Корпорацията (част 2)

15.11.2025 | Анонимен

В късната вечер голямата шефка се върна в луксозния си дом. Изкъпа се, уреди посещение на козметичката си от 6:00 часа сутринта и си взе гореща вана. При други условия щеше да си направи двойка или тройка с някой от вибраторите си, но сега имаше задачки и бързо заспа усмихната.

На сутринта началникът на охраната – един двуметров як негър – остана много учуден да бъде приет от една безупречно гримирана шефка, с чудесен аромат и стилен костюм. Да, разбира се, луничките преобладаващо си бяха там, но отчасти гримът, а отчасти тъмночервеното червило ги правеха малко по-незабележими, карайки човек да не се вторачва там, а в очите и устните на стопанката им. Накратко, висшестоящата дама уведоми началника, че има данни за връзка между двама служители на работното място, което не се толерира от фирмата: единият – служител от пощенския отдел с вероятно име Макс и служителка от някои от другите отдели. Беше изискана пълна справка по камерите в преддверието на пощенския отдел и разпечатки от всички служебни или лични мейли, за които са използвани служебни компютри, както и от всички служебни или лични телефони. В допълнение и справка за личните адреси на всеки от двамата и по-подробни данни за всеки от тях. Разбира се, част от това не беше законно, но началникът беше доверено лице още на баща ѝ и щеше да изпълни това, за което го молеха.

След няколко часа резултатите бяха докладвани: служителят от пощенския отдел Максим Балев се среща в работно време с началничката на отдела за корпоративни клиенти в Средния запад, след нейното работно време. Служителката е омъжена, а Балев е ерген и живее в не особено изискан квартал. За кореспонденция използват неговия личен и нейният служебен телефон заради мъжа ѝ.

В 14:00 часа, отложила една среща, голямата шефка прие в кабинета си въпросната служителка от отдела за корпоративни клиенти в Средния запад. Самата среща лично с най-големия началник на корпорацията не беше знак за нещо добро и служителката нервно изчакваше права. В това време поканилата я огледа. “Нелоша, със спортна фигура, с моя ръст и моя цвят коса, само че по-възрастна. И без лунички!” – помисли си стопанката на кабинета.

- Седнете!

- Благодаря! – дори гласът ѝ беше сходен с този на шефката.

- Причината да Ви повикам, е, че Вие сте вече 5 години наш служител и знаете правилата във фирмата, нали?

- Да…

- Съжалявам, че трябва да обсъждаме това, но до мен достигна информация за нарушение на вътрешния ред на фирмата.

- Нищо не съм направила…

- Спрете! Имаме информация, че вече повече от 8 месеца поддържате сексуална връзка с г-н Максим Балев, служител от пощенския отдел. И то в неговото работно време! За връзка с него използвате фирмения си телефон, което е неприемливо! Ако желаете, мога да ви представя записи, разпечатки… Искате ли?

- Не, моля Ви…

- Значи не отричате?

- …

- Вижте сега! Имам пълното право да Ви уволня и дори да предприема други мерки срещу Вас! Но аз съм човек и жена, като Вас. Освен това не съм съдник на личния Ви живот и ме интересуват и резултатите на фирмата. А те са повече от добри, що се касае до Вашата работа! Поради това имам предложение за Вас! Няма да Ви уволня, а Ви предлагам преместване в офиса ни в Средния запад, където ще сте по-близо до клиентите ни. Длъжността Ви ще е началник отдел с доста по-висока заплата, служебен автомобил и служебно жилище в добър квартал, където ще можете да се устроите добре със семейството си. В замяна на всичко това искам Вашата бъдеща лоялност към фирмата, никакви нерегламентирани връзки със служители на корпорацията и никакви връзки повече с Максим Балев, който също мисля как да спася. За целта ще трябва да ми дадете служебния си телефон още сега и да напуснете сградата, без да си вземате довиждане с него или с който и да е друг по какъвто и да е начин. Ако приемате предложението ми, всичко, което имам срещу Вас, си остава само в тази стая и пълна тайна за семейството Ви. Е?

- Имам ли време за размисъл?

- Съжалявам, но нямате! Мисля обаче, че предложението ми ще е само от полза за Вас.

- Трудно е… Така изведнъж… Но приемам…

- Мисля, че постъпихте разумно. Телефонът Ви, моля! Идете до личен състав да Ви оформят документите по новата Ви длъжност, на която сте преместена от утре. И помнете: никакви обяснения на колегите Ви и никакви срещи с Максим Балев, тъй като отделът по сигурността следи всичко!

- Разбрах.

- Довиждане и успех Ви пожелавам! Радвам се, че намерихме решение!

- Довиждане и благодаря!

Когато вратата се затвори, шефката искаше да изкрещи от радост. Но се задоволи да отвори чекмеджето под бюрото си и да извади няколко снимки с тъмнокос и атлетичен красавец. Погледна го, усмихна му се и промълви:

- Хммм, Макс…

Денят мина напрегнато, но сякаш по-поносимо. Всеки миг, в който си мислеше, че няма сили да продължи, пред нея изплуваха фрагменти от вчерашната случка и ѝ олекваше. Сякаш ѝ се вливаха нови сили, а и още усещаше мъжа в себе си. Когато работната програма свърши, тя освободи сътрудниците, заключи се и взе получения днес телефон. Повече ѝ се искаше да бъде долу в подземието, но трябваше да извърши сериозна проучвателна работа. Зачете се в чата, четеше и четеше. Не бяха си писали за вчерашния секс, но определено имаше много други информативни неща. Оказа се, че служителката е доста палава, но Макс я превъзхождаше. За капак той имаше и фетиши и затова новата началник отдел в Средния запад беше идвала на работа и със силиконови чорапи, и без бикини. Особено му допадаха дамски крака и ходила в ликра, и той многократно хвалеше тези на сексуалната си тръпка.

Голямата шефка се отпусна назад на стола, събу обувките стилето и положи крачетата си на огромното бюро. Бяха обвити в ликра с телесен цвят и изглеждаха малки, но атлетични. Ходилата също бяха малки, но добре оформени. “Е, мисля, че относно тази част няма причина да се притеснявам!” – помисли си тя. Повдигна леко полата на костюма, за да се открият леко коленцата ѝ и остана още по-доволна от гледката. Помисли за миг, после вдигна телефона и нареди на сътрудниците си:

- Извикайте г-н Максим Балев от пощенския отдел в кабинета ми. Нека влиза направо!

След десетина минути на вратата се почука и в огромния кабинет влезе във фирмен гащеризон и цялата си прелест българският служител. Беше леко смутен и едва успял да поприглади косата си и да се приведе в по-приличен вид, но веднага сканира приятната гледка на дамски крака върху бюрото.

- Ах, г-н Балев, добре сте дошли! – свали бързо краката си голямата шефка и боса тръгна към него, стараейки се да не си личи вълнението ѝ. - Заповядайте, седнете ей там!

В едната част на кабинета имаше малка ниска маса с ниски, скъпи кожени дивани за сядане и точно там щеше да се проведе първият им “непринуден” разговор. След ръкуването и двамата се насочиха натам, като Балев седна плахо в единия край на дивана, а на отсрещния диван удобно се настани тя. Приличаше на котка, която доволно се протяга на любимото си място, още повече че се облегна на лакът на подлакътника, което ѝ позволи да повдигне на дивана краката си.

- Нещо за пиене да Ви предложа? – усмихна се тя, но ѝ беше отказано, макар че гърлото на мъжа попресъхна малко от вълнуващата гледка. - Извиках Ви тук, тъй като, както знаете, от известно време съм ръководител на корпорацията. Осъзнавам, че един от най-важните ресурси на всичко това е човешкият фактор, с който разполагаме и си поставих за цел да вникна в работата на всички звена и да видя с какво мога да съм им полезна. Вие, г-н Балев, знаете, че пощенският ни отдел е, така да се каже, нашата кръвоносна система и много държим на него. Имате ли някакви препоръки, оплаквания или друго да споделите?

Мъжът се почувства още по-неловко: срещу него стоеше именно най-важният, най-влиятелният човек в цялата сграда и го караше да говори. За капак краката на тази личност бяха толкова примамливи, а възпитанието изискваше да бъде гледана в очите и лицето, което не беше толкова красиво. Не знаеше как и какво да отговори, ако и да не беше срамежлив.

- Господин Балев, сигурна съм, че денят е дълъг и за двама ни... – усмихна му се тя. - Дълъг е и тук горе, макар и условията да изглеждат много удобни и затова съм си позволила мъничко да ми починат краката. А и, сещате се, задължителните високи токчета… Поради което моля за Вашето разбиране!

“Аххх, какво ти разбиране!” – мислеше си той, “Направо бих настоявал за това!”.

- И предполагам, че долу във Вашия отдел е още по-натоварено? Имате ли нужда от нещо, за да стане работата в отдела по-лесна и експедитивна?

- Не… Имаме всички удобства. – казаното си беше вярно и единственото неудобство беше мързелът на говорещия.

- Разбира се, аз, както Ви казах, високо ценя труда на нашите служители и Вашия, разбира се! И бих искала да мотивирам с увеличаване на трудовото възнаграждение служителите от отдела, включително Вас, разбира се, за да се чувствате по-добре и ангажиран в корпорацията. – каза тя и на ум добави: “И за да ме любите винаги така, както вчера!”.

- Б-благодаря много за Вашата съпричастност! – заекна Максим.

- Мисля, че 15% увеличение би било справедливо? – усмихна му се тя, а той не знаеше дали да вярва на ушите си. - Надявам се да сте доволен и мотивиран, г-н Балев?

- Повече от доволен, госпожо!

- Радвам се! Утре ще уредим формалностите. Нищо не ми казахте, като препоръки или нужди, но ако се появи нещо, свържете се със сътрудниците ми, моля!

Гледаше го с толкова чист и лъчезарен поглед и усмихнато лице, че българинът изведнъж се захласна: “Ех, колко красива би била с тези чудесни черти, само да ги нямаше тези отвратителни лунички!”. Напусна стаята ѝ с това раздвоение на мисълта и с усещане, че въпреки всичко, ако му се паднеше възможност да изчука веднъж голямата шефка така полегнала на дивана, не би имал против.

Вечерта тя изкара в четене на чуждите разговори в телефона. Въпреки че не участваше в тях, я бяха възбудили до краен предел и тя не издържа, извади единия от вибраторите си и го обязди. Имаше нужда да извади насъбраното напрежение и бурно се мяташе върху него. Пред очите ѝ изникваха части от прочетеното в телефона, а после и от случката в мазето на корпорацията. Путката ѝ течеше обилно и пулсираше неистово, след което се взриви от усещания, а с нея и цялото ѝ неголямо тяло. С мъка измъкна латексовия атрибут и рухна гола на леглото. Последното, което мина през ума ѝ преди да заспи, беше, че с Макс е по-хубаво.

Събуди се рано, но не заради задачи, а от желание да се чука. С мъка взе душ и се загледа в чуждия телефон. “Дали да… Ами ако…” – помисли си бързо и екзалтация и страх се смениха за секунди в ума ѝ. Все пак реши да се бори и докато колата я отвеждаше към билдинга около 10:00 часа написа: “Хей, приемаш ли гости след работа ;)”, на което получи отговор: “Само определени ;)”. Разговорът продължи:

“Знаеш ли, казаха ми, че голямата шефка викала служители от разни отдели да ги разпитва как е работата?”

“Да, вчера ме извика при нея.”

“И как беше?”

“Добре, наистина добре мина.”

“Как я намираш?”

“Много свежа и разбрана.”

“А като жена? Но честно, няма да се разсърдя.”

“Би била хубава без тези лунички.” – заболя я от това, но го очакваше.

“Май и ти си видял това, което и другите?”

“Какво е то?”

“Че, ако ги изключим, всъщност си е едно доста готино младо маце?”

“Да, приятна е.”

“Само толкова? Познавайки те какъв си не би имал нищо против да я изчукаш, ако ти падне, даже и в нейния кабинет ;)”

“;)” – това я зарадва.

“Добре, като я видя ще ѝ кажа, може да ти се отвори парашутът с нея ;)”

“А с теб?”

“С мен довечера. Дръж пак тъмно ;)”

Още в 18:00 часа сътрудниците на голямата шефка бяха освободени да се прибират и тя вече имаше пълна възможност да се развихри. Облече си риза и малко по-свободна къса пола на голо, а краката декорира с черни силиконови чорапи и стилето. Погледна се доволно в огледалото и установи, че около сантиметър-два от дантелите на чорапите ѝ се подаваха под ръба на полата – достатъчно, за да не си личи на някоя камера. Помисли си, че ако беше мъж и сама би се изчукала така и усмихната пое към асансьора за началници.

Влезе тихо в пощенския отдел и, тракайки леко с токчета, бързо се отправи към познатата ѝ колона, изгасяйки лампите. Заслуша се. Стори ѝ се, че има някой съвсем близко до нея, който я наблюдава в тъмното. Малко след това една силна ръка я стисна за дупето през полата и краката ѝ се разтрепериха.

- Ебачът Макс на Вашите услуги, госпожо! Много ли се уморихте днес?

- Да. – прошепна тя.

- Чудесно решение да наминете оттук! Знаете, че Макс има подходящи инструменти, за да Ви изрелаксира след тежък ден. Особено подходящи за началнически дупки! – и той повдигна нагоре поличката ѝ, след което напипа дупето ѝ и дантелките на чорапите. - Охо, наистина сте се преработили днес здравата и ще трябва възстановяване!

Замачка дупето ѝ, от което пак ѝ се прииска да вика като завчера, но отново се сдържа. Опря я с лице към колоната с разголен задник и я накара да разкрачи силно крака. След това клекна зад нея, разтвори бузите ѝ и настървено зализа ануса ѝ. Малката дупчица беше вече чукана, но никога обработвана с език, което я хвърли в екстаз. Затърка длани по колоната и запъшка.

- Хммм, толкова си се преработила, че първо ще ти изрелаксирам началническото дупе и после всичко останало... – се чу в тъмното, а като отговор дойде женско изохкване.

Езикът на Максим не се забави и си проби път навътре, докарвайки ѝ неописуеми усещания. Почувства се фриволна, като колежанка, и за пръв път властна като шефка. Представи си образно значението на израза “да лижеш гъза на шефа си” и съжали, че е толкова хубаво, а изразът е само преносен. “Дааа, хубаво излижи гъза на голямата си шефка, Макс! Ти зависиш от нея. Гот е, нали, Макс? Ооо, да, ще се издигнеш така!” – бушуваше в главата ѝ, докато изведнъж як шамар опари дупето ѝ. За секунди властното отстъпи на фриволното и тя в миг се почувства обработвана анално и пляскана като малка непослушница. Отново изпита усещането да бъде “наказвана”, както от баща си, и сантименталното и перверзното се сляха в едно, досущ като две мощни фази, които я ползваха за изолатор. Изолаторът не издържа напрежението и се разтресе от сексуално късо съединение. Този път не се сдържа и извика. Още конвулсираща и облегната на колоната го чу да казва:

- Така, подготвихме нивата, време е да подготвиш ралото, шефке! – и последва звук на разкопчаващ се цип, след което ръката му я хвана за косата и я накара да клекне пред него.

Усети как хуят му се плъзна по лицето ѝ и охотно го лапна. Целият ѝ опит в това беше от лапане на някой от вибраторите ѝ, но там се пестеше и не прекаляваше с дълбочината на проникването. Макс обаче явно беше глезен на по-големи дълбочини и дори хвана главата ѝ и започна да я движи и натиска. Получи се много по-екстремно отколкото си го беше представяла. Не искаше да се предава или издава, но едва смогваше и сълзи избиха от очите ѝ. Служителят не усещаше драмата долу и пъшкаше доволен, тикайки си го напористо чак в гърлото ѝ:

- Оххх, неповторима си в минета, шефке! Затова си и началник, хе-хе!

“Аххх, този мръсник!” – мислеше си тя, “Само ако знаеше в чия уста се намира!”. И мислите ѝ продължиха: “Колко ли знатни и богаташи можеха изобщо да се похвалят, че са чукали шефка на огромна корпорация? А тук самата шефка на корпорацията върти свирки на фирмения пощаджия в мазето на билдинга. И не само това, но пощаджията си позволява да я обсъжда как го прави и се готви да си го пъха в дупето ѝ!”.

За момент я обзе усещане за унижение, но после сякаш видя ситуацията отстрани и това я възбуди още повече и отпусна. Започна да ѝ доставя огромно удоволствие той да се задоволява чак с гърлото ѝ, докато никой друг дори не би могъл да си представя нещо подобно. Усещаше леките движения на въздуха в подземието с оголените части на тялото си и главно с мокрия си от лизане анал, което я наелектризираше допълнително. Чувстваше се волна, освободена и желана, като си доставяше наслади, които бяха табу за жена от нейния ранг, а и изобщо за нея доскоро.

Внезапно атрибутът беше изваден от устата ѝ, което почти я накара да се чувства ограбена. Сръчните мъжки ръце разкопчаха ризата ѝ и добре оформените ѝ гърди се оказаха засмукани. Отново се чу онзи звук, като плющене от опъване на ластик, след което голямата шефка беше обърната към колоната и твърдият му хуй опря в задната ѝ дупчица. Поради възбудата и направената по-рано смазка, този път съпротивата беше по-малка и сравнително лесно Максим изпълни дупето ѝ. Хвана с ръце тънкото ѝ кръстче и се задвижи в нея. Плътно изпълнена и лишена от завчерашната болка, тя се наслаждаваше на усещането да ѝ разширяват неговото любимо лакомство. Но това, което последва, надхвърляше и най-смелите ѝ представи за екстремно изживяване.

Усетил, че отзад вече е достатъчно разширена, той, без да излиза от нея, я вдигна през кръста на ръце и я опря гърбом в тялото си. Беше му лека, като перце, и можеше да я придържа само с една от ръцете си, докато с другата я подхваща за сгъвките зад коленете. Подхваната така голямата шефка беше здраво нанизана и ударно изчуквана отзад. Не беше ясно дали Макс ще се издигне в кариерата, задоволявайки най-голямата началничка в корпорацията, но определено тя се издигна сериозно върху хуя му. Инстинктивно преметна ръка зад врата му и се отдаде изцяло на изживяването. Никога не си беше представяла, че ще бъде разпъвана и обладавана точно по този начин и това ще ѝ хареса. Заедно с това усещаше леките движения на въздуха в подземието с гърдите си и с обилно мократа си путка. Вече и двамата пъшкаха в тъмното, без да се въздържат.

Напрежението в топките на служителя растеше неимоверно, но нямаше индикации, че партньорката му е близко до свършването. Затова той отмести едната си ръка от сгъвките зад коленете ѝ и я насочи към клитора ѝ. Пръстите му започнаха да масажират сериозно набъбналия ѝ орган, което я подлуди. Здраво приклещена и стимулирана, тя не издържа на комбинираното клиторно-анално удоволствие и се разтресе в буен оргазъм. Зад нея Максим, също екзалтиран от ставащото, се празнеше мощно в дупето ѝ.

Изцеден и доволен, той я спусна внимателно да стъпи на пода, при което поомекналият му член се изхлузи от дупето ѝ и от презерватива. Част от спермата рукна на пода.

- Аххх, това твое хищно дупе, шефке! – възкликна служителят и измъкна латекса от ануса ѝ.

Голямата шефка, вече дошла на себе си, се усмихна, наведе се и благодарно засмука полумекия му инструмент, който сякаш отново почна да се втвърдява. Повече секс обаче тя не можеше да поеме и набързо глътна малкото облизана сперма, целуна му го и се изправи.

- Трябва да тръгвам! – прошепна му и набързо се оправи.

Целунаха се и след това звукът от токчетата ѝ започна да се отдалечава, изчезвайки скоро. Българинът стоеше облегнат на колоната и съзерцаваше мрака в подземието.

ɱ