Зъболекарят

27.10.2025 | Fairy

Светлината бе непоносимо силна. Тя затвори очи. Въпреки тази мярка, една издайническа сълза се изтърколи. Дланите ѝ се вкопчваха инстинктивно около дръжките на стола в очакване на новата порция машинно-ръчна инвазия в устата ѝ. Надуши доктора, преди да го види отново. Острият аромат на здравец погъделичка носа ѝ и пациентката отвори очи, само за да види как красивите му сини очи се приближават твърде близо. От невъзможност да фокусира я заклати морска болест и бързо стисна клепачи. Но вместо очакваното спокойствие, дойде нов и обезпокоителен сигнал. До външната ѝ длан се потъркваше плат. Престилката му. А под нея бе твърдо. Твърдо, не като коремна мускулатура. И не като бедрена кост. Обожемой! Докато пръстите му ровеха в устата ѝ и здраво притиснаха с помощта на инструмент някакво лекарство, а след това и с пръст, та почти измести долната ѝ челюст, Мария използва близостта и набирането на тежестта му върху зъбките ѝ, та леко набута опакото на дланта си в тялото му и даже я позавъртя сферично, сякаш опипва края на дръжката и търси стабилен захват. Зъболекарят се попритисна и определено остави члена си да се наслади на краткото гостуване.

Почти я прегърна, когато се пресегна за пръскачката и скоро напълни устичката ѝ с вода под налягане. Бързо и отривисто извади мокрите марли и нареди:
- Изплюй!
Мария се наведе към плювалника и проточи бавна лига, която се удължи, но не се прекъсна и висеше жилаво до порцелана. Усещаше, че той я гледа и бързо стегна корема си, който се бе изпълнил от напъна на мускула. Изрови още малко слюнка зад зъбите и звучно се изплю, като този път успя да се освободи. Облегна се назад с тънка лига по брадичката и като го гледаше в очите, бавно я попи. Прокара език по устните си и свали погледа си към лонната му област. Нищо не се виждаше от тая бяла престилка. Вдигна очи към неговите и откри точно каквото търсеше. Мътилка във фокуса. Желание. Преди да успее да ги скрие, тя сграбчи свободната му ръка и го дръпна към себе си.

Скорострелно плъзна двата пръста на лявата си ръка върху езика и като ги осмука бързо и извади невинно, посочи към зъба:
- Малко е високо. Подпира ми.
Зъболекарят се приближи да огледа и косата му я погъделичка по челото:
- Не виждам как може да пречи... – говореше ѝ откъм шията, с топъл въздух, гъделичкаш ухото. - Все още не сме изграждали пломба.

Погали я по лицето с мократа си ръкавица, като този път нямаше съмнение с какво се притиска към дланта ѝ. Хванати за ръце, той бе скъсил дистанцията и повдигнал пръстите ѝ, оплетени с неговите, точно върху члена си. Твърд. Готов.
- Станете, моля!
Мария стана от стола. Загледа го от упор. Но не откри повод за действие. Реши да е нагла. Бавно се обърна и се пресегна за суха салфетка, с което му навря вълнения си задник в слабините. Веднага щом ги усети, се подпря на ръце върху стола и погледна назад:
- О! Извинете! – захили се фалшиво.
Доктор Иванов не бе опипвал устните ѝ с латекса си напразно. Не бе се надвесвал над лицето ѝ извън нужното, за тоя дето духа. Не бе я карал да усеща металните остриета откъм венците си току така. Той се натисна в топлите възвишения, колкото да не ѝ даде място за отстъпление и демонстративно свали едната ръкавица. Набра плътната пола нагоре. Огледа интимната задница за миг. После свали стегнатия чорапогащник и го остави да се впие в широкото под ханша, като пред очите му се ширнаха бели дантели и топлата кожа на дупе, спарено между вълна и гумена седалка. Дръпна гащетата надолу. Извади члена си и го допря в лоното между бедрата ѝ.

Мария се побърка от възбуда. Легна, с положено странично буза върху стола и огъна кръста си за повече достъп. После се усети и бързо се захвана с изпънати ръце за ръба на стола откъм доктора и готова за отпор го зачака. Всичко това му дойде много. С голата си длан той опипа срамотиите ѝ и размаза лигите по цепката. Набута члена си в топлината и главичката му скоро опря в теснотия. Тя изскимтя подканящо. Завъртя дупе. Хладината на белите ѝ кълба се потри в ниското на корема и бедрата му. Той не се сдържа. Сгъна латексовия си палец и го заби в ануса ѝ. От това проходът за члена му се разшири и той потъна заедно с целия си стегнат глутеус навътре, чак докато топките му я плеснаха по вулвата. Тя примърка нежно. Докторът се захвана за широчината на новото си работно пространство и се зае да дълбае с упорито настъпление, следвано от отстъпление. Гледаше потъналата си в сфинктера ѝ фаланга. Размърда я. Жената измяука фалцетно разнежено. С дясна ръка разпъна облия бузак встрани, за да вижда как потъва между устните ѝ. Видя и половинчатото изглаждане на набраздения ѝ анален отвор и му дойде беснотията. Блъсна се рязко до дъно и отмести лицето ѝ. Тя се върна за здрав захват с ръцете и подготвена за новите тласъци го пое с въздишки на облекчение. Докторът стисна очи и си представи капещата ѝ лига в умивалничето. Представи си как взима обдухвача и го приближава до ануса ѝ. Как я застрелва в гънките с мощна струя въздух и от това тя свършва в мощен оргазъм.

Така образно си представи всичко, че не бе изненадан как тя го стисна в утробата си, от което позив пробяга през вътрешностите му и го изпари на изхода. Изстреля се дълбоко във влагалището ѝ. Грабна чиста марля и я залепи на мястото на набързо извадения лигав хуй. Набута я малко навътре, като тампон.
- Снимай ми, когато свалиш това и изтече.
Мария стоеше разкрачена, наебана и с поразширен анус, придържайки марлята с провряна ръка.
- Искам да наблъскате и салфетка в дупето ми, Док! С латексово пружиниране!
Докторът я изшамари развеселен:
- Дъвкането е забранено в следващия час!