Корпорацията (част 1)

08.11.2025 | Анонимен

Небостъргачът почти се изпразваше от служители. Беше 19:00 часа. Работният ден беше свършил и си тръгваха и онези, които бяха имали нещо важно за довършване. Само на 39-тия етаж имаше напрежение: едно отрупано с папки бюро гледаше нетърпеливо застаналата пред него нисичка жена, с кестенява чуплива коса, на вид почти момиче.

Всъщност не беше. Искаше ѝ се да е момиче, да се радва на безгрижие и тате да се грижи за всичко, но него вече го нямаше сред живите. Така на 24 години единствената му дъщеря и наследница трябваше да поеме доста тлъстия му бизнес. Не беше лигла – баща ѝ не би го допуснал – нито пък да безделничи. Но просто той не беше проявил далновидност и, отивайки си рано, я беше оставил без всякакъв управленски опит. Преди да стане глава на огромната корпорация, тя имаше само бегли представи за дейността, контрагенти, пазарни механизми, а сега трябваше да навлиза ударно и да поглъща тонове информация. Съветниците, разбира се, ѝ бяха под ръка, но тя някак не им вярваше напълно. Смяташе, че сама трябва да провери и прецени, доколкото ѝ позволяваше скромният ѝ опит. А те пък, от своя страна, не можеха да излязат на глава с нея: бавеше всичко, питаше по 10 пъти за едно и също, а за капак – странните ѝ привички. И не, не беше само онази да ходи из етажа по ефирна момичешка рокличка с гуменки. Тя просто искаше да върши сама някои от нещата, които шеф на подобна компания не би трябвало да прави, като например да търси сама даден служител по етажите или да си взема шейк от павилиона отсреща.

Така работата се бавеше, папките на бюрото ѝ гледаха все по-укорително, а тя им отвръщаше с все по-тъжен поглед. Ех, ако беше да нацепи дърва или да изчисти басейна… но не – думи, цифри, стратегии, контракти. И за капак чакаше писмо от онази камбоджанска фирма за потвърждението на предложените от корпорацията ѝ условия. Това беше приоритетно! Договорът трябваше да замине отново подписан на хартия, а писмото го нямаше!

- Не казаха ли, че са го изпратили още преди 2 дни? – попита тя отново личната си сътрудничка.

- Да, разбира се, госпожо!

- Тогава къде е, за Бога?

- Позвъних и ми казаха, че писмото е доставено още преди час на нашия адрес. – обяви другият ѝ личен сътрудник, който в този момент влезе с телефон в ръка.

- Добре, но защо не е тук? – погледна го неразбиращо жената-момиче.

- Вероятно се бави в пощенския отдел, госпожо? Ще отида да го взема.

- Не, аз ще отида! Нямам време да чакам!

- Но това не е Ваша работа, госпожо! Ще го получите мълниеносно, само да отида.

- Не, никъде няма да ходите! Отивам аз! Разбрахте ли ме двамата? – тя ги погледна с нетърпящ възражение поглед и добави: - А къде е този пощенски отдел?

След бързите инструкции, които получи от двамата, собственичката на компанията извика специалния асансьор, който беше предназначен само за нея и още няколко най-важни директори, след което се спусна с него надолу. Погледна се в огледалото и видя онова, което най-много харесваше в себе си: стройната фигура, с добре оформени гърди и чуплива коса малко в стил 80-те. И, разбира се, това което ненавиждаше: безбройните лунички, които изпълваха лицето ѝ открай докрай. Това бе нещото, което я убиваше, депресираше и смазваше – нещото, което я караше да се чувства непълноценна и да се срамува. През годините всеки, погледнал я отзад, изплезваше похотлив език, който обаче увисваше, след като тя обърнеше лице. Лицето ѝ беше хубаво, но огромната звездна карта от лунички държеше всички на разстояние и никой не си представяше да излиза с нея или пък да има наследници от нея. Единственият, който дръзна да прави секс с нея – богаташко синче – го стори след солиден запой, а на сутринта избяга. Това я направи още по-комплексирана и нехайна към външния вид – не се гримираше и не използваше никакви помади, които да заличат луничките. Но затова имаше и друга причина: панически се боеше да не си загрози още повече лицето гримирайки го, точно както се боеше да посети каквито и да е процедури по премахване на луничките.

За малко оставяме ръководното тяло в асансьора, за да се пренесем 40 нива надолу. Там сред купища рафтове, пълни с пакети, пликове, чували, папки и колички за разнасяне на пощата, се трудеше Максим Балев – щатният дежурен в пощенския отдел след обичайното работно време. Роден в България, но израснал в Америка, където родителите му се преместиха, 25-годишният можеше да се похвали с доста хармонично тяло и пъргав ум, чиито способности се ограничаваха от балканския му мързел. И тъй като отказа да учи в университет, сега беше из големите фирми, но не по етажите, а в подземието и рядко се качваше горе, за да разнася пощата. Максим беше доста чаровен и това не бе убягнало на една от началничките на отдели, която, въпреки че беше омъжена и по-голяма от него, наминаваше от време на време след работа през пощенското звено и двамата се отдаваха на доста бурни страсти. Днес обаче тя щеше да се прибере направо вкъщи след работа.

И докато Максим, отново заровен из пратките, за кой ли път търсеше нещо, вратата се отвори и тихи стъпки влязоха в отдела. “Покоите” на пощенския служител бяха встрани от входа, зад стена, и той нямаше как да види кой и кога влиза. Стъпките наближиха и, оказала се на кръстовище между три пътеки в голямото помещение, посетителката се спря и се чудеше накъде да поеме. Застана до една колона, скръсти ръце на буква “Ф” и се чудеше какво да предприеме. Точно така я видя и Максим, чиито “покои” се оказаха зад гърба ѝ. Загледа се в това хубаво грациозно гръбче и тяло в ефирната рокличка и се усмихна доволен: неговата ухажорка-началник отдел явно беше решила да го изненада днес. Достойнството му щръкна гордо, а той остави настрана пратките и тихичко и ловко се примъкна зад жената. Сложи силната длан на едната си ръка на устата ѝ, а другата си ръка провря между нея и колоната, като напипа ключа за осветлението, който беше на самата колона. Ключът щракна и осветлението в помещението изгасна. Останаха да светят само мъждукащите светлинки на табелите за аварийно осветление.

Голямата шефка се паникьоса! Оказа се на непозната територия в тъмнина и със силна мъжка ръка на устата. Изобщо не знаеше какво може да очаква! Усети как другата мъжка ръка се плъзна по корема ѝ и я притисна назад към тялото на мъжа. Гърбът ѝ се опря в нещо твърдо, което бързо разгада. Мъжки устни се плъзнаха по шията ѝ и един шепот я похвали:

- Днес си възхитителна! Не те очаквах! Радвам се, че дойде… – а после ръката пред устата ѝ се отмести към гърдите.

Ясно си даде сметка, че се е оказала в чужда ситуация. Усети приятно чувство още когато гърбът ѝ докосна твърдината зад нея, но не можеше да се отпусне, докато не разбере дали има някаква заплаха. Когато устата ѝ беше свободна, можеше да извика, но тялото ѝ я възпря: това не беше бездушният вибратор, с когото утоляваше поривите в самотните си вечери, а истински мъж – от плът и кръв – какъвто почти никога нямаше до себе си. И по всичко изглеждаше, че този мъж се възбужда от нея и иска да я чука. И докато обърканите ѝ мисли летяха трескаво, силните мъжки ръце я вдигнаха като перце от пода и я понесоха към тъмното.

- Убийствено ухание, бейби! – изрекоха чуждите устни и потърсиха нейните, а тя не ги спря.

Беше занесена до нещо като бюро или маса и поставена отгоре. Силните ръце погалиха краката ѝ и ги разтвориха. Бикините ѝ бяха отместени и език за пръв път заигра по путката ѝ. Беше ново и невероятно чувство, което я докара до възторг! Искаше да изкрещи силно, но се спря и само изскимтя. Сграбчи края на бюрото и се отдаде изцяло на усещането. Непознатият език вече се пъхаше във влагалището ѝ, облизвайки мокрите стенички.

- Вкусна си! – чу го да казва и това я подлуди.

Никой не беше правил това с нея, камо ли да ѝ каже, че е вкусна! За пръв път се почувства желана, макар и в резултат на едно объркване. Разтвори още по-широко крака и се повдигна леко на лакти.

- Ммм... нагласяш ли ми се, сладурче? – прозвуча пак мъжкия глас и я накара да се разтрепери цялата.

И ако си мислеше, че няма как емоцията ѝ да стане по-побъркваща, то скоро беше опровергана: езикът се измъкна от цепката ѝ, пое нагоре и заоблизва набъбналия клитор. И на него му беше за пръв път и стопанката му се загърчи неистово. Започна да стене доста силно, изцяло потопила се в новото и неизпитано досега удоволствие. Мъжки ръце мачкаха стегнатото ѝ дупе, а езикът вещо бродираше по бутона на женствеността ѝ. Усещаше се стегната до пръсване, пламнала и замаяна. Тялото ѝ се разтресе и за пръв път свърши от ласките на мъж. Изпищя и усети как сълзи избиха от очите ѝ.

- Уауу, бебче, днес си толкова нетърпелива! Ще си каже човек, че не от седмица, ами от година не си го правила! – зарадвано каза чуждият глас в тъмното, без да подозира, че изреченият срок е твърде кратък.

Голямата шефка знаеше, че думите му не са за нея и беше спечелила от чужда страст. Но този мъж, този език, тези ръце и този глас бяха магически! И в тези мигове – свършила, разкрачена и хлипаща – тя осъзна, че ги иска само за себе си и за пръв път усети в себе си заряд да се бори и да се пребори. Внезапно чу непознат звук, нещо като плющене от опъване на ластик, след което твърдият мъжки атрибут проникна в путката ѝ.

- Бебче, адски харесвам това твое розово пиченце! Направо е фантазия! Оххх! Днес ми се струва по-тесничко от всякога! – обсъди я той, след което си проправи път още навътре и започна да я чука.

Чувството да я обладава не латексов вибратор, а истински мъж, изобщо не можеше да бъде сравнявано! Усещаше силните ръце, стоновете му, дори мириса на този непознат, който задоволяваше нагона си, без дори да подозира, че чука най-високопоставената путка в цялата фирма. Караше я да се чувства толкова доволна, безгрижна и незначителна, сякаш беше някоя редова служителка. Отърсваше я от хилядите шефски мисли и отговорности. Чукаше я дълбоко и бавно, което я караше да полудява. “Лудост! Люби ме сякаш има цяла вечност… Та той не подозира с каква скорост се движи светът горе!” – стрелна се през главата ѝ. И беше права: тук времето течеше бавно и те изчукваха бавно. Хуят на пощенския служител я изпълваше чудесно и разклащаше цялото ѝ неголямо тяло – ту се врязваше в нея надълбоко, ту се въртеше леко, като кожена манивела, опирайки в стеничките ѝ. После, сякаш за да я подлуди още повече, се измъкваше от нея и няколко мига по-късно отново я пронизваше. Единият му палец застана върху клитора ѝ и заигра по него.

Шефката не беше и сънувала, че точно в този пореден нервен ден някой ще си играе толкова усърдно с това нейно местенце. Често у дома си доставяше това комбинирано клиторно-вагинално удоволствие, но сега не се изискваше съвсем нищо от нея, освен да се отдаде на наслада. Пръстът му умело масажираше набъбналия орган, сякаш самата тя го направляваше, а отдолу буталото му все така бавно уплътняваше жадната ѝ утроба. Усещаше се, като играчка в ръцете му и подсъзнателно се радваше, че успява да му достави удоволствие, въпреки своята неопитност. От възбуда или пък несъзнателно, започна да върти леко ханша си, което накара мъжа да бъде малко по-груб с нея. Започна да натиска и мачка по-силно клитора ѝ и да се забива по-силно и по-дълбоко в нея, което я накара да стене по-високо. Пощенският отдел се изпълни с дамски и мъжки стенания и мляскащ звук от чукана путка. В мрака отекна плющене от шамар и един къс и силен женски вик.

Голямата шефка свършваше за втори път, тресейки се. Чак след като се отпусна по гръб, напълно безпомощна, си даде сметка, че като малка така по дупето я беше пляскал само баща ѝ в редките случаи на непослушание. До този момент, в който един напълно непознат стори същото и очевидно я беше възпламенил, дарявайки я с микс от спомен, страст и нещо, което не можеше да определи. Усети целувките му по глезените си, след което гласът му ѝ проговори:

- Страхотно момиче! А сега Макс ще опита любимото си лакомство!

В първия момент не разбра и помисли, че отново ще усети езика му между краката си, но след миг ръцете му я хванаха за нежните глезени и ги изтеглиха нагоре и назад към главата ѝ. Едната му ръка се отдели от нея, а после тя почувства върха на хуя му на входа на ануса си.

“Какво си въобразява той? Та аз не съм го правила там! Аз да не съм му… Аз съм му шеф!” – блесна в ума ѝ. Но Максим беше настойчив и започна да натиска навътре. Аналната девственица бързо си даде сметка, че желанието ѝ да има този мъж е многократно по-силно и че онази, с която я бяха сбъркали, сигурно няма проблем с това. Макс беше получавал това от другата и, ако искаше да го има, неопитната шефка трябваше да го пусне там.

- Отпусни го, сладурче! Знаеш, че е прекрасно и ще го обгрижа добре!

Гласът му я успокои, но не дотам, че да преодолее докрай своя страх. Мъжът натисна още и я заболя, но не се издаде и само прехапа устни.

- Боли ли те?

- Не. – прошепна му.

Въпреки че беше вкарал в нея само една трета от пениса си, Максим усещаше съпротивата и започна много леко да се движи, без да натиска навътре. Тясното девствено дупе се противеше на неочаквания натрапник, който напук не искаше да мирува. Стопанката му се разкъсваше между болката и желанието да угоди на пощенския си служител. Още не можеше да асимилира, че губеше аналната си девственост в мазето на собствената си фирма, обладавана от напълно непознат свой подчинен.

Ръцете му се плъзнаха по роклята ѝ и се обвиха около гърдите. Замачкаха ги и тя долови доволното мъркане на мъжа от това действие. Хваната за гърдите беше придърпвана на тласъци към мъжа, който не спираше да се движи в ануса ѝ. Чуваше одобрителните стонове на мъжа и това ѝ вля смелост и я накара да се почувства приятно, че се справя. Отпусна се и той веднага се възползва от тази перспектива и запълни любимото си лакомство до половината на хуя си. Възбудата му се пренесе и върху нея и притъпи болката ѝ. В следващите минути пощенският служител доволно и леко грубовато напрягаше дупето на голямата си шефка, мачкайки гърдите ѝ през плата на роклята. Тя вече си даваше сметка, че това не е нещо, което не би повторила пак и ясно осъзнаваше колко много усещания беше пропуснала досега. Започна да пъшка, което даде на Максим още страст и той начена по-грубо, бързо и болезнено да чука тясното дупе. След двадесетина груби тласъка вече не можеше да се владее и започна да се празни в презерватива в дупето на “своята” партньорка. Последната усети свършването му и, въпреки че нямаше как да свърши, усети голямо удовлетворение от първото си анално постижение. Мъжът се дръпна, наведе се и я целуна.

- Макс... – прошепна му тя. - Беше страхотно! Но аз трябва да тръгвам! Моля те, не пали лампата и не ме изпращай, за да не ни види никой! Окей?

- Окей! Нека да е както кажеш! – отвърна той. - Но не и без целувка за талантливото сладурче!

Целунаха се и след като се пооправи, тя тръгна към изхода следвайки евакуационните светлини. Натисна копчето на специалния асансьор и чак влизайки вътре се отпусна на стената, изпълнена със задоволство и блаженство. Погледна се в огледалото: беше поразрошена и позачервена, но за пръв път се харесваше. Имаше нещо в лицето, в излъчването и в очите ѝ, което изглеждаше различно и я караше да се харесва много. На 39-тия етаж закрачи към кабинета си, където притеснени я чакаха сътрудниците ѝ:

- Забавихте се повече от час? Притеснихме се! Какво стана с писмото от Камбоджа?

- Няма проблем! Вероятно му е даден грешен номер. Може да почака утре, така че утре предайте да ми се донесе до 10:00 часа. За днес стига толкова, свободни сте!

Сътрудниците се спогледаха неразбиращо, но нямаха неблагоразумието да опонират на шефката си. Тя пък влезе в кабинета си и се стовари уморено на мекия си стол, като първо усети остра болка в любимото лакомство на Макс, но после устните ѝ се издължиха в загадъчна усмивчица. Стана, отвори вратата на кабинета си и издаде последното нареждане за деня:

- Предайте на началника на отдела по сигурността, че го чакам утре в 8:00 часа в кабинета си!

ɱ