Ако нещо ти пречи (част 1)

18.10.2025 | Анонимен

В офиса на турската фирма цареше оживление. Събираха се документи и чертежи, проверяваха се сметки. И нямаше как да е иначе: до час щеше да пристигне групата от българската фирма – партньор, която имаше 50% участие в съвместното изпълнение на обекта. Всичко трябваше да е налице и на ниво, поради което, дори в това топло време, в офиса се разминаваха шефове и служители със сака и панталони или с рокли, под които се показваха строги, черни чорапогащи. Нещата бяха почти готови, когато се установи малкият, но дежурен за такива важни срещи проблем: липсваше, поради внезапно заболяване, точно секретарката, която трябваше да носи папките и чертежите на обекта. Тъй като неудобството беше открито късно и нямаше свободен служител, всички се замислиха дали е удачно да бъде взета в групата невзрачната куриерка, на която възлагаха само задачи да разнася разни книжа и то до не много важни адресати.

Проблемът беше в това, че освен непредставителна, тя беше и забрадена до степен да се вижда само лицето ѝ. Вярно, това можеше да мине с повечко фантазия и като някакво официално облекло, но все пак разваляше общото впечатление.

Тук е и моментът да направим една кратка вметка за въпросната куриерка. Родена някъде в източния край на Анадола, тя беше рожба на доста консервативно семейство. Баща ѝ беше ходжа, а майка ѝ – силно религиозна домакиня. Малкото момиче естествено завърши религиозно училище, беше плътно забрадено и изобщо не би попаднало в нашия разказ, ако верските тенденции и фактори не бяха пратили баща ѝ, като проверен кадър, в европейските предели на страната, за да укрепва исляма. Попаднало в селце на изток от Одрин, семейството продължи да си живее консервативно, а ходжата се зае трескаво с поставените му задачи. Съдбата обаче отреди при едно пътуване автомобилна катастрофа да отнеме живота му и този на жена му. Вече пълнолетната дъщеря се оказа съвсем сама в селската къща, без много средства и без особено образование и перспективи. Духовни фактори понатиснаха тук-там и успяха да я уредят за куриерка в описаната фирма. Работодателите ѝ проявиха разбиране към консервативното ѝ възпитание, но също така настояха, че поне лицето ѝ трябва да бъде открито. Така заработи и заживя скромно новата куриерка, на която никой в офиса не обръщаше особено внимание. Смуглото ѝ лице определено не беше грозно, макар и сравнително валчесто, но без никакъв грим, поддръжка и без ни най-малък намек за буйните ѝ гарвановочерни коси около него губеше почти всякаква изразителност и притегателна сила. Дори гъстите тъмни вежди и плътните устни не променяха с нищо общото впечатление. Никой не можеше да си представи какво точно се криеше под черното ѝ фередже, но повечето в офиса биха могли спокойно да се обзаложат, че е дебелана. Ръцете ѝ бяха сравнително нежни, но никога не виждали крем, лак или друга помада.

Протяжното описание навярно добре показва колебанието на шефове и служители какво да предприемат, но нежеланието на който и да е в офиса да свърши тази нискоквалифицирана работа натежа при избора. Така куриерката се оказа в една от колите и замина за обекта с цял наръч чертежи и папки.

Петъчната среща започна официално и конструктивно. Двете групи бързо скъсиха дистанцията и след първоначалните любезности се заеха срочно да обхождат терена, да разглеждат проектите и да дискутират. Един човек от българската група правеше осезаемо впечатление – високият, зеленоок, рус и с фигура на манекен Димитър – обещаващ млад и иновативен инженер. Панталонът и ризата му стояха като специално ушити, но онова, което го правеше различен, беше вечната му безгрижна усмивка с белите като мъниста зъби. Небрежният му почин да съблече сакото си и да го преметне зад гърба си още повече подчертаваше мъжествеността му и направо избождаше женските очи. Неслучайно турските служителки стояха като заслепени пред този божествен мъж, който сякаш напук се правеше, че нищо не забелязва. Една от тези, които остана като гръмната от вида на инженер Димитър, беше припкащата наоколо забрадена куриерка, която за пръв път в живота си се почувства привлечена от мъж и едновременно с това засрамена, че е токова незначителна и няма никакви познания по материята или по английски език. Стараеше се да си изпълнява съвестно задълженията, но направо изпиваше българския Аполон. Беше пламнала и, ако случайно погледът му попаднеше на нея, изгаряше като факла.

След срещата на терен беше организиран обяд в ресторант, след което имаше разговори в турския офис и късно следобед българската група се подготви за път. Инженер Димитър нещо говореше с шефовете, но какво куриерката не можеше да разбере. От слабия шепот на колежките ѝ схвана, че българинът имал намерение да разгледа Одрин и евентуално да напазарува, тъй като бил чул добри отзиви за града и стоките, но не бил резервирал хотел. Шефовете искаха да му помогнат, но имаха ангажименти, служителите обяснимо не проявиха някакво разбиране, а служителките искаха с цялото си същество да придружат красавеца и да му услужат, но нямаше как предвид съпружески задължения и опасност от одумване. И тогава, сякаш съзряла шанса на живота си, куриерката отиде до шефовете си и предложи тя да заведе младия инженер до хотел и да му съдейства. Погледът ѝ се беше премрежил, ударите на сърцето ѝ кънтяха в ушите ѝ и тя дори сама не се чуваше какво казва. Всички бяха изненадани, но това сякаш изглеждаше най-приемливият вариант: консервативно, дебело, забрадено и невзрачно момиче, което няма с какво да омае един толкова обаятелен светски мъж. А и не знае чужд език. Нулева заплаха!

Българският непукист дари неочакваната си помощница с такава лъчезарна и благодарна усмивка, че ѝ се подкосиха краката. Трябваше ѝ малко време да се опомни в тоалетната и да осъзнае, че това наистина ѝ се случва. Беше хлътнала до уши, беше и възбудена. Колко срамно! Но тя нямаше да се поддаде, просто ще го заведе до хотела, ще се прибере и ще забрави.

Излезе уверена и се срина като кула от карти пред чара му. Искаше ѝ се да го хване за ръка и да го поведе. Тръгнаха. Бяха необичайна гледка – елегантен светски исполин и красавец с вървящо до него забрадено миньонче. Попита я нещо, но тя не го разбра и се засрами от необразоваността си. Тогава той измъкна телефона си и използва преводача. Така започнаха да общуват чрез преводача. Една почти безнадеждна идея я осени и тя се зае да я осъществи, отстранявайки пречките. Предложи му да изчака във фоайето на хотела и отиде сама на рецепцията. Обясни на администратора, че братовчед ѝ се е върнал от чужбина, но се притеснява да спи в къщата им, защото не искал да ги притеснява, а те много държали да спи именно там и затова тя моли служителя срещу известна сума да излъже, че няма свободни стаи и че в другите хотели е същото в този сезон. Администраторът на развален английски обясни на българина “как стоят нещата”, след което намигна съучастнически на забрадената и се оттегли.

Инженер Димитър вече се беше простил с надеждата да разгледа и пазарува в Одрин, когато преводачът на телефона му показа: “Ела с мен, имам самостоятелна къща и можеш да преспиш”. “Е, какво пък, малко екзотика!” – помисли си гостът и кимна утвърдително.

Стигнаха до нейното село и дом с колата му, която се паркира в двора. Къщата беше тристайна и доста скромна като обзавеждане. Исполинът дори се наведе, за да мине през вратата. Стопанката му предложи да се освежи в банята, което той с радост прие. Банята не беше нищо особено, дори касата на вратата имаше леки процепи, но каквото – такова! Българинът не го прие за драма, съблече се и се зае с къпането.

Драмата обаче тъкмо започваше в хола! В тази къща мъж не беше влизал от погребението на родителите на куриерката. И сега изведнъж – Мъжът! Добре, доведе го тук, но какво да стори по-нататък съвсем не ѝ беше ясно. Къщата ѝ не беше нищо особено, но все пак той дойде и се къпеше в нея. Думата “къпеше” отекна в съзнанието ѝ. Машинално се отправи към банята и засрамено, като малко дете, постави око на цепката на касата. Видяното я порази: гол, той беше още по-красив! Имаше здраво и атлетично тяло, силни ръце и дълги крака. И между тях един доста забележителен инструмент дори в отпуснато състояние. Домакинята остана без дъх и не можеше да откъсне очи от гледката. Всичко се разбушува в нея. Искаше ѝ се да нахлуе в банята и да го прегърне и обсипе с целувки. Повече от това тя не можеше да си представи, но и това беше много за внезапно избуялата ѝ женственост. Дочу как той спира водата и с много мъка се отстрани от вратата и отиде в хола.

Инженерът излезе от банята с увита около кръста кърпа, съвсем забравил къде се намира. Когато му мина през ума, че това е консервативна къща, вече беше късно. А и сакът с дрехите му беше в хола. Стопанката се обърна и го видя така, след което щеше да получи удар от гледката. Едва-едва заекна “душ, душ” и тръгна на свой ред към банята. Влачеше крака и разчиташе един студен душ да я извади от потреса.

И докато в банята драмата ескалираше, в хола тъкмо започваха детективските пориви. Преоблякъл се, гостът се зае да разгледа необикновеното си обиталище. Съвсем скромна наредба – телевизор, радио, библиотека с религиозна литература и малко семейни снимки по бюфета, на които и двете жени бяха забрадени. Нещо го зачовърка да узнае как ли изглежда една консервативна жена, без това строго облекло. И, да, разбира се, че си спомни за процепите в касата. Промъкна се и на свой ред остана като гръмнат. В банята имаше невероятно надарено миньонче: не беше пълно, а адски изкусително заоблено и стегнато. Отпред се поклащаха застрашително две тежки и масивни гърди, с големи ареоли и с щръкнали от студената вода зърна. Противно на логиката изобщо не бяха виснали, а водата отскачаше от тях и отлиташе на пръски към стените. Коремчето беше плоско, а долният му край завършваше в едно гъсто обрасло черно пространство. Отзад избождаше очите обло и стегнато съблазнително дупе, което почти беше галено от дълга гарвановочерна коса. Последната създаваше на миньончето самодивски вид и необикновена изразителност на лицето.

Едва ли има нужда да казвам, че сега инженерът беше разтърсен и за малко, без да иска, да разшири процепа на касата с твърдия си хуй. Водата спря и с голямо нежелание гостът се телепортира на дивана в хола. След още 10-тина минути домакинята се появи с един безличен яшмак (забрадка) и шалвари – други дрехи за пред хора тя нямаше. Но беше твърде късно тая роба да развали инженер-Димитровата ерекция. Твърде, твърде късно!

Беше сложена масата, телевизорът включен и двамата загряха преводача на телефона от ползване. Всеки питаше другия откъде е, с какво се занимава, дори той я попита била ли е някога влюбена. Неусетно дойде и въпросът за фереджето. Куриерката се сконфузи, а българинът продължи:

- Това е за тези, които има какво да крият и за тези, които не обичат.

- Но аз имам какво да крия, аз обичам семейството си.

- Ти си достатъчно красива, за да няма защо да се криеш! И не за семейството става дума, а за любов към мъж! – и той хвана ръцете ѝ.

Зашеметяването ѝ беше пълно, още повече че за пръв път някой ѝ казваше, че е красива. И то не кой да е! Повдигна очи, видя погледа и усмивката му и се предаде. Главата на мъжа се наведе и ръцете ѝ за пръв път бяха целунати. После той ги погали и направи същото с лицето ѝ, а тя не трепваше, сякаш да не развали нещо. Гостът стана, коленичи и пак беше висок почти колкото нея, седнала на стола. Прокара пръсти по очите ѝ, после по носа и с единия палец си поигра с кръгово движение с устните ѝ. Тя неволно ги разтвори и следващото нещо, което усети по тях бяха устните му.

Идеше ѝ да припадне. За пръв път се целуваше и не знаеше какво да прави, но се стараеше да не се отделя от неговите устни. През това време с ловко движение иновативният инженер развърза забрадката ѝ и косата ѝ за пръв път лъсна пред мъж. Направи отчаян опит да спре тази лудост, но устните му и ръцете му в косите ѝ я парализираха. Българинът беше умел и доста обигран с жените, които направо му се лепяха. Беше опитомявал и далеч по-нахакани и нейните плахи контрадействия само го караха да се чувства още по-голям господар на ситуацията. Допадаха му нейната невинност и свенливост, но най-вече онези завидни извивки, каквито беше докосвал само у една жена в Пловдив, за жалост омъжена. Искаше да я разголи и да засмуче големите зърна и ареоли, едновременно чукайки я в черното руно отдолу, но съзнаваше, че едва ли е готова все още за това. Повдигна я, взе я на ръце и я сложи по гръб на дивана. Разтвори краката ѝ, надвеси се над нея и отново я зацелува. Този път ръцете му се заиграха с масивните ѝ гърди през яшмака.

Тя дишаше на пресекулки, искаше да изкрещи, но намираше това за много срамно и просто потъваше в непознатия свят на удоволствието.

- Гюзел! – чу го да казва и потрепери.

Това беше една от малкото турски думи, която той по принцип знаеше, но си я припомни преди малко чрез преводача, когато ѝ каза, че е красива. Тъкмо пред очите ѝ беше баща ѝ, ходжата, който само допреди 3 години седеше на същия този диван и приемаше гости на турски чай и религиозни приказки. А сега точно там… и то с християнин! Но тя беше гюзел! Правеха точно това с нея, защото беше гюзел! Вадеха я от религиозната безформеност и пасивност и ѝ даваха женствени очертания и наслади. Баща ѝ изчезна. Тя отвори очи и видя своя любим да вдига яшмака и освобождава гърдите ѝ. Лицето му се поглади в тях, а след това започна да облизва и засмуква вече твърдите ѝ зърна. Езикът и зъбите му ловко наелектризираха кубетата на нейната женственост, изтръгвайки първите стонове от гърлото ѝ. Лижеше я полугола пред очите ѝ, като можеше да види буквално от няколко сантиметра какво ѝ причинява. Неочаквано и тя прояви активност: постави ръцете си на гърба му и започна да го гали. Беше ѝ хубаво, но не можеше да се отпусне напълно и причината беше кристално ясна: какво би станало, ако той продължи надолу?

Гостът направи лек опит да продължи надолу с език, но тя веднага се стегна и той го усети по мускулите на корема ѝ. Усмихна ѝ се едва доловимо и вложи целия си натрупан опит с девствени. Хвана ръцете ѝ и ги постави около тялото ѝ, държейки ги леко в своите и галейки ги с палец отгоре. Така тя винаги можеше да ги извади и да се защити. Надигна се, целуна устните ѝ, брадичката, шията и после гърдите. С лице помилва коремчето ѝ и започна да целува ѝ него. Ръцете ѝ бяха все така спокойни в неговите и без да пречат. Някак фактът, че държаха ръцете си, а той не я пипаше долу с тях, я успокояваше.

Неусетно целувките му стигнаха до ръба на шалварите ѝ, които бяха всичко друго, само не и секси! Тя очакваше, че още миг и ръцете му ще се насочат натам, но грешеше! Това, което се насочи надолу бяха само зъбите и устните му. Зъбите хванаха ластика и сравнително лесно изтеглиха надолу на три пъти не особено плътните шалвари. След това пред очите му лъснаха гащите ѝ – също не особено секси, но уханието беше наелектризиращо! Устните му пребродиха Венериния ѝ хълм и завършиха с леки целувки по вътрешната страна на бедрата. Няколко пъти той редуваше целувките, докато изведнъж носът му се потърка в цепката ѝ през подгизналите гащи. Ако не беше застинала от срам, щеше да затвори крака и да скочи, прекратявайки всичко, но срамът я парализира. Докосванията обаче все така продължаваха, докато изведнъж тя усети как засмуква путката ѝ през плата. Погледна го. Беше зверски хубаво точно този перфектен мъж да е там и, както ѝ се стори, да му доставя удоволствие. Засмукванията продължиха и удоволствието накара кръвта във всяка нейна вена да запулсира. Усети как езикът му се натиска в цепката ѝ през гащите, а след това и устните, които се сключваха около подгизналия пубис и го изтегляха. Беше нечовешко: та тя никога не беше си играла със себе си, а сега един непознат, разпилял косите ѝ, набъбнал гърдите ѝ, буквално я изяждаше и изцеждаше! И за капак изобщо не ѝ пречеше да ползва ръцете си по всяко време, ако поиска! Но тя не искаше. Започна да стене неконтролируемо, тялото ѝ се изви назад, впи пръсти в дланите му и изведнъж сякаш някакъв гейзер изби дълбоко в нея и се изстреля в гащите ѝ, пред лицето на този невероятен мъж. Тялото ѝ тупна по гръб на дивана и известно време къщата нямаше адекватен собственик.

Когато ѝ се проясни пред очите, видя прекрасният рус мъж да стои до нея и да ѝ се усмихва. Беше извадил твърдия си хуй и стискаше ръката ѝ около него, биейки си чекии. Инструментът му бе доста дебел, а на фона на малката ѝ ръка дори още повече. Тя не можеше да откъсне очи от него. “Целуни го, красавице!” – подкани я преводачът и куриерката послушно се надигна и го зацелува, макар и несръчно. “Поеми го в устата си и го пази от зъбите си, красавице!” – напъти я преводачът и тя погледна мъжа нерешително. Той ѝ кимна усмихнат и тя се почувства готова. Отвори уста и плахо налапа главичката му, започвайки първата си свирка. Инженер Димитър беше разучавал доста женски усти така и движенията на туркинята не бяха някакъв връх на сладоледа, но гледката толкова надарена девственица да ти доставя удоволствие за пръв път си заслужаваше. Погали гъстата ѝ коса и я остави тя да определя темпото, само повтаряйки “Евет, евет!” (Да).

Стопанката се измаряше, но не се отказваше. Чуваше и усещаше, че на него му харесва и беше решила да му доставя още и още удоволствие. В офиса неколкократно беше чувала колежките си да шушукат за подобен секс и ето че тя също го правеше на любимия мъж, който все така я милваше. Въпреки плахите свирки, той имаше желание да свърши, а преживените емоции му даваха и възможност да го направи. Когато усети, че ще се изпразни, с нежелание извади хуя си от устата ѝ, за да не я стресне и тя да го захапе, след което изпразни обилно количество сперма по дивана, пода и лицето ѝ. След това я избърса с кърпата си за баня, наведе се и я целуна. Тя го гледаше с поглед, пълен с неяснота.

- Ийи, гюзел, ийи (Добре, красива, добре)! – усмихна ѝ се той и я гушна до себе си.

Но така и не им спадна – на него хуят, а на нея желанието за секс. През тази нощ стопанката на неособено угледния дом подобри уменията си по фелацио и изработи първата си турска чекия. Самата тя пък беше излизана вече на голо и отпред и отзад.

На следващия ден в Одрин се случи едно интересно зрелище: в мола влязоха висок, рус красавец и миньонче с фередже, а след два-три часа излезе светска двойка, в която дамата беше с разпилени гарвановочерни коси и носеше по-широки лятна блуза и 3/4 панталони (бе още рано за по-предизвикателни моди). И, да, инженер Димитър изпълни желанието си да попазарува в Одрин, но не толкова за себе си, колкото за стопанката си, което много го радваше. А и тя купи някои неща за него, въпреки малката си заплата. В двете следващи вечери всеки се отблагодаряваше на другия за подаръците с обилна доза орални (а и с турски) ласки.

Когато в малките часове на понеделник русокосият Аполон потегли за България беше препълнен с емоции, но тотално изпразнен от мъжка сила. Само се усмихваше и когато пристигна в Пловдив заспа, като…

Когато в понеделник в 9:00 часа офисът на турската фирма се напълни, всички бяха изненадани да видят “новата” си куриерка. Изглеждаше добре, макар и без грим и помади. А най-изненадани бяха шефовете ѝ, които чуха от нея, че иска да посещава организираните от фирмата курсове по английски и да учи за инженер.

ɱ