Катарзис (част 3)

31.05.2026 | lusty

План „Б“ за съжаление включваше Радослав, колкото и да не ми се искаше. За да разкарам копелето, трябваше да му разкажа една добре премислена история за невинен флирт, последвало изнудване и изнасилване. Доколко обаче щеше да се получи и дали щеше да ми повярва – дори и аз не бях сигурна.

Прибрахме се с децата около шест и половина, но за късмет майка му дойде да ги вземе и отидоха в парка да играят. Радо влезе вкъщи само пет минути след като те излязоха. Последва рутинна целувка за добре дошъл. Той хвърли сакото си на стола и ме погледна в упор.

- Какво има? Изглеждаш разстроена! – попита с каменно лице, както винаги.
- Трябва да ти кажа нещо... – гласът ми леко трепна.
- Добре. Слушам.
- Направих нещо, което не трябваше!
- Какво точно?

Постоях около десетина секунди, събирайки наедно всичката смелост, която ми беше останала, поех си въздух и изстрелях:
- Изневерих ти!

Погледнах го право в очите, но безизразното му лице не се промени ни най-малко – все едно гледаше прогнозата за времето по телевизията или четеше сух съдебен протокол. Знаех си, че с него ще бъде адски трудно.

- Беше инцидентно и за първи път! И няма да се повтори, кълна се в децата си! Направих огромна грешка, за която се разкайвам искрено. Може би точно сега не е най-подходящият момент да ти казвам, че те обичам и че само теб съм обичала, но е самата истина...

Усещах пламналото си лице и лудото сърцебиене. Ръцете ми трепереха неконтролируемо. Коленете – също.

- И защо тогава реши да ми го споделиш? – попита хладно той, без да повишава тон. - Можеше изобщо да не разбера, ако наистина си мислела, че е инцидентно, и просто да приключиш с това.

Точно този въпрос изобщо не го очаквах! Адвокатска му работа.

- Защото има един запис... – промълвих едва чуто.

В този момент телефонът му извибрира в джоба. Радослав го извади, погледна екрана за секунда с безизразно лице, след което го върна обратно.

- Какъв запис? Видео ли? – попита той, като в гласа му за първи път се усети по-голям интерес.
- Едно копеленце от фирмата ни е снимало скришом и сега ни изнудва с него. Много ме е срам и ужасно съжалявам, че ти причинявам това! Ти в никакъв случай не го заслужаваш, но трябваше да ти кажа, пък оттук нататък... каквото решиш. Готова съм да понеса всяко твое решение, дори и да ме изгониш, въпреки че това би ме съсипало. Обичам те и искам да продължа да живея с теб. Надявам се да излезем заедно от тази ситуация, а не да се стигне до раздяла... – говорех през сълзи, хлипайки неконтролируемо.

- Току-що получих имейл. – прекъсна ме той със същия равен тон.

Като чух тези думи, се сринах изцяло. И физически, и емоционално. Краката ми буквално омекнаха, не ме държаха повече и просто паднах на дивана с поглед, забит в пода, докато сълзите ми капеха върху коленете. Долното копеле Киро все пак беше решило да играе гадно и мръсно докрай.

- Пише: „Жена ти е курва“... – прочете Радослав от телефона си. - Що така бе, Гери? Какво не ти стигаше вкъщи, че отиде да се чукаш с някакъв си там?
- Съжалявам! Всичко ми стига! – изплаках аз. - Беше просто моментна слабост, изблик на глупави емоции, инцидентна възбуда... Наречи го както искаш! Самата аз не знам защо го направих. Знаеш, че не съм такава жена, но сгафих жестоко... Знам го!

Последва мълчание, което продължи около две минути. Радослав се приближи бавно, седна на дивана до мен, хвана ме с два пръста под брадичката и вдигна лицето ми към своето. Не можех да го погледна в очите. Изгарях от срам.

- Разбрах, че си се чукала с друг, още когато се прибра в петък вечер. – изказването му беше абсолютно лишено от каквато и да е емоция.

Онемях. Гледах го с широко отворени очи.

- Как? И нищо не ми каза още тогава? Защо мълча?
- Оставих ти два дни за размисъл. Днес мислех сам да ти отворя темата, но ти ме изпревари. Което всъщност е добре. Добре е, че сама ми каза.
- Но как разбра?! – бях в тотален шок.
- Първо, прибра се без чорапогащник. Освен това след секс жената винаги мирише различно, усеща се. И трето, след като си легна, просто погледнах в коша за пране. Като ти видях бикините, целите омазани и подмокрени, вече бях напълно сигурен, че е паднало яко ебане.

Груба грешка! Трябваше веднага да ги изхвърля! Как можах да му го причиня изобщо? Въобще не заслужавах да бъда негова съпруга. Как изобщо си бях помислила, че няма да разбере? Та той е адвокат и се вглежда в най-дребните детайли много повече от всеки обикновен човек. Естествено, че щеше да забележи и промяната в мен, и липсата на чорапогащника, и бикините... всичко. Пълна глупачка! Вече плачех неудържимо, без да мога да се спра.

- Казвай сега всичко за ебача и за изнудвача! – прекъсна ме хладно той. - И гледай да не ми спестиш нито един детайл, за да реша какво да правя оттук нататък!

Разказах му за Мирослав. Опитах се да му обясня, че той не е по-виновен от мен и че всичко беше просто моментна грешка, без кой знае какво неповторимо изживяване (което, разбира се, си беше чиста лъжа), но мисля, че прозвучах убедително. После стигнах и до Кирил. Разкрих му цялата гнусна схема – как Киро е накарал Миро да ме прелъсти и да ме изчука, за да може той на свой ред да ни снима скришом в мазето, а впоследствие да ме изнудва и да ме превърне в своя курва на повикване.

Разказах му и най-страшното – че днес след работа бях ходила в апартамента на Киро, защото ми беше обещал да изтрие записа, ако му направя чекия. Но вместо това ме насили, изчука ме грубо на леглото си и дори се изпразни дълбоко в мен (което пък си беше самата истина). Обясних му, че Киро няма никакво намерение да изтрие видеото и че току-що изпратеният имейл е само началото.

През цялото време сълзите се стичаха по лицето ми и не смеех да погледна Радослав в очите. Съжалявах искрено.

- Искам да разбера точно колко силно се разкайваш! – заяви той, демонстрирайки вече пълната си власт и надмощие над мен. - Убеди ме, че никога повече няма да го направиш, и съм готов да го преглътна и да те оставя вкъщи!

Не бях подготвена какво точно да кажа в този момент, но животът без Радослав ми изглеждаше абсолютно невъзможен. Познавах го от толкова отдавна, че целият ми съзнателен живот беше преминал с него. И не само това – той винаги беше моята най-голяма опора, човекът, на когото имах безрезервно доверие и на когото най-много разчитах за всичко. Как можах да се докарам дотам, че да му причиня това унижение, все още не знаех.

- Готова съм на абсолютно всичко, което кажеш! Ако искаш, още утре ще напусна работа и ще си стоя вкъщи! – проплаках аз.

Естествено, реакцията му беше като на камък. Стоеше, загледан в мен, и изобщо не бях сигурна дали ме виждаше в този момент.

- Дай ми адреса на този Киро! – изрече сухо той.

Написах му го с трепереща ръка. Радослав взе листа и излезе на терасата, за да говори по телефона. След десетминутен напрегнат разговор се върна обратно в стаята.

- Върви да се изкъпеш, че на нищо не приличаш. И измий спермата на Кирчо от путката си! – понякога беше плашещо вулгарен.
- Мога да отида да си извадя медицинско преди това, ако искаш... за изнасилването? – предложих плахо.
- Заеби! Правосъдието у нас не работи, пък и точно в този случай няма да свърши никаква работа. Аз ще се оправя с Киро. От теб искам само едно... да приключиш окончателно с ебача си. И да не съм чул за него повече и дума! Няма да се виждате насаме при никакви обстоятелства. Или ти напускаш работа, или той. Говори с него и искам да знам решението ви веднага. Обади му се сега! На високоговорител! – отсече Радослав и ми подаде чантата, от която да си взема телефона.

Набрах Мирослав и му обясних набързо ситуацията, без да навлизам в детайли. Реакцията му беше учудващо спокойна. Той се съгласи още утре сутрин да отиде и да си пусне предизвестието. Дори усетих леко облекчение в гласа му – може би заради чистия и окончателен край на неговата собствена история и кошмара с Киро.

- Да се надяваме да си спази уговорката, че да не се налага и с него да се занимавам... – въздъхна тежко Радослав, отпускайки се на стола. - Баня! Веднага! – говореше механично, сякаш бяхме в казарма.

Изкъпах се под горещата вода и като че ли малко се поуспокоих, въпреки че все още изобщо не ми беше ясно какво точно мисли да предприеме съпругът ми спрямо Кирил. Хванах се веднага да наглася вечеря, защото децата щяха да се приберат всеки момент от парка, и трескаво се опитвах да залича следите от рев по лицето си, за да не изглеждам разстроена пред тях.

Нахранихме се набързо, изкъпах ги и ги сложих в леглото. През цялото време се навъртах покрай Радослав, който беше седнал пред неговия си лаптоп и работеше нещо концентрирано. Опитвах се по изражението му да разбера какво се върти в главата му и как му се отразяваше цялата тази ситуация, но лицето му си оставаше непроницаема маска.

Стана към десет и половина вечерта, когато телефонът му на масата извибрира.

Радослав погледна съобщението, стана и каза спокойно:
- Слизам набързо до долу да взема нещо.

Върна се точно след пет минути, носейки обикновена найлонова чанта. Затвори вратата, приближи се до масата и пред смаяния ми поглед извади от нея един телефон, два лаптопа и един таблет.

Познах телефона веднага. Беше този на Киро. Как Радослав се беше добрал до него и до цялата му техника за броени часове, можех само да гадая. Имах чувството, че ме блъсна влак. И после още веднъж. Сега той щеше да види клипа. Щеше да изгледа как Миро ми разцепва задника, а аз, като истинска курва, му се кефя и стена от удоволствие. Предстоящият ужас буквално не ми даваше мира. Станах от мястото си и започнах да обикалям нервно из хола.

- Излез на терасата да изпушиш една цигара и ме остави малко сам! – прекъсна мислите ми Радослав. - Имам нещо интересно за гледане тук.

Идеята му беше точно на място. Изстрелях се навън, без изобщо да се съпротивлявам, и запалих нервно. През цялото време не отделях поглед от него през стъклото, опитвайки се да уловя поне една реакция по лицето му, докато гледаше видеото в телефона. Естествено, реакция нямаше. Не се и надявах да има. Как изобщо може да съществува толкова спокоен и хладнокръвен външно човек? Не бях виждала друг като него.

Не издържах на напрежението и натиснах дръжката на вратата, за да вляза.

- Не още! – вдигна той показалеца си във въздуха, без да вдига очи от екрана. - Стой там, докато свърши... Още четири минути!

Това бяха четирите най-дълги и мъчителни минути в целия ми живот. Мислите ми се прескачаха лудо една друга, главата ми беше пълна каша. Не знаех как ще реагира Радослав след края на видеото. Едно е да му разказвам с думи за някаква си моментна изневяра, съвсем друго е да ме види откъм най-разюзданата ми, дива страна. Тази страна, която той никога, за толкова години брак, не беше виждал в мен. На базата на иначе сигурния, но скучен секс с него, в този клип имаше похот от най-висока класа, абсолютна отдаденост на емоцията, завладяла и двама ни, и най-вече – моето курвенско поведение, изпълнено с нестихващо удоволствие и пълно себераздаване. С ръка на сърцето трябваше да призная пред себе си: макар наистина да се разкайвах за случилото се и да бях сигурна, че никога няма да се повтори, това си беше чукането на живота ми. Поне до този момент.

Радослав остави спокойно телефона на масата, обърна се и се изтегна на дивана, а след това ми направи знак с ръка да вляза обратно. Имах чувството, че ако сега не умра на място от срам, то със сигурност ще ме удари инфаркт.

- Много си добра! Трябва да призная, че така доволна не съм те виждал след секс с мен... – говореше внимателно Радослав, без да бърза. - Сигурна ли си, че това е единственият път, в който си се ебала с този?
- Сигурна съм! Кълна се! И никога няма да го направя отново, наистина! – опитвах се да подбирам думите си колкото се може по-старателно, усещайки как сърцето ми ще изскочи.
- Не си искала от мен досега да те чукам в дупето, а пък с този, както се видя, голям кеф ти е било май? – явно се беше забавлявал доста с видяното, понеже в ъгълчето на устните му дори изплува лека усмивка.
- Радо... ще правя анален секс и с теб! – изстрелях аз, залагайки всичко на една карта. - И аз самата не знаех, че ми харесва. Как да ти кажа „Набий ми го в дупето!“, като и аз не бях сигурна дали го искам. Ние никога не сме били по експериментите в секса, а аз мисля, че просто се нагодих към твоя ритъм и така всичко си ни беше наред. Ти си ми съпруг, а с това идва и моето по-обрано поведение към теб. Правим секс така, както ти го искаш, а на мен и това си ми беше достатъчно. Ако кажеш... пак така ще си останат нещата. Това беше просто инцидент, наистина!
- Това ще го обмисля! – отряза той, след което ми посочи мястото до себе си на дивана с поглед. - Сядай тук до мен, за да видим нещо заедно.

Отвори личния си телефон и започна да търси някакъв файл. Недоумението ми явно си личеше по изражението.

- Успокой се! На този клип не си ти! – подхвърли той, без да вдига очи.

Клипът, който изгледахме след това, беше ужасен, но, боже мой, изгледахме го с огромен кеф и двамата.

На екрана един едър, маскиран мъж безмилостно ебеше Кирил, докато в същото време същият този нагъл Киро правеше свирка на друг. Личеше си, че на Кирето изобщо не му харесваше какво се случва – лицето му беше леко понатупано, той се дърпаше и се опитваше да крещи, но момчетата не спираха да го ползват, като междувременно цинично го убеждаваха каква добра и послушна курва ще излезе от него.

Цялото видео беше около две минути, но те бяха напълно достатъчни, за да ме успокоят изцяло. Радослав дори откровено се усмихваше накрая, докато прибираше телефона. Винаги бях подозирала, че контингентът от клиенти на адвокатската му кантора е малко съмнителен, но той винаги ме държеше далеч от работата си и никога не бях сигурна с какви точно дела се занимава.

Вече знаех със сигурност, че Киро нямаше да изпрати клипа с мен и Миро на абсолютно никого. Защото ако аз или Радослав пуснехме в мрежата видеото с палавия Кирчо и маскираните момчета, резилът му в тази фирма и в целия град щеше да бъде катастрофален. Беше напълно унищожен.

Радослав беше видимо доволен от развитието на нещата. Дори ми се стори, че е неочаквано емоционален, ако изобщо можеше да се каже нещо подобно за човек с неговия характер.

- Отивам да се изкъпя! – изрече той с променен, плътен глас. - Ти сложи това, ако искаш, и ме чакай в леглото... голичка! – и за мое смайване дори ми намигна с палаво изражение.

Подаде ми малка кадифена торбичка. Още щом я взех в ръката си, по формата веднага разбрах какво има вътре – анален плъг. Беше ми простил, но играта вече се играеше по неговите правила.

Той влезе в банята, а аз се изстрелях към спалнята. Запалих свещи, намазах обилно дупето си с лубрикант и с леко усилие внимателно си набутах играчката. Усещането за плътност ме побърка. Харесваше ми да се чувствам толкова възбудена, грешна и развратна точно в този момент. Путето ми веднага започна да си иска своето. Излегнах се по гръб на спалнята и започнах похотливо да го галя и разтривам, тръпнейки в очакване на Радослав.

След не повече от три минути той се появи, увит само с хавлия около кръста. Вече бях достатъчно разгорещена, но не мръднах от леглото. Чаках заповедите му, като продължавах бавно да масажирам клитора си пред очите му. Виждах как курът му буквално опъваше кърпата напред, но той нарочно не бързаше – гледката на моята разголеност очевидно го побъркваше от кеф.

След секунди той просто пусна кърпата на пода и с наелектризиращ поглед ми посочи хуя си:

- Твой е! Мисля, че трябва да вдигнем нивото на секса в това семейство, и то веднага!

Бях го налапала още преди да успее да довърши изречението си. Винаги бях харесвала леко кривия му хуй и големите му, тежки топки. Беше перфектно обезкосмен, както винаги, и миришеше на чисто и на скъп сапун. Старанието и страстта, които показвах в този момент, явно изцяло му допаднаха, понеже членът му се надърви на макс за по-малко от минута. Радослав леко ме придържаше с едната си ръка за тила, контролирайки дълбочината и темпото на тласъците, а на мен ми се струваше, че с всяка изминала секунда успявам да поемам все повече и по-дълбоко от него. Възбудата ми растеше лавинообразно. Вече го бях поела целия в гърлото си (нещо, което до този момент си мислех, че е абсолютно невъзможно за мен) и дори успявах с върха на езика си да докосвам нежно тестисите му.

- Страшна свиркаджийка си станала! Стига толкова, че имам и други планове за теб за тази нощ! – избута ме леко назад той и безмилостно ме ощипа по зърното.

Заболя ме, но тази сладка болка само взриви възбудата ми още повече. Легнах с широко разтворени крака, а Радослав застана на колене до мен и облиза два от пръстите на дясната си ръка. Докосна набъбналия ми, пулсиращ клитор и започна да го разтрива бавно, като в същото време пръстите му се плъзгаха надолу по мократа ми путка. Редуваше дразнещото масажиране с бавно пъхане навътре. И пак, и пак.

В един момент наби двата си пръста дълбоко в путката ми и започна да ги движи вътре все по-енергично и бързо, а с другата ръка щипеше и усукваше зърната на гърдите ми почти болезнено. От силното триене усещах как пръстите му буквално блъскаха отвътре аналния плъг в дупето ми. Подмокрях се толкова много, че беше въпрос на броени секунди да избликам изцяло. Стискането на зърната ми и бесният ритъм, упражняван върху зачервената ми и адски чувствителна вагина, достигнаха своята кулминация с мощен, неконтролируем оргазъм. Пръсках сокове върху чаршафа, коленете ми трепереха неконтролируемо, а главата ми се въртеше на всички посоки. Бях захапала юмрука си до кръв, опитвайки се с всички сили да не изкрещя и да не събудя децата в съседната стая.

Радослав ме остави за секунди, колкото малко да се посъвзема, след което извади мокрите си пръсти от путката ми и безцеремонно ги навря в устата ми, за да ги оближа. Изобщо не го очаквах от него, но нямах никакво време да го обмислям, а и не смеех да му откажа – пък и сладкият вкус на собствените ми сокове всъщност изобщо не беше лош.

- Сега да извадим това от дупето ти! – заповяда той.

Веднага се наместих на четири крака, с високо вирнат задник към него и лице, забито дълбоко в чаршафа. С ръце обхванах полукълбата си и се опитах да разтворя и да отпусна колкото се може повече дупето си, тръпнейки в очакване Радослав да свърши останалото. Той обаче изобщо не бързаше. Започна съвсем съзнателно да си играе с плъга – изкарваше го наполовина и пак го вкарваше дълбоко, пъхаше пръсти в путката ми и я лижеше страстно, хапеше стегнатото ми дупе почти до кръв, шамареше го леко, оставяйки червени следи. Изтезаваше ме сладострастно, но с мярка. Харесваше ми, безумно ми харесваше да се държи така с мен – малко грубо, доминантно и безмилостно. Най-сетне извади плъга окончателно от ануса ми и го захвърли някъде на леглото.

- Надявам се, че няма да имаш нищо против и аз да го наеба това дупе, макар че някой вече ме изпревари преди няколко дни! – подхвърли той с опасен пламък в очите.
- Искам да го наебеш! Да! Обещавам ти, че никой друг освен теб няма да го ебе вече! – почти молейки се, прошепнах.

Проникването беше бавно, мазно, твърдо и безмилостно докрай. Имах чувството, че халката ми буквално ще се пръсне. Макар че плъгът беше прекарал доста време там и дупето ми беше подготвено, леката болка от разширяването ме накара да дишам на къси пресекулки. Изохках дълбоко, все едно ме болеше, като същевременно изместих едната си ръка назад, опитвайки се да подсказвам на Радослав колко надълбоко и как точно да влиза. Всъщност исках целия му кур в себе си и нямах никакво намерение да се правя на невинна ученичка още дълго.

След няколко бързи мига вече сама се набивах лудо до самите му топки и скимтях от удоволствие, искайки и той да се почувства по същия начин. Заслужаваше го. Започнах да движа и да стягам дупето си около него все по-уверено и опитно, а с ръка трескаво разтривах набъбналия си клитор, като същевременно бърках и в мократа си путка. Поредният ми, мощен оргазъм наближаваше лавинообразно.

Точно преди кулминацията Радослав рязко извади хуя си от ануса ми и ме обърна по гръб към себе си. Веднага разбрах, че иска да се изпразни на лицето ми, затова послушно изплезих език в очакване. Той плесна няколко пъти горещата си главичка в езика ми, докато го лъскаше бясно с ръка, а с другата ме държеше здраво за скалпа, притискайки ме към леглото, и не ми даваше възможност да мърдам. Аз пък и не исках да ходя никъде – просто тръпнех и чаках да ме оплиска.

Горещата му сперма изблика на мощни струи отгоре ми, покривайки цялото ми лице. Хуят му все още обхождаше бузите и челото ми, оставяйки лепкави следи, като на няколко пъти се озова обратно в устата ми, а аз покорно и жадно го облизвах, поглъщайки всичко, което можех. Последва старателно доизсмукване на последните остатъци и... погледът ми най-накрая срещна блажената му, напълно удовлетворена физиономия. Беше незабравима гледка!

- Трябваше отдавна да го направим това с дупето! Беше супер! – доволно и задъхано каза Радослав, избърсвайки челото си.
- И аз не знам защо ни отне толкова много време... – измърморих щастливо.
- Е, май в края на краищата научихме нещо ново от този Мирослав! – пошегува се той съвсем откровено, без никаква злоба.

На другия ден на работа се случиха няколко ключови неща. Миро си подаде предизвестието още сутринта, както беше обещал, и дори изглеждаше истински щастлив и облекчен от това. Кирил пък си беше пуснал спешна отпуска и веднага след нейния край напусна фирмата окончателно, без изобщо да се появи повече. Обадил се на Нина само за да каже, че си е намерил по-добра работа в София, и изчезна. Завинаги.

Днес семейните ни отношения с Радослав бележат своя абсолютен връх и се обичаме безрезервно, както никога досега. Този ураган промени самия него – той дори започна да се смее на глас, когато е радостен, и да вика, когато е ядосан. Сексът ни стана бурен, първичен и почти развратен на моменти. Радослав ме третира като истинска уличница в леглото и това безумно ми харесва. И през ум не ми минава вече дори да погледна настрани. Никога!