Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Пишат тук различни истории. Какво пък, да ви споделя и аз какво направих за дъщеря си!
Преди да започна – аз съм на четиридесет и пет години, учител по български език и литература. Дъщеря ми сега е на двадесет години и вече е втора година студентка по „Международни икономически отношения“. Както тя се шегува – учи комбинацията от сервиране и карате при съответната необходимост. Обичам много дъщеря си и се гордея с нея.
Имахме разговори със съпругата ми, преди Стефка (момичето ни) да завърши средното си образование. Не знаехме дали е достатъчно тя просто да бъде добра дъщеря, да ни слуша и да учи добре. А тя беше и добра спортистка – тренираше джудо и все говореше за „Лудия Васил“, който тренираше винчун, но когото хвърлила извън татамито, когато се спречкали. Не сме имали никакви проблеми с дъщеря ни. Винаги имаше приятели и приятелки около себе си.
Но след завършването на единадесети клас Стефка стана някак по-вглъбена, по-умълчана. Мислехме си, че е от пубертета – и то отчасти си беше точно така.
Нямаше как да не забележим – почти всичките ѝ приятелки вече си имаха гаджета, някои дори водеха полов живот, а ако вярвах на жена си – Стефка все още нямаше приятел. Била се целувала няколко пъти с различни момчета, но когато поговорела малко с тях, те се отказвали от следващи срещи. Струвала им се прекалено сериозна. Да беше някоя несимпатична, щях да разбера, но тя стана „Мис Гимназия“ по-миналата година.
Веднъж отидох да видя какво прави по време на тренировките си. Седнах в ъгъла на залата, за да не бия много на очи. Стефка тъкмо обучаваше някакво ново момиче как да пада, когато до мен случайно седна едно момче. Млад, красив – бил ученик в същата гимназия, в която учеше и Стефка, но в друг клас. Той също завършваше.
Без да му казвам кой съм, посочих Стефка и го попитах:
- Познаваш ли я?
Със странна, тъжна усмивка Васил ми каза:
- Е, да, но за съжаление не и в библейския смисъл на думата! Тя наистина е много умна и много хубава (представете си как се почувствах аз в този момент), но няма добро мнение за мен и все ми вика „Лудия“.
- Не разбирам?
- Ами аз съм от малкото, които тренират винчун. Преди две години се опитвах да я свалям, но сбърках подхода. Опитах се да ѝ покажа, че като спортист не съм по-зле от нея. Направихме си спаринг и тя ме хвърли извън татамито.
Спомних си какво разказваше Стефка у дома.
- Ти нямаш ли си гадже?
Васил погледна към Стефка:
- Докато сме в една спортна зала с нея, бих искал тя да ми е гадже.
- Извинявай, да не би да си влюбен в Стефка?
- Ами... май да.
Станах да си тръгвам, когато Стефка притича до мен и ме целуна. Васил, като видя това, целият се изчерви, измънка едно „Довиждане“ и бързо отиде в другия край на залата.
- Татко, ти май говореше нещо с Лудия Васил, а? – засмя се Стефка.
- Не ми изглеждаше луд.
- О, ти нищо не знаеш за него! Стой да видиш какво прави!
Срещу Васил застанаха четирима мъже. Докато разбера какво става, и четиримата вече бяха на земята. Един път, два пъти... свят ми се зави!
- Това не го прави луд.
- Ама той е единственият, който се опитва да ми се сваля. Сигурно си мисли, че щом баща му е дипломат, а той е най-добрият ученик и спортист в училището, има страхотен мотор и кара като състезател, всичко му е позволено. Помниш ли, когато ти казах, че го хвърлих извън татамито? Е, вече не ме закача!
- Мислех, че ти си най-добрата в училището?
- Ами... Лудия Васил има с три стотни по-висок успех от мен – малко нервно каза Стефка.
- Интересно... А дали ще спреш да го наричаш луд? Той може наистина да е влюбен в теб.
Стефка ме погледна изумена:
- Той, влюбен в мен? Пълни глупости! Нищо не ми е казал, а се виждаме през ден в залата.
Прибрахме се мълчаливо. Вкъщи разказах за целия инцидент на жена ми.
Тя се замисли малко и ми предложи:
- Говори още веднъж с Василчо! Ако пак ти потвърди, че я обича, можем да ги сблъскаме и извън залата.
- Но дали Стефка го обича?
- Глупак си ти, Пешо! – целуна ме жена ми. - Като повечето мъже, де! Аз като бях с теб първия път… помниш ли оня първи юли на Варвара? Да не би с теб да бяхме наясно дали се обичаме, или не? Просто правихме секс на плажа, а виж колко години сме заедно вече!
Имах си аз да не помня!
Намерих Васил след няколко дни.
Той, като ме видя, веднага контраатакува:
- Не знам дали трябва да говоря с теб! Ти си баща на Стефка, а нищо не ми каза!
- А ти попита ли ме?
Той се спря и се усмихна:
- Хм... май не.
- Не съм дошъл да ти преча, но искам да те питам нещо. Ти наистина ли обичаш Стефка?
Васил помълча малко и леко смутено ми отговори:
- Ами да кажем, че вчера съм говорил истината. Достатъчно ли ще е?
Сега пък аз млъкнах за малко:
- Май не е достатъчно, Василе!
Той ме погледна леко стъписан, а аз продължих:
- Ти заради едно загубено състезание ли се отказваш от любовта си? Аз на твое място щях... извинявай, всъщност не знам какво точно щях да направя, защото никога не съм бил в твоята ситуация.
Пожелах му приятна тренировка и си тръгнах.
И тогава се започна една! Първо Стефка започна да се усмихва по-често и пак живна. После приятелките ѝ станаха някак по-тайнствени и весели. От жена ми разбрах, че Васил си е променил външния вид и поведението. Скоро научихме, че са излизали на кафе и дори са се целували. Стефка нищо не ни каза директно, но просто ѝ личеше – хвърчеше като вихър из вкъщи и направо можеше да те подлуди с енергията си.
Ние с майка ѝ се правехме, че нищо не забелязваме, но всъщност бяхме много доволни. Обаче една вечер Стефка се прибра разплакана. Женя, жена ми, опита да разбере какво се е случило.
Оказа се, че Васил поискал да спят заедно, но тя му казала, че първо иска да завърши училище. Той я попитал дали, ако спи с него, това означава, че няма да завърши. Тя му се сопнала и отново го нарекла луд. Той нищо повече не казал – платил сметката в дискотеката, изпратил я до вкъщи и си тръгнал.
В първия момент бях решил пак да отида при него, но жена ми ме спря:
- Не са малки, нека да видим какво ще стане.
- Ама не мога да я гледам такава! – възразих аз.
- Да, обаче не можеш да ѝ решаваш проблема всеки път, когато възникне нещо.
Изведнъж ми хрумна идея:
- Виж, след месец тя навършва пълнолетие, нали? Хайде да ѝ направим по-специален подарък… – и набързо ѝ обясних какво ми е дошло наум.
В първия момент Женя ме погледна объркано:
- Обикновено бащите не правят такива неща.
- Че аз нима съм обикновен?
Тя се засмя:
- Май наистина не си по-малко луд от Васил...
Няколко дни у дома беше пълна тишина. После малко по малко нещата се пооправиха – Стефка пак се срещаше с Васил, но някак си по-дистанцирано.
Три дни преди рождения ѝ ден я извиках и ѝ дадох малко пакетче:
- Искам да поканиш всичките си приятелки, които имат гаджета.
- Добре, ама това е за Пампорово! – ахна тя. - Татко, как?
- Не е толкова важно как! Всичко е уредено. Искам обаче да ми обещаеш, че оттам ще се върнеш жена!
Тя ме изгледа рязко:
- Ама татко, ти... аз?
- Помисли малко! Догодина ще бъдеш студентка. Повечето ти приятелки вече водят полов живот.
Тя се изчерви.
- Още ли смяташ Васил за луд?
- А... аз вече му се извиних. Татко, мислех, че тези неща трябва да ми ги казва мама, а не ти!
- Е, нека този път да бъда аз, става ли?
На другия ден най-неочаквано пред входа на училището, където преподавам, ме чакаше Васил.
- Имам проблем!
- Какъв проблем?
- Ами... и аз съм девствен!
- Ха сега де! Тръгвай с мен!
Женя знаеше, че по странно стечение на обстоятелствата една моя леля е само със седем години по-голяма от дъщеря ни. Но не знаеше, че тя всъщност не е работила четири години като сервитьорка в Нидерландия. Беше момиче на повикване, а сега въртеше собствена шивашка фирма. Това беше нашата мръсна фамилна тайна.
Отидохме в цеха ѝ.
Когато ме видя, тя леко се намръщи:
- Пак ли имаш финансов проблем? – беше ни помагала няколко пъти.
- Не, Вики, този път е по-сложно… – и ѝ разказах всичко.
Тя започна да се смее:
- Ти си луд, знаеш ли?
- Знам, знам! Ще помогнеш ли?
Тя внезапно стана странно сериозна и само искрите в очите ѝ показваха колко ѝ е забавно:
- Обаче и аз имам условие! Искам да гледаш през цялото време!
Съгласих се. Имах ли всъщност някакъв избор?
- А кога и къде?
- Ако е сега, може и в офиса! А може и в склада… май там ще е по-добре! Има и легло, и стол за теб… – смееше се Вики.
- Трябва да го убедя!
- А, това си е твоя работа! Впрочем, не му казвай името ми!
- О, добре!
Васил ме слушаше със зяпнала уста. Не му казах всичко – само го попитах дали е съгласен да бъде с тази жена за първи път.
- Ами... добре. Сега ли?
- Зает ли си с нещо?
- Не.
- Значи ще е сега!
Влязохме в склада, който по размери беше почти колкото една учителска стая. Вики вече ни чакаше. Не се беше подготвяла специално – беше с тъмносин костюм, черни лачени обувки и вратовръзка. Сложи го на леглото и започна да го съблича.
- Първия път може на теб да ти се наложи да съблечеш момичето, така че сега аз ще съблека теб. Когато дойде време да я събличаш, няма да бързаш.
Докато говореше, тя му показваше как да го прави. Не разбирах точно как, но в същото време доста умело събличаше и себе си. Останаха чисто голи по едно и също време.
- Не бъди нахален. – каза му тя. - Първия път едва ли момичето ще ти направи това, но трябва да знаеш какво е усещането.
Клекна до краката му и завъртя езика си няколко пъти около главичката на члена му. Васил веднага се втвърди напълно. Членът му не изглеждаше зле за момче на неговата възраст.
- Хубав размер! – похвали го Вики. - Но трябва да запомниш нещо съвсем просто! Колкото и да ти се иска веднага да го вкараш, трябва да правиш всичко поне два пъти по-бавно, отколкото ти се иска, а когато си за първи път с момиче... дори три пъти!
Тя започна бавно да движи устата си около кура му, като постепенно забързваше темпото. После се премести така, че докато му правеше френска любов, да може да го гледа право в очите.
Васил започна да стене, хвана я за главата и се опита да ускори темпото. Донякъде успя и точно преди да свърши, Вики слезе от леглото, застана на колене пред него и продължи да го мастурбира с ръка. Момчето изригна и опръска почти цялото ѝ лице.
Тя се избърса, легна на леглото и му каза:
- Сега да те видим какво можеш!
- Ама... без презерватив ли?
- Не се безпокой, аз пия хапчета, но ти винаги трябва да носиш поне един презерватив в себе си!
Тя се пресегна към члена му и започна да го масажира. Не ѝ трябваше много време – облиза го веднъж целия, а после го насочи към путката си. Беше изцяло гладко обръсната, само с малко триъгълниче отгоре.
- Това тук, ако се гали внимателно, докато си в нея, носи голямо удоволствие! Мамка му, точно така! – Вики вече беше на прага на оргазма. - Нека аз сама! Ти само ме чукай!
Васил започна отначало бавно и мощно, а след това все по-бързо и по-бързо. Вики започна да вика от удоволствие. С едната си ръка галеше клитора си, а с другата стискаше гърдите си. Васил я хвана здраво за бедрата, а тя го притискаше за дупето.
В един момент, цялата плувнала в пот, тя прошепна:
- Спри!
Васил замръзна. Тя се изниза от него и набързо му направи френска любов.
- На това му казват „кучешката“. – застана на четири крака пред него и го пое отново в себе си. - Давай сега!
Васил сякаш полудя – движеше се като машина. Напред-назад, вътре-вън. Косата на Вики се разпиляваше при всяко тласкане. В един момент тя извика силно и се притисна колкото може по-назад към него. В същия миг Васил изрева едно дълго „А-а-ах!“ и се сля с нея.
Аз пък отдавна бях свършил в панталона си, но чак сега го осъзнах.
- Важно е след секс да не заспиваш веднага и да не обръщаш гръб на момичето. – каза Вики, докато си поемаше въздух. - Ако то иска да спи, го оставяш да заспи... ти ще заспиш след него. Ако иска да си говорите след това... ще говориш. Ако иска да спите прегърнати... ще я прегърнеш. Трябва да бъдеш нейният герой!
- Благодаря за всичко! – задъхано каза Васил.
- Моля! Ако не знаех коя ти е приятелка, щях пак да те поканя, но… – Вики ме погледна ухилено. - Понеже скоро ще ставаме и роднини… с уроците бях дотук!
Васил ме погледна стреснато. Вдигнах рамене – какво пък, по-добре отсега да знае!
- Ей в онзи ъгъл има тоалетна и душ… отивай! – направо го изкомандва Вики.
Той отиде, а тя ме погледна:
- Надявам се да си останал доволен?
- Малко ми е неловко… – признах си аз. - За първи път гледам порно на живо!
- Хич да не си мислиш, че ще има друг път! – рязко отряза Вики. - Ако не беше заради Стефка, изобщо нямаше да се навия! Впрочем, май трябва да си поговоря и с нея...
- Чакай, чакай!
- Не бе, Пешо… – разхили се Вики. - Само ще си говорим! Ти какво си помисли?
Васил излезе и започна да се облича. Вики отиде да си вземе душ.
Когато излезе и се облече, целуна и двама ни по бузите:
- Аре, и умната!
Докато водех Васил към залата, той мълчеше.
Когато пристигнахме, се обърна и каза:
- Благодаря за урока. Надявам се, че…
- Не ставай глупав! Нямам намерение да казвам нищо на никого!
Какво са си говорили Вики и Стефка, така и не посмях да попитам.
А когато се върнаха от Пампорово, видях как Стефка и Васил се целунаха за довиждане – дълго, точно като по филмите. Забелязах как Стефка от удоволствие присви единия си крак назад и ми стана ясно всичко!
Вечерта Стефка тихо, но с гордост ми каза:
- Татко, аз вече съм жена, а Васил беше просто... перфектен!
Жена ми влезе за нещо в кухнята, а Стефка добави:
- Направи ми страхотен подарък за рождения ден. Знам за Вики от Васко. Прати ѝ поздрави. Не ти се сърдя, не се сърдя и на нея... напротив! Благодаря ти, татко… за всичко!
Впрочем, не знам дали споменах – сега Стефка и Васил учат отново заедно, но този път са в един и същи курс, и както са тръгнали нещата… май наистина ще си имам „луд“ зет!