Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Светла наблюдаваше спокойното дишане на приятелката си. Да я вижда в този вид бе живо мъчение – обезобразена и овързана с висящи маркучи. Нито помен от красивото ѝ лице – само пихтиеста купчина от лилави и жълтеникави отоци. Поне в съня си имаше покой! Пациентката не помнеше какво се е случило. И нямаше никаква идея кой ѝ го е причинил.
Пребита и изнасилена, намерена в малките часове, в полусъзнание, бяха я потърсили от полицията, като последен номер в изходящи обаждания.
А Светла бе изключила телефона си.
След десетина минути Мария задиша учестено, замрънка насън и се разбуди. Очите ѝ първо се ужасиха от обстановката, но после си припомни и бързо опита да се усмихне.
- Шшшшшт, всичко е наред! – Светла се приближи и я погали. - Скоро ще си като нова!
- Май сънувах нещо…
- Недей сега да мислиш за това! Сега първо и най-важно е да те изпишат и да се възстановиш. Ще идем на почивка. На хубаво място. Спокойно. Там ще работим за спомена. Вярвай ми, ще знаем всичко много скоро! На никого няма да му се размине! Само през трупа ми!
Светла не се усети, че бе стиснала дланта ѝ, а абокатът стърчеше заплашително. Мария ѝ се усмихна. Винаги бе по-силната. По-смелата. Тази, на която съдбата не можеше да подлее вода.
- Знаеш ли, от толкова време исках да променя нещо в живота си, че сега сякаш...
Вратата се отвори едновременно с почукване. Светла рязко се обърна към натрапника. Сестрите непрекъснато сновяха и вярно, че изпълняваха задълженията си, но беше супер досадно да ги прекъсват всеки път, когато пъзелът би могъл да започне да се нарежда поне малко.
Влезе разследващият полицай, но Светла му направи знак с глава за отрицание и му посочи с очи да си тръгва. Той се изниза преди пострадалата да реагира.
Жените се спогледаха. В очите на Мария се четеше чистота. Не страдаше за себе си. Не обвиняваше никого. Прокрадваше се светлинка, малък лъч тлеещ към нещо неназовимо. Нещо ново. Сякаш чак сега, при тая цена, тя е успяла да получи виза за някъде.
Може би щяха да поговорят за това, ако не бе настъпило вълнение в коридора. Отвори се отново. Влезе Самуил, приятелят на Мария. Толкова е неудобно да наблюдаваш виновното лице на мъж, безполезен и мек, лишен от смисъл да притежава такова високо и силно тяло. Къде е бил той? Защо не идва редовно да я вижда? Защо се мъкне сега?
Мария бе готова да го отпрати, когато Самуил отново я хипнотизира с гласа си:
- Бейб, не мога да повярвам колко бързо се оправяш! Изглеждаш супер! – фалшът му почти изпоти прозорците, но накара Мария да се усмихне. - Бейб, трябва да подпиша важен договор. Налага се да тръгнем сега. Шефът е с мен, дойде с цветя. Иска да те поздрави и да слизаме. Колата е долу. Ще съм тук след седмица, окей? Само няма да се притесняваш за нищо! Всичко ще е наред!
Светла извъртя очи без грам смущение дали ще я видят. Пичът си го биваше в манипулациите открай време. И какво? Ако за единица време ѝ е дал оргазми, защо да си говорим глупости за емоционална подкрепа и партньорство? Кой мъж е способен?
Атлетична фигура завзе антрето на болничната стая. Паузира за секунда и влезе. Сянката му се плъзна по стените и захлупи светлината. Или май облаци затъмниха небето? “Тук няма пердета!” – заспори втори или трети глас в главата на Светла. Е, шефът е красавец! Особено скрит зад този разкошен букет. Скули. Кожено яко. И какви очи само! Приличат на цветна дъга.
Светла пиеше от образа на новодошлия, сякаш е канелена пяна на дъното на чаша, която тя шумно осмуква със сламка. И докато се наслаждаваше на приятната изненада, че чарът на този мъж е твърде интензивен, усети, че има и четвърти глас, който крещи. Обърна му внимание. Гласът въздъхна успокоен, че най-после го чуха и изшепна с последни сили:
- Виж торбичката! Виж я! Виж колко бързо се напълни торбичката след катетъра.
На забавен каданс Светла обърна поглед към лицето на Мария и разбра. Все още стискаше дланта ѝ. Но този път абокатът бе на път да изхвърчи из сгърчената в рязка конвулсия ръка теглеща чаршафа.
Светла се изправи, като насън. Запъти се право срещу новодошлия. Разпознат току що! Виновникът!
Някъде в главата ѝ се прозяваше пети глас с нареждане да съпостави израженията на двамата, но плужек номер едно излъчваше толкова гнусно, че бе ясна липсата на топки за мръсното дело. Игнорира го. Залепи нос точно в цветята пред гърдите на изверга.
- Трябва да говоря с вас! Моля, последвайте ме! – и го притисна към изхода.
Мъжът се подчини, макар гърбът му никак да не изглеждаше подчинителен.
Светла нямаше план. Просто трябваше да го изведе. Дали пък полицаят не е отвън? Щеше да измисли нещо! Какво? Мисли, мисли, мисли!
В коридора блеснаха всички дразнители накуп. Светлини, шум, куцащи пациенти влачат стойки със системи.
Той се обърна и почти я прегърна неловко, поради инерцията ѝ. Беше сменил гримасата и целия вайб. Сега го играеше заинтригуван ловец. Добрият джентълмен демонстрира уважителност към пола, облечен в пола. “Да, това е чудесна идея!” – помисли си Светла, “Добре е за начало!”.
- Приятно ми е, Светла! Моля ви, имам нужда от чист въздух! А и мисля, че трябва да ги оставим насаме. Нека изпушим по цигара при колата. Моля ви!
Мъжът веднага се усмихна с готовност и пълно съпричастие.
- Разбира се! Елате.
Залепи длан за гърба ѝ, точно между плешките и натисна леко. Задържа. Усмихваше се и протегна другата си ръка твърде близо до бюста ѝ. Едва не го докосна. Спря на сантиметри.
- Васил. На ваше разположение! Сега или след седмица. По всяко време!
Наглецът бе толкова самоуверен, че не бе забелязал нищо горе в стаята. Явно беше информиран, колко зле е паметта на Мария и играеше на сигурно! Престъпникът винаги се връща!
Излязоха отвън в мълчание. Колата беше в края на паркинга, близо до оградата. Имаше пейка пред гъстата растителност. Колите наоколо бяха тихи. Без движение от хора.
- Седнете! – отрони меко Светла. - Ще съм благодарна, ако ме почерпите, май забравих моите...
Той тръсна кутията с обигран жест леко навеждайки се напред, над широкия разкрач с добре оформени бедра. Сексапилът му се разля наоколо, като мъгла. Тя се наведе към лицето му, хващайки ръката му, след което я насочи към устата си. Обхвана с устни стърчащата цигара и я издърпа навън, на сантиметри от устата му. Знаеше, че му открива гледка към дълбокото си деколте. Това бе целта! Да вдъхне парфюма ѝ, впръскан между циците. Пулсът ѝ бе достатъчно мощен и бърз, за да излъчи кожните ѝ аромати. И успя! Видя го в очите му. Пиленцето налапа въдицата!
Светла не се отдалечи. Стоеше права, коленете ѝ почти между неговите и всмука първата глътка дим. Нарочно си поигра с бузите. Знаеше как изглежда това отстрани. Издиша и бавно облиза устни. Той не мигна. Още я проучваше що за игра играе тя.
Светла пристъпи едва-едва, докато опря топлите си колена в неговите джинси. Наложи се да се разкрачи леко. Гърдите ѝ бяха на височината на очите му. Усещаше се как ръцете му тежат противно на гравитацията. Ако той отменеше волята си над тях, щеше да я е сграбил досега. За гъза. И да зарови лице в корема ѝ. Да захапе гърдите през блузата. През сутиена. Щеше да е заврял ръка под полата ѝ и да ѝ размачка лабиите, така както стои права. Докато омекне и се подгъне. Докато му се надене. За да последват тласъци и да я наебе с голата си ръка.
Светла се завъртя странично и приклекна над слабините му. Клепачите му се спуснаха леко, но се овладя. Пак се изостри и стегна. Хвана я за талията на голо под блузата и я положи на крака си. Тя се намести, като отърка вагината си осезаемо по месото му.
Наведе се към устните му и заби горящата цигара към югуларната му вена.
Съскането и мирисът изпълниха ноздрите ѝ, но желанието за мъст само нарасна. Очакваше схватка. Да я изблъска. Шамар. Нещо?
Не последва нито звук! Той вдиша и се стегна. Стисна я, но бързо охлаби, сякаш не искаше да я уплаши. Раната прокървя. Проби навътре и цигарата угасна. Той се размърда. Май се повдигна леко. Тя все още държеше фаса в шията му, когато пред пазвата ѝ се появи изваден нож. Подаваше ѝ го.
Светла впи очи в неговите. Там нямаше страх. Нито срам. Нито гузност. Само сила.
- Хайде! Довърши! – гласът му я замая.
Тя взе ножа. Трепереше. Подпря го несигурно в гърдите му. По дяволите, колко да натисне! Може да го убие?
- Не можеш да срежеш ребро. Търси мекото.
Дяволите да го вземат! Идиот! Защо прави това? Сега какво?
Светла вдигна ножа към лицето му и изтегли здрав разрез през скулата. Веднага шурнаха драпериите кървави пътеки.
Адреналинът ѝ яко скочи. Насочи ножа към хуя му. После го подпря в корема, над токата на панталона. Натисна. Върхът опираше в твърдата кожа, но дали влизаше през нея? Не искаше да гледа надолу, за да знае.
Гледаха се в очите.
Той бе напълно сериозен. Себе си. Спокоен.
- Съжалявам. Пия. И буйствам. Наистина бих искал да върна времето назад. – беше искрен.
Тя натисна още. Ножът не опираше в нищо. Продължаваше да потъва навътре. Що за корем е това! Той го е хлътнал ли? Мъжът продължи:
- Бих те изчукал на мига! Зверски бих те изчукал! Баси яката путка си! – и пусна крива усмивка.
Това беше. Край.
Светла хвърли ножа на земята. По-далеко. Стана едвам-едвам. Той излетя пред нея, като от пружина. Сграбчи я за рамената и я залепи към близкото дърво. Имаше червено петно на ризата. Слабо. Не се разля в притеснителна площ. Едвам го забеляза, предвид мощната възбуда, причинена от бедрото му, което разтвори краката ѝ. Надървеният му пакет се втри в тазовата ѝ кост. Езикът му я облада, мощно и егоистично, над задушаващата хватка през шията ѝ.
Тя повдигна крак и го обкрачи. Той набра полата ѝ нагоре и си свали ципа. Веднага усети горещият му член да я прониква. Опари я. Засука вагината ѝ навътре. Скръцна тънката лигавица и се намушка докрай. Беше приклекнал, а шията му сълзеше лимфа и кръв. Заклати таз, като животно, докато я блъскаше в дървото, разкъсвайки бримки в блузата ѝ. Кръстът ѝ се натърти, но го искаше. Още и още! По-дълбоко. По-силно.
Хвана скалпа ѝ с длан и заскуба косата ѝ. Беше като обезумял! Тя се загледа в очите му, докато накрая и той подпря чело в нейното и се впери да я изучава отблизо. Не спря да се блъска. Беше божествен секс!
- Другия път ще те довърша! – изхили му се тя. - С мой нож.
Най-чаровната усмивка на света разтегли устата му и изкриви пътя на кървавата драперия от скулата:
- Разчитам на това!
Изръмжа и свърши в нея. Свърши на мощни тласъци, следващи нейните конвулсии, от които краката ѝ го стискаха по-силно, а той я придържаше за гъза, за да не падне.
Няколко секунди стояха прави и сплетени, като част от разклонението на дървото.
После той си го мушна в гащите и се заципи.
Тя се прицели и издра здравата половина на лицето му с ноктите си.
Той хвана виновната длан и я целуна нежно от вътрешната страна. После я погледна присмехулно и я загъделичка с върха на езика си.
- Имам специална идея за теб, дивачке! Ще те открия! Сега върви!
И бързо се отдалечи и шмугна в колата. Запали и изчезна.
Прочутата югуларна вена на парашутиста. Нещо те тегли към калъчката, хаха. Като цяло е добро, има напрежение.
Личи си, че е писано от индивид с НЕздрава психика! Индивид от контингента на КАРЛУКОВО, намиращ ИЗВРАТЕНО удоволствие в секс с кръв. Двама сте привържениците на хитлеровите методи и идеи във всяка една ситуация, ти и слабоумния саше. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
До първи коментар: кой си ти, дето се хахосваш :))))? Ф
Жокер. Препоръчвам да ти изтеглят сериала Bardot от торентите. Ще ти хареса.
Ахххх, тиииииииии , да ти изям бузките ассссс , *дивако*! :))))) Харесва ми, да си в мен! :)))) Ф
Извинете за объркването, горното възклицание няма общо с въпроса към коментар 1. Ф пс. Но е четкащо как коментиращия се кефи, въпреки че не ще :)))). Това беше целта на разказа, да гъдилнем подхълмието и да видим кой ще кихне :)))
Боза, нелогична и повърхностна, защо е в раздел художествена литература?
Защото е на Кралица Фери !
Не "кралица", а ШИЗОФРЕНИЦА, админ СТАРИЦА. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Чародейке, честно казано не знам как да коментирам разказа. Затрудни ме и ми трябва време. Изненада ме, като едновремешните "Разкази с неочакван край". /Изку Куригал/
Кук :))), станахме си твърде близки тук :))), явно, та си се пльощя с всякакви занаятчийски експерименти, рецепти за състояния и анормални усещания. Захарната фея се е назобала, един вид, ма не със захар :))). То няма как да ми се коментира и откъде да се подхване- ни разпуска, ни морал нещо, ни описания на органи , нищо ней като света. Ма нали казахме, че ще гъдилнем подхълмието и ей на, опитах. Пък Ал нали поддържа смъртно наказание за изнасилвачи и ей го тоя тукашния , влезе в друга употреба, пък момата жертва, както автор на един друг разказ писа "понякога трябва да стигнеш дъното, за да си спомниш кой си". Един вид, опитът ми бе да тествам как силата на негативнитв емоции, ще се отразят на читателя- ще поиска ли да се случи това, което вече подозира? Ще спре ли да чете на третия абзац? Ще ми каже ли "Ама фитко, кога пропаднА така?" и ще е вложил искрено разочарование, че е стигнал до края? :))))А може и някой като Влад, да възкликне "Ха! Чупиш границите. Добре дошла" :)))
Напомня ми как преди години на една от първите срещи с едно гадже той ми пусна някакъв филм в който преживат и изнасилват Моника Белучи.. И аз си казвам "този мъж не е скучен, искам го." Болен мозък. Стела
Стела, тъкмо изгледах една смешка на Джими Кар , в която зрител му задава въпрос. Какво мислел за новия тренд? За момичетата, които преди излизане вече слагат не парфюм, а вагинален аромат? Джими разиграва скеч, как изглеждат довършителните минути преди излизането. :)))) И понеже мъжете , априори, принципно и де факто харесват този аромат, той сви рамене и каза, че няма нищо против този тренд. :))))) Чак не мога да се изсмея, толкова е смешно. Та да, да живеят идиотиите! Ф , авторката на горната идиотийка, в случай, че си нова :))))
Фери, Фериии, писах го преди време и на друга авторка, която прекалява с автодеструктивния елемент - що трябва тя непременно да е пребита, в безсъзнание, на пихтия, с пролапси и т н? Мъжете, колкото и да са извратени, рядко стигат до такива ненужни ексцесии във фантазиите си, вие защо? Нещо ми прилича на тотално емоционално и сексуално изплискване на легена, да го кажем така. Разни сдържани работи вече избликват отвсякъде и ни заливат. Такива работи. Иначе ако беше нещо историйка с разни садо-мазо елементи от време на време и двамата - пристрастени, по би се вързал тоя край. Знам ли. Може пък аз да съм твърде чувствителна :))) Кака Тина
Тин, имаш пълно право да се чустваш, както се чустваш. А за диагнозата ми с тотал изплис- разлив, сексаво, психално, е, това вече е трудно да се приеме на доверие от читател. Но ако предлагаш розаФка рецепта, друго е, вземам те на сериозно! Виж, вярно сме милия, красивия и умния пол, а те, глупавички и силнички, но не ти ли идва някой път да ги сриташ отзад, а? :))))))) Не мога да съм сериозна. Не и след Джими. Не и когато сте толкова умилително наранени от експериментален текст, за което предупредих. Напомням. :)))))) Тин, дали да си купя чашка с вълната край Канагава? Разплис- разплис. Или с кончетата на Ерме? Ермес? Хмммм
Горното съм асссс, сорей, хлъзнах се на мокрия под и не стигнах до копчето за моя етаж :)))))))
Аааа, чакай ся. С натурализмите и брутализмите вече свикнах. Красотата няма да спаси света. Това е ясно. Добре. Викам, че екстраполирането е ненужно и не подсилва искания ефект, а го обезсмисля. Рецепта: ходи да гледаш "Дългата разходка" и ще се почувстваш, че си живееш в розАф балон. Или друга: повече екшън, по-малко писане. Повече сеХ и по-малко боХ. Или тва ингилийзкото: keep it simple, less is more. Говоря без разни дипломатични вметки, но съм сигурна, че отлично ме разбираш, а за мен това е най-важното и в комуникацията, и в изкуството на писанието: да си разбран. Иначе да, съчувствам на онова вътрешно аз, което толкова много иска да се самонарани, за да възкръсне като Феникс от пепелта. То е малко като кандидат-самоубийците, които все не успяват напълно да си срежат вените. Забеляза ли за кой пол краят беше неочакван? Кое мислиш не разбрахме? Не е като оня край: "...не бе, чичо ти Гошо е травестит!" Ще завърша с максимата на оптимиста: най-тъмно е точно преди зазоряване. Кака Тина
Който го може ,може го. Харесва ми ми разказа, може би има части, които съм лично преживял, все едно съм на мястото на главният герой с тази малка разлика, че не искам, по-точно вътрешното ми аз ме блокира и не мога да изнасиля жена.Някак се поглеждам от страна и виждам някакъв изрод разкривен ,с изпъкнали вени и очи да изнасилва жена, самоотвръщавам се. Но пък имах колеги ,които при секс ,специално подготвяха жена си като за сцена с изнасилване.Не го разбирам.Имам белези от одрасквания ,доста дълбоки ,кои от нож, кой от отвертка.Те ще ми останат до края. За дълбокият белег на левият прасец от забиване на десантен нож ,вината си е само моя Колкото до изгаряния с цигара ,може да се каже ,че съм го преживял ,доста пълноценно .На дясната ръка са подредени красиво и равномерно в редичка пет броя и два отделно, а на лявата два и чертички от лежаща цигара./ Не пуша и никога не съм пушил освен с някоя позната в леглото// Особено ярки са белезите ,ако си изгорял или си се пекъл на слънце.Изглежда пигментацията е унищожена, косми не растат, даже в тъмното на палпиране ,ако знаеш къде да търсиш се усещат като малки вдлъбнатини с размер на монета от една стотинка.Да така е, при плавно допиране на цигарата първо се свиват косъмчетата и изгарят,образува се мехурче което се спуква и изтича нещо /предполагам лимфа/, образувайки нещо като тъмночервено кратерче с опушени краища,а като се завре цигарата още малко тя гасне.Ако това стане с бързо натискане е нищо,само опарване. Като правило жените ми посягат ,а аз се само защитавам-не посягам на жена. Не знам ,с какво ги дразня Хубаво разказче, много емоционално и познавателно. Може го момичето-Фейчето
Колега, ти май прав ще се окажеш, че над тоя индивид бая насилие е приложила родителницата. Обаче защо, не мога да разгадая? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Йейййй, скок- подскок! Благодаря, Ал! Дали имах право да задавам етични дилеми в грозна формулировка? Да си играя с емоциите на Тин :))) ? Е, тук е възрастни и комай свикнахме, че влизайки сме дали информ съгласие да ни го сложат. :))) охххх извинети, лигоча е гоУем порок. Обещавам да се реванширам. С нещо мило. Хубаво. Приятно. Нещо , с аромат на кафе и изпотени прозорци. Ф
Никой ти НЕ ще ни меда, ни жилото! ПРЕСТАНИ да се предлагаш БАШ кЪт улична проститутка и да ДОСАЖДАШ на аудиторията. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Стари, но добра сбирка …. "Спорът между двама мъже се казва "дисКУРс", между две жени - "дисПУТ, а между мъж и жена - "дЕБАТИ". "Жените са големи душмани - хем не дават, хем не дават на други да дават." "Колкото по-силно се смее жена на мъжките шеги, толкова по-дълго не е правила с*кс." "За мъжете трите топ дестинации са Сливница, Дупница и Дяволското гърло. На четвърто място е Две могили." "Най-лошо е да чуеш "Опааа" - от лекар, сапьор, любовник или фризьор." "Мъжете се размножават чрез деление. Не делиш ли парите си с жената - няма размножителен процес." "Жените имат два проблема: Първият - нямат мъж. Втория - имат мъж." "За разлика от мъжа, жената е готова с изводите, още преди началото на разговора." "Ако не храниш добре мъжа си, той отслабва и започват да му падат гащите... при това не вкъщи." (бабина мъдрост) "Добра поличба е, ако момичето дойде на първа среща с ластик за коса на ръката..." (Да си призная, в началото не разбрах , за какво иде реч. Чак после ми светна...) "При жените е лесно - помрънкат и получават това, което искат. При мъжете е по-трудно - разсърдят се и вече няма какво да ядат!" "В живота винаги има баланс. На всяка "огън жена", рано или късно се пада един "гола вода" мъж..."
"Добра поличба е, ако момичето дойде на първа среща с ластик за коса на ръката..." ?
Ще използва ластика. Ще се завърже на конска опашка. А този отзад ще вика "Диййййй" :)))
Щом ластикът й става на китката, значи не е толкова дебела.
Горното е супер смешна тъжна констатация. :))))
И ти за това не носиш ластик за коса, ни на коса ни на ръка, защото ти става тъжно нале!?
Тва пък е въздухарска (неподплътена, безпочвена, недоказана) констатация. Идва от въздухар- .