Романс с готина кака и разни приключения на село

20.06.2022 | Анонимен

При малко странно стечение на обстоятелствата имах кратка, но много сладка авантюра с една кака. Бях 31 годишен, бях се разделил с приятелката си през зимата и се хвърлих дълбоко в работа по един срочен, тежък проект. За 8 месеца направо се разбих от бачкане и за капак, когато той приключи, правих и ремонт вкъщи, та ми се беше отщяло да живея направо. Така вече свободен, но доста уморен, някъде в края на октомври разбрах, че някой трябва да закара баба ми до едно село в подножието на Стара планина, за да уреди въпроси по прехвърляне на имоти. Викам си, тъкмо ще се разкарам малко сред природата. Трябваше да стоим 2-3 дни, но останахме 6. В къщата, в която отидохме живеят на баба ми братовчед, много благ човечец – бай Данчо, втората му жена – леля Мария, също приятна, дъщеря ѝ Ели – тя е главната героиня в историята, мъжът на Ели – Митко – с него не си паснахме, заедно с двете им деца – тях пък ги нямаше, тъй като учели в гимназии в друга част на страната и живеели на общежития (това не са истинските имена на хората, тъй като историята е реална). Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:
- С какво ще помагаш, тук с компютър не става, най-много да се контузиш...
Аз конкретно селскостопанска работа не съм вършил, но с години съм бъркал бетон, строил, цепил дърва, копал градина, просто това не ми е ежедневието, ама както и да е. Викам си, няма какво да обяснявам, усмихнах се и казах:
- Ще пробвам, пък ако преча, ще се разкарам.
Тъкмо дойде и Ели, доста интересна кака (впоследствие разбрах, че е на 39) нормална жена, нищо нагласено по нея, но с добри заложби – висока, към 1.70 – 1.75, с дълги крака, леко едро дупе, но доста апетитно, страхотни гърди – големи, но не прекалено, приятно лице с прави черти, черна коса малко под раменете и доста светла кожа, работеше из двора, та беше с анцуг, но добре ѝ стоеше и той. Хапнахме и се хванахме за работа, а Митко с 4-ма негови приятели заминаха за цяла седмица на някаква ловна хижа, да я ремонтират. Аз се хванах да помагам на бай Данчо, да изкопаем основи и да изградим един навес на поляната. Той е приятна компания и с удоволствие слушах и по малко подпитвах за семейството междувременно. Разбрах, че Ели му е доведена дъщеря (т.е. аз нямам роднинска връзка с нея), а той я похвали:
- Ели е умно и много работливо момиче, а Митко не ѝ помага почти за нищо, само се занимава с глупости, ето и сега се затънали работа, той отива хижа да ремонтира с тия неговите.
Ели през това време работеше в градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова. На следващия ден обаче, тотално се шокирах, викам си – нещо не съм я преценил, направо ме плаши. Какво стана – аз отивам “на обекта”, да строим, а по пътя (към 30 м. от двора) има постройка с инструменти и пред нея запален огън и в един казан се грее вода. Гледам бай Данчо към стената на постройката прикрепя една рамка, а Ели реди в нея пътни конуси с отрязан връх надолу, докара един маркуч с вода. Питам ги:
- Какво е това ?
Те ми отговарят:
- Бройлерите са на два месеца вече, днес ще ги колим.
Викам си, супер... но започнах да пренасям инструменти, да прекарвам материали с количката и за моя огромна изненада виждам Ели, сложила една голяма престилка и носи нож, викам баси, верно ли – еми верно, тя самата закла 36 бройлера за зимнина и 2 пилета за манджа, Мария, баба ми и още някакви жени ги разфасоваха пред къщата. И аз шок, това не го очаквах, а минавам на 3 метра зад нея и я виждам – пак такава супер спокойна как реже глави на конвейер – викам си, тази ме плаши, с нея работа нямам... Да, ама следобед, те бяха готови с бройлерите, а вътрешности, крака, перушина, кръвта, всичко събрано и трябва да се изкара нагоре в планината, за да не привлича хищници към двора и животните. Тогава бай Данчо разправя:
- Оня безхаберник (Митко) взе пикапа и сега само в каруцата може да натоварим тия неща и да ги изкараме нагоре.
Товарим ги тия неща със зор, че бай Данчо не може да вдига тежко, а отделно отскубнатите корени домати и други отпадъци от градината и тях, Ели се задава, водейки един доста як сив кон, а бай Данчо каза:
- Тоя ще ви скъса и ръце и нерви.
Тогава разбрах, че той няма да дойде, а Ели му каза:
- Тежка е каруцата, а този е най-силен, като го няма пикапа, това е положението, Митко не ги мисли тия неща.
И действително мятаме се ние на каруцата, Ели хваща юздите и потегляме по пътя нагоре по-склона на планината, а там поне няма кой да те види – имотите са през 100 метра, разпръснати, хора няма, поне това беше ок. Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:
- Много е силен, но не е от лесните.
По-нагоре пак направи някакви такива странни спирания и опити за отклонение от пътя, та на нея явно ѝ писна (но отново никаква емоция) и добре му подгря задника, та му изби мераците да си прави каквото му щукне и взехме да напредваме доста по-бързо. Движихме се към 40-45 минути, че не е близо това място и аз съм доста объркан – заглеждам я леко с крайчеца на окото – хубава бяла кожа, лак на ноктите (с тази тежка работа няма как да са много дълги, но има голяма плочка и така изглеждат по-големи), добро тяло, което още повече ме караше да се изумявам на случващото се цял ден, но все пак завързах разговор, то нямаше как иначе. Оказа се наистина образована, с английски и испански език, има магистратура, живяла е в Студентски град, ходила е на бригада в САЩ, по някаква обменна програма е била в Холандия – оказа се, че сме били в Айндховен и двамата, но с няколко години разлика, тук работила в някаква община с европейски проекти и е видяла как се случват нещата със схемите и източването, конкретно ми даде примери с фиктивна подмяна на стълбове за улично осветление и капаци на шахти – абе общо взето видяла е 2 и 200, а накрая се прибрала на село и върши доста неприятна и тежка работа и така ни тръгна разговора. Спомена бегло, че все повече им се разминават вижданията с Митко и така както са имали идеята да направят био-ферма, така той е изгубил мотивация и тя се озовала в тази ситуация, че вече по-малко време прекарват заедно и децата вече са в гимназия, та ще види как ще се развият нещата. Питах я и за бройлерите:
- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !
Тя се усмихна и разказа история:
- Като бях в щатите на бригада, останах 2 седмици след края при едни добри познати, холандци. Техните родители купили и развивали ферма някъде из Уайоминг, където си произвеждат всичко сами и ме поканиха да отида за малко. Там има още повече такава груба работа и изобщо по ферми и ранчота при тях, няма мъж, няма жена, всичко работи всякаква работа – карат трактори, строят оранжерии, занимават се с животни. А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.
След този разговор се поокопитих малко и си дадох сметка, че просто е много борбена и силна психически и затова е способна както да учи и работи в чужбина, така и да върши тежка, неприятна работа и въпреки това да се поддържа в добър вид. Мислех си – доста е поливалентна и секси, все повече ми се завъртат мисли в главата, дали пък да не пробвам нещо, но разбере ли оня, може и на място да ме остави. Докато си говорим тия неща и си мисля аз, взехме, че стигнахме – едно малко езерце със стръмни брегове и един път по диагонала, който слиза долу до водата, спуснахме се там, изсипахме тия гадости на брега – хубаво, но за да си тръгнем трябва да върнем 10 метра назад и от там да тръгнем – е да, ама “кон задна скорост няма”, както тя каза – опъва му юздите, опитва да го върне – не. Решавам, че ще се правя на мъж – отивам отзад, да повдигна задницата и да я завъртя, но то си тежи – на няколко подхвърляния успях, но така си сецнах гърба, че ми причерня. Дойде Ели и ми каза:
- Подпри се и не мърдай известно време.
Сложи си ръката на гръбнака ми, да затопли мястото, после започна леко да ме масажира, много приятен, макар и кратък, масаж ми направи – поотпусна ми иии... хоп, малко се понадървих даже. Както и да е, замълчах си, прибрахме се, а то есен, дните къси, взе да се смрачава, а тя каза:
- Нека аз да мина първа през банята, за да има време да ми се изсуши косата, а ти след това влез и хубаво си нагрей гърба под душа.
Речено сторено – но излиза тя и я виждам, една хавлия точно на хубавите цици завързала, долу краката ѝ се виждат до една педя над коленете, абе, много секси – усмихнах се малко, тя пусна една съвсем бегла усмивка и мина покрай мен, аз пак се надървих, но се прикрих. На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:
- Гледам, че се движиш нормално вече, явно те е поотпусна гърба. Ако искаш ела да се разнообразиш малко, ще пояздим из околията, има хубави гледки. Естествено съгласих се. Вече усещах, че ѝ е допаднала компанията на някой малко по-мислещ и обръщащ ѝ внимание, с който може да си говори и започнах да се замислям, че вече шансовете за нещо са реални, съответно въпреки риска да го изгубя, си взех портфейла уж без да се усетя (за пред нея, все едно по навик съм го направил), в него винаги нося презерватив. Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:
- Може да позабързаме малко.
И така, лекичко засилихме, но в един момент явно ѝ писна, изплющя нейния кон и се изстреля напред. Лошото е, че и моя директно хукна след тях и аз стегнат, да пазя гърба, някак успях да си ударя топките здраво и хептен ми се стъжни, извиках:
- Чакай, чакай !
Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:
- Ти ще се осакатиш тук за два дена.
Легнах на земята, пита ме тя:
- Боли ли те?
Отговарям ѝ:
- Да, доста!
Но реших вече да се възползвам от ситуацията и продължавам:
- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?
Тя отново без емоция ми отговори:
- Не става така.
Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа. Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:
- Обясни ми с какво толкова те впечатлих.
Опитах се да продължа спокойно:
- Извинявай, нещо съм много напрегнат от вчера, силно се изненадах, умна си, разговорите ни бяха интересни, изглеждаш чудесно, хубава кожа имаш, тялото ти е много привлекателно, чаровна си, а пък вършиш такава груба и неприятна работа, това ме обърка малко, но ме привличаш, а съм сам от доста време и...
Усмихна се, докато ѝ говорех и си сложи ръка на оная ми работа, е не издържах, надървих се като копеле, нищо не си казахме, а просто започнахме бавно и нежно да се целуваме – беше страхотно. След малко, тя каза:
- Да те лекувам, но така няма да стане, нямаме презерватив.
Тук малко ми се върна кръвта в главата и се престорих:
- Ей, вярно да му се не види!
Гушнах я да легне до мен и пак започнах да я целувам и директно я попитах:
- Гърдите ти са невероятни, ще ги покажеш ли?
Съвсем леко се усмихна и си разкопча горнището, после махна сутиена – красота, онемях, перфектните цици, големи, без да са огромни и увиснали, хубави малки ореоли на зърната, мечта. Започнах да целувам и тях, а тя не се дърпа изобщо, само си вкара ръката в гащите ми. В този момент, реших да продължа цирка, казвайки:
- Ей, по инерция съм си взел портфейла с мен тук в гората, но хубавото е, че вътре винаги нося презерватив.
Едва ли се върза, че е случайност, но не реагира, така че просто ѝ взех горнището, свалих и моята блуза и панталоните и ги постлах, доколкото беше възможно, извадих презерватива, сложих си го, тя се събу през това време и започнахме чувствен секс – беше невероятно усещане! Първо аз бях отгоре, вкарвам ѝ го бавно, внимавам да не я боли или нещо друго, тя само ме подкани:
- Дай малко по-живо!
Не чаках втора покана, взех здраво да ѝ го набивам, но гърба ме заболя и се сменихме – тя ме яхна и изживях прекрасни 7-8 минути. Гушнахме се така за малко, направих ѝ още комплименти, но скоро трябваше да тръгваме, че все пак не беше много топло, а и рано се стъмва. Яздихме спокойно на връщане, почти през цялото време мълчахме, но в един момент, тя каза, че не са ок тия неща, дето се случиха и най-добре да си мълчим – съгласих се и се прибрахме. Беше малко филм, да се правя на луд пред възрастните, като се прибрахме, но го изиграх що-годе, проактивно разказах как сме отишли до гората, каква гледка е имало, как добре ми се е отразило малко да разпусна и т.н., сигурен съм че нищо не усетиха. Вечеряхме, Ели се качи да се къпе, аз останах при тях долу, още да си говорим, да обсъдим с бай Данчо какви ще ги вършим утре и все едно нищо не е било. После и аз се качих, Ели си беше легнала, изобщо не съм ходил при нея, бях решил, след това, което ми каза, че ще ходя, само ако ме покани – е не ме покани, изкъпах се и си легнах и аз. Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:
- Много обичам свободната езда, адреналина при галоп.
Аз реших да я попитам, съвсем тънко:
- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?
Замълча за секунда и тъкмо щях пак да почна да се извинявам, тогава ми отговори:
- Зависи от нагласата. Ако изляза просто да се разходя или да поспортувам, тогава е едно, но имам ли някакви други мисли в главата, тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Имам лек фетиш към стегнатите еластични клинчета за езда, обичам да контролирам коня и когато съм в такова настроение, натискът и триенето в предния край на седлото ми се услаждат много.
На мен направо ми пламна лицето, леко се разтреперих, силно се възбудих, не очаквах такива откровения и казах:
- Аз пък имам лек фетиш към ездачките, намирам ги за много секси – стегнати тела, дрехи очертаващи всяка извивка, стриктни и доминантни, но също чувствени, грижовни и мили.
Тя директно ме подкани да тръгнем в галоп.
- Хайде в галоп!
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво. Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:
- Наистина обмислям да се разделим с Митко и ти ми помогна в това отношение. Той не е много партниращ, а ти ме третираш толкова добре и много ми харесва. Все по-малко ми се стои в такава връзка, искам поне малко по-добро отношение и взаимност.
Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става. Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:
- Гледай като тръгнеш да си в правилното настроение и добре да загрееш на седлото.
Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно. За щастие, още преди да съм решил да си тръгвам, чух пръхтенето на коня и я видях как галопира срещу мен – страхотна красота, облякла тесен клин, нагоре ластична тясна блуза, стегнала косата, а циците ѝ подскачат ритмично, супер секси, а конят горкия, взел дал, изпотен, разпенен, задъхан, оказа се, че оня бастун Митко я замотал нещо и тръгнала по-късно, пък това място било на един час темпова езда, а оня я забавил повече от 40 минути, та, както тя се изрази:
- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.
Естествено пак ѝ направих комплименти:
- Очарователна си, страшно се радвам пак да се видим. Беше супер секси да те наблюдавам как яздиш като амазонка. Това ме е възбуди още. Следващия път като се разберем, ще знам, че може и по-дълго да почакам, няма проблем. Ти тръгни когато можеш и по-кротко насам, остави малко сили на коня, да погалопираш тук пред мен, искам да те гледам.
Тя ми отговори:
- Добре, няма проблем. Надявам се да не закъснявам повече, но поне вече ще знаем горе-долу как ще се случват нещата. Ще се разберем допълнително.
Завърза тя коня за едно дърво, настанихме се и ние там, близо до един голям храст, за да сме по прикрити. Аз много обичам добре направен маникюр и тя се беше постарала, а също и тези еластични дрешки – страхотни са, помолих я да е с дантелено бельо – и за това се беше постарала, перфектните черни дантелени изрязани бикини и сутиен, косата я пробвахме как повече ми харесва – и стриктно прибрана и разпусната, не можах да преценя. Оказа се, че мацката просто си е плачела за внимание и страшно много му се радва и го оценява. Онзи бастун, по нейни думи за близо 6-те месеца, в които не сме се виждали, горе-долу и толкова пъти е правил секс с нея, но там комплименти, такива неща – трудна работа, затова и на мен толкова ми се радваше, въпреки че с това обрано поведение, трудно можеш да я разбереш, колко точно е доволна. А на мен точно тази нейна привидна неемоционалност, изключително много ми харесваше. Този път, все пак след 6 месечна пауза, си носех цяла кутийката с презервативи. Беше много страстно всичко, започнах нежно да я целувам по гърдите, коремчето, вътрешната част на бедрата – Ели само потрепваше от време на време, бях доволен, че ѝ доставям такова удоволствие. Свалих ѝ дантеленото бельо, тя се беше обръснала перфектно долу. Започнах бавно с лек натиск с езика да ѝ облизвам вътрешните устни, после напъхах езика колкото мога навътре, после се качих до клитора, леко засмуквам, дразня го с език, забързвам все повече и натискам малко по-силно, тя пуска все повече сок, леко солено, леко кисело, чудно (искаше ми се да ѝ вкарам и пръст, но само мокри кърпи си бях изчистил ръцете и се въздържах). Продължих така и почти успях да ѝ “ударя камбанката” и на мен също много ми хареса. Изстена тихичко няколко пъти и директно ми каза:
- Вкарай ми го вече!
Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно. Видяхме се пак след около 10 дни (стараех се да не се виждаме в един и същи ден от седмицата, за да е максимално трудно на някой да му направи впечатление). Хубавото е, че тя не работеше, аз също и така беше възможно да се видим както във вторник сутрин, така и в четвъртък следобед примерно. Тази ни среща, както се бяхме разбрали, тя дойде пак както я исках облечена, но този път погалопира малко около мен на поляната, а накрая просто ме смая, като реши да свали сутиена и направи още няколко кръгчета в галоп с голи цици, първо със стриктно вързана коса, после с пусната – не знам как не свърших само от гледката, невероятно беше, запъхтян, разпенен кон, готина мацка с перфектен бюст, стегнала му юздите и галопира като амазонка около мен само, за да ми достави удоволствие. Гледа ми изражението, леко се усмихна и ме попита:
- Изглежда, че ти хареса?
Отговорих ѝ:
- Слизай, че не издържам!
Щом слезе, направо я награбих – пак опитах да я ближа и смуча до екстаз, този път според нея бях още по-близо:
- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.
Отговорих ѝ:
- А трябва, заслужаваш го! Чаровна, секси, умна, супер качествена мацка.
Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е. Даже показа един от редките случаи, в които е по-закачлива и се заяде с мен:
- Главата ти мирише на пушек, дръпни се от мен!
Наистина се бях поопушил, докато минавах през една махала, където бяха запалили нещо, но веднага ѝ отговорих в същия стил:
- Ръцете ти миришат на кон, не ме пипай!
И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:
- Няма ли да ме ръчкаш повече?!
И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на свирка и само ми каза:
- Лягай, да видим колко ще ти хареса.
Не знам, после го обмислях и ми се стори, че и друг път са ми правили подобна свирка, но дали защото беше тя, такова удоволствие, че прималях. Започна да го лапа леко, след което ускори движенията, облизва главичката, върти си езика, смуче я, след което рязко го налапва целия и прави 4-5 резки движения със силно засмукване и леко драскане със зъби, после пак започва нежно да си играе с главичката, пак резки промени, яко засмукване, агресивно и бързо лапане до долу, направо не можех да повярвам какво ми се случва, невероятен кеф. Така успя да ме задържи на ръба в продължение сигурно на 2-3 минути, които ми се сториха като час, че направо бях като в несвяст след това, най-якото ми свършване през живота. Не го глътна, но честно казано и нямаше нужда да го прави, така си беше перфектно. Задъхан успях само да кажа:
- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.
След това, като се свестих, пак се погушкахме и поговорихме сериозните неща, пак я изпратих и останах да гледам как се отдалечава, тя се обърна, помаха ми, като че ли беше една идея по-лека раздялата от предния път. Видяхме се още няколко пъти през следващите месеци, но ставаше все по-трудно, първо заради фактът, че става по-трудно да не се забележат по-дългите ѝ езди, а отделно и решихме да сменяме мястото, за да не ни забележи някой, а не беше лесно да се намерят други, които вършат работа. Пролетта напредваше, тревата растеше, шансът някъде да настъпя някоя змия или да ми се закачи кърлеж нарастваше, носех си вече нож, да режа разните клонки, където беше трудно да се минава. Та така, колкото и да ни беше любимо това – аз да я чакам някъде из поляните, а тя да идва като амазонка, вече ставаше трудно. Един път дойде малко унила и доста се гушкахме, без да правим нищо друго – за първи път я видях малко по-емоционална, но пак успя да се сдържи, въпреки че ѝ беше тежко. Каза ми, че е взела решението да напусне Митко и са говорили – не е реагирал добре, но в крайна сметка се разбрали и сега малко ѝ тежи промяната, докато свикне, но тя и децата (когато се прибират) си останали в същата къща, при майка ѝ и бай Данчо, а Митко се изнесъл. Обсъдихме какво ще правим, разбрахме се, че няма как да продължаваме много дълго така, видяхме се само още 2 пъти и беше доста трудно и сексът вече не беше толкова хубав, като знаеш, че повече няма да се виждате, някак желанието изчезва, има една угнетеност. Напрегръщах я силно последния път, очите ѝ се насълзиха, моите също, последна целувка, последна прегръдка и този път не можах да я гледам как си тръгна, а и тя пришпори коня бясно, предполагам, че едва се е стискала да не се разплаче пред мен и е искала това да приключи възможно най-скоро. Тръгнах си и аз изключително потиснат – хем го знаех от самото начало, че няма как да продължи толкова дълго, осъзнал съм го напълно и пак ми е много тежко. Ходих по-бавно в планината, разглеждах наоколо, мислех, хич не ми беше леко и не ми се прибираше вкъщи. Спрях в един мотел, да преспя там, просто да е различна обстановката, писах ѝ единствено, да видя прибрала ли се е, че както тръгна и в каквото състояние беше, ми беше малко притеснено, да не стане някоя беля, но всичко беше наред, написа ми с едно изречение, че се е прибрала, но ѝ е много тежко и така приключихме със срещите. Никога не бих могъл да си представя, че ще срещна мацка, която да видя в толкова контрастни светлини, първото ми впечатление да е такова, че да съм направо шокиран, но все пак да реша да я опозная повече, за да открия, че е супер силна и готина и да имам шанса да ѝ се порадвам. Естествено, като мина малко време започнахме да си пишем понякога – тя успя да си намери гадже, с което най-накрая да се чувства по-добре и даже се похвали, че може да започнат проект за био-ферма. Пита ме как съм – казах ѝ, че още съм сам, но съм добре и така лека-полека с времето спряхме да комуникираме, но оттогава насам, видя ли някоя готина мацка да язди кон, се сещам за нея и ми става едно такова топло, хем хубаво, хем леко носталгично. Хванах си нова приятелка, хубаво ми беше с нея, но още не можех да си изчегъртам от мислите времето с Ели, а жените го усещат. Разделихме се и с нея и наскоро пак се обвързах с друго момиче – какво ще излезе, не знам, но вече някак е доста по-асимилиран споменът за Ели. Просто понякога си мисля дали пак галопира някъде на воля, дали радва новия си мъж и дали той я гушка и обгрижва като мен, да я кара да се чувства добре, дали ѝ спестява такава неприятна и нетипична работа, каквато я заварих аз да върши – надявам се, че да, и че е щастлива.