Изповедта на една майка (част 6)

01.06.2026 | Анонимен

Преди няколко дни, веднага щом съпругът ми замина за работа, Митко започна да монтира миниатюрните безжични камери из цялата къща. Една в спалнята, една в банята, други в градината и около басейна. Идеята изобщо не ме плашеше, а напротив – мисълта, че синът ми ме наблюдава във всеки един момент, докато върша домакинската работа, ме възбуждаше неимоверно!

Започнах да се обличам още по-предизвикателно. Носех все по-къси поли из къщата, разбира се, без бельо и сутиени. Излизах така и в града. Движението на гърдите ми под тънките материи ми създаваше леки затруднения, когато бързах, но усещането за свобода си заслужаваше. Харесваше ми как зърната ми настръхват на студа и се очертават ясно пред очите на случайните минувачи.

Вкъщи носех прозрачните бодита и еротичното бельо от секс шопа, като убедих Милен, че сама съм си ги купила. Когато излизахме с Митко, под миниполата слагах отворените чорапогащи – така той винаги имаше директен достъп до мен само с едно движение на пръстите. Милен сякаш не забелязваше нищо или просто не искаше да коментира вида ми.

Започнахме да посещаваме секс шопа все по-често. Харесваше ми начинът, по който Мария ме гледаше – бях сигурна, че е толкова извратена, колкото и ние. Веднъж ме попита директно дали наистина сме майка и син и аз ѝ отговорих без колебание, че сме.

Милен вече изобщо не протестираше, дори когато се разхождах гола из стаите. Понякога подозирах, че той знае какво се случва между мен и сина му, но не ме интересуваше. Важното беше нищо да не пречи на моето сексуално освобождаване. Когато мастурбирах, често оставях вратата отворена и стенех свободно, знаейки, че дори Митко да не е в стаята, очите му са приковани в екрана, наблюдавайки всеки мой жест.

Извадих вибратора в средата на коридора и го включих. Вдигнах роклята си – под нея, разбира се, бях напълно гола. Поставих го между устните си и бавно се спуснах надолу, оставяйки го да прониква все по-дълбоко.

- Ааах! – изстенах силно.

Започнах да се движа върху него, първо бавно, а после все по-бързо и по-яростно. Търках се в него и виках, докато изваждах гърдите си навън.

- Имам нужда от теб! Къде си, по дяволите! – извиках в екстаз, копнеейки за истинска плът.
- Мамо, идвам за теб, точно както поиска! – чух гласа на Митко.

Той се появи пред мен като видение.

- Току-що влязох и чух, че търсиш пенис? Тук съм, за да ти помогна! Смучи го, мамо... ти сама роди този член, сега му се наслаждавай! Той е само твой!

Започнах да го поемам така, сякаш никога през живота си не бях виждала мъж. Имах изкуствения пенис в себе си, но това не ми стигаше – исках него. В главата ми премина мисълта: „Възможно ли е синът ми да превърна собствената си майка в такава жена? Да смуча члена на детето, което родих, с такова огромно удоволствие?“. Имаше много въпроси, но нито един от тях не беше достатъчно силен, за да ме накара да спра. Знаех само едно: имах нужда от него, обичах този секс и най-накрая бях удовлетворена като жена. Ден след ден, нощ след нощ. И не исках това никога да свършва!

- Мамо, изключи го! Махни се от него и ела при мен! – нареди Митко властно и аз му се подчиних с радост. - Мамо... колко си красива така, цялата разгорещена. Каква гледка само! – прошепна той, докато усещах топлината му на входа на ануса си.

Сфинктерът ми започна да пулсира в очакване. Когато той проникна в мен, целият свят изчезна.

- Ооох... синът удовлетворява майка си... – стенех аз. - Просто продължавай, Митко... запълни ме цялата! Знаеш колко много обичам този пенис! Направи го, сине... обладай ме отзад! – молех го аз, изгубила всякакъв срам.

Той ми се подчини с ярост. Чукаше ме толкова силно, че имах чувството, че ще ме разкъса, а тестисите му се удряха ритмично в клитора и устните ми. Пъхнах ръка под себе си, започнах да се търкам настървено и свърших за втори път. Бях на ръба на припадането, но исках още!

- Чукай ме още малко... моля те, дай ми го целия! – умолявах през сълзи.
- Имаш ме, мамо! Не се тревожи за нищо! – отвръщаше той между тежките вдишвания. - Когато си възбудена, просто идвай при мен за своето...

Бяхме плувнали в пот, тялото ми вече пулсираше от сладка болка. Точно в момента, в който ме разтърсваше поредният оргазъм, отвън се чу силен звук: „Биииип, биииип!“ – Милен се прибираше.

- Изваждай го, сине! Бързо! – прошепнах панически. - Дори да подозира за нас, не трябва да получава това окончателно потвърждение. Ще продължим по-късно!

Митко се отдръпна бавно.

- Благодаря ти, мамо... благодаря ти, че ми се даваш така и разтваряш краката си за мен! – каза той и ме погледна така, сякаш бях най-ценният дар на света.
- Няма защо, любов моя... – отвърнах аз, целунах за последно плътта му, която току-що беше напуснала тялото ми, и изтичах към банята, за да измия следите от греха ни.