Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Дамян отиде при сестра си Силвана за няколко дни на гости в съседния град. Тя започна да планува разходки по планината. За компания и за съвет се обади на приятелка. Въпросната вдигна чак на четвъртото позвъняване.
Телефонът беше на високоговорител:
- Жулиетооооу! Тоя телефон къде си го навряла, че не вдигаш?
- Извинявай, Силваноооо, ама шетам из вкъщи, защото…
- … “има толкова много работа”! – изимитира Сиса. - Хайде на разходка! Може и с преспиване. После ще се уговаряме кой с кого.
Двете се засмяха.
- Ама, Сисе, не мога! Роман си е в къщи.
“Роман и Жулиета? Хе-хе!” – помисли си Димо.
- Ами с него, бе, Жули! Ще бъдем четиримата заедно с брата, хем ще се запознаете.
- Ааа, така ли? Чакай! Роро, уговаряме се със Сиса и брат ѝ за разходка. А? Уф, Сисе! Чакай, че Роро направи някаква физиономия все едно му вадя зъб…
- Абе каква физиономия… – чу се мъжки глас, но линията прекъсна.
- Малко е нервничка Жулка, а? – попита Димо.
- А, малко!
След малко телефонът звънна.
Жулка:
- Сиси, навити сме, ама нямаме винетка.
- Чакай! Брат, имаш ли винетка, бе?
- Имах наскоро една Венетка, ама се разделихме. – с усмивка отвърна Димо. -
Разбира се, че имам! Не съм се телепортирал дотук.
- А, вярно! Значи с нашата кола ще бъдем.
- С “нашата” ли, Сис? – подсмихна се Димо.
- Е, тъй, де! – изкикоти се Сиса и отново се обърна към приятелката си: - Измисли ли преход?
- Ами то зависи дали можете с колата по черен път. С каква кола сте?
- Ами… една такава… – опитваше да обясни Сиса. - … черна.
По телефона се чу мъжки смях.
Димо се удържа да не се изсмее и поясни:
- Ако няма локви и дълбоки дупки, няма проблем!
- Добре! – изчурулика Жулиета. - До събота!
- Хубаво, Жули! – съгласи се Силвана. - Хайде, чао!
- Ча…
Линията прекъсна.
- От бързане даже не си довърши думата. – рече Сиса.
***
Събота сутринта Димо и сестра му бяха пред дома на Роман и Жулиета. Последната излезе по пижама и ги покани вътре да пият кафе, докато тя с мъжа си се доприготвят.
Димо използва момента на влизане, за да огледа домакинката. За добро или лошо тъмните му очила не издадоха палавите пламъчета в очите му. Жулка на няколко пъти влиза и излиза да сервира или отсервира нещо в различни стадии на преобличането си. На Димо едва не му падна ченето, когато Жулиета се появи по спортен клин и тениска, под която беше без сутиен. Може би тук е подходящ момент да бъде описана въпросната жена: среден ръст, пусната, чуплива, коса до плешките, кафяви очи, леко пухкаво тяло – повечето мъже биха я приели за приятно закръглена. Дупето и бедрата ѝ бяха апетитно наляти. Гърдите ѝ свободно се движеха в пазвата ѝ, с размер, който не би ги оставил незабелязани, а зърната видимо напираха през тънкия плат.
- Жули... – рече Сиса. - Ако продължаваш да се разхождаш така, ще се наложи да изпратиш Роро да се поразходи за около час, че на брата му се разтекоха лигите.
Едва тогава Димо се усети, че беше зяпнал и успя да се окопити, преди Жулиета да премести погледа си към него. Румените ѝ бузи станаха още по-червени.
- А, да, бе! – възрази домакинката и перна гърдите си. - Все едно някой ще хареса тези сланини!
- Хмм, не знам. Не знам... – подхилкваше се Сиса.
- Нали? – потърси подкрепа за думите си Жулка от Димо.
- Ааа… – гостът търсеше правилните думи, докато с мъка поддържаше зрителен контакт, за да не погледне по-надолу по тялото ѝ. - … то една жена, ако няма къде да я щипнеш, за какво ти е?
- Да, бе, да! – врътна се и тръгна да излиза.
- Ха, така, Жулке! – подвикна ѝ Сиса. - Завърти я тая дупара!
Домакинката се обърна и само с половин секунда изпревари тайния поглед на Димо към красивата гледка.
Тя влезе, а Роман излезе с чаша кафе:
- Какво става? Жената ви стряска с гъзището си ли?
- Не бих казала. – кикотеше се Сиса.
Домакинът погледна към Дамян, който стоеше безмълвен.
- Като се сетя какво спортно гадже беше… – заоткровеничи Роман, но не довърши.
Настана тягостна тишина, прекъсвана само от посръбването на кафетата. Добре че домакинката не се бави много. Дойде и подкара всички навън. Пет минути по-късно бяха на път.
Говореха на различни теми, включително за времето, защото ръмеше и рискуваше да им развали разходката. Жулиета разказа за нейна колежка, която все не се харесвала на снимки, защото ѝ се виждали бръчките.
Димо изстреля като коментар:
- Ако е суха като чироз, нормално да се е сбръчкала. Кажи ѝ да понапълнее малко, така като тебе. Ето, ти как нямаш бръчки.
- Хи-хи-хи, прав си! – засмя се Жулиета.
Димо видя в огледалото широката ѝ усмивка и пламналите бузи. “Ах, да ти нащипя бузите аз на тебе!” – закани се мислено Димо.
В сладки приказки и закачки пристигнаха до мястото, където бяха решили да оставят колата, взеха си кой раница, кой натъпка неща по джобовете и потеглиха по пътеката. Оказа се по-трудна, особено както ръмеше от време на време, но не се предаваха. На места си помагаха, защото имаше доста трудни места. Димо все дебнеше да ходи след Жулиета, особено на изкачванията. По-често гледаше дупето и бедрата ѝ в прилепналия клин, отколкото в краката си и затова често се препъваше. Като спираха да почиват си правеха снимки.
- Димо, ти защо не снимаш? – попита Жулиета.
- Забравих си телефона в колата.
- Аз ще те снимам.
След няколко пози тя се приближи да му покаже снимките. Прилепи тялото си към неговото и Димо почна да се поти. Той гледаше де към снимките, де към лицето и шията ѝ.
Тя, незабелязала погледите му, го попита:
- Харесват ли ти?
- Е, маймун застанал, маймун излязъл.
- Ама хубав маймун! – изтърва Жулиета.
Дамян посегна уж към телефона, но погали Жулиета по близката ѝ буза с опакото на пръстите си. Жената се сепна и се огледа: мъжът ѝ си връзваше обувките, а Сиса си ровеше в раницата. Ръката продължаваше да я гали и дори ѝ щипна закачливо бузата, а другата ръка на Димо я погали по корема.
Жулка отблъсна двете ръце, извъртя се като се надупи излишно много, за да отърка задните си части в Дамян и тръгна към другите:
- Тръгваме ли? Все пак трябва да имаме време и за връщане.
Групата тръгна. Все по-рядко проръмяваше и остана много хлъзгаво, дори опасно.
На следващата почивка Роман и Силвана вече бяха изтощени – първият, защото е бил нощна смяна, а втората – нямаше тренинг. Разбраха се, че те ще изчакат другите двама да се върнат на беседката, на която почиваха. Димо и Жули тръгнаха с бодра крачка. Дамян сякаш черпеше енергия от изгледа на тялото на Жулиета, а тя изглеждаше неуморима. Приятен гъдел пробягваше по тялото ѝ, когато засичаше погледите на Дамян по него.
Отминаха една беседка и стигнаха до предварително уговорено място, след което тръгнаха да се връщат. Едва успяха да достигнат беседката, когато се изля порой. Дъждът плющеше силно. Жулиета остави раницата си на масата, облегна се на парапета и се загледа в далечината.
- Хубава гледка! – ахна тя.
- Мдаа... – съгласи се Димо, докато гледаше дупето ѝ.
Той се приближи с тиха стъпка и се прилепи към гърба ѝ. Предвид, че тя бе стъпила на някакъв камък, членът му се притисна между бузите на дупето ѝ, а ръцете му естествено полегнаха на корема ѝ. Жулиета подскочи и едва на падна от камъка.
- Какво правиш?! – стреснато попита тя и хвана ръцете му, докато уплашено се оглеждаше.
Усещаше дъха му по тила си. Кожата ѝ пламна. Ушите ѝ пареха. Ръцете му я галеха по корема бавно и нежно. Държеше ръцете му, но не ги махна от там. И тогава той я целуна по тила. Нежно като снежинка. Жулиета настръхна. Устните му обхождаха много бавно шията ѝ. Тя започна да трепери. Вкопчи се в парапета – имаше нужда от някаква опора. Димо изтегли тениската ѝ от клина и загали корема на голо. Беше приятно и за двамата, но Жулиета отново хвана ръцете му. Тогава той гризна мекото на ухото ѝ и заигра с езика си по ушната мида. Жулиета отново потрепери и се хвана за парапета. Едната ръка на Димо се плъзна в клина ѝ, а другата пое нагоре под тениската ѝ.
- Димо!
Едната му ръка се заигра с ластика на бикините ѝ, а другата леко сграби едната гърда през сутиена.
- Димо!
Едната му ръка вече беше под бикините и се плъзваше все по-надолу бавно-бавно, наближавайки венериния ѝ хълм, докато другата галеше гърдите ѝ над сутиена, заиграваше се с горния му ръб и преодолявайки го се шмугваше навътре.
Жулиета хвана ръцете му и спря инвазията им.
- В колата по пътя за насам стана дума колко си загорял. Готов си да изчукаш всичко, което е с гръб към теб, нали?
Димо я завъртя с лице към него, при което тя едва не падна.
- Вече не си с гръб към мен.
Той я хвана за бузите леко пощипвайки ги. Пускаше и ги защипваше наново.
Жулиета беше объркана:
- Какво…
Димо впи устни в нейните. Използва изненадата ѝ и нахлу с език в устата ѝ. Жулиета опита да протестира, но се предаде под настойчивостта му. Едната му ръка вече беше в сутиена и мачкаше бавно гърдата ѝ на голо. Тя хвана ръката му там, но не я махна. Когато другата му ръка отново се шмугна под клина ѝ и напипа набъбналите ѝ от възбуда срамни устни през бельото ѝ, тя се отпусна. Димо дращеше с ноктите на три пръста по бикините ѝ и тя разтвори още крака. Харесваше ѝ и примижваше с очи.
Неочаквано за нея замърка, докато показалеца и безимения му драскаха по срамните ѝ устни, а средния – по средата. Тя започна да съжалява, че той още не е вкарал ръка в бельото ѝ. Стана още по-горещо, когато Димо започна да подрасква бикините ѝ точно на мястото на клитора. Средният му пръст беше толкова настоятелен, че коленете на Жулиета се подгънаха от удоволствието и тя се облегна на Димо, който реагира бързо и я подхвана. Загледаха се в очите. Жулиета сграбчи едната му ръка и я тикна в бикините си. Димо вкара средния си пръст до първата фаланга. Беше достатъчно мокро, за да се заиграе с нежната ѝ петуния.
Жулка се облегна на раменете му и изстена в ухото му:
- Дааааа! Мммммх… Вкарай го!
Димо само я дразнеше с не повече от половината си пръст. Жулиета започна да скимти от желание.
- Искаш ли ме в тебе, Жулке? – подразни я Димо.
- Даааа…
- Повече отколкото аз искам теб?
- Дааа…
- Кой е загорелия тогава?
Жулиета отблъсна Дамян и той се спря в масата на беседката. Рязко му събу гащите и малкият орган гордо щръкна. Тя го погали нежно от долната страна от топките до главичката. Димо пое въздух през стиснатите си зъби със свистене. Жулиета събра устни и целуна главичката. Със засмукване я пое в устата, след което бавно я извади до целувка.
- Оххх, Жулке! Страхотна си!
Тя изплези език и обиколи главичката с него. Димо се изпъна.
- Ммм, не спирай! Поеми го!
Жулиета го пусна и започна да се надига. Целуваше го по корема, по гърдите. Обхождаше с език зърната му, засмукваше ги. Димо дишаше забързано. Жулиета се надигна почти за целувка по устните. Замисли се за момент, но той не реагира и тя реши да не рискува да го целуне. Обхвана члена му с върховете на пръстите си и подраска предизвикателно чувствителната кожа. Димо потрепери, а Жулиета започна с две ръце да гали косматите му гърди. Подраскваше със зъби зърната му. Започна да се връща с целувки надолу като все по-силно драскаше с нокти гърдите му. Кожата му пламна, но Димо се кефеше на необичайната ласка, дори когато ноктите ѝ оставяха видими следи. Жулка слизаше все по-надолу, застана на колене, целуваше и драскаше до болка корема на Димо. Тя едва придържаше инструмента му, докато се заиграваше с устни над него. След това го облиза от основата до върха няколко пъти като захарна пръчка.
- Ухххх... – изстена Димо. - Налапай го! Налапай го!
- Кой е загорелия?
- Аз! Аз съм загорелия! Само го налапай до топките!
Жулиета наистина го пое целия и замря така. Дамян потрепери от кеф. Тя започна ритмично да се движи, а Димо ръмжеше от удоволствие. Жулиета, без да спира действията си, погледна нагоре. Димо сякаш усети погледа ѝ и сведе очи към нея. Беше толкова мръсен и секси този контакт с очите! Бялата ѝ шия му напомни за гърдите ѝ. Наведе се и задърпа тениската ѝ нагоре. Жулиета му помогна, а след това сама смъкна сутиена си. Той награби едната ѝ гърда, а тя продължи да го задоволява орално. Но си пречеха. Тя се надигна и го бутна да легне на масата, след което се надвеси над него. Така той можеше да гали и мачка поне едната ѝ гърда и в същото време тя да не спира свирката. Той внимателно следеше действията ѝ както и на люлеенето на свободната ѝ гърда. Опита да докопа и нея, но не успя.
Жулиета спря за миг, погледна го, наплюнчи добре между гърдите си и постави члена на Димо между тях. Започна да ги движи в противоположни посоки около члена му: едната нагоре, а другата надолу и обратно. Димо насърчително стенеше. Усещането беше прекрасно. Подкани я да забърза, но тя не го направи. Той награби гърдите ѝ и започна сам да се движи между тях. Направо си я чукаше между циците. Тя от време на време успяваше да оближе главичката на подаващия се хуй и Димо още повече озверяваше. Ръмжеше със стиснати зъби и дишаше тежко.
- Даа, давай, Димо! Дай ми бялото си кремче!
Беше много близо, но тогава му хрумна, че едва ли ще има втора възможност да я чука. Отблъсна я, стана, грабна я и я положи по гръб на масата. Награби клина ѝ заедно с бельото ѝ и ги свали с едно движение. Разтвори краката ѝ достатъчно широко, а после с пръсти и срамните ѝ устни. Притисна лице в лоното ѝ и зализа като куче.
- Аааххххххх… – изви се Жулиета.
Димо лакомо мляскаше и облизваше изтичащите ѝ сокове. Жулиета се извиваше, а едната ѝ ръка го галеше по главата. Леко го дръпна за косата нагоре и Димо започна да лиже клитора ѝ. Засмукваше го и отпускаше, а в същото време го лижеше възможно най-бързо. Опитваше максимално да имитира така любимата играчка на много жени – клиторосмукача. Вкара два пръста в нея и започна да ги върти.
- По-навътре! – насърчи го тя.
Той ги вкара почти до края.
- Още!
Димо ги вкара до дъно и започна да ги върти и търси по-чувствителни места като г-точката например. Когато я напипа, започна бързо да стимулира двете ѝ най-горещи зони. Жулиета бързо се приближаваше до оргазъм. Толкова бързо, че не ѝ достигаше въздух.
Стенеше като в транс:
- По-бързо! По-силно! Димо! ДИМО!
Няколко финални движения на Дамян и Жулиета се сви на топка. Цялата се тресеше в бурен оргазъм. Така силно стискаше пръстите на Димо, че чак го болеше, но стоически издържа.
Изчака търпеливо да утихне оргазма ѝ и се надигна. Събра краката ѝ и срамните ѝ устни се сляха в примамлива цепка, все едно допреди минута не е имало нашественик между тях. Ако не бяха изпъкнали лабиите ѝ и вътрешните ѝ срамни устни не се показваха леко, путето ѝ изглеждаше като голямо зърно от кафе. С едната си ръка прегърна краката ѝ, за да не ги отваря, а с другата хвана члена си и го потърка по цепката. Натисна леко и главичката му се топна в росната ѝ петуния. Поклати го нагоре-надолу. Потърси очите на Жулиета. Тя го гледаше, но не каза нищо. Хвана Димо за дупето и го притегли към себе си. Той потъна почти изцяло в нея и двамата блажено изстенаха. Почти го извади целия и го наби до дъно. И отново. Задържаше по две-три секунди и го правеше пак. И пак. И пак.
Жулиета простена:
- Чукай ме!
На Дамян втора покана не му трябваше. Желаеше това тяло повече от всичко на света. Задвижи се ритмично. И двамата тихо стенеха. Тежката ѝ гръд се поклащаше примамливо в ритъма на Димовите тласъци. Той ги гледаше в унес.
- Награби ги! – като заповед каза Жулиета. - Стискай ги и не ги пускай!
Той ги сграбчи като ръцете му бяха от двете страни на краката ѝ, за да ги държат събрани. Гърдите ѝ преливаха от шепите му. Започна да ги мачка невъздържано. И двамата бяха потни и това правеше гърдите ѝ хлъзгави. Това още повече му хареса. Триеше зърната ѝ като използваше потта за смазка.
- По-силно! – подтикна Жулиета.
Димо не разбра за кое се отнасяше, затова започна да се набива в нея с мощни тласъци до дъно и в същото време да стиска гърдите ѝ и да трие зърната ѝ по-интензивно.
- Не спирай! Не спирай! Ахх, близо съм! Димо! Свършвам!
Димо направи няколко силни тласъка и когато Жулиета се изви като скоба, той замря. Беше сграбчила масата и стискаше толкова силно, че чак ѝ побеляха кокалчетата на пръстите, а Димо стоеше забит в нея. Беше толкова близо да свърши и той, но спря, за да може тя да се наслади на оргазма си.
Тя отвори очи.
- Ти май не свърши?
- Не.
- Супер!
Тя скокна и падна на колене пред него. Започна бързо да му духа. Поемаше го до гърлото си като го притискаше с език. Този път не го дразнеше, а бързаше да го докара до края.
- Ох, супер си! – насърчаваше я Димо. - Да! Давай! Охх, да!
Жулиета го лапаше като за последно.
За момент започна да му бие чекия и му каза:
- Дай ми го! Къде искаш да свършиш?
- На циците ти!
Тя започна пак да му духа бързо, а той продължи:
- Искам, охх… да опръскам циците ти… ммххх… и да го ахх, Жулке… да го обереш… с пръсти… мммм и изядеш!
- Да! Дай ми го по циците!
- Дааа! Ей сега!
Жулиета лапаше и засмукваше, все едно искаше да го глътне целия. Дамян не издържа. Хвана я за главата и започна да я ебе в устата. Набиваше се рязко.
- Охх, да! Охх, да! Жулке! Жулке! Аххх! На ти го! На ти гоооооооохххх!
Забравил за намерението си, Дамян се празнеше обилно в устата на Жулиета. Тя едва насмогваше да изгълта всичко. Не спря да го осмуква и облизва, докато коленете на Димо не се подгънаха и той се срина на пейката. Тя застана пред него и го прегърна, притискайки гърдите си в лицето му. Той също обви ръце около нея и я притегли по-силно.
***
Не бяха забелязали кога беше спрял дъждът и облаците се разкъсаха. Тръгнаха с бодра крачка и с усмивки на лице. Не усетиха кога наближиха беседката, където бяха оставили мъжа на Жулиета и сестрата на Дамян. Роман не се виждаше, но предположиха къде е, защото Силвана лежеше по гръб на масата, извиваше се и стенеше. Изведнъж две ръце я надигнаха, обърнаха я и я положиха по лице на масата.
Ето че и Роман се появи! Застана зад Силвана и предвид движенията му, нямаше съмнение какво прави. Дамян нямаше намерение да гледа сестра си, като прави секс, и се спря. Жулиета – точно обратното – хукна като че я гонят 300 дявола. Преди тя да стигне дотам, Димо видя, че Роро и сестра му свършваха.
Това подразни Жулиета и тя се провикна:
- Искам и ааааааз!
- НЕ! – извика мъжа ѝ и вдигна ръка с длан към нея и разперени пръсти. - Ти вече си яла!
Дамян хукна към тях. Това, което видя едва не го препъна. На мястото на двамата съпрузи имаше две същества, които хем бяха те, хем бяха с рога, опашка и криле, подобни на прилеп. Двамата седяха един срещу друг готови да се вкопчат в битка.
Брат и сестра гледаха втрещени.
Пръв се окопити Дамян:
- Какво по дяволите…
Като че нищо не се бе случило, пред тях отново бяха Роман и Жулиета. След кратко колебание бяха принудени да признаят: той беше инкуб, а тя – сукуб – демони, които се хранят със сексуалната енергия на противоположния пол. Имаха нужда от секс, но…
- Не искаме да насилваме хора през нощта... – обясняваше Роман. - … защото това ги изтощава, а денем е трудно да спазваме репутация на порядъчни хора.
- Нищо, че сме семейство само наужким. – допълни Жулиета.
На връщане тишината беше гробовна.
Пръв проговори Дамян:
- Жулиета може да разчита на мен два пъти в седмицата.
- А Роро... – намеси се Сиса. - … на мен.
Секунди тишина.
- Благодарим ви! – отвърнаха “съпрузите”.
/Изку Куригал/