Ако нещо ти пречи (част 3)

01.11.2025 | Анонимен

В понеделник в офиса Димитър пак налетя на трудовата медицина.

- Хмммм, вече взе да ми харесваш! – подкачи го докторът.

- А? – пак зяпна Димитър. - Ама торбите под очите ми са същите!

- Абе не ми разправяй ти! Тези торби не са като онези! И освен това е важно ония торби долу в какво състояние са! Като гледам си в отлична форма!

- Ами, спи ми се зверски.

- Ще спиш, като станеш на моите години, а сега ще правиш други зверски работи! – и докторът го потупа по рамото и отмина.

Дните минаваха нетърпеливо и от двете страни на границата. Модерните комуникации не можеха да заместят живия допир, но все пак можеха малко да утолят страстта. Всяка вечер двамата сядаха усмихнати пред камерите, кой по халат, кой без, а понякога и в еротично облекло. И вечерите преминаваха в нощи, а нощите завършваха с всякакъв див виртуален секс, с изключение на анален, какъвто не бяха правили.

Бедата беше, че колата на инженера се развали и макар че всеки път трябваше да е готова утре, все нещо не се получаваше. И така вече втора седмица. И втори уикенд. Пловдивчанинът много искаше да прегръща и да чука надарената туркиня, а тя направо изгаряше по него. Ревността ѝ рисуваше всякакви засукани дами в офиса му, по улиците или в кооперацията му, които точат лиги по сбъднатата ѝ мечта.

В понеделника, след втория уикенд без виждане, отново трудовата медицина, сякаш от нищото, изникна пред нашия герой.

- Нещо кахърен ми се виждаш? – отбеляза докторът.

Димитър понечи да каже нещо, но събеседникът му продължи:

- Хлътнал си до уши, бе! Я се виж! Планина човек и планина инженер! Ако нещо ти пречи, просто го отстрани! – и пак изчезна сякаш в нищото.

Българинът грабна телефона и написа “Този петък, ако нямам кола, ще дойда с рент-а-кар или с автобус!”. След много малко долетя отговор “Искам да дойда аз, но с тези визи…”. Последва въпрос “Имаш ли международен паспорт?” и отговор “Да”. Димитър отвърна: “Снимай ми го и ми го изпрати. Спешно изтегли от интернет документите за виза за консулството в Одрин, попълни ги и ги внеси. Останалото остави на мен!”.

Знае се, че ураганите имат око на спокойствието и бурна периферия. Един такъв ураган с око около Хасково се разрази в следващите часове на Балканите. В двете му периферии – Пловдив и Одрин бушуваха вихри и страсти: набавяха се документи за доходи и цветни снимки, пишеха се и се заверяваха покани за пребиваване и формуляри за визи, внасяха се такси. Типично по нашенски се намери бърза връзка в “Миграцията” на МВР-Пловдив, а инженерът предвидливо се обади и в Одринското консулство, за да помоли за по-бързо разглеждане на документите. В края на деня даже вече имаше купен билет за автобус за петък вечерта. И да, в двата офиса гледаха неразбиращо двамата си колеги, които се усмихваха тайнствено.

Така най-накрая дойде петъкът! Визата беше вече налице и иновативният герой си взе един ден отпуск, за да може да пооправи къщата и да се подготви. Малко след 22:00 часа на автогарата спря автобусът от Одрин и пътниците заслизаха. Слезе и тя: с пусната свободно коса, във възхитителна прилепнала бяла рокля, малко над коляното и бели обувки с високи токчета. Изглеждаше му, като някаква бяла лястовица в падналия мрак. Зацелуваха се още преди да са ѝ взели багажа. Взел куфара ѝ, той я придърпа към вече поправената си кола, остави го в багажника и ѝ отвори вратата, за да седне. За негова изненада, тя го погледна, усмихна му се и каза на български:

- Не, Дими-тър, раз-ходка.

Не беше готов за такова развитие, но нямаше как да откаже. Искаше му се да отидат в неговия апартамент и час по-скоро да я чука, още повече че тази вталена рокличка брутално очертаваше внушителните ѝ форми. Толкова му се чукаше, че би я награбил още тук – на капака на колата или пък вътре. Пламтеше целият и имаше нужда някой да го полее с кофа ледена вода, за да успокои малко страстите. Но с мъка се овладя и с твърд до болка пенис я поведе за ръка към главната.

Петъчният Пловдив беше, както обикновено, пълен с хора, цветове и аромати, които увличаха новодошлата. Градът определено беше по-хубав, по-космополитен и по-романтичен от Одрин. Тя се захласваше и потъваше в него. При други условия инженер Димитър би се гордял много със своя древен град, още повече с такава възхитителна дама до себе си, но точно сега имаше нужда не да бъде с нея, а в нея! Имаше нужда направо да я разчекне и да я ебе, но уви…

Онова, което му убягваше, може би и заради моментното му състояние, беше, че и наглед невъзмутимата красавица до него изгаряше от желание за същото. Просто умело го прикриваше все още! След централния площад, бяха минати и “Копчетата” и двойката продължи по главната. Преминаващи наблизо мъже определено заглеждаха надареното миньонче, дори направо го събличаха с погледи и караха кавалера ѝ да беснее вътрешно. Тя обаче отказа поканата му да седнат на някое заведение и така още повече ставаше обект на мъжките фантазии.

На “Джумаята” му хрумна идея да завият към Античния театър – хем е по-романтично, хем по-далече от провокативните погледи. Тя му се усмихна и го последва по нагорнището и едва сега той се досети, че идеята никак не е практична предвид високите ѝ токчета. Спря се загледан в тях и почти се беше отказал, когато тя, явно разчитайки мислите му, се усмихна и събу боса, подканяйки го да продължат нагоре. Той много се зарадва на нейната практичност и решителност и бавно я поведе по малките, криви улички.

След 10-на минути се озоваха над театъра. Наближаваше полунощ и хората горе бяха малко. Старият град попритихваше, а новият наоколо възхищаваше с хилядите си светлини. Спряха на оградата на античния, за да се полюбуват на гледката, пред която никой не би могъл да остане равнодушен. Фонът на приглушените светлини на театъра, морето от светещи далечни квартали и звездното небе отгоре правеха нисичката гостенка да изглежда още по-примамлива, дори като героиня от приказките. Домакинът вече не се сдържа. Поиска я силно, не просто сексуално, макар да беше възбуден. Искаше да я прегърне и да се допре до нея и да застинат така. Мина зад нея, долепи се плътно и я обхвана с ръце. Главата ѝ се отпусна назад върху гърдите му и гледката сякаш загуби значение.

Топлината между двамата разпали искра, искрата доведе до целувка по шията ѝ, а целувката роди вълна. Ръцете му минаха по рамената ѝ, после по ръцете ѝ и спряха на хълбоците. Усети как тя завъртя леко дупето си и плъзна силната си мъжка ръка по него. Беше толкова примамливо, че българинът трескаво започна да набира роклята нагоре, за да го опипа. Когато краят на бялата рокля вече беше на кръста ѝ, той осъзна, че тя не носеше никакво бельо. Размачка нетърпеливо налетите ѝ полукълба, след което клекна и ги разтвори. Езикът му се провря между тях и започна да лиже входа на девствения ѝ анус. Усещането изтръгна гърлен стон от нея и тя стисна здраво решетките на оградата. Инженерът изпъна и заостри максимално езика си и започна да движи глава, симулирайки анален секс. Всичко това ѝ доставяше ново и неописуемо удоволствие, още повече че точно такава идея имаше: да му даде да я изчука отзад точно в неговия град и още първата вечер. Затова беше дошла без бельо с намерението да го направят на някое закътано място, но досега не беше открила такова, а и не познаваше града. По принцип би била готова да му се отдаде на това място, а сега той правеше всичко още по-лесно.

И макар че сфинктерът още се съпротивляваше срещу върха на настойчивия език, стопанката му вече го беше пожертвала в името на любимия мъж. Всичко около отверстието беше обилно омазано в слюнка, а домакинът все така проявяваше чудовищно търпение в заниманията си. Той ту натискаше език напред, ту излизваше входа като сладолед, ту леко сключваше устните си на буква “О” и дъхаше топъл въздух върху него. Действията му водеха до лудост жената, стискаща оградата. Краката ѝ трепереха, путката ѝ течеше, а този невероятен мъж ѝ поднасяше такива екстремни усещания. Та тя само преди 5 седмици носеше фередже и не смееше да погледне мъж в очите… Изглеждаше като истинска лудост чужденец да стимулира анално дъщерята на ходжата и то в непознат град, на напълно непозната улица.

И отново, както и при второто му идване в дома ѝ, тя трябваше да продължи това, което си беше наумила. Въпреки вълната от удоволствие, мозъкът ѝ разсъждаваше трезво и тя трябваше да вземе мерки неговият едър инструмент да влезе по-лесно в нея. Затова, макар и с нежелание, се извърна настрани и го погледна изкусително в очите. После го накара да се изправи и на свой ред го опря с гръб към оградата. Сръчно разкопча ципа на дънките му и с малко премеждия все пак успя да измъкне вкаменения му хуй. Сега тя коленичи и му го пое толкова дълбоко, че чак се задави. Имаше още да учи, но напредваше бързо и с желание. Постара се да се изкашля максимално тихо и започна да му демонстрира напредъка си, събран и от впечатления от интернет. Обходи с устни и език ствола му от двете страни и засмука само главичката с къси движения. След това прибави и зъбите си и с тях задраска по фината тъкан. С малката си ръка изтегли максимално кожичката назад и започна да движи зъбите си по ствола му. Въодушевена от реакциите му, тя се зае с по-интензивни действия: поемаше му го в устата си и дъхаше на свой ред топъл въздух върху главичката, след което бързо го засмукваше, облизвайки го и с език. После с ръка го насочваше към някоя от бузите си и я натискаше към главичката му, давайки му възможност да чука бузите ѝ отвътре. Накрая излиза и наслюнчи обилно инструмента му, целуна го и се изправи.

Димитър още беше под въздействието на новите ѝ умения и отначало не можа да реагира, дишайки учестено. Все пак се отлепи от оградата и я целуна. Обърна я с лице към оградата и започна да търка пениса си в путката ѝ. Тя се пресегна, хвана го с ръка и го насочи направо към ануса си, след което стисна железните пръчки пред себе си. Той изобщо не чакаше втори “намек”, хвана я за ханша и занатиска хуя си в тясното ѝ дупе. И макар че стопанката му искаше, сфинктерът ѝ се противеше. Инженерът трябваше да проявява настойчивост и дори малко грубост, за да може стегнатият пръстен да бъде преодолян. Болеше я от натиска, но се стараеше да се справи с болката и стискаше зъби. Домакинът ѝ пък знаеше, че ако е така стегната трудно ще се получи. Отдръпна се леко, наведе се напред към главата ѝ и зацелува шията ѝ и едната буза. Тя му отвърна с устните си. Твърдият му пенис отново опря на входа на ануса и натисна, въпреки опасенията от болка. Главичката му хлътна в нея и тя изпищя кратко и болезнено. Димитър застина и не се движеше в нея известно време, за което му беше много благодарна. Отново я зацелува и я прегърна с една ръка през корема. Стори му се, че гостенката му се поотпусна и той натисна още веднъж, от което хуят му проникна на една трета в тесния отвор. Но пловдивчанинът се лъжеше. Тялото ѝ беше стегнато, а дупето ѝ се сви, болезнено пронизано.

- Ийи, гюзел, ийи... – чу го да казва.

Това ѝ подейства стимулиращо. Този прекрасен мъж получаваше от нея това, което искаше и това я зарадва. Обичаше го и нямаше нищо против да се чукат така, само да я нямаше болката.

И тук ѝ помогна не толкова любовта, колкото ревността. Представи си как той се пъха в дупето на някаква друга, очевидно по-добра и по-разработена отзад. И как двамата с другата се кефят и пъшкат доволно. Не издържа на картината в мозъка си и задвижи дупето си по твърдото му достойнство, след което постави едната си ръка върху крака му, за да може да се предпази от болка от по-дълбоко влизане.

Димитър прие положително това раздвижване и на свой ред отговори с леки тласъци. Не му беше съвсем комфортно, но оценяваше това, което правят за неговото удоволствие. Така започна първият ѝ анален секс – с плитки и болезнени движения, но добра основа за бъдещи по-сериозни подвизи. Беше старателна и искаше да изтрие от ума му всички, с които беше се чукал и всички, по които беше въздишал. Те навярно бяха някъде там долу, сред глъхнещите светлини на града, които пълнеха очите ѝ, докато в дупето ѝ гореше огън. Но все пак любимият беше в нейното, а не в чуждите дупета, което я радваше.

Не знаеше колко време правеха това, но ѝ беше кристално ясно, че така никой от тях няма да свърши. Побутна го леко с ръка и се изхлузи от пениса му, за което дупето ѝ беше безкрайно благодарно. След това коленичи (за клякане и дума не можеше да стане) и му налапа хуя. Беше топъл и малко странен на вкус, въпреки че си беше направила тоалет, но това не я отблъсна. Зададе темпо, бутайки му го във вътрешната страна на бузите си. Гледаше го през цялото време с желание и той да я гледа.

Инженерът точно това и правеше. Досега беше правил 2 пъти секс на публично място, но никога на такъв туристически обект и никога толкова показно. Долу темпото се засилваше бясно, сякаш гостенката искаше да източи всичко от него и то на мига, помисли си той. И не грешеше. През целия път в главата ѝ имаше непреодолимо желание да бъде белязана от този невероятен мъж – предизвикателно и показно. И щеше да си го получи! Димитър вече стенеше доста силно и беше сигурен, че ще напълни устата ѝ, когато тя извади хуя му навън и, биейки му чекии, го остави да пръска бясно нейните уста, шия, коса и деколте. Домакинът се гърчеше от удоволствие, а гостенката беше в екстаз.

Когато с омекнали крака българинът погледна надолу се удиви колко “поразии” беше направил, но доволната усмивка на гостенката му го смая. Тя грижливо облиза и прибра инструмента му, вдигна ципа и, без да иска да се избърше, го поведе за ръка надолу към главната. Логиката ѝ му убягваше, но за нея си беше съвсем желязна: беше “похитила” в дупето си този невероятен исполин в неговия град и сега, белязана от него, щеше да премине на парад през нощната главна. Напук на всички други и най-вече на онези, които не са оценили този прелестен мъж.

Така прекосиха центъра и стигнаха до колата, която бързо ги отведе до ергенското жилище на Димитър. Там последваха две почти безсънни нощи, в които всичко влизаше в употреба: устни, езици, пръсти, гърди, крака и всички полови органи от кръста надолу. Гостенката сякаш си беше поставила и друга цел: да бележи и всяко помещение от неговия апартамент: чукаха се навсякъде, включително в дрешника и в пералното. С малко повече обработка и търпение дупето на дъщерята на ходжата получи няколко подобаващи порции секс и свършване. Съботното ядене беше донесено от доставчик до вратата на входа – пици, които инженерът с леко треперещи крака слезе да вземе. Преди обаче да се прибере с храната у дома, турската палавница му направи свирка на етажа и го изпразни, подпрял кутиите с пиците на главата ѝ. “Отмъщението” му в неделя беше да изчука голото ѝ дупе на терасата, докато тя, наведена напред, гледаше града, пиейки сутрешен чай.

Накратко: ако не беше неделният обяд в един шикозен пловдивски ресторант, гостенката нямаше да е видяла почти нищо от града на дневна светлина. Но пък нямаше грам забележка към пребиваването си. Беше усмихната, въодушевена и сякаш беше станала още по-красива. Получи и едно златно колие със златно сърце от Димитър, което стискаше в автобуса почти през целия тъжен път към дома. Когато наближи Одрин затвори очи и сякаш виждаше Пловдив – голям, прекрасен и непознат. Кой знае, може би това щеше да бъде следващият пристан в живота ѝ. Тя беше готова за това!

***

И вероятно историята с отворен край не би била пълна без… трудовата медицина, разбира се! За къде без нея?

В понеделник в коридора на офиса Димитър пак налетя на стария, опитен медик.

- Димитре, ти що си тука? – изгледа го докторът.

- Е как що? Работя!

- Нищо не работиш! С тия омекнали амортисьори едвам ходиш! Ама ми харесваш, де! Браво!

- Браво, ама имам да върша доста работа!

- Важната работа си я вършил през уикенда, г-н инженер! Тази тука има време да се свърши.

- Ама…

- Няма ама! С радиото и с трудовата медицина не се спори! Събирай си нещата и дим да те няма! Аз ще уредя другото! – след което го потупа по рамото и изчезна.

Димитър стоеше безмълвен. Погледна към вътрешността на офиса, а после и към изхода с невиждащи очи, сякаш пред тях се проектираше красив и цветен сън. После застина с поглед и изражение, наподобяващи тези на стоящия на билото на моста бивш поп от финалната сцена на голям български филм. В този момент някой отново го потупа по рамото.

- И помни: ако нещо ти пречи, просто го отстрани! – прошепна му докторът и пак изчезна сякаш в нищото.

ɱ