Метаморфозно (част 2)

10.05.2026 | lusty

Затвори вратата под носа ми и я заключи веднага. Как съм се прибрал до вкъщи – не помня. Цяла нощ не мигнах, задавайки си въпроса „дали все пак не ме гъбарка“ поне хиляда пъти. Това не ми даваше покой!

На другия ден по обяд телефонът ми звънна. Беше тя (или той).

- Марто, здравей! Трябва да поговорим! – говореше тихо, както обикновено.
- И още как! Довечера в шест у нас! – почти троснато заповядах.
- А-а... не у вас! Извинявай, но ме е страх. Някъде навън!
- Добре. На Вазата в парка.
- Не обичам паркове. Не може ли просто някъде пред блока?
- Идвай в парка, че ще те похваля на всички какъв си! – развиках се в слушалката с пресилена злоба.
- Добре, добре! Разбрах! – с примирен тон прошепна Вики. - В шест, нали?
- Гледай да не дойдеш! Ще обърна квартала, да знаеш!
- Ще дойда.

Беше вече шест и двайсет, когато я (или го) видях в далечината. Вървеше към мен с бледооранжев суичър, прилепнали дънки и бели маратонки. Сигурно му отне две минути, докато стигне до мен – две минути, през които пак си задавах същия въпрос: „Наистина ли не е момиче?“.

По нищо не приличаше на момче. Походка, стойка, тяло – перфектно. Как е възможно да не съм забелязал? Толкова ли съм смотан, че не мога да различа мъж от жена? Спря на пет метра от пейката, на която бях седнал.

- Здравей! – каза той тихо и в очакване на реакцията ми, без да ме изпуска от очи.
- Сядай! Нищо няма да ти направя, обаче ще ми отговориш на всички въпроси, иначе... – свих юмрук така, че да го види.
- Добре де! Нали затова съм тук. Само не прави сцени, моля те!
- Наистина ли не си момиче? – яростта в погледа ми явно го стресна.
- Да, за съжаление. – отрони той с въздишка.
- Мама ти и педал долен! – избухнах аз, като все пак се стараех да не крещя. - Защо не ми каза бе, смотаняк мръсен? Ще ти размажа фасона, да знаеш! Такива като тебе знаеш ли как ги обичам? Педал!

Стиснах лакътя му толкова силно, че лицето му се изкриви в болезнена гримаса, но той не каза нищо. Не можех да си събера мислите. Станах и започнах нервно да обикалям около него. Не ме свърташе. След минута, когато малко се успокоих, седнах пак.

- Стига си ме обиждал така! Аз някога държал ли съм се с теб по този начин? – плахо проговори той.
- Докога ще говориш за себе си в женски род? Кой друг знае за твоята извратеност освен мен? – продължих с разпита.
- Освен сестра ми... само Огнян, ама той е бетон. И може да не се палиш толкова! Никой не е разбрал какво стана вчера и ако и ти си мълчиш, така и ще си остане. Аз няма да кажа дори на Деса, обещавам! Пък и нищо не си загубил. Даже получи свирка! И на всичкото отгоре аз не исках, ако се сещаш. Ти натика хуя си в устата ми. Пък и ти хареса!
- Дали ми е харесало, или не, няма значение! Ти ме измами! Знаеш ли как се чувствам?
- А ти пита ли Женя как се е чувствала, когато ти я измами? – започна да се окопитва Вики.
- Как се казваш всъщност? Виктор ли?
- Да, но от малък всички ми казват Вики.
- И кога реши, че ще ставаш педераст? – зададох най-важния си въпрос. - Как се пречупва човек, за да стигне дотам, че да скъса изцяло с пола си и да мине на другия бряг?

Около минута ме гледа безизразно, сякаш се питаше дали изобщо има смисъл да ми обяснява, но след дълбока въздишка все пак се престраши.

- Битката съм я загубила още в утробата на майка ми! Недостатъчно тестостерон, когато е трябвало, в резултат на което съм и с микропенис. После... постоянни подигравки от съучениците. Пращаха ме в момичешката съблекалня, затваряха ме насила в женската тоалетна... казваха, че сестра ми е повече момче от мен. Тормоз, с който растях, но така и не свикнах. Не беше лесно! Подвикваха ми, че съм педерастче още от втори клас!

Говореше спокойно, но с дълбока тъга в очите. Все още не можех да видя нищо момчешко в него. Дали все пак не си играеше с мен? Изповедта му ми беше интересна и го бях зяпнал с отворена уста.

- А кога всъщност реши, че ще се обличаш като момиче и... че ще ставаш момиче? – задавах въпросите си вече доста по-спокойно.

Вики запали цигара и пак помълча около минута.

- Когато бяхме на шестнайсет, майка ни заведе на почивка във Вършец. Ние с Десито се разхождахме привечер в парка... то там си е направо гора. Вече бяхме тръгнали да се прибираме, но алеята минаваше покрай две пейки, на които четирима цигани пиеха бира и люпеха семки. Бяха по-големи от нас, може би на около двайсет години. Скочиха и ни наобиколиха. Взеха да дърпат Десислава. Аз им казах да ни оставят, обаче единият ми отлепи такъв шамар, че се разревах. Не че ме заболя толкова, а защото осъзнах, че съм безсилен да им се противопоставя. Казаха, че сега „гаджето ми“ ще види какво е истински хуй и да не се правя на юнак, защото ще ни заровят в гората. Беше гадно. Тя също разбра, че няма накъде, и се разплака. Циганите посмекчиха малко агресията и казаха, че само искат малко да им посмуче хуйовете... ако им харесало, ще ни пуснат. Най-едрият каза, че ако искаме да си ходим по-бързо, може и аз да смуча. Десито се развика за помощ и получи и тя шамар.

Сълзите вече напираха по лицето му.

Пое си дълбоко въздух и продължи:
- Тогава за пръв път ми се наложи да духам. Не че не бях си представял, че някой ден ще го направя, но не и по този начин. Насила, пред сестра ми и на циганин... ужас! Затова не обичам паркове. Пуснаха ни, след като ни заплашиха да не казваме на никого, понеже щели да ни намерят и да ни пребият. Естествено, с Десито се разбрахме, че ще си мълчим... и така досега. След няколко седмици на депресия и размисли осъзнах, че ако не мога да бъда момче, мога да пробвам да бъда момиче. Когато нямаше никого вкъщи, започнах да обувам прашките на сестра си и да си слагам сутиените ѝ. Гримирах се, пуснах си по-дълга коса. Гледах се в огледалото и се виждах повече като момиче. Майка ни почина и това още повече ме съсипа. Десито виждаше, че се променям. Отначало ме правеше на две стотинки, но постепенно разбра, че съм категоричен... и свикна да има сестра. Откакто се преместихме в Русе, вече съм Виктория! Сега никой не ме тормози и обижда!

Толкова объркан не съм бил през живота си. Разказът му беше толкова убедителен, че звучеше като самата истина. Макар че го дебнех да се издъни или да се засмее и да каже „майтап бе“, нищо такова не се случи. Имах чувството, че съм в някакъв филм. Все още не можех да възприема, че Виктория е момче. Пред мен все още стоеше Вики – същата като от вчера и от последните две години.

- Какво мислиш да правиш? – попита ме съвсем кротко. - Ще ме разнесеш ли навсякъде, или ще си мълчиш? Бих искала да знам какви са ти намеренията, за да знам какво да очаквам.
- А... ами кожата ти е като на момиче. Брада не ти ли расте? Нямаш грам косъм никъде?
- За хормони не си ли чувал? Почнах ги преди три години. Дори гърдите ми се пооформиха малко, но толкова... по-големи няма да станат. Пък и се епилирам редовно. Научих се на доста неща... Е?

Млъкна. Явно очакваше да разбере дали ще бъда дискретен, или целият квартал ще разбере, че Виктория е „долен педал“. Аз все още не бях сигурен какво точно е тя.

- Няма да казвам на никого, спокойно! Обаче искам да направиш нещо!

Погледът ѝ се озадачи.

- Искам да видя дали наистина си момче!
- И как да ти повярвам, че няма да разкажеш? Как да съм сигурна, че като видиш това, което искаш, няма да разтръбиш на всички?
- Гарантирам ти!
- Хайде бе! Ако кажеш на някого, ще кажа, че си знаел от една година, че си ме молил и накрая си ми платил, за да ти духам!

Удар под кръста. Мислех, че владея положението, но знаейки какъв вятърничав характер имам, хората лесно биха повярвали на нейната версия.

- Искам да си тръгвам! Става тъмно и не ми се стои вече тук! – каза Вики и стана.
- Да... – смотолевих аз, не знаейки какво друго да кажа.

Тръгнахме към блока. Аз и Виктория. Пак я заоглеждах – походка, стойка, парфюм, обеци, маникюр, червило. Мамка му! По нищо не приличаше на момче. По нищо! Възбуждаше ме все така, както и преди. Приемах я като момиче.

- Отиваме у нас! – отсякох. - Искам да знам!
- Влизам само в коридора, показвам ти и си заминавам. И всичко приключва! Ясно?
- Да. – съгласих се безропотно.

Влязохме у нас. Вики беше нервна, но явно беше решила да доведе нещата докрай.

- Влез де! Няма да те изям! Искам само да ти видя пишката и си тръгваш!
- Ако посегнеш да ме биеш, ще викам! Имам и спрей! – закани ми се тя съвсем откровено.
- Няма бе... само други главоболия ми липсват. Хайде, събувай дънките!

В момента, в който тя започна да ги разкопчава, усетих как членът ми набъбва. Веднага се сетих за вчерашната свирка... беше уникална! Гледката на момиче, което се опитва да разкопчае дънките си, без да повреди маникюра си, винаги ме е възбуждала. Адреналин премина през тялото ми и в следващия миг се оказах на десет сантиметра от нея. Тя вдигна глава към мен и... вече я целувах, а ръцете ми обхождаха дупето ѝ.

Вики спря да се занимава с панталоните си и зарови пръсти в косата ми. Вдигнах я на ръце и я понесох към спалнята. Съблякох суичъра ѝ, после и сутиена. Тя мълчеше и ме наблюдаваше изпитателно. Имаше малки гърди, като на десетгодишно момиче. Смъкнах дънките ѝ заедно с гащичките... Да, имаше пишка, не по-дълга от пет сантиметра. Вики се беше изчервила и дишаше плитко, сякаш чакаше присъда от моя страна. Бях не по-малко смутен от нея и не знаех как да реагирам.

След миг колебание тя се пресегна и с рязко движение свали моите гащи.

- Е... това вече съм го виждала! – рече Вики с пресилена усмивка.

Членът ми вече беше почти напълно надървен.

- Да не би да се възбуди от един „педал“? – иронията в гласа ѝ беше болезнено доказателство за истината.

Мозъкът ми блокира, тялото също. „И аз ли съм педал?“ – запитах се. Не мисля, че някога съм си представял, че ще имам отношения с момчета. Може би само сега. Само с Вики.

Тя посегна към хуя ми, а аз не се дръпнах. Пак се сетих за снощи. Тя вече беше клекнала и се гласеше да го поеме в уста... Не я спрях. Не можех.

Оставих я да продължи, което очевидно я успокои, и след двеминутно старателно смучене тя вече мъркаше доволно.

- Искам да се чукаме! – изтърсих, изненадвайки дори себе си, и междувременно я погалих по косата.

Тя вдигна поглед към мен и заяви съвсем убедено:
- Знам!

Премести се на леглото и легна по корем, подлагайки двете възглавници под себе си, така че дупето ѝ да се вирне достатъчно. Пишлето ѝ не се виждаше, нито тестисите. Само дупе. Погалих го – беше гладко като на момиче. Започнах да го целувам и хапя, дори облизах ануса ѝ на няколко пъти и вкарах половин пръст. Тялото ѝ миришеше на грозде. Продължих да целувам гърба ѝ, придвижвайки се нагоре, докато не стигнах до шията. Езикът ми вече беше в ухото ѝ, а членът ми – готов да проникне. Вики наплюнчи два пръста и размаза слюнката по входа си.

- Бавно! Вкарвай по малко и, моля те, този път без грубости! Да не стане като вчера, нали? – измънка тя, почти молейки се.
- Да. Знам.

Вкарах само главичката съвсем леко (учудващо и за мен самия) и спрях, за да се убедя, че всичко е наред. След десетина секунди Вики пораздвижи дупенцето си към мен, което означаваше, че е готова. Полека засилих темпото и дълбочината, без да спирам да целувам шията ѝ. Бях прекалено възбуден от мисълта, че чукам момче, но от друга страна, за мен тя си беше момиче. Вики стенеше и мъркаше от удоволствие със затворени очи, стискайки чаршафите.

Нямаше и пет минути и вече бях вътре до дъно. Тясното ѝ дупе обхващаше члена ми плътно и усещах, че ще избухна всеки момент. Извадих го и започнах да се празня по гърба и задника ѝ, пръскайки сперма почти до врата ѝ. Тя само движеше леко таза си наляво-надясно и скимтеше. Накрая, докато размазвах спермата около ануса ѝ, пак влязох в нея и продължих да се движа леко.

- Да-а... – отрони тя. - Супер!

Постепенно членът ми омекна и се излегнах до нея. Полежахме пет минути в мълчание и пълен покой. Вики се надигна полека и влезе в банята. Унасях се.

- Марто! Тръгвам! – надвеси се над мен, вече облечена, и ме целуна с доволна усмивка.
- Остани да спиш тук! Обади се на Десито.
- Луд ли си? Трябва да я подготвя за тези неща. Друг път, може би.
- Искаш ли аз да ѝ се обадя?
- Сладур! Не сега.

Докато връзваше косата си, тя подхвърли:
- Трябва да си опереш калъфката на възглавницата, че съм я оцапала.

Гледах я опулено и недоумяващо.

- И аз пускам течности, какво се чудиш? Хайде, чао! Може да се видим пак някой ден, ако искаш? И ако си достатъчно дискретен, разбира се!

Вече три месеца се чукаме, без да бием тъпана, разбира се. Десито ми изнесе едночасова лекция, придружена с доза заплахи, но сега вече ме приема по-спокойно. Вики понякога остава да спи у нас, а следващата седмица дори ще я карам до клиника за пластична хирургия в Турция за увеличаване на бюста. Не знам колко решителност и смелост се иска за това – да промениш живота си тотално, без опция за връщане назад.