Не се заричай

28.09.2026 | Анонимен

Някои жени са много красиви и много, ама много проклети! Приеха ме в електротехникума. В нашия курс от 20 души имаше само четири момичета и те всички някак много бързо признаха за свой водач Марияна. Хубавица, няма спор – средна на ръст, руса, къдрава, синеока, не слаба, но и не пълна. Гърдите ѝ приличаха на две добре оформени ябълки, но пък беше с толкова остър език, че с нея дори учителите внимаваха да не се шегуват. Не прощаваше никому и правеше така, че нито едно от момичетата да не се занимава с някой от нас, а другите три също не бяха за изхвърляне.

В началото предложих да стоим един до друг на първия чин, а тя ме отряза по следния начин:
- Аз да не съм ти материал за чекиите? Сядай зад мен. И това ти е много!

В края на миналия срок Петьо преживя доста трудно отказа на Виолета да ходят заедно и сподели с мен, че Виолета била казала, че го харесва, но момичетата са си дали дума помежду си – когато Марияна си хване гадже, тогава и те ще го направят. Аз преди съм имал три момичета, но в момента бях на сухо и леко се изнервих. Тая пък за каква се мисли? Да регулира живота си, това го разбирам, но да манипулира живота на три момичета – откъде накъде?

Опитах се да говоря с нея, но тя ме изгледа безкрайно предизвикателно и ми каза:
- Ти какво се бъркаш, Павелчо? Нещо заради Петьо? Ти да не си обратен?
- Абе, Янке… – тя леко трепна, като ѝ заговорих така. - Аз че не съм обратен, не съм, но ти каква си, не знам! Това, че на 17 нямаш сефте, си е твоя работа, но защо спираш другите, не разбирам? Що не ги оставиш да си живеят живота?
- Продължаваш да говориш като педераст, пък и адвокат се изписа! – нагло ми се ухили тя. - А като не си обратен, защо от четири месеца си без бройка, а?

Леко се изнервих – тая пък какво си въобразява, че и месеците ми брои!

И реших да играя докрай:
- Ами на сухо ще съм, като те виждам каква си, как няма да съм на сухо!
- Какво искаш да кажеш бе, педалче?
- На сухо съм, защото искам да съм с теб, но като ти знам характерчето...

И гледам как от очите ѝ почнаха да летят мълнии:
- Така, значи две години всеки ден седим на съседни чинове и ти само гледаш и чакаш аз сама да си вдигна краката ли? Май не си педераст… тъпанар си! И да ти кажа, че по-скоро ще си счупя краката, отколкото да ги вдигна под теб, така да знаеш!

Врътна се и заби към кабинета по електроника, а аз хем се ядосах, че си играх да се правя на адвокат на Петьо, хем се ядосах на думите на Марияна. Но на следващия ден си помислих: „Абе, аз защо наистина да не се пробвам с нея?“ и почнах както си знам – днес ще ѝ подам тетрадката, утре ще ѝ помогна в час, по време на тест ще ѝ подам верните отговори. Тя първия месец само се подсмихваше и се подиграваше. Втория месец обаче почна да казва „мерси“, а за нея и това е много! Третия месец я поканих на дискотека. Не прие! Имала личен курсов проект. Поинтересувах се малко повече и ѝ помогнах с проекта. Май след като си получи шестицата, тя за пръв път каза „благодаря“, без да се подиграва. Пак я поканих, но този път на кино. Ходихме да гледаме един хубав филм – „Опасни умове“. След филма я изпратих до тях, но не я пипнах с пръст.

На другия ден пред целия курс тя се направи на сърдита:
- Другите така ли ги изпращаш, като путководач? Поне по бузата да беше...
- Е, че все аз ли да съм първи? Като си толкова печена, ти с колко момчета си се целувала досега? – и май това беше за пръв път тя да не се сети какво да отговори.

На следващата седмица ме покани на кино. За моя изненада улучихме още по-интересен филм – „Красив ум“, за живота на Джон Наш.

На изпращане ѝ казах:
- Не знам, сигурно трябва да съм луд, за да направя нещо толкова велико.
- Ти и сега си луд.
- Това пък защо?
- Само луд може да ходи с мен.

Имаше нещо в гласа ѝ. Изчаках да продължи:
- Знаеш ли каква хубава леля имах? По-умна и по-хубава от мен, но я изнасилиха само защото беше добра и никого не обиждаше. Сега е в лудницата, но когато това ѝ се случи, си дадох дума, че по-добре с остър език, отколкото в лудницата. Тя е единственият човек, въпреки състоянието си, с когото мога да говоря така, както с теб. Значи и ти малко си като нея.

Реших да не ѝ отговарям. Хванах я подръка и вървяхме така. Друг път, като исках така да ходим, тя все ми се подиграваше и се измъкваше, но този път ме хвана за кръста и така продължихме. Исках да я целуна, но тя първо ме отблъсна, а после само дето не скочи отгоре ми. Езикът ѝ беше много мек и много сладък.

- Е, хареса ли ти?

Нищо не казах. Целунах я на свой ред нежно с език и погалих всичките зъбчета, до които стигнах.

Като се дръпнах, тя се ухили:
- Голям кеф! Хайде пак!
- По-полека, ще ти стане навик! – дръпнах се аз. - За педал май не е лошо, а?

Очите ѝ леко потъмняха:
- О, ти помниш! Добре де... извинявай!

Това вече беше направо изненадата на вечерта! Марияна никой не я беше чувал да се извинява на някого. Бързо я целунах само по устните и се отдръпнах. Пожелах ѝ лека нощ.

На другия ден беше неделя. Мотах се цял ден из къщи, когато GSM-ът ми звънна. За моя изненада бяха Виолета, Гергана и Стела – момичетата от нашия курс. През повечето време нищо не им разбирах – Виолета се опитваше да ми каже нещо, докато отстрани до нея викаха и другите две. Когато ситуацията се успокои, разбрах, че искат да отида до болницата. Имало някакъв проблем с Марияна. Тръгнах и по пътя си мисля: „Мамка му, дали пък това няма да излезе вярно – вчера си говорехме за изнасилване, днеска тя е в болницата!“. Гледам – момичетата седят в коридора и обикалят около една врата.

- Какво става?
- Марияна си е счупила краката! – само дето не проплака Стела.
- Е, как точно?
- Не знаем още, сега ще я гипсират и ще я видим.

След пет минути влизаме в стаята и какво да видим – лежи си Марияна на леглото, а двата ѝ крака вдигнати нагоре. В стаята беше само тя.

И аз с моето мръсно подсъзнание направо си представих изнасилването и нещо ми прищрака:
- Мамка им! Марияна, само ми кажи кои бяха и до един ден ще ги пратя при свети Петър преждевременно! Мамка му! Как си, искаш ли нещо?
- Чакай бе, Павеле… – направи опит да се засмее тя, макар че изглеждаше леко замаяна. - Ти какво си помисли? Никой не ме е изнасилил. Паднах от четвъртия етаж заради тъпата котка.

Поех си въздух и като видях ухилените физиономии на другите момичета, се извиних и излязох. Какво са си говорили, не знам. Не разбрах точно какво ми стана – да ѝ говоря такива неща. Като излязоха момичетата, влязох аз.

- Добре ли си?
- Не ставай тъп, как ще съм добре? Сега поне един месец ще съм в легнало положение. Как после ще ви настигна...
- Аз ще ти помогна, не бери грижа за това сега. Имаш ли нужда от нещо?

Тя помоли:
- Целуни ме.

Наведох се да я целуна и после не се сдържах:
- Само си те представях да те видя точно в такова положение, но без гипса!

Тя прихна. Известно време и двамата се хилехме. И точно в този момент баща ѝ и майка ѝ влязоха.

- А така, иди че разбери… – каза майка ѝ. - Би трябвало да плачете, а вие като луди тука!

Погледнах Марияна – едвам се сдържаше да не се разхили пак. То и при мен не беше по-различно. Отидох си. Няколко пъти след това ходих да я виждам. Междувременно направо станах половин учител – почти всичко, което учихме, идвах и ѝ го разказвах, правех пред нея домашните си работи. Лекарите почнаха да ми викат „Дежурния“, а с охраната направо си станахме приятели.

Махнаха ѝ гипса. Почнах да я посещавам у тях, но сега не беше толкова често – сега и приятелките ѝ помагаха.

Една вечер телефонът ми звъни:
- Можеш ли да ми купиш вибратор?
- Абе, мога, обаче може да нямаш нужда от него.

Тя замълча малко:
- А ще ми купиш ли все пак?
- Няма проблем! Кога да ти го донеса?
- Утре за последен ден съм на физиотерапия. Значи вдругиден след часовете, става ли?
- Добре. Чао!
- Ще те чакам.

В сексшопа ме посреща едно момиче, което крещи отвсякъде: „Изчукай ме!“. Като ѝ казах за какво съм влязъл, ми се наложи да чуя цяла лекция – цвят, форма, големина, твърд, максимално близък до цвета на кожата, трайност на батериите при определени модели. Чак ми демонстрира! Демонстрацията продължи около 15 минути. Честно казано, малко нанагорно ми дойде, но не я изчуках – какво ти чукане, аз бях направо втрещен! Разбира се, купих един вибратор, без батерии, при пипане подобен на човешки, с пет сантиметра по-голям от моя размер.

Звъня на вратата. Отваря ми Марияна. По халат.

- Влез, заповядай!

Влизам аз и се оглеждам, а тя:
- Нашите ги няма. Отидоха на вилата. Искаш ли нещо за пиене? Има водка, коняк, мента, мастика…

Тя си наля водка. Аз поисках мента и мастика. Дадох ѝ „покупката“, а тя сложи вибратора по средата на масата. Сетих се един виц, в който бащата вика на вибратора: „Наздраве, зетко!“ и се ухилих. Наложи ми се да ѝ го разкажа.

- Е, аз няма да стигна дотам.
- Сигурна ли си? – реших да я подразня.

Но отговорът ѝ беше доста по-дразнещ:
- Ами ако още се правиш на педал, може и да се разколебая.

Пресегнах се и я сложих в скута си. И в този момент разбрах, че тя е без бельо.

Леко се шашнах, а тя се уви около мен, наведе главата си към ухото ми и прошепна:
- Друг път няма да се заричам! Помниш ли, като се скарахме за Петьо и Виолета? Казах ти, че по-скоро ще си счупя краката, отколкото да ги вдигна за теб...

Усещах какво ще стане, но реших докрай да играя:
- Е, ти вече ги счупи. Какво следва сега?
- Ами това!

Тя стана и махна халата от себе си. Стоеше гола пред мен и някак небрежно с едната си ръка криеше едната си гърда, а с другата криеше путето. Красива, много красива ми се видя.

- Личи ли, че съм със счупени крака? – и се завъртя, за да я огледам цялата.
- Е, десният крак няма как да не си личи, но не мисля, че е болка за умиране. Пак си хубава!

Тя седна на стола си и си допи чашата.

- А ти няма ли да ме целунеш?
- Вашите кога ще се върнат?
- Утре по обед.
- Значи мога да те целувам поне до сутринта!

Допих си чашата и се обадих на нашите да не ме чакат. Тя вече беше взела вибратора и си галеше клитора с него. Аз го взех от нея и го поставих на масата. Както седеше на стола, аз се смъкнах надолу. Сложих краката ѝ на раменете си и забих глава в мъхчетата между краката ѝ. Целунах я по вътрешната страна на бедрата, а ръцете ми я галеха по корема. Леко я издрасках с нокът по бедрата отстрани. Тя се извиваше, почна да охка и ахка. Заиграх се с език. Тя не издържа – хвана ми косата и се опита да ме набута колкото може по-навътре в себе си. Обърнах я обратно. Почнах да ѝ целувам дупето. Тя на всяко докосване потрепваше.

- Не съм очаквала да е толкова хубаво... ама вземи вече и вибратора!

Взех го. Наместих ѝ го на дупето. Тя замръзна, докато го вкарвах първия път. Изкарах го. Вкарах си пръста. После пак вкарах вибратора и почнах да я чукам с него. Видях как клиторът ѝ се показа. Обърнах я към мен. Почнах да ѝ галя клитора, като редувах средния си пръст и езика си. Не спирах да я чукам с вибратора отзад. В един момент тя почна да се извива и трепери така, че помислих, че припада или изпада в шок.

- Страхотно беше! – изкрещя тя.

Свали си краката от мен. Стана, вдигна ме. Целуна ме, като ръцете ѝ танцуваха и пишеха нещо по гърба ми. Като се съсредоточих малко, разбрах, че пише името ми. Бутна ме на стола. Седна на коленете ми. Аз отдавна бях възбуден. Наведе се настрани и почна да го облизва отвън. Като го лапна, си пъхна и пръст в ануса ми. Не очаквах да е толкова приятно. Застана пред мен, почна да ми духа, като през цялото време ме гледаше в очите. И в момента, в който се изпразвах, направи две неща едновременно: налапа го целия и заби вибратора отзад! Успях веднага да го извадя.

- Не ми хареса това с вибратора, да знаеш!

Тя мажеше спермата по гърдите си. Ухили се.

- Е, сега вече знам, че не си педал.
- Още нищо не си видяла!

Взех я на ръце и я занесох до леглото. Тя си вдигна краката точно както беше в болницата.

Не се сдържах:
- Е, да, явно това положение вече ти е станало навик.
- Още ли ще ми говориш! О-о-о-х! – изстена тя, защото аз не само говорех. - Да, давай, Павеле, давай!

Натиснах и усетих, че е прекалено тясна. Натиснах втори път – тя се притисна към мен. Видях как си захапа устните и леко си вдигна очите към тавана, и разбрах – тя вече не е девствена. Веднага го извадих – имаше няколко капки кръв по кура ми.

- Заболя ли те?
- Малко… – каза тя. - Но сега не искам да спираш, докато не свършиш.
- Имаш ли хапчета?
- Не.

Пресегнах се към панталоните, извадих си презерватива, сложих го. Много внимателно го вкарах. Влезе наполовина. Почнах да я чукам.

Усещах как го поема все повече, а като влезе целият, тя помоли:
- Моля те, не го вкарвай целия. Ще ме пръснеш!

Опитах се да се владея колкото мога, но пък бързах като за световно. Но от напрежение ли, от пиенето ли – доста време не можех да свърша. В един момент Марияна си заби ноктите в дупето ми и аз почнах да я блъскам като животно. Рязко я обърнах, вкарах ѝ го, леко навих косата ѝ на ръката си и я опънах като повод. Тя изкрещя от удоволствие, почти се изправи на колене и се притисна със задник към бедрата ми. Усетих как свърши, и почнах да я чукам бясно. След минута свърших и аз. Тя се извъртя, махна ми презерватива – спермата изхвърча към гърдите ѝ и тя я намаза. Хвана ме за врата и двамата паднахме в леглото. Целунах я.

- Явно трябва да престана с острия си език да дразня хората. – каза тя след малко. - Никога не съм си мислила, че точно с теб ще го направя!
- Ти никога не си си мислила и че ще си счупиш краката! – докато ѝ говорех, я галех по краката.

По очите и лицето ѝ виждах, че ѝ е приятно.

- Е, то хората са казали никога да не казваш никога! – засмя се тя. - Тази вечер ще останеш ли при мен?
- И питаш!

След една седмица разбрах, че Петьо и Виолета са вече гаджета, а от тази година Марияна и аз вече седим на един чин!