Катарзис (част 2)

30.05.2026 | lusty

Прибрах се някъде около девет и половина. Радослав, както обикновено, работеше нещо на компютъра, а децата вече бяха по леглата. След вяла целувка и „здравей“, директно се мушнах в банята. Имах крещяща нужда да измия миризмата на Миро от себе си, както и да изчистя спермата от дупето си, но най-вече се надявах да залича курвенското си поведение от последния час и мръсните мисли, които трайно се бяха наместили в главата ми.

Дупето ме болеше и отвън, и отвътре, а скалпът ми още помнеше бруталния опън на косата. Надявах се Радо да не иска да се чукаме тази вечер. Повъртях се малко покрай него, колкото да не си легна веднага, но той така или иначе почти не ми обърна внимание, забит в неговите си юридически дела, и след десетина минути се мушнах под завивките.

Не можах да заспя сигурно поне час. Мислех си за днешния секс, за дивата възбуда и адреналина, който ми докара. Сърцето ми все още тупкаше необичайно силно и макар че бях достатъчно задоволена, ръката ми сама намери пътя към путето – пръстите ми плахо докоснаха клитора. Пак се подмокрих за няма и десет секунди, но реших, че няма да продължавам и е време за спане.

Уикендът премина в обичайните сиви задължения по домакинството – пране, гладене, готвене и чистене. На мен обаче през цялото време ми беше свито сърцето в очакване на понеделника и това, което би могло да се случи. Предстоеше нещо, което може би щеше да преобърне целия ми, иначе перфектно подреден живот с главата надолу.

Работният ден започна както обикновено. Бърза оперативка с кафе в ръка и след това всеки се заби по бюрата си, за да си гледа задълженията. С Миро общо взето се стараехме да се отбягваме взаимно, но без това да бие на очи. След дежурното „добро утро“ до обяд почти не се засякох с него, опитвайки се изцяло да се съсредоточа върху работата и да не мисля за наближаващата буря. Засега всичко изглеждаше подозрително спокойно.

- Гери, искаш ли с нас на обяд? С Нина и Киро ще ходим. – все пак се престраши да разчупи вакуума Мирослав.
- Благодаря, но не знам дали изобщо съм гладна... – отвърнах малко изненадана и неподготвена.
- Хайде де! Няма да напълнееш от един обяд. – самоуверено ме навиваше Миро.
- Добре, да вървим. Къде са другите? – погледнах зад гърба му, за да ги потърся с поглед.
- Преди минута тръгнаха, сигурно са още на етажа.

Хапнахме набързо. Разговорите се въртяха, както обикновено, около работата и дежурните простотии на Кирето, свързани със секс, видеоигри и купони. С Миро по никакъв начин не показвахме, че нещо се е случило в петък, и искрено се учудих колко лесно и хладнокръвно се справяхме с ролите си.

На връщане към работните места Нина и Мирослав първи влязоха в техния офис. Нашите бюра с Киро обаче бяха в дъното на коридора, в два срещуположни кабинета, така че двамата продължихме напред сами.

- Видях ви в петък с Миро във фитнеса! – изведнъж прошепна в ухото ми Киро, докато вървеше плътно до мен.
- Какъв фитнес, бе? Аз там изобщо не стъпвам, даже не знам къде точно се намира! – отрязах го аз, като мисля, че прозвучах доста убедително.
- По време на купона май се бяхте събрали да тренирате нещо, а? – иронията в гласа му почти ме извади от равновесие, но все пак успявах да запазя пълно самообладание.
- Че аз си тръгнах рано-рано, към седем някъде. Дори не изчаках купона да се развихри. – казах с уверена, леко пренебрежителна усмивка. - А пък доколкото разбрах, по-късно е имало доста почерпени колеги. Да не би и ти да си бил от тях и да си се объркал нещо?

Опитвах се да разбера дали блъфира на сляпо или наистина има доказателства, провокирайки го да продължи да говори.

- Ааа... ще ти се, ама не съм се объркал! – ухили се мазно той. - Ще ти пусна нещо на Вайбъра, пък ти сама прецени дали има грешка! – подхвърли Киро, влезе в стаята си и тръшна вратата под носа ми.

Онемях. Не можех да помръдна. Краката ми изтръпнаха, главата ми забуча, сърцето ми щеше да гръмне, а ръцете ми се разтрепериха.

В този момент телефонът ми извибрира. Бавно влязох в моя офис и го извадих от чантата с треперещи пръсти. Добре, че Лилито още не се беше върнала от обяд, за да мога насаме и на спокойствие да видя какво ми е пратил Кирил.

Беше десетминутен клип с финалното ни изпълнение. На екрана Миро ми опъваше косата, докато аз стенех силно под напора на коравия му кур, заврян дълбоко в дупето ми.

Изгледах го докрай със смесени емоции – хем ме беше неистово срам и страх, хем тайно се радвах на собствената си роля на екрана. Раздавах се наистина като истинска порно звезда и дори бих казала, че клипът си го биваше. Макар да беше доста тъмно в залата, ясно личеше, че това сме аз и Миро, а и гласовете ни се чуваха перфектно – особено в момента, в който се уговаряхме дали да ми го пъхне в дупето.

Ужас! Нямаше никакво мърдане! Поне пет минути не знаех какво да правя и просто стоях на стола с поглед, забит в една точка.

Първото, което ми хрумна, беше веднага да кажа на Миро, за да решаваме заедно как да постъпим. Може би той щеше да поговори с Киро по мъжки и да се разберат някак си. Другото, което ме притесняваше, беше, че не знаех какво точно ще поиска Киро, за да си трае. Доколкото го познавах, със сигурност щеше да поиска да ме чука. Със сигурност! Надали щеше да ме изнудва за пари, понеже заплатата му е по-голяма от моята. Можеше да поиска пари от Миро, но от мен – надали.

Набрах Мирослав по вътрешния телефон и му казах спешно да излезем да пушим, за да обсъдим нещо важно. След две минути и двамата бяхме на тераската.

- Кирил, твоят приятел, е бил в мазето онзи ден! – опитвах се да говоря максимално тихо, въпреки че бях пред избухване.
- Знам. – отвърна почти без никаква реакция Миро.
- Как така знаеш?! Кога ти каза? Какво иска сега, каза ли ти? Ще си мълчи ли? – не знаех кой въпрос е най-важен в този момент.
- Съжалявам! Историята всъщност е от доста отдавна... – въздъхна тежко той и погледна встрани.
- Колко отдавна, бе? Допреди два дни нямаше никаква история! Изобщо! За какво ми говориш? – започнах сериозно да се изнервям и да повишавам тон.
- Киро ме хвана с дъщерята на шефа преди една година, а тя е омъжена... знаеш. И понеже на нея нищо не можеше да ѝ направи, освен евентуално да пробва да я изнудва... Само че ако тя беше казала на баща си, Киро щеше да бъде пребит и изгонен за секунди. Затова реши да тормози мен. Тогава ми каза: „Няма проблеми, брат, не се притеснявай!“.

Мирослав дръпна нервно от цигарата си и продължи:
- Ако шефът разбере, че е имало нещо между мен и дъщеря му, директно изхвърчам оттук! То изхвърчането е лесно, ама сигурно и аз щях да ям сериозни тупаници, а после нямаше да мога да си намеря работа в нито една фирма в този град. Ти знаеш Киро откога се опитва да се докопа до теб... откакто изобщо си започнала работа тук. Цялата идея в петък беше негова, кълна се!

Онемях, а той продължи да реди оправдания:
- Аз съм по-вървежен от него и Киро много добре го осъзнаваше, затова реши да се възползва. Каза ми, че ако напусна фирмата, преди да те е изчукал, шефът ще разбере цялата история с дъщеря му. Опитвах се да го сплаша, но ме заплаши, че ще ме осъди, ако го пребия. Отказах се. Знаех си, че един ден ще си платя за всичките сексуални изпълнения, които съм имал, и този ден дойде. Съжалявам, че не ти казах да стоиш по-далеч от мен, но просто не знаех какво друго да направя. Не можех просто така да дойда при теб и да ти кажа: „Киро ме изнудва и иска да те чука. Айде, моля ти се, легни си с него, за да не ме тормози повече!“.

- Ебаси и долното лайненце е тоз! – побеснявах, усещайки как всичко в мен закипява от гняв.

Побеснявах, ама какво от това? Какво изобщо можех да направя? Явно ни държеше и двамата в шах и си разнообразяваше сивия живот, чудейки се кой как да изнудва. Да отида и да му се помоля да изтрие записа и да не го показва на никого? Изключено! Той искаше да ме чука от осем месеца и сега да се откаже просто така? Надали! Да легна с него... добре, ама колко пъти? Как да бях сигурна, че няма да ме ползва като момиче на повикване и че никога няма да има отърване от него? Друго трябваше да се направи, обаче все още нямах представа какво.

В този момент телефонът ми иззвъня. На екрана се изписа: Киро.

- Хареса ли ти клипът? – иронията в гласа му направо ме вбеси.
- Какво искаш, долно копеле такова?! – изсъсках яростно в слушалката.
- Еее... не така де, душко, успокой се! Нищо не съм ти направил... още.
- Изнудвач долен! Казвай какво искаш от мен, за да изтриеш клипа и да забравиш завинаги за тази случка! – бях решителна и настъпателна, макар че усещах как сърцето ми излиза от ритъм и ще изхвръкне от гърдите.
- Може пък да искаш да ми дойдеш на гости. Днес, да речем, веднага след работа. На по питие... Там ще се разберем, че тези неща не са за по телефона.
- Ще дойда, друг път... Надявай се!
- Знам, че ще дойдеш. Просто още не си обмислила добре нещата и затова си толкова превъзбудена.
- Сега идвам в кабинета ти да се разберем!
- Е, сега вече не съм в офиса, ама довечера ще те чакам у дома. Ще ти пусна адреса на Вайбър, за да не се загубиш случайно. И поздрави Миро! – подхвърли той и затвори.

След края на работния ден вече стоях пред входа на блока, чийто адрес Киро ми беше пратил. Чаках да ми отвори, като нямах абсолютно никаква идея какво ще последва, какво точно ще поиска и как ще постъпя аз. Но бях наясно с едно – този разговор трябваше да се проведе на четири очи.

Качих се на втория етаж.

Киро отвори вратата и ме посрещна с почти заповеднически тон:
- Малко закъсня! Айде, влизай!

Влязох, колкото да мога да затворя вратата след себе си, и го почнах директно, без да губя време:
- Какъв е шансът да изтриеш записа и никой нищо да не разбере? – външно бях напълно спокойна.
- Много голям. Няма да повярваш, но и аз точно това искам! – усмихна се той.
- Обаче? – подканих го студено да продължи.
- Обаче ще трябва да направиш нещо за мен. Безплатен обяд няма! – изтърси типичното за него клише.

Киро изчакваше реакцията ми, но аз мълчах.

- Влез де! Няма да висим в коридора.

Беше класически ергенски апартамент. Чисто, модерно обзаведено, семпло и без никакви излишни декорации като вази, картини или сувенири. Не ми направи впечатление нищо стойностно – както в жилището, така и в самия него.

- Искаш ли нещо за пиене? Отпусни се! – опита се да бъде по-мил, може би усещайки напрежението.
- Не! Казвай какво искаш и да приключваме, че трябва да съм взела децата до шест и половина най-късно!
- Е, хайде сега! В петък кой ги взе?
- Моля ти се! Това изобщо не е твоя работа!

Киро помълча малко. Явно събираше смелост за това, което предстоеше да изрече.
- Искам да те изчукам, както Миро те чукаше. Но не във фитнеса. Тук. Сега.
- Ако откажа?
- Утре сутрин всички във фирмата получават имейл от неизвестен подател. – изрече го съвсем тихо, гледайки ме право в очите.
- Ами ако се съглася, как да съм сигурна, че пак няма да получат имейл? Колко пъти ще искаш да ме чукаш после? Ако си мислиш, че ще ме изнудваш и ще си ме ползваш, когато ти скимне... майната ти! Пускай имейла още сега, ако щеш! Тогава вече няма да има какво да губя, обаче с теб ще се разправям по съвсем друг начин. Мъжът ми е адвокат. Ще те вкара в затвора за изнудване, защото такава история ще му развия, че ще съжаляваш, че изобщо си се родил!

Вътрешно се учудих на себе си как успях да го измисля това толкова бързо и толкова убедително. Киро видимо трепна.

- Добре де, успокой се! Само едно ебане сега и трия всичко пред теб. Няма да има следващи пъти, обещавам! Може пък накрая и да ти хареса дори.

Надали щеше да ми хареса да правя секс точно по този начин и точно с него, но опцията видеото да стигне до Радо направо ме влудяваше. Нямах избор.

- Двадесет минути! Колкото ти стигнат. За толкова ще ме имаш и след това искам да видя с очите си как изтриваш всичко от телефона и компютъра си. И да не се повтаря, и изобщо дума да не става за това никога повече! Все едно никога не е било. Ако не си съгласен, знаеш... майната ти и си тръгвам!

Гледа ме стъписано няколко секунди, после си пое дълбоко въздух и каза:
- Става! Двадесет минути, но ще бъде така, както аз кажа!
- Бъди умерен и не прекалявай, защото много малко ми трябва, за да се обърна и да си тръгна! – предупредих го хладно.
- Ела на колене до мен и ме издухай като за начало! – посочи той с очи пода пред себе си.

Премрежих злобно поглед, но се подчиних. Допълзях до него и му смъкнах анцуга до коленете. Членът му вече беше полунадървен – леко окосмен, по-малък от този на Миро, но сякаш малко по-дебел и обрязан. За първи път виждах обрязан пенис отблизо, но в крайна сметка – хуй като хуй. Почнах с лека чекия, но Кирил не очакваше това. Искаше духане и ме подкани с ръка на тила да го налапам. Поне се беше подготвил, защото миришеше на чисто, на сапун.

Остави ме да го лигавя не повече от две-три минути. То нямаше и смисъл от повече, понеже бързо се надърви достатъчно, а крайната му цел така или иначе беше да ме чука.

- Стига, че ще свърша бързо! Да се преместим на леглото! – изкомандва той. - Сваляй дрехите, остави само токчетата!

Перверзник долен! Подчиних се и на тази му прищявка. Нямах избор, пък и в крайна сметка не беше кой знае какво – просто да ме чука по-бързо и всичко да се свършва.

- Застани на колене и си разтрий малко путката! Искам да я видя разлигавена и готова за рязания ми! – нареди мазно Киро.

Наплюнчих си пръстите и надупена към него, започнах да разтривам путето си и да бъркам вътре. Чувствах се дълбоко омерзена и унижена от човек, с когото никога не бях искала да бъда. Не изпитвах никаква наслада и изобщо нямах желание да правя секс по този начин – насила, под диктовка. Все пак се опитвах да вкарам някаква фалшива емоция, колкото да се подмокря малко, за да ме почва вече и да се свършва.

- Не се мотай много, че времето тече и трябва да вървя! Идвай и да свършваме! – рекох остро, опитвайки се максимално да позабързам нещата.

Членът му се опря и отърка няколко пъти във вече олигавената ми путка и след лек натиск влезе. Заболя ме. Беше по-дебел, отколкото очаквах, пък и на мен изобщо не ми беше до секс. Когато не съм в настроение и не съм овлажнена достатъчно, сексът винаги е болезнен. Стисках зъби и търпях.

Киро започна бавно и внимателно, сякаш се опитваше да ми достави удоволствие и може би тайничко се надяваше, че ще ми хареса. Нанизваше ме плавно на чепа си, а с ръце галеше гърба и дупето ми, докато постепенно започна да влиза целият в мен. Аз все още не изпитвах никакви положителни емоции от случващото се. Единственото, което усещах, беше как ме протрива. Бях прекалено уморена психически и изобщо не ми беше до секс, особено по този начин – насила. Все пак, за да съкратя мъчението, започнах механично да се набивам към него и силно да стягам путката си, колкото да го накарам да свърши по-бързо.

- Внимавай да не се изпразниш вътре! – предупредих го тихо, без никакви емоции.
- Миро май ти напълни дупенцето в петък, а? Ще правя каквото съм решил и ти ще изпълняваш! Имам още седем минути и за дупето! – изхриптя задъхан той.
- Забрави за дупето! Много ти е дебел! – бях абсолютно искрена.
- Охоо... май ще вземе да ти хареса ебането, а? Знаех си, че си курвенце още откакто те видях за първи път във фирмата!

Вбесяваше ме това долно копеле! Обаче точно в този момент на върховен гняв в главата ми светна гениална мисъл – хрумна ми как да го закова в капан и да го разкарам веднъж завинаги от живота си.

- Ако посегнеш към дупето ми, ще ти издера очите! Вярвай ми, ще го направя! – изсъсках му право в лицето. - Свършвай вече и да си ходя!

В следващия момент Кирил ме хвана здраво за ханша и започна да си набива чепа колкото можеше по-навътре и с все сила. Последните му напъни продължиха около две минути – безмилостно, грубо чукане, придружено с неопределими звуци, подобни на грухтене и ръмжене. Последва рязко и дълбоко натискане навътре и... усетих пулсиращия му, изпразващ се дълбоко в мен хуй. Киро измуча за последно, след което се отпусна тежко върху мен. Вече чувах само накъсаното му, ритмично дишане, докато се съвземаше.

- Копеле долно, нали ти казах да не се изпразваш в мен! Махни се веднага! – изсъсках бясна, но и отчасти доволна, че това мъчение най-накрая приключи.

Киро се надигна от мен и се излегна на леглото – безумно доволен от себе си и безкрайно щастлив от постигнатото.

- Сега искам да видя как изтриваш всичко пред очите ми! – заповядах остро, докато трескаво се опитвах да си събера дрехите.
- Нали ти казах, че искам да бъде така, както аз кажа, и да те изчукам точно както Миро... Забрави ли? – надменно ми се усмихна той.
- Нали ме изчука?! Тук и сега! Какво още искаш от мен, бе?!
- Дупето... другия път. – подхвърли мазно той.
- Копелдак нещастен! Няма да има никакъв друг път! И този изобщо не биваше да го има! Така ли мислиш, че ще си намериш жена, бе? С компромати?! Пълно лайно си ти, Кириле! – сълзите на гняв и безсилие вече избиваха в очите ми. - Тръгвам си! Надявам се все пак, че ще спазиш уговорката и ще изтриеш този шибан запис. Не усложнявай нещата повече и се благодари за това, което получи!
- О, не сме приключили още, да знаеш! И много скоро ще го разбереш. И изобщо не ми харесва тонът ти! – подвикна след мен той.

Тръшнах входната врата с все сила след себе си. Бях бясна, треперех цялата, но усещах как гневът в мен изгаряше всеки страх. Щеше да се наложи веднага да прибягна до план „Б“.