Метаморфозно (част 1)

09.05.2026 | lusty

Историята е измислена, но е вдъхновена от разговорите ми с такава двойка, с която се запознах скоро.

***

Близначките Десислава и Виктория ги познавам откакто се нанесоха в блока отсреща – преди около две години. Преди време излизах за кратко със съквартирантката им Боряна, но след като завърши, тя се изнесе и те останаха сами в апартамента. Деси все още учеше във ВТУ-то, а Вики работеше в едно от многото барчета наоколо, чийто собственик беше известен като Огнян Гея.

Бяха разнояйчни. Десито е около метър и шейсет, със светлокафява, почти рижа коса и средно големи гърди, които пасваха идеално на фигурата ѝ. Тя привличаше момчетата, без да полага грам усилие. Имаше един Антон, с когото се мотаеше, но той беше далеч от нейната класа и нямаше да се задържи дълго около нея.

Виктория беше загадка. По-висока от Десито с около десет сантиметра (заради баскетбола, който е тренирала като малка в Плевен), с тъмна, права коса до под раменете и малки гърди, но пък имаше идеално прави крака и тяло като струна. В барчето много я закачаха, но тя ги отбиваше с някаква нейна си темерудщина, като досега не съм я виждал да излиза с някого. Беше по-неразговорлива от сестра си и като цяло се стараеше да не се набива на очи.

Имаше някакъв дивашки чар в излъчването ѝ, който ме привличаше още откакто се запознахме. Когато ѝ правех комплименти или намеци за секс, тя само ми се усмихваше и казваше, че ми е рано и още не съм дорасъл. Колко още, при положение че съм на почти трийсет, а те са на по двайсет и две? Все пак не ме отрязваше тотално и дори мисля, че ме харесваше, но просто се дърпаше.

Аз съм Мартин и живея в същия блок, през два входа, и често се засичаме с момичетата. Ерген съм и славата ми на женкар и „лошо момче“ на квартала вървеше преди мен, което не ми помагаше в свалките с Вики. Пък и злополучно приключилата ми връзка с Боряна още повече усложняваше положението.

Една есенна вечер миналата година се прибирам от работа и гледам Викито – стои пред входа и пуши нервно.

- Вики, ще дойдеш ли да пийнем по едно питие, да се понатискаме малко, да ти поомачкам дупето, пък може и нещо по-така да направим? – пуснах редовните си простотии в действие.

С това просто исках да ѝ кажа „здрасти“, знаейки, че довечера пак ще си лъскам сам пред компа.

- Оф... пак ли? – усмихна ми се тя на свой ред и се заоглежда. - Не съм за тебе аз. С такива курвари нямам работа!
- Е, стига де! Ще те чуе някой и какво ще си помисли? Какво чакаш тука?
- Пералнята се прецака миналата седмица и сега чакам да докарат новата. Шофьорът каза да намерим някой да му помогне, иначе я оставя пред входа и си заминава. Ти и бездруго нямаш работа, както виждам... ще можеш ли да му помогнеш да я вкарате само? Пет-шест стъпала са.
- Няма проблем бе, мацко! За една свирка какво ли не бих направил?
- Остави! Аз ще му помогна! – сряза ме тя.
- Стига де, бъзикам се! Къде е Десито? – опитах се да звуча малко по-нормално.
- Тръгнаха спешно за Плевен с Антон. Няма ги още.

Телефонът ѝ звънна. Десито се обади да ѝ каже, че Антон чукнал някаква кола отзад и чакали КАТ.

- Абе, не можеш ти без мене! Добре че съм добра душа. Ще помогна на човека, пък с теб все ще се разберем някак! – лукаво ѝ се усмихнах аз.

Тя сведе поглед с отегчено поклащане на глава и каза:
- Ти свърши работата, пък за по-нататък ще видим!

Пералнята пристигна и за няма и две минути вече я бяхме качили с човека вътре. Оправиха си документите и той си тръгна.

Понечих да си тръгвам и аз, когато Вики несигурно се обади зад гърба ми:
- Мога да ти предложа джин само! Розов, естествено!
- Вярно ли?! – бях наистина изненадан, имайки предвид досегашното ѝ почти равнодушно отношение спрямо мен. - Тоник имаш ли?
- За теб специално... жълта лимонада! – започна да се бъзика с мен съвсем приятелски. - Не бе, майтапя се! Имам и тоник. Сядай! Сега идвам.

След пет минути се появи вече по шорти, суичър и бели къси чорапки. Идеалните ѝ крака бяха срещу мен, а верижката на глезена ѝ накара пишката ми да потрепери.

Наля по едно питие, казахме си „наздраве“ и аз пак я зачовърках:
- Вики, сега като няма никой, я кажи защо така нямаш гадже? Докога мислиш да се дърпаш? Виж, аз съм свободен, мога да запълня празнотата! – гледах да не съм прекалено сериозен, че като нищо можеше да ме изгони.

След половинминутно мълчане и безцелно оглеждане, тя все пак отговори:
- И аз те харесвам още от времето, когато беше с Борито, но си имам свои проблеми и не ми трябват други!
- Е? И тази хубава! Аз проблем ли съм? – с престорено учудване се ококорих насреща ѝ.
- Знам защо скъсахте с Борито.
- Вече не се напивам. Научих си урока, благодаря!
- А с Женя какво стана?
- Заряза ме. Не заради алкохол. Питай я, нали се познавате!
- Питала съм я. Не можеш да се държиш така с хората.
- Как? Какво ти е казала?

Вече бяхме на втория джин. Разговорът започна да се поотпуска, макар че беше насочен основно към моите недостатъци. Не ми харесваше, но пък толкова думи от нея не бях чувал, откакто се познавахме. Бях готов да продължавам да бъда притискан, само и само да съм с нея.

- Когато една жена не иска да прави анален секс, не бива да я насилваш! Да не си мислиш, че светът се върти около теб и всички трябва да ти уйдисват на акъла? Или пък да се напиваш всеки път и да зарязваш гаджетата си да се прибират сами? Ами да, проблем си! Чарът ти е безспорен, обаче държането ти направо ме е изумявало. Колко хубави момичета минаха през теб и ти не се спря на нито едно! Не е ли очевидно защо ти се дърпам?

- Съжалявам! – започнах плахо да се оправдавам.

Беше права за всичко и не знаех как да се защитя.

- С Боряна се държах като гъз, знам! Затова си и получих заслуженото. Сега се поправям, доколкото мога. Като правя секс, понякога губя разума си. Нещо в мен се отключва и обезумявам. Искам нещо ново, различно, диво. Не подозирах, че Женя чак ще ме зареже заради това, че ѝ го вкарах отзад без предупреждение. Пък и после ми каза, че всъщност ѝ е харесало.

- Нищо не си разбрал! Не те е зарязала, защото си ѝ го сложил в дупето, а защото не си уважил мнението ѝ по въпроса! Измамил си я един вид. Така не се гради доверие!

Приближих се до нея и положих длан на коляното ѝ, като погледът ми се закова право в нейния.

- Права си за всичко, обаче вече съм друг човек. Не се напивам безпаметно и се опитвам да бъда по-отговорен. Това, че съм запазил нахалния си език, е по-скоро за да си повдигам настроението от време на време, а не защото съм гамен!

Ръката ми се приплъзна леко нагоре, а нейната реакция беше само едно протяжно премигване, което ме освободи още повече. Посегнах да я целуна. Сега или никога! Или щеше да ми отвърне, или да ми завърти някой шамар. И се получи. Тя отвори уста и езиците ни се сплетоха спонтанно и продължително, сякаш и двамата бяхме подготвени за това. Дланта ѝ беше подпряна на бедрото ми, на не повече от пет сантиметра от все по-нарастващия ми член, и леко ме галеше. След продължилото няколко минути мляскане я изправих пред мен и прокарах ръцете си по ханша ѝ, докато се спряха на дупето ѝ.

Понечих да ѝ събуя шортите, но тя ми стисна силно ръцете и каза:
- Не бързай де! На първа среща искаш да ме изчукаш май? То дори не е и среща това!
- Възбуден съм до пръсване, не виждаш ли? Искам те! Пък и така ли ще ме оставиш да си ходя с надървен хуй до вкъщи? – зазвучах почти като дете.
- Ще ти помогна с ръка, колкото да ти благодаря за пералнята! Друго засега няма да получиш. Ако искаш!
- Сей файда! – опитах се да не изтърва момента и да се размина дори с това, докато вече събувах гащите си.

Вики заби колене в ламината и застана пред натопорчения ми кур, като леко придвижваше дланите си по бедрата ми нагоре.

- Сядай! – изкомандва ме тя, вече хванала члена ми с дясната си ръка. - Само да си ми посегнал за нещо повече, мисли му! Опитай се да се владееш малко повече и по-нататък може и да ти се „отвори парашутът“!

Започна бавно да ми лъска кура, като погледът ѝ беше закован в него, а от време на време поглеждаше и към мен. Бях сигурен, че ще го налапа съвсем скоро, макар да се беше зарекла в обратното. Погледът ѝ го подсказваше недвусмислено, докато от време на време се облизваше сластно. Бях се поизлегнал на дивана, а тя беше на пода между краката ми, навеждайки главата си все по-близо до члена ми, но без да го захапва още.

Възбудата ми достигна предела си и посегнах към тила ѝ. Придърпах главата ѝ директно към чепа си и ѝ го натиках в устата, без да мисля. Знам, че малко подтикване понякога върши чудеса. Тя се опита да се отблъсне и макар че е доста жилава, все пак не успя. Борбата продължи не повече от двайсет секунди и тя просто се предаде. Вдигна ръцете си и спря да се съпротивлява, докато хуят ми все още беше в устата ѝ.

Аз отпуснах хватката на тила ѝ постепенно, опитвайки се да продължа с галене по косата. В следващия миг тя вдигна глава и по очите ѝ видях, че съм сгафил.

- Нали говорихме за това! Казах ти да се въздържаш от необмислени действия! Слагай си ръцете зад тила, ако искаш да продължа, ако ли не... тръгвай си! – беше леко ядосана, но беше ясно, че и тя го иска.
- Слагам ги. Извинявай, просто не се сдържах! – оправдах се искрено.

Тя продължи с чекията, докато не се увери, че членът ми е напълно надървен, след което се изплю мазничко отгоре му и прокара върха на езичето си около главичката. Погледна ме с премрежен поглед и го засмука плахо, без да бърза. Ръката ѝ не изпускаше основата му и леко се движеше нагоре-надолу, а устните ѝ вакуумираха останалата част. Бях на финала и щях да гръмна всеки момент. Ръката ми пак се оказа на тила ѝ, без да се усетя, и започнах да я натискам да го поема все по-дълбоко. Този път съпротива почти липсваше – тя дори премести лявата си ръка към топките ми и започна да ги мачка съвсем внимателно.

Хуят ми вече потъваше почти докрай в устата ѝ, когато усетих, че докато галеше топките ми, едното ѝ пръстче докосна входа на дупето ми. Това беше ново за мен, но бях чувал, че е голям кеф и изобщо не мислех да ѝ правя забележка, още повече че свирката си я биваше. Тя налигави хубаво пръста си и нежно продължи да търка ануса ми, като не изпускаше члена ми от устата си, а похотливите ѝ очички ме стрелкаха, колкото да се увери, че нямам нищо против. Изведнъж вкара грубо пръста си в задника ми и започна да го движи вътре. И бях дотам! Държах главата ѝ набита на хуя си и бълвах всичката сперма, която бях насъбрал, право в гърлото ѝ, без дори да се замислям дали може да диша. Такъв оргазъм не бях изпитвал досега. Беше нещо ново, диво и разтърсващо.

Спермата ми свърши и аз отпуснах ръката си от тила на Вики. Чак тогава осъзнах, че е изгълтала всичко, което ѝ бях предоставил, и не ѝ бях дал възможност за избор в поредното си обезумяване и невъздържаност. Очите ѝ бяха насълзени, лицето – зачервено, и дишаше плитко.

Заби ми един шамар и се отправи към банята, без дори да погледне повече към мен.

- Вики, съжалявам! Наистина! – бях искрен, но тя просто затвори вратата след себе си и не пророни и дума.

Обух си гащите и се пооправих, за да си тръгвам. Явно ми се беше разсърдила и сега не беше моментът да правя опити за извинение. Тя се забави повече от пет минути, с което показваше, че не иска да ме вижда.

- Вики, аз ще тръгвам! – почуках лекичко на вратата на банята. - Не исках да става така и да те нараня. Просто се превъзбудих твърде много и станах неконтролируем. Утре ще ти пиша! Искам да ти се извиня подобаващо!

Вече почти затварях входната врата отвън, когато тя излезе от банята – видимо разстроена. Беше плакала повече, отколкото очаквах. Очите ѝ бяха зачервени от сълзи, спиралата – разтечена.

- Съжалявам! Ще те разбера, ако не искаш да ме виждаш повече! – развявах белия байрак. - Не плачи де, момиче! Моля те! Какъв е проблемът?

С едва откъснати думи и поглед, забит в пода, тя каза:
- Там е проблемът! Не съм момиче!