведения, те се държаха все едно нищо не е ставало, но аз така и не се отпуснах. Все си спомнях как я еба във всички дупки и веднъж дори свърших в устата и тя го глътна.