Хармония

27.08.2026 | Fairy

Фериботът я остави на пристанището потна и изтощена. Островът изглеждаше наистина малък. И тъкмо това ѝ вдъхна сили да остане на краката си. „Още малко...“ – мислеше си тя, „Още крачка и ще се закотвя.“ Очакваше я уютна селска къщичка над скалист залив, откъдето най-вероятно нямаше и да помръдне в следващите седмици.

Закрачи към такситата и бързо откри името си. Мъж на средна възраст, с неопределено изражение, пушеше, подпирайки се на колата.

Поздравиха се.

- Благодаря, че ме изчакахте! – счете за нужно да се извини Марина.

- Морето има собствен ритъм – философски отбеляза гъркът. - Докога сте тук?

Умората ѝ подхранваше раздразнението и тя едва потисна желанието си да му изсъска.

- Имам номера ви и ще ви потърся, когато е нужно. – опита се да го изговори любезно, но пак ѝ излезе студено.

Той вече шофираше, с ръка, висяща от прозореца, и без да я поглежда в огледалото.

- Питам, защото не сме много. Не видяхте много таксита, нали?

Тя върна в паметта си сценката от заслепяващия я залез, крясъците на птици и деца, мириса на изгорели газове от качващ пътници автобус и се укори за грубостта.

- Да, бяхте само вие.

- Точно така! И понеже имам нужда от планове, е хубаво да знам кога да ви закарам обратно, независимо дали плановете могат да се объркат. – сега вече ѝ смигна през огледалото за обратно виждане. - Островът също има свой собствен ритъм.

Тя се засмя и усети как с изкачването им по острите склонове сякаш олеква.

Предстояха завои и не искаше да го разсейва, но не се въздържа.

- Аз съм Марина. Наех къщата за две седмици, но не е изключено да остана още. Ти как се казваш, да минем на „ти“, а?

- Димитрис, радвам се да се запознаем. – този път не откъсна очи от пътя. - Избрала си най-хубавото място на острова!

Смехът ѝ заглуши радиото и прозвуча пъти по-весело от гръцкия фолклор.

- Бих помислила, че къщата е твоя, като я хвалиш така.

- На леля ми е. – засмя се и той, като задържа усмивката върху белите си зъби.

Чак сега младата жена си даде сметка, че я вози чаровник. Къдрава гъста коса, остър нос, изсечени скули над едро лице и огромни черни очи. Имаше нещо много фино в този човек.

- Димитри, какво работиш освен такси?

- А! Ето че почнахме и с атаките. Сега близки приятели ли сме? – нацупи се той и тя прихна отново.

Щом смехът ѝ завърши с прозявка, той продължи:
- Свиря в оркестъра на операта в Атина. Челист съм. Жена ми е флейтистка и сме тук за лятото.

Марина дори не посърна при споменаването на конкуренция за този евентуален любовник. Хармония и почивка. Идваше тук за себе си. За покой. Да бъде каквото трябва да бъде.

- Димитри, леля ти каза, че ще открия продукти за добре дошла. Но как ще ми бъде най-лесно да пазарувам? Има ли доставки до дома?

- Има, разбира се! Звъниш ми и казваш какво искаш. Нося го. И готово. Когато жена ми се върне след седмица, че свири с един камерен състав по островите сега, ще можеш да си поръчваш и оригинална, гръцка, топла кухня! Във всеки случай супермаркетът на Закари е на 15 минути с колело. Но…

Със спокойствието от отблясъците на кристалното Егейско море и серпантината през стръмната планина Марина усети, че не може повече да държи очите си отворени.

Промълви меко:
- Дими, ще дремна, извини ме.

Опъна се на задната седалка, като чантата ѝ служеше за възглавница. Събра коленца под роклята, приглади коса зад ушите и се остави на соления мирис, влитащ отвън.

Поклащането на завоите я олюля приспивно и тя заспа на мига.

Черното нещо я гонеше. Краката ѝ се заогъваха точно преди да скочи в колата си и да запали. Настигаше я. Тя се вмъкна в купето, влачейки се на ръце. Хвана крака ѝ, докато се мъчеше да нацели ключа в стартера. То я издърпа навън, докато тя пищеше, и тъкмо се приготви да ѝ откъсне главата, когато черното нещо ѝ заговори с много познат мъжки глас.

Тя подскочи от уплаха и изпищя, колкото ѝ глас държи.

Пред нея стоеше Димитрис, отворил вратата със сериозно изражение.

- Е, всъщност, се надявах да ти хареса. Много лета живях тук с леля и обичам това място. Добре дошла!

Марина се опита да отмие от лицето си объркването и смущението от кошмара. Напоследък все това сънуваше. Но сега, на това чуждо място с бавно настъпващия мрак и настръхналото ѝ теме от страха, тя седна на седалката като изгубено дете и реши да рискува.

- Димитри, моля те! Има ли къде да останеш тази нощ, при мен? Ще ти платя. Ще…

- Шшшттт, спокойно! Само спокойно! Димитри поема нещата. Хайде, морско момиче, ела да ти покажа най-красивата гледка и ще ти помогна да се настаниш. Ще остана, докато имаш нужда.

Той взе багажа от колата и я поведе по стъпала между портокалови дръвчета и цветя в нахвърлени глинени делви. Долу тъмнееше скала, пазеща завет на лилави води. В далечината плаваха други острови. Малки и китни. Тъмнеещи. „Може би ще се виждат светлинките им? Ще е красиво“ – мислеше си тя.

Влязоха. Той се зае да обяснява кое къде е. Тя отвори хладилника и откри лакомства. Предложи му да хапнат за добре дошла и ако ще остане за нощта, да пийнат от ципурото. Той се закани да я зареже, ако не си вземе душ и не се яви по нощно облекло. Посочи ѝ, че ще седнат на масичката отвън.

Тя се върна след минути по хавлия и се нахвърли на угощението. Той сочеше из тъмнината и обясняваше кое какво е и какво интересно има там, по островите. После заговори за техния остров Калимнос и колко различно е в столицата Потия и в останалите части по крайбрежието.

Нямаше луна.

Нямаше флейтистката – жена му.

Само цикади. Симфония от цикади.

И една жива тъмнина, която изяжда тялото ти, ако навлезеш в нея – черната коса на Димитри и черните му очи, които четяха ноти, когато не шофират.

Ципурото в корема ѝ реши да говори:

- Дими, би ли се съгласил да поиграем? Не искам да те обиждам. Затова не казвам, че ще си платя. Но бих, ако така ще постигна желанието си.

Той я гледаше мътно, сякаш вече знаеше въпроса.

- Би ли се съгласил да поиграем на чичо доктор? Моля те! – тя нямаше сили да се усмихне, очаквайки напрегнато да разбере дали го е прогонила с този абсурд.

Димитрис не бе мъж, лесен да бъде объркан. Пациентките му явно боледуваха през ден, защото той ѝ помогна да стане и, сваляйки хавлията от нея с бърз жест, я подкани да го води към спалнята.

- Морско момиче, веднага легни да те прегледам! Тази треска не може да чака!

Марина почти се обърка дали наистина е болна. Човекът умееше да бъде убедителен.

Спалнята засвети в бели сенки, щом се настаниха на ленената кувертюра.

Гола, Марина се просна напряко. Той, както е с дрехите, я възкачи и седна на бедрата ѝ. Постави ръка на гърдата ѝ, сякаш е слушалка, и наклони ухо, заслушан, а после премести дланта си на другата гърда. Нежно загали с пръсти облия контур на бялата топка, едва докосвайки я с върха на пръстите си. Като пианист. Марина настръхна за още. Той се приведе и опря горещи, ципурени устни върху зърното ѝ и го накара да изцвърчи, щръкнало нагоре в копнеж.

- Дотук всичко е наред! – обяви мнимият доктор. - Сега ще прегледам надолу, само да си измия ръцете.

Изнесе се към банята, а тя остана да лежи като морска звезда, даже си поотвори краката още.

Димитри се появи обратно – гол и мокър. Имаше хубаво тяло. Здраво. Някак пращящо от живот. Без мускули по бицепсите, нито плочки на корема. Само един черен храсталак и щедро дарен от природата член, висящ леко набъбнал.

И това бе всичко, от което се нуждае един лекар, за да лекува – един подходящ инструмент.

Марина пое нещата в свои ръце, преди да се опомни, че е на почивка.

- Докторе, моля, вижте ми вагината! Мисля, че имам нещо вътре. Буболечка!

Димитри навря глава току до входа ѝ и, със стиснато едно око, премига с другото точно върху нежната лигавица, гъделичкайки я с мигли.

- Нищо не виждам тук! Ще трябва да опипам отвътре.

Марина избухна в убийствена възбуда още преди ръката му да се запровира. Той хвана с левите си пръсти кожата около входа на вагината и я разтегли настрани. Пъхна пръст, извади го въртеливо и напъха два, пак въртящ се лекичко, като остави палеца отвън и се протегна във влагалището ѝ. Марина усети как той я опипва изучващо. Докосваше се до костите ѝ отвътре. Разходи се назад към ректума. Опипа го. После се върна към тавана на влагалището. Търкаше пръстите си в него, сякаш наистина там ѝ бе пролазила буболечка, и полагайки ръка на пубиса ѝ, я накара да разбере, че ѝ се пишка.

- Не. И тук всичко е наред. Ще трябва да пробвам с лакмуса.

И докато Марина разбере какво имаше предвид, ръката му я разпъна, излизайки от нея, и върху цепката ѝ се залепи горещият му език.

Замаза я като бързи чистачки, а после се спусна от ануса, където я погъделичка с връхчето си, нагоре в събран твърд език, сякаш да обере лабораторна натривка. Стигна до клитора ѝ, което я накара да се разтресе и доразкрачи. Езикът му го притисна, а после две горещи устни го засмукаха нежно.

Тя простена нежно. Щеше да пикне от кеф. Но се стисна навреме.

Той навря цялото си лице в цепката ѝ. Брадичката му се триеше във входа ѝ, а носът му издишваше ту в пубиса, ту в клитора. Езикът му плющеше неуморно, а ръцете му я разтегляха встрани и я оглаждаха като чиния под зъбките му.

Тя продължи играта:
- Док, може би имам кожна болест? Прегледайте ме навсякъде!

Димитри се издигна на ръце над лицето ѝ и я загледа с поглед, по-черен от утайка на гръцко кафе.

- Дишайте! – нареди и залепи уста в нейната.

Целувката му имаше вкуса на вагината ѝ. Побърка я. Курът му се бе подпрял на пубиса ѝ и я прогаряше с присъствието си. Притиснат между двете тела, се усещаше като трета негова ръка. Нежна докторска ръка, която отново ще я прегледа отвътре.

- Докторе, нямам въздух. Не мога да издържам повече!
- А, не! Можете си, можете! Не съм приключил с прегледа.

Марина реши, че само тук и само сега може да си позволи перверзията да не мисли. Изобщо да не мисли. Само да усеща. И да иска.

Обърна се по очи и му предостави изпънатото си водоравно тяло.

- Претърсете ме, докторе! Може и да крия бомба и да ви разруша!

- Така ли било?

Шляяс! Един як шамар се стовари изневиделица върху едната ѝ бузка и разтресе дупето и бедрата ѝ. Пишчето ѝ се присви. Ръцете му заграбиха дупето и рязко го разтвориха. Един пръст проби леко през сфинктера.

- Тук ли? Тук ли скри бомбата? – караше се той престорено.

Марина се разтресе от смях. Той се удържаше в роля.

- Моля ви, докторе, умолявам ви, само не пипай там! Ужасно е! Умирам от срам!

Той събра шумна храчка, от което тя сподавено се кикотеше с нос в кувертюрата. Изплю се точно в дупката ѝ с устни, докосващи къдравия пръстен, и език, заострен да пробие мускула. Тя тръпнеше в спазми от нужда за сношение, но играта си я биваше. Как да я прекъсне?

Димитрис положи хуя си върху анала ѝ. Тя усети желанието му. Едвам се въздържаше вече. Можеше да се усетят искри, летящи от кура му – горещи, прогарящи пръски от заваръчни искри.

- Докторе, запушете ми дупето. Нека проверим как ще диша буболечката тогава.

Димитри не издържа повече. Натисна. А тя си заповдига дупенцето, нетърпелива да я изтърбуши с хуя си. Щом му застана на колене, а той беше проврял главичката, се донаместиха като пингвини – тромаво и заклещени, но дойде мигът стомахът ѝ да се обърне от кеф. Членът му се промуши навътре, палейки факли на наслада през всеки неврон в червото ѝ.

Тя стенеше окуражително и му подостри дупето си още по-високо, тръскайки се леко странично, за да му усети срамотиите как мачкат нейните.

- Докторе, много обичам такива прегледи! Редовно ми пъхат лекарство в дупето. Хайде, напъхайте ми и вие серума си!

Димитри май беше излязъл от роля, защото стоеше плътно наврян в гъза ѝ, без да мърда, докато тя се побъркваше от възбуда.

- Морско момиче, имаш най-якото дупе! Ще свърша за секунди. Съжалявам.

Той се засили в нея, разтваряйки сфинктера около ствола си, с резки откоси около мазно възбудения анал. Изваждаше го при последните тласъци, само за да гледа проникването през гладната ѝ за хуй дупка. Напрежението му се събра болезнено в топките и скоро се заизстрелва в дупето ѝ като огромна двайсетсантиметрова инжекция с бял серум. Представи си я как я пълни като суджук и от това му идваше още и още пълнеж.

Тя трепереше в агония от прекомерна възбуда.

Той бавно се извади и нареди:
- Измий се и ела. Бързо! Тичай!

Тя дори не затвори вратата. Седна на тоалетната. От ануса ѝ заизтича течността му. Напъна се и шумно изджръка още, като взе да пръцка.

Той се провикна:
- Хубаво се надуй, да ти се изпразни корема.

„Доктор се слуша!“ – напомни си тя. И отново се напъна, въпреки унизителните звуци.

- Добре съм помпил. – отбеляза той. - А сега се умий!

Тя влезе под душа и се обля, чистейки в дупето си с пръст, за да се увери, че няма нищо мръсно.

Набързо излезе и се метна мокра по гръб.

Той нареди:
- Краката горе! Широко!

Тя изпълни и се нахили в очакване. Той обяви:
- Ще те фистна, само това ще те излекува!

Прималя ѝ от възбуда – мощна, изляла се безконтролно и неограничено. С този човек можеше да правиш всичко!

Ръката му пак я разтвори, а другата се зае да навлиза внимателно във вагината, задържайки се в широката част на дланта. Тя се заогъва към него, с което ъгълът на проникване се улесняваше на моменти, и той, събрал всички пръсти, се усукваше и стараеше да намери точния заход. Тя подивя и взе да си го подмята като лъвска хапка с цел разкъсване. Вагината ѝ сякаш присмукваше ръката му навътре. Циците стреляха заострени, а коремът ѝ никога не бе бил по-вдлъбнат и напрегнат от екшъна. Марина се изпоти жестоко. За миг си помисли, че никога няма да се получи и ще стои със заклещена челистка длан в путката.

Димитрис се наведе и ѝ облиза клитора. Всмука го остро и силно. Вагината ѝ се отвори машинално и дланта му хлътна вътре, от което обръчът на удоволствието предаде светкавично към мозъка ѝ, че е фистната. Че непознат мъж е с ръка във влагалището ѝ. И че жена му не знае какви чудеса може той. Едновременно езикът му върху клитора ѝ, шибането в темпо и глухото набиване на дланта към отвора на вагината бяха като опит да изуе ръкавица.

Марина се повдигна с рязък спазъм от таза и, едновременно с оргазма, изпръска мощна струя към лицето му.

Това я допобърка и оргазмът се удължи в мощно, тресящо се в контракции плато на еуфорията.

Той много бавно извади ръката си, подпомогнат от водното изтласкване.

- Влизам за душ. Ще спим. И като ми дойде, ще те наеба като хората. Хайде, завъртай се. Завивам те и идвам. Спи сега.

Не беше довършил, а Марина отплува с Морфей още на обещанието му.

„Остров Калимнос се превежда хармония“ – мислеше си и знаеше, че докато е тук, няма да сънува кошмари.