Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Беше една от онези влажни юлски вечери през 2025 г., когато въздухът е толкова гъст, че дрехите ти се залепват за кожата още щом излезеш от душа. Жена ми, Мария, беше на служебно парти в центъра – каза, че ще се прибере късно, може би към полунощ. Аз останах сам вкъщи с отворен прозорец към тясната уличка, от която долитаха далечни клаксони и смях. Скролвах безцелно в Grindr, когато профилът му се появи – черно-бяла снимка на торс, добре очертани коремни мускули, тъмни косми, които се спускаха надолу към ластика. Име: „А.“. В био-то: „Търся пасив, който да се отпусне напълно. Без бързане. Само тела!“.
Сърцето ми заби по-силно! Писах му директно:
„Здрасти! Харесва ми как изглеждаш! Искам да съм отдолу!“
Отговори след минута:
„Къде си? Какво искаш да ти правя?“
Дадох адреса. Той отвърна само с „15 минути“ и изчезна.
Когато звънецът звънна, бях гол до кръста, само по леки шорти. Отворих вратата и го видях – по-висок, отколкото очаквах, с къса черна коса, леко набола брада и тъмни очи, които ме огледаха от главата до петите, без да мигнат. Влезе, без да чака покана, затвори вратата зад гърба си и ме хвана за тила. Целуна ме грубо, гладно – езикът му нахлу в устата ми, вкус на цигара и мента. Другата му ръка се плъзна под шортите ми и стисна дупето ми силно.
- На леглото. Сега!
Отидохме в спалнята. Той ме бутна по гръб, но не легна веднага. Свали си тениската бавно, после дънките. Остана по черни боксерки, които едва удържаха ерекцията му. Аз лежах и гледах – широки рамене, космати гърди, плосък корем. Когато свали и боксерките, видях го цял: дълъг, дебел, с леко извита нагоре главичка, вече лъскава.
- Събличай се!
Свалих всичко. Лежах гол, краката ми бяха леко разтворени. Той се качи между тях, хвана глезените ми и ги вдигна към гърдите ми. Огледа ме – от лицето, през гърдите, корема, до отворената ми дупка, която вече пулсираше. Плю директно върху нея, прокара два пръста по цепката, вкара единия бавно, после втория. Разтваряше ме постепенно, натискаше простатата ми, докато не започнах да се гърча и да дишам на пресекулки.
- Искаш ли да те чукам?
- Да, моля те!
Извади пръстите, хвана кура си и го опря в мен. Натисна леко. Усетих как ме разтяга. Затворих очи. Той спря.
- Гледай ме!
Отворих очи. Гледаше ме право, докато бавно се пъхаше докрай. Остана неподвижен няколко секунди, после започна да се движи – дълбоко, бавно, излизаше почти целият и влизаше отново до корена. Ускори. Хвана китките ми и ги притисна над главата. Чукаше ме по-силно, леглото скърцаше, телата ни се удряха с мокър звук.
Превъртя ме по корем, вдигна ми ханша, сложи възглавница под мен. Влезе рязко. Сега удряше право в простатата при всеки тласък. Курът ми течеше непрекъснато върху чаршафа. Хвана ме за косата, дръпна главата ми назад, целуна ме по врата грубо, после ме притисна надолу и ме пронизваше отгоре.
- Кажи ми, че си моята курва тая вечер?
- Аз съм твоята курва! Чукай ме по-силно!
Ускори още. Спря изведнъж, излезе почти целият и се заби с всичка сила – веднъж, два, три пъти. Изръмжа и се изпразни вътре в мен – горещи, силни тласъци. Продължи да се движи, докато не омекна. Изтегли се бавно. Усетих как спермата му започна да изтича и да се стича по бедрата ми.
Обърна ме по гръб, наведе се и ме целуна по-нежно.
- Добре ли си?
Кимнах.
- Още не съм свършил с теб!
Слезе надолу, разтвори краката ми и започна да ближе дупката ми – езикът му влизаше вътре, смесвайки се със собствената му сперма. Аз стенех, ръката ми отиде към кура ми. Докоснах се няколко пъти и свърших – силно, спермата ми падна върху корема ми.
Тъкмо се канех да кажа нещо, когато чух ключа в бравата. Сърцето ми спря!
Вратата на спалнята се отвори рязко. Мария стоеше там – с чантата на рамо, косата леко разрошена, очите широко отворени. Погледът ѝ премина от мен – гол, по корем, с крака разтворени и сперма, стичаща се от мен – към него, който лежеше до мен, все още полутвърд.
Тишина. Три секунди абсолютна тишина.
После тя затвори вратата зад гърба си. Пусна чантата на пода и каза спокойно, почти любопитно:
- Значи това правите, когато ме няма?
Опитах се да се надигна, да кажа нещо – но гърлото ми пресъхна. Той обаче не се смути. Облегна се на лакът и каза:
- Ако искаш да викаш... викай! Ако искаш да си тръгнеш... вратата е там! Ако искаш да останеш и да видиш какво става по-нататък... леглото е голямо!
Тя не отговори веднага. Само ни гледаше. После бавно съблече якето, блузата. Остана по черен сутиен и тесни дънки. Очите ѝ се спряха на кура му, който пак започваше да се втвърдява.
- Той е пасивен, нали?
- Много!
Тя се приближи и седна на ръба на леглото. Протегна ръка и прокара пръсти по гърба ми – от врата до кръста, после надолу, между бузите. Докосна мокрото място, размаза спермата и я поднесе към устните си. Опита я.
- Твоята сперма има различен вкус от неговата.
Той се усмихна. Аз треперех.
Тя стана, свали дънките и бикините наведнъж. Качи се на леглото, коленичи над мен и се наведе да ме целуне – дълбоко, с език, сякаш искаше да усети всичко, което се беше случило. После се обърна към него:
- Чукай го пак! Искам да гледам отблизо!
Той ме хвана за хълбоците, вдигна ме на четири крака. Тя седна пред мен, разтвори краката си широко и сложи ръка на тила ми.
- Лижи ме, докато той те чука!
Наведох се и зарових език в нея – беше толкова мокра, че соковете ѝ веднага се стекоха по брадичката ми. Тя простена и стисна косата ми. Той плю върху дупката ми, разтри я с главичката и влезе с един тласък – докрай. Аз изстенах право в нея. Тя се засмя тихо, развълнувано.
- Толкова е сладък, когато стене в мен!
Той започна да ме чука – бавно, после по-силно. Всеки тласък ме блъскаше напред и езикът ми влизаше по-дълбоко в нея. Тя се галеше около клитора, гледайки как ме разтягат.
- По-силно! Искам да го чуя как стене!
Той ускори. Леглото се тресеше. Аз вече не можех да лижа нормално – просто стенех с отворена уста върху нея. Тя хвана главата ми с две ръце, притисна ме и свърши първа – силно, с треперене, соковете ѝ се изляха по лицето ми. Когато свърши, се плъзна под мен. Легна по гръб, краката ѝ бяха от двете страни на главата ми.
- Сега ме чукай с уста, докато той те свършва!
Продължих да я лижа, докато той ме чукаше все по-бързо. Усещах как се уголемява вътре в мен. Тя галеше гърдите си и шепнеше:
- Свърши в него! Напълни го пак! Искам да видя как се изпразваш в съпруга ми!
Той изръмжа, заби се дълбоко няколко пъти и свърши – горещи тласъци ме изпълниха отново. От това усещане и аз свърших – без докосване, спермата ми се изля върху корема ѝ.
Той се изтегли. Тя веднага се плъзна надолу, сложи устни върху дупката ми и започна да смуче – изсмукваше спермата му от мен. После се качи и ме целуна, прехвърляйки я в устата ми. Вкусът беше солен, гъст, наш!
Тримата легнахме за миг – аз в средата, тя от едната страна, той от другата. Ръцете им бяха по мен, дишането им – в ушите ми. Мария прошепна:
- Това… ще го правим пак.
Той се усмихна. Но после тя се надигна, взе телефона си от пода и набра номер. Аз я погледнах учудено.
- Кого викаш?
- София. Съседката ни от блока. Беше на партито с мен. Каза, че се прибира рано. Искам да я поканя… да се присъедини.
Той се засмя тихо.
- Колкото повече, толкова по-весело!
София отговори бързо. Чух гласа ѝ през слушалката – леко пиян, игрив. Мария ѝ обясни накратко:
- Ела при нас! Сега! Мъжът ми е с един тип и… е, виж сама!
София се засмя и каза:
- Идвам, само на две стълби съм!
Минутите минаха в очакване. Той запали цигара от пакета на нощното шкафче – мирисът на тютюн се смеси с този на секс. Подаде ми я, после отвори бутилка уиски от минибара в стаята. Наля в три чаши – аз отпих, топлината се разля по гърлото ми, отпуснах се още повече.
Звънецът звънна. Мария отиде да отвори – гола, с разпиляна коса. София влезе – висока, с къса руса коса, тесни дънки и топ, който подчертаваше големите ѝ гърди. Очите ѝ блестяха от алкохола от партито. Огледа ни – мен и него на леглото, голи, с цигари в ръка.
- Уау! Сериозно ли? – засмя се тя и съблече топа си веднага.
Остана по сутиен и дънки.
- Аз съм готова отдавна!
Мария я хвана за ръка и я доведе до леглото. София се качи, целуна Мария дълбоко, после се обърна към мен.
- Здрасти, съседе! Искам да видя какво правиш!
Тя свали сутиена си – зърната ѝ бяха твърди, розови. После дънките и бикините. Тялото ѝ беше меко, с леки извивки, а между краката – гладко обръснато. Той стана, хвана София за кръста и я целуна грубо. Аз гледах, курът ми пак се втвърди. Мария седна до мен, галеше ме между краката и шепнеше:
- Сега ще я чукаме двамата с теб!
София легна по гръб на леглото и разтвори краката си. Той се качи върху нея, опря кура си в путката ѝ – вече пак твърд от гледката. Влезе бавно, тя простена дълбоко. Аз се приближих, коленичих до тях. Мария ми подаде чашата с уиски – отпих още, после я целунах. Докато той я чукаше – тласъци, които караха тялото ѝ да се тресе – аз се наведох и започнах да лапам кура му, докато той излизаше и влизаше в нея. Вадех го от путката ѝ, смучех главичката, мокра от соковете ѝ, после го връщах обратно. София стенеше по-силно:
- О, боже, не спирайте…
Мария се включи – докато аз лапах него, тя слезе надолу и започна да лиже клитора на София. Четиримата се преплетохме – тела, пот, мирис на уиски и цигари. Той ускори в София, после излезе и ме бутна по гръб до нея.
- Сега теб пак!
Влезе в мен рязко, докато София и Мария ни гледаха. Докато ме чукаше, Мария се качи над лицето ми и седна – лижех я, докато София се навеждаше и вадеше кура му от дупката ми, лапаше го, мокър от мен, после го връщаше обратно. Аз стенех в путката на Мария, ръцете ми стискаха бедрата ѝ.
Свършихме на леглото още веднъж – той в мен, аз в устата на София, която смучеше кура ми, докато Мария се триеше върху мен. После се преместихме на пода – килимът беше мек, но ние бяхме груби. Аз легнах по гръб, София седна на кура ми – макар аз да съм пасивен, сега я чуках отдолу, докато тя се движеше нагоре-надолу. Той коленичи зад нея, плю и влезе в дупката ѝ отзад – двойно проникване. Тя викаше от болка и удоволствие. Мария стоеше над нас, пушеше цигара и галеше себе си, после се наведе и целуваше София, докато ние двамата я пронизвахме.
От пода се преместихме в кухнята – бутилката уиски ни следваше. София се опря на масата – аз я чуках отзад в путката, докато тя лапаше него. Мария седна на плота, разтвори крака и аз я лижех между тласъците. Той смени мен – чукаше София, докато аз лапах Мария. Спермата се стичаше навсякъде – по пода, по масата. Отпихме уиски директно от бутилката, смеехме се, пушехме – димът се виеше в стаята.
В коридора стана още по-диво – аз коленичих, лапах него, докато той ме чукаше в устата. Мария и София се целуваха срещу стената, пръстите им бяха една в друга. После той ме вдигна, притисна ме към вратата и ме чукаше стоящ, докато двете ни гледаха и се галеха. София се наведе, извади кура му от мен, лапа го, после го върна – Мария правеше същото.
Накрая в банята – под душа, водата течеше гореща, смесвайки се с потта и спермата. Аз седнах на пода. Той ме чукаше, докато Мария и София се милваха една в друга под струята. После се сменихме – той чукаше Мария срещу стената, аз лапах кура му, докато излизаше и влизаше в нея, а София ми галеше простатата с пръсти отзад. Свършвахме отново и отново – в усти, в тела, под водата.
До сутринта – слънцето изгряваше през прозореца – бяхме изтощени, но не спирахме. Лежахме всички на пода в хола, тела преплетени, миришещи на секс, алкохол и цигари. Мария прошепна:
- Това е най-добрата нощ!
София се засмя:
- И утре пак!
Той кимна. Аз затворих очи, усещайки ги около мен – нищо вече нямаше да е същото!
Искам да се знае, че вече не чета скритите педалски истории на този автор. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Отлично купонче! Много яко съпътстване с дима и уискито. Много яко бе стененето направо в нея, докато е под груби тласъци. И много яка идея за женския съпорт. Пълна изненада е сюжета и гаранция, че ще ми свърши работа. По съвпадение, малко по- рано и аз си прекарах добре с фантазия, че съм мъжа, нареждащ какво точно да бъде направено на жена му :). Браво! Четох с растящ интерес и удоволствие. Ф
Здравейте ако има палави жени за чат мъж съм на 30 години имейл [email protected]
Да -а-а, ама аз имам здрав стомах. Е, затова педали отнасят пердах при подходящи условия.
До предния: Как си провери стомаха? Пийна от предния му разказ? Хапна от по предния? И дойде за още, знам, знам
Аман от педали
...и педалски коментари
"""""Как си провери стомаха?""" Като прочетох гнусотиите и не повърнах, но пък изплуваха свидни спомени когато опердашиш педал и разбираш колко си бил прав
Директоре, някой питал ли те е? Разказа си е отбелязан с каква ориентация е!!! Не мога да разбера толкова ли е жалък живота ти, че влизаш да избиваш комплексите си анонимно в сайт за секс разкази??? Добре, че съществуват такива платформи та да може такива безгръбначни като теб да си мислят, че са поне малко значими и, че нещо нещо в този свят зависи от тях! Не мога и няма никога да разбера какво удоволствие ви носи това да изливате помията си по някога, след това деня ви става ли по-хубав? Живота е прекрасен, чукайте се, правете любов и му се наслаждавайте!!!
Още нЕкакъв се е загрижил за живота ми, благодаря! Много добре даже се подрежда живота ми напоследък. Утре Фъркъм за Берлин и ще ви радвам от там с моите ГОТИНИ коментари. Теб като не те кефят, подминавай, доколкото си спомням и аз не съм ти искал мнението относно мой коментар. Произнасяй се по разказа(не по мои коментари) и изчезвай! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Не съм съгласна с идеята за биенето. Първо, в разказа имаме активен, който гостува по собствено желание и на всичкото отгоре си прекъсна ебането на женско дупе, за да се премести в мъжкото. Кого да бием ся? Пасивния? Активния? Автора? Да бием пасивния е като бием жена- не е гот. Да бием активния, няма да ни се получи. Да бием автора, хм, я пак? Не знам за свидните спомени, но тук, основното правило е : свободна и сигурна зона на фантазиите. Ясно лее? Че са си лапали, извадени анусно курове е същото като да си наебал булка, докат си оправя грима в будоара, щот имаш фетиш към сватбено бельо. Филм със сюжет. Ако още веднъж чуя да се упражняват вербалистики, ще има наказания! QMK е Салвадор Дали, повдигащ кожата на морето, за да види спящото под водата куче. https://www.wikiart.org/en/salvador-dali/dali-at-the-age-of-six-when-he-thought-he-was-a-girl-lifting-the-skin-of-the-water-to-see-the?hl=en-GB. Ф
Че чуеш, това е нормална реакция на средностатисически мъж
30 годишния, млад си, намери някоя мадама. Всеки ден се предлагаш .
Все си мисля, че средното ниво мъж би гледал картинки, вместо да се пъне да чете. Тук са над средното, си мисля, с изключение на ректалното шефче. :)))) Ф
Нещо са се разсмърдяли комплексирани байганьовци с недотам прикрити гей фантазии :). Колко трябва да си емоционално травмиран, че да четеш такива разкази и после да мрънкаш и да сипваш в коментарите...пък и с тоя с боя. Прочел, станало му дискомфортно от това, че най-вероятно му е било тръпка да чете такува работи и компенсаторно фантазира как бие някого. Милият...
Е, стига де.Средно ниво българин, може да ходи на два крака и да чете комикси, а не само картинки да гледа.Някои даже част от пътните знаци познават
Абе наше лошо няма, исках да кажа. Тук сме все отбрани по десет критерия с по максимум точки. Освен чревцето в галошки. :))) Ф
Нереален разказ, много ми хареса. За пръв път се изпразних на нещо в интернет от бая време насам. Ако наистина се е случило - евала. Жена ти го е приела мноооого добре. Иска ми се да бях на твое място. / А.
Тъпо, тъпо като всичко изсрано от автора досега. Даже не го и четох докрая, а през няколко реда.
Бях на театър. Супер е странно, когато погледнеш тази ситуация отстрани. Какво искат мъжете и какво правят жените. За едното и също нещо. От едната страна имаме еротичен сайт за ежедневни мъжки нужди, а от другата - театър за месечните женски. От едната страна са обикновени, натурални, естествени мъже, автори, читатели, а от другата средностатистически жени, зрителки, вълнуващи се от изкуство, любов и залези. И тъй като допирната точка на двете страни започва от целувка, нормално е да си помислиш, че и нататък желанията им ще се припокриват. Реално, разминаването е огромно. Жените в залата се смяха на непохватни опити на мъж да се изкаже. И не може. И мълчи. Меца нещо и размахва ръце. Тъгуваха заради отрицанието му, че има нужда от жената, която го вдъхновява. И не е разпознал страха и от скорости, не е разбрал крехкостта на момента в една сладкарница, с един стих и просто си е продължил по пътя, доволен да не го забавят! ?Но това е толкова погрешно! Писано от жена. Гледано от жени. Когато всъщност целия поток от тежки парфюми, десетки килограми цици и биоразнообразие от дупета във всякакви форми, целия салон жени искат една изпепеляваща любов, от която да им омекнат коленете и да забравят доброто си име. Гледат простотии. Рсдват се и ръкопляскат. Че влюбеният не може да се изкаже. Ами няма да говори. И ще я смаже в стената. Ще се разкъсва между това да гали лицето и с опакото на показалеца и да изяжда устните и. Да си завира езика нахално и брутално, в див опит да нахлува, да е вътре. Как ли пък да
Кино, вино, театър всичкото е вятър. Цялата култура се върти около кура...
не е права сценаристката, че жената е или грубиянка или философ, или вода ненапита и никак, ама никак и никога не става въпрос за гол натурален секс. Пфу. Секс и театър. Пошлост в изкуството. Как ще седят по столовете благовъзпитаните зрителки, ако на сцената се случват разпуснати актове из невъзпитани дами? Що за пример? И имаме тук едни мъже, мечтаещи за разкрепостена компания, а отсреща имаме незадоволени изкуствоведки, убеждаващи една друга, че пррросто не си струва да се занимаваш с мъж. Простаци и невежи някви. И? Гледам аз тук, гледам там и си мисля, че много, ама много и липсва на съвременната драматургия нещо пп- освободенко, нещо насочващо мисленето към олекотяване в общуването и намалание на всеобщия стрес и самотност, посредством чист разгул. Сериозно ви казвам. Средната жена изобщо си няма представа, че е красива. Че не ви е нужно повече от ръка на коляното. Че харесвате лиги и мръсно бельо. И грам не ви вълнуват повдигащи сутиени, а прилепени до кура цици. Това жените не го знаят. Мислят си, че е трудно. И че трябва да го отговарят на милион условия. И заемат вражеска позиция, за да опазят честта си. Не говоря за патешките устни и дубайските бедстващи. Те не ходят на театър. Говоря за огромната празнина между тези фантазии тук и живия салон тела на жени разнокалибрени възрасти и фирми. Не знаят, че са красиви. Не знаят, че са желани. Не знаят. Най- вероятно биха се срамували и от избилото мокро петно, отпечатано на ефирна лятна поличка. Къде са ви комплиментите? Къде са ви поощренията за свободно поведение? Защо не внушавате днеска и нощеска колко се възбуждате от живите жени около вас и не ги накарате да се превъзмогнат и отпуснат до естествените си нужди:)? Глад за любов? Глад за плътска любов? Без критерии за красота? Без осъждане. А като два полюса, нуждаещи се еднакво. Потресена съм от изкуственото в изкуството тази вечер. Но го виждам и в приятелките си. В колежките. Дупката между тук и тях е огромна. А може да не е така. Може. Само трябва да сте активни. И мили. И безстрашни. Охххх. Ква реч предполунощна. Оня малкия пак ши зей. :))) Ф
Абе тука едни жени половин час приказват как пониква тиква. Една бамбина - мен като ми го вкарат не виждам и не чувам.
Мдам, без путака да облажи мустака, не се почва работния ден. Кой ще ти катери кран или върти геврека, кат го болят мъдете му, а дедовия скача на бой на секое деколте? Така се не живей. Не е натурално, да се ползват орално само пцувни. Ръката мъжка требва да загребва пръжки без да знае дума целулит. И да възпитава трябва. Да я учи. Жената да бъде жена. Не да ми приказва за кура културен, а да вдига путе култ като байряк. Нея ще целуваш. Ще я хвалиш. Ще я галиш. Ще търпиш. Да знае тя, че ней срамно да се виждат цици, а да са пипнати само от вода. Че ней курва да носи чупугашник на дупки, и ней платена да се раьхожда нощя, тва вий ше я научите. Ше и уважавате крехките стъпки да бъде свободна. Да приема или отхвърля. Да се ебе. В кафене. В кола. В метро. Щом искате освободени жени. Научете ги. Те не знаят какво искате последно. Партията майка или курво долна лапай.
Чекай малко. Ако ти се ебе тури къса поличка, хубав парфюм па като котка вдигни опашка малко мяу мяу. Само тва така онова онака. Театро, сцени, кой отгоре кой отдолу. Отъркай се малко. помъркай. Знаеш ги тия работи, ама иначе няма да потече оная там дето..
Феиче ако си за да такъв купон ние сме двама мъже и жена можеш да ми видиш мейла ако си отворена за реални срещи пиши ми
Ф не е важно да имаш много приятели и голяма публика. Един да е ама с него да си на седмото небе. Хем да се ебете хем да си говорите. По лесно е да обичаш някой отколкото да живееш с него. Затова се качи на оня. Щото няма да живеш с него, а само ше му радваш.
Престани Фейче да гладуваш, но имаш страхотно попадение със следният израз "Не говоря за патешките устни и дубайските бедстващи.". Та един приятел ми изпрати колаж на такива "бедстващи", по къси веещи се разкопчани роклички, рязвали руси и черни коси с екстеншъни, изкочили силиконови цици, развартяли туниговани дупета, устни като гуми на кариерен БЕЛАЗ, а зад тях горящи хотели. Всичко под надслов "Дубай гори".А
Ал, момчета, възмущението ми дойде от факта, че текстът на снощния театър бе написан от млада жена, е връстничка, де :), насочен към актуални разбирания, говор, изказ. И отидох с цел да я анализирам. Да чуя структурата на текста, завоите на сюжета, диалозите, кое прави сценария подходящ за малка сцена и го отличава от писмено възприемане. Видях натруфеност, помпозност и изкуствени характери. И факт, че се играе година и половина. И че авторката пише и поставя постановки нон стоп, прави майсторски класове, по нощно писане в театъра, като има актьори, които изиграват сътвореното...Е, не одобрих. Марта Вачкова се е събличала като млада. Но не е нужно това. Има си методи да нагнетиш емоцията. Което видях ме разочарова за това, че цели редове колежки, приятелки, възрастни жени с проблеми с дишане или да си нацелят устата с шишето вода, активни женски екземляри с къде по- интересни истории за разправяне преди началото на тишината в салона, всички бяха облъчени и възприемаха това за балсама на душата. Това?! Твърде занижени критерии. Твърде ниско самомнение. Да ме прощава известната драматуржка, не съм и гледала другите постановки, обаче ...не не не. А торта Павлова била кръстена на балерината Ана Павлова. Въздушност и пачка. Това бил символа. Тая ми е ползата от снощи. :))) Имам мерак да напиша и аз един театър. Да го поставят. И водят под строй ученици и войничета...:)))) Ф
Ей, Ф, ама с този израз „И водят под строй ученици и войничета...“ ме върна толкова години назад – направо преди новата ера. Нас точно под строй ни водеха в Младежкия театър, много години преди „банановата революция“. Там постановките бяха изключително вълнуващи и богати. Е, декорацията може да е постна за съвременните очи, но за нас тогава беше на изключително високо ниво – картините се сменяха в полумрак, като се завърти сцената. Гледали сме основно български автори – „Под игото“, а воденицата, улиците, кафенето са толкова реалистични в детските очи. Или „Ян Бибиян“, „Ян Бибиян на Луната“, „Спящата красавица“, „Неродена мома“, „Седемте козлета“. Всичко беше истинско, а не модернистични, тип техно и гей постановки. А сега няма армия, така че спокойно – няма да ти мирише на оръжейна смазка, вакса и кожа. Надявам се ,че не ти досадих. Ал
Абе чета коментарите и съм в потрес.Тва еротичен сайт ли е или сайт за нереализирани писатели??? От 30 коментара ,само бля,бля бля. Някой бил на театър .Браво радвам се за Вас.Иска ми се и аз да ходя по често, ама нямам възможност. Та въпросната личност айде да ми обясни ,ама с прости думи,а не бля,бля като политик. Дето говори 20 мин.и нищо не казва какво общо има това със разказа??? Еми нищо - кимплекси избива някои. Влизам в този сайт ,чета разкази(за 1 път коментирам) и като видя разказ с много коментари го чета най вече заради това. Ма то едни и същи комплексари дето не ги разбират "будалите" като мен и явно другаде нямат поле за изява все са тук. От 30,40 коментара 5,6 са по разказа и другото само глупости дето само тоя които го е написал си го разбира. Е и това не е сигурно.
Честито! Комиксите възобновиха прекъснатата кореспонденция. Деде страда от деменция и вече е забравил за бабиното курвеене публично преди седмица. Виждаме го как лиже зажаднял спермата на тъпкачите бабоеби. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, Ал, Ал, будителю, хем на тези без възможности, театър им представяш, хем рязко се заинтересуваха от разказа на QMK. А за мен, лекинко се глезкаш, игриво-свенливо. Да ти изям бузките. Знаеш ли какво ми хареса най- много снощи? Една случка на сцената, когато единия мъж трябваше да отговори на въпросите на жената, не от неговата връзка, а на актрисата в неутрална за сюжетния му образ роля. Тя пита. Повдига интензитета на обвинението. Кара го да се нуждае от силна защита. А той пристъпя към нея. Приближава. Лек. Отпусната фигура. Лицето му омеква. Вижда се даже от балкона. И когато заговаря гласът няма общо с този от преди малко. Мед. Кадифе. Обръща му се цялото излъчване в нещо, което не се интересува от пиесата, а от близостта, нейната. Държи я в ирисите си и не говори, а я осветява с любов, така че думите, веднъж изречени, сменят цвета си в движение и вече означават нещо различно. Тембърът му се пропи през въздуха между тях и някъде в тесния процеп между телата се видяха сенки от миналото, силуетите им, споделящи тайни. Сълзи. Доверие. Видяха се взаимност дълбока и силна, на някого, чиято външност и атрактивна мощ трябва да бъде смекчена, за да я получи тя като погалване, а не насрещен влак. От грижа. Ей тва ми хареса снощи. Тва, което не беше по сценарий. Извинявай, че ти досаждам. Съжалявам. Няма повече. :)))) Ф
Към заблудения, популистът, който се влияе от чуждото мнение и търси масовката : има един сайт дето си коментират по зададена тема и друго не се позволява, там иди. Изчакай да се падне нещо, дето ти е интересно и скачай смело. Смело, смело, в рамките на приетите там директиви. Спускат ги редовно, няма как да останеш неинформиран кое е допустимо и кое се трие. Ф
„Да ти изям бузките.“ Ама какви са тези канибалистични желания, те са стари и жилави. Някога, преди много, много години, съпругата ми – млада майка – се връща от този край на Парка, който сега е известен като „Кукуландия“. Бута количката с Буба/Дани, Жужа. Тя е на нещо като платформи, с къса солей поличка и разтворена блузка. Навела се над Буба, нещо да я оправи, и циците ѝ са доста големички, а от кърменето още повече, и може би бикините ѝ също се виждали. В този момент минава един ЗИЛ-осмак, шофьорът простак -още малко и щеше да изпадне от прозореца и захилен вика с пълен глас: „Ох, да ти изпапкам цицките!“ Тя, с пуританско възпитание, все пак в тогавашния елитен квартал такива викове нямаше, бясна, зачервена, а аз се оказвам виновен. Ал
Е нали сте от партията, защо не му показахте мускулите си комунистически? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Навън съм. В парк. По голи крака и дълга вълнена рокля. Хората са в зимни якета и шапки. Слънцето успява да ми затопли дупето, тила, ръцете. Само, когато сме на светличкото, се наслаждавам на тази милувка. Иначе поразрошени коси и вчерашен парфюм. Да мине оттук каросерия трудоваци- нищо интересно. А че имам мускулна треска на вътрешността на бедрото, не знаят. След сериите, държа тежестите в абсолютното напрежение. Че ако плъзнеш ръка, по голото, по голото, стигаш до охладнели пържолки по ръбовете на релефа и врели в средината. Пиша и ми се загрява лявата половина от слънцето. Гладна съм. А наоколо са птичи песни. Кълвач. Свалки. Мокра зелена тревица навсякъде. Блестят ситни изгубени звездици. Меко е. Податливо. Ако някой седна на пейка, а друг върху него на преко, някой-ът :) ще чуства тежина и топлина, дишане, натиск от цици и влажни устни по лицето си, а тялото на другия ще се намества към подутината на панталона, тъй че да съвпадат нейното празно единение между краката и неговото желание. Тя ще го целува и дразни с обещания от ханша. С ръцете си около врата му. С облизването на ухото и леки зъбки по висулката, докато наоколо се търкалят бебешки колички и лаят кучета. Не знаят нищо трудоваците, дето не минават по улицата, наблъскани в каросерия. Не знаят нищо и читателите в сайта, и ти Ал, идея си нямате как се плъзгат над пролетта топчести прелести женски. С гола плът, скрита от фина вълна. И как се разпукват, за миг, тези пъпки напъпили. Такаааа, косата, вратът, всичко ми пари. Хайде към тъмните сенки. Ф
ТОВА: "Нея ще целуваш. Ще я хвалиш. Ще я галиш. Ще търпиш. Да знае тя, че ней срамно да се виждат цици, а да са пипнати само от вода. Че ней курва да носи чупугашник на дупки, и ней платена да се раьхожда нощя, тва вий ше я научите. Ше и уважавате крехките стъпки да бъде свободна. Да приема или отхвърля. Да се ебе. В кафене. В кола. В метро. Щом искате освободени жени. Научете ги. Те не знаят какво искате последно. Партията майка или курво долна лапай." е НАЙ-ЯКИЯТ коментар от много, много време насам.
Тичай, тичай баби, към Робин Худ, че тук само стари чичаци за бабешките ти мераци. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
" В кола."-Да става ,ама не по светло и по обяд. Най-удачно е когато вали дъжд, колко по-проливен ,толкова по-добре .Направо е класика.А когато е след десет вечерта е класика. А
Благодаря! За признанието на мнението ми като споделено и от друг. :) Ф
Искам да благодаря за онова разкошно дигитално цвете, което се появи миналата година на 8 март! Беше поразително красиво и е много вероятно да ме е оставило без думи, та чак досега. Появи се като абсолютната изненада, на ръба на възможностите програмистки и зарадва всички, които го видяха. Не пиша това, за да бъде повторено. А защото хубавите новини трябва да се разпространяват. Помнят. Остойностяват. Онова цвете значеше много. Насред всички любезности из креватния живот, то цъфна като най- галантен жест на внимание. Беше много мило! И красиво. И се помни. Благодаря! Със сигурност такива магични цветове се разтварят на сто години веднъж, затова наистина не е намек. Ф
Честит осми март на всички жени, списващи в сайта. В личен план се чудя накъде съм без жените - без тяхната грижа, без тяхното внимание, без тяхната топлина, без техните насоки, даже и без тяхната злоба. Та те са цветята на разумния свят. В живота ми жените не са били само за топлина и грижа. Давали са ми съвети, директни или завоалирани, с топлина или чисто практични. Именно тези насоки са ми показвали къде съм, накъде да вървя, какъв съм. Около мен винаги е имало жени. Даже след скарване, подгизнал са ме канили в колата си: „Ще се намокриш, ще настинеш, не ми се сърди повече, знаеш, че те обичам“ и в този момент всичко се успокоява, всичко става човешко и истинско.Без тях, розова градина и зелени морави биха изглеждали като деветият кръг на Ада на Данте.
Много мило обръщение, Ал! Трогна ме с това признание, че благодарение на жените, ревизираш къде се намираш. Това говори много. И за това каква важност им определяш и каква неважност на всичко останало, спрямо което се намираш някъдеси :). Колкото и да роптаят някои хора, празникът си е пълноценен, когато се чуят две мили думи. Професор Бенка бе изчакал 00:03ч, за да пусне на курса вайбър честитка. Е, мило е. А смехорията на батя ти е огромна :). Понеже мрази търговското извиване на ръце за празника, подарява цветята предварително. Получих си шарения букет лалета веднага след твоите песни поздрави, преди няколко дни :))). СлучаЕност. И знаеш ли коя е още по- голямата смехория? Той заобича да купува цветя от определено място, защото се били влюбили с цветарката! Говорейки за мен. Оххх :)))) #смешное. Той разказвал какво правя, тя се вдъхновявала и пляскала с ръце, дружно бършели сълзи на умиление и се влюбвали. :)))) Ал, не забравяй дългата целувка за Центи. Със сестра ми това си говорим чат пат. Всичко друго се понася, но това, че съпрузите ни не се целуват и не сме го правили, откак сме с тях, това е най- тежкото. Затова един от първите ми въпроси към мъже е, веднага след "можеш ли да поправиш пералня" , "целуваш ли се"? :))) Целувка по бузката и се отдръпвам, да не видя как се обърсваш с опакото на ръката :)))) Ф
Ненужните никому старчета-пенсионерчета пак започнаха да спамят под разказите с баналните си битовизми. Горкичките те, колко са самотни за да търсят онлайн Фнимание. Валтер Бенямин
Ненужникът плагиат :)
Ф, за теб и другите жени. За женоподобните създания, освен да го духат, няма какво да пожелая. Те си го знаят. Тъй като не съм по писменото изложение на мисли и чувства, едно стихотворение, което е много вероятно да съм ти го пращал в добрите минали времена. " Под моста Мирабо минава Сена и нашата любов Да я зова ли в спомен въплътена Бе всяка мъка от възторг сменена Иде нощ минути отброявам дните отминават аз оставам Да постоим така ръка в ръката ръцете ни са мост под който преминавайки се мята от погледи преситена водата Иде нощ минути отброявам дните отминават аз оставам Вълната никога не се обръща тече и любовта а мудност на живота е присъща а пък надеждата е тъй могъща Иде нощ минути отброявам дните отминават аз оставам Назад не тръгва нашата вселена и с любовта е тъй не би могла да бъде възкресена Под моста Мирабо минава Сена Иде нощ минути отброявам дните отминават аз оставам" С най-искрени поздрави- Алекс
Ал, Познаваш женската природа. Тя е тиха. Подмолна. И винаги активна да бъде жива. Да даде живот. Нима ако легна в прахта да умирам, ще бъде Сена по- доволна? Да разнесе прахта на рибите, вместо да пълни с вода устите на хиляди легионери, деца и перачки, гребци спортисти и моряци, гладни и жадни да подгънат коляно под моята сянка с хлебец и пастет от пате? Нима със теб и аз трябва да спра времето и да седя назад, очаквайки устрема да се върне и сьомгите да скочат с опашките напред. Мразя, че говориш в минало време. Всичко е тук и сега. И нищо не се губи. Знаеш го. И това. Което е било заря в цветове, сега е друга вълна. И Сена го знае. Сега е ромон. Даже толкова не е. Плисък. Не. Шепот. Не. Клокочене през интервали от десет облака през небето, впрегнати върху тюркоаз. Не. Нищо не е минало. И няма сенки под моста. Аз те държа и милвам и сега. И тази нощ. В минутите преди сън. И в минутите след изгрев. А ти говориш в единствено число. Защо? Не, Ал, нищо не е свършено. Не още. Не с мен. Но аз съм жена, родена от живот и длъжна му. Ще продължавам, независимо кой какво защо. Ще крача. Ще вярвам. Ще нося любов. И теб нося. Искаш ме или не. Твоя съм, пя Симоне. И Арета. И другите. И аз така. Тъй че, Ал, когато си сам, в нощта, не чакаш, не броиш звездите, не гледаш назад за добрите дни, а отричаш, че идва утре, не го искаш, ако ще боли, аз, Ал, през същото време, те държа зад мен, до мен, отгоре, и те любя, наричам по име, цедя енергията ти, без да знаеш. Сломен. Защото Ал, аз съм живота. Длъжница съм му. Да го продължа. Искаш или не искаш, в мен си, и продължаваме да вървим. Това не е въпрос. Нито заповед. А прост факт. Не би могъл да си отделен от мен. Няма как. Не би могъл да си жив, Щастлив и Чужд. Няма начин. Аз съм онези легнали овали, а ти - камшика. Аз съм осморката, а ти силата, която я събаря да лежи. Аз съм празното. Ти ме ограждаш. Където свършвам аз, там си ти. Както искаш го разбирай. Да, различно е. Сена ни вози напред. А там е морето. Дали ще се изгубим? Не, Ал, няма. Ако се държим за ръце. Видя ли? Всичко е по старому. Простирам. Пиша ти. Ще пия кафе. И не, нямам как да ти разказвам като в дневник. Вече не. Сега е друго. Но живо. И истинско. Нима може да е фалшиво, ако ме оргазмираш ден и нощ? Ал, не се е родил онзи, другият, от когото да линееш в страх. Няма атом тесен толкова, че да застане между нас. :)))) Ф
Е, Ал, продължаваме, нали? През просото? През куп за грош? Както дойде? :))) Нали нали нали нали нали Кажи: Да :))) Ф
Не разбрах, душко. Стихотворението е на Гиьом Аполинер, надявам се да не си помислила, че е от мен. Някога майка много го харесваше, но аз не го разбирах, което не е чудно. Аз много неща не разбирам от начина на мислене на жените. При Центи всичко е ортогонално: когато казва нещо, то е директно. Като правило се разбирам с жените, харесвам тяхната топлина – не говоря за секс, а за присъствие. Ако навляза в ирационалното – за мен някои жени, положително настроени към мен- което може да изглежда невероятно, имат някаква сила, която създава усещане за топлина вътре в мен. След охладняването на нашата комуникация се старая да не ти досаждам толкова много. Ал
Да бъде, както казваш, Ал! Абра-кадабра фъррррр
И мене жена ми ме хвана с двамата ми най добри приятели които ми бяха и ебачи. Баччкахме на вилата и разбира се ме чукаха и тя без да с еобади дойде и ни хвана аз бях на ,,чеверме,, лапах на Сашо а Митака ме помпеше яко на задна. Оказа се че и харесва даже и е било фантазия да гледа как ебат се ебат мъже. Отогава се ебе, 4 мата а после почнахме и с други мъже , тя стана ,,хот уайв,, и като с енаебеше с някой го подпитваше дали ебе мъже и после го води да ни ебе заедно с нея. Тя се кефи яко особено като лапаме заедно или да я лижа и да гледа как ме шибат яко. Аз я чукам нея ама други жени не ме интересуват ,не съм гей ама предпочитам секс с мъже. А тя няма нужда да се крие и получава чужди курове редовно не е курва ама и се иска като ан всяка да я ебат чужди пишки. Накратко станахме още по здраво семейство.
Фейче, аз нищо не искам. За мен винаги е било удоволствие да разменяме виждания и емоции, та били те и на битово ниво. Знаеш моето мнение за теб. В моите очи ти си млада, умна, културна, високообразована жена с чувство за хумор, с която е удоволствие да споделяш както спомени и минали събития, така и случки от ежедневието независимо от каква област, култура, социум, литература, живопис, музика или бит. Може и да съм останал с грешното впечатление, че ти дотежавам или ти отнемам твърде много от времето. А истината е, че разговорите с теб винаги са ми били много приятни, просто защото си интересен събеседник и човек с широка култура. Просто се увличам и ми се иска да споделям още неща с една умна и неосъждаща ме жена, към която изпитвам истинска слабост. Алекс
Ал, къде би искал да е новото място? Където безцензурирано и сурово да споделяме мисли и емоции? Когато се пръкнат. :))) Ф
Чекай да се почеше по плешивото теме и да се сети за нЕкоя сладкарница от комунизма. С истински пасти от истинско масло, а не еврогейските с полмово, с които маже тъпкачите си, като Робин Худ преди да ги излиже и да го изчукат пред теб. Валтер Бенямин
Чекай, да се почеше по плешивото теме. Е, не съдете по вашето „кубе“. Това, че Вие сте в главата като обърната тенджера, други имат къса, но гъста бяло-сива коса. Ако няма какво да пишете, отидете някъде другаде да се развонявате! Алекс
Чекай да се почеше по темето с къса, но гъста бяло-сива коса и да се сети за нЕкоя сладкарница от комунизма. С истински пасти от истинско масло, а не еврогейските с палмово, с които маже куровете на тъпкачите си преди да ги излиже и да го изчукат пред теб. Той никога няма да ти признае, че него го възбуждат точно такива неща - мъж да гледа как ебат жена му или жена да гледа как ебат мъжа ѝ - но не е нужно нищо да признава. Всички отдавна знаят за тази му тайна страст.
"Той никога няма да ти признае, че него го възбуждат точно такива неща - мъж да гледа как ебат жена му или жена да гледа как ебат мъжа ѝ - но не е нужно нищо да признава. Всички отдавна знаят за тази му тайна страст." Е, щом на вас Ви харесва ,ами правете си го, но е го препоъчвайте на другите. А, за да не Ви сърби мазната коса- къпете се, а не се развонявайте и поне я измийте. Ползвайте "Ревалит", "Парусан" може да Ви намалят оплешивяването Ви. Алекс
Я стига! Алекс ли си, Нахалекс ли си, кой те знае ти какъв извратеняк си, ама я си признай: има ли разказ за изневяра или педали, в който да няма твой коментар? Не, нали? И като е "не" какво тогава ни се правиш на мома неразбрана, че на теб не ти харесва тази тема за ебане на съпруги и съпрузи от яки потентни тъпкачи?
Не е Нахалекс, а е Педалекс! Мазен дърт педал с къса, но гъста бяло-сива косица, който никак не обича тъпкачите му да са с пърхут, за това им дава съвети какви шампоани да ползват. Умно!
Ал! Пренебрегната ли съм? :))) Не си виждам отговора ти. Ееее, мина празника и айде с обичайното ....ееее....:)))) Ф
Айде бе, Педалекс, стига се чудил и чесал това теме с гъста, но къса бяло-сива коса, Ф. чака да ѝ отговориш...
И ти ли, Фейче, душицо моя? Хайде, пак ми се сърди. Така се стекоха днес проблемите, че чак сега се връщам и първо на теб пиша. Знаеш колко много държа на теб. Сутринта не те засякох и нямаше как да се посъветвам с теб.Харесвам много твоите разкази, някак мека меланхолия лъха от тях и разчитах с теб да ги обсъдим, а уродите да надничат през стобора на нашите размишления. Така че не ми се сърди, много те бива, като служебната Весела. Знам, че никоя жена не обича или харесва да бъде сравнявана с друга, но и служебната Весела се сърдеше, просто за самото сърдене. Каня я на блус, а коментарът ѝ е: „Най-накрая и на мен ми дойде ред. То при толкова обожателки не може колежката до теб да се вреди.“ Ама какви обожателки, какви ги говориш! Сърди се, цупи се и стандартно пак аз виновен. Всички твои разкази и коментари ми харесват, вярно, не съм критик. Чувствам го като изживяване, като носталгия, като твое присъствие. Направо си ми нарисувала в съзнанието вилата, която лятно време посещаваш, старите дървета по склона, парвенютата под вас, тишината и покоя. Така че, където ти кажеш. Алекс. /И не го свързвай с празника вчера, той си има отделна символика.Кореспондеция с теб е истинско интелектуално изживяване.Ти значих твърде много за мен/
Ал, хайде на "Следобедно кафе" :)! Претърколих назад заглавията и това ми грабна окото. Ще си продължа мисълта там. :)
Съгласен душицо моя. Както кажеш. На телефон съм. Уж имам нормални пръсти, а трудпо пиша. Ако разбираш от гледане на ръка, да ми кажеш, какво значи, ако средният и безименния са почти равни
Означава, Ал, че двата пръста заедно имат по- голяма площ, съответно по- голям шанс да ме гърчиш безпощадно. :))) Ф
Искате ли да залагаме дали слабоумния педалекс ще успее да се събере на теферич със следобедно кафе с футката преди новия ирански аятолах да се събере с баща си?
Колега, изгубихме облога този път! https://www.sexkupon.com/story.php?id=4243 Дедето се ориентирал, със сигурност е използвал жокер, тъкмо съм пишел залога, когато се умъкнал в гащите на баба фиче. Валтер Бенямин